НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Качества на Любовта

Качества на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: любов, обичаш, казва, можеш, дойде, човек, има, хиляди, хора, аз, сега, всички, лева, дава, девици, евреин, страх, години, казвате ,

 Утрини Слова , София, 7 Май 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Ще прочета 25 глава от Евангелието на Матея.

(След притчата за талантите Учителя каза: С петтях таланта е този, който е работил с ума си; с двата таланта е този, който е работил със сърцето си; а пък с единия талант е този, който ял и пил и като дошъл господарят, едва намерил да му върне единия талант. Като ял и пил, не работил, само за себе си работил. Това значи, че скрил таланта в земята. – След това Учителя довърши главата.)

Духът Божий

Има една едностранчива разбраност в духовния живот. В старо време и в новите времена употребяват още ония методи, които предизвикват в човека отрицателни способности и чувства. Както тук са предадени думите Христови, понеже не са стенографирани така, както трябва, те са предадени така, както вие сега правите резюмета. Това е едно резюме. Аз гледам как се прави едно резюме сега – те го скърпват според това, както разбират. Аз споменах горе за отрицателни чувства. Такова например е страхът, т.е. старите методи възбуждат страх в човека, да го е страх човек. Но страхът е едно полезно чувство. Понеже Бог тури човека в един опасен свят и може всякога да се лиши от живота си, то страхът до известна степен го предпазва. Но ако постоянно стои в страха, тогава действа отрицателно. Например, казва се на човека: Внимавай, ще дойдат стари години! Кой ще те гледа? Гладен ще умреш! – И този човек постоянно се страхува. И всички ставате религиозни от страх, понеже има огън, ад, пържило на онзи свят. И за да не сте в това пържило, ставате религиозни. Това е една неразбрана работа. Има два вида страх. Има един страх от любов. Но тука се говори за друг страх. Онзи страх от любов е страх свещен.

Върху това, което е в Писанието, колко проповеди, колко сказки са държани и светът не се е оправил. Страхът не оправя хората. То привидно човек става праведен, но всъщност има нещо в него, което е същото, старото. Вземете сега веруюто на хората. Идете при един банкерин и му кажете: Моля ви в името на човечеството, дайте ми 10 хиляди лева! – Какъв ще бъде отговорът? Вие казвате: В името на Господа, дайте ми 10 хиляди лева! Той ще ти каже: Иди да работиш, спечели и помогни на човечеството. – Но този човек изважда револвер и казва на банкерина: Десет хиляди лева или смърт! Скоро! – И веднага онзи казва: Чакай, чакай. – Веднага дава. Питам: Защо последната дума с револвера е мощна и веднага изважда и дава десетте хиляди лева? При страха от мъчението ти веднага ставаш праведен, щедър. Банкеринът казва при револвера: Чакай, не мисли, че аз съм толкова скържав, аз съм щедър. Няма защо да ме убиваш. Братя сме. – Говори му по религиозному и му дава. И като си замине онзи, банкеринът си казва: Лош човек е, без малко щеше да ме убие. – А пък когато са дошли при него в името на Бога и в името на човечеството, той и пет пари не дава. И той мисли, че това е в реда на нещата. А пък като му се извади револвер, дава. Вие питате: Защо този постъпи така, че не дава? – Обаче и онзи, който иска в името на човечеството или в името на Бога, право ли постъпи? И двамата са криви. Сега ако е по буквата, с какви пари трябва да правим благодеяние – с български ли, английски ли, френски ли? Ако се прави благодеяние, трябва да се прави със звонкови монети. Ти правиш благодеяние с книжни пари, а трябва със златни пари, с ефектив, с нещо реално. И ако дойде някой при мене, де е писано какъв закон има, че трябва да му дам 10 хиляди лева? Като дойде, той трябва да обоснове нещата. Вие казвате: Трябват ми и дайте ми 10 хиляди лева, 30 хиляди, 40 хиляди, 50 хиляди. – На какъв закон отгоре ще иска това? Най-първо защо му са 10 хиляди лева? Те не му са потребни, но той иска да си върши търговия. При търговията ще има да лъже хората. Ще взема нещо и ще го продава. Търговията е направена, за да се сближават хората. Но не винаги се постига тая цел.

Разправяше ми един българин в Америка. Той казва: Минавам, един евреин ме гледа и ме вика в магазина си. И ми казва: Ти да ни си евреин? Приличаш на евреин. Както виждам лицето ти, носът ти, приличаш на евреин. Казвам му: Не, не съм евреин. Той ми казва: Ти се криеш, евреин си. – Като не може да ме убеди, че съм евреин, казва ми: Я си купи това. – Почна да ми продава стока. Предложи ми дреха. Казах му: Аз нямам нужда от дреха. Той после ми предложи едни чорапи. Предлага ги, но как? Ако беше онзи, който влезе в магазина евреин, търговецът без пари ли щеше да му даде? Щеше да каже: Хайде, малко по-евтино ще ти ги дам. А пък трябва, щом го викаш, повикай го, че му дай чорапите така, даром.

Сега и в съвременния свят хората като проповядват, този еврейски принцип навсякъде прониква. Във всички общества всички проповядват и искат да обърнат хората. Но след като ги обърнат, те не дават, но гледат обърнатият да купи някои чорапи. Казват: Ти за братството няма ли да дадеш нещо, за църквата няма ли да дадеш нещо? Веднага за Господа искат нещо. Не го оставят този човек. Онзи продавач не казва „Колкото обичаш дай за тези чорапи“, но веднага казва: Толкоз! Някой път вие искате да работите за човечеството. Казвате: Да отидем да работим за Господа. За Господа не може да се работи по старите начини, със старите разбирания. Законът е: Никога не можеш да предадеш на хората една мисъл, едно чувство, ако ти сам не го чувстваш. То и за тебе, и за другите ще бъде неразбрано. Как ще разбереш например Любовта? Говори се толкова години за Любовта. Думата Любов е съвсем обезсмислена, няма никакъв смисъл. Все Любовта действа в света. Идете в един театър и кажете „любов“, тогава всички ще се погледнат и ще кажат: Този не е в себе си. Кажете там думата „братство“ – същото нещо. Думата е обезсилена. Но кажете думата „пожар“ и всички ще станат веднага и ще кажат: Къде е пожарът? Мощна дума е думата „пожар“! Думите на Христа са били обезсмислени. Той е казал на едните: Елате вие, благословени от Отца Моего и наследете царството, създадено заради вас! А пък на другите казва: Идете в огъня вечний! Първите се учудват. Най-първо ти ще се учудиш, ако дойде някой богат човек и те вземе от улицата и те заведе на театър. Ти се учудваш с какво си заслужил. Ще го погледнеш с учудвание. Няма да можеш да си обясниш. А пък някой път могат да те изхвърлят от театъра навън и пак не ще можеш да си обясниш. На вас ви казвам: Да се освободите от миналите неразбранщини, които са останали у вас като утайка.

Мнозина питат: В онзи свят ще се познаваме ли? Че кога се познават хората? По какво се познават хората? Един стих има в Писанието: „И това е Живот вечен да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил.“ По какво ще се познаем в онзи свят? Баща ти е на 90 години с брада. Представете си, че вие сте петима братя. Първият брат се е родил, когато баща ви е бил на 25 години. Той тогава се е оженил. Тогава е бил без брада, бил с гладко лице. Вторият брат се е родил, когато на бащата изникнали мустаци. При първия от братята бащата бил без брада и без мустаци; при втория бил с мустаци, а при третия бил и с брада. След това почват да се раждат сестрите. При раждането на първата сестра бащата освен че е с мустаци, но брадата му е побеляла. И той пак се фотографира. Питам сега: Ако всички тези фигури на бащата ги представите, кой е баща им в дадения случай? Съвсем голяма морфология е това. Едно заблуждение. С такива разбирания за баща и майка се покварява идеята. За да бъде баща, той трябва да има едно лице, което да е непроменчиво. Когато се изследват характерите на хората, ти не можеш да изследваш един характер, който е променчив. В характера трябва да има една непроменчива линия, една характерна линия, която е устойчива и във всички възрасти остава тя неизменна. Ако тази черта я намериш, ти можеш да познаеш човека. Ако не я познаеш, ти никакво понятие не можеш да си съставиш за човешкия характер. Няма на какво да се обосновеш. Когато за пръв път се въведе френологията в Америка, разправят, че отива един богат американец при един френолог да му изследва главата с пипане. И онзи френолог, като пипал главата казал: Господине, в твоята глава писмото е много ситно написано и не мога да го чета. – Какво означава това? Защо не се е произнесъл? Понеже вижда, че този човек е толкоз елементарно развит, че няма какво да му каже. Ако му каже, ще го обиди. И за да се освободи, казва му: Много ситно е написано, че не мога да го чета.

Та казвам: По какво трябва да се отличава една съществена черта? Например каква е чертата на Любовта? Вие казвате: Да се обичаме. Знаете ли какво нещо е Любовта? Каква е основната черта на Любовта? Отде ще започнеш? Някой път Любовта действа като нещо второстепенно. На пръв поглед, като дойде някой човек, харесва ни. Виждаме нещо красиво във външния му изглед и ние сме готови да му услужим. А пък някой път дойде някой човек и от походката му и физиономията му у нас се заражда неразположение към него. А пък някой път не сме готови да направим услуга някому, понеже, както от цветята, от някои хора излиза лошо ухание. И ние, като се приближи той, искаме да се освободим от него. От какво произтича това ухание? И доброто, и лошото ухание си имат своята причина. Казва се: Всяко нещо си има причина. Тъй е, но каква е причината сега? Причина си има, за да обичаш. И каква е тая причина? Защо трябва да обичаш сега? Или да дойдем до другото положение. Ти казваш: Аз не мога да го обичам. – Защо не можеш да го обичаш? И в единия, и в другия случай коя е причината? Щом не обичаш едного, ти обичаш другиго. А пък щом обичаш някого, ти няма да обичаш другиго. Вие казвате: Трябва да се обичаме. – Вие тогаз не разбирате какво нещо е любовта. Ти злото и доброто можеш ли да обичаш? Можеш ли да обичаш един лош човек и един добър човек? Вие казвате: Трябва всички да обичаме. – Лошия и добрия може ли да обичате? Казано е: Враговете си ще обичаш. То е друг въпрос. Има неща, които не могат да се обичат. Ние отиваме в друга една крайност: Може да се обича само това, което те обича. И ако ние казваме „Ние трябва да започнем с идеята за Бога“, [то е] понеже, преди да Го познаем ние, Той ни е обикнал. Да обичаш Онзи, Който те е обикнал, от Него ще се научиш! А пък как ще обичаш този, който никога не те е обичал? И ако ти не можеш да обичаш Този, Който те обича, как ще обичаш този, който никога не те е обичал? Това е невъзможно. Тогаз ще бъдеш коравосърдечен. А пък ако кажеш, че можеш да обичаш всички хора – няма да говориш истината.

Сега това, което ви говоря, то не е за проповядване отвън. То е за един личен, вътрешен живот. Не да се изтезава човек с въпроса „Дали аз обичам, или не?“ Всеки един от вас може да знае дали обича, или не. Аз да ви дам едно практическо правило. Вземете си една мензура и вечерно време, преди да си легнете, си премерете врата. Да кажем, че вратът ви е 35 или 36 см окръжност. Сутринта като станете, пак премерете и ако вратът ви е същия размер, тогаз не обичате. Но щом дойде любовта, то вратът ви ще има едно разширение, кръвообращението е станало по-силно. Същият закон е и за ръката. Щом дойде любовта, кръвообращението е по-силно, разширение има всякога, промяна в половин милиметър ще има в обема на ръката, врата и прочие. Щом няма тази промяна, никаква любов няма. Тогаз имате едно обикновено състояние. Дойде някой и казва: Сърцето ми гори от любов! Аз гледам, че устата му пожълтяла, носът му изтънял, очите му хлътнали и той говори за любов. Никаква любов няма той. Тя е тази патологическата любов. Той си мисли, че е любов. До този хал от любов дошъл. Той казва: Изгори ме тази любов! – То е неразбиране. То са терзания. Това е любов, която измъчва хората. Това училище го напуснете. Излезте от това училище. Нека остане за други да учат. А пък вие излезте от този университет. Цял университет е той. Не зная как да я кръстим тази любов. Вие как я кръщавате? Влезте в оная любов, която дава хубавия цвят на лицето, дава хубавата форма на ръцете, на краката, на очите, на веждите, на космите. Тази любов като дойде, космите приличат на коприна. И после, човек, който живее в любовта, той е толкова свободен, че като дойде едно страдание, той се радва! Откъдето му дойде страдание, той плаща, мед му пада на сърцето. Като му дойде една неприятна мисъл, мед му пада на сърцето. Всичкото, каквото дойде, го туря на работа. Това е като един пробен камък, да се пробва човек. Дойде някой и ти казва: Ти не ме обичаш. Онзи дойде и ти казва: Ти не ме обичаш. Ако дойде някой при вас, вие как ще му покажете че го обичате? Ако дойде някой при мене, който иска да го обичам, той ми казва: Обичаш ли ме? – Ще му дам 5 лева да отиде на баня, да се окъпе. Ако е мъж, ще го пратя, като излезе от банята, да отиде да се поостриже малко, ще му дам за това 5 лева. После ако видя, че обущата му са скъсани, ще му кажа: Моден трябва да бъдеш. Ще му дам пари да си купи обуща. После той пак ще ме пита: Обичаш ли ме? Ще му дам пари да си купи костюм. Ще му кажа: Ти моден трябва да бъдеш. Ние живеем в един век на парижката мода! Със скъсани дрехи не може. Ще ги оставиш и ще си купиш нови. Скъсаните ще оставиш при мене за гаранция. И скъсаните обуща, и скъсаната шапка ще оставиш за гаранция. Аз ще ги държа. Ако ме пита още „Обичаш ли ме?“, ще хвана един автомобил, ще се качим двама, ще го разходя малко. Та казвам, ще обиколим целия свят без да му кажа, че го обичам. Тогаз ще ме пита какво нещо е любовта. Ще му кажа: И аз не знам. Разкарва хората по света. Затова ви казвам: Търсете онази любов, която носи живот в себе си! Нали е казано: Любов, която подмладява сърцата; любов, която просвещава умовете; любов, която разширява душите, която дава мощ на човешкия дух! Любовта в света е най-реалното нещо. Най-реалното нещо в света е тя! Любовта е подтик. Когато се казва, че Бог е Любов, подразбира се Духът. Любовта е плод на Духа! Следователно, единственото нещо, което можем да опитаме реално – то е Любовта! Ти не можеш да опиташ плодовете, написани на една книга. Ти не можеш да опиташ плодове, направени от гипс или от някаква пръст, на която е дадена форма. Но ти можеш да опиташ онзи реалния плод. Това, което можеш да опиташ и това, което внася живота, то е Любовта. Всяка една мисъл, която можеш да опиташ, то е Любов. Всяко едно чувство, което можеш да опиташ, е Любов. И всяка една постъпка, която можеш да опиташ, и това, което внася в тебе живот, е Любов. Казано е: „И това е Живот вечен да познаем Тебе.“ И Бог казва: Опитайте ме. Като ядеш хляб, опитваш Любовта. Като дишаш, опитваш Любовта. Като приемаш светлината, опитваш Любовта. Та целият свят е един опит на Любовта! И толкоз хиляди години ние живеем и не можем да познаем какво нещо е Любовта! Не е лошо. В школата, в която сме живели хиляди години, сме били заблуждавани, че не е това, което усещаме, а това, което отвън хората ни разправят – то е Любов. Ами ако човек е двоен в себе си? Младият и старият човек са в нас. Тези глупави девици и тези умни девици – то е човекът. Защо петте са били глупави, а петте са били умни? То е човекът. Едновременно десеттях девици – то е човекът. Човек едновременно е и глупав, и умен. Това да го знаете. И когато дойде в него Бог, това глупавото ние го съзнаваме, че с него не можем да живеем. Горките глупави девици къде ще отидат? – казвате вие. – Нека да отидат да се учат вън. Те никога не са работили. Те не са облечени. Те нямат ум. Какво ще повикаш глухи хора на един концерт! Какво ще повикаш слепи хора да видят красотите на природата! Какво ще викаш глупави хора на една разумна сказка!

Какво ще стане с глупавите девици? Ще отидат отвън да работят. Отвън има работа. Та, глупавите девици отвън да работят. А пък умните влезли вътре да си починат малко, на веселие, на ядене и пиене. А пък онези, след като работят толкова години, като дойде младоженецът след хиляди години, и те ще влязат вътре.

Та мисълта, която оставям, е: Гледайте да се освободите от вашите глупави девици, затворете вратата и кажете: Не ви познавам. Идете да работите. Кажете на глупавото в себе си: Не те познавам! Иди да работиш! И човек стани! А пък ти влез спокойно с умните девици и да ти остане главата и сърцето спокойно, та да можеш да поживееш така, както Господ иска.

Отче наш

6 ч. с.

27. Утринно Неделно Слово, държано
на 7 май 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Небето – ясно. Времето – топло и тихо.

Направихме на поляната паневритмичните упражнения.

Най-често използвани думи в беседата: любов, обичаш, казва, можеш, дойде, човек, има, хиляди, хора, аз, сега, всички, лева, дава, девици, евреин, страх, години, казвате ,

 Утрини Слова , София, 7 Май 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder