НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да види царството Божие

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Да види царството Божие

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, всички, хора, аз, може, днес, бъде, божие, царство, бог, земя, свят, нещата, живот, сега, жена, истина ,

 Неделни беседи , София, 5 Март 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Ще се развеселя.

Ще прочета част от трета глава от Евангелието на Иоана, от 1–22 стих.

Духът Божи.

Ще говоря само върху думите: „Да види царството Божие.“
Очите са едни от петте сетива или чувства, или способности, с които човек влиза в съприкосновение с природата. Според мен устата, слухът, обонянието, пипането, зрението, това са способности, с които човек разполага на физическия свят. Какво вие знаете по това, дръжте го за себе си. Аз не отказвам и вашите мнения. Колкото повече мнения съществуват, толкова по-добре. Езикът не се състой от една или от десетки думи. Хиляди думи съставят езика. Колкото повече думи го съставят, толкова по-добре. И колкото повече думи човек знае, толкова по-добре. Понякога вие се страхувате от многото думи. Думите са форми, чрез които човешката мисъл може да се изрази. Запример, ако ви питат, какво значи етимология, учените знаят. Тя е една чуждица в българския език. Тя е наука за произхода на думите. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, защо е дошъл, да няма две мнения по това. Не е въпрос в какво вярва. Вярата е само един закон, една възможност за ума да учиш, да използваш възможностите, които имаш. Но сама по себе си вярата нищо не дава. Ако ти предстои да извървиш един път, но не вярваш, че можеш да го извървиш, вярата сама по себе си, нищо няма да ти предаде. При това положение ти нищо няма да постигнеш. Ти може да си гениален, да имаш гениален ум, но ако не туриш този ум на работа, той нищо няма да те ползва. Ти можеш да си силен човек, но ако не вложиш силата си на работа, нищо няма да постигнеш. Ти може да си най-добър човек, но ако не вложиш добротата си на работа, нищо няма да постигнеш.

Всички хора в живота и в науката искат да намерят някъде почивка. Според мен, приятните работи в живота, това е почивка, а неприятните – това е работа и мъчение, и труд. Как може да ти е приятно да копаеш цял ден? Ако цял ден копаеш, ще те заболят ръцете и кръста. Те ще бъдат свидетели, че цял ден си работил. Кръстът ще каже: „Господарю, цял ден работих.“ Същото ще кажат и ръцете. Ако ръцете и краката, и кръстът не засвидетелстват, че си работил, никой няма да признае твоята работа. Какво ще бъде твоето положение тогава? Следователно, когато казваме, че някой човек е учен, има някакво свидетелство за това. Всички знаят, че този човек е работил. Каже ли някой, че нищо не го интересува, този човек се намира в особено положение. Аз съм за онова, което ви интересува. Човек живее, докато се интересува от нещо. Щом престане да се интересува от живота, той умира. Често хората схващат криво нещата. Наблюдавал съм млади моми. Докато не са оженени, те са красиви, но щом се оженят, започват да погрозняват. От тук аз вадя следното заключение: всеки човек, който се разхубавява, има някакъв идеал; щом започне да погрознява, той губи идеала си. Като се ожени, момата казва: „Разбрах вече, какво нещо е женитбата.“ Нищо не е разбрала тя. Щом е погрозняла, тя нищо не е разбрала. Като се ожени, момата трябва да стане два пъти по-красива, отколкото е била по-рано. Има едно обяснение защо мъжът и жената погрозняват. Жената погрознява от ревност към мъжа. И мъжът погрознява от ревност към жената. Значи и мъжът, и жената погрозняват. Жената не иска мъжът да бъде красив, да не го залюбят други жени. Отвън тя иска той да бъде грозен, а отвътре да бъде красив. И той от желание да не съблазнява другите жени, погрознява. Мъж, който ревнува жена си, не я е познал. И жена, която ревнува мъжа си, не го е познала. И приятел, който ревнува приятеля си, също не го е познал. Това е неразбиране на нещата. И ревността има добра страна. Аз не съм против ревността. Това показва, че ние ценим нещо, страхуваме се за него. Всяко нещо, което човек обича, ревнува го, пази го. Обаче, прекалената ревност е пакостна.

„Да видиш царството Божие.“ Под думата „царство Божие“, аз разбирам разумното, което Бог изявява. Онзи организиран, Божествен, идеален свят, това е Царството Божие. Казано е в Писанието: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда“. Това значи да търсите онова организираното, неизменното. Докато човек търси Царството Божие, той има идеал в света. При този идеал и най-малките работи на земята се осмислят. Ония хора, които са станали велики, са станали такива все по причини на малките работи в света. Запример, с какво се занимава някой виден бактериолог? Големите хора ли изучава той? Не, той се занимава с малки, с микроскопически същества, които туря под своя микроскоп. И като ги увеличи три-четири хиляди пъти, той започва да ги изследва как се развиват, каква форма имат и т.н. И след това дава сведения на хората за различните бактерии. След като наблюдава начина на размножаването, на храненето им, на движението им, той описва това нещо в книгите и минава за учен човек. Но тази област е много ограничена. Казват за някого, учен човек е този, занимава се с бактериите, или с животните – зоолог е той. Той изучавал живота на вълците, на мечките, на тигрите, но и на паяците, изучавал е тяхната култура. Каква култура има един паяк? Все имат и животните някаква култура, но в сравнение с тази на хората, те са останали много назад. Те нямат такива библиотеки с писани книги, като човешките. Те нямат музикални академии с различни инструменти: цигулки, пиано, орган и други, като тия на хората. Когато един бактериолог стане виден, това се дължи на факта, че той е схванал, какво, животът и на най-малките същества е толкова ценен, колкото и на големите. Чрез тези дребни, микроскопически същества, той изучава законите за проявата на Бога. Той е схванал Божественото и в тях. И в тях се проявява Божествена сила. От хиляди години насам Бог възпитава и направлява и тия малки същества, като им казва: „Аз съм изпратил на земята един голям ваш брат, когото вие трябва да слушате. Вие трябва да се съберете всички на едно място и да му помагате. Каквото вие придобиете, той ще го използва, за да придобие повече знания.“ В един вестник четох за наблюденията, които един естественик правил с паяците. Като изучавал живота им, той спрял вниманието си върху техните любовни отношения. Когато някои от кавалерите трябвало да изкаже своята любов на някоя дама, той трябвало да прави такива движения, които да се харесат на дамата. Ако едно от движенията му не ѝ се понрави, тя се нахвърляла върху него и го разкъсвала. Затова той трябвало да употреби всичкото си внимание, всичките си способности, защото от това негово поведение зависел живота или смъртта му. С години този естественик правел своите наблюдения, докато дойде до заключението, че паякът трябвало да бъде много внимателен към женската. Каже ли му, че го обича, животът му бивал подарен. Най-малкото нещо ако не ѝ хареса, смъртта го чакала. Не е глупава женската. Тя го опитвала докрай и ако ѝ се харесвал, тогава му казвала, че го обича и може да ѝ бъде другар в живота. Този естественик не е слушал тази история от самите паяци, но правил наблюдения върху тях и извадил цял роман от техните отношения. Но те сами никога не разказват своята любовна история. Той е дошъл до тези заключения чрез радиото. Това показва, че има един общ език между всички животни.

Преди повече от 20 години седя един ден на брега на Черно море, при един хубав, ясен ден и виждам, че цяло ято диви патици хвърчат над морето. Реших да направя един опит с тях. Мислено аз им изпращам една вълна, че на брега има много ядене. Изведнъж те възприеха мисълта ми и всички се спуснаха към брега. След това им изпратих друга вълна, че някаква опасност ги очаква. Те пак започнаха да бягат, но вече тревожни, като че ли виждат опасността. Повторих опита няколко пъти и все същите резултати. Какво показва това? Това показва, че те възприемат мисълта. Оттук виждаме, че мисълта е обща, но се различава само във формите, чрез които се предава. За да могат животните и птиците да разберат човека, последният трябва да се постави в положението на птица или на животно, да мисли, да чувства, да постъпва като тях. Ще кажете, че човек не трябва толкова да се самоунижава. Питам: когато човек се моли на Бога и иска да получи отговор на молитвата си, нали Господ трябва да слезе до неговото положение, да го разбере и да му отговори. Бог няма да повдигне човека до положението, на което Той се намира, да разбере неговото състояние. Бог ще слезе до твоето положение да разбере, от каква имаш нужда и тогава ще ти даде един или друг съвет. Не е лошо човек да се намира пред известна мъчнотия. Когато една мъчнотия се разреши правилно, в края на краищата, тя носи известна опитност и богатство за човека. В живота няма безполезни неща. Когато казваме, че нещо е безполезно, това се отнася само до ония работи, които се преповтарят. Единствената погрешка в живота седи в повторението. Всяко нещо, което се повтаря два пъти, втория път е погрешка. Въпреки това казваме, че повторението е майка на знанието. Колко пъти един ученик трябва да повтори един урок? Ако е неспособен, трябва да го прочете няколко пъти. Способният ученик прочита само един път урока си и го знае вече. По-добре е човек да повтори един урок десет пъти, но да го научи, отколкото да го прочете един път и да направи една голяма погрешка. За прочитането десет пъти на урока са нужни най-много три часа, но после за изправянето на дадена погрешка понякога отиват и десет години. За предпочитане е да прочетеш урока си десет пъти, но да не употребиш после една година време, за да изправиш направената погрешка.

Та новото в света седи в това да се научи човек да прилага нещата и то правилно. Не е важно да доказвате своя произход, че сте от Божествен произход, но да прилагате. Всичко е Божествено по материя, но по форма всичките неща не са Божествени. Стъклото е от Божествена материя, но формата на стъклото е от човешки произход. Ние не отричаме Божествените неща, но казваме, че Божествени неща са всички ония, които са абсолютно чисти, които нямат никакви примеси. Мисли, чувства, желания и постъпки, които нямат никакви примеси в себе си, са Божествени. Най-малките примеси в една мисъл, в едно чувство или в една постъпка говорят за присъствие на човешко съзнание. Следователно, много мисли имат Божествено съдържание, но формата им е човешка. Днес всички хора са недоволни от средата, която ги обикаля. Хората се оплакват от ограничения, от ред условия. Те трябва да се благодарят на ограниченията. Вие живели ли сте в свят без ограничения да видите какво представя този свят? Абсолютната свобода разбира един организиран свят. Хората могат да бъдат свободни, само когато се разбират и постъпват съобразно законите, които Бог е вложил в живота. Когато в сина има Божествен импулс да свири и бащата отговаря на този импулс. Той проявява Божията любов към сина си и му дава всички средства, материални и духовни да му помогне в развиване на тази дарба. Бащата е готов да му услужи, но не и да го спъне в пътя му. От своя страна и синът е внимателен, гледа да не наруши Божествената любов. И той се стреми да оправдае жертвите, които бащата прави за него. Питам: с какво ще докажат хората, че вярват в Бога и Го обичат? Музикантът ще докаже това чрез музиката си, говорителят – чрез говора си, който мисли – чрез мисълта си, който чувства – чрез чувството си и т.н. Като чувстваш правилно, ти предаваш любовта си към Бога. Според едно изречение се казва, че човек трябва да убие всякакво желание в себе си. Аз бих поставил тази мисъл другояче. Ако се отнася до пожелание жената на ближния, няма да убиваш това желание, но ще пожелаеш ближният ти да живее добре с жена си. Пожелай на богатия човек да запази богатството си и да го употреби на място. Пожелай на учения човек да запази науката си и да я употреби на място. Пожелай на здравия да запази здравето си и да го използва разумно. Пожелай на болния да запази временно болестта си и да я използва разумно. И болестта, и неволята са благословения за човека. Неволята е неволя, докато е неразбрана. Щом се. разбере, тя вече не е неволя. Недоволството се дължи на чрезмерните желания на човека, които той не може да отглежда. Какво ще прави човек, ако има две-три хиляди овце? Той сам няма да може да ги гледа, ще трябва да пазари още 20–30 души, които да ги гледат. Пък не само това, но той може да стане причина, да измрат тия овце. Какво ще прави тогава? Когато човек се стреми съм красиви мисли, той трябва да има храна, да ги отглежда. По-добре една красива мисъл, но добре отгледана, отколкото много, които да измрат. Красивите мисли са реални. Казвате: „Много мисли в човека са фантазии, не са реални.“ Защо не са реални? Защото не можете да ги пипнете. Че не е само пипането в света, чрез което можете да докажете реалността на нещата. Аз вярвам в пипането, но вярвам и във вкусването, и в обонянието, в слушането, във виждането и т.н. Като се съберат всички тия пет сетива, каквото ми говорят, аз вярвам в думите им. Някой казва: „Аз вярвам само в това, което мога да пипна и да видя.“ Той се спира само върху двата крайни предела. Пипането е началото, а виждането – краят. Обаче, виждането не е крайният предел на нещата. Сега в човека се заражда още едно чувство. Няма да говоря по това чувство, но казвам, че засега ние виждаме само пред себе си. Засега ние виждаме само отпред. Какво има отзад, не виждаме. Обаче, има хора, които виждат и отпред, и отзад, отдолу, и отгоре – навсякъде виждат. Казвате: „Как е възможно това?“ Когато започнете да виждате, тогава ще разберете това. Засега нищо не питайте. Турците казват: „Не питай слепия къде отива.“ Не питай онзи, който не вижда, но който има очи, който знае. Щом питаш, как става това нещо, ще ти кажа: ела с мен. Ще те заведа на планински връх и ще ти покажа това, което отдолу не може да се види. По-рано съществуваше спор, дали земята е валчеста или плоска. Този спор може да се разреши лесно. Който не вярва, ще го вдигнем във въздуха на височина 12 хиляди километра и оттам ще види валчеста ли е земята, или не е. Някои поддържат, че земята не е валчеста, а други поддържат, че е валчеста, но ние ще оставим този спор настрана. Ако е валчеста, валчеста е. Ако не е валчеста, не е валчеста, няма какво да доказваме нито едното, нито другото твърдение. Един факт може да се констатира, но да не е истина. Някой констатира един факт и казва, че говори истината. Засега човешката уста още не е готова да говори истината. Истината твори, създава. Някой говори истината, а около него е тъмно. Това е факт, не е истина. Истината носи светлина. Някой казва, че обича, но това е факт, не е истина. Кажеш ли, че обичаш, и ти, и ближните около теб трябва да почувстват, че обичаш. Някой казва, че обича, а другите го карат да докаже това. Остане ли да доказва, въпросът е свършен.

Съвременните хора са дошли до една фаза, когато трябва да трансформират нещата. Мнозина говорят за възкресението. Хиляди томове има писани по този въпрос, но никой не е дошъл до абсолютно разбиране на въпроса. Едни казват, че човек ще възкръсне с това си тяло, други казват, че ще възкръсне с духовното си тяло и т.н. Разни теории има по този въпрос. Човек ще възкръсне не с това тяло. Той се е раждал и прераждал, но не все с това си тяло. Ако почнат да разискват за миналото, хората ще кажат, че миналото не е в съгласие с настоящето. Тогава ще излезе, че нашето настояще няма да бъде в съгласие с бъдещето. Ако миналото настояще не е в съгласие със сегашното настояще и сегашното настояще няма да бъде в съгласие с бъдещето настояще. След хиляди години светът ще прогресира, хората ще бъдат съвсем други типове от сегашните, както и миналите се различават от днешните. Сегашните хора са започнали да мерят главите си. Те вярват в мерките. Мерят носа си, веждите, устата си, пръстите си и вадят различни научни заключения. Забелязано е, че хора, които имат къси пръсти, са обикновено ангросисти. Ако кажете на такъв човек, че нивата е негова, той ще я погледне, ще се зарадва и ще каже: „Добре.“ Той няма да тръгне да я мери, да види колко е голяма. Кажете същото на човек с дълги пръсти, около 10–12–14 сантиметра, той веднага ще вземе метър и ще започне да я обикаля от тук, от там, да я мери. Ще кажете: дали е вярно това или не е вярно. Направете една сделка с човек, който има къси пръсти и после с такъв, който има дълги пръсти и ще видите, вярно ли е това или не е вярно. Човекът с късите пръсти лесно решава въпросите. Ако имате да му давате, той казва: „Хайде пет горе, пет долу да свършим тази работа. Няма какво да се бавим.“ Човекът с дългите пръти, обаче, не постъпва така. Той ще чопли до стотинката и казва: „И аз давам точно, искам точно да ми дават.“ Той ще смята, ще прави, ще струва, докато най-после свърши сделката. Като изучавате нещата, няма да се спирате само върху пръстите, но и върху дължината на главата. Има къси, има и дълги глави. За да вади правилни заключения, човек трябва да се спре на онази първична Божествена мярка. С тази мярка трябва да мерите. Навсякъде в природата се спазва тази Божествена мярка, тези математически отношения. И в планетите е приложено същото отношение. Всички тела в слънчевата и в другите системи са направени съобразно тази мярка. Изгуби ли се тази мярка в човека, запример, тогава се явяват тези анормалности, които днес навсякъде се забелязват. Какво ще кажете за заешките уши? Защо са се проточили толкова много? Учените хора са забелязали, че ръцете на крадците са много дълги. Това е факт, не е истина. И в маймуните ръцете са дълги. Понеже те са живели свободно, без никакви ограничения, те са продължавали ръцете си да хващат плодове и други неща за хранене, вследствие на това и ръцете им се продължили. Едно време и човек е бил по-свободен да проточва ръцете си като маймуната, но днес е ограничен. И сега той се чуди, защо едно време са му позволявали да прави каквото иска, а днес го ограничават. Ако човек, като маймуната не се ограничава и ръцете му стават по-дълги, отколкото трябва, какво ще стане с него? Следователно, всяко неестествено желание, всяко неестествено чувство, трябва да се ограничи. [В Америка имало един виден проповедник, който имал обичай да преувеличава нещата. Той имал един добър приятел, с когото се уговорили, като проповядва и се увлече, и започне да преувеличава, да му направи някакъв знак, да се коригира. Един ден той проповядвал за един от старите Самсон, който хващал лисици и ги връзвал, та казвал, че тия лисици имали опашки, дълги по три метра. Приятелят му, като чул това нещо, мръднал ръката си, дал му знак, че преувеличил. Проповедникът изведнъж са коригирал, че това е невъзможно. В наше време лисиците нямат толкова дълги опашки. Навярно са били дълги два метра. Приятелят му пак дал знак. Той намалил на два метра. След това намалил на метър и половина, на метър, докато стигнал на половин метър. След това казал: „Повече не намалявам.“ Наистина, в наше време лисиците имат опашки, дълги половин метър. Ако от тази мярка намали, ще бъде неточен, няма да бъде съобразен с фактите.] Ако човек увеличава нещата, не е добре, но ако ги намалява, пак не е добре. Това са две крайности, които не се препоръчват. Добре е понякога човек да намалява нещата, да учи закона на смаляването. Като изучава закона на увеличаването и намаляването на нещата, човек трябва да спазва закона на съотношенията, никога да не ги намалява чрезмерно, нито да ги увеличава чрезмерно. Някога човек намалява някои свои способности, а някога ги преувеличава. В преувеличаването на някоя своя способност, човек печели, а в намаляването ѝ той съкращава своя бюджет. Като се обезсърчите, кажете в себе си, че светът е създаден заради вас. Не казвайте това на хората, но кажете го в себе си само. Кажете си: Понеже Бог живее в мене и аз живея в Него. Бог е създал света, а щом го е създал, Той го е създал и заради мен, Той е имал предвид и мен. Щом съм в света, аз имам право да се ползвам от всички блага, които Той е създал. Тази идея е права. Ще каже някой, че е в долно положение, че не е добре поставен. Той не говори истината. Нека вникне в положението на мравите, на буболечиците и виж как живеят те. Ако и те разсъждават като теб, ще се почувстват много нещастни. Само когато влезете в положението на тия малки същества, ще видите, колко сте облагодетелствани пред тях и ще се насърчите. Когато се почувстваш много голям, тогава сравни се със слънцето, със светиите, с ангелите и си кажи: Не съм толкова голям като слънцето, нито като ангелите и светиите. Можете ли да си представите какви знания има един ангел? Ангелът е присъствал при създаването на човека. Той знае неговата история така, както големият брат, който е на десет години, знае деня и часа на раждането на малкото си братче, знае цялата история на неговия живот. Големият брат знае всичко за малкия си брат, но малкият не знае нищо за раждането на големия си брат. Той не е бил тогава роден, не може да знае нищо за големия си брат. Няма нищо лошо в това, че малкия брат се е родил по-късно от големия си брат. Не е важно, как се е родил човек, но как ще завърши живота си. Има ангели, които са минали през големи катастрофи, през големи опитности и дисциплина. И човечеството минава през този път. И в това няма нищо лошо, но страшно е, ако човек злоупотреби със свободата, която му е дадена. Които са злоупотребили със свободата си, те ще закъснеят в своето развитие. С това аз не искам да се наплашите, да се спънете, да мислите, от кои сте вие. Аз ви казвам: Вие сте от ония, които ще минат изпита си, но трябва да вярвате. Няма защо да се съмнявате. Онзи, който е изпратен на училище, трябва да се учи. От него зависи. Като обича учителите си, като се учи, той ще има уважението и почитанието на учителите си, на своите другари. Ако ученикът е способен, услужлив, учтив, всички ще го обичат и уважават. Следователно, всеки човек, който е дошъл на земята и работи, учи, той има уважението и почитанието на всички ангели, на всички добри хора, на светиите. Следователно, когато искаме да имаме доброто мнение на обществото, на добрите хора, това значи да видим Царството Божие, да видим този организиран Божествен свят. Онези, които ни обичат и които ни мислят доброто, се намират в Царството Божие. Затова, именно, право е желанието на човека да бъде обичан, почитан и уважаван. Кои трябва да го обичат? Онези, които разбират. Когато някой добър, виден музикант ви слуша, да свирите, той дава ухо, вслушва се във всеки тон и после дава мнението си за вашето свирене. Ако свирите добре, той остава доволен. Ако не ви разбира, колкото и да слуша, в края на краищата ще каже: „Чувам някакви тонове, но нищо не разбирам, не мога да си дам мнението.“

Та при сегашните условия, радостта на всички хора трябва да седи в това, че млади и стари имат най-добри условия. Хората никога не са имали такива благоприятни условия, каквито днес имат. Не че няма по-благоприятни условия от днешните, но днес светът, хората никога до сега не са имали такива благоприятни условия за развитие, каквито имат днес. В бъдеще ще имат по-добри условия. Но в сравнение с миналото никога хората не са имали такава култура, каквато е днешната. Съзнанието на хората никога не е било така развито, както днес. Днес хората са по-благородни от всяко друго време. Аз нямам пред вид обаче, изключителните условия на великите, на видните хора, защото те спадат към друга категория, към друга еволюция. Трябва да отидете в някой музей на запад, да видите остатъци от канибала, човека-человекоядец, да видите какво страшно нещо представя. Това тигрите, лъвовете, най-свирепите животни не са толкова страшни, колкото е страшен канибалът. Поглед, очи, уста, челюсти, всичко е страшно нещо. И това е човек! Като наблюдавам някои деца, виждам, как от време на време става едно особено скъсяване на мускулите на лицето и се появява нещо животинско. Това се забелязва особено, когато това дете иска да хване някоя птичка. Животинското се проявява особено силно в него. И като хване птичката, в него се яви една особена усмивка. И като държи птичката, току хване врата ѝ и го скъса. Как мислите, благородна ли е тази постъпка? След това майката ще каже: „моето мило детенце, моето ангелче“. Не, това дете не трябва да къса главите на птичките. Щом къса главите на птичките, един ден то ще скъса главата на майка си. Възпитанието се заключава в това: да къса детето колкото може по-малко глави. Това трябва да бъде мярка за цялото човечество: по възможност да прави по-малко погрешки. Когато няма какво да ядете и искате да заколите една кокошка, трябва да я попитате: „Как искаш, двама ли да умрем или аз да живея, а ти да умреш и тогава да дойдеш да живееш в мен?“ Сега аз ви изнасям една идея, в която искам да вярвате, но трябва да я опитате. Като я опитате, тогава ще си спомните. Неопитаните неща не са верни. Опитаните неща пък, са факти. Кокошката или агнето, които сте изяли, един ден ще ви станат синове или дъщери – нищо повече. Казвате, че сте изяли една кокошка. Радвам сте, че сте ги изяли, защото един ден кокошката ще ви стане дъщеря, а агнето – син. По този начин излизат от положението, в което днес се намират и ще минат в по-високо положение. Това означава стиха, който Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Тъй щото, когато един човек изяде едно агне, душата на агнето се слива с душата на този човек и в бъдеще това агне има по-големи възможности за подигането си. Ако мислите, че като казвате, какво, Бог е създал овцете, агнетата, кокошките да ги ядете, вие сте на крив път. Така не се разрешават въпросите. Във всички неща, които Бог е създал има голяма съобразност, разумност и благородство. Бог не е създал едни същества да управляват, а други да страдат и да робуват. Той е създал съществата, за да се ползват взаимно едни от други, всички да бъдат носители на Неговата любов, на Неговото знание и истина. Той е дал на всички дарби да се ползват от възможностите, които тия дарби създават.

„Да види царството Божие.“ Сега аз не ви говоря за бъдещето, но за настоящето бъдеще. Човек трябва да намери една способност в себе си, на която да разчита. Сега вие се делите на мъже и на жени. И това е добре, но трябва да знаете, кое е същественото в мъжа и кое в жената. Също така, трябва да знаете, кое е същественото в децата, в брата, в сестрата, в слугата, в господаря. Кое е същественото на главата, на сърцето и на волята? Ние сме за същественото. Днес света се нуждае от повече светлина и топлина. Значи имаме повече мъже. В света днес има недоимък от топлина. Топлината е необходима за развитието на човешката душа, за развиване на човешкото тяло, за развиване на човешкото сърце и човешката душа. Знанието е проводник на Божествената топлина. В това отношение всеки човек е важен за света дотолкова, доколкото той може да предаде онова качество, което е в него. Всеки човек е важен фактор. Някой казва, че не се интересува от жените. Той не разбира работите. Жената пък ще каже, че не я интересуват мъжете. И това е неразбиране на въпросите. Без мъжа жената ще остане сляпа, не може да се развива. Нито жената може да се прояви без мъжа, нито мъжът може да се прояви без жената. Тогава и детето може да каже, че не се интересува от майка си и от баща си. И то не разбира въпросите. Преди всичко без баща и без майка детето не може да се прояви. Нещата са свързани едни с други. Някой ще каже, че не се интересува от Бога. Той се лъже. Каже ли така, той всичко изгубва. Който отрича истината, той сам се опропастява. Никога не отричайте истината, в каквато и форма да е. Истината, това е онзи велик живот, онези велики възможности, онази сила в човека. Без истината нито индивида, нито обществото, нито народите, нито човечеството могат да разполагат с някаква сила. В каквато област на живота да е, истината е необходима. Ще кажете, трябва ли хората да воюват? Те трябва да воюват, но на свет. Днес хората воюват, но с помощта на топовете. И те станаха като Бога. Отгоре започнаха да гърмят. Вие слушали ли сте какъв гръм се разнася от онези 42 сантиметрови оръдия? Като ги слуша, човек трябва да легне на земята, да отвори устата си, за да не се пукне тъпанчето му. Земята дори се тресе от тези големи топове. Съвременните хора са станали богове, но от кои? Като лъжливите богове. Бог иска да освободи хората от заблужденията на тия лъжливи богове. Мнозина мислят, че чрез сила всичко става, но за да стане всичко, човек трябва да бъде разумен. Разумност се иска днес от хората. Ако раждате един човек, за да умре, това раждане не е на място. Ти не си родил този човек, както трябва. И ако той умира за да не възкръсне и това умиране не е на място. Ако някой умъртвява един човек, за да не живее повече, той не го е умъртвил, както трябва. Като умъртвиш един човек, ти трябва да му дадеш възможност да живее. Като родиш един човек, ти трябва да му дадеш възможност, да победи. Значи, две раждания има в света. Онзи, който се ражда трябва да бъде в състояние, да надвива смъртта. Такъв човек, като отиде на бойното поле, като му откъснат ръката, той ще я хване, ще я тури пак на мястото си, ще вземе отново ножа и ще отиди да се бие. Ще му отрежат крака. Той ще вземе крака си, ще го тури на място и пак ще се бие. Ще му откъснат ухото. Той ще го залепи и пак ще се бие. Какво ще правите с този човек? Той все напред върви. За да направи това, човек трябва да има знания. Това е бъдещето на човека. Такива хора наричаме ние светии. Като види, че някой измъчва хората, Архангел Михаил изважда ножа си, поваля го на земята и се разправя с него. Той рита, рита, докато разбере урока си. Той му дава един добър урок.

Сега ще ви приведа един действителен случай, който ми разправяше един наш брат, сега е вече в онзи свят. Една вечер той сънувал, че небето било разделено на две половини: едната светла, другата тъмна. Валяло силен дъжд. На небето имало една дъга, а над нея бил Христос. В това време той видял двама българи, шопи, високи, едри хора, че водят един голям вълк и го бият. Като видял вълка и нашият брат си казал: „Така му трябва. Колко овце е изял този вълк. Чакай да взема една цепенцца,че и аз да го ударя поне веднъж.“ Като се засилил, вълкът проговорил: „Слушай, не ме удряй, че знаеш ли какво мога да ти направя!“ Казвам на брата: „Защо трябваше да се засилваш и ти да го биеш? Онези двамата достатъчно го бият. Пък ти искаш да се покажеш герой на вързан вълк. Твоето геройство е безпредметно. Като го водят, те ще му дадат нужното наказание.“ Сега и хората са дошли до онази епоха, когато виждат Божията Любов в света. Половината свят е ясен, очертава се над него дъгата. Злото, вълкът е вързан вече. Няма защо да се биете с него. Както виждам, съзнанието на всички хора и на всички народи днес е по-високо, във всички има едно добро желание да живеят в мир. Мирът още не е дошъл, но ще дойде. Ние сме вече близо до него. Когато поправяте къщата си, непременно ще се вдигне прах, пепел, много хора, работници ще се изцапат около нея, докато я измият и изчистят, но всичко ще се постави в ред. Докато не се измие и изчисти окончателно, вие не можете да влезете в нея. Следователно, светът днес се ремонтира. Докато се оправи, много хора ще пострадат, ще се осакатят. Войната, която предстой да стане, ще бъде като знамение за идването на новата епоха. Понеже Царството Божие иде на земята, хората казват: „Хайде да се побием малко.“ И в това време, на кого кракът, на кого ръката, на кого ухото ще пострадат. Но след това ще дойдат напредналите, възвишени същества, които всичко ще оправят, ще поставят всички части на място. Тогава всички ще се хванат за ръце и те ще им кажат: „Хайде, елате в новата епоха!“

„Да види Царството Божие.“ Та и на вас казвам: Вие сте в епоха, когато ще видите Царството Божие. В това царство вие ще бъдете отлични граждани, които можете да реализирате всички възможности, вложени във вашите души. Вие от сега трябва да се приготвяте, да се обичате, да бъдете готови за това време. Научете се да обичате онзи Бог, Който е създал света. Като дойде Царството Божие на земята, като ви посети любовта, всички ще бъдете радостни и весели да се излекувате от старите болести и недъзи. Любовта е, която ще внесе мир и радост навсякъде.

„Да види царството Божие.“ Сега и на вас желая да видите Царството Божие! Възприемете Божествената светлина, Божествената топлина и Божествената сила и всичко у вас добре ще се уреди.

Благословен Господ Бог наш.

Отче наш.

Деветнайста неделна беседа от Учителя, държана на 5 март 1939 год., 10 ч.с.
София – Изгрев

Забележка: На 26 февруари 1939 г. по каталога няма държана беседа.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, всички, хора, аз, може, днес, бъде, божие, царство, бог, земя, свят, нещата, живот, сега, жена, истина ,

 Неделни беседи , София, 5 Март 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder