НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Зрелостният изпит

Зрелостният изпит

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, човек, има, хора, сега, всички, обича, години, свят, казва, бог, тогаз, ползва, каже, баща, казвате, добре, желание ,

 Утрини Слова , София, 5 Март 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

91 Псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Ще прочета 1 глава от книгата на пророк Данаил.

Духът Божий

Някой път има едно загнездено убеждение във верующите, че за да им върви, трябва да имат най-благоприятните условия. И виждаме в живота, че не е така. Прочетената глава показва, че тези младежи се намираха в най-неблагоприятни условия. Израил беше загубил своята свобода. Бяха заробени тези младежи, бяха заведени във Вавилон. И там бяха поставени на един тежък изпит. Те най-първо трябваше да свикнат с яденето. Засега се пита за вегетарианството и месоядството и въпросът за пиене на винце. Сега вие всички считате, че някои работи са били в миналото. Но ние сега още не живеем в настоящия живот. Живеем миналото, живеем плодовете на миналото. Всички вие, когато срещнете в живота нещо, което не ви се харесва, не му знаете причините, казвате: Такава е Волята Божия. Много пъти, когато проявите някое желание и постъпки, вие имате известно отношение към тях. Но когато ги видите в другите хора, правите източен въпрос. Когато ги правите самите вие, се спотайвате да минат така. И казвате, че това е в реда на нещата. Например, изтървеш една стомна и я счупиш. И почнеш да разсъждаваш, казваш: На този грънчар стомната се счупи. Че такъв ли е грънчарят, съжалявам, че му дадох пари за нея. Питам: Право ли е това разсъждаване? Кой е виновният – грънчарят, или онзи който я счупил? Най-първо вие искате грънчарят да намери такъв материал, че гърнето да не се счупва. Че той нямаше това знание. Той се мъчил да направи едно гърне. И вие сте първият професор, който го опитва, туряте на опит неговото гърне. Той е учителят, който е направил гърнето, а ти искаш да му кажеш, че работата му не е добра. Сега какъв урок бихте извадили от една счупена стомна? Характерът на който и да е човек може да се счупи така, както може да се счупи и едно гърне. Например, някой път вие казвате на себе си: Аз вече ще мълча и нищо няма да казвам. Някой път вие искате да мълчите, да не говорите. Само да мълчи човек – няма никаква философия в това. Когато човек мълчи, той трябва да мисли. Само мълчаливият човек може да мисли. Онзи, който говори, у него намисленото вече изтича. Това, което той говори, е резултат на това, което той е мислил. И след като си мислил дълго време, тогаз ще започнеш да говориш. И ако си мислил правилно, то и говорът ти ще бъде правилен.

Сега вие не може да схванете някои работи. Вие казвате, че може да говорите каквото искате, а пък всъщност това, което сте говорили преди хиляди години, то непременно ще даде резултат. И сега ще усещате резултата на това, което сте говорили. Допуснете, че преди хиляди години срещате един човек и му направите една пакост. Хиляди години са се минали, той не е забравил пакостта. След хиляди години вие го срещате и той ви познава. Той е турен на власт и казва: Дойде му времето да изправям миналото! И тогаз вие само страдате. Защо ви се случват тук тия работи и неприятности? Сега живеете много добър живот и се чудите защо са дошли тия страдания до вас. Тогаз вие преминавате в друг ред на разсъждения и казвате: Господ нали знае. Аз ще ви задам един въпрос. Когато влизате в училището, вие казвате: Учителят не знае ли кои са способните ученици? – Какво ще ви ползва, ако учителят знае кои са способните ученици? Вие се ползвате, ако учите в училището. Вие може да знаете, че вашият учител е много учен човек. Питам: Какво ще ви ползва неговата ученост? Вие може да се ползвате от онова, което той ви преподава. Ако се учите и ако го прилагате в живота си, то ще ви ползва. Вие може да сте от благородно семейство. Може да имате благородна кръв, но ако не учите, вашата кръв няма да ви помогне в нищо. Сега има една опасност, когато се говори. Аз ви говоря: В сегашния живот вие сте дошли в едно положение, че който ви срещне, все ще ви покаже една погрешка. Може да ти каже, че ти не знаеш как да се обхождаш. Като срещнеш някого, трябва да знаеш как да го поздравиш. Ако се намираш в дома или в трен, като дойде някоя дама, някой стане и даде мястото си. Даже и светските хора го правят това. И ако господинът не знае това правило, тогаз дамата казва: Тези не са възпитани, не ми дават почтено място. Питам: Какво задължава хората да станат? Този господин гледа тази дама и ѝ дава мястото си. Защо ѝ дава мястото, кажете ми? Защото всичкото негово бъдеще зависи от ставането му. Ако той стане, бъдещето ще му тръгне. Ако не стане, няма да му тръгне бъдещето. Тази, която сяда, е една царска дъщеря. Тя го поглежда инкогнито – другите не бива да я познават, но този господин я познава и става. Тя ще си извади тефтерчето и ще си запише неговото име. Тя ще каже: Мога ли да зная вашето име? Значи, от една малка постъпка вие може да изправите целия ваш живот.

Представете си, че Бог праща в света някой свой посланик, праща някой ангел в най-проста форма. И той влезе в трена. Вие пътувате, той ви погледне. Ако станете и му дадете място, той ще си запише името ви. Но вие ако кажете да иде той в друго купе да си намери място, това пак ще се отбележи. Някой път ние разсъждаваме и мислим, че в лошите условия няма възможности, а пък виждаме, че Данаил, един от великите еврейски пророци, е бил пророк в най-тежките времена. И направете едно изследване и вижте онези, които имат всичко в изобилие – в ядене и пиене, и хубаво се обличат, между тях ли са великите хора? Ако човек се облича няколко пъти на ден, има всичките удобства, има най-добрия апартамент – това ли е условието да бъде учен? Най-учените хора не живеят в най-хубавите апартаменти. И най-светите хора не живеят в свещените домове. Всички онези светии на миналото ги туриха на изпит. Някои от тях живяха в градовете, а някои ходиха из горите да живеят. Защо светиите ходиха из горите? Светиите ходеха там да се учат от дърветата да не бъбрят. Само едно дърво ще ти покаже какво нещо е мълчанието. Казвате: То е дърво. Това растение като го погледнеш, то мълчи. Дърветата показват колко е ценно мълчанието. Някой път може да попитате защо човек трябва да мълчи. Ти трябва да млъкнеш, за да почнеш да мислиш. Докато ти говориш, ти не можеш да мислиш. Ако някой седне в трен и мисли, че може да говори, или пък ако мисли, че може да пише, когато хората минават и го блъскат, той се лъже. При тези условия той не може да направи нищо хубаво. Там той ще има едно от най-лошите си писма. Не че няма желание, има желание, но условията са лоши. В неблагоприятните условия ти няма да пишеш, ти няма да говориш, но в тях ти ще мислиш. Тогаз имаш най-благоприятните условия да мислиш.

Та казвам: Считайте всичко онова, което ви се случва в живота, че то е заради вас. Ако слушате някоя лекция, ако някой ви говори, считайте, че тази лекция е само заради вас. Не се интересувайте дали ще ползва другите. Ако ползва вас, ще ползва и другите, и ако ползва другите, ще ползва и вас. Например често вие мислите какво ползва човека, като диша постоянно. Че това е заради вас. Всичкото ваше бъдеще зависи от правилното ваше дишане. Всичкото ваше бъдеще зависи от правилното ваше ядене. Не от изобилието на онова, което ядете. Защото може да имате най-изобилно ядене, но зависи от начина, по който вие възприемате храната. Много малко храна ще възприемете, защото не е нужно голямо количество храна да изядете. Вие се нуждаете от много малко количество. Човек се нуждае от много малко храна, но тази храна да бъде добре възприета.

Ако попитате сега къде са тия тримата младежи, и вие не знаете тяхната история. Те са живели между евреите, но не са били евреи. Те са носили еврейски имена. И Христос дойде между евреите, но не беше евреин. И Христос днес е между християните, и не е християнин в този смисъл, в който днес разбират. Всички хора велики не могат да бъдат. И всички хора германци не могат да бъдат. И всички хора французи не могат да бъдат. И всички хора англичани, американци не могат да бъдат. И всички хора китайци не могат да бъдат. Всички хора могат да бъдат човеци – могат да мислят. Колко българи има? – Около десет милиона. Ако във вас се зароди въпросът „Защо българският народ да не стане голям?“, трябва да имате предвид, че същината не е в големината. Знанието на човека не иде от големината му. Имаше предипотопни животни с по 30, 40, 50 метра дължина. Едно такова животно днес, ако влезе в гората, след няколко деня няма да има храна заради него. За тях няма да им стигне гората. Често мислите, че ако сте богати, всичко ще ви тръгне напред. Че има ли някой от вас, който да е сиромах? Вие сте си внушили, прародителите са ви внушили, че сте сиромаси. Например, нямате пари и казвате: Бедни хора сме, нямаме пари. Че вие сте пътници. Колко пари може да носите на гърба си? Представете си, че вие отивате на Монт Еверест, колко пари ви трябват, за да се качите на него? Пари там не се изискват, а храна се изисква. И после много хубаво облекло. Човек трябва да бъде екипиран много добре. Вие искате да идете при Бога, да бъдете благоугодни на Бога и казвате: Без пари при Бога не може да се иде. Казвате: За да отида в църква, трябва да запаля една свещица, а трябва да имам пари за това. После, за да си купя една свещена книга да чета, пак ми трябват пари.

Хубаво, ти четеш тези чужди книги, но и ти трябва да напишеш една страница в Божествената книга. И ако ти оставиш да не е написан този свещен лист, който е определен за тебе, тогаз какво ще правиш? Един ден ще се прегледа свещената Божествена книга, тогава ти ще кажеш: И аз искам да мина заедно с другите, без да пиша. Това не може. Всеки човек, който не напише нещо в книгата, той се лишава от правото да следва Божественото училище. Как се лишава? Ти ще изгубиш своя мир в себе си, и ще изгубиш онова понятие за достойнство, и ще започнеш да виждаш живота безсмислен. И като не можете да разсъждавате, вие търсите причината във външното – че окръжаващите хора, че условията не са добри и т.н. Не, всеки един е дошъл в света точно в условията, които са необходими за него. Вие не се нуждаете от добри условия. Мислите ли, че тези младежи, както живееха във Вавилон, че на тях беше приятно, като си спомняха за Иерусалим, за тяхното отечество и как са заробени сега между този чужд народ? Мислите ли, че и вие се намирате в своето отечество? И вие не сте във вашето отечество. Вие сте пленници в света. Царството на неправдата е сега. Сега няма никакъв закон за добрите хора, а за лошите хора има много закони. Щом направиш едно престъпление, ще се явят онези пазителите на закона, за да кажат кой е този знаменитият човек. Той е станал знаменит, нека дойде с нас. И ще го заведат в съда и ще кажат: На какво основание, защо ти направи това престъпление? И ще го осъдят. Това е предметно учение. Ще почнат да те съдят, ще издадат едно решение дали е правилна постъпката ти, или не. Ще те осъдят и ще кажат: Понеже сте учен човек, туряме те в тъмница за три години. Този човек в тези три години какво ще учи в тъмницата? Той учи търпението. Аз съм превеждал този пример. Събрали се двама млади на търговия. Единият бил сприхав, за малко кипвал. А другият бил търпелив. Сприхавият, като ходил и разпродавал стоката, той обидил някого и го дали под съд. Осъждат го на три години затвор за обида. Той казва: Аз съм много сприхав, ще ми се пукне сърцето в затвора, а другарят ми е много разположен, турнете него в затвора. Обаче това не минава пред съда. Съдията му казал: Ти ще си научиш урока. Три години ще учиш какво нещо е търпение.

Сега другият извод. Ние казваме, че човек е слаб, че има слабости. Аз не говоря за слабостите. Според мене човек, който прави погрешки, той не е слаб човек. Той е умен човек. Че онези ангели, които съгрешиха, бяха много учени. Те имаха една възвишена култура. Те бяха силни. Те казваха: Ние имаме друго схващане.

Ние в съвременния свят имаме такива примери. Най-първо бащата е въздържател, не пие, не пуши, ракия не пие, вино не пие, много е скромен. Праща сина си в странство и синът се научил там да пуши и да пие. Той най-първо е бил вегетарианец, въздържател, а там се научил да пие винце – във Франция, Германия. И като се върне, ще започне да учи баща си. Бащата гледа, гледа сина си. Как мислите, кой е по-умен – бащата, който не пуши, или синът, който пуши? Бащата е невежа. И кой е по-учен – който пие, или който не пие? Който пие е по-учен. Всеки, който прави погрешки е по-учен, който не прави погрешки, не е учен. Аз вземам думата „учен“ не в този истински смисъл. Вие мислите, че всеки човек, който направи погрешки, е невежа. Не, аз съм привеждал един прост пример. Някои се учудват и казват: Измислен е този пример. Ще ви разправя един пример за неща, които не са измислени. Един млад момък отива на хорото. Дошло му времето, иска да се запознае с една млада мома. Той бил бос. А според обичая бос на хорото не може да играе. Гледа той, че всичките са с хубави обуща, с ботуши, а пък той – бос. Гледа го един, влиза в положението му и му казва: Аз имам едни ботуши. Дал му ги да се обуе. Онзи играе. А пък този, който му дал ботушите, стоял настрана и казвал: Слушай, да не тропаш много, за да не ми скъсаш ботушите. Друг един стоял там, гледал и чул тези думи. Казал на първия: Той те обиди, срамота е да казва така. Аз имам по-хубави обуща, събуй неговите и вземи тези. Момъкът започнал пак да играе с тези обуща. Този сега му казвал: Играй и ако ги скъсаш, имам и други още.

Сега в странство, когато се отива на бал, се отива с един специален костюм, който може да струва и десет хиляди лева. Ти си поканен на такъв бал, но нямаш такъв костюм. Тогава отиваш и вземаш под наем един такъв костюм за една вечер. На бала ще ви харесат с този костюм, но на втория ден ти ще занесеш дрехите пак там, дето си ги взел под наем. На бала ще кажат за тебе: Той е много добре облечен. Но под наем са взети тези дрехи за една вечер. Аз правя едно сравнение. Някой човек само за един ден е добре разположен и се отнася много добре с другите. Но ти си взел един костюм само за 24 часа. Утре занасяш костюма на фирмата и пак обличаш старите си дрехи. Тогава не си така добре облечен, както си бил в тези 24 часа. Та казвам: Когато направите една погрешка, също така вие сте взели един костюм под наем.

Аз сега изнасям тези неща като факти, изнасям истината. Аз говоря истината. Който говори истината, става богат човек. Настава мир в неговата душа. Истината е нещо, което като влезе в човека, тя е като храната. Чудно нещо, някой човек казва „Аз говоря истината“, а пък той не е свободен. Законът е такъв: Щом ядеш, ти утоляваш своя глад. Истината сама по себе си разрешава един от великите въпроси в света. Ти търсиш свобода. Щом намериш истината, ти си вече свободен. Вземете който и да е човек, който е припаднал от нечистия въздух в една стая и като го изнесете на чистия въздух, той се свестява, повръща се неговото съзнание.

Та казвам: Божественият свят е онзи, който дава храна на човешкия ум да мисли. Божественото е онова, което дава храна на човешкото сърце да желае и да изисква някои неща. Та Писанието казва, че хотението и желанието е от Бога. Някой ще каже, че е казано: „Не пожелай“. Някой казва, че човек не трябва да пожелава. Но закон е: Трябва да живееш умно, да не пожелаеш. Не пожелавайте това, което е чуждо. Търси онова, което е дадено за тебе. Една книга може да е напечатана в хиляди екземпляри. Не взимай онзи екземпляр, който принадлежи някому. Вземи един екземпляр, който не принадлежи никому. Всяко желание, което ти пожелаваш, то трябва да е свободно. Иди в склада, дето са книгите и купи една книга, която е определена за тебе. Във всеки склад има една книга, която хората са определили за тебе. И в света има нещо, което Бог е определил за тебе. И ти трябва да отидеш да го намериш. А пък хора аз наричам тези, които намират това, което Бог е определил за тях. Той пребогато е определил за всекиго нещо. Та какво ли не е определил за тях! Аз гледам, в този склад какви ли не неща Бог е разпределил за вас! Вие казвате: Да има някой да го донесе тук! Сега това е общо казано. Сега, какво вие може да направите в този век, в който живеете? Ако Данаил беше в сегашните времена, какво щеше да направи той? Допуснете, че вие се готвите да дадете концерт. Да кажем, че вие сте музикант, имате желание да имате един хубав салон, отлично отоплен и после да имате публика. И тази публика да разбира това, което ще свирите. Желанието ви е намясто. Тази публика ще дойде. Какво ще им свирите и как ще им свирите? Вие трябва да турите най-малко една година за приготовлението си. Един музикант, за да даде един добър концерт, трябват му най-малко 25 години да е учил, ако иска да е хубав концертът. Той може да свири час и половина. Но този час и половина се дължи на усилията ви през тези 25 години. Ще учиш най-малко 25 години по 5, 6 и 7 часа на ден. И след това ще свириш един час и половина. Тези хора ще останат доволни, че им даваш нещо съществено. Вие може да кажете: Свиренето е игра. Не, не е игра в онзи смисъл, в който разбирате. Всяко едно музикално парче в света, което е добро, то носи известни постижения. Всяка една песен, която е уредена, не е безпредметна.

Та казвам: Седели ли сте вие да се замислите върху живота и да благодарите? Аз гледам хората някъде какво правят. Много малко хора се сещат да благодарят. Може да кажат някои: Благодарим на Господа. Но това е повърхностно казано. А трябва дълбоко в душата си да съзнаеш това, да помислиш какво е направил Господ заради тебе. Да погледнеш небето с всичките звезди. Излезте да погледнете – ясно небе и звездите, облечени в най-красиви дрехи. Защото звездите са облечени с красиви дрехи. Щом излезеш и видиш, че небето е ясно и видиш звездите, то звездата, като те види, тя се покланя и ти казва: Добър вечер. Че звездите могат да се разговарят. Те са хора. Колкото звезди на небето има, толкова хора има на земята. На всеки човек има по една звезда. Онези звезди са хора като вас и говорят. Понеже звездите са завършили учението си, качили са се нависоко и гледат отвисоко. Те са снизходителни. Всяка една звезда казва: Учете се и вие като нас и ще станете звезди. Понеже един ден и вас ще ви окачат горе. И вие ще се качите горе като звезди.

Представете си един фар, който е турен на морския бряг, който има светлина 200, 300 и 500 хиляди свещи. Нали във Франция има един фар, който свети на 90 километра разстояние в морето на параходите. Може да попитате: Какво се ползва този фар, че всички вестници за него пишат? И всички параходи са благодарни на този фар. Също така и всеки един човек, който ви среща, е едно благо за вас. И за всеки едного, когото вие срещате, вие сте едно благо за него. В този смисъл Бог се проявява чрез всички хора. Философията на живота е: Всеки човек, когото срещнете, ви ползва. Аз тук под „човек“ разбирам човек, който мисли, чувства и постъпва. Той е човек. Три неща има: мисълта носи светлина, чувствата носят топлина, а пък постъпките носят сила. Силата значи следното: Всеки един подарък, който искате да дадете вие, трябва да имате сила да го дадете. Трябва да имате това ново разбиране на нещата. Вие имате едно старо разбиране. Най-първо хората, които бяха в рая, бяха недоволни от това, което имаха. Също така и младата мома става недоволна от условията, в които живее. Вие ще кажете: Как е станало това? Младата мома живее вкъщи. Баща ѝ я обича, майка ѝ я обича. Те са се жертвали за нея. Баща ѝ е богат. Тя има всичко на разположение. Има няколко слуги, които я обичат. Но не ѝ се седи при баща ѝ. Тя търси друг. И като погледне баща си, казва си: Остаря той. И почва да ги вижда малко невежи и търси някого отвън – търси някого от учените. Един ден ще дойде някой и ще ѝ се представи, добре облечен, ще ѝ се поклони и ще каже: Защо сте в този дом, защо не излезете малко в света да видите широкия свят? Аз съм на ваше разположение. Вие мислите обаче, как едно време е било в рая. Че едно време е било както сега. Едно време и сегашното време е едно и също. Има един паралел. Обясняват какво е било в рая. Питам сега: Тази младата мома права ли е в това, което е намислила? Тя след като се ожени, след две–три години се връща и казва: Дотегна ми. И плаче. Защо плаче? Направила погрешка. Защото този момък, който е дошъл, той ѝ е казал по-рано: Ти си възлюблена, не те оценяват, ти си даровита. Като излезнеш в света, ще бъдеш на почит и аз ще бъда на ваше разположение.

Сега аз констатирам работи, които стават в света. Вие ще кажете: За кого говори Учителя? Аз говоря за всички ви. Както героят в една от комедиите на Молиера е говорил за всички. Откраднали му парите и съдията го пита: Кой ти открадна парите? – Целият свят. Всички са виновати, всички трябва да съдиш. – Съдията може ли да съди всичките? Та казвам: Две–три години са достатъчни на младата мома, за да види тя, че пътят, който е избрала, е крив. Сега вие ще кажете: Не трябва да се жени. Не, тя криво се ожени. Лошото не е в женитбата, но не знаеш как да се ожениш. Аз вземам българската дума „женя“. Казват: Оженил се някой. Но казват и така: Ожънали ѝ житото. Как го ожънали? Ако ти ожънеш житото, зърната падат на земята и от това ожънато жито остават само празните класове, това ожънване не струва пари. Под „ожънал“ се разбира зърната да не падат. Тази младата мома трябваше да я научи професор за женене. Тя трябваше да каже така на момъка: Аз имам един баща и една майка, които обичам. И ако ти можеш да ги обичаш така, както аз ги обичам и майка ми, и баща ми, ела тук да живеем. Тогаз вие сте добре дошли. Но ако не ги обичаш, търси друга. Аз от баща си и майка си не се деля.

Аз сега говоря това по отношение на Бога. Ние ще напуснем, ще излезем от Божествения дом и ще дойде някой друг в света да ни даде щастие. Кой може да ни даде щастие вън от Бога? И най-възвишеният ангел не може да даде това. И богове да дойдат, не могат. Все ще дойде някой от боговете при вас. Хората нали се женят все за „богове“. Младата мома, като се ожени за някого, казва: Той е божество, той е спасител мой. Но след 4–5 години вижда, че той не е никакъв спасител. След 4–5 години тя вече се обезверява в него. Това, в което се обезверяваш, не е право. Нито за тебе, нито за онзи. Това, в което не се обезверяваш, след като го опиташ, то е истината. Казва се: Бог е неизменяем – както и да Го опитваш, Той все си остава един и същ в любовта си към нас. У Бога има желание всички да придобиете тази светлина, тази радост, тази любов, които Той има. Вие всички имате нужда от нови схващания и ако вие страдате, страдате по единствената причина, понеже любовта ви към Бога е слаба. Нищо повече. Каквото и да ви се случи в света, когато дойде нещастие във вас, това показва или че любовта ви към Бога е слаба, или че любовта ви се изпитва. Най-големите страдания, които може да дойдат, ще опитат вашата любов. И ако вие от първия изпит се съблазните, тогаз любовта ви е слаба. Най-хубавите приятелства са тези, които се образуват от детинство. Децата образуват по-трайни връзки, отколкото старите, понеже нищо користолюбиво няма в тях. Казвам: В сегашния живот ние трябва да живеем един живот, който Бог ни е определил. Ако се жениш, на този, за когото се жениш, ще му кажеш: Аз имам един Господ, в Когото вярвам и ако вярваш, колкото аз вярвам, и ако Го обичаш, колкото аз Го обичам, тогаз добре. Инак – остави ме! На своето дете ще кажеш: Аз имам един Господ, в Когото вярвам. И ако ти вярваш в Него, както аз вярвам и Го обичаш, както аз Го обичам, тогаз добре. Имаш слуга, ще му кажеш: Аз имам един Господ, в Когото вярвам. И ако вярваш в Него, както аз вярвам и ако Го обичаш, както аз Го обичам, тогаз стой при мене. И като срещнеш парите, ще им кажеш: Аз имам един Господ. И ако вие Го обичате, тогаз елате при мене. Или на един кон, на едно дърво, на всички ще кажете същото. Ако дървото вярва и обича така, както ти вярваш и обичаш, то да дойде в градината ти. Ако твоят кон може да вярва както ти вярваш, да бъде добре дошъл, иначе да си седи там, дето е. Само при това условие може да се създаде онзи идеалният живот. Имаш една мисъл, дошла отнякъде. Запитай тази мисъл най-първо: Ти обичаш ли ме? Вие имате право да поставите този въпрос. И след като мисълта ви каже, че ви обича, попитайте я: Онзи, Когото аз обичам, обичаш ли Го? И ако почне да се колебае тази мисъл, тя не е за тебе. Ако тази мисъл обича Този, Когото вие обичате, вие ще живеете с нея добре. Ако не Го обича, вие ще станете роби на тази мисъл. Имате едно желание – и тук е същият закон. Ако това желание може да ви обича и може да обича Онзи, Когото вие обичате, тогаз това е в реда на нещата. Но ако това желание не ви обича и не обича Оногова, Когото вие обичате, вие ще станете роби на вашето желание.

Следователно робството в света произтича от този факт: Всички онези хора, които не обичат Бога, те се заробват един други. Нищо повече. За да изчезне робството в света, непременно всички трябва да имат любов в света! Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога своего.“ Любовта в света е, която може да ви освободи. Ще направим опит: Нашата любов трябва да освободи нашите мисли, трябва да освободи нашите желания и нашите постъпки. Те трябва да бъдат свободни. Сега това, което вътре в себе си не може да приложите, не може да го приложите и отвън. Ако една мисъл на мене не може да служи, на никого другиго не може да служи. Аз съм правил своите проверки, аз съм правил своите наблюдения. Гледам в един дом дали дъщерята обича майка си. И вече имам едно разбиране на нещата. Щом видя, че един син обича баща си и майка си, казвам: Синът е добър. Щом видя, че дъщерята обича баща си и майка си, казвам: Дъщерята е добра. Щом тя обича баща си и майка си, непременно тя ще обича братята и сестрите си. Но щом не обича баща си и майка си, винаги има там вътрешен раздор. Някой казва за някого: Аз не мога да го обичам. Щом ми каже, че не може да го обича, аз зная вече, че той не обича Бога. Любовта превъзмогва всички мъчнотии. Когато аз обичам, лоши хора няма за мене. Не че няма лоши хора, но аз гледам снизходително към тях. Защото всъщност, когато вие не обичате някого, това има една външна причина. При известни условия обичате някого, а при известни условия не го обичате. Та казвам, следният закон е верен: Сполуката в света във всяко едно направление зависи от онази любов към Бога, от онова дълбоко съзнание, което имате. Да съзнавате, че Бог създаде света заради нас. В този свят, в който живеем, седят всичките възможности за постижения, които имаме и които за бъдеще ще имаме. И това, което постигам в живота си, това ще внесе живот в мене. И онова, което вие постигате, ще внесе живот във вас. От друга страна, онова, което аз постигам, то косвено ползва и вас. И онова, което вие постигате, косвено ползва и мене. Но което аз придобивам, то е същественото и което вие придобивате, то е същественото.

Желанието на Бога е: Бог е съвършен, понеже Бог е Любов в света. Ние трябва да се радваме, че Божията Любов е неизменна. И Бог гледа на всинца ви еднакво. Не че любовта Му е еднаква към всички хора. Количествено не е, но качествено отношението на Бога е еднакво. Към техните души Той е еднакъв, а не към техните постъпки. Един учител може да ви обича, но ако не може да решите задачата, той, колкото и да ви обича, същевременно не може да ви каже, че задачата е разрешена. Той ще ви каже, че задачата не е решена, но ще страда. Кое е по-хубаво – да ви покаже погрешката или да не ви я покаже? Допуснете, че вие отивате на парад или на някой журфикс. Облечени сте хубаво, но не знаете, че дрехите ви някъде са съдрани. И ако ви кажа, че дрехата на едно място е съдрана, това обида ли е? Че като отидете там, ще се смеят всички хора. Аз ви предупреждавам да поправите дрехата си. В този смисъл, като ви каже някой нещо, трябва да се зарадвате, че ти е казана погрешката. Та всичките погрешки, които имате, са стари костюми, които сте взели под наем от някоя фирма. Ще кажете: Дайте ми един костюм, който не е съдран. И този, който ви е дал костюма, и той не е мислил, че е съдран. Повърнете му този костюм. Вие се чудите и казвате: Какво право има той да ми каже, че моята дреха е съдрана? Той няма никакво право. Това е една учтивост, значи обича ви той. Всеки човек, който ви показва погрешката, той ви обича. Аз веднъж гледах, една дама се приближава при един благороден господин и му пришепва нещо. Какво му пришепва? Искате ли да ви кажа какво му пришепна тя? Ето какво тя му каза: Има една нередовност в дрехите ви. Той отива при хората, и професорът ѝ казва: Благодаря ви много! – и поправи тази нередовност. Какво лошо има в това? Тя му каза тихо, нежно на ухото. Той си погледна дрехите, поправи нередовността и благодари за това. Та когато направите една забележка, направете я намясто. И този човек ще ви благодари и ще ви каже: Много ти благодаря. Улисах се, като излизах от къщи, та не видях. Той не е погледнал дрехите си.

Считайте, че светът е създаден заради вас. И ще използваме тогаз всичките условия. Мнозина мислите, че остарявате. Тъкмо сега е времето – когато човекът расте, да учи! Всички ще си вземете букваря. Старите хора трябва да учат. Младите хора нека се упражняват отвън още. Младите имат приемен изпит, а пък старите са вече приети. Те нека учат. Той е на 80 години. Тъкмо на свят – можеш да учиш сега. Няма какво да се увлича ума ти от Петко, Стояна, Драгана. А пък като станеш на 120 години, тогава ще държиш матура. И като се върнеш вкъщи, свършил си учението и си носиш дипломата. И баща ти ще ти даде един банкет и ще каже: Връща се син ми! Много се радвам!

И желая ви сега на 120 години да държите отлична матура. Това е зрелостният изпит на човека!

Отче наш

6,30 ч. с.

20. Утринно Неделно Слово, държано
на 5 март, 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Отлично ясно време.

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, човек, има, хора, сега, всички, обича, години, свят, казва, бог, тогаз, ползва, каже, баща, казвате, добре, желание ,

 Утрини Слова , София, 5 Март 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder