НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Симфония на щастието

Симфония на щастието

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, обича, зависи, свят, щастие, бъдеш, може, казва, щастлив, обичаш, сърце, сега, знаете, можеш, каже, царицата, път ,

Общ Окултен клас , София, 26 Април 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Небето съвсем ясно, времето меко топло.)
сряда, 5 часа сутринта

Добрата молитва
„Духът Божий“

(Прочетоха се темите: „От какво зависи щастието на човека“)

От какво зависи стойността на една песен? Зависи от Духът на този народ, който е създал песента. После зависи от онзи поет, който е написал песента. После зависи от онзи, който е турил гласа на песента. Най-после зависи и от онзи, който я пее, ако можете да изпеете една песен ще минава за една добра песен. Сега щастието зависи от някого. Материално нещо ли е щастието? Казват, че щастието на човека зависи от неговия ум, сърдце и воля. Това, до известна степен, е така. Ако вие в дадения [момент] обичате някого, вие чувствувате едно приятно чувство. И ако ви обичат, пак чувствувате едно приятно чувство. Но къде чувствувате приятността? Каква ви е опитността? Приятно ви е когато ядете някое хубаво ядене, например точено, приготвено хубаво. Къде чувствувате приятността? – На езика си. Мислите, че като ядете, на езика си чувствувате приятността? Или като видите някоя хубава картина, някое хубаво цвете, с какво чувствувате приятността? – С вашите очи. Чувате някоя хубава дума. Чувствувате приятността чрез ухото си. Или приятно ви е, някой път, да попипате някой гладък предмет. Значи, чрез този усет на вашите пръсти се предават известни трептения и вие чувствувате една приятност. Значи щастието на човека зависи, най-първо, от неговия практически живот, от неговата воля. И можем да кажем: щастието на един певец, който има отличен глас, зависи от самия него. После зависи от самия, учител, зависи от въздуха, чрез който той ще пее, защото и външния свят има известно отношение.

Сега говорим за щастие, но не го знаем, какво е това щастие. Щастието зависи от нас, от самите нас! Щастието зависи и от хората, които са вън от вас. Значи, щастието на човека зависи от физическия свят – това са условията. То зависи и от духовния свят – това са възможностите. Зависи и от Бога, Който дарява. Той е изворът на нещата. Сега духовния свят е нещо незнайно за вас. Какво нещо е духовния свят или физическия свят? Често вие искате да бъдете щастливи. Вие, някой път, сте щастливи, понеже някой ви обича. Но това е само едно разположение, то не е щастие. Щастието зависи от подигнатия дух на човека. Щастлив е само онзи мъдрец, който рабира нещата. Щастието е едно състояние, в което еднакво участвува умът и се радва на щастието; участвува сърдцето и то се радва на щастието. Пък участвува и човешкото тяло. Под думата „тяло“, аз разбирам не само този физически свят, не разбирам само къщата. Без тялото човек не може да се прояви. Ние казваме, че като умре човек ще се освободи от своето тяло. Идеята на думите „ще се освободи“ е в следния смисъл: Ще се освободи от ония ограничителните условия, които съществуват. Някои хора искат да умрат, а някои не искат. Когато човек е щастлив, не иска да умре, а когато е нещастен, иска да умре. Защо? Когато обичате някого, искате да го видите, а като не го обичате, не искате да го видите. Защо? Много пъти, когато обичате някого, имате нещо съвсем материално в основата. Аз считам материални работи тези, които лесно се стопяват. Видимите, преходните неща лесно се стопяват. Не че не е реално, реално е, но видимото се мени. Например малкото дете расте, изменява се. Гледа се в огледалото. Малкото дете все чака нещо, радва се. Ако е малко момче, най-първо израстне и вижда де му седи силата. Вижда дали ще му изникнат мустаци и счита за голямо щастие да се появяват малки косъмчета над горната устна. Ако е младо момиче, ще обърне внимание на веждите си. Момъкът обръща внимание на мустаците си, а пък момата на веждите си. Тя, като си погледне веждите, гледа ги. Хубаво е човек да гледа веждите си, понеже веждите са граница на обективния ум на човека. Там са направени ред способности на човека. И веждите пазят това щастие, това богатство, което човек има. А пък момъкът, онзи, който дава, има си причини, защо той обръща внимание на местото над горната устна. Това место показва неговото състояние, щедростта, това което може човек да даде от себе си. Това представляват мустаците. И като му израстнат мустаците, той казва, че всичко може да направи. И затова той, като стане момък, почва да си завъртва мустаците нагоре без да знае. Първата картина представлява мустаците.




Тая форма показва надеждата. Той казва: „Аз съм способен вече в света.“ Обаче някой път тази котва се обръща надолу.




Това е едно друго състояние. Този е песимист. Ето, прилича на светилник. Песимиста е в къщата. Той си е турил свещта. Песимистите не са хора, които се занимават с външния свят, а със себе си. Той казва: „Отвън е студено, дърветата са голи, камъните са твърди, неща неинтересни.“ Този не е хубав, онзи не е хубав. Той има светилник и през тази светлина си чете книгата, един роман за някой герой, който има смелостта да се ожени. Защото, да се ожени човек, това е най-голямото геройство. По-голямо геройство в света от женидбата няма. Защото геройството, това значи да се отрече човек от себе си, да даде половината от себе си, да отстъпи. Той е едно божество, което отстъпва, дава нещо от сърдцето си. От своето цяло, половината дава. Казва: „На тебе давам сърдцето си.“ Всеки момък казва: „Аз си давам сърдцето!“ И тя си дава сърдцето. Как могат хората да живеят без сърдце? Вярно ли е туй? Вярно ли е, че човек може да си даде сърдцето? Не може. Щом даде сърдцето си, той умира. Щом даде сърдцето си, той всъщност не го дава, но става това, което стана с чехите, окупират го. Момата е окупирала сърдцето на момъка. Вземат му правата. И той почва да страда. И тогаз каквото каже онзи, който заповядва, той изпълнява. Той казва: „Много те обичам“, но това е вече долап. Обича – страх има той? Ако каже, че не обича, хей! Аз разглеждам сега любовта обективно. Обективно разглеждам нещата, както стават. Ти говориш за любовта, за щастието, но след време това щастие изчезва някъде. Ти не си бил в света на щастието. Ти не можеш да бъдеш в света на щастието. Това е онзи хубавия, красивия свят. Това е смисъла на човек, да бъде щастлив. Но това щастие не е на земята. То, щастието съществува и на земята, но трябва да имаш един начин да го видиш. Ти, за да бъдеш щастлив човек, най-първо трябва да разбираш закона, ти не трябва да бъдеш сиромах. За да бъдеш щастлив не трябва да бъдеш и богат. Не трябва да бъдеш невежа. За да бъдеш щастлив трябва да бъдеш силен, трябва да бъдеш здрав, трябва да разбираш природата. Щастливият човек няма нещастие. Нещастието е това, което ние не разбираме. И тогаз ставаме нещастни.

Двама души, приятели, искали да се пошегуват с един свой приятел. Той носил една доста голяма сума. Те си тургат каскети, маски, взимат си револвери и отиват и го връзват, вземат му парите. И цял ден го развеждат из гората.И надвечер го изпращат, дават му парите и му казват: „Върви си!“ Пращат го в къщи. На другия ден, той разправя на двамата си приятели: „Попаднах в ръцете на двама разбойника. Цял ден ме развеждаха. Щяха да ме убият! Имаха маски. Но пак благородни хора, вечерта ми дадоха парите и ми казаха: Хайде да си вървиш и още веднъж да внимаваш през това место да не минаваш.“ Онези се смеят. Той казва: „Вие се смеете, но знаете ли как тупаше моето сърдце? Вие ако бяхте на моето място!“ Те казали: „Ние, ако бяхме, и ние щяхме да бъдем като тебе.“ Той се обижда, че те не влизат в неговото положение, а пък те двамата били разбойниците именно. И се смеят, шегуват се. Де е лошото, че двама приятели се пошегували с тебе? Природата често прави такива шеги. Тя ще накара тези, които те обичат, цял ден да те развеждат. Питам, онзи, който е създал света, каква нужда има да те гледа да страдаш и да се мъчиш? Какво ще Го интересува Него, да те измъчва? Ти казваш: „Как Господ не обръща внимание?“ А пък то двама души, които те обичат, те развеждат. Тези, които не те обичат, те няма да те развеждат. Защото всеки човек, който ти прави някоя пакост, той те обича. И като те мрази човек, той те обича. Че той целия ден върви и търси да те намери някъде. Той без теб не може. По вестниците пише за тебе, навсякъде пише за тебе. Обича те човека, препоръчва те на всякъде. Той е заинтересован. Той вътрешно те обича, а пък външно се показва, че не те обича. И онези, които не знаят този закон, казват, че той не обича. Не, обича човекът! Само че не разбирате. Вие не разбирате дълбокият смисъл, който се крие в природата. Мислите ли, че Бог, Който допуща всички страдания, които минават през вас, че не ви обича? Вие се самозаблуждавате. Мислите ли, че онзи учител, който ви дава една мъчна задача, че не ви обича? Че той има доверие в тебе. Мислите ли, че онзи учител по музика, който ви дава едно мъчно упражнение, не ви обича? Обича ви. Но той има доверие във вас. Та казвам, вие разглеждате много повърхностно нещата. Вие казвате: „Големи са изпитанията.“ Да кажем, че си остарял. Казваш: „Остаряхме.“ Че това е една задача. Какво нещо е старостта? Някой казва: „Този е млад човек. Този е стар човек.“ Какво разбират под тези две идеи. Не разбирате младостта и старостта. Младия иска да стане стар, а пък старият – млад. Значи, младият не разбира какво нещо е старостта и мисли, че като стане стар, ще разбере. Той ще разбере, но няма да има тогаз възможност да постъпи като млад човек. И старият, докато е стар, разбира младостта, но като стане млад, пак не я разбира и постъпва както по-преди. Когато си млад, ти си във външния, обективния свят, а пък стария влиза в своя вътрешен свят. Та старите са, които се занимават със своето минало. А младите – със своето бъдеще. Старият разправя за едно време, цели истории. Идете в село при някой 90–100 годишен, той обича да си разправя цялата своя история. А пък младия, какво ще разправя? На кое дърво се е качил, какви птички видял, какви пеперуди е видял и пр. За външния свят.

Сега вие искате да бъдете щастливи. Дойде ви едно приятно чувство, но вие не знаете причината. Казвате: „Имам едно неприятно чувство в сърдцето си.“ Това е много общо казано. Така е, но къде е сърдцето на човека?



Сърдцето на човека – това е един извор. Представете си, че това е един планински връх, някой си извор, който извира горе и слиза надолу, като някоя река. Сърдцето на човека представлява възможности, от които човешкия ум черпи. Ти имаш едно неразположение. Това неразположение може да произтича от слепите очи.




Например гладен си и имаш неприятно чувство. Или можеш да имаш неприятно чувство, което произтича от върха на главата, от темето (A) или твоето неразположение може да произтича отстрани (B ). Или от местото при ушите (C ). Ако неразположението е отзад, ще знаеш какви свойства има то. Ако е от слепите очи, пак трябва да знаеш. Някои искат да възпитават един човек.Например, той е недоволен. Че ти не знаеш от къде иде неговото недоволство. Има едно неразположение, което иде отдолу. От задната страна на главата – долния край. Главата представлява Божествения свят. После има неразположение, което може да произтича от дясното рамо или от лявото рамо или от лакета ти или от другия лакет или от някой пръст или от гръбначния ти стълб или от гърдите. Казваш: „Тежи ми нещо вътре.“ Това е сега духовния свят. Той си има отражение и горе в главата. И след това слиза долу. Като слезеш от пъпа надолу – в черния дроб, в симпатичната нервна система, там може да има разни болести по краката, ставите, по пръстите. Причините на вашите болки са горе, възможностите са в духовния свят, а резултатите, най-после, в останалото тяло. Вие не разбирате това. Ти казваш: „Нещастен съм.“ Казваш още: „Щастието зависи от човешкия ум, сърдце и воля.“ А пък ти имаш ум, сърдце и воля и тогаз защо си нещастен?

Щастието зависи от тебе. Бог ти е дал, в дадения случай, възможност да бъдеш щастлив всякога. Зависи най-първо от духовния свят, от твоите уста – духовния свят. Ти, като дишаш въздуха, от този въздух можеш да направиш цяло богатство. Въздуха можеш да го превърнеш в злато, в динамична сила. Я вижте един оратор, като вземе въздух и почне да говори, увлича хората. Щастието на човека зависи от една дума, която той може да каже. Вие трябва да мислите. В обикновения живот, да вземем например едно малко момиче, което е родено в бедно семейство. То е красиво, но има съзнание, че е красиво. Има отличен ум и сърдце. Чувствува своята красота. То не се плаши. Самостоятелно е в себе си. Има благородство. Около него се навъртат 10-на момци. От какво зависи неговото щастие сега? То ги разглежда. То е професор. Десеттях души, които го обикалят, са ученици. И всеки един от тях казва, че обича тази мома. Аз гледам другояче. Тя е един професор. Той ѝ казва: „Много ми е приятно, ще платя каквото искаш, само да чувам сладките ти думи, и да те гледам.“ Младият момък, като види лицето на тая, която обича, много му е приятно. Аз виждам къде му е приятно, от къде излиза приятността. Може, някой път, приятността да произтича от там, дето се ражда нещастието на човека. Ако вие пренесете вашата любов в духовния свят, какво ще видите? Идете в един кошер. От какво зависи щастието в целия кошер? – От царицата. Тя е обичана, хранена е с най-хубавата храна. Дето ходи, цял ескорд има отзад, после има придворни дами с нея. После има и музиканти. Един оркестър има, от 400 души, които свирят. Това са, които ги наричат бръмбар-търтеи. Те са музикантите на тази царица. Не сте ходили да наблюдавате кошера да видите каква музика има. Ако аз искам да се повдигна, бих написал музиката, която оркестъра свири на царицата. Някой път свирят една симфония, много по-красива отколкото симфонията на Бетховен или на Моцарт. Пчелите имат едно ухо отлично.Не са толкоз глупави. Те си служат от хиляди години преди хората с радио. Всяка царица си има радио, разговаря се с всички свои поданици. Поданиците имат всички права да се разговарят с царицата. Много демократически живеят. Всяка пчела има право да мине покрай царицата, да я види, да ѝ изпрати писмо до нея, от дето иска. И пчелите си пишат. Вие ще кажете: „Това е хиляда и една нощ. Това са само забавления.“ Който не разбира, за него е забавление. А пък който разбира, за него това е цяла една наука. Тъй и в най-малките неща Бог е вложил известно съдържание, но хората не разбират. И ако ти си песимист, тури си два три кошера и всеки ден си туряй ухото до кошера и слушай и виж какво прави пчелата като излезе. Пчелата не излиза изведнъж. Като излезе из дупката малко ще се подвижи и после ще хвръкне. Също така и при връщане не влиза изведнъж, но кацне и влиза полека вътре. Има си известен начин. Наблюдавайте пчелите. Но тази царица снася по 2–3 хиляди яйца в 24 часа. И после вие казвате: „Тези, глупавите пчели, те не са толкова умни.“ Тези глупавите пчели знаят да избират храната, за да си създадат царица. Когато искат да си създадат търтеи, с особена храна ги хранят. Когато искат работници, пак с особена храна. Когато искат придворни дами – същото. И най-после царицата си има един възлюблен. Него никой не го знае. Царицата знае. Но този възлюблен не го знаят. Трябва човек да бъде много учен, за да го знае. Пчеларите не го знаят. Казвам, вие виждали ли сте възлюбления на царицата? Никой не го е виждал. И докато този възлюблен седи в кошера, царицата работи и щом той си замине и тя си заминава с него заедно. А пък другите, които ги наричат бръмбари и мислят, че те са нейни любовници, това не е право. Онези 400 бръмбари са все синове на царицата. Четиристотин синове има тя. Големи и малки синове, родени деца. После има и дъщери. Четиристотин дъщери има. После има първи брътовчеди, втори братовчеди, трети и прочее. Че има царица, че има работници , че има бръмбари, вие сте съгласни с мене, но че царицата има един възлюблен това не знаете. Казват, че царицата имала 400 мъже. Не, те не знаят. В природата няма многомъжество и многоженство, вие се лъжете. Никакво многомъжество и многоженство в природата не съществуват! Те са наши изобретения. Привидно е така. Ти не можеш да обичаш двама души, понеже целият свят е направен само от двама хора. Че ако моите два пръста – палеца и показалеца на едната ръка, хванат показалеца на друга ръка, този, последния показалец, да кажем че е мома. Тези два пръста, които са го хванали те ще се женят ли за нея? Двата показалеца са брат и сестра. А пък палецът е бащата. Двата пръста на едната ръка, ако хванат средния пръст на другата ръка, те ще се женят ли за него? Не, правят му услуга. Вие имате едно изопачено схващане и казвате: „Искат да се женят.“ Колко пъти ще се женят? Човек се жени веднъж. Втори път не може да се жени. В природата само веднъж ще се жениш. Щом се родиш на земята, ти се оженваш. Щом почнеш да мислиш, ти се оженваш. Щом почнеш да работиш, ти се оженваш. Няма никой от вас, който да не е женен. И търсите да се жените пак. Вие се лъжете. Никаква женидба не става на земята. Казано е: „Онова, което Бог е съчетал“ – във вечността то се изявява. Във външният свят имаме изявление на това, което е станало. Ти обичаш някого, понеже такава е Волята Божия. Не от сега го обичаш. Ти мислиш доброто на някого, понеже такава е Волята Божия. Ако го обичаш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не го обичаш, ще бъдеш нещастен. Ако мислиш, заради него, ще бъдеш щастлив. Ако не мислиш добре, ще бъдеш нещастен. Ако мислиш да го нахраниш, ще бъдеш щастлив. Ако не го нахраниш, ще бъдеш нещастен. Вие сега тепърва трябва да изучавате тези неща.

Мисълта и тя си има свой баща и своя майка. Че дошла една мисъл във вас – тя не е още ваша. Тази мисъл е дошла във вас от някъде гостенка. Във вас се зароди едно чувство. Това чувство може да е дошло отвън. Или някоя постъпка. И тя може да е дошла от вън. Вие още не знаете кое е ваше и кое е дошло от вън и е предназначено за другите хора. Някой път дойде някоя мисъл, но тя не е ваша. Вие казвате: „Аз съм паднал човек.“ Но вие не сте първия паднал човек. Какво се разбира под паднал човек? Паднал човек е онзи, който не е послушал Бога. Щом не послушаш това, което Бог ти казва, ти си паднал човек. Ако в тебе, в дадения момент Бог, Който е Любов, чрез Любовта Си ти каже: „Направи това заради мене“ и ти откажеш, не го направиш – ти си паднал човек. Ако Бог, със своята мисъл, ти каже да направиш нещо и ти не го направиш, ти си паднал човек. И вие, като хора, всякога имате възможност да бъдете щастливи или нещастни. Ако сте лекар, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен. Като лекар ще излекуваш едного и си щастлив. Този човек е признателен, обича те. Ти умориш някого. Не си ти виновен, но те гледат на криво. Ако си адвокат, защищаваш някого и ако спечелиш делото, ще те гледат добре, а ако го изгубиш, ти си нещастен – ще те намразят. Ако знаеш да говориш добре, ще бъдеш щастлив. Ако не говориш добре, ще бъдеш нещастен. Аз гледам някои сестри, те не искат да кажат истината. Ти казваш: „Аз говоря истината.“ – Това не е истина, това са лъжи, които вие говорите. Хайде да кажем, че е много остра тази дума, тогава да кажем: това са неверни работи. Ти казваш: „Той е много лош човек.“ Отде знаеш, че е лош? Ум има човекът, сърдце има, воля има, има едно тяло, което има 30 милиарда жители вътре. В невидимия свят се интересуват за него, а пък ти казваш: „Пет пари не давам за него!“ Че небето се интересува заради него, а пък ти не се интересуваш и казваш, че три пари не даваш за него. Тогава ти си в заблуждение.

Четете историята на Хитлер. Ако гледате през какви страдания, през какви изпитания е минал той, но днес се е качил на високо. Но знаете ли нататък какво ще стане? Вие виждате сегашното, но не знаете какво ще стане. Хубавото в Хитлер е, че човекът при всички страдания си е казвал: „Аз ще надмогна на всички страдания!“ Човек може да победи своята съдба. Ти казваш: „Хитлер колко лош човек е!“ Не, ти не разбираш Хитлер. Поучавай се от Хитлер. „Хит“ на английски значи да удариш някого, но „хит“ значи и топлина. Ти трябва да имаш достатъчно топлина в себе си, за да можеш да поставиш всяка мъчнотия в огъня на своето сърдце и да я стопиш. И като я стопиш да направиш от нея каквото ти искаш. Вие подържате идеята, че вие сте Синове Божии, че какви Синове Божии сте? Вашите приятели ви развеждат в гората с маски. Но вие не знаете кои са те. Вие мислите, че сте здрави, а утре се простудите и казвате: „Бях здрав, а пък се простудих.“ Защо се простудява човек? Умният човек никога не се простудява. А пък онзи, който не е сведующ, се простудява. Ако ти тръгнеш, макар и да си облечен с тънка дреха и носиш един термус с топла вода, то щом ти стане малко студено вземи десетина глътки топла вода и няма да изтинеш. А пък ако си жаден и вземеш и пиеш от един извор студена вода, ти ще изстинеш. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако намалиш топлината си. Здравето на човека се обуславя от присъствието на нормална топлина. В природата има една нормална топлина, която носи здраве. И ако я изгубиш ще има болест. И умът ти трябва да присъствува, за да не изстиваш. Щом имаш тънка дреха, да присъствува умът ти. Ако аз съм на ваше място, бих постъпил така. Някой път вие ме виждате, че съм тънко облечен. Някой, зимно време се е облякъл с голям балтон, а пък аз излизам обикновено облечен.Но и аз се обличам. Като видя, че е студено, туря си един магнетически балтон. И казват ми: „Много си тънко облечен.“ Казвам: „Много добре съм облечен.“ Умът ми присъствува. Виждам някой болен и му казвам, [че] той се шегува с мене, той не е болен, аз не вярвам в болестта. Той куца. Казвам ролята му е такава, понеже е актьор.Много хубаво играе ролята си. Казвам му: „Това е едно благословение за тебе.“ Някой път, като те заболи лакета, ще получиш хиляди лева наследство. А пък като те посърби дланта на дясната ръка, в същия ден ще дадеш хиляда лева. И понеже вие не вярвате в тези работи, затова те не стават. Вие трябва да разбирате закона на постъпките. Знаеш ли как да постъпваш? Ако дадеш сто лева на един беден човек, той ще благодари, но ако дадеш на един милионер сто лева, той ще се обиди. Значи със сто лева ще привлечеш вниманието на бедния човек и той ще те обича. А пък ако ги дадеш на богатия, той ще те намрази. Вие всички правите в света тази погрешка. Аз говоря за обходата. Вие не знаете как да се обхождате. Дай стотях лева на бедния, а пък на богатия му кажи така: „Моите почитания.“ (Учителят прави поклон) И той ще ти благодари. Но ако отидеш при сиромаха и му направиш така и му кажеш тези думи, той ще ти каже: „Не, не.“ Ти ще го обидиш така. Той не иска така да му кажеш. Дайте му стотях лева. Та вие, аз гледам някой път една сестра хвали друга сестра, а пък тая последната е бедна, тя не иска хвалене. А пък някой гледам, корят другиго. На лошо место са. Не укорявай никого! Който укорява, той има известна мисъл.

Разправяше ми един американец, мой познат, доктор Корн. Един мой приятел. Той ми разправя една своя опитност. Върви в Ню Йорк и отподире му вървят двама–трима апаши. Той е доста умен, изважда си кесията и я обръща надолу. С това иска да каже: „Нямам!“ Като си затваря кесията ония се обръщат и си заминават. Вие вървите подир някого, искате да вземете нещо. Като го нападнете, искате нещо от него. И когато говорите нещо добро, също така. И когато хвалите човека, имате известна мисъл и като го укорявате, пък имате нещо скрито. Но това помнете: човек трябва да бъде абсолютно искрен.Че говориш някому, трябва да знаеш, това което говориш, истина ли е, вярно ли е. Да кажем, че на някой човек, например на една дама е капнало черно мастило на бялата ѝ рокля. Има няколко начина. Може да ѝ кажеш: „Как така да не пазиш дрехата! Не знаеш ли, че не може да се изчисти?“ Не, ти ще кажеш: „Извинете, аз имам начин. Някой те оцапал, развалил хубавата рокля, но аз имам един начин как да се очисти петното.“ Вземи си кърпичката и кажи: „Мога ли да ти направя една услуга?“ Мислите ли, че тази дама няма да ти благодари? Това петно, което ще капне на бялата ѝ рокля, провидението ще го използува и ще го превърне на добро. Като махнеш тази капка, ще се образува една връзка между вас и тя ще ти бъде един ден много благодарна. Ти не използуваш условията. Дойде при тебе един беден човек. Той не иска пари. Приемете го в къщи, питайте го от къде е. Не искайте да оправите работите му. Той не е болен. Той носи щастие. А някой човек е щастлив. Приемете и него. Учете се от всичко! Един ден иде една млада сестра и ми казва: „Видях една стара сестра, която не знае как да се обхожда.“ Казах ѝ: „Защо не се отнася добре?“ Тя каза: „Много нещо каза на някой.“ Казах ѝ: „Трябва да има един повод.“ Един момък ми каза: „Тя ми каза, че не ме обича“ Казвам му: „Тя не може току – така да каже, ти си предизвикал и тя казва, че не те обича. Защо? Защото ти си ѝ казал, че я обичаш. Ти си я обидил с това, понеже не си ѝ казал истината.“ Тя се обижда и казва: „Ти не си първият, който ме обича. Аз имам един, който още повече ме обича.“ Той иска да каже, че той е първият, който я обича. Че вярно ли е това? Че баща ѝ и майка ѝ са първите, които са показали любовта си към нея.

Не казвай, че обичаш. Това не е право. Какво трябва да кажеш? Кажете ми, като срещнеш някого, какво трябва да му кажеш? Ако аз съм на вашето место, като посетя един милионер, аз ако бях беден, какво щях да му кажа, я ми кажете? Сега аз ви говоря като онзи свещеник, който казвал: „Братя християни, знаете ли какво ще ви кажа?“ – „Не знаем дядо попе.“ – „Като не знаете, тогаз няма да ви кажа.“ – „Знаем.“ – „Тогаз пак няма да ви кажа.“

Питам: като падне капка восък на вашата дреха, какво правите? Вземете книга и дилаф и движите дилафа върху книгата, която е поставена на дрехата. И така махвате восъка. С духане това не става. Ако му говорите сладко пак не става. С топъл дилаф отгоре. Помнете и следното: в дадения случай Бог изпитва вашия ум, как го употребявате, изпитва вашето сърдце и вашата воля. Във всеки момент на живота си, вие сте изпитвани. И когато аз ви говоря, пак Бог ви изпитва.

Сега, аз като гледам, всичко чета. Снощи тук, като работихме в малкия салон, показах им едни рисунки по дъските и разправих на сестрите историята на буковите дървета. Казах: При този бук едно време се явил един човек много весел. И се случило там дошла и една сестра, която също се засмяла. И техните образи се отпечатили на дървото. Долният образ е на момата, а пък горе е момъкът на около 35–40 годишен. И доста хубаво е направено лицето му. И лъчи излизат от главата му. И устата му са хубаво направени. Весел човек е. Всичко това е написано. Казвам: виждам тук историята на това дърво. То е 400, 500 годишно. Цяла история е написана на него. Кой как е минал, всичко това е написано на дървото и на млади и на стари, които са събудили съзнанието на дървото. И който разбира, може да чете. А пък, който не разбира, само ще гледа.

Който разбира, като погледне човешката глава, ако е изучавал френологията, веднага ще каже, какво имаш. А пък, който не разбира, ще каже: „Глава!“ Та вие сте дошли най-първо на земята. Вие опитвате да познаете, че имате ум. Да познаете, че имате едно сърдце и една воля и че имате едно тяло, чрез което Бог ви е свързал с цялата вселена. И всеки ден вие трябва да се учите, дали работи вашето радио.

Новата наука сега седи в това: Да знаете, че има Един, Който ви обича! Първият! И ако бях една млада мома, щях да кажа на момъка, който идва при мене: „Не ми говори за любов. Аз ще ти кажа кого трябва да обичаш. Мен не трябва да обичаш. Ти мен обичаш, но ти си забравил Онзи, ела да те заведа, да ти кажа, кого трябва да обичаш“ Че ако аз намеря един жаден човек, от моите плюнки ли ще извадя вода да му дам да пие? Ще го хвана за ръката и ще му кажа: „Аз зная един извор!“ Той търси да обича. Той търси извора. От моите плюнки няма да се задоволи. Ще му кажа: „Ела, ще те заведа при извора.“

Идете при извора! Не се заблуждавайте в другите работи. Те са второстепенни. След като намерите извора, идете при другите да им кажете къде е. Ако обичаш някого, ще го заведеш при извора, ще го заведеш при слънцето от което живота изтича. Ще го заведеш на мястото на щастието, от дето иде щастието. Ще го заведеш при живота, за да си вземе и ще му кажеш: „Вземи си колкото искаш.“ Ако обичаш някого заведи го при скъпоценните камъни и му кажи: „Вземи си колкото искаш.“ Та казвам, идете в местото на вечното богатство, дето са скъпоценните камъни. Ти ще кажеш: „На онзи свят.“ Де е златото на човека? Ако в твоята любов няма злато, ти не можеш да бъдеш здрав човек. Ако в твоята любов няма сребро, ти не можеш да лекуваш своите болести. И ако твоята любов няма отрова, не можеш да лекуваш хората. Любовта трябва да съдържа най-голямата отрова. И само любовта може да се справи с тази отрова. Че имаш отрова, е хубаво нещо, но давайте отровата в малки дози. Всичката погрешка не е че имате отрова, но давайте в тези минимални дози от 30-то деление. Хомеопатично ще давате. Например искаш да кажеш някому една обидна дума. Но кажи му една дума от 30-то деление, хомеопатично и този човек ще оздравее. Разправяше ми един приятел, казва му неговия учител: „Много си способен, даровит, но си мързелив.“ – „Тогава в мене се яви инициативата и станах пръв ученик. Учителят ми каза: много си способен, но си ленив малко, не работиш над себе си.“ (Учителят произнася последните думи много тихо).

Аз ви казвам като този учител: Много сте даровити, но сте малко мързеливи. (Последната дума е казана съвсем тихо.)

Отче наш

6 и 20 часа сутринта

(На поляната направихме упражненията си.)

29 школна лекция, 26 април 1939 година, София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, обича, зависи, свят, щастие, бъдеш, може, казва, щастлив, обичаш, сърце, сега, знаете, можеш, каже, царицата, път ,

Общ Окултен клас , София, 26 Април 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder