НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Организиран и неорганизиран свят

Организиран и неорганизиран свят

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, свят, хора, глава, всички, работа, път, земя, себе, растат, влезе, бъде, опашката, линия, живот, шапката ,

Младежки окултен клас , София, 13 Януари 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва
"Махар Бену Аба"

Имате ли някаква зададена тема? – /Нямаме./

Каква е разликата, ако човек живее в един организиран или в един неорганизиран свят? В един неорганизиран свят не знаете как (да) поставите един предмет. От това зависи неуспеха. Някой път имате едно желание, не може да го постигнете. Някои неща не се постигат. Казвате: „Невъзможно е.“ В даден случай някои неща са възможни. Често казвате, че някой човек е здрав, а някой е болен. На какво се дължи здравето, на какво се дължи болестта? Болестта организира ли се? Болестта се дължи на един по-низш живот. Когато висшият живот стане господар на низшия живот, имаме здравето. Когато низшият живот се подчини на висшия, имаме здравословно състояние. Когато висшият се подчини на низшия, имаме болест. Вземете простия пример: Когато някой човек боледува от холера, тия микроскопически същества така бързо се размножават, ядат и пият на общо основание, без да плащат, че човек умира от нечистотиите, които оставят в неговия организъм. Те ядат и пият и оставят всичко разхвърляно. Като го уморят, търсят някой друг да хванат. Ходят на гости, посещават този, онзи. Дето влязат, все уморяват човека.

Сега те са общи заключения. Ако вие допуснете една лоша мисъл, тя ще се умножи. Една лоша мисъл може да причини болезнено състояние. Една лоша мисъл и едно лошо чувство имат формата на един низш живот. Ако на тази мисъл ѝ дадете възможност да се размножи, вие ще се намерите в трудно положение. Или ако на едно лошо чувство му дадете възможност да се размножи, значи не сте господар на него, то ще влезе във вас и ще си направи каквото иска. Сега всички разсъждавате, казвате: „Защо природата допуща това, защо допуща онова?“ Вие се намирате в положението на богатите хора, които казват, че защо слугата не направил това, защо не е свършил една работа. Питате, трябва да си отговорите. Защо слугата не е направил работата на господаря си? Най-първо имате две положения, които не са естествени. Отгде накъде единият да се счита господар, а другият слуга? В природата винаги става слуга. Първоначално е така. В неорганизирания свят силният е господар, а слабият е слуга. В организирания свят слабият е господар, а силният е слуга. На пръв поглед вас ви се вижда неестествено, как човек да бъде господар, когато е слаб. Представете си, че в един царски дом се роди едно дете, което е слабо, но нему трябва да му отдават почести. На това, слабото дете, защото се родило в царски дом, ще му се отдават почести. Ако беше се родило в един цигански дом, никакви почести нямаше да има. Като мине покрай количката някой войник или някой офицер, ще даде почит, защото светът е организиран така. Или вие влезете в един съвременен университет, носите цилиндър, шапка или български калпак, като влезете, вие сте длъжни да снемете шапката. Морално е прието така. Не можете да влезете в класа с цилиндър. Щом влезете отвън, казвате: „Аз съм свободен да си снема шапката или не.“ Отвън може да носите шапката, като влезете вътре не може, трябва да си снемете шапката.

Или някой път ви се случи да сте неразположен. Не сте изучавал неразположението на какво се дължи. Ако вас ви накарат да минете през цигански тръни, какво ще бъде вашето разположение? Като влезете в една нива с цигански тръни, вие вече ще имате едно неразположение. Ако минете през такава нива, вие не искате да ходите, как ще искате, ще имате най-малко десет тръна в краката. Ако вървите много внимателно, ако търсите място да си турите крака, ще имате малки одрасквания. Ако минете, както вие знаете, непременно ще има тръни в краката.

Понякой път аз ви наблюдавам как говорите. Ни най-малко вие не си давате отчет за думите си. Някоя дума може да има произхода на циганските тръни. Или някое желание може да имате и то може да има произхода на циганските тръни. Къде е сега лошото на циганските тръни? Ако се търси философски откога циганското тръне се е образувало? Тия тръни са защитителна мярка. Тия бодили, за да ги направи циганското тръне, има причини, които са го заставили, за да ги направи. Или има някои крушови дървета с тръни, а другите не са направили. Аз съм виждал някое дете, качило се на една трънеста круша, то нямало опитност, качило се с бяла риза горе на крушата, но там не може да мръдне, забиват се тръните в ръцете му, то плаче. И трябва да се качат с някоя стълба да го снемат.

Казвам: При сегашните условия психологически трябва да се изучава закона на човешката мисъл, трябва да се изучава закона на човешките чувства и трябва да се изучава закона на човешките постъпки. Да кажем, ти искаш да постъпиш по някой начин, трябва да се запиташ защо. Какви са побужденията да постъпиш по този начин или по онзи начин. Запример, вземете простото обяснение. Запример, някой път искаш да пееш някоя весела песен. Защо? Защото си весел, имаш разположение. Или пък някой път искаш да пееш някоя песен, която е миньорна, тъжна – неразположение имаш. Казвате някой път: „Защо съм неразположен?“ В какво седи неразположението на човека? Да се отдели неразположението от човека. Всякога трябва да бъдете силен да отделите едно неразположение от вас. В дадения случай считате неразположението една присадка. Може в пет минути да присадите присадката и да израстне, и да даде плод. Имате една обидна дума. Някой ти казал: „Колко си лош!“ Какво е обидата? Какво ще произведе? Има известни думи, от които вие се обиждате. Като кажеш „лъжец“, вие се обиждате. Кой създаде думата „лъжа“? Мислите ли, ако влезете в един благороден свят, ще намерите думата „лъжа“, „кражба“? Ако влезете в един низш свят, дето хората не живеят добре, ще има такива лоши думи. Дето хората живеят добре, ще има думата „добро“, дето не живеят добре, дето не чувствуват добре, там няма да я има. Питам: В мравешкия свят има ли думата „добро“? В света на мравите понятието „добро“ има ли го?

Сега, кой ви дал правото? На какво се дължи известно право? Право има всеки, който се задължава да извърши някаква работа. Представете си, че по закон вас ви задължат да напишете една книга. Вие се ангажирате да напишете нещо. Дават ви книга, ако се ангажирате, ако не се ангажирате не ви дават, и мастило няма да ви дадат, и перо няма да ви дадат. Представете си, че ви позволяват да ходите, но трябва да свършите някаква работа. Движението е свързано, има известен обект. Ти, за да се движиш, най-първо трябва да имаш известна прицелна точка. Ако човек имаше нужда от въздух, щеше ли той да работи? Защото дишането е една принудителна работа, но е приятна работа. Ти си принуден да дишаш, понеже ако не дишаш, ще се намериш в трудно положение. Или ти си принуден да се храниш, ако не се храниш, ти ще се намериш в затруднение. Ти можеш да се откажеш за два, три дни да не ядеш, но най-после самата нужда ще те застави, трябва да работиш, трябва да вземеш храната, да я дъвчиш в устата. То е работа. Ако нямаше разположение и ако нямаше нужда, не би се завзел да работиш. Човек обича спокойствието. Всички обичате и търсите добрия живот. Но добрият живот не е и най-лесният живот. Вие искате да прекарате живота си с колкото се може по-малко работа. Даже считате, че човек да седи повече на стола, колкото може по-малко да се движи. Тогава ти само със звънеца ще даваш заповеди, този да се погрижи, онзи да се погрижи, всички да се погрижат, а ти да седиш като един център.

Сега, това понятие, обидата, от милиони години съществува. Ти може да обидиш едно низше животно. И те се обиждат. Ако побутнеш котката, тя веднага ще те одращи. Ако ти стиснеш опашката на котката, тя веднага ще остави своето благо, ще намери опашката и ще каже: „Ти нямаш право да ми стискаш опашката.“ Къде трябва да хванеш човека, за да го хванеш и него като човека за опашката? Къде трябва да стиснеш човека, за да почувствува и той същото положение, каквото котката чувствува, когато я хванеш за опашката? В сегашния век, в сегашната култура, хората са се объркали. На сегашните хора идеите са неорганизирани. Светът, в който живеем, е неорганизиран свят, постоянно се намираме в едно противоречие.

Тук, като дойдохме най-първо на Изгрева, поляната беше свободна. Всички накъдето тръгнеха, можеха да минат, да идат за вода. После започнаха да турят телове и сега не можеш да тръгнеш направо, трябва да търсиш уличка да минеш. Може някой път да се закачиш на тела, да си скъсаш дрехата. Първоначално всичко беше свободно, по поляната можеше свободно да се минава, сега има сто препятствия, докато идеш някъде. Защо? – Защото хората туриха тия прегради. Вие сега и в себе си туряте тия препятствия, туряте телове, телове. Дойде някой човек, казва: „Едно време направо вървях, сега не може.“ Ти си турил тия прегради. Кое е по-хубаво, с прегради или без прегради? В даден случай без прегради, в даден случай с прегради. Сега, ако нашият салон нямаше тия прегради, тия ограничения, какво щеше да бъде положението? Вятърът понякой път щеше да си даде думата от единия край до другия. Сега има прегради, турени прозорци, за да ограничават вятъра да влиза и да безпокои. Следователно, всичките прегради, които съществуват, трябва да бъдат целесъобразни.

Какви са свойствата на тия двете криви линии (Фиг. 1)? Имате линиите AB и A2B2. Тия линии показват човешката глава. В първата линия умствените линии са развити, във втората личните чувства са развити. Този човек всякога ще мисли за своето честолюбие. Той вечно се намира в противоречие. С всичкия създаден свят все ще бъде в стълкновение. Този го обидил, онзи го обидил. Този казал обидна дума, онзи казал обидна дума, навсякъде той ще намери обидни думи, за да се обиди. За обидните думи причината е неговото ухо, то е така развито, че навсякъде ще намери обидни думи. На този, който има първата линия на главата AB, неговият ум е малко по-широк. Той не се занимава изключително с обидите. Запример, ти вървиш, вятърът ти дигне шапката. Тебе ти е неприятно. Но ако дойде един човек и ти вземе шапката и я хвърли, както вятърът направи, какво ще бъде положението? Ако някой друг направи това, което вятърът направи, какво ще чувствуваш в даден случай? Защо, запример, вятърът като ти дигне шапката и ти захвърли шапката не се обиждаш, а само ти е малко неприятно? Някой път може да я отвлече. Погледнеш, не можеш да намериш обекта, не знаеш кому да се сърдиш. Ако някой дойде и ти вземе шапката и я хвърли, веднага ти се докачиш. Защо на вятъра не се докачаш? Представете си, че аз мога да направя два меха толкова силни, че като прекарам движението в меховете, шапката ви да отхвръкне. Аз се смея. С меховете може да ви отнема шапката, без да се докачите. Ако взема с ръка шапката и я хвърля, вие ще се обидите. Добре. Представете си, че вие носите една стара шапка окъсана, има десетина дупки по нея. От немай-къде я носите. Аз идвам, взема ви шапката и ви турям на главата една нова шапка, хубава. Вие пак няма да се докачите. Значи, ако онази, лошата шапка се замени с по-добра, няма да се обидиш; но ако направя обратното, взема новата шапка, пък ви туря на главата скъсаната шапка, тогава има докачение. Защо е така? Същият закон е. Някъде ви боли кракът. Защо ви боли? Така е направен кракът, боли. Болестта е предпазителна мярка, за да пази. Всякога, когато вие чувствувате болка, то е предпазителна мярка. Запример, вие чувствувате топлината, то е предпазителна мярка. Когато се усилва туй усещане на топлината, може да се изгорите и за да не си изгорите ръката, усещате топлината като една предпазителна мярка. Личните чувства в човека са една предпазителна мярка. Следователно, умният човек не се приближава много. Всякога, когато човек се приближи повече, отколкото трябва, той ще се обиди. В един организиран свят нещата са поставени на такава дистанция, както в музиката е поставен всеки тон на известна дистанция от другите. Един тон трябва да се постави на своето място, тогава между един тон и друг тон има съчетание, съответствие. Ако няма това съответствие на тоновете, ражда се дисхармония. Казва: „Песента не е хубава.“ Но представете си, че ви дадат задача да влезете между хора крайно честолюбиви, да ви дадат една задача, да се не скарате с никого. Тъй да влезете, да се спогодите с всички. Какво трябва да направите? Вие изведнъж искате да влезете между добрите хора. Там е лесна работа. Вие искате да влезете да живеете между най-добрите хора. Въпросът е лесен там. Но представете си, че влизате между крайно честолюбиви хора, като взривни вещества, динамит, барут, навсякъде може да произведеш някакво стълкновение. Знаете, каква трудна задача е то? Представете си, че вие сте чиновник и вашият директор е крайно честолюбив. Какво ще правите? Учител сте и инспекторът е честолюбив човек, всички учители треперят. Главата му е такава, какво трябва да се прави? Взискателен е малко. Сега как трябва да се постъпи? Природата, запример, тя е маскирала, турила носа на главата, показва се, като че всичко е на място. Линията от основата на носа, която минава по средата на челото нагоре, през теменната част, тилната част и стига до врата, показва какво е състоянието на човека. Ако главата е спитена горе, както земята, плоска е, а отстрани широка, тия хора са жестоки, имат състояние на човешкия дух. Вземете вие гръбначния стълб на змията, главата ѝ отгоре е почти сплесната, плоска е, но е широка. Змията е жестока, като хване една жаба, тя я нагълтва, жабата кряка, а тя спокойна седи. Даже на змията ѝ прави приятно впечатление, че кряка жабата. Като кряка тя, на нея ѝ става приятно и я поглъща цяла. Ако главата отгоре е плоска и разстоянието до ухото е голямо, то е добър признак. Колкото плоскостта е по-близо до ухото, толкова животът е по-низш. Главата на човека може да се раздели на три етажа. Някои животни имат само един етаж, вторият етаж още не е изработен, няма го. Някои имат втори етаж и едва у човека имаме едно здание в три етажа. Човешката къща е на три етажа, по това се отличава. Всякога човек има триетажна къща.

Но сега ние се намираме в един свят на резултати. При създаването на човека са работили други същества, и този живот, който хората сега имат, е резултат на други разумни същества. Ние живеем в този разумен свят и се учим. Намираме доста голямо противоречие, понеже излизаме от един неорганизиран свят и намираме много противоречия. Какво трябва да се прави? Да допуснем, че огънят е много горд, всякога, когато направиш погрешка, ще те изгори. Какво трябва да правиш? Да си направиш един голям железен дилаф, че отдалече да го хващаш. Ще го изваждаш с почитание. Ще го изваждаш с почитание, няма да го изваждаш с ръката си. Той не обича да го пипат. По човешки е така. Ако го пипаш, ще те изгори.

Питам: Какви са вашите дилафи, когато пипате един честолюбив човек? Как трябва да се бута там? Да кажем, имате един много честолюбив инспектор, учител сте. Или сте чиновник в министерството и имате един честолюбив началник. Какво ще правите? Аз съм наблюдавал, когато две мъжки котки се срещат, те се разгледат, имат си етикеции, едната движи си опашката и другата си движи опашката, гледат се. Ако едната е по-миролюбива, не иска да води война, стои настрана. Ако ли не, току изведнъж дигне опашката нагоре, хванат се лице с лице. Хванат се, прегърнат се с предните крака, задните крака са слънчевия възел, изскубнат козината. Ако едната не иска да се бие, свие опашка, дава един миролюбив тон. Едната издава мажорен тон, другата миньорен, подвие опашка, седне. Онази дигне опашка, обикаля, обикаля, най-после си замине. Едната като си завие опашката, рядко се случва другата да се нахвърля отгоре ѝ. Казва: „Да бъдеш тъй добра, аз искам да живея в мир и съгласие.“ Другата казва: „Да помниш, че аз съм директор.“ Щом застане директорът, онази стане и тя си дигне опашката. В тия двете котки има един морал. Ако едната не си свие опашката, тя ще опита задните крака на директора. Казвам: Хиляди години като са страдали, са дошли до едно положение. Като се срещат, отдалече знае, че директорът иде и веднага си свие опашката, започва да издава миловидни тонове. Другата тържествено върти опашката, обикаля, обикаля. Върти си така опашката, да покаже, че е с власт.

Хората правят същото. Когато някой дигне дървото да те бие, ти се свиеш. Ще търсиш някой камък някъде да се подслониш. Движенията са почти същите, само че моделирани. В човека са малко по-гъвкави.

Вие имате два свята в себе си. Единият е организиран свят. Вие излизате от неорганизирания свят и се намирате в едно крайно противоречие. Казвате: „Що така се отнасят?“ Той не може да се отнесе другояче. Защо огънят гори? Или ако барнете една киселина, трябва да бъдете внимателни. Ако барнете азотна киселина, веднага ще усетите изгаряне на ръката. Киселина е това. Някои неща в света са като киселините. Злото в света е като киселина, гори навсякъде. Нещо активно е злото. Доброто какво е? Доброто не е киселина. Когато ние кажем, че злото е потребно, разбираме, има известни елементи, които то може да разтвори като киселина. Злото в известни условия, в организирания свят, като една киселина е потребно. Като идете при един златар, ще видите, че нему са потребни киселините. Те са необходими за изчистване. Казвам: Злото в дадения случай не като понятие, но като сила е потребно и вие трябва да знаете как да се справите с него. Вие как се справяте със злото? Някои от вас казват, че се справят с тояга. То е непослушание. За в бъдеще децата в училище ще бъдат разпределени в класове според способностите, ще има деца първокласни, второкласни, третокласни, първостепенни на първия клас, второстепенни на втория клас.

Наскоро дойде една майка с едно дете, закъсняло в развитието си, което мудно са развива. Виждам къде е причината. Долната част на челото върви по мъжка линия, обективният ум чрезмерно развит, после скулите са силно развити, брадата, волята е слабо развита, личните чувства са по-слабо развити – имате дете, изостанало в своето развитие. Главата ниска, не е израстнала. Майката иска да знае кои са причините за закъсняването. Казвам: Тя върви по мъжка линия. Някъде някакво отклонение е станало в развитието. Започна да разправя, че дядото обичал да пие. Понеже това дете върви по мъжка линия, за пиянството на дядото, това момиче носи последствията на дядото. Дето е слаба в ума, дължи се, че има нещо, което препятствува. Дядото, който ял и пил преди сто години, то сега изплаща последствията на своя дядо. Някой път даровити деца вървят по същата линия. Децата носят последствията на миналите поколения. Бъдещите поколения ще носят последствията на онова, което вие свършите, доброто или злото, всичко туй се предава. Добрият живот се предава от едно поколение на друго поколение. Или можем да уподобим наследствеността на онези, които са ходили на северния полюс, оставяли са провизии по пътя, като се връщат, намират ги. Човек като се връща, ще намери онова, което е оставил. Сегашните хора мислят, че каквото се направи, се изгубва. Пък туй, което направи човекът, остава, потребно е.

Сега трябва да се освободите от едно ограничение. Вие седите и търсите причината вън от човешкия живот. Седите в едно положение и намирате, че условията са лоши. Не знаете как да излезете от тия лоши условия. Представете си, че вие се намирате в едно планинско място, в една хижа сте. Гледате там на огнището дърва, всички възможности имате да запалите огъня, но нямате кибрит. Представете си и другото положение: Кутия кибрит имате да запалите огъня, но нямате дърва. В един разумен живот и кибрит трябва да имате, и дърва трябва да имате. И подбудителната причина, и тя трябва да съществува. Едновременно и двете неща трябва да ги съпоставите в действие. Аз бих ви препоръчал за самовъзпитание, вашето съзнание не е будно. Външна обхода нямате. Ние говорим за любовта, но един любовен свят е крайно организиран. Човек трябва да бъде крайно организиран. Той трябва да има интересите на другите хора както своите интереси. Във всеки един човек трябва да вижда себе си. Както спрямо себе си е внимателен, да не причини болка никому, както на себе си да гледа. Ти ни най-малко няма да вземеш чука и да си туриш пръста да удряш. Ти не го удряш, защото щом удариш, ще почувствуваш болка. Но ако вземеш един чужд палец и го удариш, той чувствува болката, ти не чувствуваш, казваш: „Да търпи.“ Щом препоръчваш търпението на другите хора, болката не е наша. Най-първо трябва да направите опит със себе си. Всяко страдание да ти е близко. Светът така може да се поправи.

После, трябва да имате разумност. Дойдеш да свириш, няма да си туриш краката да свириш. Допуснете, че вашите крака имат самосъзнание, казват: „И ние искаме да свирим.“ Кому ще дадете право да свирят? Краката трябва да отстъпят на ръцете да свирят. Щом дойде до ходенето, ръцете отстъпват на краката. Ходенето е работа за краката, свиренето е работа за ръцете. Щом дойде до ходенето, давам право на краката, понеже в туй изкуство те са учени. Щом дойде до свиренето, то е работа на ръцете. В природата всичко е определено. Щом дойде до гледането, очите имат право. Щом дойде до слушането, ушите имат право. Щом дойде до обонянието, носът има право. Щом дойде до яденето, устата има право. Че ако устата не иска да работи, знаете ли, ще останете гладен. Ако ушите не искат да слушат, не си свършат работата, ти ще паднеш в най-голямо нещастие. Кавам: Трудът е разпределен. В ума има още по-голямо разпределение. Ако разгледате вашата интуиция, ще ви покаже в дадения случай как трябва да постъпите. Запример, ако вземете едно растение, което има афинитет към някой метал, ако вземете това растение в ръцете си, там, дето се намира метала, сребро, желязо, злато, веднага това растение се огъва към този метал. Та всички трябва да работите. Едно самовъзпитание ви трябва. На сегашните хора им трябва самовъзпитание. Хората търсят всичко вън от себе си, казват: „Нямаме условия.“ Ако един със слаба памет го туриш в най-хубавата стая, не може да учи. Причината е в главата. Ти имаш отлична глава, където и да си, ще учиш добре. Ако твоята глава не е организирана, и в най-хубавата стая да си, пак си същият. Способният ученик турете го и в най-лошата стая, той ще учи. Една хубава, отлична глава трябва да има човек. Трябва да знаете да организирате главата си. Всички външни условия, те сами по себе си ще дойдат.

Казвам: Някои от вас трябва най-първо личните чувства да ги възпитавате. Едно лично чувство, за да го възпитате, трябва да има от елемента на милосърдието. Едно лично чувство, за да се възпита трябва да има от елемента на вярата, от елемента на надеждата и от елемента на разумността. Едно лично чувство трябва да има от елемента на музиката. После да има мистически схващания, после да обича чистотата. Едно лично чувство показва областта на човека. Личните чувства показват правата, които природата дала на човека. Тия права са много, то не е само в едно направление. Един поет, в какво седи неговата поезия? Поезията се дължи на месечината. Той трябва да има грамадно въображение. Поетът ще описва едно малко минзухарче, едно кокиче, ще тури качества, които ние не виждаме. Че се усмихвало, че било облечено като царска дъщеря, че какво ли не вижда, говори му. Че говори, говори, но за кого? – За поета говори. Ако видите едно съвременно радио, радиото ли говори? Поетът види едно кокиче, то е радио. Разумното съзнание не е в самото кокиче, което израства. Туй кокиче говори, зад този говор виждаме разумната станция, която предава тия вълни. Кокичето говори. Като срещна едно кокиче, първата песен, която то ми казва, е това: „Без чистота в света животът не може да съществува.“ Нищо повече. Под думата „чистота“ ние разбираме най-хубавите условия, при които може да се проявим. Що е чистотата? Най-добрите условия, при които човек най-добре може да се развива, това е чистота. Вън от това чистотата като понятие е безпредметна. Като едно условие, за да се добие нещо, тогава чистотата е на място. Чисти трябва да бъдем при условията, които ни се дават. Трябва да пазим чистотата, понеже ако не пазим чистотата, тогава ще спънем нашето развитие. Щом не пазиш чистотата на своите мисли, на своите чувства и постъпки, веднага ти ще се спънеш.

Ще ви дам едно упражнение: Сутрин, щом се събудите, направете един опит със себе си, да видите колко сте обикновен човек. Щом като се събудиш, помисли, че има още един човек, който ти казва: „Ха, Иванчо, ха стани!“ Като речеш да станеш, ти ще се повъртиш още малко. Като кажеш: „Иванчо, стани!“, веднага ще станеш. Господар е онзи, който като каже: „Стани“, веднага става и започва работа. Щом започваш да се обръщаш насам, натам, ти си още от неорганизирания свят. Някой път казваш: „Аз ще направя тази работа.“ После казваш: „Още не му е дошло времето.“ Стани веднага, направи тази работа. Кажеш: „Няма да я направя.“ Стани, направи я, ти ще си създадеш един характер. Или ти кажеш: „Днес ще постъпвам с всички хора добре.“ Дойде някъде, удариш го, казваш: „Те не разбират, трябва да им се натрие носа.“ Ти ще натриеш носа на тях, други ще натрият носа на тебе, върнеш се неразположен. Срещнеш един човек, кажи му тъй: „Днес виждам нещо особено в тебе, нещо хубаво виждам в тебе.“ Когото срещнеш, кажи му: „Изменил си се.“ – Как ще му кажа, когато не е така? – Там е работата, че да го прецениш. Или като идете някъде, ще кажеш на себе си: „Иванчо, последно място ще вземеш.“ В човека има две същества, едното е господар, другото е ученик, учи се. Казват, че човек е двояк, старият и новият човек. В човека има едно същество мърморко. Седи той и мърмори, постоянно се лошата страна вижда. Все подозира, каквото и да направят другите, все ще намери опакото. Ти и да го убеждаваш, казва: „Ти не разбираш, не знаеш какви са още хората. Ти внимавай“, започва то и да те учи.

Тогава казвам: Вземете една линия, направете една линия на главата. Ако челото не е хубаво развито, направете едно хубаво чело. Религиозното чувство не е развито, подигнете главата. Ако издигнете един перпендикуляр от ушите до горната част на главата, тази линия ще покаже какво е религиозното чувство. Колкото тази линия е по-висока, толкова религиозното чувство е по-развито. Кривата линия от ухото до средата на главата показва какво е религиозното чувство. Относително това е вярно. После трябва да вземете много други съображения. Казвам: Турете си най-хубавото чело. Ще стане едно малко преобразование. Сега вие искате другите хора да направят за вас нещо. Може и другите да направят. Майка ви, когато ви раждаше, ако (имаше) туй знание, тя можеше да създаде със своята мисъл една прекрасна глава. Понеже майката не е знаела, главата ти останала такава.

Ти искаш да бъдеш художник, трябва да знаеш изкуството как да рисуваш добре. Ако си обикновен художник и рисуваш обикновени картини. Сега искате да създадете новия живот. Новият живот изисква познания. Но като ви говоря, сега може да преобразите себе си. Вечерно време като си лягаш, ще кажеш: „Искам с една десета от милиметъра да си повиша главата.“ Все таки може да израстне, то е много малко. Но ако израстне това, малкото подобрение, ако може да стане, то е един придатък. Или запример, ако искате да бъдете умен или ако искате да имате сила, или ако искате да развиете паметта си, внушавайте си. Кажете си: „Искам да имам силна памет.“ Или: „Искам да имам музика.“ Ден, два, три, четири, година, пет години, музиката се развива. Ти много малко мислиш за музиката. Всяко нещо трябва да се подхранва. Човек трябва да подхранва чувството на дружелюбие, на приятелство, трябва да подхранва своите лични чувства, въображението трябва да подхранва. Някъде не е твърд, твърдостта трябва да подхранва, трябва да подхранва своята вяра. Това са все чувства, трябва да ги подхранва. Ако не ги подхранва, не могат да растат, да се развиват. Според вас какво трябва да пише един поет? Да кажем, ако той е мистик, развива вътрешното съдържание на поезията, какво ще пише като мистик? Или като поет-лирик, какво пише? По какво се отличава лирическата поезия?

Всички чувства и способности, които има човек, те му са дадени условия за саморазвиване. В материалния свят способностите са дадени като органи, с които той да се ползува. Той трябва дълго време да изучава своите стремежи, тия органи, които има, те трябва да бъдат нагласени както едно пиано, за да може пианистът да свири. На човека всичко трябва да е нагласено, за да може да работи. На някои хора съзнанието е пробудено, но той иска да помни, но не може. На някои паметта е недоразвита, някой път е развита, но има млечна киселина, която препятствува да се прояви паметта. Затуй най-първо трябва да се създаде едно спокойно състояние. При създаването на една временна връзка да се не безпокоите. Отвън ще имате голямо безпокойство. Вие вземате онова положение, което вземат ония, които строят един кораб. Те имат предвид не (да) премахнат препятствията, но да дадат един вътрешен устой на кораба, че тия препятствия да не засягат кораба. Те го построяват така, че всички препятствия, които могат да се явят, да може корабът да издържи. Така да е устроен параходът, че да може където и да се намира, както и да се клати, да има едно равновесие, да не се обърне. Казваме за някого, че той е неустойчив в характера си. Един параход, като се клати, да е устойчив, да върви, да има една линия, да не изгубва своето равновесие. Че се разклаща на една или на друга страна, то е само за избягване на препятствието в туй клатене, в туй наклоняване наляво, надясно, напред и назад, той все трябва да има един (и) същ път.

Ние искаме да сме както земята. Ние мислим, че земята не чувствува. Не, земята е разумна. Ходим по нея, плюем, какво ли не правим по земята и тя мълчи и търпи. Както търпи земята, така и ние трябва да търпим. Ти ходиш по земята и не ти иде на ума, че може тя да не е доволна от тебе. После плюеш по нея. Представи си, че ти носиш един твой приятел и той постоянно те плюе на гърба ти, секне се отгоре ти. Казвам: Съвременните хора нямат възпитание. Те плюят на земята и като дойдат до себе си, искат да имат всичките удобства, като че са божества. Едно божество трябва да бъде внимателно, като върви по възможност с най-малките аварии. Като минеш, да не причиниш никаква пакост. Вие още (не) сте изучавали закона, не знаете с кого сте свързани. Вие принадлежите към някаква група на същества. Не сте само вие. Вие сте представител на някаква група същества. Та съществото, което обидило вас, няма да обиди само вас, но цялата група. Като ви обиди вас, и да не искате да обиди другите, цялата група се обижда. Като дипломати някой път ще представите в една мека форма, ще кажете: „Едно изпитание.“ Ще смекчите работите. Някой път като дипломат представите работите, както не са и влошите работите или вземете идеята, че всички хора са създадени от Бога. Вие обидите един човек. Вие не обиждате само него, вие обиждате Този, Който го е създал. Кажеш: „Какъв голям простак. Глава имаш, но ум нямаш.“ Така не се говори. Значи ти обиждаш Онзи, Който го създал, започваш да се произнасяш за Неговата работа. Ти се произнасяш за картината на един художник. Казваш: „Разбираш ли ти от изкуство?“ Няма да се мине дълго време и Господ ще те хване за ухото: Този човек как трябва да го направя, я го направи ти. Понеже всичките хора критикуват Господа, Той ги турил всичките да правят хора. Всички вие сте създадени по Божествен модел и по човешки модел. Вие имате два модела: Единият е Божествен, другият е човешки. Всичкият спор е за човешкото. Някои мислят, че това не е хубаво. То е човешки модел. Има нещо човешко. Казват: „Не е така, тъй да е направен човек.“ Ако е много твърд, ще мяза на камък. Ако е много мек, ще мяза на кал. Ако е много горещ, ще замяза на огън. Ако е много влажен, ще замяза на вода. Питам сега: Какъв трябва да бъде човек? Не трябва да бъде нито много влажен, нито много сух. Не трябва да бъде нито много глупав, нито много умен. Защото умният подразбира той (да) използува в дадения случай известни практически условия. Трябва да знае как да живее. То ни най-малко не е идеал да знае как да живее за себе си. То е хубаво, но то е една трета от истината. То е за своите лични чувства. Той трябва да бъде разумен, то е друга област. Трябва да бъде разумен в своите постъпки.

Та казвам: Понеже човек се е намесил в Божествената работа, трябва сега да оставите себе си, да се прояви във вас Божественият човек. Когато говорим за Божествения човек, той изведнъж няма да се прояви. Всички едновременно нямате еднакви стремежи. Като разгледаме цялата природа, какви растения растат по планините, какви растения растат по долините и полетата, еднакви ли са? Та понякой път ние искаме тези, планинските растения да растат в полето. Някои от планинските растения може да растат в долините, но някои не могат да растат. Растенията, които растат в долините, не могат да растат по планините. Има тропически растения, които не могат да растат на север. Колкото отиваме на север или се качваме по високите места, до известна височина могат да растат някои растения, боровете могат до две хиляди метра височина. Оттам нагоре има други растения. По най-високите места какво расте? Същият закон е вътре в човека. Понякой път имаме големи аспирации, искаме величествено да растат някои растения по върховете на планините. Там не може да растат. Долу в долините може да растат. Ние искаме при неблагоприятни условия нещо грандиозно да израстне в нас. Какво може да израстне в сиромашията? Аз уподобявам сиромашията на висок планински връх. Лишеи може да растат там. Богатството, това е долина, там могат да растат грандиозни работи, всичко има. Защо е така? – Другояче не може да бъде. Благодарете, че е така. Сиромасите дават всичкото богатство на богатите да го развиват долу. Ако така не разбирате, вие ще влезете в едно голямо противоречие. Казвате, защо сте сиромаси? Защото сте в планината. Ако искаш да станеш богат, слез долу. Щом дойдеш в долината, ще станеш богат. Богатството и сиромашията са две положения. Та вас, ако ви турят касиер на една банка, няма ли да бъдете богат? Може да направите на ден по няколко милиона обръщение, през вашите ръце ще минават. Но идеята е, че тия пари не са ваши. То е вече ваша идея. Казвате: „Тия пари са на банката, онези са мои.“ Каква е разликата? Банката е един колективитет, много хора фигурират в банката. Парите на банката не са мои лични, но са на много хора. Те не принадлежат на зданието на самата банка, но на хората.

Засега природата ви дава един пример: Ние всички сме чиновници в природата. Нищо не е наше. Отиваш при един извор, ти си чиновник. Всичката вода е за тебе, но ти можеш ли да използуваш всичката вода? Може ли да я вземеш със себе си? Ти ще вземеш малко вода. На друго място пак имаш право да вземеш, но всичката вода не е твоя частна собственост. И половината не наливаш да изпиеш. В дадения случай ти изтегляш от банката на природата. По същия начин ние разполагаме и с въздуха. В даден случай ние разполагаме с малко количество. Другите хора, и те разполагат с тази банка. Казваш, че въздухът е твой. То е криво заблуждение. Въздухът е на твое разположение, но в дадения случай ще използуваш една малка част от него. Сега разсъждавайте. Вие сте в един свят, дадени са възможности да се ползувате. Вие искате да станете господари, всички чиновници да станат ваши подчинени. Вие се радвайте, че тази банка съществува и ви дава възможност да се проявите. Имате необходимото. Представете си, че сега имате една тапия, че земята е ваша. Какво ще се ползувате от туй? Най-първо вие не може да убедите хората, че имате тапия. Вие носите вашата земя във вас. Вашият мозък е създаден по подобие на земята. Вашата земя я носите на главата си. С тази земя като се справите, другата ще бъде на ваше разположение. Считайте, че сте в един разумен свят и ползувайте се от това, което ви е дадено. Колко работи има, които не сте изучили? Вие ще напуснете главата, без да сте се запознали с вашата глава. Дойде някой чужденец, прекръстоса само България, отиде от София до Варна и казва, че посетил България. При това ще пише в странство, ходил в България. И вие направите една линия на земята, казвате: „Разбрах живота.“ Нищо не сте разбрали. Или ще влезете, ще бъдете учител. Какво е туй да бъдете учител? Една права линия сте направили вие. Да бъдеш на земята, значи да си преживял живота на всички същества от най-малките до най-големите, да си бил във всички частици, от които земята е създадена, във всеки атом, във всяка молекула, във всички пластове, и в центъра на земята да си бил, навсякъде да си преминал. Това значи да си живял на земята. Сега си минал по кората на земята, казваш: „Всичко познавам тук, на земята.“ Няма философия.

После казвате за живота, че той няма смисъл. Ти не си бил в живота вътре. Не си бил в стомаха да видиш как стават процесите, да бъдеш на мястото на тия работници, да бъдеш на мястото на тия работници в мозъка, да видиш онези процеси, които стават в главата. Безброй същества има, които работят за тебе. Ти се ползуваш от техния труд, без да си влязъл в положението им. Ти минаваш като царски син. Заповядваш това и онова, но никакво знание нямаш. Като седите сега, влезете в положението на ония работници във вашия стомах. Най-първо ще им давате малко отпуск. На стомаха три часа работа е достатъчна. На дробовете давам повече работа. На мозъка умствена работа, не пресилена работа.

Та най-първо да се яви във вас благодарност, че имате едно тяло дадено, в което вие сте господари, че сте в един университет, дето вие се учите. Сега се учите. Има нещо в човека, което не може да се вземе. Ако зданието на един университет е боядисано с бяла боя или с шарена боя, боята може да се измени, тя е само външна краска.

Казвам: Изучавайте себе си. В дадения случай това, което ви е дадено, изучавайте го. Тази глава, която имате, това сърце, това тяло, какво може да направите с тях? Казваш: „Ще се вземе.“ Няма да се вземе, но ще излезеш от твоето тяло. Вие в кой клас сте в човешкото развитие? Като станете един ден съвършен човек, ще искате ли да имате туй тяло, което имате сега? Защо ви е? При сегашните условия туй тяло е потребно. За в бъдеще тялото ви ще има съвсем друго устройство. Линиите ще бъдат други. Ще се различава от това, което сега имате. Вие още не сте изучавали вашето тяло. Като пипнеш кожата, ще видиш до каква степен на развитие си достигнал. Някой път пипнете краката, пипнете тази част, дето ходите. Те не трябва да бъдат груби, кожата не трябва да бъде груба. Защото нашите възприятия от краката са много слаби.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!


XVIII година. 14 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 13 януари 1939 г., петък, 5 ч. с., София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, свят, хора, глава, всички, работа, път, земя, себе, растат, влезе, бъде, опашката, линия, живот, шапката ,

Младежки окултен клас , София, 13 Януари 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder