НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ученикът

Ученикът

Най-често използвани думи в беседата: живот, ученик, свят, любов, има, всички, земя, човек, път, може, четири, бъде, светлина, учител, божествен, мир ,

 Утрини Слова , София, 4 Юни 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

В начало бе Словото

Ще прочета 13 глава от Първото Послание към Коринтяните.

Размишление

Ще говоря върху ученика. Човек едновременно живее в четири свята, четири живота живее: материален, чувствен, умствен и Божествен. Материалният живот сега се изучава. Той започва от първата фаза. Когато детето се роди, то започва с материалния живот. Неговият кръгозор е много тесен. Едновременно материалният и чувственият живот вървят заедно. Детето каквото чувства, това и изисква от майка си тя да му услужи. Умственият и Божественият живот и те вървят заедно. Ти не можеш да живееш материален живот, докато не чувстваш. Ти не можеш да учиш, докато нямаш Божественото в себе си. В Божествения свят умственият живот е материален живот. Там мислите се виждат така, както тук плодовете се виждат. Така казвам, за да имате една представа. Казват: Къде е този Божествен свят? Като мислите, къде е вашият умствен свят? Четете един роман, четете една книга, един английски или френски, или германски, или американски роман. В Англия, Франция, Германия и Америка не сте ходили. И като четете този писател, така, както описва улиците, вие си създавате една картина така, като че ли сте били там. И ако отидете във Франция, ще видите, че има голяма разлика, че не е така, както е писал. Авторът разбира едно, а пък вие разбирате друго. После, мнозина са ми разправяли, казвали са ми: Ходих на концерт. Отличен беше. Много хубав, Божествен. Казвам му: Я ми кажи какъв беше? Как Божествено, я ми изпей нещо от това Божествено. Той ми каза: Не го запомних, но беше Божествен. – Това, което не си запомнил, то нищо не е. Ти си въобразяваш, че е било Божествено. Всяко нещо, което се губи от твоя ум, то не е Божествено. Божественото всякога присъства, то никога не се губи. Онзи казва: То беше Божествено. Аз бях на онзи свят. Видях неща, но ги забравих. – И апостол Павел ходил на онзи свят, но не казва, че забравил. Той казва, че там видял такива неща, че не може да ги опише. Той казва: Невежа съм, нямам думи, нямам изрази да ги опиша и ако ги разправя на хората, няма да ме разберат. Какво ще разбере един българин да му свириш от симфониите на Бетховен? След като изслуша, той ще каже: Я ми изсвири една българска песен да разбера. И сега, както и да се разправя за Божествения свят, ще каже някой: Я, я кажете нещо за земята, ще има ли парици, ще има ли ябълки, круши, сливи, череши? Каквото и да разправяме за Божествения свят, в края завършваме с човешкото. Започваме с Божественото и завършваме с човешкото. И всички религиозни хора, с малки изключения, гледат да подобрят своите материални условия. Казвам: Ако не служиш на Господа, работите ти зле ще станат. Живееш в една държава и ако не служиш на тая държава, зле ще ти бъде. Тази държава ще те повика на трудова повинност, на военна повинност. После има данъци. Ако не плащаш, има глоба. Казваш: Ние сме свободни. – Свободата зависи от изпълнението на закона.

Та сега ще ви чета за ученика от книгата „Учителят говори“ едно малко резюме – така, както е писано. Вие сте чели книгата „Пътят на ученика“. Ако ви задам една работа – да направите едно резюме, това би било хубаво упражнение. Би било хубаво да си имате едно резюме направено. Тук имате едно малко резюме. (Учителя чете от книгата „Учителят говори“, главата „Ученик“.)

„Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тия термини, защото липсват други по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание.“ (стр. 127) Тия четири категории се отличават така: материалната култура е твърда, чувствената е течна, умствената е въздухообразна, а пък Божествената е светлообразна. Така може да си съставите представа какво нещо е културата. Да живееш в материалната култура, това значи като кърт да ходиш из дупките. Къртът е материалист. Рибата е чувствена. Птицата е в умствения живот. А пък човек, който мисли, е в Божествения свят. Затова човек живее в Божествения свят, птиците живеят в умствения свят, рибите – в чувствения, в астралния свят. А пък къртовете живеят в твърдата земя. Това го казах, за да имате една ясна представа.

„Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните, можете да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните – това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в Стария, ни в Новия Завет, ни в научните и етични системи на днешния свят.“ (стр. 127) Божествения свят ще го намерите само в светлината. Светлината е единственият представител на Божествения свят. Посланик е тя, който всеки ден си дава думата какво иска Божественият свят от нас. И за светлината имаме два малки прозореца, през които този посланик влиза в нашия свят. Два прозореца. И като дойде посланикът, той влиза през едното око и излиза през другото. Защото, като влезе през едното око, не може да излезе през същото.

„Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.“ (стр. 127) – Значи днес човечеството се пробужда в Божествения порядък на нещата. Това аз определям така: Това е епоха, в която човек съзнателно възприема Любовта от едно ново становище! Първо, той познава любовта като твърда; второ, той познава любовта като течна; трето, той познава любовта като въздухообразна, а пък сега ще познае Любовта като светлина!

„За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще си послужа със следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита искате ли това, или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Трето положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползвате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния. В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а когато дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта.

При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества.“ (стр. 127–128)

И вие сте правили наблюдения как се координират ръцете и краката ви съобразно вашите мисли, как се координират с вашите мисли. Някой път някой пита защо падат хората или защо стават някои аварии, нещастия в живота им. – Защото няма координация между движенията на краката и ръцете им с тяхната мисъл. Щом се изгуби тази координация, то или ще падне човек, или ще си навехне ръката, или ще си изкриви гръбнака. Всички тези нещастия стават по единствената причина – поради изгубване на тази координация между човешкия и Божествения свят. Така че ако не мислиш право, всякога ще ти се случват много неприятности в живота. И казвате: Какъв е церът на това? Тогава, за да се избегнат тия неща, трябва да има едно координиране – това, което е в главата ти, това трябва да бъде и отвън.

„Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тия четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действат в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека.

Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими. Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или по-скоро тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели.“ (стр. 128–129)

Ако мислите сега да се освободите и да станете съвършени, всички, които са дошли на земята, все са се намирали в това противоречие. И Христос, като беше на земята, и Той беше в същото противоречие. Макар че имаше сила и макар че имаше знание, имаше големи противоречия. Ако речем да обясняваме нещата, те ще станат още по-тъмни. Някой път вие искате да живеете по-щастливо, отколкото Христос е живял. Да живеете външно щастливо, това още не значи вътрешно щастие. Човек, ако живее външно щастливо, ще бъде вътрешно нещастен. Ако живее вътрешно щастливо, външно ще бъде нещастен. Това не можем да го избегнем. И ако някой намери някого на земята, който е външно и вътрешно щастлив, то нека да ми го покаже. Аз не съм срещал някой щастлив на земята и външно, и вътрешно. Това е невъзможно. То е така невъзможно, както е невъзможно да събереш в една чаша океана. Ти казваш: Защо е невъзможно? Казвам: Събери тогаз океана в една чаша. Като искаш да бъдеш и външно, и вътрешно щастлив, това значи да искаш да събереш океана в една чаша. Океанът ще си бъде на своето място и чашата – на своето място. Щастие отвън и щастие отвътре – те са две неща несъвместими.

„Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята.“ (стр. 129)

Сега ние не сме пратени на земята, за да бъдем щастливи. Пратени сме да подготвим нещата. Ако си старозаветен, ще подготвиш пътя на новозаветния. Ако си новозаветен, ще подготвиш пътя на праведния. Ако си праведен, ще подготвиш пътя на ученика. Ако си ученик, ще подготвиш пътя за Царството Божие на земята.

„Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като минава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на втория. Най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По този начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение – отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот.

Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които те се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко.““ (стр. 129) – Духът идва само у учениците.

„Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото.

Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши.

Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.

И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават.“ (стр. 129–130) – Като се казва „занимават се“, това значи развлечение. Всички търсят развлечение, занимават се. А само ученикът се учи. А пък човек, за да учи, трябва да бъде ученик.

„Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот – животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Иехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика.

И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа:

Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за мъдростта и истината – за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена. Сега на учениците им трябва любов, но не без светлина светлина, но не без мир; мир, но не без радост. Тям им трябва любов със светлина, светлина с мир, мир с радост. Всички тия неща са свързани в едно.

Съвременните хора нямат в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни.

Когато един ученик изнася една своя опитност, тя трябва да бъде опитност на любовта, в която има светлина; тя трябва да бъде опитност на светлината, в която има мир; тя трябва да бъде опитност на мира, която носи радост за душата.

Любовта, светлината, мирът и радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота.

Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които ученикът навлиза. Те представят една велика и обширна наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове.

Любовта – това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят.

Велико нещо е човек да опита светлината във всичките форми, които тя създава.

Велико нещо е да се опита мирът, да се опита радостта.

Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя.

Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действа в света, до разбиране на причините, които заставят великите Учители да идват да работят между хората.

Любовта, светлината, мирът и радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тия плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот.“ (стр. 130–132) – Тук по нямане на изрази си служим с тези термини. Животът произтича от Духа. Ученикът трябва да вкуси от плода на Любовта.

„И който иска да намери вечния живот – живота, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика.

Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай.““ (стр. 132–133) Някой казва: Какво трябва да раздам?

„И аз ви казвам сега: „Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне.“

Учителят има четирима ученици в света, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия учител, ако светлината ви препоръча, ако ви препоръчат мирът и радостта, той ще ви приеме. Ще отвори вратите на школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици и от този момент вие ще бъдете ученик на своя учител.

Ала пазете се да отидете при своя учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на школата.

Ученикът трябва да има за живота само едно разбиране. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата.

Ученикът може да има само един учител в живота.

Помнете една велика истина:

В света има само един Учител, и всички учители са произлезли от него.

В света има само един Ученик, и всички ученици са произлезли от него.

Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи – неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта.

Питате, кои са първите стъпки по пътя на ученика? Правило е – ученикът трябва да започне с любовта. После ще мине към светлината, след туй към мира и най-после към радостта.

Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх – там царува любов, там царува светлина, там царува мир.

Този е естественият път на ученика – Любов, светлина, мир и радост. Човек може да обиколи целия свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики учители, които носят Божието слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, Божествена идея за пътя на ученика, който не може да се измени.

Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.

Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви този път, пред него ще се открие великият път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта, който е най-трудният.

Любов, светлина, мир и радост – ето етапите в пътя на ученика.

Като говоря за ученика, аз имам предвид преди всичко идейния ученик. Този ученик се учи и тук на земята, в този свят, и горе, в невидимия свят. Той никога не напуща школата – денем се учи в лабораторията на земята, а нощем отива горе при своя учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията.

Идейният ученик знае, че всякога е ученик – бил е, е и всякога ще бъде такъв. И след време, когато земята, както и цялата слънчева система завършат своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име. Думата „ученик“ е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие.

В по-тесен смисъл на думата под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят – със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в истински смисъл на думата се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с него.“ (стр. 133–135) – Съзнателна връзка значи: Онзи, който е вкусил захарта, той има вече опитност, а който не е вкусил захарта, няма тази опитност.

„Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа – не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него обаче се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад.

Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза.

Христос определя в един стих какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царството Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа.“ Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само чрез него се придобива животът. Ако чрез знанието не може да се придобие животът, то е безполезно.

Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори.

Как? – В първата глава на Битието е дадена една символична картина на оня процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание.

Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие: там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателя на всичко. Ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко, и освен Тебе няма други Бог!“ И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: „Ти искаш да ме познаеш и опиташ. Приготви се тогава за работа. Настана първият ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: „Да бъде виделина!“

И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина!“ – и в него ще настане виделина.

„Да бъде виделина!“ – това е великият стремеж в душата на ученика да учи.

И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител.

„Да бъде виделина!““ (стр. 136–137)

Отче наш.

6,05 ч. с.

30. Утринно Неделно Слово, държано
на 4 юни 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Небето – облачно. Времето – тихо и топло.

На поляната направихме евритмическите упражнения.

Най-често използвани думи в беседата: живот, ученик, свят, любов, има, всички, земя, човек, път, може, четири, бъде, светлина, учител, божествен, мир ,

 Утрини Слова , София, 4 Юни 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder