НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правилно верую

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Правилно верую

Най-често използвани думи в беседата: има, може, казва, хора, бог, всички, живот, аз, сега, човек, верую, право, рая, всичко, свят, мисли, любов ,

 Неделни беседи , София, 5 Февруари 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.

Ще се развеселя.

Ще прочета част от 12 глава от Евангелието на Йоана от начало до 20 стих.

Духът Божи.

Ако се зададе такъв един въпрос: Кое е най-полезното за човека в дадения случай? Много мисли има, които ви занимават и мислите, че много неща са съществени, но в дадения случай е съществено туй, от което ти имаш най-голяма нужда в даден момент. При сегашния живот, няма по-важно да може да дишаш. Ако човек престане да диша за 4–5–10–20 минути, свършва се животът. Най-важното е човек да диша и туй човек не го съзнава Мисли, че са му потребни други работи и тогава [важи] онзи [великият закон], който регулира живота. Хората са изгубили една много важна мисъл. Цялото човечество сега урежда, всички ние от най-малките до най-големите, все си уреждаме живота. Всички се стремим да бъдем щастливи. Едни искат да бъдат богати, други – учени, силни, [весели], всичките положения, всичките тия хора, като ги попиташ, малко хора ще намериш, които са доволни от живота. По някой път ние хората мязаме на малките деца. Малките деца са големи генерали, обичат да заповядат. Щом се роди, казва на майка си: „Каквото искам, всичко ще ми направиш.“ И при първата команда, майката се затичва и бащата и майката трябва да се притичат, да кажат: „Какво обичате, какво заповядвате?“ Това дете мисли, че всичко наоколо, нещата трябва да се уреждат, то мисли, че урежда работите и ако то не си даде заповедта, работите няма да бъдат уредени. След като го окъпят, обличат го и понеже е малко, затова го окъпали, понеже е малко затова му дали храна. То плаче и другите му дават от каквото има нужда, а детето мисли, че плачът всичко урежда. Детето мисли, че е намерило лесния път. И първата година все плаче, то заповядва, но като расте, това дете се убеждава, че плачът не помага. Детето дълго време плаче, но не помага плачът. По някой път даже, майката изкуствено произвежда плачът у него.

Всички трябва да държите една мисъл в ума си, която е съществена. Човек, който не може да уреди в един ден живота си, той никога не може да го уреди. И за хиляди години не може да го уреди. Ако да един ден може да го уреди и за цяла вечност може да го уреди. За един ден като не го уреди, той не може да го уреди. Но за да го уреди за един ден, той трябва да вярва в една права мисъл, че Бог, Който е създал човека, че Той е промислил за всичките нужди и всичко е предвидял. Няма нещо, което да не е предвидял и няма защо толкоз да се безпокоим. Всякога има ред писатели – хубаво е за поощрение, че трябва да работим, но трябва да работим от целесъобразност. Изобщо, работата ни не е целесъобразна. В тази работа, която работим не се постигат целите, които ние имаме предвид. Ние трябва да задържим в нас живота си. Каква полза има, ако работиш, придобиеш известно богатство и оставиш туй богатство след себе теб да се карат за богатството? Каква философия има да напишеш няколко тома философски, да умреш и след 30–40 години хората да се карат за учението, какво си искал да кажеш? Попитали един испански поет, който написал едно отлично стихотворение, дошли до един пасаж и го питат, какво искал да каже. Той казал: „И аз не зная. Писах го, но зная, на перото дойде така и аз не го зная.“ А хората се питат, какво искал да каже. Ние сме като този поет: безпокоим се за нещо и ако ни попитат, защо се безпокоим, не можем да дадем нещо определено. Сега виждам религиозни хора, вярват в Бога, безпокоят се. Дошъл някой пророк, казват: „Светът отиде подир него.“ Какво имаха да съжаляват евреите, че светът отива подир Христа? Евреите в туй време не бяха свободни, те бяха под римско владичество. Ако имаха своя държава, разбирам. Казват: „Народът отиде подир Него, държавата ще изчезне.“ Казвам: Кой ги застави да постъпят така? Едно неразбиране на живота. Умни ли бяха евреите в това време, когато не приеха Учението Христово? Това бяха най-умните глави, които съществуваха и те се водиха по Мойсея, по пророците. Те мислеха, учени хора бяха. Казват: „На нас Господ говори, нему нищо не е говорил.“ Какво показва историята? Че тия евреи, които така отхвърлиха Христа, сега имат нужда от Него, от този същия Христос, Когото изгониха, Когото разпнаха. Сега имат нужда от Него да ги покровителства и да ги настани в Палестина. Този, когото те не искаха, Той сега им урежда работите, тогава считаха, че неговото учение е глупаво. Та сега четем, мнозина има, като дойде някой пророк, отхвърлят го и казват: „Съвсем ще загазим.“

Та казвам: Вие, които отхвърляте новите пророци, ще мязате на евреите, нищо повече. За нас не е важна историята на миналото. И тя е важна, но днешният ден – от изгрева, до залеза на слънцето, в който Бог говори, той е много по-важен, отколкото хилядите години, които са минали. Онова, което Бог е казал в миналото, то е станало. Онова, което днес говори и то ще стане. Ние не сме господари на миналото. Ние не можем да изправим историята. Ние не можем да поправим погрешката на първата жена в рая. Ние не можем да поправим погрешката на първия човек в рая, то е свършен факт. Толкоз хиляди години, колко проповедници са се явявали и са проповядвали, и светът върви по същия начин. Има нещо, което ние може да изправим. Ние може да изправим своя живот и днес можем да го изправим. Може да придобием всичко, което днес искаме. Отива при един богат милионер, банкер в Ню Йорк, една много красива мома. Като влиза вътре, поглежда го, усмихва се на банкера. Тоя банкер минавал за скъперник, нищо не давал. Като отива, като го поглежда, затуптява му сърцето, така мило го поглежда и той казва: „Какво ще заповядате, госпожице, на ваше разположение съм.“ Тя казва: „Трябват ми 25000 долара, може ли да ми дадете?“ – „На ваше разположение.“ Питам, кое е онова, което препоръча оная младата мома пред този банкер? Аз ще ви представя тоя пример. Казвате: „Тя му е взела главата.“ Ще ви представя друг пример: Един английски банкер в Лондон чете, прави сметка вечерта. Натрупва златото на масата. Някой апаш се скрива с револвера. И като му го показва, банкерът казва: „Моля, заповядайте, колкото искате, само не ме убивайте.“ В кое вярва? Де е силата? Казва му: „Каквото искаш вземи. Колкото можеш да носиш вземи, само не ме убивай.“ Той казва: „Не само [преди] 25000 хиляди, но 50 хиляди ще ти дам, само живота ми да остане.“

Искам да разсъждавате. В природата има една сила, която ние разумните хора трябва да употребим, за да постигнем своята цел така, както Бог изисква. Всички ние в света, от малък до голям, страдаме, че не употребяваме тази сила, както Той иска и вследствие на това се ражда израждане, греха. Всички нещастия идват, че не употребяваме своята сила на място. В съвременните религии не трябва да се повтаря, какво са казали пророците. Пророците имаха една дълбока опитност. Тия хора, казвате, никъде не са учили. Да ме извините, пророците са минавали една школа, изкарали са университет, те са били запознати с много неща, те не са били прости хора. Казвате: „Говедари са били някои.“ Не, не. Един от еврейските пророци е бил говедар, но то е за предметно учение. Той е ходил да види, как може да възпита говедата. Той ги е пасъл да види, как ще приложи учението на хората. Той говори няколко години на говедата и казва: „Ако говедата ме разберат, тогава и хората, които са по-умни и по-добри ще ме разберат.“ Ако той е говедар може ли да проповядва на говедата? Виждали ли сте говедар? Онзи, истинският говедар, като изкара говедата, всички обърнат глави към него и питат: „Господарю, накъде?“ И той като дигне тоягата, всички тръгнат. Той казва: „Напред!“ – и всички тръгнат. – „Накъде трябва да вървим?“ Някъде трябва да се върви. Къде? Къде е нашата цел в живота сега? Де е [целта] на нашия живот. [Цялата сила] е [в] любовта сега. Онова слънце, което осветява тази земя, това е истината. Светлината, която слиза, това е мъдростта. А ние сме хората, които трябва да се ползваме от онова, което любовта съдържа и от онова, което истината дава и от онова, което мъдростта донася. Казвам: Ние се спираме върху известни положения и мислим, че светът е неуреден. Най-първо какво ще направим със себе си. Нашето съществуване е обусловено от 30 милиарда клетки. На земята, за да съществуваме, 30 милиарда клетки се съгласили, дошли в едно съдружие, образували човешкия организъм. То е едно грамадно количество. Някои от тях са образували човешкия мозък, някои от тях са образували дробовете, стомаха, мускулите, костите, нервната система, симпатичната нервна система. Тия клетки разпределили работата и те работят. Накъде те работят независимо от самия човек. Те си гледат работата много добре. Дайте храна на вашия стомах и клетките на стомаха ще извършат много добре работата сами, отколкото вие им заповядвате. Ако изпратите въздух във вашите дробове, тия клетки ще извършат работата много по-добре, отколкото вие да заповядвате. Клетките във вашия мозък ще ви научат да мислите много по-правилно, отколкото вие да заповядвате. Сега от всичките хора се изисква да употребят мозъка си, както трябва. Човек, който иска да мисли, не трябва да се тревожи. Най-първо природата не търпи никакво насилие. Тя по видиму търпи, но винаги тя реагира. Всичките наказания, които срещате на човечеството, идат от тия безпокойства, които ние вътре в себе си създаваме. Излишни безпокойства. В Америка туй последното земетресение, статистиката дава, не повече от 50000 хора са погребани. Най-цветущите градове на тази република, всички са смъкнати до земята, чуват се виковете, воплите на онези, които са живи, за помощ. Повикали са живите от другите републики в Южна Америка да помагат [на] тия затрупаните хора. Писанието казва: „Живейте добре, за да е доволна земята от вас, да не би земята да стане недоволна от вашия живот.“ Защото ние съвременните хора мислим, че земята е едно тяло, което не живее, но земята живее. Някой път тя е недоволна, че ние злоупотребяваме с нейната добрина, ние злоупотребяваме и със себе си. Запример, във всинца ви има желание да бъдете господари, искате да заповядвате, каквото кажете да стане. Най-първо, право е, трябва да бъдете господари, но най-първо направете един опит, като този еврейски пророк, който бил е говедар. Най-първо ти в себе си стани господар, на своите мисли стани господар, на своите желания стани господар, на своите чувства, на всичките свои мускули, които имаш, на всичките нерви стани господар, на всичките свои удове, на дробовете, на стомаха, всичко туй да те познава, да може да се разговаря с тялото ти. Сега някой казва: „Аз като умра да ме правят каквото искат.“ Този човек, той не знае какво говори. Вие като умрете, 300 милиарда клетки ще се родят като живи същества, пред Бога ще се явят и ще си дадат отчета: „Колко години работим заради вас и ще трябва да платите.“ Тогава Господ ще им тури най-малката заплата. Една стотинка на ден, 300 милиарда стотинки, колко струват? Сметнете ги, 30–40–50 години са работили за вас, всеки ден по 300 милиарда стотинки, кажете ми, кога ще се изплащате на Господа? Кога ще се изплащате на тия работници, които са работили за вашето добро? Казвате: „Мене ми дотегна вече да живея.“ Това не е философия на живота. Трябва да се съберем, да разгледаме, че има същества събрани, те живеят заради нас. и казват: „Дано нашият господар поумнее.“ Всички трябва да станем господари на тялото, да можем да се разговаряме с тия 300 милиарда клетки. Защото всяка една иска един мил поглед да помислим за нея. Вие в живота си даже не знаете за тях, вие нищо не знаете. И тогава искате да ви обичат хората, искате Господ да ви обича. Много горделиви сте станали, казвате: „Как така Господ да ме не слуша?“ Ако ти не слушаш този зов, боли те ръката, тия клетки казват: „Пресилваш ръката. Не работи толкоз, не бъди толкова алчен.“ Стомахът казва: „Не туряй толкова хляб, дотегна ми да меля, недей ме претоварва.“ Мозъкът ти казва: „Не мисли толкоз, почини си.“ – а ти го напъваш и казваш: „Ние искаме да станем велики в света.“ Ние не знаем какво да направим. Какво ще оправим ние? Като умреш най-първо ще те пренесат с една каруца с четири коня като царкиня хубава, отзад ще има цял свят ескорт, отпред ще има няколко свещеници, проповедници, после ще ти държат надгробни речи: „Един велик човек, който се погребва в земята, отива при Господа.“ Отива при Господа. Отива да си плаща дълговете. Така не се говори. На 300 милиарда същества има да плащаш, при Господа отиваш, те ще се оплакват на Господа, че ти не си живял както трябва. Какво ще идете при Господа? Тогава всички ще бъдете като блудния син да кажете: „Господи, прости ми, че ние изпоядохме, изпопихме всичко и отсега нататък дай ни най-скромна служба.“ Чудни са тия, религиозните хора, които са толкоз горделиви. Казва: „Знаеш ли, че аз в Господа вярвам.“

Онзи Бог, който ни призовава, новия Господ в света, Той е Бог на любовта. Той казва: „Да не правиш насилие на никое същество в света, да се обхождаш с най-малките същества, тъй както със себе си. Нямаш право да измъчваш стомаха си, нямаш право да измъчваш дробовете си. Нямаш право да измъчваш мозъка си. Нямаш право да измъчваш очите си. Нямаш право да измъчваш ушите си. Нямаш право да измъчваш носа си. Нямаш право да измъчваш ръцете си, пръстите си. Кожата си нямаш право да измъчваш.“ Това е морал. Това е хигиена. Какво искате? Някои искат да им проповядваме. Какво искате да ви проповядват? Вие сте много добри хора. По-добри от вас няма. вие като умрете, ангелите ще дойдат и ще ви вземат в рая, вътре. Хубаво. Аз бих желал и желая го туй на всинца да стане. Ако кажа, че в рая ще влезете, но не влезете в рая и вие ще [ме] намерите и ще кажете: „Ти каза, че ще влезем в рая, пък не влязохме.“ Тогава какво ще отговарям аз? Голяма е отговорността на един проповедник, понеже може да каже много лъжи. Голяма е [отговорността] на верующите, защото могат да кажат много лъжи. Голяма е отговорността на един, който люби, защото много лъжи може да каже в своята любов. Колко лъжливи писма са писали влюбените! Онези, които пишат любовни писма, ако живееха според тази конституция, на земята рай щеше да бъде [на земята]. Той казва: „Ти си божество за мене, каквото ти кажеш, то ще стане.“ Обаче, после измени конституцията, дойде един абсолютен монархизъм, казва: „Ти ще си починеш. Едно време ти беше божество, сега аз съм божество.“ В сегашния век децата заповядват на бащите си, като израснат. Какво ми разправяше един българин: Казва: „Тия малките деца, четири мъжки, израснаха. Като ме хванаха, укориха ме, пък ме биха и четиримата души, пък майката даваше команда.“ Какво ще прави бащата при ония синове, които е родил? Къде е погрешката? Казва: „Крив съм. Има нещо опако в мене. Че ме биха, не е хубаво, но имаха право. Аз не можах да ги възпитам. Аз не им предадох туй, което желаех.“

Всички се утешаваме, че ще умрем един ден. Ние не си даваме отчет, какво нещо е смъртта. Аз не желая никой да умира. Тия хора нямат понятие, какво нещо е смъртта. Представете си, че вие идете, качите се на една канара от 1000 метра, паднете върху камъните, счупите си ръце, крака. Вие казвате: „Най-после ще се хвърля.“ Лесно се говори. Нищо не ти е счупено, но като паднеш, знаеш какви болки, какви страдания, какви съжаления, какви унижения. Седите в такова съзнание. Сега някои от вас сте напреднали. Не говоря и на най-напредналите. Някои от вас не сте напреднали. Говоря и за не напредналите. Един американски проповедник, който проповядвал на 2500 души. Един ден в събранието 100 души спали. Той казва: „Аз проповядвам на онези, които спят.“ Сто души спят, те се извиняват, че толкова си съсредоточили мисълта, че отиват в астралния свят да го слушат, а то причината е много проста. Ако хората по някой път заспиват, то се дължи на млечната киселина, на преумора в мозъка. Когато тази умора съществува, тогава човек не може да се концентрира и заспива. Често има тази сънната болест. Всичките болести, това е преумората на мозъка. На хората им трябва почивка. За да се даде тази почивка, нас ни трябва спокойствие. Трябва да влезе законът на любовта. Човек трябва да бъде справедлив към себе си, към своя стомах, справедлив към своите дробове. Справедлив към своя мозък. И сутрин като станете, най-първо трябва да се помолите 10 минути за главата, да хванете главата си с двете ръце и да кажете: „Господи, просвети тази глава, която си ми дал да се науча да манипулирам.“ След туй тури ръцете си на своите дробове 10 минути и се помоли за тях. След туй тури ръцете на благоутробието си. Думата благоутробие не значи стомаха, но онези храносмилателни органи, които ние наричаме стомах. Да се помолиш 10 минути, да знаеш как да ядеш. Да знаеш, как се смила храната, да е благодарен от онази храна. Понеже основата на живота е турена в стомаха. Ако имаш хубава основа, турена в стомаха, целият ти живот ще бъде добре. Ако имаш градиво в дробовете, целият ти живот ще бъде добре. Ако имаш покрив турен, трябва да имаш жилище, добре направено. След туй може духът и душата да влязат вътре, в туй жилище и всичко туй да бъде спокойно.

Та сега ви давам едно правило: Помнете и вярвайте в едно: че всичко, което ви се е случило от памти века до сега е било за ваше добро. От най-лошото, което ви се е случило, вярвайте, че е за ваше добро. [Не да вярвате.] Вярвайте, че онзи, който ви е пратил на земята и всичко онова, което той е допуснал, той го е допуснал с онази мисъл, че туй да бъде за ваше добро. Писанието казва: „Потърсете ме в ден скръбен и аз ще ви помогна и вие ще ме прославите.“ Казва още: „Написах ви на дланта си. Баща ви и майка ви може да ви отхвърлят, но аз няма да ви забравя.“ За да ни напише Господ на дланта си, значи колко време Той е мислил. Сега по някой път ние ставаме нещастни, понеже преставаме да мислим, че Бог се грижи за нас. Всеки един човек, който има разположение към вас, това се дължи на Божията Любов, която действа в неговото сърце. Господ казва: „Заради мене покажи снизхождение към този човек.“ На едно плодно дърво Господ заповядва и казва на плодните дървета: „Заради мене дайте повече плод на този човек, за да се зарадва.“ Тази година тия дървета дават повече плод, слушат гласа Божи. Когато твоята ябълка, круша, даде този плод, трябва да идеш, да обърнеш лицето си към Бога и да благодариш за онова благо, което Бог ти е дал. Ти казваш: „Това е дърво, имам право да го продавам, имам право да го отсека.“ Ти си произнесъл своята съдба отгоре си. Бог не ги създаде да ги продаваме, Той ги създаде да ги ядем. За в бъдеще продажба няма да има. Обмяна, любовна обмяна ще има между хората. Който има много, ще даде на онези, които имат малко. Който има малко, ще вземе от този, който има много. Вие казвате: „То е много хубаво учение. Който има малко да иде да вземе от този, който има да вземе много.“ Да ви приведе един пример. В света най-видни са силните хора, които носят тежките товари, защото слабите хора не може да се повикат. Ако трябва някой човек да мине през малка дупчица кого ще търсим? Да кажем, че един слаб човек е слаб, може да мине през малката дупка, той ще е на първо място. Големият през малката дупка не може да мине. Питам: какво може да извършат тия два пръста – палецът и показалецът? Малката прашинка може да пипнат, може да покажат своята сръчност. Ние по някой път не отдаваме цена на малките работи. Малките работи извършват толкоз хубави работи за нас, колкото големите.

Всички вие казвате защо сте нещастни, че най-първо вие не знаете как да се молите. Обърнеш се към Господа и кажеш: „Господи, на мене ли си дал всичките страдания?“ Господ като те слуша по този начин, ти ще намериш затвора. Казваш: „Аз ли съм най-големият грешник?“ То бива, бива… Хубаво, обещанията, които имаме я ги вижте. Колко от нас са искрени в дадения случай? Дойде някой и казва: „От кое верую си?“ Според мене в света има едно верую, от памти века едно верую на Божествената Любов, има едно верую на Божествената Мъдрост, има и едно верую на Божествената Истина. Това :Вярвам в едното верую на любовта, вярвам в едното верую на мъдростта, вярвам в едното верую на истината. Вярвам в едното верую на любовта да не осакатявам никой живот в света и да помагам за всеки живот, за неговото издигане и за неговото растене и осъществяване. Вярвам в едното верую на Божествената Мъдрост, да не спъвам Божествената светлина, Божественото знание, което прониква човешката душа, да не спъвам [духовете] в човешкия мозък, да дам свободен вход, туй съзнание да проникне всички хора, да се ползват от Божията светлина. Вярвам в едното верую на истината, за да бъде човек свободен. Какво по-хубаво, ако всеки един от вас, би влязъл в някой дом, че да чувстват хората, че носиш живот, да чувстват хората, че носиш светлина и знание. Да чувстват хората, че носиш свобода. И всеки да чувства дали е в един дом, дали е в едно общество, дали е в един народ или където и да е, законът навсякъде е един и същ. Добрият човек, където и да мине, който има туй верую, той на всякъде носи своето благословение. Трябва да знаете, че всичкото добро в света се дължи на тия добрите хора, които изпълняват волята Божия. Бог заради тях изпраща своето благословение, за да се разпилее. Бог не обича благата, които ни изпраща, хубавите мисли, които ни изпраща,хубавите чувства, хубавите постъпки, после всичко онова, което Бог е създал, не иска да се разруши, но да иде на своето място. Той иска ние всинца да бъдем здрави и щастливи. Сега не мислете, че аз искам да ви упреква. Казвам: не разбирането на бъдещите поколения. Ние сме създали всичките нещастия, от които всички страдаме. Търсим тук и там, и не можем да дадем разрешение на въпроса. Мислите ли, че една жена, която се е оженила за един мъж, който се отнася зле с нея, къде е причината? Казва: „Ти нямаш право.“ Кой ще я защитава? По-силен защитник от Бога няма. Ако Бог живееше в нея, този мъж как щеше да се обхожда с нея? Аз като разглеждам историята, не съм намерил нито един пример, в душата на която, когато Бог е живял, мъжът ѝ е бил като слуга, той с благоговение гледал на жена си. Навсякъде чета, жената не е живяла по Бога, навсякъде тя е била слугиня. После този закон и за мъжа е същият. Всеки един мъж, в който Бог живее, той има всичкото уважение, жена му го почита с всичката си душа. Този закон е верен и за децата. Всичките деца и братя и сестри, в които Бог живее, всичко върви. Този закон е верен и за слугите – всички слуги, в които Бог живее, те са били почитани и уважавани. Този закон е верен и за господарите. Всичките господари, в които Бог живее, те са били почитани и уважавани. Този закон е верен и за военни и за съдии, за всички същества навсякъде, и за растенията – дето Бог живее, туй дърво е обичано. Дайте ход на Божественото в себе си, да се прояви Бог. Не само да изповядваме, че вярваме, но Бог да живее в нас и хората да виждат Господа, преди ние да сме го видели. Когато дойде Христос, изплашиха се евреите да не би да възприемат Неговото учение. Какво ще стане с народа? Ако всички започнат да служат на любовта, ако всички започнат да служат на мъдростта, ако всички започнат да служат на свободата, какво ще стане? Нашите работи няма да вървят. Ще се отвори една нова епоха. След като заместиха автомобилите говедата какво ще стане? Говедата в гората ще пасат свободно. Няма да орат ниви. Ще орат с мотори, а говедата ще пасат свободно и ще благодарят, че са ги заместили. Казвате: „Как ще се размножават?“ Няма защо да се размножават. Алчността на хората кара да се размножават. Законът за размножаването съвсем друго означава. Размножаването е закон на човека. Ще изкараш нещо, което е ценно. Няма да изкараш нещо, което няма никаква цена. Ще изкараш малко работи, но ценни да бъдат. Туй, което е ценно не губи своята цена. Казвам: „Кое е ценното?“ Като идем в небето, ще занесем една глава, една глава узряла от истината. Като идеш в небето, ще занесеш едни дробове, узрели от любовта. Като идеш в небето ще занесеш един живот. На руски „живот“ какво означава? Благоутробие. Ще занесеш живот със себе си, значи стомаха. Не може да живееш добре, ако не знаеш да ядеш. Та казвам: Бъдещото верую е не да отхвърляме. Някои хора ги е страх да не би [от] старите религии, да станат хората безверници. Аз считам без вяра. След като излязоха хората из рая, всички се обезвериха и докато не се върнат в рая, не може да има правилно верую. В рая, аз считам, Райския живот това е любовта. Когато любовта влезе да живее между всичките хора, хората ще бъдат в рая. Когато всичките хора приемат Божествената светлина, Божественото знание, те ще бъдат в рая. То е живот, живот на любов, живот на знание и светлина, живот на свобода. Това е райският живот. Живот без любов, без знание, без светлина и свобода, без простор, то е един живот извън рая. То е робството и заблуждението.

Казвам: Сега трябва да се върнем. Казва Христос: „Царството Божие не е отвън, а отвътре.“ Ние имами едно понятие за света, то е наше схващане. Ние схващаме света по особен начин и тогава го проектираме навътре. Външният свят, който ние виждаме, то е като на кинематограф. Всичките картини, които са се фотографирали, в реалността има ли ги?Те са малки картини. Но няма нещо реално на сцената. Не е реално, те са сенки на нещата. Този свят, който виждаме, е реален само за нас, отвън е кино. Ние считаме, че този свят, който виждаме, че той е реален. Реален е вътрешният свят. Щом той е реален, реални са и сенките. Щом реалността се обезцени, тогава и сенките ще се обезценят.

Първото нещо – отдайте цена на вашата душа. Ценете душата си. Ценете вашия дух. Ценете вашия ум. Ценете вашето сърце. Пък оценявайте и вашето тяло. Благодарете на Бога, че ви е поставил в един свят, от сега нататък хора да станете.

Пожелавам ви да имате мир в душата си!

Отче наш.

Шестнайста неделна беседа, държана от Учителя на 5 февруари 1939 год., 10 ч. пр. обяд.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, може, казва, хора, бог, всички, живот, аз, сега, човек, верую, право, рая, всичко, свят, мисли, любов ,

 Неделни беседи , София, 5 Февруари 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder