НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-умни, най-чисти и най-силни

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Най-умни, най-чисти и най-силни

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, работи, сега, път, бог, казва, стане, мисли, сърце, постига, ум, знаете, всички, добре, свят, хора, себе ,

Общ Окултен клас , София, 22 Февруари 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

Добрата молитва
„Духът Божий“

Пишете върху темата: „Какво зная аз?“ Изложете всичко, каквото знаете.

Песента: „Иде, иде“

Всички знаете, много работи сте научили. Отрадно е човек да знае. Но знанието е като храната. Преди 5 часа сте яли добре. Но сега, ако не ядете добре, онова ядене не помага. Оная храна остава само като едно възпоменание, че в миналото по-добре сте яли. В настоящето човек трябва да се храни добре. Как се е хранил в миналото, това е добро, как ще се храни в бъдещето, то е хубаво, но най-хубавото е как да се храни сега. Сега има едно практическо приложение. Да кажем, Бог ти е дал един нос. „Този нос е създаден само да образува лигавини, които излизат от него.“ – Не му е предназначението това. Носът е даден на човек, за да го избави от много злини и нещастия, които на всяка една стъпка го очакват някъде. И следователно, той е турен там, че като върви напред, като един капитан на един параход или като шофьор, който кара един автомобил, той вижда по пътя, какви противоречия може да има, за да ги избегне.

Сега мисълта произтича от човешкия ум, а пък човешкият ум си служи с човешкия нос. Ако носът ти не е организиран добре, тогаз и мисълта ти не може да се прояви добре. Някой ще каже: „Защо не може да се прояви добре?“ По следната причина: Ако съвременното радио не е направено съобразно законите, които техниката изисква, или съобразно силите в природата, тогаз гласът не може да се предава по радиото. Или вземете една електрическа инсталация: ако не са спазени онези правила за крушките, жиците, другите уреди и пр., другото може да е много добре, но ако в инсталацията има да липсва нещо, тогава тя не може да функционира.

Та първото нещо е: Трябва да се запознаете със себе си. Вие не познавате себе си. Има посторонни неща. Вие, като минавате в живота, като живеете, в живеенето вие сте като вода, която е излязла от извора и пътува. Не мислете, че като живеете, на едно място можеш да седиш. Ти пътуваш в живота. И всеки един час, всеки един ден, вие минавате път, променяте обстановката, през която минавате. Когато минава реката през глинеста почва, ще се измени цветът на водата. Ако минава през песъчлива почва, цветът на водата ще бъде друг. И някой път се чудите, че се е изменил животът ви. Ще се измени, и много ще се измени. Донякъде сравненията са верни. Във водата има само една възможност. След като е излязла от извора, тя търси един наклон. Тя нагоре не отива, но все надолу. По наклон тече и иска да се върне там, отдето е излязла. Не че това е в съзнанието на водата, но това е в съзнанието на ония същества, които живеят във водата. Има същества, които живеят във водата. Водата за тях е като една каруца или като един кон, или като парата, или като парите – едно средство. Та тия същества, които излизат отнякъде със своите каруци – това е външната страна на водата. Някой път, като се съберат на големи пълчища, помитат и човешките къщи. Вие знаете за последното наводнение, което стана в Съединените щати. Повече от един милион пострадаха от реката Мисисипи. Някой път хората седят и мислят, че се намират в Царството Божие. Не мислят, че се намират в един свят на противоречия и всеки момент може да ги очаква нещо. Например, вие седите в трена спокойно и не знаете каква голяма опасност може да има по пътя. Може да има релса повредена или може да има повреда в колелетата и да излезе тренът от линията. Или може би машинистът е пиян и може да препусне трена по-бързо отколкото трябва. Той не иска тогава да знае за вас и за себе си. Някой път и вие сте като машинист и не мислите какво правите. Вие, като пуснете вашия локомотив и правите надбягвания.

Всички сте изпратени на земята, за да се научите и да знаете как да се справите с ония сили, които ви са дадени. В този си живот имате такива сили, които в миналото си не сте имали. Вашето съзнание не е било будно тогаз. И сега трябва да събудите вашия ум, за да може да използувате това, което сега ви е дадено. Някои хора говорят за вярата и казват: „Какво се постига с вярата?“ – Ами какво се постига без вяра? Те казват: „С работа се постига.“ Но работата е един резултат на вярата на човека. Някои казват: „С вяра какво се постига? Какво се постига с ум?“ Казва някой: „Ами, какво се постига без ум?“ Някой казва: „Какво се постига със сърцето?“ – Ами, какво се постига без сърцето? Със сърцето се постига нещо. А без сърцето нищо не се постига. С ума се постига нещо, а без ума нищо не се постига. Със сила се постига нещо, а без сила не се постига нищо. Сега аз ви говоря, вие имате ум и трябва да знаете как да го употребите. От вашия ум зависи какво да бъде вашето положение. От вашата сила зависи какво да бъде вашето бъдеще и от вашето сърце зависи какво ще бъде вашето здраве. Сърцето има една физическа храна. Ако сърцето ви е здраво, свежо, младо, вие имате добро бъдеще. Но ако сърцето ви остарее, какво бъдеще ще имате? Знаете ли, че сърцето, като остарее, не иска да работи? Сърцето ви, понякой път, бие полекичка и казва: „Дотегна ми да работя за вас“ и почва да се отказва да работи. И един ден, като остарее и умът ви, и той почва да се отказва и казва: „Стига ми толкоз да мисля за вас. Сега искам да си почина малко.“ Какво ще стане ако умът ви, сърцето ви и силите ви искат да си починат? Да ви кажа кои са причините. Ако вие постоянно реагирате на ония Божествени дарби, какво ще стане с вас? Бог ви е дал ум и почвате да реагирате, и излагате Божественото търпение. Тогаз от невидимия свят спират да дават храна на вашия ум. Също може да стане със сърцето ви и със силата ви. И тогава, какво ще стане от вас? Сега не казвам, че вие сте от тях, но Писанието казва: „Онзи, който стои, да гледа да не падне.“ Турците имат една поговорка, която гласи: „Падналият няма приятел.“ Ти като паднеш, може да плачеш. Един стар дядо, който като бил вкъщи, когато му ставало зле, всички внучки тичали да му помогнат. Казвали му: „Какво искаш дядо?“ Едно дете ще му донесе вода, друго ябълки, хляб. Един ден, излязъл дядото да се разходи и казал: „Не ми трябват внуците.“ Малко ще бъде на свобода. Подхлъзнал се малко, навехнал си малко крака и вика, вика, но няма внуците. И казал си: „Втасахме я вече.“ Какво е направил дядото? Дошло му наум, почнал да си поразтрива краката, станал и казал: „Слава Богу, че не си счупих крака“, и дошъл на себе си. И дошло му наум, че той могъл и сам да стане, и без да има хора наоколо. Сега хората, които живеят в едно общество, за тях има една опасност, както при стария този дядо. Този ще ти помогне, онзи съсед ще ти помогне и ти не мислиш. Прочетеш тая или оная книга, този или онзи измислил нещо, този или онзи дрехар направи една дреха. Ние тичаме на готови работи. И казваш: „Аз съм майстор, мога да избирам дрехи.“ На един наш приятел му дават пари, хилядa лева, да отиде да си купи дрехи. Питат го: „Знаеш ли да избираш?“ – „Знам.“ – „Гледай да си избереш хубави дрехи.“ – „Аз зная.“ Той ми разправя опитността. Това сега се случило. Той ми казва: „Не отидох денем, но късно вечерта. Премерих ги панталоните и си казах: „Ще ми станат.“ Той ги взема, купува ги, но у дома си ги облича и вижда, че са тесни. Той не ги премерил там добре, за да види как му стават. И какво става? Гледам го, той влязъл, че разрязал панталоните и турил отпред една ямб – кръпка. Нови панталони с кръпка – за да станат по-широки.

Хората на новото учение трябва да имат най-светлите умове. Това се изисква. Хората на новото учение трябва да имат най-чисти сърца. Хората на новото учение трябва да бъдат най-силни, понеже тази сила е необходима. Те не трябва да бъдат болни. Та три неща са важни: Те трябва да бъдат най-умните, най-чистите и най-силните. Та всичко това да го впрегнете за служене на Божественото учение. Та казвам, вие имате някои мъчнотии, някой път. Аз искам да ви дам един пример: Аз имам една много хубава цигулка, но в цигулката има една позиция. Даже и един виртуоз, ако я вземе, той ще прилича на едно дете, което почва да свири и тоновете са така неопределени, че човек може да стане смешен. Много малка разлика ще има от едно начинаещо дете. Ако вземеш друга позиция, може да бъдеш виртуоз, но ако вземеш тази позиция, ще бъдеш простак. Сега аз намислих горе да ви дам един пример. Ще извадя цигулката да видите как човек може да стане глупак на цигулката. Не че искаш да бъдеш глупак, но като вземеш тази позиция, не излиза нищо, както и да свириш, всички тонове са смешни. В човешкия живот има една такава позиция. В света наричат това положение: каквото пипаш, не върви. Тогава, не че нямаш добро желание, но пипаш там, дето не трябва. Гледал съм някоя стара баба как вдява игла. (Учителят прави ония движения на вдяване на игла и конецът не влиза в ухото на иглата.) Горката, тя вика някого: „Ела вдени“ и казва: „Едно време и ние така ги вдявахме.“ На най-стария от вас и на стари години очите му могат да бъдат здрави. Вие си разваляте очите за нищо и никакво. Никога не гледай на лоши работи с очите си. Никога не приближавай очите си близо до огън, близо до светлината, когато тя е силна. Гледай хубавото, красивото в света и очите ти ще бъдат здрави. Това е едно елементарно правило. И щом очите ти отслабват, ти казваш: „Остаряхме.“ – Лоши работи си гледал. Не си виноват. Някой път се интересувате да ги гледате. Не гледай на лоши работи. Хубавите работи са, които дават сила на очите. И очите се подхранват с красиви работи. Първата година, когато дадох упражнения за гледане на слънцето, един гледа слънцето направо, а пък той може малко да попримижи и да гледа по-малко. И трябва да вземе хубава обстановка и да избира времето. След като изгрее слънцето, той не трябва да го гледа. Като погледне първия лъч, той е най-хубавият. А пък за другите лъчи, после, като затваряш клепачите, през клепачите да минава светлината. После, вие се спъвате и в друго. Някой път вие мислите, че Господ ви е нарочил, че взел някое дърво и само чака, като направиш някоя погрешка, да го употреби. Такова понятие имате за Господа. Причината на нещастията не е Господ, но това сме ние. Мен ми разправяше скоро един българин в Казанлъшко. Явила се една мечка, той турил капан за нея да я хване. И отива на другата сутрин и вижда, че мечката е хваната и казва: „Ще я одера тази мечка.“ Той я гледал отдалеч. Като отива, какво да види: неговото магаре. На магарето му дошло наум да мине по мечия път. Та и вие като турите някой капан, се хваща не онази мечка, но вашето магаре, което ви трябва. Изисква се от всички да бъдете здрави. Не сте здрави, най-първото. Защо? Има си своите причини. „И здрав ли трябва да бъде човек?“ – Здрав трябва да бъде. Вижте Яков, беше здрав, прародителят на евреите. На 60 години близо беше, когато бягаше, когато се женеше. Може да пресметнете. Да ви кажа друго, малко смешно иде. Един човек, ако на 60 години отива да работи на нивата, силен човек е той. А пък ако каже: „Стари години са, нека да отиват да работят младите“, той не разбира от живота. И на 120 години да си, иди да работиш на нивата. Ти на 120 години трябва да бъдеш по-силен, отколкото си бил на 60 години. „На 120 години“ означават върха на човешката сила. А пък сега човек, щом стане на 120 години, той отслабва. Отслабва по единствената причина, защото няма какво да го стимулира. Не че няма сила, но той мисли, че е опитал живота. Но вие сте опитали сега много малко от живота. Че вие сте опитали само физическата страна на една храна, само физическата страна на живота, само външната страна на поезията, но поезията има и вътрешно съдържание, и дълбок вътрешен смисъл. Ако четете поетическите книги, веднага ще ви вдъхнат вдъхновение, а пък четеш някое произведение, дето описват тъжния живот, някой път поетите описват в много краски живота. Не зная кой е най-песимистичният поет в България? (Пенчо Славейков, Яворов) Ти казваш: „О, съдбо, на мен ли ти даваш всички тези страдания? Аз ли съм най-големият грешник, та аз да страдам. Мен ли ме е така майка родила, та ме е на пепелище захвърлила.“ Питам, каква е тази поезия? Това аз го наричам песимистично тщеславие на поетите. И като дойдат някои хора, обичат да говорят за своите нещастия. Това е тщеславие. Той описва как е страдал. Хубаво е. Но като неговите страдания нямало други в света. Ние сме минали през големи страдания. Но тези страдания са били в природата процеси, от страданията ние се научихме на знанието, че страданията ни заставиха да учим. Например, казвате на някой човек: „Не яж това.“ Той казва: „Аз всичко ям.“ Преди няколко години идем от Княжево, връщаме се за София. Двама богаташи имаше в трамвая, милионери – софиянци. Слушам, че се разговарят. Единият казва: „Не ми дават вече да ям.“ Другият казва: „Кой ще те ограничи да ядеш?“ – „Не ми дават да ям.“ – „Не, покажи силата си. Слуга ли си ти, да ти заповядват? Яж, яж, баббчко да станеш.“ Другият казва: „Стомахът не ми позволява.“ Онзи казва: „Тогаз е друго.“ Като му каже стомахът, казва му онзи, тогаз е друго. Та казвам: Когато се разрани стомахът, значи, когато се откажат да работят ония работници вътре, тогава работата е опасна. Всички болести, които съществуват в света, се дължат на нарушения на законите. Ние имаме едно вътрешно непочитание [на] свещените закони, които Бог ни е поставил. Хората нямат още това разбирание във всеки момент да се радват на живота, който Бог им е дал. Сутринта, като станеш, да си пипаш главата и да кажеш: „Колко хубави работи Бог е вложил в нея.“ И да мислиш какво можеш да изкараш този ден от главата си. Като пипнеш очите си, кажи: „Колко хубави работи има, които ти трябва да видиш.“ Тези хубави очи Господ ти е дал, за да гледаш и да се радваш. И като пипнеш носа си, да кажеш: „Колко хубави работи има, които да помиришеш.“ И като пипнеш ушите си, кажи: „Колко хубави работи има да чуеш – или в църквата някоя проповед, или някоя беседа, или в училище някоя лекция.“ Или като пипнеш устата си, ще кажеш: „Днес ще приема, чрез устата си, някое хубаво ядене или ще кажа някоя хубава дума.“ Кое е по-хубаво да кажа: Колко си добър или колко си лош? Ако кажеш: „Колко си добър“, езикът ще се намаже с розово масло, а ако кажеш: „Колко си лош“, езикът ти ще се намаже с кал и като оближеш този език, калта ще влезе в стомаха ти. Като кажеш на сто души: „Колко си лош“, виж какво ще стане с тебе. Защото Божественото в нас, Бог, не обича ние да говорим зло. Злото съществува в света, но Бог не иска ние да се запознаем със злото, понеже ако се запознаем със злото, то ще ни изврати. И Писанието казва: „Гледайте да не ви разврати Сатана.“ Щом се запознаеш със злото, то ще те разврати. И всички се много интересувате да знаете колко са лоши хората. Питам, какво сте спечелили досега, като сте ходили така? Кой какво е спечелил, така? Нищо не сте спечелили. Аз говоря вече за неща, които са минали. Аз не говоря сега за неща, които сега стават. Вие вече носите в себе си резултата на миналото и не можете да се освободите от тези резултати. Някой път, искаш да бъдеш добър и не можеш. Това е вече резултат на миналото. Допуснете, че има 200 души, на които дължа. Искам един ден да бъда спокоен. Този ден имам десет падежа и идват хората за тях. Какви лекции няма да ми четат. За какъв морал няма да ми говорят. Ще кажете: „Отде се родиха тези работи?“ Питам: Кой ги роди? Та казвам, аз да ви кажа как да вземете пари назаем. Не ви казвам да не вземате пари назаем. Вземайте по новия начин. Ще отидеш при един, ще му кажеш: „По любов можеш ли да ми дадеш пари и можеш ли да ми дадеш писмо, че няма да ме безпокоиш? Както аз сега идвам при тебе, както аз те обичам, така и аз някога ще ти ги върна с любов. Ако ми дадеш, ще ги взема, ако не ги дадеш така, не ги вземам.“ Тогава ще ми възразите: „Кой ще ми даде пари така?“ Това е новото разбиране – по любов. Може да каже човекът: „Не може“, ще кажеш: „Много ти благодаря“ и ще отидеш на друго място. Светът е пълен, вие имате много приятели в света. Вие не сте опитали вашите приятели. Има някои приятели, които ще ви дадат пари така. Или искате, някой път, да не обръщат хората внимание на тебе. Някой казва: „Искам ти да се облечеш добре.“ Но ако аз се облека добре, не искам някой да ми прави забележка, че това не било добро, че тази дреха не била добра, че връзката не е добра. Ще кажа: Аз ще се облека, но ще говорите най-добре за дрехата ми. Ако не говорите най-добре, няма да ги облека. Този закон е верен: Бог изисква ние да се облечем с най-хубавите дрехи. Бог иска да ни види с най-хубавата премяна. И ни дал този ум и сърце, за да можем да се облечем. И светът е създаден за хубавото, красивото, доброто и умното. Трябва да се облечем и физически и умствено, и духовно, и Божествено с най-хубавите дрехи. Да облечеш ума си с най-хубавите си мисли; да облечеш сърцето си с най-благородните си чувства; да облечеш и тялото си. Ще дадеш на тялото си най-хубавата храна. Като вземеш да служиш на себе си, ще научиш много неща. Ние ще слугуваме. Някой се възмущава от стомаха си, че не може стомахът да му служи. Стомахът иска най-първо ние да му служим. Ще вземеш хляба и ще го сдъвчеш добре, та по възможност на работниците в стомаха да се създаде по-малко работа. И когато възприемате впечатления, по възможност да възприемете най-хубавите впечатления, да не създавате анормална работа на ума си. Някой път има трудни задачи в света.



Представете си, че това представлява един човек. Основата на триъгълника „AB“ да представлява шията. А пък „C“ представлява върха на този човек. (Главата, гледана отстрани.) Ако задната част на главата и предната част са така построени, какъв ще бъде този човек? Това, което липсва, е дъгата, която прекарвам от C – напред и назад. Тези две линии показват, че на този човек му липсва нещо. Този човек живее за себе си. Светът да изгори, той няма да се мръдне. Ако човек мисли от сутрин до вечер само за себе си, това е най-нещастното положение. Да мислиш за целия Божествен свят, който Бог е създал, да мислиш най-възвишеното – това е най-благородното, най-красивото. Да живееш както Бог живее, и да мислиш както Бог мисли, да си готов да подражаваш на Бога, по-хубаво от това няма. Представете си, че това е предната част на челото, на този човек му липсва нещо. Този човек не разсъждава. Един художник от този триъгълник може да изкара един човек. Вие сте дошли на земята, за да поправите вашето минало. Капиталът ви е даден. Кой занаят ще изберете? Ако аз бях на ваше място, ако съм беден, ето как щях да постъпя. Да ви дам един пример. Най-малко 75 на сто, ако не сто на сто, то поне 75 на сто, с този метод може да се поправи вашето положение. Ако бях на ваше място, с вашите разбирания, щях да употребя една година, за да избера и да имам портретите на най-богатите хора на света. На стотина души ще избера портретите, на най-богатите, с хубави, красиви лица. Всеки един от тях да има най-малко по сто милиона. И ще мисля за първия, за втория, за третия и пр., за да се свържа с тях. Ти като мислиш една година така, ще почнеш да забогатяваш. На вас ви се вижда чудно как с какви[то] хора човек се среща, такъв и става. Ако аз искам да стана учен човек, ще избера сто души учени хора. Главите им да бъдат правилни. Ще ги туря като светии. Ще им зная имената. Ще мисля за тях. Ще мисля с какво се занимават и след една година ще стана учен човек. Ако искам да стана светия, ще избера сто души светии. Пак ще избера главите им. Има си признаци какви са светиите. Ще мисля пак за тях и след една година ще стана бая светия. С каквито човек дружи и такъв и става. Вие не правите опит. Трябва да направите опит. И никой да не ви знае, че имате такъв албум. И хубаво е всеки да има един албум на учени хора, на музиканти, все на хубави неща – на държавници, на учени и като гледате тези красиви неща, вие се ползувате от Божието благословение. Мнозина от вас не излизате да гледате звездите. Излизайте вечер. Харесайте някоя звезда, забележете я и вижте къде е. Излезте втора вечер, пак отбележете мястото на друга звезда. Най-малко на 50 звезди. Много са 50, поне на деветнайсет. На 19-те звезди от първа величина да знаете имената. Знаете ли вие сега имената на 19-те звезди от първа величина? След три месеца искам да ми кажете имената на главните звезди от първа величина. В която и да е астрономическа книга ще ги намерите. Някъде са на небето, но имената им да кажете. Първата по величина е Сириус, втората коя е? – Ще оставим сега, вече ви дадох на едната името, другите 18 вие ще ги намерите. В астрономията са означени. Вие ще кажете: „Какво ще ни ползват тези 19 звезди?“ Ако научите имената на тези 19 звезди от първа величина, много ще спечелите. В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето. А пък на другите звезди има култура три пъти по-възвишена от тая на Слънцето. На други – пет пъти по-възвишени, шест пъти и ще дойдете до 19 пъти по-възвишена култура от тая на Слънцето. Сега ще кажете: „Дали тези работи са вярни?“ Отде заключавате, че не са вярни? Аз говоря за неща, които зная, а пък вие ще мислите за неща, които не знаете. И самото число 19 е щастливо число. Накрая на числото 19 имате вече девятката. Имате едно – то е Божественото начало. Имате 9-тех, то е крайният резултат. Като минете от едно до девет, ще имате резултат. Интересувайте се от звездите. Бог е работил през цялата вечност, за да съгради тези звезди. Той е употребил толкова мисъл за тях. Хората не разбират още. Че аз виждам в Слънцето Божията мисъл, в Сириус виждам Божията мисъл, във всички звезди виждам каква мисъл имал Бог и какво предназначение имал Той. И каква велика работа е това. Вие ще кажете: „Какво ще ми донесат звездите? Какво ме интересува Библията?“ Интересуват ме мислите, които са вложени в нея. Интересуват ме произведенията на някой поет. Бог е работил чрез него. Бог работи чрез всинца ви. Защо да не дадете ход на Божественото в себе си. Ще дойдем да направим един опит. Един ден да влезете тук и всички да бъдете други. Като влезете, да забравите много работи, да бъдете други хора, да не мислите, че сте гладни, боси. Като влезете в класа, да мислите, че имате всичко. Например, днес имате условия да имате всичко, но като излезете, ще си бъдете пак такива, каквито сега, като не знаете. Някои имате условията да знаете. Станете светии за днес. Някои имате условия да станете днес като диаманти здрави. Но вие казвате: „То така се говори, но като дойде Христос, тогава.“ Като дойде Христос у евреите, как го посрещнаха? Постоянно ходеха тези равини отподире му, спореха с Него, че това не е право, че онова не е съобразно с Мойсеевия закон. Какво ли не Го питаха, само да го хванат. И казваха: „Ето един самохвалец, който иска да оправи света. Мойсей не можа да го оправи, нашите прадеди не можаха да го оправят, та ти сега ще го оправиш.“

И ако дойде Христос сега, ще му цитират еди-кой си астроном, какво откритие направил, като че Христос не знае нищо по астрономия. Че Той оттам иде. Че по астрономия Той знае такива работи, каквито не са сънували, също и по морал, по философия. Казват: „Какво мисли за Господа?“ – Той не мисли за Господа. Бог живее в Него и Той иска да изпълни Неговата воля. Бог не е вън от Мен. Аз мисля да изпълня Неговата воля. Виждам, че Той е толкова Велик и виждам, че трябва да се работи. И понякой път, даже като ми мине мисълта: „Защо се занимаваш с тези хора?“ И казвам си: „Не, това е изкушение. Че с [тях] ще се занимавам. Защо да не се занимавам? Господ ги е направил. Защо да не се занимавам? Трябва да проучавам характера им.“ И като ги проучвам, виждам, че във всеки човек има много хубави работи. Има някои лоши работи, но има много хубави работи. Има една голяма опасност от осъждане. Като казвате: „Онези не живеят по Бога“, тази мисъл не е права. Казват: „Не живеят по Бога.“ Те живеят в един свят на Бога! За да зная дали те живеят по Бога или не, аз трябва да вляза в тях. Отвън как ще зная това? Някой казва: „Той не говори истината.“ Аз трябва да вляза вътре в него, за да зная дали не говори истината. Влезна в една къща, за да видя как живеят. Ако [има] много инструменти, цигулка, пиано, ако [има] много дрехи в гардероба, ще знам как живеят. Според мен за всеки месец човек трябва да има по един костюм – 12 костюма. Като дойде януари, от 1 до 31 януари – един костюм. Като дойде февруари, ще облечеш костюма на февруари. Ще имате костюмите, ако вървите по начина, по който ви казвам. Нали казваме: „Каквото помислиш, ще стане.“ – Ти не казваш. Например, като отиде овчарят при овцата, казва: „Може ли да ми дадеш вълната си?“ Налегне я на земята, свърже краката и взема ножицата и кръц, кръц и вземе вълната, стриже я, взема ѝ вълната.И овцата казва: „Много ти благодаря, че ме освободи.“ И догодина пак ще я потупа по гърба, пак я налегне на земята и ще вземе вълната, съблече вълната. И на двамата е добре. Ти ще отидеш и ще кажеш на овцата: „Може ли да ми дадеш вълната си?“ И налегни я и вземи вълната на овцата. Ако отидеш при един добър човек и ако искаш вълна от него, той ще ти даде. Който дойде при моите овци, аз му давам право да вземе вълната от овците ми. Имам хиляди овци. Казвам: „Иди там и я острижи.“ Вие искате, като дойдете, аз да ви острижа овцата и да ви дам вълната. Много голям чин си давате. Острижете овците и те ще ви благодарят. Като отидете при един фризьор, след като ви остриже, ще те понамаже малко с масълце и току изведнъж изваждаш и му даваш 25 лв за остригване. Една овца, като я остригат, ѝ плащат. Ще дадат едно хубаво ядене и ще я потупат по гърба. А пък при хората не е така. Онзи, освен че ти взел вълната от главата, но и ще платиш 25 лева, че те е освободил. Плащат и по-малко. (20 лв. за стрижене и бръснене.) Всеки един човек, който стане като една подбудителна причина да внесе една хубава мисъл във вас, вие му дайте едно угощение. Срещнеш се с него. Той е неразположен духом. Като се разговориш с него, покани го и го нагости в дома си. Този човек е пратен от невидимия свят. Кажи му: „Много ми е приятно, че Господ [те] прати да ми говориш.“ Всеки един човек, който произведе в тебе едно добро чувство, повикай го на гости. Това е Божественото. А пък ние всякога оставяме това и мислим само за себе си. Всеки ден нас Господ ни среща. И като ни среща, някой път като Авраама трябва да Му направим малко угощение. Той всякога не идва. Някой път, ще дойде без да Го видим. А някой път, когато стане видим, трябва да се радваме. Някой път, Той не иска да Го занимаваме и става невидим. Но някой път, иска да види докъде сме дошли в нашето развитие и доколко нашето сърце е готово да възприеме хубавото, благото и доколко ще бъдем признателни. Някой те срещне и те пита: „Как си?“ Ти казваш: „Не хубаво.“ Имаш кисело лице. Бог ти казва: „Ще се оправи тази работа.“ Каквото и да ти кажат, ти гледаш кисел. И най-после ти казваш: „Ето един човек, който не ме разбира.“ А пък Той, Господ те е разбрал и ти казва: „Ще се оправят тези работи.“ И след една година виждаш, макар и да си непризнателен, че пак работите се пооправят. И си казваш: „Онзи човек ме срещна и ми каза: Че ще се оправят твоите работи. – И се оправиха.“ Когато Господ ти каже, че твоите работи ще се оправят, те ще се оправят. Даже и да не вярваш, пак ще се оправят, за да се потвърди Божието Слово. Когато срещнете мъчнотии, кажете си: „Попитай Господа вътре в себе си.“ И ще чуеш глас: „Ще се оправят работите ти.“

Сега да ви свиря ли това – мъчната позиция? (Учителят взема цигулката.) Лошо е това свирене. Ще видите, като че ли съм изгубил изкуството си, но исках да ви кажа какво нещо е лошата позиция. Няма да ви свиря хубавото, лошото ще свиря. (Учителят свири на някоя позиция доста неприятно.) Това е позицията на дисхармонията. Това са несъвместими тонове. И човек, като стане сутринта, взема тази крива позиция и тогаз всички тонове, които идат, са криви. Не можеш да ги измениш. За да ги измениш, трябва да измениш позицията си. (Учителят свири сега хармонично, на друга позиция.) Някой път, така не свирите ли на вашата цигулка? (Изкуство е да свири човек лошо.) В живота има следното: Когато вие направите да доминира „фа“, ако турите „фа“ на мястото на „сол“, вие вече образувате един дисонанс. Имате инволюционен път в материалния свят. [„Ре“] трябва да бъде като основа, като почва за доминантата „сол“, а пък „сол“ е възходящ тон. В цигулката имате струните сол, ре, ла, ми. Вие вземете думата „добро“. Изпейте тая дума. Почнете от „до“ (нотата), изпейте тая дума. (Учителят пее тая дума няколко пъти и после изсвирва същото и на цигулка.) Когато човек пее, докато едновременно мисли, той дава интензивност на тона. Но на тона вие не може да придадете топлина, ако не проговори сърцето ви долу, в слънчевия възел. Как ще придадете изразителност на тона? Ако изпеете думата „милосърдие“, може да вземете изречение с нотата „ми“. Като пеете „милосърдие“, трябва да влезете в света на милосърдието, за да чувствувате това. (Учителят пее „милосърдие“ няколко пъти.) Вие ще кажете: „С какво трябва да се занимаваме?“ С какво трябва да се занимава човекът? Ако той седи и яде и мляска, мисли ли, че това е по-благородно занятие? Или като върви по пътя и тропа и вдига прах, мисли ли, че това е по-хубаво занятие? Ето за какво трябва да мисли човек. Като стане, човекът трябва да мисли за своя ум, за постиженията на своя ум и да мисли за онези постижения, които сърцето трябва да добие и за онази сила, която Бог му е дал. И да мисли, че всичко това трябва да го постигне; да мисли за своя ум, своето сърце и за своята сила. И да мисли за свещената работа, която трябва да свърши. Това е предназначението на човека. Та казвам: Всички трябва да се научите да пеете. Когато сте най-неразположен, да пеете. Поразгневил си се малко или си се обезпокоил, пейте тогава: „Колко съм се изнервил.“ (Учителят пее.) „Силен съм станал. Силен юнак, силен съм станал, силен, силен, силен.“

Всичко в света е хубаво, когато човек мисли хубаво. И за страданието и за всичко, като помислиш хубаво, олеква ти. И казваш си: „Струва си да пострадам малко.“ Ние живеем в едно съществувание, което от единия до другия край е добро. Че някой път страдаме, то е една необходимост, за да се проявим. Без страдание не може да стане проявление. И един ден ще знаете защо е така. И един ден ще опиташ, че страданието е едно Божествено благо. Сега човек не е дошъл още до онова схващане, че страданието е едно Божествено благо. Например, някой ваш приятел дойде и бръкне в джеба ви и вие се уплашите. Като бръкне той, вие да кажете: „Брат ги е взел парите“ и да ви стане приятно. И няма да се мине много време и той ще ги донесе. Аз като бръкна в джеба си, виждам ръката на приятеля. Тази приятелска ръка, както е бръкнала в джеба ми, пак ще дойде и ще донесе двойно. И всякога, когато Бог ще ни донесе едно страдание, взел е нещо от нас и като дойде следующия път, ще даде двойно. Божиите благословения са всякога двойни.

Отче наш

Дайте свобода на ума си. Дайте свобода на сърцето си. И дайте свобода на тялото си.

6,30 часа сутринта.

21 Лекция от Учителя, държана на 22 февруари, 1939 година, София, Изгрев
(На поляната направихме упражненията.)

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, работи, сега, път, бог, казва, стане, мисли, сърце, постига, ум, знаете, всички, добре, свят, хора, себе ,

Общ Окултен клас , София, 22 Февруари 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder