НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Езикът на седемте тона

Езикът на седемте тона

Най-често използвани думи в беседата: сега, може, има, човек, свобода, учител, всички, изпя, свободен, епоха, пее, можеш, свят, пеете, дойде, думи, имаш, бъде, бог ,

Общ Окултен клас , София, 14 Юни 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


сряда, 5 часа сутринта
(Небето облачно. Времето тихо и меко)

(Всички ученици са наредени на 7 групи според нотната стълбица: до, ре, ми, фа, сол, ла, си. „До“ е от лявата страна на Учителя „си“ от дясната страна на Учителя. Всеки ученик по личен избор си е избрал една нота.)

Добрата молитва

Сега вие сте наредени по един изкуствен метод. Това нареждане, както сега сте наредени, не мислете, че е Божествено, то е човешко. Както сте наредени сега по нотната стълбица, тези, които са „До“, идущия пък ще бъдат „Ре“, които са „Ре“, идущия път ще бъдат „Ми“ и т.н. Така че в седем събрания всички ще минете през стъбицата. Ще завършите този цикъл подир Рила.

Дръжте в ума си, не се самозаблуждавайте. Вие, да кажем, че имате известна опитност. Уж светът не седи на едно място. Опитността, която сте имали вчера, не е достатъчна, днес имате да учите нова. И ако не учите днес новото знание вие губите. Новото знание, което имате днес, ще ви свърже с това, което Бог създава в света, с това, което Бог мисли ежеминутно. От всяко нещо, което Бог ежеминутно мисли в света, всеки миг, трябва да получите от това макар и една милионна част. И ако не получиш поне една милионна част от това, което Бог сега създава и мисли, ти деградираш. Защо останаха евреите? Понеже те влязаха в едно статистическо [статическо] положение.

Най-първо вие имате първото положение на човека – това на Адама. Адам не можа да устои и излезе извън рая. Той почна да инволюира, да слиза. После имаше втората епоха – атлантската епоха. Адам излезе вън от Рая. Адам и Ева това спечелиха. А атлантците, които не послушаха Бога, отидоха под водата. Какво значи извън рая? Значи извън хубавите условия. Излезаха и отидоха мъжът да оре, а жената да ражда. А пък атлантците влязоха под водата. Какво значи под водата? Т.е. влязоха в астралния свят, в чувствата. Някои от вас сте непослушни – из рая навън ви изпъждат. Имате едно хубаво чувство и не го слушате. Имате атлантската епоха, после имате египетската епоха – робство имаха в Египет. И трябваше да минат през Червеното море. И Мойсей не можа да влезе в Ханаанската земя. Нито другите. Само 40 години обикаляха пустинята. Имаха доста музикални уроци. Имаха само музиката на тъпана, само бумтенето на тъпана. И после имаше Израилската епоха. Значи влезнаха в Ханаанската земя, но не изпълняваха там закона и често биваха заладявани от други народи. Често бяха под робство, в плен, задигаха ги от държавата им. Най-после имаме християнската епоха. Еврейската епоха е епоха на закона, ти ще се подчиняваш. Сега хората живеят по закона. Ако не се подчиниш, ще намериш затвора. Християнската епоха се отличава като епоха на примирение с Бога. Обаче сега виждаме, че хората днес освен, че не се примиряват, но се и зъбят. Погледнете големите държави – Германия се зъби, Англия се зъби, Русия се зъби, Франция се зъби, Америка се зъби. И малките държави се зъбят. Като ги докоснеш, казват: „Знаете ли какво може да стане? Знаете ли колко аероплана имаме?“ И всички се плашат. И вие, някой път, сте въоръжени, както върви цялото, такива се и частите.

Иде една нова епоха. Аз я наричам „Епоха на братство и сестринство“. Епоха на влизане в Рая. Хасъл в тая епоха ще влезем в рая, отдето Адам е излязъл. В рая ще влезем! Та казвам сега, ако имате предразположението на Адама, ако имате предразположението на Атлантците, ако имате предразположението на Египтяните да налагат робство, ако имате предразположението на евреите и ако имате предразположението на сегашните християни, в Новата епоха няма да влезете.

Ще да вземеш онова, първото качество на Адама, първото, което Бог му даде. От дървото на познаване доброто и злото няма да ядеш. Значи, ако ти се отказваш да си угаждаш на ядене, може да влезеш в рая. Но щом си угаждаш на яденето, ти си извън рая. Щом пък угаждаш на своите желания, ти си под водата. Щом искате да заробвате хората, вие сте в Египет. Щом не изпълнявате Божия закон, вие сте законник. Просто за събиране на няколко съчки в събота евреите убиваха един човек. Може човек да направи други грехове в в съботен ден, но да събере клечки – на ешафода! И в християнството, дето и да идеш, ако отидеш между католиците и кажеш, че не си католик, да му мислиш. Ако на православните кажеш, че не си православен, да му мислиш. Ако на евангелистите кажеш, че не си евангелист, да му мислиш. И ако на окултистите кажеш, че не си окултист, да му мислиш. Все да му мислиш.

Да остане във вас идеята, музикалната идея – идеята за братство и сестринство. Ще правите три отстъпки: майчини отстъпки, братски отстъпки и сестрински отстъпки. Бащини и майчини отстъпки ги турям в едно. А ако турим в едно и братски и сестрински отстъпки, тогава ще имаме две категории. Ако тези работи не може да правите, то вашите постижения няма да ви ползуват. Ще ви ползуват, но в тези постижения ще имате непоносими страдания. И сега ги имате. А пък да се пречисти човек не е лесна работа. За един ден човек може да се пречисти, но един ден е хиляда години. Може в един човешки ден да се пречисти човек, но трябва да имате грамадна интензивност, да имате бързината на светлината. Но ако имате днешната бързина на охлюва, трябва да имате хиляди години на разположение. Всички се движите сега с бързината на охлюва, а пък вие мислите, че правите големи усилия. Едно дърво се мести за сто години на 2 метра разстояние. Колко милиметра има един метър? (– Хиляда милиметра.) В два метра има две хиляди милиметра. Турете сега за всеки един милиметър по хиляда километра, защото така е в ума на дърветата. И дървото какво казва? Колко хиляди километра извървява в един милиметър?

Та казвам, вие влизате в един свят на същества, които не са на вашия уровен. И с политика, със замазване не върви тая работа. Ти казваш: „Ами аз съм учил нещо по музика.“ Не върви само с твоите думи, че си учил нещо по музика – изпей нещо! Ти казваш: „Сега съм малко неразположен.“ В онзи свят, дето влизате, винаги трябва да си разположен. Щом кажеш, че не си разположен, ти ще изчезнеш от местото. Ще ви проводят в едно место, дето може да бъдете разположени. Ще ви пратят в един по-горен свят. А пък в по-горния свят какво ще бъде? Около вас няма да има никой. Вие ще се намерите в самотия. Ще искате да кажете някому нещо, но няма кому. А пък в по-долния свят все ще има някому да кажете нещо. И защо няма да има, в онзи свят, около вас хора? Понеже имате неразположение, то ако се яви някой, ще почнете да му разправяте за своето неразположение, ще кажеш: „Извадиха ме! Аз не го заслужавам. Не ме оцениха. Само за един тон ме изкараха навън.“

Сега вие как сте наредени? Вие сте наредени в групи: до, ре, ми, фа и т.н. Знаете сега кой каква група е. „До“ значи освобождение. Докато ти не си се освободил, „до“ не можеш да вземеш. Да имате една представа за това. „До“ е освобождение. Докато ти не може да се освободиш от един лош навик, от едно лошо неразположение, ти „до“ не можеш да вземеш. Ако се освободиш, можеш да вземеш „до“. За нотната стълбица имате две терминологии: C, D, E, F, G, A, H и До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си. Имате в тези тонове гласните А, О, И, Е. „О“ е яйцето, което се мъти, пилето, което е в яйцето. Като излезе от яйцето, пилето е свободно. Докато не е излязло, не е свободно. Докато е в яйцето, то не е свободно, то е проблематично дали може да излезе или не. Ще вземете пример от тези, които са „до“. Те са знаменосците. Те носят знамето. Носят знамето за освобождение. А пък „ре“ отиват да се бият за свобода. „Ми“ – това са тил. Отзад те носят храна и прочее. Едните носят знамето на свободата, другите отиват да се бият за свободата, а пък „ми“ – терца, те са тил. Аз вземам сега само тези трите ноти. Ние ще пеем седемтях. Идеята е следната: „до“ значи да бъдеш свободен. Докато не си свободен в своите мисли, в своите чувства, в своите постъпки пред себе си, а не пред хората, ти не можеш да вземеш „до“. Но ти да си доволен от свободата, която имаш в постъпките си, после да си доволен от окръжающите, тогава човек може да пее „до“. Значи, като видиш, че някой човек прави една погрешка, ти не му се сърди, защото, ако не беше я направил той, ти щеше да я направиш. Радвай се, че той те замества. А пък ако той не направи добро, веднага се тури на неговото место и покажи как да го направи. Вземи го за ученик. Ще му кажеш: „Ела да пеем заедно.“

Та казвам сега: Сега ще пеете думата „Свобода“. „До“ е равно на „свобода“. И като пееш „до“, така, с такова разбиране, тогаз има вече идея. А пък свободата е връзка със самата истина. Щом човек е свободен, с него всичко може да стане. В несвободния човек, робството в него остава. Несвободния човек е окован. Той е в беднотия, сиромашия, болести, страдания. В затвор е той. Той е окован с омраза, неправда. Всички лоши работи са в един човек, който не е свободен. Те ще му дойдат на главата. А пък, който е свободен, всички добродетели ще дойдат до него.

Сега дали ще може да пеете за свободата? Свободата, която имате сега е относителна свобода. Например един капитан е свободен пред една рота войници, но щом дойде майорът, капитана е ограничен. А пък щом дойде полковникът, майора е ограничен, щом дойде генералът, полковника е ограничен. Щом дойде главнокомандующият, генерала е ограничен, а пък като дойде царят, главнокомандующия е ограничен. Питам, кой е свободен в дадения случай? Войникът и той е свободен. Когато няма други войници около него и той горкият е свободен. И ефрейторът е свободен, когато го няма взводният. И взводният е свободен, когато го няма фелдфебелът. И фелдфебелът е свободен, като го няма поручикът. Та вие сте свободни сега до известна степен. Намираме се в един свят на ограничения. И не можем да изменим този ред на нещата. За да изменим този ред на нещата, ние трябва да сме под властта на Любовта. Любовта ще ни освободи. Вие казвате, че обичате. Любов, която не може да освободи човека, не е любов. Мъдрост, която не може да просвети човека, не е Мъдрост. Истина, която не може да доведе човека до Любовта, не е Истина. Та казвам сега: Истината ще ви освободи. Истината ще ви заведе до Любовта. Пътят на Любовта е път на Истината. Ти за да идеш до любовта, трябва да бъдеш свободен. Само свободният човек може да люби. Онзи, който не е свободен, той е човек, който пъшка, той иска да се освободи от своето робство. Несвободният търси свобода, я пък само свободният търси любовта. Човек, който не е свободен, той търси свобода, а пък който е свободен, той търси любовта. И затова казвам: Вие, за да отидете при любовта, трябва да се освободите. Да започнем със свободата да можем да отидем при любовта.

Това, което ще ви дам за „до“ не е „до“. Но то е едно отражение. (Учителят пее „до“ и всички пеят с него. Учителят пее „до“ и с него пее само групата „до“.) Вземете думата „свобода“ в терци. (Първата група изпя думата „свобода“ с тоновете „до“, „ре“, „ми“, няколко пъти.) Може ли да вземете сега обратно – отгоре надолу, да се върнете назад? (Първата група пее думата „свобода“ надолу – ми, ре, до. После нагоре и пак надолу.) Сега нека изпеем цялата гама, но последователно да вземат всички групи участие. Първата група да изпее „до“, после втората група да изпее „ре“, след нея третата група „ми“ и т.н. Вие ще помните своите ноти и всеки, като дойде неговия тон, да го изпее. Вие сте живо „до“, живо „ре“, „фа“, „сол“ и т.н. Всеки един от вас ще представлява една жива нота. Като се изпее „си“ и се дойде до горно „до“, то пак първата група ще го изпее. (По този ред се изпя цялата стълбица до горно „до“ включително. След това първата група изпя пак долно „до“. После втората група изпя „ре“.) На който е ред, да изпеят „ре“. „Ре“ – това значи: На бойното поле. (Всички от групата „ре“ изпяха думите: „На бойното поле“, но с тонът „ре“.) Които са „ми“, да изпеят „ми“. (Изпяха „ми“. Учителя изпя следните думи : „Занесете храна на бойното поле!“ (Само с тона „ми“. След това групата „фа“ изпя „фа“; групата „сол“ изпя „сол“ и т.н. до горно „до“.)

Вие не може да се освободите от едно стеснение. Богатият, който е изгубил богатството си, до какво окаяно положение е дошъл? До никакво окаяно положение не е дошъл той. (Учителят изпя „до“ отначало слабо и постепенно усилваше тона и към края тонът стана много силен.) Каква е разликата сега в тона? Когато човек е неорганизиран, тогаз пее така гръмливо и грубо. (Учителят изпя „до“ меко.) Гласът може да бъде още по-мек. (Учителят изпя следните думи : „Свобода, ти си нашата избавителка! Теб сега всичко дължим. Теб всичко сега ние дължим.“

Сега има и друг начин за пение. Той е този: (Учителят изпя следните думи : „Свобода за живота е потребна. Свобода за живота е потребна, потребна е свобода, свобода за живота!“ Каква е разликата сега? В първото се внася чувство. А пък във второто се внася сила и воля. Когато човек не може да направи нещо, той е ограничен. Казваш: „Мелодично ще пееш!“ Понеже мелодията трябва да разтопи леда – връзки на ограничението, в които се намираш. Затова пееш мелодия. И човек пее мелодично, когато е ограничен. А пък щом се освободи, той после пак се ограничава, защото като се освободи, пак иде грубостта в него и той се налага на общо основание и затова пак дойде робството. Ако ти пееш думата свобода почвайки от „до“, съвсем друго значение ще дадеш на тая дума. А пък ако пееш думата свобода, почвайки от „сол“, друго значение ще дадеш. „Сол“ показва, че трябва да поправиш своята свобода, а пък ти не можеш да поправиш свободата, ако нямаш любов. От „сол“ започва свободата, която чрез любов може да се прояви. (Учителят изпя няколко пъти думата „свобода“.) Вие сега се боите как ще пеете. Като влезете в свободата, ще влезнат певци във вас. Като влезнете в небето, веднага ще пропеете, понеже ще ви дадат свобода. Вие сега се стеснявате. Тогаз няма да се стеснявате. Идва страх във вас. Страхът не е на место. В един грешен свят страхът е на место, а пък в един свят на Любовта, съзнанието [е] на место. Ще казваш: „Аз съм човек, трябва да пея. И като пея, добре трябва да пея.“ (Учителят изпя следното : „Свобода, свобода, ви трябва вам на всички, които днес живеете в света, в света, в света! Свобода вам на всички ви трябва, трябва, трябва.“

(Пак се изпя цялата стълбица по първия начин, т.е. последователно всяка група изпя своя тон, от долно „до“ до горно „до“.) Сега нека всеки тон да бъде по-продължителен, да има трайност 4 такта. Сега освобождавайте се. Аз гледам някои като пеете, корегирате другите. Всеки да корегира себе си! Да не обръща внимание на погрешките на другите, кой как пее. Вие трябва съвсем да се абстрахирате от това. Един човек, който вижда погрешките на другите хора, той ще направи същите погрешки. Това е закон. Един човек, който вижда добродетелите на хората, той ще ги прояви. И който не вижда погрешките на хората, той не може да ги направи. И който не вижда добродетелите на хората, не може да ги прояви. Ако има опасност да направиш погрешки, то не ги виждай у другите, това е едно от хубавите правила. Ако виждаш погрешките, ти се ползуваш, за да се поправиш. А пък, ако искаш да бъдеш свободен, не виждай погрешките у другите. И защо онзи прави погрешки, остави това. Има относителни погрешки. Ако вземете двама певци и двамата вземат „до“, но на единия „до“ не е така чисто, както на другия, неговият глас се малко обезценява. И ако дойдат 10 души и пеят един след друг, то първият певец ще изгуби малко от цената си пред втория. Вторият ще изгуби от цената си пед третия и т.н. И като дойде до десетия, то всеки ще изгуби по нещо от цената си. Не че са изгубили всъщност. Аз говоря за съзнателната музика, а не за статическата. Музиката постоянно се изменя. Вие не може да бъдете музикални, ако мисълта ви не е музикална, ако чувствата ви не са музикални. Ако чувствата ви не са музикални, ако постъпките ви не са музикални и ако музикално не гледате на всичко каквото става в света и веднага да се приспособите, защото в света, щом живеем в Бога, не може да има дисхармония! В Бога живеем и се движим и в това движение има хармония. И понеже ти си се наранил, ти не си доволен. Или понеже не можеш да бъдеш в най-хубавата мобелирана стая, пак не си доволен. Ако те боли крака ти ще имаш прецедент и няма да бъдеш доволен. И болката в крака ти ще отнеме свободата ти да разбираш хубавото. И ако имаш развален стомах и се намериш в хубава градина с плодове, тези плодове няма да ги оцениш. И ако имаш развалени очи, ти светлината няма да можеш да оцениш. Та сега трябва да организираме телата си добре, за да можем да възприемем Божиите блага правилно.

(Учителят изпя следните думи : „Всички вие ще се научите добре да пеете след време, след години. Всички вие ще се научите добре да пеете за в бъдеще.“ А пък сега да ви кажа: „Всички вие сега добре пеете?“ Как ще изпеете тези думи? – „Всички добре пеете!“ (Учителят изпя следните думи няколко пъти.) „Всички ние сега добре пеем!“ И ако някой път не пеете, то прозтича просто от вашето стеснение. Пението да бъде без стеснение. Освободете гърдите си. Вие някой път се уплашвате. Вие седите и мислите, че сте на 60 години и казвате: „Не сме млади. Остарели сме.“ А пък някой седи и казва: „Не съм разположен, вън времето е лошо.“ По-добър ден от днес не сте имали! Добър е денят, облаците се насъбраха нагоре да ни слушат. Те знаят, че ще има концерт. Всички духове на водата дойдоха отгоре да слушат, каква ще бъде Новата музика. (Учителят изпя следните думи : „Всички ние добре ще пеем!“ В новата органическа музика, най-първо ако ти си в закона на освобождението, от там ще изхождаш – от тона „до“. Следующия момент ще воюваш за своята свобода – тонът „ре“. После, в следующия момент, тил ще имаш. Вие минавате права терца. И идвате тогаз във „фа“. Това е една вътрешна обстановка. „Фа“ означава и здравето на човека. Ако ти не си здрав, ти не можеш да вземеш „фа“ вярно. В органическата музика „фа“ играе важна роля за организиране. А пък „сол“ играе роля за сърдцето, да може да се разцъвти и да даде онези красивите чувства. А пък „ла“ е зреене. А пък в „си“ имате вече умствения свят, който е слязъл и ти се радваш на живота си. Ти не можеш да вземеш „си“ правилно, ако не се радваш на живота, който Бог ти е дал. „Си“ е закон на благодарност за всичко. А пък ако ти си недоволен, тогаз не можеш да вземеш „си“ верно.

Та в органическата музика най-първо ще внесеш хармония в мисли, чувства и постъпките си и тогаз ще пееш. И тогаз, като пееш, ще имаш отзвук от невидимия свят, ще ти дойдат на помощ. Не само ще има, но в тия ноти ще се вложи и съдържание и смисъл. В „до“ ще има свобода, в „ре“ ще воюваш. В Божествения свят ще застанеш на местото на Истината, ще защищаваш една истина. Ти не може да защищаваш една идея, ако не си свободен. Един човек, който не може да вземе верно „ми“, той не може да бъде милосърд. (Учителят посочи с пръст на главата си центъра на милосърдието, в короната на главата, 2–3 пръста от началото на косата нагоре или навътре по средната линия.) Аз, като гледам главите на хората, виждам кой каква нота органически не може да вземе или може да вземе. Групово са разпределени способностите на човека по главата. Ако ти не можеш да проявиш милосърдие или съзнанието на справедливост, известен център на главата ти ще бъде неразвит. Кой е тонът на справедливостта според вас? – „Си“ е закон на справедливостта. Ако ти вземеш „си“ вярно, в тебе е развито съзнанието за справедливост. Щом се инервираш, можеш да нарушиш закона на справедливостта. Човек трябва да бъде енергичен, но от любов да се застъпва за истината. Кажеш на някого: „Защо правиш това?“ Това не е човешко. Ти се унижаваш. В тебе има нещо по-хубаво. Защо да не го покажеш! Можеш да пееш хубаво. Защо да кряскаш! (Учителят изговори тези думи тихо и нежно. Учителят изпя следните думи : „По-добри постъпки.“ (Няколко пъти.) Когато някой приятел прави погрешки, ти си пей: „По-добри постъпки! По-добри постъпки.“ (В тонът „си“.) „Извинявайте се и не съгрешавайте!“ (Всички тези думи Учителят изпя в тонът „си“.) Да се радват всички. А ти седиш затворен в себе си и се осъждаш: „Не съм добър човек.“ Ти кажи: „Аз съм добър!“ Ще проявиш своята свобода. Ти казваш: „Остарял съм.“ Като си остарял, дошло е време сега да проявиш своята доброта. Младите отиват да воюват, а пък старите трябва да са в тила, да помагат. Старият може да бъде милостив. Младият винаги е щедър, той има замах в своята проява. А пък старият е по-умен. И казвам сега, на колко години сте? Някои от вас сте остаряли на 70 години. Че 70 години какво представляват? Ами представете си едно същество, както Христа, което носи тягостите на целия свят от вековете, от хиляди години и седи спокойно и каквото и да прави светът ни най-малко не се инервира. Защо е тази работа? И това Същество е спокойно и проповядва. Ти си остарял и казваш: „От мене нищо не става.“ То е едно заблуждение. Ти се отказваш от своята мисия и затова остаряваш. Ти в момента, когато се поколебаеш най-малко в присъствието на Божията Любов, ти си отслабнал. Ти си откъснат лист и само ще изсъхваш, ще изсъхваш. И вятърът ще те носи на където и да е. А пък като си на дървото, ти ще растеш, ще имаш сила и този лист ще се превърне в цвят и в плод. Докато си на дървото, листата ще имат сила. Та дръжте се на това Божествено дърво.

Та искам музикални да станете. Различавайте тези два свята. Два човека има в човека. В него има един човек, който е много сприхав. От него не може да се освободите и ще бъдете благодарни, че го носите. А пък има и друг човек в него и за него ще благодарите на Бога, че го е дал. Апостол Павел се оплаква от този стария човек и казва да се махне тръна от него. А пък Бог му казва: „Достатъчно ти е моята благодат. И ако се махне той, ще дойде възгордяването.“ Някои мислят, че много знаят. Казвам, какво знаеш? Какво има на слънцето? Той казва: „Не зная. Но колко съм патил.“ – „Какво си патил?“ Знаеш ли утре какво ще бъде времето? Знаеш ли тази година ще има ли плодородие? Колко деца ще се родят? Колко женидби ще има? В бъдеще войната каква ще бъде? Къде и колко бомби ще паднат? Колко пеперуди се развиват? Колко зайци се раждат, колко вълци? Колко мравки се раждат? Ти казваш: „Много зная.“

Българинът, в своите класически песни е искал да разреши един въпрос. И не е могъл да го разреши. Той започва една песен с повишение на „до“ и понижение на „си“. Той повишава „до“ – значи има желание да се освободи. Понижава „си“. Защо? Там е всичката му погрешка. Щом свириш тази българска песен, тя ражда следното: първото „до“ дава обнадеждаване. А пък щом понижиш „си“ ражда се друго. Ако вземеш „до“ повишено в горната октава, а пък „си“ понижено в първата октава, то в тебе се заражда един погрешен метод. Ето какъв метод. (Учителят свири на цигулка един български мотив със „си“ бемол. Учителят пее на тази гама следните думи : „Защо не върви? – Защото вземаш „си“-то понижено. Колкото и трели да правиш не върви. Щом вземеш „си“ понижено, а пък го трелираш, пак не върви тая работа.“ Това е българска класическа песен, която няма разрешение. (Учителят свири български мотив.) Какво разрешава сега в тази песен българина? Влезнал е той във втората октава, започва от „сол“, взема „ла“, „си“ и после на местото си „ре“ – надеждата. Това е обнадеждаване. Има разрешение. Но както го взема в първия случай „до“ повишено и „си“ понижено, той загазва. А пък в втория случай има обнадеждаване. И казва той: „Ще дойде време ще се оправи тая работа.“ Като мисли, като мисли, той казва така: (Учителят пее един български мотив, но проникнат с надежда. Учителят изпя първия български мотив, който е без надежда и вторият начин с надеждата.)

Българинът понижава „си“. Той не мисли. Като мислиш, трябва да мислиш за всички блага, които Бог е дал. Ако ти понижиш в себе си „си“, тогаз си на погрешен път. Тук може сега да има два ритъма. (Учителят пее един български мотив). Какво иска да каже българинът с това? (Учителят пее друг български мотив, който е проникнат с надежда) Но тук има разрешение вече. Това е вече един естествен път. Трябва да туриш това в ума си. Ти седиш и мислиш, че Бог те е турил да разрешиш един въпрос. Турил те е в света да разрешиш, че трябва да имаш светла мисъл, светли чувства и светли постъпки. Това Той го иска от тебе. И когато Бог вижда, че ти имаш светлина в ума си, че имаш Неговата топлина в сърцето си, че имаш сила в тялото си, Бог се радва, че ти не злоупотребяваш с благата, които Той ти е дал. Имате бръчки по лицето си. Може да ги премахнете бръчките. От вашата мисъл зависи. Бръчките по лицето показват, че много сте страдали и че нищо не сте научили. Бръчките по лицето показват, че в бъдеще роб ще бъдете. А пък някой път те показват, че в бъдеще свободни ще бъдете. Да имате бръчки, но те да бъдат свободни. А да бъдат накълцани насам нататък. Като станете сутринта вие искате козметика и ще си изкривите устата на една страна. Защо си кривиш устата. Някой е недоволен. Или някой ще се понавъси. То е концентриране. Действително, някой път трябва да снемеш веждите си, да въприемеш по-малко светлина, за да се съсредоточиш. А пък ти ще си затвориш устата, ще си снемеш веждите малко надолу, може да затвориш и ушите, обаче може да важи следната турска поговорка: „Хасан е тук, но умът му е другаде!“ (Учителят пее „Махар Бену“ и всички пеят заедно с него)

Когато пеете мислете. А пък някои пеят „Махар Бену“ и през това време съвсем друго мислят. И композират. И те изопачават нещата. В музиката има един закон и вие като пеете правилно, може да се ползувате, но ако изопачавате, освен, че няма да се ползувате, но и ще изгубите нещо. Аз не искам да ви корегирам, но вие мислете, но понеже вашата мисъл не е свързана с чувствата и чувствата ви не са свързани с постъпките, то се ражда един дисонанс в душата ви. И вие търсите къде е погрешката. Търсите някой да ви корегира и да ви постави гласа. За да науча някого да пее хубаво, то най-първо ще поставя мисълта му, ще поставя чувствата му и после ще го науча да пее. И човек, който иска да има един характер свободен, пак по същия закон трябва да постъпи. Някой казва: „Христос ще ни освободи!“ Та Христос знаеше да пее! И то при най-лошите условия, когато отиваше на Голгота, Той пак пя с учениците си. Той пееше хубаво! Един човек, който при най-големите мъчнотии може да се моли, той пее! А не да се обезсърчава. Когато ви дойдат най-големите мъчнотии ще се молите и ще пеете вътре в душата си.

Когато вие скърбите, небето се радва на вашите страдания. Защото в дадения случай, когато вие страдате, то вашето страдание е почва, на която се сеят Божествените семена, за да израстнат. И ако вие не сте почва, тогава друг някой трябва да стане почва и да страда.

Ако вие не страдате, друг някой трябва да страда. И все таки някой трябва да се радва. И ако страдате, не мислете, че завинаги е това. До време е. И вие, които се радвате сега, ще страдате. А вие, които страдате, ще се радвате. Това колело върви. Та сега да добиете онова качество на разумни деца. Като сте стари, да усещате в себе, че сте едно дете, което се учи.

Мен не ме радва миналото. Мен ме радва сегашното, което днес се разкрива. Мен ме радват новите неща, които не са дошли още до съзнанието. И човек е дошъл до съзнанието с единствената цел, за да има новите неща , Божествените неща. Ако беше на небето, тези, Новите Божествени неща не могат да се изявят. Само на земята може да ни се изяви тази Божествена любов. Ако бяхте на небето, други неща щяхте да научите. А пък на земята е друго. Христос дойде на земята, за да може да научи неща, които не ги знаеше и Той. За да може да изяви новото! За да може и в страданията да се научиш, да можеш и при страданията да пееш!

Сега да остане за следущия път. И в музиката има опасност от пресищане. Някои сега мислят, понеже знаят Новото, то старото не им трябва. Не, старото си е на място. А пък Новото да се приеме. Да знаете, че минавате от Християнската епоха в Новата епоха, която е епоха на Закона на братството и сестринството. Или, да знаеш как да обичаш баща си и майка си. Или да знаеш как да служиш на Бога и на ближните си. И да знаеш какви трябва да бъдат вашите отношения.

Епоха на братство и сестринство е Новата епоха!

Отче наш

6 и 12 часа сутринта
(Вън, на поляната, направихме паневритмичните упражнения.)


36 школна лекция, 14 юни 1939 година, София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: сега, може, има, човек, свобода, учител, всички, изпя, свободен, епоха, пее, можеш, свят, пеете, дойде, думи, имаш, бъде, бог ,

Общ Окултен клас , София, 14 Юни 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder