НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Организиран и неорганизиран живот

Организиран и неорганизиран живот

Най-често използвани думи в беседата: има, работа, болния, става, здрав, организира, пее, всички, свят, човек, пееш, учител, болен, материя, може, движение, път, организирана, помага, работи ,

Младежки окултен клас , София, 27 Януари 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Каква е? – /Външни и вътрешни условия на здравето./

/Прочете се темата./

Как бихте представили болест и как бихте представили здравето картинно? Каква картина бихте дали на болест и каква на здравето? Каква картина бихте дали на неорганизирания живот и на организирания живот? Светлината, ако поставите в една камера, тя, без да знае, рисува. Ако я поставите в една камера, рисува работите. В туй отношение вие сте фотографи. Трябва да изучавате изкуството, понеже имате една камера с две отверстия, всичко се фотографира. Вечерно време се фотографират някои работи, но денем се фотографират повече. Всяко едно мърдане на очите се фотографира. Целият ден фотографирате, фотографи сте. Вечерно време, заспите, какво правят фотографите? Вечерно време започват да проявяват образите, да ги промиват. Онези, които не са спали, те все фотографират, казват: „Много работа, тежест усещам. Много работа, неразположение вече имам.“ След като е ходил целия ден да фотографира, неразположен е, много работа, умствена работа. Какво трябва да се прави при тази работа на фотографите? Тя е ужасна, искаш, не искаш, ще работиш. Аз ви превождам един факт. Не е нещо измислено.

З Д Р А _ В Е

Б О _ Л Е Н

В какво седи разликата между здравия и болния? Кои са елементите на здравето? В здравето З-то е един елемент, Д-то е един елемент, имате още елементи. В здравето имате няколко съгласни и няколко гласни. В какво седи различието? Значи, ако повтаряш думите „болен, болен“, веднага ще станеш болен. Ако повтаряш: „здрав, здрав“, веднага ще станеш здрав.

Или имаме М О Щ _ Н И Я и С И Л _ Н И Я. В какво седи разликата между мощния и силния? Мощния …, силния … геометрически аз бих разрешил така. Защото в силата има паралелни движения, в силата има плоскост, а няма дебелина. В мощта има дебелина. Какво се разбира под думата „мощния“? Щом има дебелина, мощта е от три измерения, силата е от две измерения. Силата действува в плоскостта, мощта действува в огъването, в пространството. Ако искаш да огънеш себе си, трябва да имаш мощ, ако искаш да накараш да се движиш, сила ти трябва. В какво седи един неорганизиран живот и един организиран? Неорганизираните хора всички изведнъж крякат. А пък организираните – един по един говорят. Онези, които не са организирани, всички изведнъж си дават мнението. В една бутилка като турите пясък, като бутнете, всички дигат шум. А в един организиран живот туй не става. Ако турите един плат в шишето, той е организиран, пясъкът ако се тури, ще има известен шум, ако турите плата, пак ще има шум, но каква ще бъде разликата? При пясъка всички говорят, дават си мнението. При организирания плат много малко шум се дига, които са само по крайнините.

И в човека, понеже е едно организирано същество, само крайнините дигат шум – ръцете и краката, устата, очите, ушите, всички изявления правят.

Казваш: „Да превърнем в музика силния и мощния.“ Как ще дадем едно музикално движение? Бързо ли да е темпото или да е бавно? Бързо темпо не може. То е една задача. Ти имаш да свършиш една работа. Искаш да приложиш мощта. Как ще приложиш мощта? Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи? Но то има начин. Вие понякой път се спъвате. Вие се спъвате със завършените процеси. Този, завършеният процес, ви спъва. Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено. Всички страдаме все от завършените работи. Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа? Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа? Вървиш, паднеш. Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост. Скръб ще чувствуваш при падането. Като паднеш и се удариш, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен. Като видиш, че кракът само се е ударил, радваш се, че не си претърпял някаква голяма авария в падането.

Сега, какъв глас бихте дали на мощния и силния? Музиката вече представя нещо органическо. Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум. Слаби са техните трептения. Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана. /Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана? /Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа. Но Той като помага, вие какво трябва да правите? Светлината грее, ами топлината какво прави? Каква работа върши във вас топлината? При топлината нещата зреят, а пък светлината грее. Казва: „Нищо не ме грее.“

/Учителят пее: Болният, здравият и здравият, болният./ Каква е разликата? Ти си болен. /Учителят пее: Болният здрав става, здрав става, болният здрав става, здрав става./ А здравият какъв става? – Здравият болен става, а болният здрав става. Тогава болният или ще седне, или ще легне. Здравият или става, или започва работа. Има движение. Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност. Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ. Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш. Щом затихне болката, по-тихо пееш. /Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен. Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи. Защото жив е болният. Той казва: „Какво искаш да кажеш?“ Много хубава ария може да се създаде с болния. /Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее. Думата „болен“, то е лечебно състояние. Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение. Закон за разрешението е. О-то трябва да се тури в движение. Разрешението трябва да се тури в О Е. Е-то е закон за разширение. О-то, това са условията, трябва да се турят в движение. Колелото на живота се е спряло. Туй колело трябва да го накараш да се движи. То е закон за работа. Е-то означава разширение. Трябва да приемеш отвън някакъв материал. Болният трябва да яде. Нему трябва храна. Той се е изтощил. При туй изтощение е изгубено нещо от тялото. При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека. Туй е законът. О-то ще даде условия. Е-то, при Е-то ще ги приемеш. Тогава болният става здрав. Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща. Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна? Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма. При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава. Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен. Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав. Запример, какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава. Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян. Че и безпаричието на какво се дължи? Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си. Бръкнеш, няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се. Турете вие едно левче, като го пипнат, има с какво да се занимават пръстите. Веднага се насърчите. Бръкнеш в единия джоб, няма нищо, бръкнеш в другия, няма нищо.

Тогава и в човешките мисли, чувства и постъпки трябва да имате всякога нещо на разположение. Не оставяйте да бъде умът ви празен. Болният създава материал. Понеже след като си болен, ти започваш да страдаш. (В) страданието има с какво да се занимаваш. Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра. Ще се извиниш. Ти не влизаш в тяхното положение. Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата. Заболи те ръката. Хващаш се за ръката. Вие считате тия неща безпредметни. Като те заболи нещо, ти за първи път се отнасяш по човешки. Заболи те ръката, ставаш внимателен с ръката. По-напред туряш ръката навсякъде, не си внимателен с нея. Като те заболи, поставяш я внимателно. Или заболи те ухото или окото, ставаш внимателен с него. Болестите са начин за самовъзпитание, да бъдеш нежен, да образуваш онова хубавото, благородното, възвишеното. Постъпвайте както при болните хора. Една хубава обхода. Здравите хора пипат малко грубо. Здравият на свят пипа, разтърсва. И то е хубаво. Как е написано О-то? О-то е посадено в земята и е израснало. Болният може да оздравее.

В съвременната реч трябва да разбирате вътрешния смисъл на думите. Никога не употребявайте една дума без съдържание. Я-то от какво е направено? Произходът на Я-то какъв е, от какво е произлязло? В английски език (А)-то има 6–7 произношения, А-то се произнася като „а“, като „о“, като „е“ и т.н. /Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той.“/ Как ще дадете най-голям израз на движението, да дадете изражение? Мощният може да го вземете от „ре“ или от „сол“. Шинът на еврейския език, то е цвят, който цъфти. Тази буква Ш е направена в природата от цвета. Означава едно материално състояние. Всякога този цвят като се отвори, той възприема светлината и топлината, възприема нещо от природата. Понякой път вие казвате: „Нас материални работи не ни трябват.“ Материални работи ни трябват, но организирани, не неорганизирани. Всичкото зло в материята седи в неорганизирането. Организираната материя е едно благо. Всяка материя, която е добре организирана, е едно благо. Всяка материя, която не е добре организирана, е едно зло. Всяка неорганизирана материя е зло, всяка организирана материя е добро. Всяко неорганизирано желание е зло, всяко организирано желание е добро. Всяка неорганизирана мисъл е зло; всяка организирана мисъл е добро. Затуй човек трябва да работи да се организира или да си създаде работа. Каквато и да е работа, създайте си една приятна работа или на ума, или на сърцето – най-малката работа.

Вземете в песента: „Тъги, скърби са богатство“. Трябва да се тури динамика в пеенето. Ти можеш да пееш хубаво, но като седиш, стесняваш се. Като пееш, да мислиш за това, което пееш, да гледаш образите. Като пееш за бъдни добрини, да виждаш бъдещето. В пеенето трябва да се създадат картини, които да виждаш, да чувствуваш. Скрити картини да виждаш, тогава пеенето е хубаво. Пък сега пееш, светлина не виждаш, никаква динамика няма. Кажеш: „Няма смисъл.“ Щом дойде болката, ти ставаш динамичен. Щом си бил мълчалив, щом дойде болката, ставаш приказлив.

Пазете се никога да не преувеличавате. Никога не намалявайте нещата. Старайте се нещата да ги представите в тяхната реалност. Болестта да я представиш тъй, както е. Здравето да го представиш тъй, както е. По възможност всичко представяйте тъй, както е.

Да изпеем сега другата: „Тъги, скърби вдигай, слагай.“ Песента „Мощният, Силният, да помага Той“. С тази песен ще изразите едно състояние. Човек никога не е оставен да стои на едно място. Той е в динамическо положение. Той ще мине по правите линии, по плоскост, по огъването и по растенето. Четири процеса стават. Той върви по права линия, да се изкриви по плоскост, да се огъне и после, като се огъне, започва да расте. Растенето е работа. Красивото в живота е да започне човек да мисли. С мисълта вече започва красивият живот. Ще минеш по права линия, ще минеш по плоскост, ще се изкривиш, плоско движение, после огънато движение и след туй ще дойде организираният живот – растенето. Онези са приготвителни процеси. Като започне растенето, то е работа.

Научете се да имате едно чувство на благодарност на онази причина, която ви е пратила – живата причина, да благодарите, че при най-лошите условия, в които може да се намерите, да намерите едно малко добро, за което да благодарите. И в най-лошите условия има едно микроскопическо добро, намерете го и благодарете. То е човекът. В най-лошото състояние да благодарите за най-малкото добро в човека. Аз го виждам вечерно време, като вървиш в тъмната нощ, имаш една малка свещица, че всяка стъпка се осветява, да не паднеш в някоя дупка. Голямото благо е дневната светлина. Най-малкото благо е малката свещица, която показва една, две стъпки, осветява ги. Необходимо е някой път да се поставите в една мрачна нощ. Ако всички бяхте така щастливи, както мислите, то щеше да бъде най-голямото нещастие. Трябва да знаете, че когато вие сте щастливи, вашето щастие се дължи на нещастието на другите. Ако те бяха нещастни, вие не можете да бъдете щастливи. Защото всякога едно щастие се дължи на нещастието на други. Или другояче казано, да се преведе в разумност това: Нещастието или страданието, това е работа, която трябва да извършим. Радостта, това е плодът, почивката от работата, от туй, което сме изработили, ядем от плода. След като е работил един човек, след като дълго е посаждал дървета, набраните плодове седнал да яде. То е радостта, която му донасят плодовете. Радостта, това са плодовете, които опитваме от миналите страдания. Страданията са работата, която сме свършили. Може би някой път е неразумна работата, но каквато и да е, все таки е работа. Може да е работа, наречена мъчение, може да е труд – работа, може да е работа – работа. Имаме мъчение – работа, труд – работа и работа – работа. Като дойдете до работа – работа, дошли сте до най-хубавото положение. И в мисълта има мисъл – мъчение, мисъл – труд и мисъл – работа.

Благодарете, вие седите и не благодарите. /Една сестра падна./ Представете си, че един лист паднал от някое дърво. Какво има? Като падне някой плод, децата гледат и се смеят. Веднага благодарете, че паднал плодът. И във вас има такива състояния. Всинца страдате все от такива неорганизирани работи. То е неорганизирано състояние. Човек не е господар на своята мисъл, не е господар на своите чувства, не е господар на своите постъпки. Все ще се случи нещо неприятно. Трябва да се организирате. И змията като върви, се увива. Защо се увива? Заставена, крака няма, ръце няма, заставена е да се увива. Ако имаше ръце и крака, съвсем другояче щеше да върви. Та най-първо учете се да благодарите. Турете вашите очи на работа. Турете вашите уши на работа. Турете вашия нос на работа. Турете вашата уста на работа. Турете ръцете, краката на работа. Да не остане някой без работа, всички на работа турете, за да не остане някоя работа неорганизирана. Ако едно чувство го лишите от една правилна форма, то става разлато, съдържанието не може да се изяви. Ако има красива форма, пък няма съдържание, ще бъде празна кратуна, която шум дига. Ако има съдържание и форма, благо ще бъде.

Но в музикалните тонове трябва да имат красива форма, но трябва да има съдържание, после израз трябва да има. Три качества. Трябва да има най-хубавата форма. Вие понякой път искате да пеете. Аз, ако бях професор по пеенето, най-първо ще ви каже така да пеете: Лявата ръка отзад на кръста с горната част, допряна до гърба, дясната ръка на слънчевия възел с долната част на ръката към тялото. После се сменят ръцете. Тъй ще пеете вие в стаята. Така ще си туриш ръката и ще пееш: „Ре“, „сол“. /Учителят ги пее. Пее: „Животът е благо“./ Аз ценя това Божие благо. На последното липсва нещо музикално. Някои изговарят думите „Аз ценя това Божие благо“ като туря ударението на думата „ценя“, като повишава в същото време и гласа си на думата „ценя“. Движение няма в пеенето. То е изкуствено движение. Естественото движение е да слезеш долу и като слезеш долу, да прецениш.

Някой път, когато сте инертни, дайте съдържание на „ре“. Или дайте съдържание на „сол“ – доминантата е „сол“. „Си“ вече е духовната страна. Стигаш до края, пак ще се повърнеш назад. От „си“ не можеш да идеш нагоре, трябва да слезеш, да се повърнеш. „Си“ е отворена врата да слезеш в материалния свят, че наново оттам ще се качиш, или то е толкоз стръмно, че ще направиш едно завъртване. И птиците правят кръгове.

Я изпейте „Мощният, Силният“. /Всички изпяхме песента няколко пъти./

Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават. Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба, за да страдате. Някои от певците като пеят, се запушва нещо на гърлото, искат да пеят, не могат, трябва да се изкашля, за да може ципицата да вибрира, да трепти.

Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи. В чувствата кал има. Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение?“ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър?“ Ти, който не си добър, си неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.

Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли. Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона. И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира. Веднага ти се насърчиш. Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи. Създайте си работа. Ти си един неорганизиран човек. Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш. Той ще се радва, че има какво да работи. Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“. /Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма. Има тук съдържание – „фа“. Формата е „ми“. Има движение, то е „сол“. Всичко се съгласува. /Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага. Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят. Всички взеха участие. Дойдоха, заинтересуваха се, нагласиха. Ако не бяха дошли да вземат участие щяхме да си мънкаме. Те дойдоха, оттук бутнат, оттам бутнат, помагат.

Казвам: Вярвайте в онова, което организира. Вярвайте в Божественото. Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили. Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни. В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

XVIII година. 16 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 27 януари 1939 г., петък, 5 ч. с., София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, работа, болния, става, здрав, организира, пее, всички, свят, човек, пееш, учител, болен, материя, може, движение, път, организирана, помага, работи ,

Младежки окултен клас , София, 27 Януари 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder