НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правилно разбиране

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Правилно разбиране

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, земя, аз, човек, дойде, казва, живот, казвам, вяра, път, спре, пее, искате, работа, свят, хора, случай, имаш ,

Общ Окултен клас , София, 11 Януари 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

Отче наш
„Махар Бену Аба“

Ще прочета част от 5-та глава от Деянията, от 27 до 41 стих.

„Духът Божий“

Размишление

Има едно правилно разбиране. Някой път, някои въпроси са недоразбрани. Ако запитате някого защо човек трябва да се учи или защо трябва да живее или защо трябва да мисли, всеки може да отговори. Да живееш, за да се мъчиш, това не е живот. Да живееш, за да се трудиш, и това не е живот. Не че не е живот. Има живот, но той е смесен, не е онзи чистият живот, който човек очаква. Сега за пример вземете просто едно изяснение. Едно малко дете отива в училище да се учи. Знае, не че не знае. Туй дете има доста познания, но онова, за което отива да се учи, то не знае. И нему му трябват някои елементи, за да се научи. Основата на туй учение, което е за него, това е азбуката. Започва учителят в първото отделение основно да му разправя една приказка какво нещо е А, за да му открие. Започват буквите, 4 месеца, после ги съединяват и образуват слогове. Най-първо детето се научава само да разпознава каква е една буква, каква рол[я] играе, после един слог, след туй изговаря цялата дума. Мислите, че детето, когато изучи 30-те букви, че ги е научило. То има постижение, но мислите ли, че с откриването на буквите, то ще знае всичко. Не. То има само условия. Тия букви всякога ще му трябват и през целия живот то ще си служи с буквите. Има разни съчетания на тия букви. Ако вие направите пермутации, имате 30 букви на български. Колко пермутации може да имате? Запознайте се малко с математика.

Когато човек влезе да изучава духовния живот, и там има азбука. Ако вие не научите азбуката на духовния живот, ще живеете, но вие ще бъдете невежи, няма да може да четете книгите на духовния свят. [На] земята, след като си изучил своя собствен език, между народа, между който живееш, но ако идеш във Франция да се ползуваш от френската литература или английската или германската, ти трябва да знаеш тяхната азбука, да разбираш граматиката на техния език. Може да кажеш: каквото научиш на български, такова ще бъде и на френски. Има общи работи. В езика кои са най-важните форми? Онези, които говорят. В езика най-важните форми са съюзите. След съюзите са дошли глаголните форми, които показват действие. Че някоя работа, която е свършена, при свършването на една работа се образува една глаголна форма. Първоначално не са съществували съществителните имена. Човек първоначално е казвал „туй, което сече“, не е казвал „брадва“. Не казва „човек“, но казва „туй, което мисли“. Най-последната формация, психологическата формация на речта, най-горният пласт това са съществителните, собствените имена. Тия, учените хора, по някой път, показват реда, по който се е създала речта. Когато някой човек заболее умствено, най-първо загубва съществителните имена. Не помни съществителните имена, остават местоименията, прилагателните, глаголите, след туй започва да изгубва постепенно тия форми на речта, докато дойде до съюзите. Остават съюзите и там спре. Когато започва да оздравява, започват тия форми по обратен ред да се възстановяват, докато дойде до съществителните имена. Щом си спомни съществителните имена, неговият ум е на място. Трябва да знаете сега здрави ли сте и какво помните? Ако забравяте съществителните имена в духовния свят, после, ако забравяте местоименията, прилагателните, после забравяте глаголите, все ще се спрете някъде, но ви липсва нещо. За пример вземете един човек, щом влезе в духовния свят и щом си на земята, съмнението в душата ти не може да влезе. Щом влезеш в духовния свят, ще влезе някое съмнение. Духовният свят е пълен със съмнение и с вяра. Духовните хора са крайно лековерни. По-лековерни хора от тях надали ще има и по-вярващи от тях надали ще има, две крайности. Те всичко вярват. Аз имах един познат американец, той вярваше. Казваше: „Аз вярвам. Ако аз кажа на земята, тя ще се спре. Ама, казва, не искам.“ Той мисли, че ако каже на земята, тя ще се спре. Понеже не иска да направи пакост на хората, не иска да каже. Питам сега: Ако той каже, ще се спре ли земята? Той вярва, че може да се спре земята. Разправяше ми един баптистки проповедник. Казва: „Аз едно време много вярвах, но сега съм станал много критичен.“ Казвам: Изгубил си вярата. „Туй, което ме направи да стана критичен, то е един руски проповедник там в Русия.“ Чел той Евангелието, че Христос казва на едного: „Стани, дигни одъра си и върви.“ Проповедникът ми казва: „Пред църквата ми има един сляп човек.“ Този слепият човек проси. Дошло му на ум на проповедника, след като проповядва, да иде при слепия и да му каже: „В името на Господа Исуса Христа стани и върви.“ Тръгва той и отива при слепия. Дошъл до слепия и си казва: „Ами ако кажа, че не стане? Хайде да го отложа. И като го отложих, остана си човекът сляп. Може би, ако бях казал, щяха да му се отворят очите, но не казах и не му се отвориха очите.“

Та казвам: Някои от вас имате вярата на американеца, който мисли, че като каже на земята, тя ще се спре. Някои от вас имате тази вяра на проповедника. След като дойдете до реалността, започвате да се колебаете, да кажете или да не кажете. И за да запазите вашия авторитет, вие мълчите, някои, да кажем, за да видиш може ли да стане или не. Американецът да каже да се спре земята, ако се спре е вярно. И онзи проповедник да каже, да знае човек, може ли да се отворят очите на слепия или не. Често ние оставяме някои въпроси неразрешени. Сега да оставим ние големите работи. Спирането на земята не е мъчна работа. Ти отвътре не може да спреш една машина. Но ако си на машината и хванеш ръчката, тази превозна кола, която се движи с такава голяма бързина, потеглиш ръчката и веднага ще се спре. Сега има особени спирачки. Може моментално да се спре тренът, автоматически спирачки. Аз съм ви привеждал примера за един свещеник, който пътувал от Гюргево до Букурещ с попска калимавка. Надвесил се над прозореца и му пада калимавката отвън, веднага хваща ръчката на автоматическата спирачка и спира тренът, идва началникът на трена и пита: „Какво нещастие е станало?“ Казва: „Калимавката ми падна.“ Глобяват го те с една глоба, която струва много повече отколкото неговата шапка. Този човек, една калимавка паднала, погрешката е в него, да спре цял един трен за една калимавка, не струва. Та трябва ние сега да се занимаваме с нещо съществено вътре в живота. Има неща, които трябва да проверите. От малките неща започнете. Вас не ви трябва най-първо да спрете земята. Може да я спрете някога, ако сте някой инженер и ако Господ ви е турил да карате земята, защото земята и тя си има машинист; както машинистът един параход в океана го спира. Един ден и земята ще се спре. Онзи машинист може да спре земята, но ако на вас ви дадат вие да я спрете, може би не сте опитни. Не е лесна работа да спреш земята в нейното движение. Казвам: Да започнем с малките работи. Ти имаш едно раздвояване на съзнанието, дали в дадения случай известно нещо, което ти мислиш, е право или не. Мнозина от вас искате да станете ясновидци, да може да предвиждате. Наскоро се занимавах с един, който се занимава с водите, които текат под земята. Казва: „Аз рядко виждам течението, като тече и широчината, всичко виждам.“ Че може да вижда, вижда, защото човек може да види някои предмети далече, може да види и под земята, но там се изисква голямо напрежение на нервната система. Може да вижда човек нещата. Казвам: Ти трябва да започнеш с малките опитности. Някои от вас, ако искате да развиете тия способности, вие искате да знаете дали някой ваш приятел е вкъщи. Нямате телефон, далече е някъде, пък не му знаете и номера. Отправете ума си и вижте какво ще възприемете. Спрете се тогава. Някой път нещо ви казва: „Там е, вкъщи е“, а друго ви казва: „Не е там“ и вие се раздвоите. Едно ви казва, че е вкъщи, а другото казва, че не е там. Значи, имате два отговора, единият казва: „Тук е“, а другият: „Не е тук“. Сега не знаете кое е вярно. Как ще проверите? Идете и попитайте еди-кой си тук ли е? Ако е там, значи, първото е вярно. Ако не е там, второто е вярно. Сега в колко случая, ако се случи, може да бъде вярно? Ако 99 пъти казва „там е“, значи има едно изключение. Значи на 100 случая едно ще бъде невярно. Как ще познаете неверния случай? Тук се изисква наука. Да кажем, вие отивате да купувате плат. Казва ви дрехарят, че това е вълнен плат. На вяра да го приемете, дали е чист вълнен или не. Какво трябва да направите? Ще викате някой, който знае. Ще извадите няколко влакна, ще ги турите под микроскопа и ще видите колко влакна има от вълна, колко от памук. Ако има коприна и вълна, веднага ще знаете какъв процент е. Ако е чиста вълна, ще видите, че са влакна на овцете. Казвате: „Как да ги знаем?“ Влакната на вълната мязат като на троскота. Памучните са увити. Ако има копринени, турени, копринените са по-тънки от вълнените. Вълнените са по-цилиндрични, и ще знаете колко цилиндрични, колко памучни, ще ги прочетете. Ако на 10 влакна има 5 памучни, една копринена, значи има една смес от 10 влакна вълна, 5 от памук и едно коприна – образува един вълнен плат, който хората продават за чиста вълна. Какво лошо има сега, че памучни влакна имало, пък имало и копринени? Защо не искаме да знаем дали е чиста вълната или не? От здравословно гледище памукът е добър проводник на топлината. А пък вълната е лош проводник. Следователно, ако вие идете на северния полюс, не ви препоръчвам да носите памучни дрехи. Ако отидете на екватора, в топлите места, памучните дрехи са [на] място. Ако идете на северния полюс, вълнени дрехи трябва да имате, и то от хубава вълна. Копринените дрехи – те са лош проводник на топлината. И в коприната няма тази мекота, която има във вълната. Но, казвам, вън от това вълнените дрехи имат друго свойство. Сега почти всичките хора носят памучни ризи.

Та казвам: Когато дойдем ние до една идея, трябва да знаем нейните съществени качества какви са. Някой път срещате някои хора, които вие обичате, а някой път, вие които не обичате. Вие не може да си дадете отчет защо е така. Ще кажете: „Ние в миналото сме били приятели.“ Туй не е обяснение. В миналото, за да бъдете приятели, кои бяха причините? Кое ви прави да бъдете приятели? Ако се завърже връзка между един богат човек и един сиромах, кое ги кара да бъдат приятели? Сиромашията или богатството? Там, дето са дошли хората, положителните сили, когато хората имат положителни сили, те се отблъскват. Понякой път вие виждали ли сте, че мъглата пъпли по земята, по планината, не се дига. Някой път тази мъгла се дига горе в пространството. Онези, които изследват законите на природата, казват, че когато въздушните сили горе в пространството са положителни, водните капки и те са положителни, тогава се отблъскват. Горното електричество отблъсква долното, вследствие на това мъглата пъпли. Щом влагата стане отрицателна, тогава тази влага се привлича, дига се нагоре, образуват се облаците. Учените казват, че топлината е, която дига влагата. Топлината не я дига. Понеже приблизително водните капки са много [по]-тежки, отколкото въздуха, те сами не може да се дигнат. Електричеството, което е във водните капки, то е, което дига капките нагоре.

Та казвам: Представете си, че вие в света искате да стане вашата воля. Единственото положително същество [е] Бог, който е създал света. Мислите ли, че вие, като станете положителни, като Бога, че вие ще имате туй, което искате – няма да имате това. Вие ще влезете в стълкновение с Него. Ако дойдете до вярата, в кого трябва да вярвате? В себе си ли трябва да вярвате или в Бога трябва да вярвате? Трябва да вярваш в дадения случай в онова Божественото в тебе, което те ръководи. Ако вярваш ти в себе си и мислиш, [че] ти всичко може да направиш, ти ще се поставиш на една фалшива форма. Та казвам: Вярата е необходима за човека, за да се образува сила в него. Тя е като един акумулатор. Защо трябва да вярваме? Защото без вяра вие няма да имате достатъчно сила да извършите това, което ви трябва. Мнозина от вас вярвате, че като дойде лекар и ще ви излекува. Дойде лекар, не може да ви излекува. Платите, болестта пак остане. Викате втори, трети лекар. Някой път болестта сама по себе си минава. Казвам: Вярата трябва да се основава на онова положителното в природата. На един болен болестите трябва да бъдат условие, за да уякне вярата. Страданията са, за да уякне вашата вяра, да видите колко сила имате. Чрез закона на внушението може да ви причинят големи страдания. Много пъти са правили опити на някой, който е осъден на смърт. Може да го уморят. Да кажем, кажат му, че ще му отрежат вените, драснат малко кожата и в това време пуснат по една капка да капе наблизо, а на него казват, че са му отрязали вените и кръвта изтича навън. Като капе един час, два часа, човекът умира от страх, че кръвта му е изтекла навън. Сега вие седите и внушавате в ума си. Казвате: „Ще ми стане нещо.“ Вторият ден казва[те]: „Ще ми стане нещо.“ И няма да се минат десетина деня и става ти нещо. Казваш: „Нали ви казах, че ще ми стане нещо.“ Хубаво, ако аз ида до един човек и му кажа: „Твоето въже ще се скъса.“ И откъсна една жица. Вторият път кажа: „Твоето въже ще се скъса.“ И откъсна още една жичка. Няма ли туй въже да се скъса? Казвате: „Този човек ми каза това.“ И като отивам аз, скъсам жичките. Ако вие отивате и не късате жичките, туй въже ще си остане. По някой път искате да се освободите от някои връзки, дошъл дяволът, че ви вързал. Като идеш при дявола, кажи: „Туй въже ще се скъса.“ Вторият път пак кажи: „Ще се скъса.“ Ако ходиш при въжето, и не късаш конците, въжето няма да се скъса. Имаш ти един навик и казваш: „Този навик ще се поправи.“ После казваш: „Няма да се поправи.“ Значи, ти не си откъснал конеца. Когато искаш да поправиш една своя погрешка, не туряй две противоположни мнения. Да кажем боли те кракът и ти кажеш: „Ще оздравее.“ Ти си скъсал един конец. Болестта има 400 конци. Трябват ти 400 деня, всеки ден да късаш по един конец, ти ще оздравееш. След година и няколко деня кракът ти ще бъде здрав. Направете опит. Да имаш постоянство всяка сутрин да казваш „ще оздравея“, „ще оздравея“. Или пък изучаваш някой език, да речем изучаваш френски, за да учиш един език, колко време трябва да го изучиш? Някои хора може да го научат за 3 месеца. Някои за 3–4–5 години, а някои 10 години да учат, едва ще го научат. В България имаше доста мисионери, американци, които по 10 години [стояха] и едва можеха да говорят обикновени работи на български.

Казвам: Най-първо ще си служите със самовнушението. Ще вярвате в Божественото във вас. Щом се съмнявате във вас, дали съществува Божественото, най-първо Божествено не мислите. Има много християни, които казват: „Ние не вярваме в Христа, вярваме в Бога.“ Как ще вярваме в Бога? Ти трябва да имаш една материална форма, на която да разчиташ в дадения случай. За пример ти не може да си дадеш каквото и да е внушение, ако не кажеш една дума. Този брат, който ми разправяше за водата, казва: „Аз искам да изменя Санскритските думи.“ Като каже една Санскритска дума, веднага действува тая дума. Всяка една дума ти може да я произнесеш, но трябва да разбираш съдържанието на тази дума. За пример знаеш един тон как се пее. Трябва да знаеш как да произнесеш думата. Ако произнесеш един тон, веднага ще се образуват известни вибрации, ще се постигне целта. За пример, когато кокошката мъти яйцата, тя пее „до, до, до“ и най-после 21 ден, като пее „до“-то, разпукне се черупката. Тази работа така се представя, казва: „Аз само „до“ ли ще пея!“ Тя в туй време не пее само „до“, но има определено време, когато дойде то, 4–5 минути пее на яйцето. Всякога пее, когато се мъти. Тази кокошка размества яйцата. Тя разбира закона за трептението. Понеже, като се размъща яйцето, белтъкът става по-рядък, жълтъкът може да падне към страните на яйцето. Тя постоянно обръща яйцата по 4–5–10 пъти, туря клюня и обръща тия яйца, за да може пилето да се измъти. Тази кокошка, която няма разумността на човека, постоянно мести яйцата. Ако вие не преобръщате вашите мисли, ако мислите не ги местите, местенето на яйцата значи: една мисъл трябва да се тури в действие. Някой път казвате, че вярвате в Бога, опитайте вашата вяра, доколко вярвате. За пример този американец, който казваше, че може да спре земята. Казвам му: „Слушай, не ви трябва да спирате земята, но времето е мъгляво или облачно. Кажете да се уясни времето. Или има малко вятър, пак кажете да спре вятърът, направете най-малкото.“ Вие искате да спрете земята изведнъж. Ако може вятъра да спреш, ако може облаците да разпръснеш, тогава другите работи постепенно трябва да станат. Или боли ви кракът. Вижте след колко време може да престане болката. Не се обезсърчавайте. Може след 1 час, може след 1, 2, 3 деня, може след 25 деня болката да си замине. Казваш: „Двадесет и пет деня да ме държи.“ Казвам, ония възможности, които се зараждат във вас, правете опити, този свят е създаден с известна цел. Известни задачи съществуват, които трябва да разрешите. Започват да ви побеляват косите, да остарявате, да ви болят краката. Най-първо вие сте били много пъргави. Сега едва ходите. Не е хубаво. Казваш: „На 80 години съм.“ Че земята се е завъртяла 80 пъти около слънцето, ти не си се мъчил да се въртиш, земята се е въртяла. Всичко се върти, пък ти остаряваш. Казваш: „80 години имам, 80 години нося.“ Отде ги носи? Земята се е завъртяла около слънцето, пък ти си остарял. Какво общо може да има, че земята се е въртяла около слънцето, пък ти да остаряваш? Всеки човек, който не живее добре, като се върти земята, от нея излиза известен прах, който запушва порите на човека и вследствие на туй запушване на порите, човек остарява. Всичките хора остаряват от запушени пори. Трябва да вярваш, да се отворят порите, да дишаш. Вие започвате да мязате на баща си. Казвате: „Вече си възрастен.“ Ти започваш, ти остаряваш, започваш да си внушаваш. От малък остарявате. Ти си на 40 години и мислиш, че си остарял. Казваш: „Като остарея, кой ще ме гледа на стари години?“ И затуй хората се женят, за да има кой да ги гледа. Да имат деца, да ги гледат на стари години, то е право. Имате онзи пример за един фалирал руски княз, оженил се за една бедна мома. Много се обичали. По 400–500 пъти я целувал на ден. Три деня я целувал така и тя казва: „Гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся“, 500 пъти я целувал. – Тя пак казва: „Гладна съм.“ Само с тия целувки не може, хляб трябва да даде, трябва да целуваме хляба. Целувките първоначално, това е един контакт, за да се предаде някаква сила на човека. Целувката не е някаква обич, някаква мода. Или пък сега се ръкуват хората с дясната ръка. То е защото умът е започнал сега да се развива. Било е време, когато са се ръкували с лявата ръка. Някои поддържат да се целуваме или да не се целуваме. Някой казва: „Аз не съм целувал никого.“ Ти постоянно целуваш. Двете бърни се целуват. Казваш: „Няма да целувам вече.“ Колко ли целувки си получил? Или казваш: „Аз не съм пипал никого.“ Ти постоянно се пипаш навсякъде. Въпросът седи да целуваш намясто. Като целунеш, ще принесеш ли някаква полза? Казвам, с целувката в природата, чрез нея, се извършва известен Божествен процес. Всичките неща в света, които стават, те са целесъобразни. Зрението, което имаме, пипането, което имаме, вътре в Божествения организъм, съставя една цел. Ние разглеждаме нещата отделно. Аз, като човек, може да кажа: „Аз не искам известни съобщения с нея.“ То е вярно само в известен случай. То е, за да си починеш, но щом си починеш, може тебе провидението да те заведе, да имаш работа. Тогава какво ще правиш? Дойде в ума ти една лоша мисъл. Ще я впрегнеш на работа. Може да дойде едно желание. Какво ще правиш сега? Ще трябва да знаеш как да се справиш с лошите желания. Лошите желания всякога са по-плътни. Дойде някое желание в тебе, помрачи ума ти. После дойде някое желание и онзи импулс, който имаш за работа, веднага като че се пресече нещо. Тогава трябва да знаете законите, за да може да се освобождавате. В света внушенията влияят. Онези, които са заминали за другия свят, вашите деди и прадеди, те като дойдат, може да ви повърнат назад, да ви убедят да живеете един стар живот. Ако имате един ваш стар дядо, който обича да пие винце, той като дойде, ще каже: „Я пийни ти винце, почерпи се, почерпи и мене.“ Днес го почерпиш, утре, той пие, пък ти станеш пияница. Той не пие, той е трезвен. Той хич не знае, че стомах няма. Ти като пиеш, той се радва. Ти работиш, пък той казва: „Хъ“.

Та, при сегашните условия, вие трябва да се освободите от вашите прадеди и прабаби. Българите още не са се освободили от своите прадеди. Французи, англичани, навсякъде има суеверия. Дойде някой, не може да се освободиш от суеверията. Дойде някой и ти започнеш да мислиш има ли Господ, няма ли Господ. Дошъл дядо ти, имал тази мисъл. Дядо ти едно време се е съмнявал. На един камък се е молил на Бога. Поумнял е дядо ти, обезверил се е в камъка и той казва: „Този Господ, на който аз се молих, не е верен.“ Обезверил се е. Има право, но дядо ти и той казва: „И твоят Господ е като моя Господ, не ти трябва да вярваш. Това са заблуждения, човешки изобретения.“ Ти повярваш на това. Хубаво, дядо ти преди хиляди години имал някакво учение. Ти имаш сега едно право учение. Възможно е дядо ти да се е заблуждавал. Другояче трябва да се постави истината сега. Този Господ, в който вярваме, но трябва да поставим работата малко по-другояче. Ти вярваш във въздуха. Вземете, може реалността да бъде като въздуха. Вземете, може реалността да бъде като духа. Има ли въздух или не? Дали може да говориш с въздуха? С въздуха ти не може да се разговаряш, да говориш, но може да го възприемаш, за да познаеш каква е силата на въздуха. Постоянно трябва да разбираш ония закони, да възприемаш туй, което въздухът съдържа и да извадиш от този въздух. Тогава ти ще бъдеш здрав. Ако знаеш как да дишаш, ще бъдеш здрав. Или ти имаш общение с водата. Ако знаеш как да [я] употребиш или пък със светлината имаш общение и с нея може да правиш опити. Набожните хора трябва да изучават закона на светлината, да изучават закона на дишането, на храненето, на пиенето. Туй е закон от гледище на Духовния свят. Защото вода в Духовния свят е проводник на живота. Светлината – това е изявление на Божествения дух. Ако ти не разбираш законите на светлината, духът в тебе – не може да се подигнеш. За пример, вие четете Евангелието. Ако след като четете онова, което Христос е говорил, вие може да влезете в общение с Него, тогава може да се ползувате. След като влезете в общение с Него, ако съществува известна връзка между Него и вас, тогава нещата може да станат тъй, както между майката и детето. Когато има любов, каквото детето поиска от майка си, майката дава. Тя дава онова, което е разумно, с малки изключения майката може да ти даде някои неща, които са непотребни. Та понякой път има две крайности. Някои мислят, че каквото поискаме от Господа, ще ни даде. Писанието казва: „Всяко нещо, което поискаме и е съгласно с Неговата Воля, ние ще получим.“ Сега, при сегашните условия, между всичките религиозни хора няма една система, която да ги обедини. Ако вземете в самото Християнство, тези, които вярват в Христа, има различие между тях. Толкоз секти има, мислят кой е на правата страна. Най-първо на правата страна сме, когато ние разполагаме с Божията Любов, когато ние разполагаме с Божественото Съзнание и когато разполагаме със свободата. Какво ние подразбираме под свобода? За да обичам един човек, ни най-малко не разбирам, че той трябва да мисли, както аз мисля, но в основата трябва да имаме една и съща основа. В дадения случай, за да съществува известна връзка помежду нас, единият трябва да предава Божествената енергия, а другият да я възприема, като предавател да бъде. В дадения случай ти не може да завържеш приятелство. Ако той ви предава, вие трябва да възприемате. Ако той предава и вие предавате, не може да се сдружите. В дадения случай, той трябва да предава, а вие да възприемате. Или вие да предавате, той да възприема. Тогава може да се образува, между вас, приятелство, но разумно. Всеки един, който ви говори, най-първо му дайте доверие, изслушайте го. Не се поставяйте винаги, че вие трябва да говорите. Защото онзи, който говори, трябва да даде място и на другия. Един учител, след като предал лекцията на учениците, ще каже: „Я стани ти, да разкажеш.“ Учителят ще застане, той ще слуша, а ученикът ще разказва и той ще си състави едно ясно понятие, разбрал ли го е този предмет или не го е разбрал.



Имате числото едно. Ако се тури една друга линия по един наклон до едното, какво се образува? Образува се един ъгъл от 30 градуса. Този ъгъл образува буквата „Л“. Ако турите [по] още една линия, това са две успоредни линии. Каква буква съставят? Буквата „М“. В „М“-то тия линии са свързани. Ако тия четири линии в „М“-то са разхвърляни, какво образуват? – 1111. Какво образуват? – Пак имат смисъл – 1111. Значи, в дадения случай, се образува буквата „М“, а пък ако ги наредите една до друга, се образуват 1111. Имате един кръг „О“. Какво означава? „О“-то, в дадения случай, показва условията. Туй е едно яйце, което трябва да се измъти. В тебе имаш една мисъл, която трябва да я реализираш. Тази мисъл е като едно зрънце, което трябва да посееш. А пък единицата – именно оттам трябва да излезе силата. А пък тук имате едно отрицателно число. Имате тогава 1 [и] 0, какво дава? – Десет. Ако знакът е пред 10, едното е отрицателна величина, а 10, другото – положителна величина. Значи, ако имате 10 лева да давате или 10 лева да взимате, имате две различни понятия.



Тогава геометрически тия понятия ги изразяват така, положителните и отрицателните. Една паница, в която вие ядете, то е една отрицателна величина. Паницата, като обърнете с дъното нагоре, значи всичко е изсипано от паницата. Долините са паница. На планините вие нищо не можете да сеете. Планините нищо не събират. Енергията я препращат в долините. Долините дават плод по причина на планините. Най-първо ти трябва да бъдеш положителен. Но в твоята положителна енергия онова, което ти желаеш, не може да го постигнеш. Ти докато не станеш отрицателен в себе си, ти не може да постигнеш онова, което желаеш. Докато ти настояваш, ти [в] туй настояване не може да постигнеш. Най-първо трябва да желаеш нещо, а след туй да оставиш и да кажеш: „Тази работа, тя не е моя.“ Ти мислиш, че живееш, най-после умираш. Умреш с вяра, че ще живееш. Ще оставиш на Бога, Той да разреши въпроса за тебе. Защото не си ти, след като умреш, който ще се съживиш. Друг ще те съживи. Но вярата, с която ти вярваш в Бога, тази вяра ще застави да те съживят. Ако не изпратиш при Бога вярата си, ти ще седиш. Казвам, оставете тази мисъл. Казвате: „Но ако не оживея?“ Ако вярваш в един камък, няма да оживееш. Ако вярваш във въздуха, няма да оживееш. Ако вярваш в светлината, пак няма да оживееш. Но ако ти вярваш в Божия Дух, Който движи света, ти ще оживееш. Изключения там няма.

Сега да минем към положителната страна. Вярата, която трябва да я съединим. Казват: „Вяра без дела е мъртва.“ Някои са се спирали върху това: вяра без дела. Аз казвам: Вяра без любов остава неплодотворна. И надежда без любов не може да се прояви и вярата без любов и тя не може да се прояви. Защото като вярваш, надеждата се реализира, а пък като любиш, вярата се реализира. Сега любов трябва, за да може да се реализира онова, в което ние вярваме. Сега вярващите са проповядвали и казват: „Този живот на земята е преходен.“ Преходен е. Онези хора, които са живели преди нас на земята, не са живяли, както Бог изисква. Ние не сме живяли онзи физически живот. Красотата на физическия живот ние още не сме виждали. Тъй както живеем, имаме болезнен живот – един живот само в смущения, живот само на страдания, само на мъчения. За да бъдеш здрав, трябва да усещаш приятността на въздуха, приятността на светлината, на цветята, на плодовете, приятността на всичките хора, на окръжаващите, да живееш с тях. Тогава ти ще опиташ физическия живот в прямия смисъл. Да усетиш приятността на богатството, да усетиш приятността на сиромашията, на всичките работи. То е физическият живот. Ние така не сме живяли. Направиш една къща, тамън я изплатиш, задигнат те за другия свят. Само тревоги имаш. Свършиш университет, нямаш работа, заминеш си, свършиш с тревога. Станал си красив, дойде някоя сипаница, набръчка ти лицето, отиде ти красотата. Всичките блага, които Бог ни е дал, ние сме ги изгубили, това не е живот. Живот се подразбира онова, което Бог ни е дал на земята, да го използуваме. Имаме право да живеем. Не както хората искат, но тъй както Бог е определил. Да живеем тъй, както Той е определил.

Казвам, тепърва аз искам да ви науча как да живеете. Понякой път чета вашите мисли. „Той Учителят сам тия работи не ги е опитал, дошъл нас да ни учи как да живеем. Ние не го ли знаем как да живеем.“ Аз съм живял като вас и по-зле съм живял и съм дошъл до туй заключение, че този начин както хората живеят, няма разрешение, това не е живот. Затова именно трябва всички да вярвате. Но най-първо, да се реализира вашата надежда, трябва да вярвате. Но, за да се реализира вашата вяра, непременно трябва да имате любов. Любовта ти трябва да влезе като динамическа сила във вярата, за да може [да имаш] постиженията на надеждата. Тези възможности, които са тук на земята, тук трябва всеки да има една къща. Казвате: „Нас не ни трябва къща.“ Като дойде човек на земята му трябва най-малко една къща с три стаи. Една стая за спане, една приемна стая и една хубава кухня, и то кухнята му да бъде много по-хубава, отколкото приемната му стая. Светлината трябва да бъде достатъчна. Кухнята, според мене, трябва да стои на първо място, после трябва да има доста широк двор, не триста метра, но най-малко един декар. Пък да има една малка градинчица, при това като дойде, трябва да има хубави дрехи. Да имаме хубави вълнени дрехи, да има хубави, чисти памучни дрехи, да има хубави копринени дрехи, да има хубави обуща, направени от камилска кожа. Да има други, направени от телешка кожа, и да има обуща, направени от крокодилска. После трябва да има хубава библиотека, да има пиано, да има цигулка, да е осигурен, не като дойде месецът, да му побелее главата. Но да се уравновеси. Като дойде, да си има толкоз, че да има достатъчно.

Казвате: „Повярвай в Исуса Христа.“ Христос положи надеждата. Реализира онова, което надеждата иска. Положи вярата и реализира, което вярата иска. Положи Любовта. Тя иска да бъде една цел, в която да достигнеш. Изисква се дълго време. Сега трябва да се положи любовта, за да реализира онова, което вярата изисква. Там трябва знание. На религиозните хора трябва много знания. В дадения случай така да разбирате. В дадения случай трябва да разбирате какво може да извършат положителните сили и отрицателните сили. Трябва да знаете какво може да извърши човешкият ум и какво може да извърши човешкото сърце, какво може да извърши човешкият дух и какво може да извърши човешката душа. Във вас трябва да се сложи въпросът за духа и за душата. Това е мощното. Човек като започне да вярва в духа, той ще придобие душата си, той ще се запознае с Истината. Като дойде да вярва в душата си, той ще придобие Любовта. Казвам, човек да вярва в духа си и ако придобие свободата, той е на път. Човек, ако вярва в душата си и любовта в него дойде, неговите желания ще бъдат постигнати. Не само човек трябва да бъде свободен да постигне желанията, но той трябва да реализира тия желания, които има. Казваме: „Да се обичаме един друг.“ Но да се обичаме един друг – майката обича детето. Тя трябва да разбира нуждите на туй дете, да му услужва и вследствие на това се образува връзка между детето и майката. Всичките връзки между вас по същия начин са се образували. Сегашното приятелство пак по същия начин е образувано. Нишка по нишка се образуват тия връзки.

Та казвам сега, как ще се образува връзката между Бога и вас? Бог ви е пратил една мисъл, вие не я реализирате. Пратил ви едно хубаво чувство, вие не го реализирате. Даде ви подтик за една постъпка, вие се колебаете. Как ще се образува връзката? – В едно послушание абсолютно, че както Бог изисква от тебе, да го направиш. Вие сега ще кажете: „Ние сме го правили това.“ Така не се прави. Аз съм виждал някоя домакиня, която точи. Тя точи, пък си чисти носа с пръстите. Аз не бих желал такова точене, не бих желал да има никакво участие носът, да вземе в месенето. Ръцете да бъдат чисти, да ги измиеш хубаво и като направиш онази пита, чисти да са ръцете и да туриш една бяла постелка, че на онзи човек да му е приятно. А не да се пипаш тук и там, да си бъркаш в ухото, да плюеш. И в религиозно отношение дойде някой, той ми цитира какво е казал апостол Павел. Апостол Павел каквото казал, много право го казал. Знаеш защо го е казал. Три пъти го биха по 39 удара, научи се да мисли. Какво искал да каже? Този човек има грамадна опитност. Каквото научи, на опит научи. Апостол Павел биха го и разбра основата. Сега без да ви бият искате да разберете. Докато не ви грухат вас, от вас хора не може да стане. Ако не ви пекат, от тестото хляб не може да стане. Вие искате в този ден да не страдате. Има едни страдания, те са Божествени, аз съм за тях. Аз изключвам човешките страдания. Има страдания, които не трябва да ги имаме. Има страдания, които са за нас благо. Ти трябва да ги приемеш. Има страдания, които ние трябва да ги отхвърлим.

Сега положете любовта, положете вярата на един опит. През тази година турете какво искате да опитате. Не да спрете земята. Дотам не сме дошли. Изберете нещо много малко. Да имате един опит. Какво може да се направи? Вторият път напишете една тема. Най-малкото, което искате, нещо, което ще определите, най-малкото, което искате. Сега всички имате една богата опитност. Изисква се сега една съединителна нишка. Имате доста материал за работа. Имате повече знания, но туй знание не е реализирано. Много от това знание трябва да се тури на работа, което може да се тури. И кое да се реализира и кое не.

Я изпейте песента.

(Изпяхме: „Иде, иде“.) Той иде да помага и ние да помагаме. Сега Той ще помага. Как ще го изпеем? (Учителят пее) „Ще помагам аз, ще помагам аз.“

Сега вие се индивидуализирате. Искате да не изгубите своята свобода. Трябва да изгубите свободата си, защото сега не сте свободни. Сега имате една свобода, която не е ваша. Онзи слуга, който отива да извърши волята на господаря си, свободен ли е? Плащат му. Онзи учител, който отива да учи, свободно ли отива? Майката, която върши всичко, по свобода ли го прави? Още не сме дошли до истинската свобода. Друга свобода има, която ние трябва да учим. И тази свобода сега е хубава, но тази свобода е като онзи вол, който е впрегнат на нивата и го дупчат при дърпането. Да теглиш, но доброволно да теглиш. Има една свобода. Сегашната свобода още не е свобода. Та в тази свобода трябва да дойде Божията Любов. Бог иска да ни освободи от всичките тия страдания. Бог ни отучва от старите навици и понеже сме свикнали, когато ни отучват, ние страдаме. Когато останете със старото, което имате, вие си държите старите дрехи, не ги хвърляте, понеже е студено. Понякой път облечете новите дрехи, походите в стаята и после ако не ви прилегнат, пак сложите старите. На другия ден пак турите новите. Приспособявате се, правите малък опит. Новото така няма да дойде. В природата пролетта не иде изведнъж. Най-първо ще излезе кокичето, минзухарят. После идват другите цветя, докато дойде цялата пролет и после ще дойде лятото. Хубавото, Божественото в нас няма да дойде изведнъж. Ние чакаме изведнъж да дойде. Казвам, трябва работа, за да дойде.

Още веднъж изпейте „Иде, иде“. Как бихте изпели „слънцето грее“? Ако кажете: „слънцето изгрява и захожда“. Слънцето грее, идея имаме, че излиза нещо от слънцето. Щом слънцето грее, ние трябва да възприемем неговата светлина. Тогава как трябва да се изпее туй, което слънцето дава? Ти ще се поставиш на мястото на слънцето. Как ще пее слънцето, ако е в мене? (Учителят пее) „Слънцето грее.“ Тогава ще туриш: Аз трябва да мисля. (Учителят пее) „Аз трябва да мисля.“

Два бента имате, мъчно се пее с бентове. Не са музикални. Ако има по средата гласни букви, по-лесно се пее. Сега, за да пеете, вие трябва да благодарите на Бога, че ви дал да влезете в музикалния свят. Говоренето е цяла музика. Когато човек започнал да говори, то е най-голямото благословение. Да говориш, то е музика. Да пееш, е музика. Говоренето първоначално е било музика, а отпосле се е изгубило. В грехопадението е изгубило своята музика. Първоначално ангелски е бил говорът. Музиката се е изявила в неговия говор. Сега ние се намираме в едно статическо положение. Казваме: „Да не напущаме реалния живот на обществото.“ Туй положение, в което се намираме сега, дрязги има. Всеки един като разгледа, колко противоречиви неща има. Речеш да направиш нещо, една кал се явява. Речеш да направиш нещо, този ви каже тъй, онзи тъй, спират те – налагат. Сега да се очисти тази кал. И пак ще влезе там. Трябва да се чисти. Но човек, за да може да пее, той трябва да се подигне над окръжаващата среда. Ако не се дигнете отгоре; не може да пеете, ако седите на същия уровен. То е един символ, ти ще се подигнеш нагоре. Казвате: „Подигни сърцето си, подигни ума си.“ После, трябва да мислим, че може да стане това.

Сега трябва ли да мислим да спрем земята или трябва да се върти? (– Да се върти.) Нашите работи да се въртят. Нашите работи са спрени. Ние като не може да спрем земята, спираме нашите работи. И тогава страдаме всички. Всички се поставяте на един изпит. Сега когато ме слушате и когато сте сами вкъщи, как вярвате? Поставете нещата на една вътрешна [основа], да намерите истината. Старите сестри казват: „Остаряхме, не ни се пее.“ Младите казват: „Условия нямаме. Стаята тясна, това няма, онова нямам.“ Всички нямате. При най-лошите условия, пейте! Аз уважавам. Гледам онзи щурец, на една малка дупка излязъл, пее си. Казвам, туй, което един щурец може да го направи, защо аз да не може да го направя? Като се научите да пеете, Господ направил добър салон, стига да сте добри певци най-добрия салон ще ви дадат. После, ако нямате къща и хубава стая, ще ви дадат, само се научете да пеете. Сега сте в класните стаи. В тия ваши класни стаи ще се учите. Тия класни стаи, които имате, са все класни стаи. Каквото имате, то не е ваша класна стая. Един ден ще излезете от класа, 5–10–120 години е позволено да седиш в класната стая. Казват: „Ще ремонтираме стаята, учениците трябва да излязат из класа навън.“ Какво лошо има? Ще се ремонтира стаята, ще турят по-големи прозорци, по-голяма светлина ще влиза.

Направете опит сега. Турете да реализирате надеждата на земята. Турете да реализирате вярата в Духовния свят. И Любовта – да се свържете с Божествения свят. През тази година всичко туй трябва да го направите на опит, да имате микроскопически опит.

Добрата молитва

Благостта да бъде наша цел!

15 Лекция от Учителя, държана на 11 януари 1939 година, София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, земя, аз, човек, дойде, казва, живот, казвам, вяра, път, спре, пее, искате, работа, свят, хора, случай, имаш ,

Общ Окултен клас , София, 11 Януари 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder