НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Самоотричане

Самоотричане

Най-често използвани думи в беседата: любов, сега, човек, обичаш, може, казва, има, всичко, бог, аз, иска, хора, себе, начин, тебе, очи, ден ,

 Утрини Слова , София, 9 Юли 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва
91 псалом
Молитва на Царството
В начало бе Словото

Ще прочета 12 глава от Иоана.

Духът Божий

Размишление

Човек с едно ядене не може да се нахрани. Едно ядене топло за през целия живот не държи. Най-малко три пъти ядете на ден – закуска, обед и вечеря. На другия ден пак започва същото и все се повтаря същата работа – 80, 90, 120 години по три пъти ядене на ден. Сутринта какво ядене вземате? Някой си стопля вода и пие чай. Някой българин ще си направи попара; някой американец ще вземе бифтек, месо; някой вегетарианец ще вземе някоя ябълка, круша – през лятото ако е. Казвам: Какъв е смисълът на яденето? Яденето е най-ниската степен, чрез която човек се запознава с материалния свят. Трябва да яде, за да си предостави материала, с който да се изгради нещо. Трябва му този материал. И сега трябва да си го сготвите и сами трябва да го възприемете, да го сдъвчете и после да го изпратите навън във вид на мисъл, на чувство и на постъпка. Тези чувства той ги продава. Мислите, чувствата и постъпките се продават както грънците, шапките, обущата, както ябълките, крушите и други. Кога се е научил човек да продава нещата? Като е излезнал из рая навън. В рая той не знаеше какво нещо е продаването. Там имаше изобилие. Там, дето няма изобилие, има продажба. Всеки иска скъпо да продава. Например, една мома иска скъпо да продаде любовта си. Търси някой княз, тя не иска да се ожени за един овчар. Ако се ожени за един овчар, ще гледа колко овце има. Ако има 10 овци, тя казва: Не стигат. Иска 100, 200, 1000 и прочее. Ако той е земледелец, тя иска той да има много земя. Ако е учен, тя иска да е най-ученият. Но тези неща са неразбрани. Ние продаваме което не може да се продаде. Един от учениците Христови продаде Учителя си за 30 сребърника. Цял човек го продаде за 30 сребърника, за много малко. Не знаем дали това е вярно, или не. Това е иносказание. 33 – това е числото на заблуждението. Събрани, двете цифри дават 6. А пък числото 6 е число на заблуждението. Например един момък се съблазнява, че една мома е красива, че го е погледнала така някак си и само с един поглед той продава душата си и тръгва подир нея като шашав. Защото веждите ѝ и очите ѝ били черни. Чудят се бащата и майката! Той казва: Така ме погледна! – Очите ѝ били черни. Че какво има в черните очи? Само младият момък, който е виждал черните очи, знае какво нещо са те. Черните очи са очи на заблуждение, нищо повече. Когато човек иска да извърши едно престъпление, търси черни очи, понеже в тъмнината нищо не се вижда и няма кой да те съди. Така че, като правиш едно престъпление – само при черните очи се прави престъпление. И момъкът търси черните очи на момата. И това го счита за голяма любов.

Престъплението какво е, какво значи? Престъплението е първата стъпка, за да дойдеш до някакво познание, което е горчиво, престъпно. Ние казваме „пристъпалник“, когато детето проходи за пръв път. В България има такъв обичай, че за простъпалника правят цяло угощение. Някой път ще заколят кокошка, ще направят баница.

Труден е животът в своето проявление. Сега казваме, че е виновата любовта. Да кажем, че любовта е младата мома, която тика момъка в престъпление. Хубавите работи тикат хората в престъпления. Например човек, който е опитал кокошето месо и си е похапвал печена кокошка, само като я види, почва да си въобразява колко е вкусно то. Той ни най-малко не мисли за нейните страдания. Той хване кокошката, откъсне ѝ главата и я опича. Значи, хубавото месо на кокошката го тика към престъпление. Той мисли, след като изяде тази кокошка, може да придобие нещо. След като е изял кокошката, човек ще придобие онова, което има в кокошката. А пък кокошката никакъв такт не владее. Каквото извади, ще го разрови с краката си. И тя е много неблагодарна. Каквото ѝ дадеш – ще ѝ дадеш една крина жито – тя ще поклъвне и другото ще го остави. Казва: Пет пари не давам заради него. Може след няколко дена да погладува малко – не го оценява. И на хората дай и най-голямата любов – той постъпва както кокошката. Аз съм виждал много мъже, които са били обичани от жените си, но нека да бъда последователен. Да не говорим сега за мъже и жени. Да вземем сега момъка, който е обичал момата, момъкът, който е тичал подир момата и е казвал, че без нея не може да живее, че е готов да се жертва за нея и т.н. А момата на това се смее и казва: Вижте този колко е шашав, тръгнал е като смахнат. Той изявява най-голямата си любов, а тя няма вяра в него. И тя е права. Защо? В света в закона на любовта има едно голямо противоречие. Има един пример. В древността една от големите жрици се влюбила в първосвещеника – един велик адепт, много напреднал. Но той нямал разположение към нея. Тя правела всичко, за да го убеди в любовта си. Тя казвала: Искам да ме обичаш така, както аз те обичам. Той я обикнал така, както тя го обикнала, но в момента, когато той я обикнал така, тя го намразила. И в тази измама той я проклина и тя станала на змия.

Питам сега, ако ти обичаш някого, каква нужда имаш той да те обича? Това е едно от неразбиранията в живота. Ако аз съм изработил една стока и я продавам, то всякога искам да получа нещо в замяна на стоката и което да съответства на стоката. Такава една обмяна съществува между хората.

Но какво подразбираме под думите „аз те обичам, но и ти да ме обичаш“? Седели ли сте вие някой път да мислите, защо трябва да обичате? Аз си обяснявам по следующия начин. Ако ти запалиш един съвременен котел, с който се движат треновете и параходите, ако го нагряваш този котел и нямаш отдушник за парата, то котелът ще се пукне. Значи ти трябва да любиш, защото иначе ще се пукнеш. Нищо повече. И ако не искаш да се пука котелът, то тогава не подклаждайте котела. Но въпросът с това още не е решен. Ти казваш: Аз го обичам. Да обичаш някого, това е едно лекуване заради тебе. Ти ако не обичаш, тебе ще те сполети едно по-голямо зло. Да обичаш е едно зло, но да не обичаш е два пъти по-голямо зло.

Сега аз искам вие да разсъждавате. Така, както ние разбираме любовта при сегашните условия, при нея се раждат всичките престъпления. Майката, като роди деца, за тях тя може да направи много престъпления. Онази вълчица, която е родила няколко вълчета, вечерно време ще скочи върху една кокошка или ще открадне едно агне; ще скочи върху друга кокошка и ще открадне друго агне и т.н. Двадесет–тридесет години всеки ден по едно агне, значи в годината 365 агнета или кокошки тя ще ги донесе на своите деца от любов към тях. Онази малката птичка за своите деца ще хване по десетина мушички или стотина червейчета и ще ги занесе на своите деца. Сега къде е разрешението?

Въпросът е как трябва да обичаме. Христос е разрешил този въпрос малко другояче. Досега всички, които са обичали, са изяждали тези, които са били обичани от тях. Така е било в старата любов. А пък Христос, като дойде на земята, в новата любов казва: Аз обичам другите не да ги изям, но аз, като ги обичам, искам те да ме изядат. Значи, обратното става. Следователно, ако ти, като обичаш другите хора, искаш да ги изядеш, ти искаш старата любов, в която стават всички престъпления. Новата любов седи в това, като обичаш някого, той да те изяде. И в това изяждане се раждат всички добрини в света. И върху това се гради всичко. Ако тебе не те изяждат, ти не си в новата любов, и като те изяждат, доброто се ражда тогава. Когато те изядат хората, тогава ти ще изградиш доброто. След като хората изядат Христа, той ще влезне в тях и ще ги научи как да любят. Ако ти ги изядеш, те ще те научат, каквото те знаят. Ако изядеш една кокошка, тя ще те научи да ровиш; ако изядеш една свиня, тя ще те научи също да ровиш. Свинята с муцуната си се е предала на ровене на земята. Та и всички вие се занимавате с ровене навсякъде. Защото свинята рови с носа си – муцуната си, а муцуната е израз на човешката интелигентност, на неговата мисъл и всичко. Ако ти изядеш хората, то те, като влезнат в тебе, ще те научат на това, което те знаят. Ако ти в своята любов не можеш да влезеш в душата на някой човек, то ти не можеш да го научиш на нищо. Ако ти ги изядеш, то ти ще ги научиш на онова, което ти знаеш. Казва някой: Знаете ли, че Иван си купил нови обуща, че Драган си купил парижка шапка, че той носи дрехи от английски плат. Часовникът му е с красива линия. Че какви книги той донесъл. Че какъв апартамент хубав има. Че какви били прозорците – големи, широки. Та какви са стъклата на прозорците му. Пък какво пиано има. Какъв хубав умивалник, парижки. Пък тенджерите какви са. Креватът му е направен от орехово дърво и колко е хубав. А пък възглавниците му с хасе. А пък нощните му обуща, нощната му риза копринена е. А пък банята му каква е.

Питам: Какво е добил човек от всичко това? В тенджерата ти можеш ли да влезеш вътре и да те сготвят? Ти влизал ли си в неговата тенджера, в неговите обуща? Ти бил ли си в кожата на един вол, от която са приготвени обущата? И ние се хвалим с тези неща. Когато ги турим на краката си, казваме: Отлични са тези обуща! А когато се е драла кожата на едно животно, ти какво трябва да мислиш? Трябва да мислиш: Колко е пострадало това животно заради мене – за да ми запази краката от острите камъни, които могат да наранят краката ми.

Та казвам: Кое е онова, в което седи любовта? Ако живеем по стария начин, ние ще имаме това неразбирателство в живота, което съществува сега, и животът ни ще бъде несносен. Само когато човек почва да се жертва, тогава ще влезне в един нов свят. Често вас ви е страх да се жертвате. Всеки, който се пожертва, казва, че трябва да умре. Но при умирането ти ще влезеш в един особен свят. Ти като не се пожертваш, не можеш да влезеш в света на любовта. Само като влезеш в света на любовта, ти можеш да я намериш. Човек, който разглежда любовта отвън, за него това е един вид, а пък като я разглежда отвътре, за него тя има друг вид. Ако ние разглеждаме Бога отвън само, то ние Го разбираме по един начин. И там се ражда злото. Но ако Го виждаме отвътре, тогава ние Го възприемаме отвътре, тогава Той ни научава на смисъла на нещата и почва да ни учи как трябва да живеем. И ако не влезне Бог в нас, ние не можем да живеем както трябва. Трябва да имаме един модел за това. И Христос казва: Аз и Отец ми ще влезнем и ще направим жилище във вас. Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, тогава и аз ще ви се изявя. – Изявяването ще покаже каква е тази любов, с която ние трябва да се проявим.

Аз съм ви привеждал и друг път примера за онзи светия, който търсил 30 години Христа. Той бил един римлянин, патриций и той се оттеглил в едно пусто място и се предал като голям светия. И всичките му дрехи съвсем се окъсали. Той оголял и си казал: Как ще изляза пред света сега? Веднъж му донесли един хубав костюм – римски, хубава шапка, хубави обуща. Донесли му и хубаво ядене. Но в този ден един млад човек, който искал да се жени, а нямал дрехи, идва той при светията и казва какво иска. Светията погледнал себе си, погледнал и новите си дрехи и мислил какво трябва да прави – себе си ли да облече, или този момък, който иска да се жени? Той му дал дрехите си. А хлябът, който донесли на светията – идва при него една бедна жена с децата си, която нямала хляб, и той дал хляба и яденето. Оставил само едно малко парченце от хляба. Но една мишка излязла от дупката си и той ѝ хвърлил това парченце хляб. Мишката го взела и го занесла в дупката си. Той се замислил и се търкулнали две сълзи от очите му. И той казал: Нищо нямам пак. И дрехите отишли, и яденето отишло, и всичко друго отишло. И той нищо не разбрал. Но в този момент се явява Христос и тогава той, като пожертвал всичко, разбрал смисъла на живота. Разбрал, че тази храна идва отвътре вече.

Та казвам: Докато в нас двете сълзи не потекат от очите ни, че всичко е изгубено, ние не можем да имаме постижения. Докато ти се държиш за своята тъща, за баща си, за майка си, за приятелите си, за народа си, и за себе си най-после, ти не можеш да имаш постижения. И като се отречеш от всичко това и се решиш да служиш на Бога, тогава ти ще разбереш любовта, която отвътре в тебе ще работи. И Писанието казва: „Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят.“ Това е най-хубавото служене! Ако така живеем, какво ще стане с нас? – казват хората. Чудни сме в нашите разсъждения. Че сега както живеем, какво става с нас? Идете на гробищата. Вие казвате: Така, както сега служим, ще бъдем нещастни. Че както сега живеем и служим, не сме ли нещастни? Обаче, ако служим по новия начин, смърт в къщата ни няма да има и всецяло ще разрешавате въпросите си. А пък сега отчасти ги разрешавате. По новия начин на любовта ние ще се освободим от страданията. А пак по старата любов, ако остане, ние ще имаме сегашните противоречия, които съществуват в света. И по никой начин вие не можете да примирите хората, ако не приемете учението на любовта. По никой начин така светът не може да се преобрази. Ако не приемеш учението в себе си, ще имаш борба в себе си. Някой път всеки от вас се бори, не знаете как да постъпите и какво да правите. Борите се с онова свое чувство дали да обичате хората, дали да обичате другите и кого да обичате повече, да престанеш, да не обичаш никого. Как ще разберете това? И себе си няма да обичаш по външен начин. Кого ще обичаш? Ако обичаш тялото, това тяло един ден ще се разкапе. Кое е онова, което трябва да обичаш? За да обичаш нещо, то трябва да е нещо, което да е постоянно и да не се изменя. Ако ти обичаш един човек и той се изменя спрямо тебе, питам тогава: На каква реалност или на каква база седи тази любов? Тя е неразбрана тази любов. В любовта се подразбира онази цена, която в цялата вечност не може да се измени и освен че не се изменя, но нейната цена се увеличава. В любовта животът се увеличава постепенно. Казано е: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил.“

И в новата любов ти трябва да виждаш Бога във всичко, в цялата природа. Не отвън, но вътре, вътре трябва да чувстваш Бога. При новия начин на любовта, ти като имаш любов, то всичко в природата ще ти говори. На Христа казваха: Благословен, който иде в името Господне. И веднага след това Христос казва: „Ако те млъкнат, тези камъни ще проговорят.“ Тези камъни – това са спящи души. Един ден, когато дойде любовта, те ще се пробудят, те спят сега. Виждате един човек спи сега, понеже душата му е извън неговото тяло. Неговата душа ходи в другия свят, отдето е дошла. И когато човек се събуди, душата се връща в своето жилище, отгдето е излезнала – връща се в тялото си. Защото на служба е душата – като един чиновник. Ние сме на земята, за да изпълним Волята Божия. Един директор на банката, като служи 30 години, уволняват го и го пенсионират. Дадат му 3–4 хиляди лева пенсия и той си прекарва последните дни не като директор, но като екс директор. Но важно ли е директорството? Не е важно. Важно ли е тялото? Не е важно. Като излезнеш от тялото си, ще бъдеш пенсионер и ако си служил като добър директор в тялото си, като отидеш в невидимия свят, ти си пенсионер и ще ти дадат 3–4 хиляди лева заплата и ще живееш добре. А пък ако не си служил добре, ти горе ще бъдеш без пенсия и ще ходиш да търсиш нова служба. Та единственото нещо, което може да гарантира нашия бъдещ живот, е любовта. Без любовта животът не може да се гарантира. Това е новото схващане на любовта, която жертва всичко, за да намери Бога. Ние трябва да пожертваме всичко, за да намерим Бога. И като намерим Бога, ние ще влезем в целокупния живот и тогава ще намерим смисъла на нещата. И тогава навсякъде, гдето минеш – и като ядеш, и като спиш, и пр. – навсякъде ще има смисъл, ще намериш дома си. И апостол Павел казва: Онова, което Бог е приготвил за онези, които любят Бога, нито око е видяло, нито ухо е чуло. – И ще бъдеш в един свят между братя и сестри, които ще имат една такава любов, каквато ти очакваш. И ти ще бъдеш към тях с такава любов, каквато те очакват. Ти ще бъдеш към тях такъв, какъвто те очакват. И те ще бъдат към тебе такива, каквито ти очакваш. А пък ние сега сме един към друг такива, каквито не трябва да бъдем. И там е всичката мъчнотия. Едного обичаме повече, а другиго – по-малко. Когото обичаме повече, даваме му повече. А когото обичаме по-малко, даваме му по-малко. А когото никак не обичаме, нищо не му даваме. Хората търсят любовта по единствената причина, понеже чрез любовта се добиват благата в живота.

В новото схващане – не само в схващането, което вие сега знаете – вашата любов трябва да мине от смъртната любов в безсмъртната. От любовта към себе си и от любовта към ближните си трябва да минете в любовта към Бога. И тогава Бог във вас ще създаде едно ново общество. Ближният ви ще се прероди и вие ще се преродите. И Писанието казва: „Ако не се родите изново...“ Значи, след като възприемем Божията любов, тогава отново ще се родим. И тогава ще станем деца на Царството Божие. И ще бъдем готови да разберем вътрешния смисъл на живота. Само тогаз ще бъдем готови за онова, което търсим. Да не се вижда трудно за вас. Защото това е една неизбежност. Никой досега не е влезнал в Царството Божие, който не е пожертвал себе си. И вие не можете да влезнете в Царството Божие, ако не пожертвате себе си. Това е вратата. Царството Божие не може да се отвори за вас. Христос казва: Който не обича мене повече от майка си и баща си и който ненавижда своя живот, не може да бъде мой ученик. – Тези неща ние ги знаем, но сега трябва да ги приложим. Трябва да изучавате какво нещо е самоотричането. Например, трябва да знаете, когато някой човек иска да ви обиди, какво трябва да направите. Станете глухи! А когато иска да ви каже една хубава дума, тогава да си наострите ушите, да бъдете чутки, да можете да чуете хубаво.

Та сега трябва да бъдете глухи за злото, а с такова чутко ухо за всяка една хубава дума, колкото и да е малка тя. И да я запишете във вашето календарче. Вие нали си имате календарче, където си записвате някои неща? Всяка една хубава дума ще я запишете там. Същото се отнася и за зрението. Като дойде да видите нещо лошо, да си затваряте очите. А пък за добрите неща – да си отваряте очите на четири. И ушите си, и очите си, и устата си, и всичко за доброто да се отвори на четири. Само така може да бъдете носители на онова великото учение, което сега иде. Този е пътят, по който Бог може да ни се изяви. Ако приложим Словото на Бога, Бог ще ни се изяви. Ако не го приложим, то ние ще разберем Бога отвън. А ако приложим Словото, тогава Бог ще ни се изяви отвътре. И тогава и външният свят ще стане за нас достъпен.

Отче наш

6,15 ч. с.

35. Утринно Неделно Слово, държано
на 9 юли 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Небето – чисто, ясно. Времето – тихо и топло.

Най-често използвани думи в беседата: любов, сега, човек, обичаш, може, казва, има, всичко, бог, аз, иска, хора, себе, начин, тебе, очи, ден ,

 Утрини Слова , София, 9 Юли 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder