НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да бъдеш обичан

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Да бъдеш обичан

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, всички, хора, земя, сега, бог, себе, свят, отношение, живее, казвам, живот, бъде ,

 Неделни беседи , София, 19 Февруари 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче Наш.

Ще прочета 12 глава от Данаила.

Духът Божии.

Светът е най-великото училище, на което хората са ученици. Но всички хора не са еднакво способни – това не се отнася до техните дарби – всички еднакво не се учат. Всички нямат еднакви разбирания и всички еднакво не са прилежни, и всички не знаят, не оценяват времето. Ако попитате когото и да е. Един ученик иска да свърши училището, за да може да подобри пряко живота си на земята. Един религиозен човек иска да вярва в Бога, да му помага Господ и той да преживее добре. Това са частични схващания. Най-първо човек иска на земята да живее. Но за да живее добре три качества са необходими. Човек за да живее добре, трябва да мисли добре. За да живее добре, той трябва да чувства добре, да има благородни чувства. За да живее добре, той трябва да постъпва и то добре да постъпва, да бъде справедлив. Постъпка, която няма справедливост, не е постъпка. Три качества трябва да има човек, за да живее. Вие казвате да живее човек. Ако ти не мислиш, това не е живот. Ако ти мислиш безразборно, това не е живот. По някой път искат хората да говорят много прецизно. Математиката е наука много прецизна, но там се изисква един ум. Ти в математиката не можеш да употребиш една дума, която има две значения. Трябва да има точно определено значение. Математически, геометрически как се определя точката? Какво нещо е точката? Не заема никакво пространство, а същевременно ти трябва да боравиш с нея. Значи, кое е качеството на точката? Какво качество има точката? Точката има положение. Положението това е разумно отношение, „a : b“ – това е едно отношение разумно. „a : b“ се отнася както „b : c“ – но това са разумни отношения, математически. Казвате: „Трябва да боравим с точката, една материя, която не е разумна.“ Но когато казваме „a : b“ се отнася, както „b : c“, аз имам думата [на] инженер, на който давам своя план. [По отношение на „a“ е равно, но по отношение] говоря на един разумен човек, не говоря на мъртвата материя, за да не ме разбере. Превеждам моя език в геометрическа форма. Защото щом туриш двете линии равенство, то е вече геометрия. Значи математически е точката равно вече влиза геометрията. Следователно, за да прекарате едно разумно отношение, понеже точката тогава между хората съществува разстояние. Що е разстоянието? Ние наричаме разстоянието между две точки едно правилно отношение. Между две точки, това е разстояние. Щом се яви онова правилното математическо отношение, което първоначално е турено между две същества, тогава има мир и съгласие. Щом се наруши това разстояние, веднага произтича дисхармония. Тъй щото може да го употребите. Ако вие слушате някой да ви свири, ако отблизо го слушате, ще имате едно впечатление, ако идете отдалече, другояче ще звучи пияното или цигулката. Цигуларят е майстор, който като си тури цигулката под брадата да знае на какво разстояние, да постави музиката си от ухото. Щом не може вярно да го постави, той не може вярно да вземе тоновете. Тогава и ръката не може да свири вярно на цигулката. Човек, за да разбира един предмет, какъвто и да е той, трябва да се постави на фокус. Да разбере една точка, която има отношение и то разумна точка. Запример, може да ме пита някой: „Ти вярваш ли в Бога?“ – Аз казвам. – „Все таки, по-ясно ми кажи.“ – „Аз ти вярвам, ти вярваш ли в себе си?“ Човек не може да вярва в Бога, ако не вярва в себе си. Той ме пита: „Ти вярваш ли в Бога?“ Аз му казвам: „Ти вярваш ли в себе си?“ Ето отговорът: Щом попиташ едного вярваш ли в Бога, той казва, ти вярваш ли в себе си. Ако ти вярваш в себе си, аз вярвам в Бога. Ако аз вярвам в Бога, ти вярваш в себе си. Следователно, в дадения случай, ако аз вярвам в Бога, ти вярваш в себе си; ако ти вярваш в себе си, аз вярвам в Бога. Ако аз го попитам, вярваш ли ти в Бога, той ще ме попита, вярваш ли ти в себе си. Казвам: Вярвам. И той вярва. Аз го питам: Ти вярваш ли в Бога. Това е едно математическо отношение. Това е възможно за който разбира. Казвате: „По-ясно кажи.“ По-ясно от това не може да се даде. Ако някой може да го даде по-ясно, аз бих го слушал. Според мене, ясното говорене, аз като ям добре, усещам едно разположение в себе си, правилно ям. Щом ям и имам неразположение, стомахът ми казва: не си ял правилно, не си дъвкал както трябва. Следователно математическото отношение не е право. Всяко стискане на зъбите е точка. Ще я пратиш в стомаха. Между една точка и друга точка трябва да има разстояние. Следователно щом изядеш една хапка, две и не ги пратиш на разстояние, в стомаха се роди веднага една вътрешна дисхармония, която ние наричаме мъчно храносмилане. Мъчното храносмилане показва, че храната не е дъвкана или е нямал зъби, или много бързо е ял и гълтал нацяло храната и тогава стомахът не може да свърши една работа, която зъбите може да свършат. Тези са встъпителни думи.

Човек трябва да има една ясна представа, защо той е дошъл на земята. Туй трябва да го знае. Когато майката ражда едно дете, трябва да знае защо го ражда. Когато бащата се жени, трябва да знае, защо се жени. Когато човек става проповедник, трябва да знае, защо става проповедник. Когато става цар, трябва да знае, защо става цар. Когато се роди и живее, трябва да знае, защо се е родил. И когато умира, трябва да знае, защо умира. При това, хората страдат, раждат се, умират и не знаят защо умират. Живите страдат, не знаят защо се раждат. Всички страдат, понеже не знаят, каква работа да вършат. Мъртвият, щом знае защо умира, той не страда вече. И живият, който се ражда, ако знае и той няма да страда. Следователно всичките страдания произтичат от незнание, [или] отношения нямат хората най-първо. Ние трябва да се поставим на известно отношение към първата причина, която ни е породила в света. Ако аз нямам отношение към своя баща, който станал причина за моето идване на земята и ако аз нямам отношение към майка си, какво отношение мога да имам? Ако едно растение няма отношение към космоса, ако едно растение няма [отношение] към слънцето, към влагата, към светлината, към топлината, какъв ще бъде резултата на неговото растене? Няма да има никакъв резултат. Сега ние искаме един живот, без да спазим тия отношения. Едно растение без светлина, без топлина, без влага – всички знаете какъв ще бъде резултатът, то ще изсъхне. Един човек без вяра,един човек без надежда, един човек без любов в света – неговата душа не може да расте и да се развива. Сега аз не говоря за онази любов, която носи в себе си всички противоречия. Аз говоря за една любов, която носи живот на цялото човечество. Аз говоря за една любов, която носи щастието на семейството, една любов, която носи щастието на индивида, на човешките души. Аз говоря за една любов, която носи знанието, носи светлината, която носи свободата. Това е любов в широк смисъл. А пък всичките тия противоречия, които произтичат в живота, те произтичат, че хората не се намират в правилно отношение един към друг. Ти не можеш да бъдеш обичан в света, ако не обичаш този, който те е обичал. Това е закон в света. Никога не можеш да бъдеш обичан, почитан или уважаван и да придобиеш нещо, ако ти не обичаш този, който те е обичал. Сега аз говоря за Онзи, който те е създал и ти е дал всички условия. Всеки един човек се е явил на земята, има всичките условия. Цялата земя е на негово разположение, слънцето е на негово разположение, въздухът е на негово разположение. Всичко е на негово разположение и този човек пита: „Какъв е смисълът на живота?“ Че какъв е смисълът на парите? Тогава ако аз ви дам пари, какъв ще бъде смисълът? И малките деца знаят. Най-първо, ако нямате обуща, ще си купите обуща. Ако нямате шапка, ще си купите шапка. Ще си купите дрехи, храна ще си купите, къща ще си направите. Автомобил ще си вземете. Какъв е смисълът на живота? Какъв е смисълът на знанието? Смисълът на знанието е: да изправим всички криви пътища. И тогава в знанието ще се родят инженери, не само да изправят земните пътища, по които ходим, но и пътищата на човешкия ум, пътищата на човешкото сърце, пътищата на човешкото тяло. Всички пътища трябва да се изправят. Туй знание трябва да имаме. Сега трябва да залегне във вашия ум, може би вие не знаете за какво ще ви говоря. Вие искате да знаете крайната цел. Вие не мислете за крайната цел. Ако съм на ваше място, как щях да постъпя? Когато отивам да слушам някой виртуоз, цигулар или певец, слушам го как пее, каквото и да е парче, искам да зная как ще го изпее. Не гледам края, финала, но от единия край до другия, цялата песен, общото, цялото, което пее – от началото до края – във всичките модулации, във всичките изражения. И така си съставям едно понятие за този певец – няма да чакам края, какъв ще бъде. Или ако слушам някой цигулар, пак гледам по същия начин. Когато някой ми говори, слушам от единия край до другия и гледам онази светлина, която може да хвърли в моя ум. Не мисля, че който е велик говорител, какъвто и да е, той не може да ви даде изведнъж понятия за целия свят. Да имате едно понятие за целия свят, какъв е в своята целокупност, се изисква не един милион, не един милиард години, но се изискват милиони, билиони, трилиони квадрилиони години. Това са неща неразбрани. За да се разбере живота, ти не можеш да разбереш този живот, ако всичките хора не го разбират. Когато някой пита и каже: „За мене остана неясно“ – зная, че и на други хора има, които не знаят и вследствие на това ние се спъваме едни други. Представете си, че до мене седят няколко души на прозореца, седят и не могат да видят слънцето, кои са причините? Тези, които седят преди мене, ако те се махнат, аз веднага ще се осветля.

Казвам: Не може да станем просветени, да разбираме живота, докато не влезем в правилни отношения с всички разумни същества, които имат отношение. Не да бъдем събрани на тясно. Земята и слънцето, за да живеят в хармония, земята както е създадена по натура, тя на български е жена. За да няма стълкновение тя е поставена на 92 мили разстояние, само при такова едно отношение помежду им има хармония между слънцето и Земята. Някои планети има, които са по-близо. Отношенията са други. Венера е по-близо, но на Венера не може да има такъв живот, какъвто го има на Земята. На Юпитер не може да има такъв живот, като на Земята, пак се различават. Всички планети се различават, животът и съществата, които живеят се различават. Сега има спор, дали там има същества. Аз предполагам, че на всичките планети има хора, но не са както хората на Земята, различават се по нещо.

Аз не разглеждам въпроса както вие го разглеждате. Много пъти в София се правят къщи за кираджии, че старите стоят празни. Щом природата е направила всичките тела, световете си имат един определен план. Тия светове са населени, защото, ако нямаше нужда, нямаше защо да се съградят. По напред се явиха кираджиите и тогава се направиха световете, следователно, преди да дойдат хората на Земята, те бяха. Кираджиите казват: „Създайте едно здание, една земя за нас.“ И [за] всичките, които се явиха, Господ създаде земята. Другите, които трябваше да живеят на Венера и те се явиха, за тях създаде Венера. [За] другите, които трябваше да живеят на Юпитер, създаде Юпитер. [За] които трябваше да живеят на Марс, създаде Марс, [за] които трябваше да живеят на Сатурн, създаде Сатурн и т.н. Това са общи положения. Общи положения, които се определят. Вие искате да знаете какво е състоянието на Сатурн или на Юпитер. Една отличителна черта на всички юпитерианци е, че те са хора с голямо достойнство. Той има достойнство, самоуважение в себе си. Човек, който като каже, седи на думата. Един юпитерианец никога няма да те излъже, той е устойчив. Той може да има устои.

Един сатурианец, той е краен критик, гледа така подозрително на всичките работи, че зелените тикви на плета ги духа. При него като идеш за да ти даде пари на заем, ще има 99 гаранти и пак едно малко подозрение може да има, че може да го излъжеш. Ако искате да знаете какви са хората на Венера, те са хора на любовта. Кой как те залюби, в любовта му има нещо отлично. Онези хора, които живеят на Меркурий, те са умни хора, сръчни, практични в живота. Той като му кажеш да направи една къща, ще я направи без погрешка. После за 10 години ще благодари, че ти съградил къщата. Сега на Земята вие ще останете. Понеже вие сте на Земята, за другите не може да си дадете мнението, понеже не сте били там. Аз имам думата. Аз определям само някои основни черти. Има и други неща, с които те се различават. Не мислете, че онези, които живеят на Юпитер, че те са светии. Малко по-добри са ония на Юпитер, но и те си имат мъчнотии, които трябва да разрешават. Но въпросът другояче седи. Човек може да се приспособи. Ако най-напред може да иде в Юпитер, да иде да види нещата. Ако четете Сведенборг, той ходил на Юпитер, на Сатурн, срещал се с тия същества и пише в книгите си, разговарял се с тях. Ще кажете, дали това е вярно? Сведенборг, казва, тъй както казва, аз вярвам. Дали тия неща са верни, то е негова работа. Който не вярва да иде да провери. Един човек който казва, трябва да му вярваме. Ако се усъмним да идем, да проверим и тогава да си дадем думата. Ако без да проверим, отричаме нещата, не сме прави. Има един закон, който показва дали нещата са верни или не. Всеки може да провери дали един тон е звучен или не е звучен. Вие може да знаете това, ако този звук звучи хубаво, хубав е. Ако произвежда някаква дисхармония, звукът не е правилен. Тъй щото има един закон в природата, който туря една мярка, с която можем да мерим дали мислите са правилни, дали чувствата и постъпките са правилни. Имаме в себе си една мярка, с която можем да мерим, дали известни наши мисли или чужди са верни или не. Много наши мисли не са верни, има нещо в тях, което не е вярно. Има много чувства, които в себе си съдържат някакъв примес. Казвам сега: Имате картини от двама художници, по какво се отличават? Да допуснем, че единият нарисувал един интелектуален тип, един човек на ума, а другият нарисувал един човек на чувствата, който е морален. Израженията ще бъдат ли едни и същи? Трябва да знаете какви са чертите на умния човек и какви са чертите на онзи, хуманния, които са нарисувани на картините. Колко мъчно може да се въплъти това на платното, да тури тия черти, които изразяват известна хуманност. Колко пъти вие сами създавате вашите разположения. Достатъчно е да ти туриш устата надолу, за да снемеш тия ъгли, за да се измени твоето настроение. Достатъчно е да повдигнеш края на ъглите нагоре и да добиеш весело настроение. Достатъчно е да изкривиш устата си, за да измениш своето състояние. Достатъчно е да смигнеш с едното око и да смигнеш с другото, за да измениш своето състояние. Ако дигнете пръста си, ще се измени състоянието. Ако дигнете двата пръста, ще се измени състоянието. Ако поставите цялата ръка, пак ще се измени състоянието. Тогава човек, който съзнателно или несъзнателно, по известни вътрешни негови състояния до известна степен, с които той си служи, може да си влияе. В този смисъл, не е безразлично какво човек говори. Учените хора когато говорят всичко онова, което е написано със запетаи, с точки, с точка и запетая, с две точки, с удивителна, с въпросителна, правилно е спазен правописа. Така по-лесно се пише. Ако пишете на френски или на английски, правописът е по-труден. Има ударения в ляво, в дясно. Разбира се, съвременните хора се спират и казват кое е право. За да рисува художникът, той трябва да има известна обстановка, той трябва да има едно ателие, при това светлината трябва правилно да влиза, за да може да рисува. Тази светлина правилно да се разпръсква в стаята, за да може предметите, които рисува да дадат едно правилно отражение. И в природата човек трябва да изучава отношенията, които имаме. В природата ние нещата не можем да ги видим реално, както са. Най-първо природата е направила така, че големите предмети да ги виждаме малки, след туй малките работи трябва да ги уголемим и следователно, казват, че светлината се образува тук на земята. Част от светлината се образува тук, на земята. То е вярно, ние от другите светове приемаме картини. Слънцето изпраща известна енергия от себе си. Тази енергия като срещне едно платно, не се пръска. Като срещне екран, като на киното се отпечатва слънцето. Слънцето е проекция, която се образува. Ние виждаме слънцето такова, каквото не е. Ние виждаме част от неговия план и после почваме да си правим за себе си известни понятия. В старо време онези, които не са разбирали, някои гърци, са мислили, че слънцето едва ли е голямо колкото Атина. Като Атина са го мислили голямо. Това са наши понятия. Даже са мислили, че не е голямо колкото Земята, а пък хиляди земи може да се сместят на слънцето. Значи нямаме ясна представа. Трябва да знаете, че светът е едно предметно учение за ония напредналите същества в света, които живеят, Бог им е създал на тях, а пък светът е едно предметно учение за нас. Ние се учим и за нас не е да знаем каква е крайната цел. За сега за нас е важно, какво може да ползваме от този свят, който е направен. Как е направен един плод не е важно да знаем, но най-първо трябва да се учим каква полза може да принесе този плод. Например, тепърва нашите ботаници има да изучават силата на плодните дървета, с каква храна трябва да се хранят хората. Ако ние искаме да създадем един интелектуален тип, с каква храна трябва да го храним? Или ако ние искаме да развием човешките чувства, или ако ние искаме да създадем един морален тип, каква храна трябва да се употребява? Труден въпрос! Тогава седим и най-първо човек се занимава с животните. Ева, другарката на Адама, понеже той се занимаваше със зоология, тя се зае да изучава ботаниката и загази с ботаниката. Адам със зоология а Ева с ботаника. Като започна за изучава ботаниката, дойде до едно растение, което беше отровно и Бог каза: „Отрова има това растение, да не я ядете.“ Те искаха да знаят, каква е тази отрова и опитаха отровата на това растение, наричат го дърво на познанието, на доброто и злото. Това са действащи сили, които действат в нас. Това дърво на доброто и злото е в нас. Доброто е в главата, а злото е в стомаха. Бог казва „Няма да ядете от дървото на познанието, на доброто и злото.“ Понеже туй дърво е в човека, няма да дадете подходяща храна. Където живее злото, ще създаде големи неприятности на човека. Съвременните изучавания в науката показват, от къде се раждат тия болести. Учените хора често обясняват и казват: „Нечистата кръв е причината.“ В човешката кръв се образуват известни серуми, в които разните болести, които хората имат, намират храна да се прехранват и следователно в тях се развиват тия болести. Хигиена се изисква, човек да има чиста кръв. При чистата кръв никакви болести не може да се проявят. Вие имате ревматизъм, това е нечиста кръв. Или имате рак, нечиста кръв е. Давате на тия микроби храна, или холера ви е хванала, или каквато и да е друга някаква болест. Ако се пречисти кръвта, този нисшият живот, като не може да намери храна, той не може да живее. Следователно Бог ни е създал, не да храним болестите. Ние сме създадени да подхранваме доброто в себе си, а не злото. Това е науката, в която човек се учи, за да бъде добър.

Та казвам: Първото нещо, което човек трябва да започне в живота, всяко нещо, което човек върши на земята, той трябва да го върши с обич. Обуваш си обущата, обувай ги с обич. Изуваш обущата си, изувай ги с обич. Туряш шапката си, тури я с обич. Сваляш шапката си, свали я с обич. Туряш палтото си, тури го с обич, сваляш палтото си, свали го с обич. Вземаш една чаша вода, пий я с обич, измиваш чашата, измий я с обич. Всичко, каквото правиш, всичко прави го с обич. Едно основно правило, което хората трябва да го турят, за да имат един отличен живот. Това е потребно. Има известна мъчнотия, не е лесна работа. Както аз ви говоря, е лесно, но в практическия живот има големи трудности. Затова трябва да се явят хора в света, които трябва да бъдат като запалка. Някой човек като дойде, както кибритената клечка, станете, драснете, запалете огъня. Всеки човек трябва да има по една мисъл, която да се пали и да запалва другите мисли. Като станеш сутрин, като драснеш, запали клечката и през целия ден да ти бъде добре. Светлина ще имаш и топлина ще имаш, и постъпките ти ще бъдат правилни. Ако станеш сутрин и не можеш за запалиш своята мисъл, целият ден ще бъдеш неразположен, тогава ще мислиш, защо Господ така те създаде. Не Господ така те създаде, въпросът не е там. Вие може да кажете, че баща ви беше нещастен. Баща ви страдаше от същия недъг. Той мислеше, че светът се създаде и той искаше да го поправи. Ние не сме пратени на земята да оправяме света. Ние сме пратени да придобием нещо за себе си. Но и себе си да оправим. Всеки един има отлични възможности. Сега ще ви приведа един научен факт и той е следният: Всичкото знание, което имаме до сега, може да се събере в 90 книги като Библията. И след като се напечатат в човешкия мозък, там ще остане място за още 900 такива книги. Какво голямо бъдеще! Всичкият наш мозък трябва да добие онова истинското знание, в което човек може да стане силен в света. Силен в света да стане човек, за да може да реализира всичко онова, което желае. Не чрез насилие, но чрез закона на свободата. Умен трябва да стане човек, за да може да реализира всичко онова, към което неговата душа се стреми. И добър трябва да стане човек, с единствената цел, да реализира всичко онова, за което той е предназначен. Сега само за изяснение ще ви представя следния пример: Представете си, че един от вас го готвят да го турят като управител на една планета като земята. Питам: Ако вас ви турят като управител, като цар, какво ще направите с туй знание, което имате? Вие имате едно схващане да идете в небето, да живеете добре. Вашата идея е, вие мислите да идете на курорт, на бани и да прекарате няколко месеца щастливо, такова е вашето схващане. Оня свят е място на учение. Като идете на оня свят ще държите сказка, комисията ще ви слушат и ще видите как може хората да живеят. Като се върнете ще искате да приложите това, което сте видели и чули, туй е вярно. Господ ви е проводил в един свят и казва: „Каквото си видял, направи го на земята.“ Сега някои хора казват, че оня свят е непонятен за съвременните наши разбирания. С тия чувства и с този ум не е понятен. Мислите, че висшата математика е понятна за един човек, на който умът не е готов? Разгледайте дескриптивната геометрия, която се дава в университета, в която студентите дават изпит. Вие ще се намерите в затруднение. Там има такива трудни положения! Едно знание от хиляди години, събрано във формули. Един геометрик вижда неща, които ти не виждаш. Той казва, че една плоскост пресича друга, трета, а ти не виждаш никаква плоскост, но той вижда тия плоскости. Аз, който не разбирам нищо от тия плоскости, нищо не виждам. Само въздух, празна работа. Казвам: Ти може да си въобразяваш в ума си. Човекът като седне, започне да чертае, виждам, че е нещо реално. И от туй създаде нещо. Той има в ума си, как трябва да се построй цяла една къща. Аз гледам, но нищо не виждам, но и нищо не мога да съградя.

Казвам: Всички трябва да бъдем като този инженер, да виждаме плоскости в бъдеще, те са там проектирани. Разумност в света съществува между хората и всеки един от вас може да дойде в съприкосновение. Ако вие във вас имате едно радио, всеки един от вас може да дойде в съприкосновение с която и да е част на Европа: Германия, Франция, Англия, Русия и дори с Америка. Всеки един от вас си има едно радио в мозъка и може да дойде в съприкосновение с онзи свят. Какво мислят хората е друго, но всеки може да дойде в съприкосновение. Казвате: „Халюцинация е това.“ В света халюцинации не съществуват. Изопачени форми има, но всяко нещо, което съществува има някаква причина, без причина нищо не може да съществува. Вие сега казвате нещо и нищо. Вие мислите ли, що е нещо и нищо? Не, от нищото не може да излезе нещото. Казвате: „Туй е нищо.“ От нищо, излязло нещо. Може ли от нищо да излезе нещо? Как може от нищото да излезе нещо?То е все таки да искате, да ме убедите, че от земята може да излезе човек. Че земята може ли да роди човек? Земята не може да роди човека, понеже тя може да създаде едно произведение, но то е станало от нещо. Писанието казва: „Нищо е туй, което ти искаш.“ То е нищо. Понеже го няма. Това, което ти получиш вече, то става нещо, в тебе искането е нищо. Искаш да станеш богат, нямаш тия пари, но ти станеш богат, дойдат тия пари. Казваш: „Едно време исках нещо от нищо, исках нещо, а сега нещото дойде, дойдоха парите.“ От къде дойдоха? Как стои въпросът в твоя ум, от нищото ли стана нещото? Това са понятия. Сега вие седите и казвате тъй: „Този закон, който действа в природата, това е закон, който действа. Това е отношение.“ Казваш: „Аз не мога да бъда добър човек.“ Ти сам се разоръжаваш, осъждаш на страдание. Ти, който не си добър, ти веднага трябва да впрегнеш ума си и да станеш добър. Искаш да станеш богат, да станеш добър, значи да станеш богат човек. Този човек, който проектира в ума си доброто, той може да го постигне, а този, който не проектира доброто, не може да го постигне. Най-първо трябва да се роди едно желание, непреодолимо желание да стане добър. Ако всичките хора биха имали туй желание да стане човек добър и той ще стане добър, следователно от един човек на другите може да се предаде по същия закон. В Палестина се яви един човек, който се казваше Исус. Той имаше 12 души ученици. Тия 12 души си туриха на ума да преобразят целия свят. Та те всичките, като се явиха, другите се смяха и казаха: „Тия ли ще преобразят света?“ Ако духовните хора, които съществуваха във времето на Христа разбраха, всичко можеше да бъде, но не и това. Ако те дойдат в сегашния 20-ти век, ще видят, че туй, което тогава считаха за невъзможно, ще видят, че те управляват света. Аз ви казвам, днешните християни управляват света навсякъде и един ден хората на любовта ще достигнат и ще управляват целия свят. Елате след 2000 години и ще видите. Тогава ще имате един порядък такъв, какъвто хората не са сънували, дето всичките хора ще бъдат задоволени, щастливи, всеки ще живее толкоз на земята, колкото иска. Когато се наситят на земния живот, хората на земята ще бъдат такива напреднали, ще се качат на някой ангел и ще кажат: „На еди коя си планета ме заведи, на Венера, на Юпитер.“ – и така ще се разхождате по света. Вие ще кажете, това е илюзия. Аз бих желал всякога да живея в тази илюзия. Това е смисълът на живота. Цялата вселена е един жив организъм. Това е един организъм, това е тялото на Бога. Цялата вселена е мястото, дето Бог живее. И аз бих желал да живеете там, дето Бог живее. Бог живее навсякъде и аз искам да живея като Него, навсякъде. Желая и всички да имате и същото желание да живеете навсякъде. Сега то ще дойде, но за в бъдеще, но сега на земята трябва да живеете добре. Казва: „Праведните ще просветнат.“ Противоречията, които сега се раждат, лесно може да се изправят. Има възможности да се изправят. Да кажем вземете онова противоречие, което съществува между богати и сиромаси. От памтивека едните са сиромаси, а другите богати. Някои, които не разбират закона, намират, че има едно противоречие. Аз представям тази работа така: Имам две шишета. Едните са пълни, а другите – празни. Какво да направим сега? От пълните шишета ще налеем в празните. И шишетата ще станат наполовина. Какво ще изгубят сега шишетата? Едните ще олекнат, а другите ще натежат. Богатият е изложен на по-голяма опасност, отколкото сиромахът.

Казвам сега: Законът е такъв. Сиромасите имат толкова право, колкото и богатите, и богатите имат толкова право, колкото и сиромасите. Понеже богатият има толкова право, колкото и сиромахът, трябва да даде на всичките сиромаси, не на един. Въпросът не е единичен. Ние ще вземем богатите хора като един богат. Всичките богати хора като един човек и всичките сиромаси хора, като един човек. Следователно, всичките богати хора, трябва да дадат от своето богатство и всичките сиромаси хора трябва да дадат от своята сиромашия. Имаме този пример даден от Блудният син […] големият син, примера, който Христос е дал. Богатите хора са онези, които са останали при баща си. Богатите са, които са вършили волята Божия. Младият отишъл в странство да яде и да пие, изпохарчил всичко, връща се при баща си сиромах. Всичките сиромаси са като малкия син, който се връща. Някои нямат съзнание и са недоволни. Ето добрата страна на сиромасите: Те са съзнали, че малко любов имат към Бога. Богатите хора още не съзнават, считат, че са господари. Богатите, които имат, те считат, че туй което имат е тяхно. Ето тяхното заблуждение. Един богат човек няма право да мисли, че туй богатство е негово. Един силен човек няма право да мисли, че тази сила е негова. Тази сила, която има, трябва да я употреби за благото на цялото човечество. Тази сила, която има, трябва да я употреби за благото на целия народ. Че тази идея трябва да бъде в него свещена, че трябва да служи на Бога. Ние считаме Бог като една мярка, която може да направи всичките хора щастливи. Историята на цялото човечество показва това. Във всичките епохи, всичките ония хора, същества, растения, животни, които са живели съобразно с волята Божия, Бог е благославял живота им. Които не са вършили волята Божия, тяхното положение се е влошавало. И растенията, които не са вършили волята Божия, тяхното положение се е влошавало. Та казвам: Всички ония същества от памтивека, които са вършили Волята Божия, Бог ги е благославял и продължава да ги благославя. Единственото същество, което може да изглади всичките противоречия, които съществуват, то е Бог. Ние търсим живота. Животът иде от Бога. Всичките хора са носители на Божествения живот в света. Ние обичаме хората, понеже чрез тях Бог се изявява. Всяко същество в света е проводник на Божествения живот. И ние трябва да го обичаме дотолкоз, доколкото Бог се проявява чрез него. Щом чрез туй същество не се проявява, ние вече не можем да го обичаме. Когато ние говорим за Любовта, ние подразбираме Божествения закон. Човек, който не разбира по Божественому нещата, той не може да обича. Всеки човек, който обича, той има Божествено разбиране. Щом престане любовта, изгубили сме Божественото разбиране. Тогава идват всичките противоречия. Сега отидеш при един човек, който няма любов, искаш пари на заем, той ще ти иска гаранти. Или искаш някаква услуга. Той ще ти каже, че не е разположен или време няма. Жена има, деца има. Ако той ви обича като себе си, въпросът другояче седи. Щом те обича, той ще намери време той ще намери време за тебе, както намира време за себе си. Някои хора казват, че нямали време. Нямали време да се молят. Нямали време добро да правят. Аз разбирам, че те нямат Любов към Бога. Какво ще бъде нашето разрешение? След като стой онзи ученият човек, който работи, къде е разрешението? Между онези учени, които вярват в Бога и не вярват в Бога, има едно различие. Онези, богатите, които вярват в Бога и имат любов и онези, които любят Бога и не вярват в Бога има едно различие. Онези, които любят Бога и вярват в Него, знанието им отива с тях. Той като умре, всичките хора Му стават по-любими. Като влезе в оня свят, всичките хора него го посрещат, всичките светии го посрещат, турят му венци на главата. Като умре един праведен, един ученик или един Божи праведник от земята, на оня свят му правят такова тържество, както тук посрещат един цар. Един праведен човек в оня свят го посрещат много тържествено, отколкото един цар тук, на земята. Струва си да те посрещнат така. Като влезеш, ще ти турят такава мантия, каквато не си сънувал. Ще те обичат и казват: „Много се радваме, че ти показа своята любов.“ Аз не вярвам, че вие сте от онези, които не вярват. Аз казвам, съмнявайте се, но проверявайте. Не ви казвам да не вярвате, но проверявайте. Умният човек трябва да проверява. Като повярвате, бъдете съгласни със себе си. Не се стремете да кажете: „Може би аз се заблудих.“ Ако аз съм се заблудил, от къде ще дойде знанието? Ако аз съм се заблудил, тогава ще заблудя и другите хора. Сега ако дойде някой при мене, казвам: „Можеш ли да рисуваш?“ – „Зная да рисувам.“ Ще му кажа да излезе и да ви нарисува. Може да ме изложи. Може да каже, аз съм отличен художник, пък да нарисува една карикатура. Аз трябва да ви нарисувам както искате. Ще ми кажеш тъй: „Ето едно огледало, нарисувай ме тъй, както съм в огледалото.“ Всички трябва да бъдем художници. Когато държим един човек в нашия ум, трябва да го нарисуваме такъв, какъвто е. Невидимият свят не търпи безобразни картини. Дръж един човек във всичката негова красота. Дръж го с онзи светъл ум, с онова благородно сърце, с онази силна воля. Дръж в ума си един човек, облечен с всичките добродетели.

Та казвам: Това е сега положението, за което хората са повикани. Обаче има хора, които мислят, че новото, което иде в света щяло да разруши старото, че в старото съществува онзи червей. Като кажеш, че той ще се превърне на пеперуда, има ли нещо лошо? Ако живее 4–5 години като червей и после се превърне на пеперуда, какво е изгубил този червей, след като е станал на пеперуда? Аз нямам нищо против, ако сегашната вяра може да даде щастие на хората, аз ще се, радвам. Но ако този порядък, той сам не дава това на хората, тогава трябва да се създаде един нов порядък в света. Трябва ли да отказваме онова новото, което Бог ни изпраща? Трябва ли да застанем против слънцето, което изгрява? Понеже не съответства на нашите интереси, денем да турите завесите, да турите кепенците и да останете с изкуствената светлина. По-добро е Божествената светлина, отколкото изкуствената светлина. Божествената светлина носи живот, Божествената светлина носи щастие в себе си. Носи свобода индивидуално, за всеки едного. Въпросът седи малко социално. Да допуснем, вие искате да образувате един дом. Как ще се образува домът? Ако мъжът не може да види Божественото, което съществува в неговата другарка? И ако жената не може да види Божественото, което съществува в нейния другар, как ще живеете, кажете ми? Ако Бог живее в неговата душа, в неговата другарка, тя ще бъде здрава. Ако Бог живее в неговата другарка, тя ще бъде умна, благородна, справедлива. Ще има всичкото уважение. И той ще почувства това. Ако Бог живее в неговата другарка и той ще бъде умен и той ще бъде добър, справедлив и тя ще почувства това. Хората искат да образуват дом, да имат деца, без да вярват в Бога. Туй е невъзможно. Казвам: Трябва да положим от сега една основа: Беззаветна Любов към Онзи, Който ни е дал живот. Той отвън се проявява. Като излезете вечерно време, ще видите всичките звезди. Денем – слънцето, всичката природа. Това е Той, навсякъде Го виждате. Онова, което вас ви подбужда към добро – Той е. Във вашето желание, за да искате щастието, на кого се дължи? Той е Бог, Който действа във вас. Казва: „Аз ви създадох, станете един добър човек, един умен човек да бъдете щастлив. Бъдете един силен човек да употребите вашата сила за благото на вашите ближни.“ И като градиш казва: „Не руши онова, което съм създал, понеже ще създадеш своето нещастие.“ Има две думи, които казвам: „Всички трябва да станем слуги.“ Всеки, според своето разбиране да служи на туй, Божественото. Всеки човек, в каквото и положение да е, разбира как да живее. Вярвам във всичките хора. Вярвам, че като ви говоря, вие разбирате, доколко туй е истина. Понеже аз вярвам, затова ви говоря. Ако аз не вярвах във вас, нито една дума не бих ви казал. Считам, че и вие, ако не вярвахте и вие не бихте дошли. Понеже сте дошли, значи вярвате. Понеже съм дошъл, аз вярвам. И сега остава, като вярваме един на други да положим любовта по новия начин. Този начин има да го учим за хиляда години. За всичките години, които идват, ние ще учим този велик закон. Имаме велико бъдеще в света. Няма какво да се отказваме в този свят. Този свят иска да го направим рай на земята. Не да растат буренаци, неправди, но като дойде новата култура, прах няма да има, бедни и сиромаси няма да има. Ще има сиромаси, колкото за предметно учение, колкото за цяр трябва да има. Без сиромаси животът няма да има смисъл. И богати ще има, колкото за цяр, за чешит.

Онова, което Бог е вложил във вашата душа, онова, което Бог е вложил във вашия ум, онова, което Бог е вложил във вашето тяло, желая туй за го постигнете всички.

Благословен Господ.

Тайна молитва.

Осемнайста неделна беседа, държана от Учителя на 19февруари 1939 г. 10 ч.пр.обяд.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, всички, хора, земя, сега, бог, себе, свят, отношение, живее, казвам, живот, бъде ,

 Неделни беседи , София, 19 Февруари 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder