НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Езикът на Любовта / Силата на Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Езикът на любовта

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, бог, има, дойде, мисли, хора, всичко, требва, бъде, всички, може, себе, свят, сега, аз, добре ,

Съборни беседи ,Рилски беседи , 7-те езера, 12 Юли 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ако говоря с человечески и ангелски езици" (1. Послание към Коринтяните 13:1)

„Ако говоря". Външната страна на човека представя човешкия говор. Външната страна на ангелите представя ангелския говор. Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи, да няма посока в живота си.

Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка". Дрънкането подразбира отсъствие на разумност. Който върши неразумни неща, той всякога дрънка. Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не дигат. Всяко нещо, лишено от смисъл, дига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма.

„И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм". (– 2 ст.). Вярата е за хората, а знанието – за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или като някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото голям да е параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. И човек е подобен на параход. Докато има големи идеи, той цепи водите, плаши малките същества, но спре ли на едно място, всичко се свършва с него – бракуват го.

„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам. (– 3 ст.). Какво се ползува човек, ако раздаде всичкото си богатство, или всичкото си знание на хората без любов? Нито той печели, нито ония, на които е дал нещо. Какво се ползува сиромахът, който е получил старата дреха на богатия? Дали ще получи стара, или нова дреха от богатия, в края на краищата той ще умре. Докато умира, т. е. докато не е влязъл в областта на безсмъртието, човек всякога дрънка, всякога живее в преходните неща. Ако един ден е щастлив, на другия ден ще бъде нещастен; ако един ден е здрав, на другия ден ще бъде болен; ако един ден е учен, на другия ден ще бъде невежа; ако един ден се чувствува млад, на другия ден ще бъде стар. Страшно е положението на стария човек, или на онзи, който преждевременно е остарял. Като остарее, човек не вижда и не чува добре и се занимава с минали работи. Той разправя за своето детинство, за своите родители и роднини, за своите другари. За него няма нищо ново. При това положение той очаква да се подмлади по някакъв начин. Човек не може да се подмлади, ако любовта не го посети. Любовта подмладява човека. Тя го прави безсмъртен. Тя внася в него всички възможности за постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Без любов той само премества нещата. Ако е художник, той цапа върху платното, но не рисува. Истински художник е този, който има любов в себе си. Истински скулптор е този, който има любов в себе си. Няма ли любов, той само мачка калта, без да я вае. Като не разбират закона на любовта, хората се разочароват едни от други, казват, че светът е лош, че хората са лоши. Лошавината на хората е външната им страна. Лошавината е калта на живота, но тя още не представя истинския живот. И водата, колкото да е ценна, каля улиците, къщите, хората, но това не е единственото й свойство. Без да искат, хората се калят едни други, но това не е единственото им качество. Има думи, които калят, но има думи, които чистят. Ако човек говори с любов, думите му всякога чистят.

„Любовта дълготърпи". (–4 ст.).–Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Да бъде човек търпелив, това значи, да понася всичко спокойно. Дъжд ли вали, вятър ли вее, прах ли се дига, той гледа на всичко тихо и спокойно. Засяга ли се от външните условия на живота и на природата, той е вътре в тях. Засяга ли се от страданията, от смъртта, човек е вътре в тях. За да не го засягат , той трябва да излезе вън от тях. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Той е поставил човека в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо, а не вътрешно. Който не може да търпи, той е в нетърпението. За да търпи, той трябва да излезе от нетърпението и да влезе в търпението – едно от великите качества на Бога.

„Любовта е благосклонна". (– 4ст.). – За да бъде благосклонен, човек не трябва да прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. И богатият, и сиромахът са излезли от Бога. И ученият, и невежият са излезли от Бога. Разликата между тия хора се заключава в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият – в нетърпението. Ако влязат в търпението, и невежият, и сиромахът ще придобият качествата на първите двама. И теб ще станат благосклонни. За да бъде благосклонен, човек не трябва да се поставя при условия, които да го лишават от съществените му нужди. Трябва ли той сам да се лиши от въздух, от вода, от светлина и от храна? Като не лишава себе си той не трябва да лишава и ближните си. Щом задоволи себе си, щом задоволи ближните си, той непременно ще бъде благосклонен.

„Любовта не завижда". (– 4 ст.) –Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Той може да влезе между двама души, които се обичат, и да развали отношенията им. Да завижда човек, това значи, да живее в сиромашия. Само сиромахът завижда. За да не завижда. човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си. Трябва ли майката, на която децата не са богато облечени, да завижда на богатите деца, които са облечени в скъпи дрехи? Коя е причината, че децата на сиромасите са облъчени бедно, а тия на богатите хора са облечени в скъпи, в разкошни дрехи? Коя е причината, че едни дървета се развиват буйно, всякога са зелени, а други не виреят добре? Дървета, които са изложени на слънце, на добри условия, всякога са зелени и се развиват добре. Тия, които не са изложени на слънце, всякога са осъдени на смърт. Те едва креят. Следователно, всеки човек, който не е добре облечен, той не е изложен на лъчите на Божественото слънце. Между Бога и неговата душа е застанал някой, който го засенчва. Аз взимам думата „обличане" в широк смисъл, физически и духовно облечен.

И тъй, когато мъчнотиите и страданията идат в живота ви, това показва, че между вас и Бога е влязъл друг човек. Щом този човек ви засенчва, т. е. щом препятствува на Божествените лъчи да ви огряват, качете се веднага на едно стъпало по-горе. Опита ли се и тук да ви препятствува, качете се на още по-горно стъпало. Който ви обича, той никога няма да ви препятствува да се греете на лъчите на Божественото слънце. Той ще застане настрана, а не точно на пътя на тия лъчи. Като се страхуват от лошите хора, да не им отнемат лъчите на Божественото слънце, мнозина, особено религиозните, се стремят да работят, с цел да заемат место отдясно или отляво на Бога. Те не знаят, че тия места са точно определени. Хората могат да седят само от лявата страна на Господа. Дясната страна е определена за ангелите. Да седи човек от лявата страна на Господа, това значи да бъде поставен на изпитания и страдания. Тъй щото, бори ли се за лявата страна на Господа, човек трябва да е готов за страдания и изпитания.

Като не може да понася страданията, човек иска да замине за другия свят. Другият свят е свят на страдания. Като страда, човек не подозира, че е влязъл вече в другия свят. Ето защо, като страда, човек не трябва да желае да замине за другия свят, но да желае да влезе в света на радостите, дето ангелите живеят. Скърбите и страданията са човешкият свят, а радостите – ангелският. Когато страда, човек е в ада, в човешкия свят. Когато се радва, той е в рая, между ангелите. Небето е място, дето ангелите живеят; адът е място, дето хората живеят. Какво представя адът за човека? Лошите и престъпни работи, които човек върши и на които иска да предаде красив изглед, не са нищо друго, освен състояния на ада. Често срещате млади моми, добре облечени, но достатъчно е да се приближите към тях, за да опитате лошия им характер. Отвън те са приятни, красиви, но вътре са грозни. Няма нищо скрито–покрито в живота. Вътрешното лесно излиза навън. Достатъчно е човек да проговори, да даде израз на своите мисли и чувства, за да видите, какво представя той.

„Знание ли е, ще изчезне". – Значи, всяко знание, придобито и приложено без любов, ще изчезне, не може да устои. Такова знание е временно, а всичко временно, преходно е осъдено на смърт. Истинското знание, обаче, ще отиде заедно с човека. То е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа.

„Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо." – С други думи казано: откак започнах да мисля, напуснах временното. „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах". (– 11 ст.) Това не значи, че детинското, или младенческото състояние е лошо нещо. Младенчество и възмъжалост са възрасти, през които човек неизбежно трябва да мине. Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Не прави ли усилия да се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която е налял в чашата си, той пръв ще я изпие. Колкото повече се занимавате със злото в себе си или в ближните си, толкова повече го привличате и му давате първо място. Минавайте и заминавайте край злото без да го виждате, без да се разправяте с него. Спирайте вниманието си върху доброто в човека. Във всеки човек живеят едновременно две същества: едното е добро, другото е лошо. Каквото да правите, никога няма да се освободите от лошото. Тази е причината, поради която човек понякога е недоволен от живота, от условията, в които се намира. Лошото същество в човека го прави недоволен. Доброто същество го прави доволен и щастлив. Обаче, колкото доволството е притежание на човека, толкова и недоволството; колкото радостта е негова собственост, толкова и скръбта. Човек стои вън от доволството и недоволството, вън от радостта и скръбта. Той само наблюдава, опитва нещата и се учи от тях. Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за любовта. Всичко друго, през което минава – знание и невежество, скръб и радост, доволство и недоволство, са стадии, през които той трябва да мине, да се приготви за великия момент в живота си – придобиване на любовта.

Казано е, че любовта не завижда, не ревнува. Ако ревнува, човек не е дал място на любовта в себе си. Ревността препятствува на човека да върви напред, да се развива правилно. Каквото добро и красиво да види, ревнивият го пожелава за себе си. Ако срещне някой силен, здрав кон, той пожелава да има същите качества. Той не знае, че ако бъде здрав, силен като кон, ще го товарят много. Какво ще придобие от големия товар, който му дават да носи? Как се отнася господарят със своя кон? Като натовари добре коня си, господарят го шиба с камшика си и му казва: Хайде, върви напред, без да се обръщаш. Защо си останал толкова назад в развитието си? За да излезеш от сегашното си положение, ти трябва да носиш голям товар, да служиш на по-големите си братя. Който не разбира този език, той казва: Горкият кон, господарят му го преби. Какво ще кажете тогава за скулптора, който удря камъните със своя чук? На място ли са тези удари? Той избира един камък и започва да го удря, да кърти от него ония парчета, които не са нужни. Той има пред вид да извае от него нещо, да му даде красива форма. Каквото представят ударите на скулптора върху камъка, такова нещо са страданията за човека. Когато човек страда, Провидението удря с чука си върху него, да се откъртят всички непотребни неща. При всяко страдание човек се освобождава от нещо, което го мъчи. Кога се мъчи човек? Когато се раздвои в себе си. Ако братът и сестрата в един дом не се разбират, те се мъчат. При неразбирането си те търсят участието на баща си и на майка си, да им помогнат. Какво ще придобият, ако бащата, запример, отиде на страната на сина, а майката – на страната на дъщерята? Може да стане и обратното: бащата да отиде на страната на дъщерята, а майката – на страната на сина. И при това положение те няма да придобият нещо особено. Защо? Защото причината за неразбирането на брата и сестрата е в самите тях. Те са раздвоени в себе си. Казано е в Писанието: „Всеки дом, разделен против себе си, не може да устои". Като знаете това, пазете се да не се раздвоявате. Натъкнете ли се на някаква погрешка, не се раздвоявайте, не мислете, защо сте сгрешили, но изправете погрешката си. Има погрешки, които трябва да се изправят още в момента. Изправянето на тия погрешки не търпи никакво отлагане.

„Но най-голяма от тях е любовта". (–13 ст.). – Който има любов, той е в сила да премахне всички мъчнотии и страдания. Ако и вие имахте любов в себе си, лесно щяхте да се справите с дъжда, с гръмотевиците. Не можете ли да се справите, нямате любов в сърцето си. Любовта подразбира светли мисли и благородни чувства. Ако имате такива мисли и чувства в себе си, вие ще бъдете доволни от всичко, което ви се дава. Ядете ли, ще бъдете доволни от яденето. Спите ли, ще бъдете доволни от съня си. Правите ли добро, пак ще бъдете доволни. С други думи казано, когато човек мисли, чувствува или предприема нещо добро, слънцето на неговата душа трябва да грее така топло и светло, както грее физическото слънце през ясен майски ден. В това слънце човек трябва да вижда Божествената светлина, която носи условия за растене и развиване на човешката душа. Светлите мисли са лъчи от светлината на Божественото слънце, а добрите чувства – лъчи от топлината на Божественото слънце. Без лъчите на това слънце човек не може нито да мисли, нито да чувствува, нито да действа.

Като наблюдавате небето, вие виждате малки облачета по него. Те показват, че има нещо в човека, което трябва да се изчисти. Кой ще му помогне? Вятърът. Той духа днес зад гърба ви, с което ви подканва да вървите напред, без да мислите за земята. Изобщо, небето е чисто, с приятен син цвят. Погледнете ли към него, вие изпитвате радост. Такова трябва да бъде небето на вашата душа. То трябва да бъде огряно от любовта. За да постигнете това, стремете се да обичате хората, без да очаквате да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала. Той може да е пред вас, но не е същият, когото сте очаквали.

В миналото един от руските императори дал на един от министрите си следната задача: Искам да ми отговориш върху три въпроса, които ме интересуват. От известно време мисля върху три неща. Искам да отговориш на моите мисли. Министърът се видял в чудо, не знаял, какво да отговори на царя. Той срещнал един калугер, който се наел да реши задачата на министъра. За тази цел калугерът се облякъл в дрехите на министъра, и в този вид се явил пред царя. На първите две мисли на царя той могъл да отговори, но като дошъл до третата мисъл, съвсем се объркал. Най-после той отговорил и на третата му мисъл: Ти мислиш сега, че пред тебе седи твоят министър, но се лъжеш. Пред тебе седи един калугер, а не твоят министър. Следователно, за всеки даден случай човек трябва да знае, кой седи пред него: министърът на неговата държава, или някой калугер. Тогава човек ще знае определено, че ако един от министрите на дадена държава не може да разреши един от трите царски въпроси, толкова по-малко калугерът ще го разреши.

„Любовта не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". (– 5 ст.) Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любовта осмисля знанието. Любовта дава цена на всичко. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Дето Той присъствува, всичко се осмисля, всичко се обича. Влезе ли в областта на любовта, човек влиза в Божествения свят. Влезе ли в областта на знанието, той е между ангелите. Влезе ли в областта на вярата, той е между хората.

Като се говори за любовта, мнозина се страхуват от нея. Защо? Защото те познават онази любов, която умъртвява човека. Те не знаят, че съществува любов, която оживява хората. Тази любов изключва всички противоречия и съмнения. Истинската любов подразбира ядене. Да обичаш човека, значи, да го изядеш. Не можеш ли да го изядеш, ти не го обичаш. Яденето е вътрешен процес. Следователно, да обичаш някого, това значи, да го приемеш в себе си такъв, какъвто е. Като влезе в тебе, ти ще му дадеш специално място и ще започнеш да го изучаваш. Същевременно ти ще се молиш. Ядене без молитва не е на място. Когато яде, човек трябва да се моли. Тури ли круша в устата си, той трябва да се моли. Като се моли, яденето ще укаже своето благотворно действие върху организма на човека.

В прочетената глава от Посланието към Коринтяните се говори за качествата на любовта. Като четете тази глава, вие трябва да мислите само за любовта. По този начин вие ще дойдете до положение да не се смущавате от нищо. Кой какво прави, кой какво преживява, не се смущавайте: болният ще носи болестта си, сиромахът – сиромашията, страдащият – страданията и т. н. Каквото става във вашия живот, или в живота на ближните ви, всичко е за добро. Знайте, че Бог присъства навсякъде и във всичко: и в страданията, и в радостите. Няма страдание, в което Бог да не присъства. Няма радост, в която Бог да не присъства. За да види Бога и да Го познае, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае. Недоволен ли е, той няма да се ползува от различните условия, в които се намира, и ще търси само радости. Обаче, радостите са едната страна на живота, в която човек расте и се развива едностранно. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: радости и скърби, светлина и тъмнина, добро и зло.

Съвременните хора говорят за любовта живеят в нея, без да я разбират. За да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влязат в трите света на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат. Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните, и другите, и да мислят за тях. Запример, човек познава майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, но не познава ангелите, които го обичат, и не мисли за тях. Той не подозира, че всяка негова радост се дължи на присъствието на някой ангел в самия него. Замине ли ангелът, с него заедно и радостта си отива. Изгуби ли радостта си, човек започва да тъжи. И като скърби, и като се радва, Бог е в човека: в скръбта Той е скрит дълбоко в душата му; в радостта пък Той се изявява навън. Значи, като любов, Бог се проявява вавсякъде, но никога не говори за себе си. Това показва, че за Божията Любов не може да се говори. Тя трябва само да се проявява. Да проявиш любовта си, това значи, да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят.

И тъй, стреми ли се към нов живот, човек трябва да мисли, да чувствува и да диша правилно. Като се моли, човек диша. Дишането пък подразбира прави мисли и прави чувства. Когато диша и издиша, човек трябва да поема и изпуша по малко въздух, но дълбоко. А като се моли, човек трябва да застане пред Бога с радост и доволство за всичко, което му се дава. Той трябва да благодари за светлите и чисти мисли, за красивите и възвишени чувства, които му се изпращат. Той трябва да благодари, че е дошъл на земята, обиколен с добри родители и приятели; за слънцето, което грее; за водата и въздуха, които го обливат; за вятъра, дъжда и облаците, които го заобикалят. Облаците, които и вас обикалят, не са нищо друго, освен филтри, които пречистват човешките мисли и чувства. Като пречиствате мислите и чувствата си, вие ще се научите да живеете правилно. Като живеете правилно, вие няма да смущавате Божественото в себе си, т. е. Божия Дух, за Когото е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа в себе си!“ Дойде ли някаква лоша мисъл в главата ви, помолете я да си отиде, докато свършите работата си. Щом свършите работата си, нека пак дойде. През това време вие ще се справите с всичките си задължения и ще бъдете свободни да се разговаряте с нея. Постъпите ли по този начин, тя ще ви освободи. Ако ви нападат лоши мисли, това показва, че те се страхуват да не ги разлюбите. Те са ваши приятели от миналото, които имат да взимат нещо от вас. Дайте им дължимото и ги отпратете да си отидат. Те живеят от вашата любов. Не ги ли обичате, те не биха могли да съществуват. Докато се справите с тях, вие трябва да им давате по нещо, без да се свързвате взаимно. Следователно, за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе любовта в главата си, вярата в сърцето си, а надеждата в своето тяло. При това положение човек може да се домогне до новата наука, която обяснява вътрешния смисъл на явленията. Запример, според новата наука кислородът и водородът се съединяват и образуват вода, която считат тяхно дете. Кислородът има свойството да дава, а водородът – да взима. Като пият вода, хората се домогват до познаване свойствата на кислорода, който дава, и на водорода, който взима. Когато някой казва, че иска да бъде жена, това подразбира готовност за взимане, за събиране на нещата. Каже ли някой, че иска да бъде мъж, това подразбира готовност за даване. Мъжкият принцип, т. е. умът в човека дава, а женският принцип, т. е. сърцето събира. От двата процеса – даване и събиране се е създало човешкото тяло. Човешкият ум пък се е създал от работата на човешкия дух и на човешката душа.

Казано е в Писанието: „Давайте, за да ви се даде". Онзи, на когото се дава, всякога събира. Обаче, той събира, за да дава. Ето защо, всички хора трябва да станат проводници на Божественото, да дават от това, което са получили. Даването е творческо начало. Човек проявява любовта чрез даване. Чрез любовта човек познава Бога и природата. Щом познае природата и се свърже с нея, за него всичко оживява: и камъните, и водите, и ветровете. Тогава човек разбира, че Бог присъства навсякъде: Бог присъства в добрите мисли, чувства и постъпки на хората. Следователно, дойде ли в ума ви някаква лоша мисъл, веднага я заместете с добра. Така ще отворите пътя на Божественото в себе си.

Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чувствувайте и постъпвайте добре. Щом Бог присъства в човека, всичко е възможно за него. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скърбен, и аз ще ви се изявя". Това значи: когато дойде скръбта, потърсете радостта; когато дойде болестта, потърсете здравето; когато дойде безсилието, потърсете силата; когато дойде невежеството, потърсете знанието. При каквито условия да се намирате, всякога търсете положителното, защото в него Бог присъства. Дето е Бог, там цари пълен ред и порядък. Дето е Духът, там е новото творчество. Дето любовта присъствува, там всички неща се осмислят и човек става силен, придобива истинско знание, истинска светлина.

Като ученици, съветвам ви да започнете с надеждата; от надеждата да минете към вярата и да свършите с любовта. Дойдете ли до любовта, направете връзка с нея, и вървете напред. Първата стъпка трябва да бъде любов към Бога, втората стъпка – любов към ближния, а третата – любов към себе си.

Сега, желая на всички да придобиете веселието на любовта. Желая ви да придобиете светлите мисли, чувства и постъпки на любовта.


12 юли, 5 ч с.

Силата на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, бог, има, дойде, мисли, хора, всичко, требва, бъде, всички, може, себе, свят, сега, аз, добре ,

Съборни беседи ,Рилски беседи , 7-те езера, 12 Юли 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Небето прошарено, хоризонтът отворен.

Времето ведро, меко, магнетично.

След хубав, обилен дъжд (вчера след обед).

5 ч.с. всички гости и приятели - на Молитвения връх.

Чудна панорама - долу в низината, всичко покрито с бели облаци, нищо друго не се вижда, а горе небето е отворено и чуден, свеж въздух!

Добрата молитва

“Духът Божий”

Снощи, като ви говори Небето, какво разбрахте? Вчера имахте една голяма реч, която ви държаха от горе. Какво разбрахте?

Ще ви прочета 13 глава от първото послание към Коринтяните - главата върху Любовта: “Ако говоря с человечески и ангелски езици.”

Външната страна на човека е човешкия говор, а пък външната страна на ангелите е техния говор. И ако човек говори без да има смисъл, то е все едно човек да има стомах и дробове, а да няма глава. Тогава той няма посока.

“Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка.” Тука под дрънкане се разбира, че нещата няма да бъдат разумни. Всеки човек, който върши неразумни неща, той винаги дрънка. И дрънкат винаги праздните работи, а пълните не дрънкат. Те са тихи и спокойни. Всичко това, което няма никакъв смисъл, дрънка и креска колкото иска. Та, когато дрънкате, трябва да знаете, че вие говорите на человечески и ангелски езици, а любов нямате.

“И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.” Вярата е за хората, а пък знанието е за ангелите. Значи, ако притежаваме вярата, която хората имат, и знанието, което ангелите имат, а Любов нямаме, нищо не сме. Защото можеш да бъдеш много силен, като мамута, можеш да бъдеш като параход, който цепи водите на морето, но ако Любов нямаш нищо не си. Един параход разцепва водите на морето, изпоплашва рибите и като влезе в пристанището, какво става с него? - Нищо. Той си остава параход и след години го бракуват. В големия параход какво правят хората? Малките същества си играят по него, запалват огън в него и после го бракуват. И човек прилича на един голем параход. С всичките си идеи той цепи водата.

“И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгорение, а любов нямам, нищо не се ползувам.” И ти, като предадеш знанието си на другите, ако им предадеш каквото имаш, то е още външната страна. Ти си дал на некой човек 100 или 200 хиляди лева. Какво ще придобие той от твоите пари? Или ако му дадеш некаква дреха, какво ще придобие той? Който носи стара или нова дреха, той все умира. Човек докато умира, той дрънка. Докато не придобие безсмъртието, той е в областта на дрънкането, т.е. в областта на преходните неща. Днес можеш да си щастлив, после нещастен. Днес си здрав, а утре си болен. Днес си учен, а утре си невежа. Старите хора, като остареят, не виждат и почват да се занимават с минали работи. Старият разправя как едно време като дете е играел с другарите си, ще разправя за баща си, за майка си, за чичо си. В стария човек няма нищо ново. И той чака да се подмлади. Той казва: “Чакай да видим какво ще правят младите хора.” Човек никога не може да стане млад, ако не дойде Любовта в него. Любовта е, която подмладява. Безсмъртието е в Любовта. Възможностите за човека са в Любовта. Тогаз човек всичко може да направи. А пък другото, т.е. дето не участвува Любовта, е само едно преместване на нещата. Например местите един камък на друг. Или нарисуваш нещо. Ти нищо не си направил. Ти си нацапал нещо, но тази картина има толкоз дефекти. Казваш, че тази картина е много добра. Ако имате поглед да гледате, това не е за гледане.

Сега некой път вие се спирате върху вашия живот и казвате: “Колко лоши хора има!” Че туй е външната кал. Некой параход е минал около тебе и те е оцапал. Защото параходите, като минават некъде, оцапват. Вчера водата, като мина надолу, оцапа местата. И тези хора, които ще дойдат от долу, ще бъдат оцапани. И конете цапат. И хората цапат. Ти без да искаш стъпиш некъде и калта те оцапа. Вие некой път говорите каквото и да е. Като минаваш през калта, доста думи можеш да кажеш. “Любовта дълготърпи.” Търпението в дадения случай е основа. Никаква работа не може да се свърши, ако няма търпение. Ето какво е търпението: Като седиш, да бъдеш спокоен. Вятър има, дъжд вали или прах се вдига - ти да го гледаш спокойно. Ти казваш: “Засега ме!” Но щом те засега, ти си вътре. Когато дойде страданието, вие излезте вън. Не стойте вътре в страданията. Бог не е турил хората вътре в страданията; Бог не е турил хората вътре в смъртта. Смъртта е нещо външно. Смъртта няма защо да ни се препоръчва. Да умрем, значи да излезем из смъртта. Некой казва: “Не мога да търпя!” Това значи да излезете из търпение. Който не може да търпи, той е в нетърпението. А пък като излезе из нетърпението, ще влезе в търпението. А пък търпението е Божествено качество. Некой човек казва: “Гладен съм.” Казват: “Дайте му един сомун хлеб.” Бос е, гол е. Казват: “Дайте му шапка, дрехи, обуща.” Но това са външни страни. Това е външното. Обущата ни са подарък от животните. Животните насила ни обичат, ние насила вземаме от тях.

“Благосклонна е.” До тогаз докато правите различие между един човек, който е учен и друг, който е невежа и давате предпочитание на учения пред невежия, ти не си научил Божественото. И двамата са равни. И който е учен и който е невежа и двамата са излезли от Бога. Само че невежият е в нетърпението, а пък знающият е в търпението. Ако онзи, който е бил в нетърпението, влезе в търпението, той ще придобие знание и ще има благосклонност. Да кажем, че вие претърпявате некаква вътрешна неприятност. На какво се дължи неприятността? Ако вие вечерно време седите при една свещ и дойде един ваш приятел и седне между свещта и вас, той ще ви произведе една неприятност. Умният човек няма да седне между свещта и тебе, но зад свещта. А пък свещта ще остане помежду ви.

Сега, вашата погрешка е следната: ония хора, които не са музикални, у тях се заражда завист. Такива хора са завистливи. Той ще влезе помежду ви, за да ви смрази. Той ще каже: “Той не заслужава това.” - Кой заслужава тогаз? “Любовта не завижда.”Рекох, щом завиждате, требва да знаете, че вие сте сиромаси. Всички сиромаси хора се различават с завиждане. Завижда той, че няма. А пък човек требва да се учи да не завижда. Като видиш некой умен човек, да се зарадваш. Допуснете сега, че вие сте една майка и че имате две деца - едно момченце и едно момиченце. Те не са облечени хубаво. Вие искате да ги облечете добре, но не можете. И виждате, че друга майка има две хубаво облечени деца. И у вас се заражда завистта, защо Господ е дал дрехи на ония, а на вас не, за да ги облечете. Коя е причината, дето една майка е облекла децата си, а другата - не?

Едно сравнение ще ви приведа. Да кажем, че сте посадили две дръвчета. Едното го огрева Слънцето и то ще цъфне добре и ще бъде зелено. А пък другото сте турили на место, дето Слънцето не го огрева. Значи тази майка, чиито деца не са облечени, няма любов и не я е огряло Слънцето, Божественото слънце. Когато дойдат изпитанията и мъчнотиите, страданията, това показва, че е излязал некой между вас и Господа. Излезте из това положение. Щом нещо дойде между теб и Бога, то ти се качи на едно стъпало по-горе. Когато това нещо пак дойде между тебе и Бога, ти пак се качи на още едно стъпало по-горе. Всеки, който ви обича, да застане от другата страна на свещта.

Но вие ще кажете цитата от Евангелието, че едни хора ги турили от дясно, а пък други от ляво. У некои хора има такъв страх. Господ да ме тури от лявата страна или от дясната страна, ми е все едно. От лявата Му страна са хората, а пък от десната Му страна са ангелите. Господ, като тури некого от ляво, туря го на страдания, на учение. Ти казваш: “Да отида в другия свят.” Кой е другия свет? Ти скърбиш - ти си в човешкия свят. Радваш се - ти си в ангелския свят. Вие искате небето. Че щом се зарадваш, ти си в небето. Щом скърбиш, ти си в ада. Небето е место дето живеят ангелите, а пък адът е место, дето живеят хората. Те са в ада. Знаете ли какво нещо е ада? Когато една дреха се развали и ѝ принаждаш нещо, това е ада. Значи когато правиш лоши работи и искаш да им дадеш вид на хубави работи. Например, една мома, която има лош характер, ще се облече много хубаво и ще се представи, че се усмихва, че е весела. От вън се усмихва, но като дойдете да я вкусите, ще видите, че не е така красива вътре, както е от вън. Няма нищо скрито покрито. Туй, което е вътре, излиза навън. Щом почнете да мислите, да чувствувате и да действувате, всичко излиза навън и вече се изявява какви сте. Та, нищо скрито покрито няма в света.

“Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобраствува, (и т.н.до 12ст. включително) не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, тогаз това което е отчасти, ще се прекрати. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но откак станах мъж, напуснах което е младенческо. Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тогаз ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогаз ще позная както съм и познат.]” В тази глава, като се говори, че знанието ще изчезне, идеята е следната: не мислете, че знанието ще изчезне. Ще изчезне временното знание, което имате сега. И тази доброта, която имаме сега, ще изчезне. Ще изчезне, понеже е от части. И ще дойде друго. В стих 11, думите: “от как станах мъж”, означават: като почнем да мислим хубаво. “А сега остават тези трите, вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта.”

Сега представете си, че казвате: “Аз не съм лош човек.” Доброто и злото е, което ги пълни. Че когато ти страдаш, чашата ти е напълнена. Писанието казва: “Докато Господ дойде, чашата е пълна.” Ти, като правиш зло, пълниш чашата и ти ще я изпиеш най-първо. Това, което в тебе си туряш, ти най-първо ще го опиташ. Да допуснем, че вие седите и разглеждате един човек. Но не го разглеждате научно, изказвате, че е лош човек. Какво се ползувате като знаете, че е лош човек. Щом мислите, че е лош, вие вече го привличате в себе си, давате му почетно место. То[й] сяда на стола. Станеш сутрин и кажеш: “Той е лош човек.” На обед кажеш същото. Вечер - същото. Постоянно го държиш в ума си. Какво требва да се прави сега? В човека живеят двама - един лош и един добър живеят заедно. И от този, лошия не можеш да се освободиш, докато си на земята. Апостол Павел казва: “Даде ми се ангел сатанински да ме мъчи.” И Бог му казва: “Достатъчна ти е моята благодат.” Този, който седи в тебе, се разговаря и те прави недоволен от това и онова. Вашето недоволство, което имате некой път, то не е ваше. И вашата радост и тя не е ваша. Радостта е на онзи, добрия. А пък лошото е на лошия. А пък онзи, който ги наблюдава, това сте вие, които изпитвате доброто и злото. Но нито доброто, нито злото са ваши. Вие само опитвате нещата и се учите от тях. Защото сегашните хора, човеците, вие сте създадени, за да дойде да живее във вас Любовта. Знанието и невежеството, които имате, те са само подготвителни стадии на вашето развитие.

Това, което често спъва хората, е ревността, която може да се роди във вас. Вие виждате един кон силен, добър, добре натоварен. И вие искате да станете като него, да се натоварите и да носите. Питам: като станете натоварен като него, какво ще научите? И онзи господар любезно ли говори на коня? Как му говори? Как требва да говори един господар на коня си? Той му казва: “Синко, требва да работиш! Защо си мързелив? Защо си останал назад до сега? Носи този товар, за да станеш човек.” Като го удря отзад, казва му: “Назад няма да се връщаш, напред ще ходиш!” Ние не тълкуваме добре и казваме: “Горкия, пребиха го.” - Че когато един скулптор почва да дела камъка със своя чук, мислите ли, че тези удари не са на место? Той ще откърти от камъка всички онези работи, които не са потребни. И страданията ви в света са подобно нещо. Когато страдате, отхвръкват от вас непотребните работи. Вие казвате, че много ви измъчват. С всяко страдание вие се освобождавате от мъчение.

Да допуснем, че двама не се разбират. Представете си, че брат и сестра в един дом не се разбират. Един баща и една майка са ги родили. Коя страна ще вземат бащата и майката? Синът може да държи страната на баща си, а дъщерята на майка си. Или обратното може да бъде. Питам: какво ще добият бащата и майката, ако дъщерята вземе страната на баща си и синът на майка си? Или ако бъде обратното? Казано е: всеки дом, който е разделен, той не устоява. И първото нещо, от което требва да се пазите, то е: не се раздвоявайте в себе си! Не вземайте страна! Много погрешки има, които се дължат на миналите поколения. И които погрешки требва да се изправят сега. И не само да се спираме на въпроса защо са ги направили. Требва да се изправят тези погрешки.

Вчера, ако всички бяхте много учени и много добри, ако имахте любов, гръмотевици не щеше да има, дъжд не щеше да имате, нищо не щеше да има. Защо имаше дъжд и гръмотевици? Защото нямаше любов. Когато във вас се зароди желание да ядеш, ако искаш да имаш един хубав обед, требва да имаш една светла мисъл и едно светло чувство, едно добро чувство. Ако седнеш на трапезата да ядеш и в ума си нямаш светла мисъл и в сърцето си светло чувство, то обедът ти ще бъде както се казва на еврейски език “труфа”. И ти, като ядеш, няма да бъдеш доволен. Или искаш да направиш добро, и ако в ума си нямаш светла мисъл и в сърцето си добро чувство, то доброто не може да стане. Или по-ясно казано: всяко нещо, което искаш да направиш, за да бъде добро, Слънцето требва да грее така, както ни грее това Слънце. Така требва да виждате вие присътствието на Божествената светлина. Всека светла мисъл и всяко добро чувство в нас са лъчи от Бога. Те излизат от Бога. Светлата мисъл е лъч от Божественото и всяко чувство е лъч от Божествения свят. Добрите чувства - те са топлината на Божественото слънце, а пък светлите мисли са светлината на Божественото слънце. И без това Слънце ние не можем да мислим, не можем да чувствуваме и никаква работа не можем да свършим.

Та рекох сега, тези облаци показват, че има още нещо у вас. И Вятърът духа зад гърба ви. Вятърът казва: “Напред! Назад, за земята няма да мислите.” Облаците, които виждате, са малки, както виждате небето е доста ясно, а какво има под вас? Небето ни е ясно, но това е за вас, вие виждате ясно небе, а тези, които са долу, цялото небе е покрито. Те всичките са потопени. Те нито Слънцето виждат, нито синьото небе. Рекох сега, всеки ден се стремете да имате едно особено състояние на Любовта. Вие търсите некой човек да ви обича. Хубаво е това. Този, когото търсите, имате право да го търсите. Но той не е този, когото виждате в дадения случай. Един от руските императори задал на един от своите министри три въпроса да разреши. А пък министърът не могъл да разреши. Той отива при един калугер, който му казал: “Аз ще разреша въпроса.” Калугерът се дикизирал като министра и се явил пред царя. Трите въпроса били: какви мисли има царя? Той требвало да знае какво мисли царят. На двата въпроса калугерът отговорил, а на третия казал така: “Ти мислиш, че аз съм министъра, но аз не съм министра.” Та, в дадения случай требва да знаете дали пред вас стои вашият министър или некой калугер. Този министър в една държава не може да разреши три въпроса, а пък този калугер ще дойде да разрешава неговите държавни работи. Това е невъзможно!

Или другояче казано, мъчнотиите в света не могат да се разрешават без Любовта. Любовта е единствената сила, която разрешава всички мъчнотии. Любовта е единствената сила, която осмисля знанието. Любовта е единственото нещо, което осмисля всичко. Некой път некой човек за известно време ни интересува, а след това не ни интересува. Понеже любовта я няма там. Любовта дава цена на всичко. Любовта е присътствието на Бога. И когато Той присътствува, ние чувствуваме тогаз Неговата мощ и сила. И всички неща имат смисъл. Тогаз каквото видим, ние го обичаме, понеже Бог всички обича. И като кажем, че Бог обича всички, тогаз сме в друг свят. Тогаз не сме в човешки и ангелски свят. С знанието вие сте в света на ангелите. Вие имате и вяра. С нея сте в човешкия свят. Но немате любов, която осмисля нещата.

Това, което ви спъва, е следното: като ви говоря за Любовта вие казвате: “Толкоз години сме я търсили, досега не сме я намерили.” Аз наскоро ви говорих, че има една любов, от която хората умират, а пък има една любов, от която хората живеят. Ти обичаш некого и се съмняваш дали той те обича. И той се съмнява в тебе дали ти го обичаш. Като му кажеш, че го обичаш, то все ще остане съмнение в него, дали е вярно. Също така и той, като ти каже, все ще остане в душата ти едно съмнение, че той не те обича. Сега във вашия ум какво седи? Вие искате да ви обичат. Кажете ми как разбирате това? В тази работа аз съм невежа. Аз считам, че един човек ме обича, когато ме изяде. Щом не ме яде, не ме обича. Малко бамъбашка мисля. И когато дойде некой и ме пита: “Обичаш ли го?” Аз извадя една ябълка и я изям. Той казва после: “Яде ябълката и нищо не ми дава.” А пък друг некой ме пита обичам ли го. Аз извадя и му дам крушата. Какво ще му разправям? Рекох му: “Круша знаеш ли да ядеш?” - “Ял съм ги.” Как ги ядете крушите? Аз преди да изям една круша и като я ям чета Отче наш. Дъвча и чета Отче наш. И като кажа последната дума - амин и изял съм я. А пък той не знае да я яде. Той като каже амин, т.е. като дойде до края на Отче наш, требва да е изял крушата. А, ако не чете Отче наш при ядене, това не е ядене.

И вие като ядете 21 хапка ще изговорите 21 път Отче наш. Кой от вас е ял с Отче наш? Днес направете един опит. Първия опит направете днес: ще изядете 21 хапка по този, новия начин. И то малки хапки, а не големи. И 21 път ще четете Отче наш. Този опит ще бъде като приемателен изпит за влизане в класа. Като правите този опит, ще те приемат. А пък щом ви приемат за ученици, ще четете Добрата молитва. Онези от вас, които минат приемен изпит, ще четат Добрата молитва. Ще вземете 21 малки хапки, ще дъвчете добре хляба и ще четете Отче наш. И като дойдете до думите: “защото Твое е Царството и силата и славата за винаги, амин”, ще глътнете.

Сега, ако ви се вижда това много, да не ви пресиля. Тогаз ще ви дам свобода. При първата хапка ще четете Отче наш. То е приемния изпит. Може да ви скъсат там. Не се знае. Когато изкарате днешния опит добре, ще се запишете в училище. Като изядете определеното число хапки по този начин, другите изяжте без Отче наш. Ако във време на опита дойдете до некъде и почнете да се тревожите и кажете: “Кога ще се свърши 21 пъти Отче наш”, тогаз опитът е развален. Хайде, да ви улесня, ще намалим хапките. Ще ги съкратя. За задачата ще ви дам три хапки. При първата хапка ще четете Отче наш. При втората хапка ще произнесете мислено Добрата молитва. А при третата хапка мислено ще кажете: “Божията Любов носи пълния живот.” Сега и аз съм доволен. От 21-тях хапки не съм доволен. И аз го виждам, че ще бъде по-трудно, но от трите съм доволен. Сега, като закусвате сутринта, ще направите опита с трите хапки, на обед с три хапки, вечерта с три хапки. Целия ден ще ядете 9 хапки с опит.

Аз сега усмивам старото. Старото, което е направило толкоз страдания, да му се посмеем малко. Хапката, изядена с Отче наш или с Добрата молитва, или с формулата за Божията Любов, тая хапка ще расте във вас. И целия ден вие ще добиете много повече енергия отколкото 21 година обикновено ядене. Ще поясня казаното: днешния ден да се освободите, мислете за Любовта и нищо да не ви смущава. Днес ще оставите конете да си носят товара; болните - болестта; бедните - беднотията; всеки да си носи, каквото има. Всеки да каже, че всичко е хубаво, че е много добре. Вчерашният ден мина и в днешния ден Слънцето грее много хубаво.

Аз, като дойдох тук, виждам, че кухнята не е направена. Не е за мен тази кухня. То е вашата кухня. А единственото нещо, което намерих, че е направено, то е продавачницата, магазина. Това, в което живеете, не е окопано добре - палатките. Слама няма достатъчно. Покривки немате. Тази вечер в палатките си немяхте топли дрехи, но бакалницата ви е доста хубаво направена. Та, физическият свят в нас е доста хубаво уреден. Няма какво да го уреждаме, а пък сега остава ангелският и божественият свят в нас. Бакалницата е физическия свят, кухнята - ангелския свят, а пък палатките са Божествения свят. От вътре да се окопаем. Да се организираме. Да ни стане приятно в главата и сърцето.

Та днес, като ядете, ще изядете трите хапки по казания начин. Като глътнеш първата хапка с Отче наш, ще кажеш: “Господи, изпрати това благословение на всички! Това благословение, което аз намерих, всички да го опитат. И богати и сиромаси.” Пожелайте и богати и сиромаси да ядат днес по три хапки. Първата хапка с Отче наш. Първата хапка ще бъде за Господа, втората хапка ще бъде за вашия Дух, а пък третата хапка е заради вас. Първата хапка е заради Господа, втората хапка е заради вашия ближен, а третата хапка, с формулата: “Любовта носи пълния живот”, е заради вас.

Има неща, които бъдащето носи; има неща, които днешният ден носи. Човек требва да има вътрешно разположение. Требва да се открият вътрешните очи на човека и вътрешният слух. Защото слухът ни и зрението ни са обикновени. Божественото зрение е, като срещнеш некой човек, да видиш в него Божественото, да видиш Бога скрит. И в камъка да виждаш присътствието на Божественото. В всичко, каквото става, да виждаш Божието присътствие. И [в] всички страдания да виждаш Божието присътствие. И във всички твои радости да виждаш Божието присътствие. Бог всякога е бил с вас. И когато страдаш, Той е бил там и когато се радваш. Но ти не си Го виждал. В страданията не Го виждаш. Само в благословението донякъде си Го виждал, но после пак си Го забравил. Често забравяме присътствието на Бога. Щом донесе нещо за ядене и пиене, ние Го познаваме. Щом не донесе нещо за ядене, не Го познаваме.

Сега остава една мисъл. Казвате: “Досега какво сме направили?” Досега сте живели в Любовта, без да сте я чувствували. Например седели ли сте некой път да мислите, каквото имате да го раздадете на ония, които обичате, не на онези, които не ви обичат. После се иска един ден, като седнете да може да почувствувате онези, които ви обичат; да почувствувате любовта отвсякъде - от Божествения свят, от ангелския свят и от човешкия свят, която ви се изпраща. Колко ваши приятели има, които мислят за вас и за които вие не мислите. Вие мислите само за некои близки, а пък за онези, които ви обичат, не мислите. Към тях не сте си отправили ума. Когато имате некой път голяма радост, то е присътствието на един ангел. И като си замине ангелът, пак дойде старата скука и пак се усещате самотен. Та, когато сте усамотени, Бог е скрит вътре във вас. А пък когато се радвате, Бог е изявен във вас.

Днес да оставим всички стари неща настрани. Да оставим старото и да възприемем новото в света. Новото в света, това е една любов, за която не требва да се говори. За Божествената Любов, ако искаш да говориш, прояви я. Отправи своята мисъл, своите чувства, своя ум дълбоко в душата си към Бога.

В този нов живот мисълта е дишането на човека. Човек требва да мисли, за да живее; човек требва да чувствува, за да живее. И човек требва да диша, за да живее. Под думата молитва разбирам следующето: тя е дишането на душата. Колкото повече човек се моли, колкото повече отправя ума си към Бога като се моли, той диша. Когато се молиш, ти дишаш. Няма да поемете всичкия въздух, по малко ще поемаш въздуха и ще издишаш навън. За да се молиш, не сядай пред Бога с роптание. Но като се приближиш да се молиш, да усещаш една радост. Благодарете на Бога за хубавите мисли, които ви изпраща. За хубавите чувства, които ви изпраща, за приятелите си, за баща си, за майка си, благодарете за Слънцето, за облаците, за всичко. Благодарете, че сте на земята, че можете да ходите по нея. Че земята ви търпи. Че има кой да ви услужва навсякъде. Ние сме събрани тук. Това е благословение на Бога.

Ние сме тук на едно представление. Лошите мисли, които хората изпращат, се филтрират през тези облаци и дохождат чисти при нас. И ние ще им изпратим нашите мисли. Те ще приемат нашите мисли и желания през облаците и те ще бъдат пречистени. Нашата мисъл, като мине през водата, ще бъде чиста. Водата е един проводник на живота. И тези мисли, като минат през тази вода, ще бъдат чисти. Ние требва да се научим да живеем. Да не смущаваме Господа в себе си. Не смущавайте Божественото начало, вашия Дух, който е във вас! Писанието казва: “Не огорчавай духа в себе си.” Днес се старайте да бъдете доволни. Като дойде лошата мисъл, кажете ѝ: “Имам много работа. Ще бъдеш така добра да си отидеш. Като свърша работата си, ела. Много съм занят.” Няма да му кажеш грубо. Ще му кажеш: “Като си свърша работата довечера, пак ще ви приема.” Защото лошите мисли, които идат, са все нашите приятели, страх ги е да не ги разлюбим. Защото те от нашата любов живеят. Ние, ако не ги обичаме, те не могат да живеят.

Вложете тогаз Любовта във вашата глава, вложете вярата във вашето сърце и надеждата в стомаха си, в тялото си. Любовта горе в нашия мозък, вярата в нашето сърце, а пък надеждата в нашето тяло. Тогава ще започнем новата наука в света. Новата наука казва: водата е създадена от два елемента - килород и водород. Кислородът е, който дава, а водородът е, който взема. Кислородът, като е дал нещо, водородът е събрал това и е родил едно дете - това е водата. Кислородът и водородът се оженили и родили едно дете. Това е водата. И ние, като пием водата, опитваме какъв е бащата, който дава и каква е майката, която взема. Некой казва: “Аз искам да бъда жена.” -Ти готов ли си да събираш? Некой казва: “Аз искам да бъда мъж.” - Ти готов ли си да даваш? Мъжкият принцип е, който дава - умът. Сърцето събира. Тогаз от даването на ума и от събирането на сърцето се е събрало цялото тяло. То е събрания материал на човешкия ум и на човешкото сърце. В друг смисъл казано, от работата на човешкия дух и на човешката душа се е явил човешкият ум.

Та рекох, давайте, за да ви се даде. Събирайте, за да дадете. Требва да знаете: който дава, му се дава. Всички хора требва да станат проводници на Божественото благословение. Когато Бог дойде да живее във вас, Той иска да давате. Той е творческото начало. Той иска да проявим Любовта. Защото в Любовта е Бог. Вън от Любовта не можем да познаем Бога. Като дойде Любовта, ще имате истинско познание за света. Тези камъни ще проговорят. Тогава и духовете на Вятъра ще ви проговорят. Водите и те ще проговорят. И във всички хора, които срещате, ще виждате едно разумно начало. И тогаз няма да се боите от хората. Некои хора обичате. За тези, които обичате, казвате, че Бог е в тях, а пък за другите казвате, че Бог не е в тях. Там е лъжата. Бог присътствува навсекъде. Там, гдето Бог присътствува, там е Божественото. Има нещо, в което Бог не присътствува. Бог не присътствува в престъпленията на хората, в лошите мисли и в лошите чувства на хората. Но във всички техни добри мисли, чувства и постъпки Той присътствува. И следователно във всека наша добра мисъл, добро чувство и добра постъпка Той присътствува. В лошите не присътствува. Та да знаете, щом дойде една лоша мисъл, веднага я заменете с добра мисъл, за да дойде Бог и да присътствува. И Той ще знае как да се справи с лошите. Бог в чистото присътствува. В нечистото не присътствува.

Та сега ще приложите следното: ще мислите добре, ще чувствувате добре и ще постъпвате добре, за да присътствува Бог във вас. Защо требва да мислим добре, защо требва да чувствуваме добре и защо требва да постъпваме добре? За да присътствува Бог в нас. А пък щом присътствува Бог, тогава всичко можем да направим, всичко е възможно. А пък щом Бог отсътствува, тогава нещата са невъзможни. Писанието казва: “Потърсете ме в ден скърбен и аз ще ви помогна и вие ще ме прославите.” Щом дойде скръбта, потърсете радостта. Щом дойде болестта, потърсете здравето. Щом дойде безсилието, потърсете силата. Щом дойде невежеството, потърсете знанието. Всякога търсете онова, положителното, в което Бог присътствува. И Той като дойде, всичко във вашия живот ще се уреди, понеже животът на хората не е уреден. И Духът, като дойде във вас, ще започне новия строеж на човечеството и веднага той ще стане мощен и силен. И от него изчезва недоволството и всички други отрицателни прояви. Тогава животът моментално се осмисля и човек знае как да живее. Като дойде Бог да присътствува във вас, всички вие ще бъдете научени. Няма да имате сам обикновено знание. Като дойде Господ във вас, няма да ви каже: “Попейте ми една песен.” Вие ще пеете и аз ще ви слушам. Като дойдете при мене, аз ще ви кажа: Изяжте три хапки хляб. Едната с Отче наш, втората с Добрата молитва и третата с думите: “Божията Любов носи пълния живот.” И аз, като дойда при вас на гости, по същия начин и вие ще ме посрещнете с три хапки.

Сега, от къде требва да започнем? Да започнем с надеждата, да минем към верата и да свършим с любовта.

Бакалницата според мене означава състоянието ни когато искаме да уредим дребнавите си работи в света. То е наша бакалница. На турски “бак” значи - “виж”, а пък “ал” - вземи, т.е.: “виж, та вземи”. Никой не взема нещо, което не си го видел. Което видиш и одобриш, него вземи. Вземи хубавото. Та, във вашите бакалници требва да е турено най-хубавото, най-хубавия хляб, най-хубавите фрукти. Всичко требва да бъде първокласно.

Требва да направим връзка с Любовта, с Божественото Начало, в което живеем и се движим, Бог който ни е извел из миналото, Той ни е дарил с всички блага.

Днес ще направите опита с трите хапки. Първата хапка за Божията Любов, втората хапка за Любовта към ближния, третата хапка за Любовта към себе си. Така че, днес ще ядете за Любовта. Не много икономично ядене. Не цел сомун. Чудите се как Христос е нахранил 5000 души с 5 хляба и 2 риби. С 5 хляба колко души могат да се нахранят? Некой ще каже: “Как е възможно това?” И вие се чудите как с три хапки може да се нахрани човек. Днес немате кухня, нали? Немате нищо сготвено, ако няма, ще съберем от тук от там. Аз ще дам круши. Ще намерим най-хубавото.

Днес ви пожелавам веселието на Любовта, светлите мисли на Любовта, светлите чувства на Любовта и светлите постъпки на Любовта. На всинца ви го пожелавам.

Отче наш

12 юлий 1939 год. Среда. Рила

Петров-ден. Второто езеро Ел Бур.

6 часа и 19 мин.

НАГОРЕ




placeholder