НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-малкото и най-голямото

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Най-малкото и най-голямото

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, казва, може, сега, аз, бог, хора, дойде, всичко, обичат, любов, казвам, свят, съм, живот, всички, иска ,

Общ Окултен клас , София, 18 Януари 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

Отче наш
„Духът Божий“

Човек иска най-малкото, което не може да постигне. Единственото нещо, което човек не може да постигне, то е най-малкото. Две неща непостижими има: най-малкото и най-голямото, защото по-малко на света от човека няма. Какво ще иска, най-малкото е човек. Най-великото е Бог, но най-голямото не иска, понеже, да иска нещо, всеки, който иска, трябва да е малък. Малкият иска да стане голям. Малкият иска да се уголеми, да стане по-голям. Всички искат да станат по-големи. Всички тия дребни работи, искате да станете големи. Ако Бог иска нещо, Той би искал да стане малък, по-голям от Него няма. Допуснете, че вие изпълните цялата стая. Представете си, че вие сте толкоз голям, че изпълните целият салон. Как ще излезете вън от салона? Притиснати сте от стените, как ще излезете? През прозореца не може да излезете, през вратата не може да излезете. Човек трябва да се задоволява от малкото. Той е малък. Малкото може да расте, има условия да расте. Голямото има условия да се смалява, а на малкото значи, какво трябва? – На вас всинца ви трябва да растете, да се не спира вашия растеж. Да расте човек в добродетел. Да расте в сила, да придобива сила, да расте по ум, значи в умствено отношение да расте. Три качества има. Има неща, които човек ако ги придобие, те се изгубват. Пък има нещо, което ще остане с него. С върха на една нагорещена игла може да запалите целия свят. Ако е нагорещена на върха до 300–400 градуса, целият свят можете да запалите, като въртите. Ако имате един голям предмет, който не е така нагорещен, нищо не можете да направите. С една нагорещена игла, много можете да направите. Пък с един предмет, който не е нагорещен, с него много малко можете да сторите. Казвам, често хората страдат от инертност. Имат инертни идеи, идеи които не растат. Иска, някой път, човек да бъде велик в света, иска да има сила. Всичките велики завоеватели нали са имали сила? Къде е Александър Велики Македонски? – Раздели се царството му и после изчезна. Къде е едновремешният Новохудоносор? Значи историята е история на великите хора в света. Историята пише все за големи хора, за малки хора не пише. Ако разгледаме сега за големите работи, може ли на земята да има няколко Хималайски планини? Сега има една Хималайска планина с най-висок връх. Мъчат се всички европейски народи да достигнат на върха и не могат. Долу в подножието на тази планина всеки може да иде, но горе на върха мъчно се отива. Ако иде горе човек, не може да диша, ще се задуши от редкия въздух. После, температурата се изменя, 25–30° под нулата. Отивате по-близо до слънцето, значи би трябвало да е по-топло, а като се качвате на 9 хиляди метра, вие сте по-близо до слънцето, а при това температурата е 25–30 градуса под нулата.

Сега, понякой път, хората не разбират какво нещо е „близо до Бога“. Всеки човек, с когото се разбираш, не е въпрос за време и пространство. Същество по-далечно от Бога няма и по-близък няма. Онзи, който не разбира Бога – по-далечно същество няма, непостижимо е, а онзи, който има разбиране – по-близко същество няма. Най-близък и най-далечен е Той. Сега, някой път, нали мислите, че всичко разбирате. Тогава, щом всичко разбирате, няма защо да се учите. Казвате: „Аз вече всичко разбрах.“ Щом си разбрал, няма какво да се учиш. Въпрос е: Защо щом човек всичко е разбрал, защо е недоволен, нали всичко разбира, защо е недоволен? – Човек е недоволен, защото му липсва нещо. Ти си гладен, липсва ти нещо. Има нещо, което не те задоволява. Ти усещаш, някой път, тяжест в своите дробове, липсва ти нещо. Влиза въздух, но няма едно разбиране, тъй да кажем, между въздуха и тебе. Някой път няма разбиране между храната и човека, някой път няма разбиране между неговите мисли, между чувствата няма разбиране. Сега ние мислим, че чувствата са нещо отвлечено, мислите са отвлечени. Невидими са, то е така, но туй, което ние не виждаме, чувствуваме го. Мисълта не я виждаме, но мислим заради нея. Казваме, че трябва да има известна форма, за която трябва да мислим. Ти не може да мислиш за нещо, което няма форма. Ти ще мислиш за някой ангел, но все таки ще го представиш във формата на човек. Един ангел ще го представиш в най-добрата форма, която си видял. Даже и Бога, и Него си Го представяте като човек, най-съвършения човек. Някой път ние мислим, че Бог е направил света, че Той е невидим, непостижим, няма никаква форма. Това е едно противоречие. Философите мислят, че Бог е без форма. Писанието казва, че направи човека по образ и подобие Свое. Разсъждавам: Мравите имат форма, дърветата имат форма, камъните имат форма – несъвършена форма. Като сравнявам всичките други форми, най-съвършената форма е човешката. Значи, формата трябва да бъде разумна. Ако имате едно тяло, което е разумно, ако туй вашето тяло не се подчинява на човека, какво ви ползува? Ако, да кажем, вие не можете да движите очите си, ръцете си, краката си, представете си, че у вас съзнанието го има, чувствувате, а сърцето не тупти, и храна не ви трябва, а при това имате всичките нужди, които човек има. Какво щеше да бъде вашето състояние? Състоянието на камъните [е] такова. Камъните именно се намират в туй състояние. Казваме: „Той е камък.“ Наричат ги „спящите духове“, „заспалите духове“, на които съзнанието е будно, но туй съзнание е будно и няма израз навън. С един камък вие може да играете както искате, но понякой път, ако не сте внимателни, той може да ви напакости.

Казвам, когато Писанието казва, че [Бог] направи човека по образ и подобие Свое, значи го извади от едно несносно състояние, което човек днес не оценява. Онова, което Бог е дал на хората, те не го оценяват. Всичкото зло произтича от това, че човек седи и е недоволен. Той иска някои неща, които не му са потребни. Много пъти говорите за съвършенство. Тук братът има една цигулка. Имате един инструмент, който е съвършен. Казвате: „Аз искам да бъда съвършен.“ Вие мислите, ако вие сте съвършени, всичко да имате. Цигулката е съвършена, но тази цигулка сама по себе си нищо не може да произведе. Може струните да са турени хубаво, и подпората, магарето и лъкът е съвършен. Всичко е съвършено в нея, но съвършенството трябва да се прояви. Трябва да дойде някой друг, извън съвършенството, да свири.

Та казвам: Вие имате едно тяло, имате едно сърце, имате един ум, които съставят един инструмент, който трябва да употребявате. Най-първо трябва да ги държите в изправно положение. Ако тази цигулка се пукне някъде и се отлепи, тогава вече тя не може да произведе глас. Или ако всичките части, както са направени, ако не се държат в сухо, ако няма своя кутия или ако не я чистим от праха, не може да свири. Та казвам, човек трябва да работи над съвършенството. Вие имате съвършени работи, които Бог е направил. Ние сега се учим да работим над съвършенството, което Бог е създал. Всичката погрешка къде е? Ще видите един малък ученик, може да има един съвършен инструмент, но не знае да свири. Той не знае къде да тури пръстите по ръчките на тази цигулка. Тури на едно място – не е правилен тона. Тури на друго място, пак не е правилен. Той трябва да учи, трябва съвършено да свири и да произвежда ония, правилните, чисти тонове на цигулката. Не само да ги произвеждаш, но трябва да знаеш какво съчетание трябва да направиш. Не е въпрос само да изучиш музика. Да кажем, знаеш цялата стълбица. Туй съчетание на седемте тона знаеш, но трябва да знаеш кои тонове с кои си хармонират и в даденият случай да знаеш как да ги вземеш.

Пише ми една сестра, че тя иска най-малкото, да служи на Бога. То е най-малкото, но то е и най-голямото, да служиш на Бога. Да служиш на Бога ум трябва, сърце иска, то не е лека работа. Някои мислят, че е много малка работа на Бога да служиш. Мислиш ще идеш, ще се помолиш малко, ще направиш 2–3 молитви, сутрин, на обед ще се помолиш и мислиш, че си свършил някаква работа. Ако мислиш, че Бог не ти е отговорил, че Той ти е отговорил, помолил си се сутринта – дал ти е да ядеш, да дишаш, да виждаш слънцето. Ти искаш специфично, искаш здраве. Здравето ти го имаш. Искаш богатство – богатството го имаш. Ти страдаш от много голямо богатство. Ти страдаш от излишък, не от недоимък. Всички страдате от охолност. Някой казва, че нямал дърва, че това не е вярно. Казва, че печка няма. Че той ако нямаше дърва, щеше да умре. Печката е запалена. Казва: „Аз от студ ще умра.“ Той не е умрял, постоянно вътре гори, горение има. Има собичка. Той ходи да търси дърва оттук-оттам. Мисли, че с тия дърва ще си поправи живота. Мисли, че тепърва трябва да организира. Ние имаме повече отколкото ни трябва. Сега се учат хората онова, което Бог им е дал, как да го организират. Представете си, че вие сте в едно учреждение дето не се позволява, такъв закон има, че не се позволява да ходите извън града, но зданието в което живеете, има каквото искате. Има разни копчета, като бутнеш, от някоя бакалница, дрехарница, шапкарница, хлебарница, каквото ви трябва ще ви дадат. Казвате „един хляб“. Хлябът ще дойде. Представете си, че ако вие сте в такова здание и ако не знаете да бутате копчетата, нали ще страдате? Сега казвате: „Как да го знаем?“ Щом сте дошли на земята вие сте минали през една зона, като слезете на земята, какво трябва да правите всичко ви е казано, само че вие сте го забравили. Те са ви казали, че канотът на живота е Любовта. Дотогава, докато разбирате живота всичко ще имате. В момента, в който се поколебаете в живота и в любовта, ще ви дойдат всичките страдания. От какво дойдоха страданията на хората? Най-първо, когато Бог създаде Адама, той като седя сам в райската градина помисли, че му не достига нещо. Бог ги направи в райската градина. Туй, което не ти достига, е твоето нещастие, страданието не ти достигна. На Адама му липсваше страданието. Единственото нещо, което ни липсваше, е страданието. Господ казва: „Без страдание не може.“ След като създаде туй страдание, създаде и жената в Рая. Тя беше съвършена. Тя казва, че и на нея ѝ трябва нещо ново и търси страданието. И двамата поискаха страданието и след като намериха страданието, те излязоха из рая навън. Що значи „извън рая“? Изгубваш онова приятно разположение. Болният е извън рая. Щастливият, щом стане нещастен, извън рая е, извън щастието е. Блаженият, щом стане нещастен, извън блаженството е. Човек може да бъде извън ума си. Щом изгуби ума, той е извън умът си. Щом изгуби душата си, той е извън душата си. Ние говорим за ония състояния, които можем да изгубим. Казвам, вие сега търсите щастието, търсите нещо отвън. Кое търсите отвън? Казвате: „Аз искам да бъда щастлив.“ Употребявай ума си навреме, употребявай сърцето си навреме, употребявай волята си навреме. Това е твоето щастие. – „Ама как?“ – Ето вижте как цигуларят започва. Най-първо той ще тури цигулката, ще държи ръката си хоризонтално, ще държи, и от туй зависи неговото щастие. От всичките негови движения зависи неговото бъдещо щастие, да се прочуе той като музикант на сцената. Най-първо детето като свири, учителите ще го поправят. Казват му: „Не се свири така.“ Някой полегато държи лъка. Ще го коригира учителят му, а който е способен – веднага схване. Някой има свои методи. Някой път ученикът е досетлив, мисли, че е лесна работа, може да свири. Ако той внимава – в един два урока ще научи това. Но, ако създаде понятие, че знае – мъчно ще научи. Тези хора, които мислят че знаят, те сами се спъват. Сега за пример, някой мисли, че е религиозен. „Той, казва, е религиозен.“ Сегашните учени хора казват, че на религиозният човек, ако главата горе на темето е сплесната – не е религиозен човек.



Човек, който има такава глава, не може да бъде религиозен. Ако тялото на човека представя права линия, тогава липсва му нещо. Ако челото е право, пак му липсва нещо. Челото трябва да има една малка кривина. Когато умът е развит, когато челото е правилно, както трябва, щом помисли – всякога се явява светлина. Щом неговите способности са недоразвити, не работят в него чувствата, някаква тъмнина има, няма яснота. Ако чувствата са недоразвити, ти чувствуваш и казваш: „Нещо ми е криво, студено ми е на сърцето.“ Писанието ги нарича тези с „каменни сърца“. Неподвижното сърце е каменно сърце. Подвижното сърце, е онова пълно сърце с чувства, сърце, което е вечно живо.

Сега най-първо трябва да се освободите от старите схващания за любовта. Хората тепърва имат да учат Любовта. Ако дойде Любовта в човека, ако в света се възцари Любовта, всичките хора ще бъдат съвършени. Съвършени ще бъдат, но не само съвършенство потенциално. Ние сме направени по образ и подобие на Бога, но ония хора ще бъдат съвършени динамически. Всичко онова, което човек има, ще го тури в работа. Ще тури в работа своя ум, защото след като имаш един съвършен инструмент, след като ти си съвършен, оттам насетне ти ще започнеш да живееш. Ти, докато нямаш съвършен инструмент и докато не си съвършен, дотогава не можеш да се проявяваш. След като се научи цигуларят да свири хубаво, оттам насетне ще дава концерти, ще обикаля целия свят, ще има какво да даде на света, да свири. Казва: „Няма какво.“ Той е започнал да съчинява сам. Та сега вие мислите, че като станете съвършени, няма за какво да се стремим в света. Именно оттам насетне ще започне живеенето. Животът започва със съвършенството. Писанието казва: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш.“ Бог, Който е съвършен, има какво да работи. Единствени хора, които не работят, те са несъвършени. Щом си несъвършен, ще направиш някаква беля някъде. Казвате: „Вие съвършен ли сте?“ Вие не знаете да произнесете думите на Любовта, на доброто. Ти седиш, недоволен си от себе си в живота, но доволен си от своята доброта. Живееш между един народ, недоволен си от този народ, от условията, от всичко си недоволен. Казваш: „Светът не е направил, Господ както трябва“, но човек още се стреми сега. Той е създаден съвършен, но той още съвършенството не е придобил. Не може да работи над себе си. На съвършеният човек, след като му кажеш една дума веднъж, втори път не иска да я повтаря. Кажат ти, ти го забравиш. Кажат ти нещо, ти го забравиш. Щом забравяш, не си от съвършените. Съвършеният не иска втори път да повтаряш нещо. От съвършените си отвътре. Има нещ[а], които, като г[и] видиш се отпечатват. Като станете един ден съвършени, като се филмува живота – отпечатва се всичко. Пътят, по който сте минали, всичко се отпечатва, и ще видите какво сте забравили. Много работи вие сте забравили. Пита ме някой: „Какъв съм бил аз в миналото?“ Той ако беше съвършен щеше да знае. Понеже не е съвършен, забравил е. Казва: „Защо съм забравил?“ – Защото си несъвършен. – „Защо Господ не ме направил?“ – Но туй показва, че ти си [се] потривал, не си работил. Ти си държал съвършена цигулка без да си станал съвършен, значи не си работил над цигулката. Казваш: „Какъв ум имам?“ – Не си работил над ума си. Умът ти е несъвършен. Сърцето ти е съвършено и тялото, но понеже не си работил – ти си останал несъвършен. Сърцето ти, като не се ползува, както трябва, то се е омотало, че е станало лошо.

Сега онези, които проповядват Христовото учение казват, че Христос дошъл да измие греховете на хората, да очисти запрашасалите цигулки. Христос дойде в света, взе едно тяло подобно на хората да им покаже, че с туй тяло много може да се извърши. Христос, с едно човешко тяло, извърши толкоз много. Три години Той работи и извърши толкоз много, че вече 2000 години почти хората имат да се ползуват от туй, което Той е направил. Ние седим сега Христос казва, че всички можете да бъдете като Мене, всички можете да бъдете като Мене, ако обичате Бога, както Аз Го обичам. Всички можете да бъдете като Мене, ако мислите както Аз мисля. Всички можете да бъдете като Мене, ако служите на Бога, както Аз служа на Бога. Вие мислите сега както хората мислят. Те мислят, че служат на Бога. Мисля, че се яви спор между учениците на Христа за едно нещо. Даже някои от учениците бяха много амбициозни, мислеха големи работи и казват: „Учителю, нека единия да седне отляво, а другият отдясно.“ Отиват и казват на майка си: „Иди кажи на нашият учител, че ние сме способни. Другите са невежи, но ние двамата сме способни.“ И тя отиде при Учителя и Му казва: „Имам да ти казвам нещо. Имам двама сина, много ги обичам, искам единия да седне отдясно, а другият отляво в Царството Божие.“ Той ѝ казва: „Не знаеш какво искаш.“ Христос казва: „На достойните е това място. Твоите синове за отляво и отдясно не са.“ Отляво да си, значи да си в ада, а отдясно , значи да идеш при Бога. Как ще идеш при Бога? Трябва да знаеш всичко да му разправиш какво си направил. Вие искате да идете при Бога. Господ ще ви попита: „Защо дойдохте?“ Какво ще кажете? Ако тебе баща ти те пратил в Англия, Франция, Германия да следваш и издържа те 10 години и не си учил, като се върнеш какво ще занесеш? Баща ти, преди тебе, е трябвало да свърши училището, той да знае. Казва: „Я синко, кажи, в новите времена какво учат хората?“ Ха, най-първо да допуснем, той и пее, той свършил по музика, но нищо не е свирил. Ходил си по кафенета, носиш цигулката, баща ти казва: „Я синко, посвири.“ Най-първо казваш: „Не съм разположен.“ Утре не си разположен, ще извадиш цигулката, казваш, че струни няма. Мотаеш се. Бащата казва: „Дайте му струни.“ Казва: „Най-първо изсвири нещо.“ С лъжа тази работа не става. Ще изсвириш, ще отидеш при Бога и Той казва: „Свири сега! Я изсвири песента на живота.“ Как ще изсвириш тази песен? Пратил ви е да свършите по пеене, някой виден певец да станете. Казва: „Я попей сега.“ Ти пееш по обикновеному. Той казва: „Ти тук, като беше, това знаеше – новото, новото!“ В небето, когато цигуларят иде и певецът иде – слънцето изгрява. А пък когато се яви някой, който не е съвършен, ако отиде един цигулар, който не знае да свири или един певец, който не знае да пее – слънцето залязва. Нашите концерти стават когато залязва слънцето и всичките певци са все майстори. В небето, който иде и даде концерт когато слънцето залезе, нито един не отива на концерт. Като изгрее слънцето, всички отиват на концерт. Щом залезе слънцето, той ще се намери сам в салона, вътре.

Та казвам, ако идете в небето тъй както мислите, слънцето ще залезе. Тогава никой няма да ви слуша. Очаквате да има знамение, но никой няма. Казвам: За да ви посрещнат, трябва да носите една съвършена цигулка, да знаете да свирите, да пеете. Под думата „пеене“ разбирам, един човек, който така мисли. Под думата „свирене“ разбирам, човек, който нещо може да свърши на земята. Сега може вас да ви се вижда пресилено, но законът е верен. Един грешник в небето не може да го посрещнат. Ако със себе си носиш един порок, никой няма да те посрещне. Сега тук може да ни посрещат и тук ни посрещат. Казвам сега: Спрете се върху онова, което Бог е направил. Сега ако имаме силен амоняк, знаете ли какво би станало? Сега гледам тази песен „Иде, иде“. Донесли я на мене. Единият е написал в три осми и шест осми. Каква е разликата между три осми и шест осми? Каква е разликата между три осми и две четвъртини? Или каква е разликата, ако е 16-тини? Музикантите вече имат думата. Човек може да мисли. Има известни закони, които регулират музиката. Казвам, когато хората се обичат в света, те виждат хубавото в себе си. Когато не се обичат – виждат лошото. Където и да ходиш, веднага ще видиш неговия дефект. Та в оня свят има една зона дето оставят, които се спорят, недоразуменията ги оставят, наричат го чистилище. Всички ще се намерите там събрани. Най-видните светии, гениални хора, в чистилището са за една погрешка. Че нямаш копче на ризата – в чистилището си. На единият ръкав, че нямаш копче – в чистилището ще останеш. Ако изтеглиш един косъм от клепача – в чистилището ще бъдеш. Космите ще ги преброите. Сега не знаете колко косми имате. Ако няма един – в чистилището ще бъдеш дълго време, докато израсне. После, ако намерят кал под ноктите, не може да влезеш. На най-малкият нокът ако намерят, ще си в чистилището, после, ако ви намерят, ако ноктите не са гладки, ако са ръбести, пак в чистилището. Ако намерят, че по лицето ти има бръчки, пак в чистилището. Лицето трябва да е чисто. В оня свят няма да имате недъг. Толкоз взискателни са, че вън и вътре всичко трябва да имате със себе си, тогава ще ви дадат най-малкото, което ще ви липсва. Понеже ние се намираме на земята, там ще ви го дадат. Тук, след като си ходил на бойното поле, за неговата храброст му дават кръст, някоя звезда, някой знак ще ви дадат. Най-малко една звездица или някое изгряващо слънце ще носите. Като мислите да станете съвършен и да угодите на хората, оставете се от това. Всички мислите за туй, което не влиза ни в клин ни в ръкав. Дойде при мене наскоро една умна слугиня, дето някога съм видял. Единствената умна слугиня. Тя ми разправя: „Учителю, бях на едно място. Цаних се и дълги години служих, но като отидох вкъщи, всичките обикнах. Но господарката ми се струва малко странна и не можах да я обичам, както бих желала. Забелязвам, че тя не беше разположена и оттам насетне неразположена. Но аз зная де е причината. Тя ще ми каже нещо да направя, аз няма да го направя както тя казва, а ще го направя както аз искам, и после ще я убеждавам, че е по-добре. Понякой път забелязвам, че съм от твърдоглавите. Ще ида да редя леглото на дъщерята, на синовете, на господаря, нейното легло няма да го наредя тъй както трябва, ще го наредя през куп за грош. Не е злото там, но после се зароди, че не мога да я търпя. Забелязвам, като я гледам, имам желание да се махне, да не е при мене. Пък добра е, много добра е господарката. Какъв дявол влезе, че ме мъчи, не мога да я търпя. А пък в туй време, когато тя е неразположена, той е разположен към мене. Той ще влезе в кухнята, ще ми обръща внимание, а пък нея туй я дразни. Аз виждам, че тя се мъчи.“ Казва: „Когато тя е неразположена, синът е разположен към мене. Когато тя е разположена към мене и аз съм разположена към нея, той никак не иде, той тогава ще дойде да дигне някой скандал.“ Казва: „Какво да правя?“ Рекох ѝ: „ Ще обичаш господарката си.“ – „Как да я обичам?“ – „Каквото ти каже, направи го. Направи го тъй, както тя ти казва. Ако ти сега напуснеш, ще останеш с лошо впечатление. Ти служи при тях, да те обикнат, че тогава ги напусни, да помнят, че са имали една слугиня, която от любов им е служила.“

Казвам, и вие сте като тази слугиня и вие служите при тази господарка. Всички от вас все сте слугини и вие искате да стане вашата воля. Ти на господарката ще служиш, нищо повече, ако искаш да бъдеш свободен.

Та казва, ако сега ви повикат на небето, знаете ли къде ще идете? Ако извикат един цигулар да даде концерт, веднага ще видите. Търпението показва качеството на любовта, която имаме към Бога. Ако човек има любов към Бога, той ще търпи. Не че ще бъдем слепи към погрешките на хората. Погрешките са погрешки. Бог търпи всинца ни. Защо ни търпи? Казва ни Той постоянно: „Ти видя ли погрешката на онзи? Не я прави!“ Сега онзи седи и казва: „Много си грубиянин.“ Не казва: „Колко си добър!“ И другия казва: „Колко си груб“, и двамата говорят грубо. Единият казва: „Знаеш каква погрешка имаш.“ И другият казва: „Знаеш каква погрешка имаш.“ И то е хубаво. Колко си груб. Ако си сиромах, без пари, ще бъдеш много груб. Но ако си богат и намажеш своята грубост с пари, ще бъдеш много мек. Тия хора не търпят грубостта. Един богат човек, заради богатството ще търп[ят], но един беден веднага ще го изпъдят. Ако дойде един цар с всичката грубост, ще го търпиш, но ако дойде един бедняк, веднага ще го изпъдиш. Питам тогава: Ти ли си търпелив или царят е търпелив? Представете си сега, че вие сте глух, не чуваш грубия глас. Щом познаваш, че някой е груб, ухото ти е деликатно. Хубав признак е, че оценяваш. Турил повече енергия в думите отколкото трябва, следователно ние трябва да икономисваме енергията си. Следователно, икономисвайте енергията си. Например, за малка работа харчите много енергия. Кажете: „Моля откъде идете?“ (Учителят го изговори силно, с груб глас.) Ще постегнете крановете. Печката е запалена, има повече въглища.

Сега слабата страна е, че вие тук се познавате. Като дойдете тук, да се не познавате. Ако не се познавате, като ангели ще се гледате. Като излезете отвън, да се познавате, а като влезете тук, да не се знаете. Отвън като излезете, да се познавате. Единственото красиво в света е да не познаваш хората. То е познанство. Да познаваш хората от дефектите им – това не е знание. Познание има да познаваш хората в неговите [техните] добродетели. Туй значи, да не познаваш човека. Щом един човек вие не го познавате, като го срещнеш, ще търпиш. А като знаеш, че си го срещал 10–20 пъти, нахохориш се и още отдалече си дигаш ръцете, а някого не си го срещал никак, търпиш го. Когото за пръв път срещаш, то е човекът на добродетелта. Престанете да мислите, че сте добри. Понякога вие мислите, че сте много добри. Че сте много добри, без да сте добри. Някой път мислите, че сте много лоши, без да сте лоши. Защото добро и зло в света са две неща, с които вие трябва да знаете да боравите. Ако си лош, трябва да знаеш да употребиш. На човека де е лошото? – Изкълчен е кракът, наместиш го. Лошият човек не намества крака. Дойде някой брат, лош е, не намести крака и остане крака неоправен. И този брат не ти причинява болка. Онзи, който ти намества крака, ти причинява болка, но той ти намества крака.

Та казвам, същественото за вас кое [е]? Колко положителни неща имате в ума си? Казвам, че тази година ще бъде една от щастливите години. Ставате сутрин, за какво мислите сега? Вие искате да се подмладите, да сте едно малко разумно дете. Представи си в света най-разумното дете, което съзнава доброто, което правят заради него. Представи си, че си човек на зряла възраст, който може да направи нещо. Готов е да услужи някому, най-първо да оцениш онова, което Бог ти прави. Второ, да направиш туй, което от тебе искат. Две неща човек да е готов. Всичко това, което става между вас, защо да не се учите да търпите? За пример, аз не се интересувам дали вие сте разположени един към друг. Мене не ме интересува това и любовта си дръжте потайно. Недоволен си от някой човек, да си спокоен, като дипломат. Обичаш го, не се изявявай. Нито омразата изявявай, нито любовта. Седиш спокоен. И тъй, любовта ви не е любов, нито омразата ви е омраза. Защото, ако се обичате, доколко деня работи любовта? Гостилничарят е много любезен, гладен си, той ти услужва. Щом се наядеш в тебе се яви едно състояние и гледаш по-скоро да излезеш из гостилницата. Ако този господин иска да те задържи по-дълго време, не ще останеш доволен от него. Ти си доволен от човека дотогава, докато ти услужва на твоите нужди. Щом ти услужи, той трябва да те остави свободен да излезеш из гостилницата. Гостилничарят да се освободи и ти да се освободиш. Аз не зная, вие държите някого в съзнанието си. Ако държиш един нечист човек в съзнанието си, ти оцапваш съзнанието си. Ако държиш по-дълго време в съзнанието си, той ще ти напакости. Ако дойде един богат човек в къщи, но така, облечен много хубаво, че остави хубавото във вашия ум, без да остави нещо. Оттам насетне всички вкъщи ще бъдете недоволни. Ще кажете: „Много хубаво беше, докато този човек не беше дошъл.“ Вие сте доволни. Той като дойде, постоянно ще говорите как богато е облечен, че и вие да имате такива дрехи. Питам: Защо този богатия човек не ви помогна? Не ви помогна, защото на един богат човек не може да помогнеш, той ще се докачи. Ти на един светия не можеш да му помагаш, той ще се докачи. Той, светията, мисли, че е съвършен. Ако си позволиш малко да кажеш, веднага и двамата сте светии на равна нога и си заминава. Светиите нищо не говорят един на друг, не се оценяват. Пък вие се отличавате с това, че си изказвате мнението. Казвате: „Еди-кого си не обичам.“ Какво нещо е да не обичаш един човек? Ако донесе във вашия дом празна торба, не я обичате. Защо? Не, че не обичате торбата, обичате туй, което е в торбата. Тази торба ви е обична дотолкоз, доколкото може да донесе нещо, което ви е полезно. В света няма безкористна любов. Синът обича майка си дотолкоз, доколкото му е дала нещо. Дъщерята или брата вие обичате дотолкоз, доколкото той е оставил нещо във вас. Ако нищо не ви остави, не може да го обичате. Вие мислите, понеже сте създадени от Бога, да ви обичат. От Бога, който е създаден, трябва да дадеш нещо. Законът е такъв. Не може да бъдеш обичан, ако ти не занесеш от изобилието, което имаш. Тия хора имат нужда. Често при мене идват някои и ми казват тъй: „Еди-кого си много обичам.“ Дойде друг, пак казва: „Еди-кого си аз не го обичам.“ Казвам: „Що ме интересува дали го обичаш или не.“ Той казва: „Аз го обичам, а той не ме обича.“ Аз виждам сега къде е погрешката. Той го обича, а онзи не го обича, понеже нищо не му е дал. Дойде другият и казва: „Аз не го обичам.“ Той е същото, както онзи, който казва, че аз го обичам. Този казва: „Аз не го обичам.“ Аз зная пак погрешката. Понеже нищо не са му донесли, не го обича той. Ако ти обичаш и не те обичат, погрешката е в тебе. Ако ти не обичаш някого, погрешката е в него. Разберете сега: Ако обичаш и тебе не обичат, погрешката е в тебе. Ти си имал жито, не си сял на нивата. Следователно, нивата ти нищо не е родила. Ако ти обичаш, пък тебе не обичат, ти не си сял нищо на нивата. Следователно, там е погрешката ти. Пък, ако ти не обичаш, пък тебе обичат, тогава погрешката е в другите. Ако ти не обичаш някого, ако те обича, погрешката е в него. Тогава, за да се оправят погрешките, ако искате да ви обичат, вие трябва да направите нещо. Какво трябва да направи майката, която иска да я обича синът ѝ? Тя е закъсала. Какво трябва да направи бащата, за да го обича дъщерята. Той е закъсал, ако сега очаква да го обича. Майката ще заведе своя син. Досега тя не е изявила любовта си. Бащата ще заведе своята дъщеря и ще ѝ каже, че той е внесъл в банката на нейно име, 500 хиляди лева, още като се е родила. Тя мисли, че досега баща и не се е погрижил. А той е внесъл 500 хиляди лева, оставил е един апартамент, за да може, след като той замине, преспокойно да живее. Тази дъщеря, като се научи затова, ще разбере, че наистина баща ѝ я обичал.

Та казва ви: Има защо да обичате Бога и ближните си! За ближните няма какво да говорим. Бог ви е дал един ум. С вашият ум вие още не сте работили. На вашия ум, туй богатство, умът, който работи във всичките умни хора, той е вашето наследство, което Бог е вложил в банката. Другите хора, като станат учени, туй учение, то е вашият ум, който Бог вложил. И един ден, като станете възрастни, туй богатство ще ви се даде. Един ден знанието, което имат всичките учени хора, туй което учат и изучават, един ден то ще бъде достояние на вас всичките. Да кажем, че един човек не е добър. Неговата доброта, неговото сърце работи във всичките добри хора и един ден този капитал ще бъде негов. И тогава иде мисълта: „Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си.“ Един ден Бог ще каже, понеже мислите, че Бог е несправедлив, че той ни оставил да страдаме, не е помислил за нас, Господ ще ни държи до скончанието на века и ще ти даде всичко, което другите хора са направили като дар, да види дали ще го прецениш. С какво ще заслужи човек любовта Му? За да измисли Бог спасението, с какво сме заслужили? Какво ще плати човек за спасението си?

Та казвам сега практически. Има една омраза и бих желал да се мрази така. Има една омраза, която скъсява живота. Аз не желая вие да я имате. Има една омраза, която продължава живота и бих желал да я имате. Има една любов, която скъсява живота, не желая да я имате. Има една любов, която продължава живота и желая да я имате. Ако се мразите, мразете се на свят, за да се продължи живота ви. Ако се любите, любете се с любовта, която продължава живота. Не с една омраза, която може да ви направи инвалиди, не и с една любов, която ще ви направи инвалиди. Аз не съм за тях. Аз съм и за любовта и за омразата. За омразата, която продължава живота и за любовта, която продължава живота. Я вижте Писанието, отворете Стария Завет, да видите как се заканя Господ. Вас не ви е приятен Стария Завет. Цяла една философия има. След хиляди години хората ще я разберат. Господ като се е заканил (Учителят чете от Стария Завет) - „Грехът Юдин е писан с желязна писалка…“ Всяка погрешка, която вие правите във вашето сърце, във вашия ум, внасяте тогава товар. Не внася[й]те този товар в съботен ден! Погрешките ви са товар, който вие внасяте. Никакъв товар не правете! Без товар! (17 глава от Йеремия.)

Когато човек живее в Любов, то е приношение. Да направиш приношение на Господа и да живееш по любов. В старите времена ще занесеш агне. А сега [с] доброто, което е в тебе, ще идеш пред Господа. Ако идеш и не носиш доброто, няма приношение. Тогава ще дойде обратното. „Да освещавате съботният ден.“ Туй значи, да освещавате деня на Любовта. В съботния ден на Любовта, никакъв товар да не носите. Туй значи, да освещавате съботния ден. Значи, ако не слушате Господа, Той постоянно ще ви изпитва. Дойде някоя болест, какво е тя? То е огън. Всичките болести, нещастия, които ни сполетяват, не са нищо друго, освен Божия гняв.

Когато се мразите, мразете се на свят. Когато ще се обичате, обичайте се на свят. Всякога ние мразим един човек, който има нашите прегрешения. Всякога обичаме един човек, който има нашите добродетели. Защото всякога ние обичаме един човек, който работи за нас. Всякога мразим един човек, който ни подяда. Ти не може да бъдеш обичан, защото подядаш, ще те мразят. Щом работиш за тях, ще те обичат. Щом подядаш човека, ще те мрази в какъвто и да е смисъл. Щом го подядаш външно или вътрешно, той не може да ви обича. Та ви казвам сега: „Всички с огън ще се изпитате.“ Искате да дойде огън да ви изпита. Аз искам, като дойде огънят, да не изгорите. Защо задържам огъня да дойде? – Защото, ако дойде сега огънят, ще изгорите и пепел ще станете. Аз желая, като дойде огънят, поне да се стопите. Считам, да се стопи човек, е нещо хубаво. Желая да горите без да изгаряте. Не желая да горите и на пепел да станете. Сега аз говоря едно, пък вие разбирате друго. Вие се намирате като онзи православен свещеник, който не бил много учен, не знаел как да чете. Когато идвал Великден, много лесно ще тури един мангал и кандилница, ще прескочи мангала, три пъти ще каже „Христос възкресе“. Свърши се работата. Но, един ден иде един гражданин, облечен хубаво, дошъл на църква на Великден. Седи в църквата. Попът седи, обикаля, ходи насам-натам, не може да тури мангала, гледа, че онзи го гледа какво ще прави. Минава час, два, три. Селяните казват: „Дядо попе, възкръсна ли Исус Христос?“ Той казва: „Видите ли онзи дявол. Докато той е там, не може да възкръсне Христос.“ Вие искате да направите нещо. Като идете в оня свят, как ще изтълкувате онези притчи на Христа: Лазар в лоното Авраамово, а богатият, вътре в ада и се гледат и се чуват, като си говорят. Казва богатият: „Отче Аврааме, та казва, как тия хора в рая са щастливи, като гледат другите че горят? Онези, които горят в ада се измъчват, в кожата си не може да се поберат.“ Казват: „Защо? Онези нямат ли милост да ги спасят там?“ Онова, което имате, то е невидимо. Страданията в хората не са видими, те са невидими. Онзи огън, който гореше в богатия, Лазар ни най-малко не го виждаше. Той виждаше пред себе си богатият, пред себе си в туника и богатият виждаше Лазаря, както го виждаше на земята. Казва: „Този не го ли зная?“ Той вижда Авраама и се чуди как Авраам позволява, този нехранимайко го държи там и от дипломатическа учтивост казва: „Изпрати го на земята, няма защо да стои при тебе. Прати го тук. Имам едно възпаление, да ми послужи, възпаление на гърлото.“ Не казва, че огън гори. И вие го имате. Някой път възпалението на гърлото имате. Дойде лекар – едно малко възпаление, огънчец на гърлото. От този огънчец човек може да умре някой път.

Та казвам, главата горе трябва да я подигнете. Тази глава горе трябва да е подигната. Когато хората не се обичат, много си говорят, много са красноречиви. А пък когато се обичат, говорят си по-малко. В Любовта говорът е ценен. В необичта всичко туй излиза навън. Сега аз ви говоря. Не говоря за външните. Като влезете в света, тук всинца сте все от праведните. В света като идете, там всичко излиза. Вие сте излязли от света и сте дошли тука, и пак ще се върнете в света. Но казвам, учете се сега да разсъждавате. Не ви казвам да се примирявате. Аз не съм за примирението. Светът се е примирявал. Приложете закона, оставете любовта сама да се справи с живота. Ако на една кална река пуснете силна вода, тази вода ще почисти калта. Ако влезе живота на любовта, ще почисти всичко. Няма какво да се примиряваме. Щом дойде любовта, тя носи всичкото богатство. Някой човек не ви обича, има си причини. Казали сте обидна дума, подяли сте го. Щом дойде изобилието, онова, което сте взели, давайте. Наместо грубите думи, кажете някои хубави думи. Няма да има никакво противоречие.

Сега най-малкото е да служите на Господа и най-голямото е то. Най-малкото в света е да бъдеш слуга, да не виждаш погрешките на хората. Значи, като дойде камък[…] ти ще затвориш да отпечаташ хубавите неща. Не да носиш безобразията на хората в себе си. За пример, минава някой, че като минава, тъй се поизкривил. Ти го фотографираш и казваш: „Виж какво направи, като мина.“ Имаш всичките фотографии, кой какво е казал и какво е направил. Питам: Защо ти са? Откъде знаете, че като изкривил някой устата си, то е заради тебе? Вие понякой път усещате да кажете нещо, туй, което усещате не е твое, то е чуждо нещо и то е чуждо. Нещо ти казва: „То е чуждо, не го казвай“, а друго нещо ти казва: „Кажи го!“ И ти трябва да избираш. Ако избереш едното, ти ще се намесиш в чуждите работи. Казва ти: „Кажи, да не мислят, че си глупав.“ Ето кой е умният човек. Този човек е бил богат и осиромашал, няма нито пет пари в джоба си. Като го срещнеш кажи му. Казваш му, че той има да ти дава. То е безпредметно. Ти казваш: „Имаш да ми даваш.“ Безпредметно е това. Ти, като му кажеш, той казва: „Съжалявам, нямам нито пет пари. Богат бях, а сега нямам, сега съм беден.“ Какво ще му кажеш? Кажеш му: „Друг забогатял, спечелил 4–5 милиона, ти ми дължиш малко. Сега си богат, издължи ми се. Благородно е от ваша страна. Имаш 5–6 хиляди лева да ми даваш.“ Тогава му кажи, като е богат, а като няма пет пари, какво ще му кажеш? Та казвам, на някой човек казвате: „Кажете ми погрешките.“ Аз ако съм на вашето място и съм недоволен, ще кажа: „Може ли да ме научиш на този занаят?“ Някой обича много да говори. Ще кажа: „Може ли да ме научиш и аз да говоря като тебе?“ Знаеш ли колко е логическа тази мисъл? Знаеш ли, когато осъждат някого, колко логически говорят. То е тъй, като някой адвокат. Тогава онзи, умният човек, трябва да иде при онзи и да каже: „Съжалявам, че ти създадох една голяма неприятност. Съжалявам, че толкоз време съм те карал да мислиш заради мене, което не го заслужавам. Аз съжалявам, че откраднах хубавото време. Останах в ръцете на дявола да те предизвиква.“ Щом се мразят хората, вършат работата на дявола, а щом се обичат, вършат работата на Бога. Едно от двете. Вие вашата работа не вършите. В единият случай, вие сте слуги на дявола, а в другия случай, вие сте слуги на Бога. Кога човек ще бъде слуга на себе си? Като дойде дяволът, аз ето какво ще му кажа на този старият господар: „Имам предвид онова, което искаш. Готов съм да го направя, но в себе си имам едно правило, което не го напущам. Първото обещание съм направил на Господа. На Господа съм дал първото обещание. Ще отида да изпълня Волята Му. И като свърша Волята Му, колкото време остане, ще слугувам на тебе. Ще дойда да върша твоята работа.“ Дяволът ще остане най-после да му слугувате. Аз, като изляза от Господа, ще имам такава висока температура, че дяволът, като ме види, отдалече ще офейка. Той не обича да му се повишава температурата. Той живее в един свят. Той обича да охлажда. Той живее в един свят дето гори и аз като го подкла[жда]м, той мисли, че аз нося огън и вече го няма там. Казва: „Аз се отказвам, не искам да ми слугувате на мене.“ Погрешката е там, че вие, като срещнете дяволът, вие сте много учтиви, казвате: „На ваше разположение съм.“ И там правите погрешка. Изпълнете най-първо Волята Божия и след туй се върнете да служите на дявола. Разбрахте ли хубаво? Вие ще идете да го повторите: „Учителят каза най-първо на Господа да служим, после на дявола.“ Тъй ще го кажете, но то е неразбрана работа. Щом се върна от Господа, аз съм самостоятелен. Ще направя на дявола една услуга, не отивам да му служа, но аз ще направя една услуга. Да ви изясня моята идея каква е: Сега представете си, че дяволът представя един вълк, който взел агнето и го турил на врата си и казва: „Ела да ми послужиш. Аз нося това агне да направя едно добро. Ела да ми донесеш вода“, да го направи. Казвам: Аз нося кибритена клечка и мисля, като ида при този вълк, ще му драсна зад опашката една кибритена клечка и ще му запаля козината. Като му запаля козината, ще иде да търси вода да се угаси и ще остави агнето. Ти ще идеш на дявола да му служиш, но ще му запалиш козината отзад. И ще тичаш и ти с него да го гасиш. Другояче, ако отивате да служите, ако човек така отива да служи, роб става. Вие искате да бъдете свободни. Всяко нещо, което правите, правете го от съзнание. За мене, тъй като се разговаряте, имате предметно учение. Гледам учениците в отделенията току дигат ръка. Учителката не може да дигне всичките. Всяко дете си има своя идея.Сега казвате: „Някои хора не се обичат.“ Обичат се хората, когато се познават. Не се обичат, когато не се познават. Обичат се, когато се познават. Когато се познават, всякога се обичат. В познаването всякога има обич. Любов и безлюбие. И в непознаването има обич. Следователно, досега всички не познават Бога. Защо? Те търсят Бога, те искат да познаят Бога, да служат. Всичките престъпления, които вършат хората, те искат като познаят Господа, да Му кажат: „Ти си причината за всичко туй.“ Господ, понеже знае мислите на хората, Той се отдалечава, да ги не слуша. И най-после казват: „Няма Го Господ.“ И като Го няма Господа, понеже Го няма, казват: „Ние сме причината на всичките злини, които съществуват в света.“

Та казвам, разсъждавайте сега! Ако обичате някого, знаете защо го обичате. Ако не Го обичате, трябва да знаете защо. Има си причина, повод. Трябва да намерите погрешката, когато не те обичат. Трябва да намериш погрешката, когато и ти не обичаш. Ако аз предизвикам преждевременно да ме обичат, съжалявам, понеже туй, за което ме обичат, аз го нямам. Ако ме мразят заради туй, пак съжалявам, че съм причина, понеже туй, за което ме мразят, го нямам. Обичат ме за туй, което го нямам. Мразят ме за туй, което го нямам. Някъде не ме обичат, пак намеря погрешката. Щом не ме обичат, на тия хора не съм направил никаква услуга на тях, по отношение на хората. А към Бога туй е изключение. Сутрин щом станем, Бог постоянно ни дал всичко, всичко е предвидил. Няма нещо в нашия живот, което Той да [не] е предвидил. Само че ние, с нашата слепота не виждаме. Всичко е предвидил и туй, което имаме, се дължи на Него. И затуй, като се върнете, благодарете в себе си за онова богатство, което е вложил във вас. И като съзнавате, да се продължи вашия живот. Когато се критикувате не да скъсявате живота си, но да го продължавате. Да имате омразата, която продължава живота. Нека има омраза и без нея не може. Вие искате на земята да живеете без омраза, то е невъзможно. Искате да живеете без съмнението, да не дойде съмнението и то е невъзможно. Всичките противоречия, които съществуват, ще дойдат. Няма да остане нито едно противоречие, което да не се яви. Какво трябва да правите? На земята онзи, който се е окалял, търси вода да се очисти. Онзи, който има нечиста дреха, иска да се умие. Постоянно човек търси чиста дреха, да се облича. Постоянно човек трябва да облича и съблича всяка мисъл, да разглежда. Ако тази мисъл не му допада, да я тури настрана. Винаги неговите мисли, неговите желания постоянно да се обличат. Всеки ден да може да се облича с най-хубавите дрехи.

Сега правилото: Ако ви боли кракът, причината не е в крака, причината е във вас. Ако ви боли главата, причината не е в главата, причината е във вас. Ако боли коремът, причината не е в коремът, причината е във вас. Вие сте турили нещо във вашия стомах, което не може да смели. Вие сте турили мисъл, която умът не може да смели. Вие сте турили едни обуща на краката си, с които те не може да се спогодят. Причината е във вас. Не търсете да хукате краката си, че този е така, онзи е така. Причината не е в стомаха, не е в главата, но причината е във вас. Турете хубави мисли в главата си, турете хубави желания в стомаха си, турете хубави обуща на краката си, турете хубави дрехи на тялото си! Турете най-хубавите дрехи, които имате, облечете се хубаво, за да имате Божието благословение, което Бог ви дава! Радвайте се, че като идете на онзи свят, няма да се познавате, както тук се познавате.

Добрата молитва

16 Лекция от Учителя, държана на 18 януари, 1939 година, София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, казва, може, сега, аз, бог, хора, дойде, всичко, обичат, любов, казвам, свят, съм, живот, всички, иска ,

Общ Окултен клас , София, 18 Януари 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder