НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Не може да се слугува на двама господари

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Не може да се слугува на двама господари

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, всички, има, себе, хора, аз, свят, всичко, земя, слънце, живот, става, бог, иска, кажете, лъжа ,

 Неделни беседи , София, 22 Януари 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета 16 глава от Евангелието на Лука.

Духът Божи.

Сега ще се спра върху стиха, който някога Христос е изказал в отрицателен смисъл: „Не може на двама господари да се слугува.“


Често хората казват: „Аз не мога да слугувам, не мога да работя, не мога да уча, не мога да ям.“ За да каже човек, че не може да слугува, има ред причини за това. Аз искам да засегна въпроса обективно и научно. В съвременния свят има много неща, които не са научни, т. е. те съществуват, но нямат приложение, нямат научно приложение. Аз наричам научни неща ония, които могат да се поставят на опит. Те имат приложение в живота. От единия до другия край самият живот е опит, приложение. Някой казва: „Ние трябва да изучаваме живота.“ Онези, които са създали живота преди да се е появил живота на земята, те са мислили за него, те са мислили за всички същества на земята. Следователно, детето няма защо да мисли за себе си. Бащата и майката мислят за него. Най-малко 20 години те са мислили за него. Всичките любовни писма на бащата и майката се дължат все на мисълта за него. Майката е играла на хорото все заради това дете; бащата е играл на хорото все заради това дете. Момата и момъкът са си писали любовни писма все заради това дете. Всички любовни писма, всички най-хубави проекти, всички мечти са все заради детето. Какво може повече да мисли и да се безпокои човек? Каквото и да мисли, той нищо не може да направи. С това аз искам да ви наведа на мисълта, че Бог е мислил за онова, което сме ние днес. Той е мислил за нас преди милиони години още. Следователно, ние сме дошли в един живот, който отдавна е обмислен.

„Не може на двама господари да се слугува.“ Какво означава слугуването? – Работа. Три неща има, в които човек се спъва. Човек се спъва в необходимостта, в закона и в това, че смесва работата с труда и с мъчението. Необходимостта налага нещата. Като не разбират това, хората казват, че трябва да се работи. Не, в необходимостта човек няма никакъв избор. Каквото ти дадат, ти ще го носиш, без да кажеш нещо. Може ли рибата да каже, защо са я турили във водата? Тя не може да излезе вън от водата. Иска, не иска, ще живее във водата. Жабата, пък, се крие в локвата. Иска, не иска и тя живее в локвата. На същото основание за хората има много неща, които им се налагат. Вследствие на това и да искат, и да не искат, те не могат да си дадат мнението. Това е необходимостта. В закона има друго нещо. Дойдете ли до закона, там нещата стават другояче. Казват: Закон е това. Говорим ли за работата, обаче, ние разбираме друг един порядък, в който нещата са изчислени. При това положение ти си свободен да постъпваш така, както намираш за добре. В Божествения свят човек и да иска не може да направи никакво престъпление. В Божествения свят по никой начин човек не може да направи престъпление. Представете си, че сте поставен господар на всичкото богатство на земята, ще имате ли условия да крадете? Нямате никакви условия за кражба. Следователно, ако всичката земя е ваша, кражбата е изключена. И ако човек слугува на себе си, краденето е изключено. Ако имаш един слуга вън от себе си, ти можеш да му се караш, но ако ти сам си слуга и господар на себе си, как ще се караш? При това положение, на кого можеш да се караш? Следователно, човек всякога влиза в противоречие с неща вън от себе си. Казвате: „Защо този човек не може да ме разбере?“ Обаче, погрешката е в самите нас. Този отвън, с когото ти се караш, това си самият ти. Това показва, че ти не познаваш себе си. Един американски проповедник, като проповядвал дълго време, станал толкова чувствителен, че изпаднал в едно анормално състояние, вследствие на което останал за известно време на почивка в дома си. Той постоянно проповядвал на хората за греховете им, наричал ги грешници и че трябва да се покаят. Един ден като се оглеждал в огледалото и се видял, не могъл да се познае, помислил, че е друг някой и започнал да му проповядва: „Слушай грешнико, ти знаеш ли колко грехове си направил? Ти трябва да се покаеш, да се простят греховете ти. Не се ли покаеш и живееш ли по стария начин, ти си осъден на големи мъчения.“ Той мислел,че проповядва на друг човек, а не знаел, че е той сам. Вие трябва да съзнаете това нещо. Първоначално не беше ли само един човек в света? Първоначално имаше само един мъж и една жена в рая. Интересно, как се наплодиха толкова много хора, че днес станаха даже милиарди? Как стана това нещо? Кажете ми, как можаха от един човек в течение на толкова хиляди години да станат милиарди хора? Това различни адамовци ли са? Не, това е само един и същ Адам. Всички хора представят все Адам от детинството му до неговата пълна възраст. В греховете си той е пълновъзрастен, а в доброто си той е дете. Това не значи, че той иска да направи някакво престъпление. Обаче, той в доброто не е възрастен. Един ден, когато Адам достигне до пълна възраст в доброто, той ще бъде много благороден. Тогава, той няма да иска да се налага, всичко да става по негова воля, но ще иска да става навсякъде волята Божия. Днес всички нещастия и страдания в света произтичат от факта, че хората искат всичко да става по тяхната воля, а не по волята Божия. Днес всеки иска да бъде богат, всеки иска да бъде силен. Право е това, но за да се образува силата, всички дъждовни капки трябва да се съединят в едно. Всяка капка сама за себе си не е силна. И ако всички хора се съберат на едно място да действат заедно по ум, те ще представят голяма сила. Има една вътрешна сила, която свързва всички хора в едно цяло. Това не става по механически начин. Има едно вътрешно средство. Това средство е закон не на еднообразието, но на разнообразието. Всички хора, които са разнообразни, се привличат едни други. На Бога е приятно, че не сме като Него. Ние се различаваме едни от други. Станем ли като Бога, Той няма вече защо да ни обича. Като се оглеждаш в огледалото и виждаш един човек като теб, но все пак се различава от теб. И той се усмихва като теб, но сам не дава израз на усмивката. И той тъжи и се радва като теб, но не чувства нито тъгата, нито радостта. Неговото сърце не тупа като твоето. Ако ти следиш неговите усмивки и сълзи, ще разбереш своето състояние, но не неговото. Този човек е отражение на самия теб. Следователно, съвременните хора виждат своите радости и скърби, своя живот, но във всичко това не виждат себе си. Човек още не живее така, както Бог изисква. Чрез всички страдания, радости и скърби Бог ни показва нашия живот. Но ние търсим друг живот, искаме да излезем от страданията. Хората правят войни, градят училища, църкви, наказват се едни други, искат по някакъв начин да изправят своя живот, но всеки момент се натъкват на противоречия. Те се намират в положението на онзи математик, който разрешавал една трудна задача в живота си и не могъл да я разреши. Той съединявал показалеца и палеца на лявата си ръка във вид на колело и в това колело пъхал показалеца на дясната си ръка. В това време той искал с лявата си ръка да хване показалеца на дясната си ръка, но не могъл. Така правил цели 20 години, но все не могъл да хване пръста си. Най-после той отишъл при един лекар, добър психолог и му казал: „Ако ми помогнеш да разреша една задача, която от 20 години насам не мога да разреша, ще ти дам каквото пожелаеш.“ Лекарят съобразил как да постъпи и му помогнал. В това време, когато болният поставял показалеца си в лявата ръка, лекарят бързо пъхнал своя показалец. Като не забелязал това, болният помислил, че хванал своя пръст и останал доволен от решаването на задачата. Не, тази задача е неразрешима. Следователно, намери ли се в трудно положение, човек трябва да потърси друг някой, да пъхне пръста си в лявата ръка и по този начин въпросът ще се уреди. Ти искаш да станеш богат, без да си работил. Това значи, че искаш да хванеш пръста си. В човека има вложени сили от Бога, които той трябва да разработва. И тогава той може да бъде богат, колкото иска. В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант. Човек може да си направи диамант голям като кокоше, като камилско яйце – от него зависи това. Хората се чудят, защо Бог не им е дал тия диаманти на разположение, а ги е заровил в земята. В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение. Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите Мъчнотии. Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8–10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии. За да бъдат някои неща твърди, това се дължи на голямото сцепление между техните частички. Голямото сцепление се дължи на това, че частиците на тия тела са дошли в голяма близост помежду си. Следователно, когато човек става много твърд, това показва, че всички частици в него са дошли в голяма близост. За да се освободи от тази твърдост, човек трябва да дойде в своето естествено положение. Онези, които разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек. Този човек те наричат космически човек – грамаден човек. Всичко, каквото съществува в света, слънцата, планетите, хората, растенията, животните, всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този космически човек. Значи, космическият свят представя целия свят в себе си. Те казват, че както се движи този човек, така и светът се проявява. От гледището на съвременната наука това е една неразбрана [теза]. Съвременните теории обясняват, как са се образували вселените. Те предполагат, че първоначално в пространството се е образувала една мъглявина и от нея после са се създали всички светове. Запример, знаете ли, коя звезда се намира най-близко до земята? Според някои учени, най-близката звезда до земята е алфа центориус, от съзвездието Центавра, но сега са намерили, че най-близката звезда е звездата Улф. Тя се намира на три квадрилиона и 700 милиарда километра далеч от нас. За да стигне светлината на тази звезда до земята, нужни са три години и три месеца. В това разстояние може да се помести нашата слънчева система цели 270 хиляди пъти. Бог е поставил земята и слънцата на такива грамадни разстояния едни от други, за да не се карат. Светлината на тия звезди пътува с грамадна бързина. При това положение хората се безпокоят как ще уредят живота си, как ще свършат живота си на земята. Днес всички хора искат да придобият нещо. Всеки си има по една малка или голяма амбиция. Някой иска да стане министър в България, в Англия, в Германия, във Франция или другаде. Друг пък иска да стане учен, философ, поет, музикант. И всеки мисли, че може да придобие това по механически начин. Не, вие трябва да се научите едно нещо, да оценявате хората. Срещате един учен, който е работил цели 20 години върху един въпрос. Вие трябва да оцените неговия труд. Ще кажете, че и вие можете да бъдете като него. Можете да бъдете като него, но след 20 години. След 20 години ще бъдеш я камилата, я камиларя. До това време ти ще му отдаваш всичкото почитание и уважение. Някои хора пък са живели доста години религиозен живот. Аз считам религиозни хора ония, които помагат на човечеството. Не помагат ли на човечеството за неговото повдигане, те не са религиозни хора. Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия. Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните костюми, шапки и обуща? Какво се интересува от нейните журфикси? Човечеството се интересува само от това, което може да го повдигне. Повдигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи трябва да имат една обща идея – повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя. Един ден и земята трябва да се обърне към Бога. И растенията трябва да се обърнат към Господа. Ще кажете, че растенията са кротки. Какво ще кажете за пелина? Един ден, като стане човек, пелинът ще запази характера си, какъвто е имал като пелин. Пиперът като стане човек, пак ще запази характера си, какъвто е имал като пипер. Той ще бъде лют, ще реже. Какъв ще бъде бобът, като стане човек? Какъвто е днес. За да излезе нещо от боба, трябва да го варите три-четири часа.

Сега аз мога да ви говоря на научен език, да не се спирам върху отвлечени въпроси. Запример, какво нещо е правата линия? Правата линия е граница, преграда на нещата. Или правата линия подразбира статическо положение на нещата. Правата линия определя посоката на движение на дадена сила. Прави линии имате в квадрата. Квадратът пък представя фигура, която разрешава семейния живот. Мъжът и жената са турени като две успоредни линии, между които се движат Божествените енергии. Другите две линии, които пресичат тия успоредни, представят дъщерята и сина. Така се образуват четирите ъгъли на квадрата: Двата ъгъли са майката и бащата, а другите два – дъщерята и синът. Допуснете, че в този дом има разногласие. От какво зависи разногласието? Разногласието се дължи на това, че ъгълът на бащата става по-голям, вследствие на което носи по-голяма тежест. Видите ли такова нещо, стиснете ъгъла на бащата да стане равен на ъгъла на майката. Когато братът не е доволен от сестра си, това показва, че неговият ъгъл е станал по-голям. Стиснете неговия ъгъл да стане равен на ъгъла на сестрата и те ще започнат да се разбират. Ъглите и страните на квадрата трябва да бъдат равни. Следователно, за да има разбирателство между хората, страните, т. е. условията, при които живеят, трябва да бъдат еднакви. Напрежението в тях и отвън и отвътре трябва да бъде едно и също. За да има разбирателство между хората, напрежението между тях трябва да бъде едно и също. Ти никога не можеш да разбереш състоянието на един човек, ако не си минал през него. Ти никога не можеш да разбереш, какво нещо е сладчината, ако не си я опитал. Ти не можеш да знаеш, какво нещо е добротата, ако не си я опитал. Доброто не е процес на ума, не може да се изучава. Външната страна на доброто е процес на ума, но онова добро, което се крие вътре в човека, е процес на душата. И любовта не е умствен процес. Тя е процес на душата. Като процес на душата, ако ти не опиташ любовта, ти не можеш да знаеш нейната ценност. Когато любовта е ценна, тя продължава живота. Когато е ценна, любовта усилва човешкия ум, човешката воля, човешката доброта. Значи, щом любовта е ценна, всичко е ценно – и животът, и знанието, и силата. Щом любовта се намали, всички неща пропорционално се намаляват. Съвременните хора мислят, че любовта е вън някъде, извън този свят. Те мислят, че всички радиуси на кръга остават вън от кръга, вън от любовта. Целият органически свят е проявление на любовта. Любовта представя съвкупност от форми, чрез които Бог се проявява. Ти трябва да влезеш в любовта, за да се прояви Бог в теб, в твоята мъдрост. Ако ти нямаш любов, тогава Бог не може да се прояви и ти няма да разбереш света, не можеш да разбереш това, което става вън от теб и около теб. Хората са дошли до положение да мислят, че като са дошли на земята, ще живеят известно време и после ще умрат. Знаете ли какво нещо е смъртта? Знаете ли какво нещо е животът? Какво значи да живее човек? За да живее, човек трябва да усили любовта в себе си. Намали ли любовта си, той ще умре. Следователно, почнат ли хората да умират, това показва, че любовта в тях се е намалила. Почнат ли да живеят, това показва, че любовта им се е увеличила. Следователно, от увеличаване на любовта, увеличава се и животът. От намаляването на любовта, намалява се и животът. Отношението между живота и любовта е правопропорционално.

Съвременните хора мислят, че трябва да работят, да живеят, но всичко това да става по изкуствен начин, вън от любовта. Не, така не може да се живее. Вън от любовта живот не съществува. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. Днес хората се питат: „Ти имаш ли вяра?“ Не, питайте се имате ли любов. Не, вярата е в зависимост от любовта. Колкото повече любов имаш, толкова повече вяра ще имаш. Колкото повече вяра имаш, толкова повече надежда ще имаш. Колкото по-малко вяра имаш, толкова по-малко надежда ще имаш. И колкото по-малко любов имаш, толкова по-малко вяра ще имаш. Следователно, любовта усилва и намалява вярата и надеждата в човека. Ако любовта се намалява, всички неща, които съществуват у нас органически, също се намаляват. Щом любовта се намалява, с нея заедно се намаляват и очите на човека, веждите, устата, брадата, се изопачават. Брадата полягва, както в животните. Когато любовта изчезне, човек става на каша. Тогава иде смъртта. Смъртта иде за това, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото училище. Този човек се е заблудил, изгубил си е първоначалните си учебници. Като отиде в другия свят, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов. Растенето е процес, свързан с любовта. Той зависи от любовта. Когато растенето на човека спре, това показва, че любовта му е спряла. Човек расте през целия си живот. Страданието е пак растене. Защо страда човек? Защото е започнал да расте. Ще обясня тази идея със следния пример. Една майка има две малки деца. Тя ги туря в люлка да растат заедно. Първата година те си живеят братски. Втората година, като порастват, люлката им става малка. Третата, четвъртата година, люлката им става още по-малка. Те започват да се ритат, плачат, страдат – тясно им е в люлката. Тази люлка едва може да побере едното, а какво остава за второто. Какво трябва да направи майката? Тя трябва да извади тия деца вън от люлката, да ги остави свободно да се развиват. Кой е виновен в този случай? Люлката не е виновна, майката също не е виновна и децата не са виновни. При тези условия процесът на растенето е невъзможен. Двете деца трябва да излязат вън от люлката, а люлката да остане за малките деца. За двете деца, които са израснали вече, трябва една голяма кола. Това е научната страна на страданието. Кажете ли, че сте стеснени, ще знаете, че сте в люлката. – „Ама не можем да се търпим.“ В люлката сте още. В люлката не може да има търпение. Излезте вън от люлката. Яйцата на птичката се събират в нейното гнездо, но щом се излюпят, щом малките започват да растат, гнездото им става малко. И тогава, малките птиченца, искат, не искат, трябва да напуснат гнездото и да излязат навън. Съвременните хора страдат от фикс идеи, че старите идеи, които са измътили, които са израсли вече, не могат да се събират в старите гнезда, в любимите им люлки. Вие трябва да напуснете вече любимите си люлки. Ще бъде смешно старият 90 годишен старец да лежи в люлката си и да го носят. Ще бъде смешно майката да носи на ръце, като малко дете, този стар дядо и да му пее. Ние не трябва да останем за винаги деца, да ни люлеят в люлките. Не е въпрос и до брадите на мъжете. Мъжете носят бради, но това е временна необходимост. Нали знаете, че актьорите на сцената лесно си правят бради. Гледате един млад момък в половин час отгоре става стар, 60 годишен човек, с брада. Като свърши представлението, той маха брадата си и става пак млад. Това, което сега става на сцената е чудесии. Не се заблуждавайте с вашите бради, с вашите бели косми или с това, че устните ви посинели и че сте болни. Не се заблуждавайте и с вашите хлътнали очи и изсъхнали ръце. Съвременните хора водят един изкуствен живот, като този на гайдата. Когато овцата на някой овчар умре, той одере кожата ѝ и направи от нея гайда, с която свири. Той ту я надува, ту я свива. Аз бих предпочел да ми пее едно живо агне, отколкото да ми свири една гайда. В агнето има живот, а какво особено може да свири един гайдарджия? Има гайдарджии, които свирят добре, но има и такива, които и без никаква гайда свирят така добре, че подражават на гайдата. Какво ще кажете за вантрелозите, които свирят със стомаха си? Те пеят, а гласът им излиза от стомаха.

„Не може да се служи на двама господари.“ Това значи: не можем едновременно да служим и на старото и на младото. Старото и младото са несъвместими неща. Не можем да служим на старите си погрешки, не можем да служим и на нашите нови добродетели. Това са двама господари. Ние трябва да се освободим от старите си господари, трябва да се освободим от нашите стари погрешки. Ние трябва да дойдем в съгласие с нашите настоящи добродетели. С този стих, Христос е развил един предмет, който хората на Неговото време не са могли да разберат. Ако биха могли да го разберат, те щяха да приемат Неговото учение. Те казваха, че това учение не е за техните времена. И днес, когато се проповядва на хората за любовта, те казват, че имат тази любов. Аз наричам любов онази сила, която примирява всички противоречия и умствени, и духовни, и физически. Аз наричам истински огън онзи, който разтопява всички метали, даже и [пръстта]. В този огън и камъните се топят – той всичко топи и пречиства. Следователно, любовта е онази сила в света, която носи в себе си този огън, който разтопява и най-твърдите вещества у нас и ни измъчват. Мислите, чувствата, желанията и постъпките са в човека, които го измъчват. Казва някой, че му е тъмно. Тъмнината не е нищо друго, освен сгъстяване на твърдата материя. А гъстата, твърдата материя хвърля сенки. Знаете ли, каква сянка хвърля нашата земя в пространството? Ако вие сте на месечината, когато земята се изпречи между слънцето и месечината, тогава става такова голямо затъмнение, че нищо не се вижда. Затъмнението е по-голямо от това, което става на земята. Казвам: Вие имате в себе си един стремеж да бъдете свободни. Сега аз не искам да ви говоря за онова, което вие знаете, но казвам: Не губете вяра в себе си. Вие очаквате да дойде някой в света да ви спаси. Кой е онзи, който ще ви спаси? Кой спасява света? Слънцето спасява света. Ако един ден слънцето престане да грее, знаете ли какво ще стане със света? Всичко ще заглъхне: всяка мисъл, всички чувства ще заглъхнат. В света няма да има нито хляб, нито вода. Значи светлината, която иде от слънцето, поддържа целия живот. Вие не трябва да имате онова схващане за слънцето, каквото мнозина имат. Те казват, че слънцето е запален огън и нищо повече. Не е така. Зад онзи, който вечер носи запалена свещ, седи едно разумно същество. Следователно, разумна е тази светлина. Значи, светлината, която слънцето изпраща, е разумна. Тя изтича от неговия ум, от неговия дух. Ако хората разбираха онези велики блага, които се крият в слънцето, те биха ги използвали ги използвали за своето здраве. Днес има много болни и нещастни, които, ако знаеха, как да се ползват от светлината на слънцето, щяха да бъдат здрави и щастливи. Онези, които се чувстват болни, отпаднали духом, обезсърчени, отчаяни, готови да се самоубият, могат да се печат на слънцето и състоянието им ще се измени. Но те трябва да знаят как и кога да се излагат на слънчевите лъчи. Понякога много малка причина е в състояние да изкара човека от равновесието му. Вие сте вложили 500 хиляди лева в една банка, но по едно време излезе едно лъжливо съобщение, че тази банка е фалирала. Имаше една голяма банка в Русе, банка Гирдап. Представете си, че сте вложили парите си в тази банка и чуете, че тази банка фалирала. Вие ще се отчаяте и ще кажете, че всичко вече е свършено. Казвате: „Нищо вече не ми остава, освен да си тегля куршума.“ Не, вие трябва да проверите, да видите дали наистина банката е пропаднала. Като проверите, виждате, че банката не е пропаднала. Следователно, сутрин като изгрява слънцето, обърнете лявата си страна към него да ви огрее. После ще обърнете дясната си страна, след това гърдите, гърба и ще кажете: „Господи, благодаря Ти, че си създал добре света. Искам да бъда разумен, за разбирам Твоите пътища и да живея заради Тебе. Сега аз се връщам към Тебе, както онези, които ядоха и пиха, но нищо не разбраха от този живот.“ Всеки човек трябва да се върне от пътя на своето отклонение.

От всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начинът, по който можете да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, че Бог живее във вас и вие в Него. Не можете ли да разберете това, вашите мисли, желания и постъпки ще останат нереализирани. Няма по-страшно за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремял. Знаете ли, какво нещо е да отидете в дома на един ваш приятел с всичкото си доверие и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най-малката мъчнотия не можете да издържите и продадете онова хубаво в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски. Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да продадеш онова красиво, свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си ли Юда Искариотски? Значи Бог, който е мислил за теб милиони години и ти е дал всичкото си благоволение, а ти си неблагодарен за всичко това и не си готов да се изплатиш, това не е ли Юда Искариотски в теб? При това положение, дето и да бъдеш, каквото и да правиш, нищо няма да постигнеш, нищо няма да придобиеш. Съвременните хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца. Те казват, защо светът е така създаден, защо нещата стават така и така и т.н. Не, свий ръката си на юмрук и кажи: „Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата.“ Всичко хубаво и красиво седи в мекотата. Който има мекота е по-силен и от най-грубия човек. Водата е по-силна и от твърдите канари. Тя и тях изкопава. В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта. Човек трябва да има с какво да работи. Някой казва, че няма какво да прави. Как да няма какво да прави? Първо ще възлюбиш водата. Ще отидеш при водата и ще ѝ кажеш: „Сестрице, водице, моля те да ме научиш да стана мекичък. Ти така се приспособяваш, че дето и да отидеш, все хората търсиш; ако някъде те оцапат, ти пак си весела, на никого не се оплакваш. Като се оцапаш тук отидеш, там отидеш, изчистиш се и пак си чиста, пак си весела.“ Тя влезе в човека, [изцапа се … пак излезеш и си чиста] Тя навсякъде е добре дошла. Не трябва ли да знаете и да изучите, какво богатство крие водата, въздуха и светлината в себе си? Всичко това, човек трябва да оцени, да разбере какво богатство му е дадено. Всички хора имат уста, но знаят ли какво богатство крие тя в себе си? Чрез устата човек може да опита най-сладките неща в света. Единственото нещо, чрез което ние можем да оценим сладките неща, които Бог е създал, това е устата. Знаете ли, какво богатство представят човешките уши? Единственото нещо, чрез което човек може да схваща онази вътрешна музикалност, онези тонове, това са ушите на човека. С очите си пък можете да схванете онази красота в природата, онези хубави краски. Нито устата, нито носът могат да схванат онова, което очите схващат. Казвам: Големи богатства са дадени на човека, които той не оценява. Като не оценявате благата, които Бог ви е дал, мнозина казват: „Какво ни е дал Господ?“ Че какво по-голямо благо искате от носа, с който се възприемат всички най-приятни благоухания в природата? Какво по-голямо благо искате от езика, с който вкусвате всички блага в живота? Какво по-голямо благо искате от ушите, с които възприемате звуковете и най-красивите тонове? Какво по-голямо благо за човека от неговите очи, с които той вижда красотите на света? Защо човек да не е благодарен за всичкото това благо, което му е дадено? Защо човек да не благодари за това, което има днес и до което е достигнал? Ще кажеш на баща си и на майка си, че благодариш за всичко, което ти е дадено. Адам не можа да прецени това, което му беше дадено, вследствие на което излезе от рая. Ние трябва да се върнем към Първата Причина на нещата и да благодарим за всички блага, които ни е дала. Ние трябва да събудим в себе си едно благодарно сърце, един благодарен ум, една благодарна душа и един благодарен дух. Ние трябва да възвисим душата си към Бога и да Му благодарим. Не само да благодарим, но да потекат всички тези благословения през пръстите ни, през ръцете ни. Ние трябва да дигнем ръцете си над ушите, над очите да възприемем тия радиоактивни лъчи, които слънцето носи и да носим тази светлина навсякъде по света.

Та казвам: Не вярвайте на онези заблуждения, в които досега сте живели да мислите, че сте роби на греха, че нищо нямате в себе си и тепърва трябва да ви освобождават. Вие сте наследници на Царството Божие. Бог ви е дал всички благословения. Идете да търсите наследството, което баща ви е оставил. Доста тези лъжи, които досега сте имали. Хвърлете тези лъжи вън от себе си и кажете: „Не вярвам вече в никакви лъжи!“ Отречете се от лъжата и кажете в себе си: „В никаква лъжа не вярвам вече.“ Помнете, че новото учение изисква от човека следното нещо: „Никой да не лъже себе си. Никой да не лъже ближния си. Никой да не лъже Бога.“ Това са трите положения, които новото учение изисква от вас. Никой да не лъже народа си, никой да не лъже свещеника, никой да не лъже учителя си, съдията си и т.н. Но и съдията, свещеникът, учителят да не лъжат нито себе си, нито другите. И господари и слуги, и военни, никой никого да не лъже. Отсега нататък никъде никаква лъжа не се позволява. Никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога. Навсякъде да се говори истината. Има един стих в Евангелието, който казва: „Да се възлюбим един друг.“ Един човек отивал само по един път в годината на църква и то когато наближавала да се свърши литургията. Като влизал в църква, той оставал всякога на последно място и всякога чувал от свещеника все едно и също изречение: „Да се възлюбим един друг.“ Казвам: Онзи, който влиза и онзи, който излиза да бъдат без лъжа и да живеят по любов. Аз съм за това нещо: излизаш ли или влизаш в църквата, без лъжа да излизаш и без лъжа да влизаш. И който слуша Словото Божие да се не лъже, и който Го проповядва да не лъже, че достатъчно е само човек да вярва в Бога, за да се спаси. Не само на думи да остане това, но всеки да си каже на себе си: „От сега нататък като влизам в себе си и като излизам от себе си винаги да говоря само истината. Никаква лъжа де не допущам в себе си.“ Сега аз говоря за белите лъжи. Някой казва: „Ще се пошегувам малко.“ Никаква шега. Ако иска да се шегува, човек може със себе си да се шегува и с най-деликатна шега. Вие можете ли да кажете една деликатна лъжа? Един турски султан казал на един ходжа: „Кажи ми една лъжа.“ – „Султан ефенди, нямам големи лъжи, няма какво да ти кажа. Ако искаш да ти кажа една малка лъжа, трябват ми затова такъми.“ – „Колко ти трябва за тия такъми?“ – „250 лири.“ – „Ето и това ще имаш.“ Султанът изпратил с един от своите домакини 250 лири да търси такъми за лъжата. Ходжата ходил ден-два из града да търси такъми, но не намерил. Тогава той се явил пред султана и му казал: „Не намерих никакви такъми. Това беше последната лъжа, която измислих. Лъжата може и без такъми. За да взема парите, ти казах тази лъжа.“ Султанът му казал: „Аферим джоджун!“ Той му казал аферим, защото измислил, че за лъжата са нужни такъми. Не може да се слугува на лъжата. Защо? Защото, когато лъжата дойде, първата ѝ работа е да те уволни. Тя ще ти вземе всичко, каквото си спечелил и ще те остави гол-голеничък. И най-вярно да служиш при такъв господар, той ще ти вземе всичко и ще те изпрати навън, без да ти даде нещо за труда. Защо трябва да служиш на такъв господар? Ако пък служиш на закона на любовта, този господар ще ти даде всичко. Който служи на любовта, той ще има една особена осанка на телосложението си, едно красиво лице. Той ще има най-малко свободен билет да се разходи из слънчевата система. Той ще може да се разходи до слънцето, до Венера, до Марс, до Юпитер, до Сатурн, до месечината и да се върне назад. Малко ли е това пътешествие? Ти ще пътуваш най-малко сто години с голяма бързина и после ще се върнеш назад. Ако живееш на всяка планета по десет години, трябват ти най-малко 120 години и след това ще се върнеш на земята, ще знаеш какво има на другите светове. Сега, като ме слушате да говоря така, бихте ли ми повярвали? Най-малко ще кажете, че е една хубава измислица. Ще кажете, че това, което съм измислил, не може да се побере в човешкия ум. Щом не вярвате, това не може да се проповядва. Като не вярвате, аз мога да ви кажа, че съм ходил в Америка, в Англия, във Франция, в Германия, в Япония, в Китай, в Индия. Като кажа това, вие ще намерите, че е възможно да съм обиколил земята. Обаче, ако си позволя да кажа, че съм ходил до месечината, ще кажете, че дъската ми е мръднала. Защо? Защото до месечината никой досега не е ходил. Кой от сегашните учени е ходил на месечината? Никой не е ходил. Следователно, при сегашните условия, при които живеем, пътят ни до месечината е затворен. По друг начин може да се отиде, но не по физически. Окултистите поддържат, че когато човек се освободи от физическото си тяло, той може да отиде на другия свят, на месечината с астралното си тяло. Това можете да проверите. Сега не може да се говори за неща, които не сме проверили. Същественото е, че за да се отиде на месечината, човек трябва да я обича. Ако я обича, тя ще привлече, сама ще му плати билет до нея и назад. Същото се отнася и до слънцето. Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него. Но до днес това е невъзможно, защото, според учените, там има температура най-малко около шест хиляди градуса. Ако човек тръгне с това тяло, което днес има, като наближи до високата температура, веднага ще се върне назад, не може да издържи. Обаче, ако човек има един билет от любовта на слънцето, той може да отиде там, без да се страхува от високата температура. Жителите на слънцето ще го приемат добре, ще го разходят, ще види колко добре може да се живее там. Сега аз не ви казвам да вярвате. Считайте това като една измислена приказка. Ако вярвате, хората ще ви сметнат за побъркан. За вътрешната температура на слънцето има различни научни данни. Едни поддържат, че температурата отвътре е около 50 милиона, а външно – шест хиляди градуса. Това е интензивна енергия, която преобразява нещата. Тази енергия постепенно се намалява и то пропорционално на разстоянието. Като дойде до земята, тя се намалява до 37 градуса. Тази е температурата, която хората на земята могат да издържат. Ако това напрежение стане по-голямо, то може да ни разруши. Значи, разумните същества са предвидели, колко градуса можем да издържим. Сега има две мнения на учените: едни поддържат, че земята се отдалечава от слънцето, а други поддържат, че земята се приближава към слънцето. Ще дойде време, когато всички планети на слънцето ще се съберат на едно място. Те ще решават, как да се създаде един нов свят и след това всяка планета ще се отдалечи и ще отиде в своята посока. Тогава земята ще ходи на гости на всички планети. Жителите, които ще живеят на земята по това време ще бъдат приспособени да издържат на високата температура на тия планети, специално на слънцето. Един ден цялата слънчева система ще мине през огън за да се пречисти. Тогава от греховете на хората няма да остане нищо. Греховете на сегашните хора зависят от особения състав на материята, в която те живеят. Тази материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще дойде истинският живот. Тогава ще имате приятели, които ви обичат и които вие ще обичате. Тогава ще видите, какво значи неземна красота. Тогава ще видите красиви светове пред себе си, с красиви извори и планини, с красиви растения. Тогава ще видите ония извори, от които са се образували океаните. Това е Божественият свят. Ще видите тогава, че съществува една нова земя, която хората не познават, но на която първоначално са живели. Тя се нарича обитаема земя, но не е тази, която вие знаете. В тази земя се намират 12-те извора, от които са излезли другите извори на живота. Тогава вие ще видите кристалните извори на безсмъртието, отдето излиза животът. Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот. Там ще видите по какъв начин е създаден света. Това ще стане в бъдеще. Всичко това може да ви се открие само ако имате любов към Бога. Не е въпрос за добрия живот. Не, само любовта спасява хората. Без любов спасение в света не съществува. С доброто човек не се спасява. Доброто е резултат на любовта. В света трябва да влезе любовта и да почне да работи във всички сърца, във всички умове, във всички души и във всички духове. Любовта трябва да започне да работи навсякъде. За това време именно е казано в Писанието: „Ще се вселя в тях и те ще ми станат народ.“ Тогава аз ще им се изявя и всеки ще живее в спокойствие и ще се учи на всичко онова, което той иска. Тогава вие ще следвате в най-добрите университети, дето ще следвате музика, художество, изкуство и различните науки. Ще имате най-хубавите дрехи за обличане. Тогава ще имате най-хубавите цветове, които обичате.

„На двама господари не може да се служи.“ Това значи: не може да се служи едновременно на любовта и на безлюбието. Ако служиш на безлюбието, ще намериш господаря на смъртта. Ако служиш на любовта, ще намериш господаря на живота. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен да позная тебе, Единного Истинного Бога.“ Това е законът на любовта. В закона на любовта ти ще намериш Онзи, чрез когото можеш да постигнеш всичко. Това трябва да проповядвате в света. Но първото нещо: Изключете лъжата от себе си. Казвам ви, че тази година не се позволява никаква лъжа – нито бяла, нито черна. Ще знаете: никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога. Дойде ли някой при вас и ви говори лъжливи работи, вие ще си кажете в себе си: никаква лъжа. Когато някой ви лъже, не постъпвайте по стар начин да му казвате, как смее да ви лъже, но кажете му: „Братко, много сладко ми говориш. Пък като те слушам виждам, виждам, че ти вярваш в неща, в които никой не може вярва.“ Досега никой човек в света не е повярвал в лъжата. Пък и този, който лъже и той си знае, че не говори истината. Някой счупил един прозорец и като го питат, кой е счупил прозореца, той казва, че не знае. Всъщност единственият човек, който знае истината по този въпрос е той, самият. Той минава за много скромен човек, не иска да се препоръчва за знаещ. Затова той казва, че не знае, кой е счупил прозореца. Той минава за невежа, защото не иска да хвърли петно върху своя приятел в себе си да му каже, че е направил една погрешка. Като ме питат мен, кой е счупил прозореца, аз ще кажа, че аз съм го счупил. Аз не искам да хвърлят вината върху моя приятел. Затова и на вас казвам: „Не хвърляйте вашите погрешки върху Бога.“ Време е когато трябва да съзнаем своите погрешки и да ги изправим. Това е най-хубавото нещо, което можете да направите в своя живот. Когато поправите една ваша погрешка, вие отваряте врата на любовта и любовта потича през вас. Погрешките запушват вашата канализация и любовта не може да тече през нея. Ето защо, направите ли една погрешка, изправете я, за да изчистите канализацията си, през която любовта протича. Любовта е закон на постижения. Защо ще живеете на земята, ако не можете да постигнете онова, което Бог ни е дал? Всеки трябва да бъде радостен, да има мир в себе си, да живее добър, сносен живот. И тогава, като ставате сутрин, ще ви е добре. Като ядете хляба си, като пиете водата си, като дишате чистия въздух, като живеете добре, като ходите между хората, ще се чувствате добре. И тогава всички хора ще съзнават, че между тях има нещо, което ги свързва. Сега превеждам стиха: „Това е живот вечен…“ Това е животът вечен, да позная, че само чрез закона на любовта ще намеря пътя, по който ще дойде въздигането на вашата душа и освобождаването ѝ от всички несгоди, които имате. Можете да правите опити, колкото искате и каквито искате, но ще разберете, че истинското освобождаване иде от любовта. Само това освобождаване осмисля живота. Затова, именно, към него трябва да се стремите.

Казвам: Много пътища сте опитали, опитайте и пътя на любовта. Вие сте го опитали вече. Аз желая, като отидете при Господа да се молите малко по друг начин. Ако аз бях на ваше място, ето как щях да се моля. Аз щях да се моля така: „Господи, искам да съм съвършен, че като изпълня Твоята воля, Ти да се развеселиш, а пък аз да стана радостен.“ Аз искам да се зарадвам, че съм направил нещо, от което Бог се развеселил. Аз искам да бъда съвършен, за да изпълня волята Божия без погрешки. И тогава Бог ще се развесели, а аз ще бъда радостен. Това е, което пожелавам на всички.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

Четиринайста неделна беседа от Учителя, държана на 22 януари 1939 год., 10 ч.с.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, всички, има, себе, хора, аз, свят, всичко, земя, слънце, живот, става, бог, иска, кажете, лъжа ,

 Неделни беседи , София, 22 Януари 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder