НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Доста е на деня

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Доста е на деня

Най-често използвани думи в беседата: има, зло, аз, може, казва, хора, човек, съм, свят, седи, години, сега, казвам, дете, бъде, всички, котка, сила ,

 Неделни беседи , София, 2 Април 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще взема само половината от един стих: „Доста е на деня неговото зло.“

Духът Божи.

Злото в света съставя една от великите тайни, нещо, което не е разрешено. Не му знаят произхода. Говорят за злото и все искат да се освободят от него. То е, което господарува на света. Хората умират по причина злото. Те се карат по причина на злото. Те се карат по причина на злото, че се мислят един на друг, пак е по причина на злото. Всичките противоречия, от които съвременният свят страда, пък и онези, които са били преди нас и тези, които са след нас, все злото е. Всички говорят за злото, търсят начин да се освободят от него, но не са намерили още един метод да се справят. Съвременните човеци се намират в положението на онзи анекдот, в един хамбар се навъдили хиляди мишки, богат бил хамбарът с жито. Той имал една дупка, през която котката хващала по една и друга мишка, изваждала от хамбара и най-после казват, какво ще се прави с този неприятел. Нарушава нашето щастие, не можем да ядем житото свободно. Когато сме най-весели, ще влезе и ще вземе един от нас и след като разисквали дълго време, една млада мишка казва: „Мене ми дойде една светла идея.“ – „Каква е?“ – „Да ѝ окачим един звънец, та като идва, да я чуваме.“ Една стара мишка попитала: „Кой ще окачи звънеца?“ Така е по отношение на котката и мишките. Но по някой път котките не са толкоз лоши и в тях има човеколюбие. Аз да ви кажа за една човеколюбива котка. Живееше в дома на един наш приятел единствената човеколюбива котка, която съм виждал. Хване една мишка в къщи, извади я на поляната, играе, играе с нея, че след това я пуща да си върви. Казва ѝ: „Да си вървиш, да не правиш пакост, ще дойде друга котка, ще те изяде.“ Иде пак отвън, хване някоя мишка там, на поляната, донесе я в къщи и на нея ѝ казва: „Влез да си поядеш, господарят е доста богат.“ Онези, които са се наяли в къщи, изважда ги навън. А онези, които са гладни, ги въвежда в къщи. Човеколюбива котка. Сестрата казва: „Аз се чудя, нашата котка нито ги яде, нито ги дави, но само ги изнася навън и външните внася вътре.“ Казвам: човеколюбива котка. И действително, тази котка се е домогнала до едно положение разумно. Ако ние бихме постъпили със злото и доброто по този начин, както котката, ние щяхме да бъдем на мястото да разрешим един от важните въпроси. За злото, когато запитали един от най-видните хора учени, хора от Египет, попитали го, какво нещо е злото, той само си свил устата. Не може да се говори за злото. Днес ние говорим за злото. И затова не можем да се освободим. Говорим за злото, постоянно го хокаме, каквото стане все на него го отдаваме. Не трябва да говорим за злото лошо.

Казва сега Христос: „Доста е на деня неговото зло, не притуряйте повече.“ Христос казва: „Толкоз, колкото е, то е достатъчно, не притуряйте.“ Доста му е. Не притуряйте, понеже, ако притуриш, тогава няма да има място за доброто в света, което трябва да функционира. Казвам: Трябва един научен метод. И светските хора, в туй отношение и духовните, които са едва философски се справят и религиозните хора мъчно се справят те със злото, понеже е един вътрешен принцип, който нарушава спокойствието на човека. В един момент, когато имаш най-хубавото разположение, тогава злото ще наруши мира ти. Някой човек е присаден със злото, злото е една присадка. Кога стана присадката, знаем този Библейски разказ, аз го наричам онзи философ на черната ложа, който влезе в райската градина и казана жената: „Как така, вие, които изучавате такива неща, – (понеже Адам беше зоолог, а пък Ева изучаваше ботаника, Ева беше във втория семестър на ботаниката) – казва той – вие се занимавате с изучаване на тия растения, как не сте обърнали внимание на тия плодове и който ги яде, магическа сила добива.“ – „Нашият учител на нас ни каза, (ний имаме един учител по ботаника, който ни каза) че са отровни.“ – „Не, – казва – криво сте разбрали, в деня, в който човек яде първия плод от това дърво, ще победи злото.“ Той присади злото. И тъй жената минава и някои се сърдят на Ева, че е яла от забраненото дърво, но вие всеки ден ядете от това дърво. Понеже беше забранено да се яде от дървото на живота, беше забранено да се яде от дървото на познание доброто и злото. Но вие, всеки ден, най-малко три пъти ходите веднъж сутрин, веднъж на обед и веднъж вечерно време и ядете от това дърво. До тогава, докато ядете от това дърво, вие не можете да имате един здрав организъм. То е като онези китайци, които употребяват опиум. То е като онези, които употребяват виното за утеха. Човек от голяма скръб употребява виното да забрави скърбите.

Та казвам: Онова, хубавото, което нарушават хората, вземете целия свят днес е един военен лагер, имаме една култура, християнска култура. Видни хора, учени, философи при това, един въпрос, който и децата може да го разрешат, те не могат да го разрешат. Кое е онова, което ги спъва? Има една хипноза. Онези, които изучават закона на хипноза, те се отличават със следното: Ако се постави един човек в хипнотически сън, събудят го, напишат с тебешир една линия и казват: тук има една стена и като дойде той до тебеширената черта, казва – не може да я мине. Ти виждаш само една тебеширена линия, а този в хипнозата, вижда цяла стена, която е непроходима. Запример, на съвременните хора, ако им кажеш да обичат Бога, казват: невъзможно е. Казват, не е от естеството на човека да обича, невъзможно е. Всеки, който е в този хипнотичен сън, невъзможно е заради него. Но онези, които са се пробудили, те ще видят, че няма препятствие. Да допуснем сега, че имаш един враг, както и да обясняваш, някой път двама братя или две сестри, умрял баща им, по-големият брат взел двоен дял и другите братя и сестри го намразят, че не се срещат. Тези поне са родени от един баща и една майка, какво ги спъва, каква е причината? Причината е чисто материална. Ако големият брат и голямата сестра бяха взели толкоз, колкото средния брат и малката сестра, въпросът щеше да бъде добре.

Казвам: сегашните възгледи, които имаме, аз говоря за хора, които се приготвят за един живот, който иде. Този живот ще дойде и ще ви намери. Едно дете, когато лази, аз считам, това е първата фаза на живота. Първата година и втората година лази, но в него се явява желание да се изправи. Идеалът на туй дете е да се изправи. След като се изправи, този идеал е до 7-та година, после идва втори. Когато детето е от 7 до 14 години, тогава е животът на чувствата. Тогава изобщо момичетата и малките момчета са нервозни. Обичат да се сърдят, недоволни са от майката. От 7 до 14 години намират се в малко трудно положение. Следните 7 години, от 14 до 21 година, има един период на човешкия ум. Тогава децата започват да поумняват. Ако са в училище пишат стихотворения, поезия, хубави писма. Когато са между 7 и 14 години, обичат да си дърпат косите. [Когато някои възрастни хора си къдрят косите.] Веднъж гледах две деца, турили ги в две люлки, едното дете около 2 години, а другото 3 години. На едното дете от 2 години дали една ябълка, а другото няма ябълка. По едно време онова дете на 3 години, гледам, хвана другото дете за косата, разтърси го и взе ябълката. Онова дете започна да плаче, а другото го гледа. Току изведнъж дойде на ум на малкото дете и то като постави ръката на главата на другото дете, раздруса го и то му взе ябълката и пак го гледа. Аз седя и наблюдавам. Казвам: браво. „Ти може ли да мислиш, тази ябълка като я вземеш, какво ще може да направиш, може ли да я посадиш? Ти си малък, та като седиш в люлката, може ли да посадиш семето? Ти нямаш право да ядеш.“ Така му каза детето, което беше на 3 години. Онова малкото, гледа го, разсъждава и му казва: „И ти с люлката, и ти не може да я посадиш, и ти нямаш право да я ядеш. Ние и двамата като я изядем няма да можем да посеем семето.“ Това е мое философстване. Не че така мислят тия деца. Съображенията им са други, за да постъпят така. Това са наследствени черти. Виждам ред поколения, 10, 15 поколения, какви са били егоисти хората. Това дете на 2 години казва: „Едно време моят дядо как вземаше ябълките?“ – разтърсва другото дете. Погледа го малко и казва: „И аз ще ти покажа моят дядо, как ги вземаше.“ Сега туй е второ тълкувание. И трето тълкувание може да ви дам. Първото мое тълкувание 25% е вярно. Туй е 50% вярно. А третото: Така Господ ми е дал сила, искам да те опитам, като взема тази ябълка, Господ ти дал любов да видя колко ме обичаш. Може ли да ми я дадеш, да видя твоята любов, до де си дошъл. Той погледна, помисли и казва: „Не, не мога да отстъпя ябълката, не съм израснал, чакай и аз да опитам твоята любов.“ И взе ябълката назад. И двамата опитаха любовта си, седяха и се гледат. Най-после, знаете ли, какво направиха тия деца? Простряха ръцете си и започнаха да се милват и въпросът се свърши. Значи, първото тълкуване е вярно 25%, второто – 50%, а третото, за любовта – 75%. Като се помилваха, голямото казва: „Аз ти я оставям на тебе.“ – и започва да го милва. Голямото помилва, погали малкото и другото простря ръката си, казва: „Хайде, тази работа няма да се разреши така.“ Те разрешиха въпроса. Голямото реши да отстъпи ябълката на малкото. А пък малкият казва: „Когато израста и стана възрастен, ще я посадя и ще ти дам ябълки, колкото искаш.“ Но казвам, сега аз ще засегна въпроса: Онова, което нас ни засяга, кое е? Понеже всеки ден вие се мъчите. Онези, които служат на Бога, се мъчат, има нещо, което ги мъчи и онези, които не служат на Бога и те се мъчат. Но мъчението, само по себе си, е една задача, която трябва да се разреши. Ако човек не разрешава мъчението вътре в себе си, най-първо мъчението трябва да се превърне на една скръб, а скръбта трябва да се превърне на радост. Скръбта, това е най-голямото ограничение на душата. Скръбта вече е подигане, изправление на човешката душа, а радостта вече, човек е излязъл над повърхността, над всичките противоречия, вижда, че няма какво да се смущава с онова, което става в света. Питам, вие може да се смущавате за една ябълка? Аз седя при тия деца и разсъждавам: Ако имаше една кошница ябълки, щяха ли да си теглят косите? Едното ще бръкне в кошницата, ще си тури в люлката, другото ще бръкне в кошницата и то ще си тури в люлката, но понеже има само една ябълка, тя е ябълка на раздора. Всичките въпроси произтичат от туй ограничено разбиране на благата, които Бог ни дава. Ние не искаме благото да ни го вземат. Защото всички мислите, че Любовта, която имате, може да ви я вземат. Че вярата, която имате може да ви я вземат. Тогава вие нямате понятие за любовта. Любовта е една велика сила в света, която изпълва всичко, всичко е, над всичко е. Тя няма място, къде да я поберете. Тя е по-голяма от Великия тих океан, де ще я съберете? Ако дойде тази любов, тя ще ви завлече. Тази любов е по-голяма от слънцето. Тази любов е по-голяма от целия млечен път, по-силна е. Вие седите на земята и се оплаквате, че нямате любов, че няма кой да ви обича в света. Тогава питам: Ако вие вземете, че подвържете една книга, колкото Библията, с толкова листа, без да има напечатано вътре. Една ненапечатана Библия и намерим тая книга, каква ще бъде нейната цена? Най-първо да се запитаме, какво трябва да обичат хората в нас. Аз считам, че един човек може да се обича за четири неща: че в него има дух, сила има този човек, че има една обширна душа, благородство има в душата, че не се колебае и на него може да разчиташ и на силата му и на благородството, че този човек при всичките условия остава неизменен и той не може да те измами. После в него има един отличен ум, всякога може да ти бъде в услуга. Той има едно добро сърце. Такъв човек има за какво да го обичаш.

Та казвам, злото седи в това, че ние мислим, че нашият дух, който живее в нас, не е в сила да се справи с мъчнотиите, които имаме вътре в живота. Другото заблуждение: че нашата душа, която е с нас, мислим, че тя не е в състояние да се справи с тия мъчнотии и другото заблуждение е, че умът и сърцето ни, не са в състояние да се справят. Ние внасяме заблуждението и казваме, невъзможно е това нещо. Кои са фактите, че е невъзможно? Ако е невъзможно, думите на Писанието какви са? „Множете се и размножавайте и населете земята и я обладайте.“ Може да се размножава един човек, само който има един светъл ум, който има една благородна душа, който има един силен дух. Ако вие искате да се размножавате като рибите, тогава вие ще създадете най-голямото нещастие в света. Размножението трябва да бъде разумното. Вие създавате в себе си една мисъл, едно желание, една постъпка. Хиляди желания създавате, но тия желания трябва да ги отглеждате. Какво ще правите с тях? Мислили ли сте? Да кажем вземете един народ. Или един човек, колко му е дадено от законите на природата? Колко право има той да владее? Какво владение трябва да има? След като има сиромаси и богати хора, колко място завземат? Ти имаш право да владееш толкоз земя, колкото ти е ръста. Нищо повече. Щом желаеш да владееш повече от това, което имаш. Всичката сила на човека седи в неговото тяло. Онези, които са говорили за тялото и същината мощта на човека седи в онова, което Бог е създал. Бог създал човешкото тяло, Бог създал човешкия ум, Бог вдъхна душа в него и отдели Бог от себе си Духа. Всичко, каквото човек има е от Бога. Тялото, което имаме, туй мощното, силното, на което може да разчитаме. Ние съвременните хора мислим, че тялото ще умре. Не, не. Не, не. Има едно тяло, което Бог е създал и то не умира. Онова, което умира е човешко. Човешкото трябва да умре. Онова същинското, което подкрепя тялото, то е Божественото тяло в нас. Когато човек умре, ще видите, че този човек излиза и ще го видите не тъй стар, не някой дядо остарял, набръчкан, но като умре, ще го видите един млад момък на 30 години. На 120 години не може да ходи, а този дядо като умре вече има сила и щом има, той съзнава, че е излязъл от тялото. Всяка власт му е дадена, както казва Христос: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“ Казвате: „То е само на Христа.“ То е право на всинца ни. Но кога е право на всинца? Когато имаме същия ум, който Христос има. Христос казва: „Който няма духа Христов, който няма душата Христова, умът Христов и сърцето Христово, той не може да има тази власт.“

Христос казва: „Доста е на деня неговото зло.“ Бог е оставил едно зло на деня само за едно упражнение. Злото е едно упражнение, което да даде ефект на доброто. Доброто в този свят, в който вие живеете, без злото, доброто не може да се прояви. То е сянката на живота. Тъй както нощта следва деня, така и злото следва доброто. Вие някой път свързвате злото с дявола, със сатаната. Това са съвсем други идеи. Вие имате за злото като нещо, което има свойството да разрушава. Забележете онези експлозивни елементи. В какво седи тяхното зло? Да кажем, ако вие сгъстявате една материя, която заемала толкоз голяма форма, колкото цялата земя и ако тази материя я сгъстите, че я турите в едно малко пространство, с около 10 см. в диаметър, знаете ли каква ще бъде експлозивната му сила? Като се пръсне тя ще иска туй пространство, тя ще иска тази свобода, която е имала. Ще иска да си върне цялата свобода. И тя отдето мине, всичко разрушава. Имаме разрушителни газове, които експлодират. Следователно злото, понеже е сгъстена материя, трябва да се употребява в микроскопически дози. Аз съм съгласен да се гневите, но микроскопически. Аз съм съгласен да се съмнявате, но микроскопически. Аз съм съгласен да се обезверявате, но микроскопически. Ако турите силна доза, то ще направите експлозия. От тази експлозия във вашия живот няма да остане нещо. Често става разрив в човешкото сърце. Разправят във френологията. Един човек в когото имало силно развита твърдост в главата, направил едно престъпление и след като го били дълго време, като се напрягал, от напрежението, от твърдостта да се въздържа, толкоз голямо било напрежението, че черепът се пука. Но той не издал. Мозъкът пуква черепа от напрежение. Вие, когато мислите, мислите, че вашият мозък седи спокоен. Ако направите малка дупка на черепа и се разтревожите, 25 см. ще излезе мозъкът навън. И тогава според излизането на мозъка навън, той ту влиза, ту излиза, с това ще се покаже интензивността на вашата мисъл. Ако черепът има дупчица и вие почнете да мислите, веднага мозъкът ще излезе навън, при ония силните емоции, които имате, при страданията, ако нямаше този череп и благодарение, че налягането не е навсякъде еднакво. И по този закон се различават хората. Ония хора, които не са религиозни, нямат налягане нагоре, на черепа, следователно черепът е спитен отгоре. Някои имат силно налягане и туй налягане издига черепа нагоре. Онези хора, които са мислили дълго време, има напрежение отвътре и челото се издава напред. Онези, които не са мислили, челото остава неоформено. Казвам: Трябва да има напрежение вътре. Напрежението иде от злото. Доброто използва злото, като сила да му служи, тъй както вие употребявате едно длето, една тесла, един чук, за да счупите нещо. Доброто се занимава с ония деликатните, тънките неща. Един цигулар си служи с ръката, той употребява най-малкото зло, минималното зло, като тури струните, пак има зло, то е музикант, но той вече по възможност туря най-малкото зло, което може за да образува музиката. Художникът и той употребява злото като цапа, но той минимално зло употребява. Като рисува картините си той употребява минимални дози. Не може да рисува иначе. Следователно ако ние употребим минималните дози, ще имаме лице много красиво, очи ясни, нос, уста, после ръцете ни, тялото ни и ако употребите минимални дози, тогава ще живеем до стара възраст, не само, но и външните условия ще бъдат по-благоприятни. Понеже природата е крайно благосклонна към всички ония разумни същества, които знаят как да се справят със злото. Ония, които не знаят как да се справят, не ги ограничава. Следователно хората на земята, идат на земята да се научат как да се справят. Не да воюва човек със злото, но не го е изучавал. Един американски професор, който преди години изнамерил един експлозив, един от студентите му искал да направи опит, да покаже силата на взрива, взел една микроскопическа част, но професорът намерил, че може да се разруши цялата аудитория и като наближавала реакцията казва: „Бягайте!“ И всички се избягват, и експлозията става в отсъствието на студентите и професора. Той вижда, че такъв взрив направил, че всичките студенти ще хвръкнат и казва, бягайте! Всички излизат и след това става взривът. И вие такива дози във вас употребявате. Нали във вас стават често взривове? Че в какво седи човешкият характер? Ония хора, които се владеят, побеждават, а ония, които не се владеят, са победени. Смели хора са ония, които владеят злото. Страхливите злото ги владее. Безверникът, злото го владее. А верующият владее злото. Любовта владее злото, безлюбието се владее от злото. Следователно всички ония качества, които се владеят от злото, те действат разрушително в нас, а всички положителни качества, които имаме, които владеят злото, служат за нашето добро.

Сега някой казва: „Защо трябва да вярваш?“ Трябва да вярваш, защото вярата владее злото. Защо трябва да любиш? Защото любовта владее злото и знае как да се справи. Остави любовта, тя сама ще се справи. Няма какво да давате съвет на любовта. Някой път искате да дадете съвет на любовта. Онези, които се занимават с любовта да не дават никакъв съвет. Щом дойде любовта в къщи, дайте всичко на нейно разположение. Ако се намесите в нейните работи, ще загазите. Тогава ние, съвременните хора туряме правила, как да обичаш някого, как да любиш. Няма правила, как да обичаш някого. Аз имам една котка и често някои сестри ми казват: „Желаем да бъдем като твоята котка.“ Тази котка ми казва един ден: „Учителю, много ви обичам.“ Аз бих изрекъл тази дума, но тя не е за вас, в тази котка аз виждам, аз не искам вие да бъдете като тази котка. Ами тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да имам формата на тези сестри, колко съжалявам, че съм изостанала назад. Такава каквато съм, ще ме приемеш, имам желание да си изправя погрешката.“ Казвам, много хубаво и след като вляза в къщи, понеже така ми е говорила, ще взема сиренце, малко хлебец и ще дам на котката. Някой като донесе хляб, аз ѝ давам и тя ми казва, колко е хубав. Давам ѝ някой хляб, яде го. Дам ѝ друг, не го яде. Щом тя не го яде и аз не го ям. По някой път аз се смея с нея, вземам сиренце и този хляб, който не е яла, стискам го, стискам го със сиренцето и ѝ го дам, тя го изяде. Казвам: „Понапред не го ядеше, а сега защо го ядеш?“ Казва: „Ти като го постиска в ръката, измени неговото естество.“ Права е тя. Онова, лошото в този хляб, като го стисках със сиренето, изкарах лошото навън. Понеже тази котка обичам, няма да ѝ правя зло и тя го яде. Казвам: В природата има един закон, едно животно може да ви обича много искрено. Не само животните, но и растенията обичат. Вие по някой път мислите, че само хората се обичат. Растенията много се привързват. Следователно човек трябва да бъде много внимателен. Вземете една саксия с цветя, за един месец поливайте я, поглеждайте я всеки ден и след това изнесете навън тази саксия, ще видите, че ще повехне. Аз съм правил доста опити. Като я внесеш вътре, приятно ѝ е. И цветята обичат. Разправя една американка, тя имала едно тропическо растение, на което направила една хубава саксия и я турила на масата. Гледа от растението излиза едно красиво същество, хубава като ангел. После пак влиза в растението, тя си търка очите. На другия ден, вечерта, като залязло слънцето, пак излиза и после влиза в цветето. Сега туй ме навежда на онзи анекдот за един ангел, когото Господ изпратил на земята да извърши една мисия. Той погледнал една мома и я пожелал. Тогава Господ го пратил да стане едно цвете, да го тъпчат хиляди години, хиляди години все го тъпчели. След хиляди години, той го поставя в положението на една птичка да я гонят оттук, оттам. И това само заради един поглед. Та казвам, в цветята са турени все едни такива ангели, които са прегрешили с един поглед. Птиците, които пеят, са ангели на изкупление. Казвате, тия птички, тия цветя… Ако вие не разбирате, един ден ще се намерите в положението на един карамфил. Една мома ще вземе, ще ви откъсне, ще ви тури на ухото и ще се накичи. Какво ще разберете вие от тази мома, след като ви носи на ухото? Това са ваши страдания. Тя ще ви лиши от онзи живот. Колко време ще седите вие на ухото ѝ?

Та казвам, законът такъв е: Никога не късайте, безразборно не разрушавайте вашите хубави мисли. Хората на новото поколение, на новата култура, на новата наука, която ще дойде, никога не се опитват да оцапат една хубава мисъл, едно хубаво чувство, една хубава постъпка. За хубавото имайте нещо отлично, дето и да го видите, гледайте благоговейно на него, понеже всяка мисъл, всяка хубава мисъл е Божествена форма. И всяко хубаво чувство е Божествена форма и всяка хубава постъпка е Божествена форма. Дето и да е – в животните, в растенията, когато видиш един цвят цъфнал, спри се пред този художник, който излага своята картина, полюбувай се, Поблагодари на Бога да може, да възприемеш туй ухание.

Казвам, на хората на 20 век какво трябва да се проповядва? Туй, което хората вършат е хубаво, всичкото е хубаво, то ще донесе повече страдания. Всичко е хубаво, но ще донесе повече страдания. Сегашният живот, сам по себе си, има блага и трябва да дойдат, които умните хора да използват благата. Благото не знаем как да го използваме. [Аз харесвам един час взема на една госпожица или на една госпожа в света, които не са религиозни да се обличат и да се изчистят.] Мислите, че туй е лошо, не е лошо. За да бъде красива, за да бъде изящна, но красивото, как го използва? Каква идея има? Лошото седи в идеята. Онова, практическото, което тя прилага е хубаво, сега ако дойдем до религиозните хора, те имат друго разбиране. Религиозните хора разбират, че ако имат здраво тяло, много червендалесто, няма да угодят на Бога. Искат лицето им да е хлътнало, да отслабнат, да не се изкушават. Не е този пътят, не е този пътят за самовладеенето. Една змия зимно време може да бъде много кротка, лятно време ни най-малко няма да бъде кротка. Този светия, който изпосталяло тялото му, щом го нахраниш, пак е същият. Ти ще ядеш малко и ще благодариш, че си ял. Ще благодариш за онова, което си ял. Ще дишаш и ще благодариш. Облечеш се хубаво, благодари. Дойде някой, заяде те. За в бъдеще, какво ще бъде? Тогава как ще се изпълни едно учение, което казва, ако имаш две ризи, дай едната, ако имаш две дрехи, дай едната, как трябва да се приложи? Всякога хубавата мисъл, която имаш в себе си, ти трябва да я дадеш на другите, то е доброто, което имаш в своя ум, дай го на другите. Сега искате да ви доказвам, ако даваш. Според мен, законът на даването е съществен, работи съществено. Онзи земеделец, който сее винаги ще има изобилно. Онзи търговец, който влага капитала си, онзи индустриалец, онзи военен, който влага силата си, всичките хора, които работят, може да не одобрявате тяхната деятелност, но всеки в ограничената област има печалба. Сега казваме да няма война. Добре, да няма войници. Как ще бъде света без войници? Да кажем, че не трябват и свещеници. Какъв ще бъде светът без свещеници? Един ден в света няма да има майки, бащи, братя, сестри, слуги, няма да има господари. Какъв ще бъде светът без слуги и без господари, без свещеници, без съдии? Какъв ще бъде светът? То е една неразбрана идея. Слуги ще има, но ще бъдат умни, по-умни от господарите си. Сиромаси хора ще има, но ще бъдат по-умни от богатите. Майки ще има, но какви ще бъдат тия майки? Те ще минат на една по-голяма висота. Трябва майките да дойдат до онова положение, че онова, което раждат, никога да не може, да им го вземат. Сега на майките им вземат децата. Една госпожа ми разправяше: Родило се детето ѝ. Тя учила, че туй е волята Божия. Разболяло се детето ѝ и тя казва: „Господи, не ти го давам. Туй дете ми го даде, защо ще ми го вземеш, не ти го давам. Ще ми го оставиш. Ти имаш толкоз. Едно дете си ми дал. Ако нямам туй дете с какво ще се занимавам?Ако ми го оставиш, Господи, има какво да ти благодаря. Ако мисля право, остави ми това дете, Господи.“ Казва: „Господ ми остави детето.“ Право мисли, няма защо да умираме. Трябва да умрем, кога, за кого? За злото трябва да умрем, за лъжата, за неправдата, за всички отрицателни качества. А трябва да оживеем за онова, което е хубаво в света. В този смисъл, всички трябва да измрат за злото и да дойде доброто в тях, да се образува една връзка между господари и слуги, между бащи и синове, между майки и дъщери, между всички да се образува онова вътрешно разбиране. Сиромахът да не се усеща, че е унижен. Но, че е богат и никой не го е унижил. Той се унижава, понеже няма знание. Ако един сиромах знае законите да става малък, току изведнъж, да става невидим и видим, рече господарят, да го гълчи, той става невидим, кого ще гълчи? Някой има да взима от този сиромах, той става невидим. Дойде онзи, който има да взема, търси го, няма го никъде, какво ще го съди? Може ли да съдиш един човек, който става малък?

Слушайте, сега цялата земя е пълна с блага, които Бог е вложил. На хората трябва знание, трябва разумност, трябва една велика мисъл. Една велика мисъл, всеки един човек трябва да дойде до онова положение, да даде право на другите, както на себе си. Не само аз, но давам право на всичките хора и те да си отдават правото един на друг. Да считаш, че и той има толкова право, колкото и другите. Всички заедно работят и въпросите може лесно да се уредят.

Казва: „Достатъчно е на деня неговото зло.“ Няма какво повече да прилагаме. Ние имаме един навик и критикуваме, казваме, не живеем добре. Че кой живее добре, я ми кажете? Според туй разбиране, така не се живее. Аз привеждам един пример, той е следният: Един млад българин, след като работил 10 години градинарство, дотегнало му да копае, искал да намери един занаят, по-лесен. Отива в Солун, спира се в града, гледа един абаджия, казва си: „Това е занаят.“ Влиза вътре и го пита: „Приемаш ли ме за чирак?“ – „Приемам те.“ Влиза там и две седмици се учил с иглата да шие. Иде един турски бей и викат господаря му да му ушие един бирбучуклия гащи. Той дава ножиците на момчето и казва да върви с бея, пък той ще отиде след него. Случило му се друга работа, закъснял и беят казва: „Виждам, че твоят майстор няма да дойде, но виждам, че ти си голям.“ Изважда му един топ хубаво сукно и каза да му скрои гащите. Онзи не казва, че не знае и да не му падне достойнството, започва да реже, реже. Гледа беят и му казва: „Туй, синко, на бирбучуклия не става, поне една салтамарка ми скрой.“ Онзи крои, крои и беят пак казва, „то и салтамарка няма да стане, но поне една кесия за тютюн ми направи и ако и нея не ми скроиш, ще те бия вече.“ Гащи не можа и салтамарка не можа, тогава поне една тютюнева кесия. Така не се разрешават въпросите. Знание трябва. Не е лесна работа. Онези, които са държавници, онзи капитан, който кара един параход, не е лесна работа. Един машинист или един техник, който поправя машината, или един техник, или електротехник, или един, който ръководи един аероплан, иска се ум, напрежение, а пък за да се води един отличен живот, колко знания трябват. Та, трябва сега самообладание. В какво седи самообладанието? Между две езера всякога може да се направи един канал, да се съединят. Водата от едното езеро да се влива в другото и да се изтича навън. Често ние мязаме на тия отделните езера, като Мъртвото море, като Каспийското море. Но сегашните учени хора замислили Каспийското море да го свържат със Средиземното море.

Та казвам, ние разнообразните хора, които гледаме така отделно на нещата, трябва да погледнем малко другояче. Всичкото седи в езика на човека. В какво седи силата на един певец? Силата на един певец седи в неговия глас, в неговия ум, в неговото сърце. Ако знае да пее, той ще си пробие път. В какво седи силата на един техник? В неговия ум, който разбира техническите закони. В какво седи силата на един художник? В четката, в употребата на краските, в измерването на ония отношения, които съществуват между предметите да знае как да ги представи.

Та казвам, ние седим и мислим по кой начин да се оправи света. Може да бъдете уверени, че светът ще се оправи. Иде една епоха отлична. Ще имат ли хората достатъчно ум да сеят, да орат, да използват? Ние сме вече влезли в тази зона. Големите неприятности, които идат, страданията, които идват, показват, че злото и то расте. Но заедно там, дето растат там най-големите бодили, там расте и най-хубавото жито. Дето бодилите не може да растат и житото не може да расте. Следователно бодилите ще станат като почва за хубавото семе. Ни най-малко не трябва да ни плашат лошите условия. Има някои, които гледат. Сега всички хора са прави да гледат. Всеки може да гледа. Казвам: Имате една идея в себе си. Знаете ли вие, че като умрете ще живеете? И като изгубите всичко, пак имате условия да спечелите всичко. Аз на един господин казах. Той ме пита: „Как ще докажеш, че има живот?“ Няма какво да ви доказвам. Вие умирал ли сте? Аз няма какво да доказвам, дали ще умра. Ти умирал ли си? Не си умирал. Ти живееш, знаеш какво нещо е живота, но не знаеш, какво нещо е смъртта. Ти говориш за нещо, което не си опитал. Ти предполагаш, че ще умреш. Ти не вярваш, че и за в бъдеще ще продължиш да живееш. Отде накъде мислиш, че няма да живееш? Ти, човекът, който живееш, че тоя живот ще се свърши. Вярваш, че смъртта ще стане господарка. Смъртта няма никакво господство в света. Ние всички вярваме, положителното в света е вярата. Вярваш в нещо, което не е. Да отричаш нещата, туй значи да вярваш в неща, които не съществуват. Аз не съм за неща, които не съществуват, аз съм за реалните неща, на които човек може да гради. Аз съм за човешкия дух, аз съм за човешката душа, аз съм за човешкия ум, аз съм за човешкото сърце. Аз съм за човешкото тяло, за всичко онова, което човек има в себе си, за човешките очи, за човешките уши, за човешкия нос, за човешката уста, за човешките ръце, за пръстите, за всичко онова, което човек има в себе си да се дадат условия на човека във всяко едно отношение, да се развива правилно тялото му и в нищо да не се осакати този човек. За туй съм аз. Туй се изисква сега. Не да кажем, като умрем, ще идем в другия свят. И ние като умрем от този живот, трябва да влезем в истинския живот, защото ние сме в един живот, дето смъртта царува и трябва да излезем из рамките на тази смърт.

„Достатъчно е на деня неговото зло.“ Или казано тъй: Доста сме мислили ние за злото в света. Време е да помислим за доброто. Казвам: В какво седи сега силата на човека? В какво седи силата на Хитлер, който има 80 милиона хора около себе си? Който ги е събрал, организирал ги е да мислят като него. Той прав ли е? Той мисли, че така ще се оправи света. В какво седи силата на един ангел, в какво седи силата на една Англия, организирана ли е? В какво седи силата на Русия? Но тези държави още разсъждават. Не е този пътят, по който може да се разрешат онези въпроси. Сега, ако тия държави дойдат пак да се бият, народите какво ще спечелят, кажете ми? В Европа всички градове ще бъдат разрушени. Трябва да се започне една култура на ново. Какво се ползваме ние, навсякъде борби. Едни религиозни убеждения се борят с други. Едни социални убеждения се борят с други, нека имат борба. Нека има борба, но борбата не разрешава. Аз съм да воюват хората. Воюване трябва. Но да воюват за онази, правата мисъл. Нека в света правото вземе надмощие. Нека светлината да има надмощие. Когато един човек посади една градина с най-хубавите плодни дървета, аз го похвалявам. Но когато един я насади с киселици и иска да покаже, че и туй е толкоз ценно, колкото и другото, това е едно заблуждение. Ние искаме сегашните хора да имат мисъл в себе си. Сега светът се нуждае от разумни хора. Всеки народ се нуждае от разумни хора. Има ги вече в света. Вие седите и чакате да се оправи света. Аз съм привеждал следния пример и пак ще го приведа. В Америка веднъж един студент отишъл да гледа един от тези борци за вдигане на тежести, който могъл да вдига цял един кон с кончето. Студентът направил някаква погрешка и онзи му ушива една плесница. Той се търкулнал на земята. Обидил се този студент, разбрал, че ако му каже една дума, ще му удари още една плесница и ще го търкули. Заема се да изучава и да се упражнява цели 10 години. Развил силата си и можел да вдига един кон с две кончета заедно и като имал тази сила, един ден отива при този, който по-рано му ударил плесница и казва: „Знаеш ли аз кой съм?“ – „Не зная.“ – „Аз съм онзи студент, на който ти удари плесница и се търкули на земята.“ Хваща го за крака, дига го нагоре. Онзи казва: „Ти си ми учител на мене.“

Аз бих желал и вие да хванете злото за краката, да го вдигнете и туй зло да ви каже: „Признавам, че си ми господар.“

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Двайсет и трета неделна беседа, държана от Учителя на 2 април 1939 г.,10 ч.с.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, зло, аз, може, казва, хора, човек, съм, свят, седи, години, сега, казвам, дете, бъде, всички, котка, сила ,

 Неделни беседи , София, 2 Април 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder