НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Посрещането на Господа

Посрещането на Господа

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, има, казва, сега, може, бог, дойде, години, свят, път, живот, любов, казвам, съм, себе, искате, време ,

 Утрини Слова , София, 8 Януари 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва
91 псалом
Молитва на Царството
Ще прочета 12 глава от Евангелието на Лука.
В начало бе Словото

Малко размишление.

Има един начин на четене на свещените книги. Когато се чете Евангелието, хората се пренасят преди 2000 години. Какво е приказвал Христос? Този разказ се отнася до живота на Неговото време. Тези, които четат Евангелието, вземат да го приложат дума по дума както го четат и изваждат известно заключение. И се заражда едно противоречие. Днес хората не постъпват така, както преди 2000 години. Сега как разбират децата живота? Децата на една година разбират живота по един начин; на две години – по друг начин; на 3, 4, 5, 6 – по особен начин. И колкото човек повече расте, се смята за по-зрял. Тридесет години се смята за зряла възраст. Има три зрели възрасти. От една година до тридесет години – това е физическият живот на човека. Тридесетата година – това е зряла възраст за живота. До 60 години е духовният живот на човека. Шестдесетата година представя зрелия живот на духовния човек. Третата фаза е до 90 години. Тя представя умствения живот на човека. Човек почва да разбира Божественото. Когато стане човек на 90 години, едва ще почне да разбира Божественото. Сега вие едва сте завършили физическия живот и в духовния живот сте деца.

Детето отначало до седмата година се държи за роклята на майка си. От седмата до четиринадесетата година се сърди и плаче. От четиринадесетата до двадесет и първата година то става вече малко по-умно. Но можем да вземем периоди от по десет години – десетилетия. Всяко десетилетие се отличава с някои особености. За да разбере човек Свещеното писание, той трябва да има в себе си изработени съответните органи. Не мислете, че е лесна работа да разбирате Писанието. Но не само да разбираш, но и да можеш да направиш нещо. Аз ще си послужа с някои аналогии. Ние казваме, че може да живеем в Божественото и Божественото да живее в нас, и пак да не можем да се ползваме. В Бога живеем, то е външната страна. А има и вътрешна страна. При възможностите и при условията, които човек има, той трябва да бъде разумен, защото нещата не стават механически. Някои казват: „Да дойде Духът и да ни направи добри.“ Но това ще бъде както работата на грънчаря. По отношение на нашето тяло това е вярно, но по отношение на човешката душа това схващане не е вярно. И човек се заблуждава. Казват, човек може да бъде духовен и пак да не постъпва право. Нима всички религиозни хора не са били вярващи, но най-големите спорове стават на физическото поле за ниви и къщи, а пък в религиозно отношение – за вяра. Запример казват: „Ти как вярваш в Христа? Син Божий ли е, или не? Как вярваш в църквата? Кое учение е право? Еди-кой си авторитет какво е казал? Кант какво е казал?“ На времето си каквото е казал Кант, е било право. Например измервали са ръста на едно дете, когато е било на десет години. То имало ръст 120 см. Казвам: Аз съм проверил неговия ръст, той е 120 см. Но друг казва: „Аз го мерих и виждам, че е 150 см.“ И спорят сега. Нека това дете да го премерят. Та нещата, в които сега вярваме, след време няма да бъдат верни. И това, което се разправяте, след време ще ви се види детинско. Тогаз как ще примирите противоречието? Ти казваш: „Как може да бъде това?“

Да вземем обикновения живот. Вземете от втората възраст – всяко едно момиче от четиринадесетата до двадесет и първата година какво мисли то? От четиринадесетата та до двадесет и първата година то почва да се облича хубаво, обича да ходи на хорото, ако е на село. Това прави до известна възраст. Щом това момиче стане на 60 години, тогаз не се облича вече. Най-първо се е обличало с шарени дрехи, с шарена кърпа, с чембер на главата си, а щом стане на 60 години, няма китка, няма чембер на главата. Питам: Защо в младата възраст се облича грижливо, а после не се облича, кои са съображенията? От този пример пак може да се извади едно криво заключение. Аз правя едно сравнение: пролетно време дърветата се окичват хубаво, а зимно време листата окапват. Зимно време те стават баби, а лятно време се подмладяват. Щом се задоволят всичките желания на човека, той остарява. Всички религиозни хора искат да бъдат съвършени, да се задоволят желанията им, че като тях да няма други. Но това е погрешно схващане. Една чаша да не мисли, че тя може да събере целия океан в себе си. Тя да не мисли, че като ѝ се тури в нея един килограм вода, че тя всичко има. Чашата си е чаша, а океанът си е океан. И това, което океанът съдържа, чашата не го съдържа. Че в чашата има ли китове, акули, октоподи, има ли пъстърви? В нея има дребосъци.

Та казвам: От всички се изисква едно правилно разбиране. Мнозина от вас сте под чуждо влияние. Вие казвате: „Аз искам да бъда свободен!“ Че не може да намерите днес човек, който да е свободен. Ние, като дишаме въздух, се заразяваме с мислите и с болестите на хората. Може да направим един опит. Ако влезете в едно село, дето хората се карат, няма да се минат една–две години и във вас ще се яви желание да се карате. Но това не е ваше желание. Това е желанието на селото. Или пък, ако идете в едно общество, след една–две години, като дишате техния въздух, ще кажете: „Аз съм доста напреднал.“ Но вие само изпитвате напредъка на добрите, колко са те напреднали. И опитвате напредъка на ония хора, които са се карали. Защото и в караницата има напреднали хора. Когато хората обедняват, има обедняване в различни степени. И сиромашия, и богатство има в разни степени. И знанието е в различна степен.

Сега искам да ви изнеса следното. Вие трябва да се интересувате от благата, които Бог е дал. Той е дал на хората блага едно време и когато Христос дойде, и четете Евангелието, какво ще кажете? Аз се чудя как хората са изопачили Евангелието, Неговите думи. И ще му кажа кой дава правото да нарушава закона. Знаеш ли какво е казал Христос? Онези изкуствените цветя, които са турени на картината, те могат да останат такива дълго време, никой не може да ги измени. Те остават, както са нарисувани преди две хиляди години. Все такива си остават. Имат само малко изменение. Но тези цветя, които вие посаждате сега, те ще се изменят. Ако нарисувате едно дърво на картина, то ще си остане такова, каквото сте го нарисували, а живите дървета ще се изменят постепенно.

Та сега, като се расте, какво трябва да се вложи при растенето? Понеже една къща ще се изгради от такъв материал, какъвто донесете. Следователно животът почива на онези мисли, желания и постъпки, които човек носи в себе си. Как проучвате мислите? Как познавате дали една мисъл е ваша, или чужда; и как да познаете дали едно желание е ваше, или чуждо; дали една постъпка е ваша, или чужда? Някой път ние казваме, че нещата са общи. Но трябва да имаме ясна представа за тях. Например въздухът е общ. Но ако вие вдишате в себе си въздух, то онзи въздух, който е влязъл в един човек, той е изгубил онази преснота. Значи необходимо е въздухът да бъде пресен и в това отношение постоянно има течение. Старият въздух отива нагоре и навън, а новият въздух – надолу и навътре. И благодарение на това течение, на тази смяна, ние постоянно дишаме пресен въздух. По краищата на дробовете остава малко и от стария въздух. Ако вие живеете добре, вие трябва да се храните с онези мисли, които са Божествени, а не с онези мисли, които са минали през ума на един човек. Аз сега не отричам – една мисъл може да е минала през човешкия ум, но той може да ѝ дал ход, без да я опетнил. Ако мине силата на любовта през вас, вие може да ѝ дадете една нова украса и тя може да изгуби първоначалния характер.

Вие не правите разлика между обич и любов. Имате едно и също понятие за тях. Любовта изтича от центъра към периферията – от Бога към периферията, а обичта – от периферията към центъра. Обичта е венозна кръв, която се връща да се пречисти, а пък любовта е артериална кръв. Следователно любовта може да уподобим на кръв, която излиза от Бога. Защо трябва да любим? Че тази кръв трябва да излезе от Бога и да изтича през нас. И без любов човек не може да бъде щастлив. И доколкото вие позволявате на тази любов да циркулира във вас, дотолкоз ще имате щастлив живот. И ако сте нещастни, значи кръвообращението не е правилно. Но това кръвообращение зависи от нас, от нашето схващане и разбиране. Вие казвате: „Като идем на онзи свят нещата ще ни станат ясни.“ Онези, които не разбират закона, те очакват да идат на онзи свят, за да го разберат. А пък онзи, който може да разбере закона, той може да го научи и в този свят.

Човек е облечен с дванадесет тела. Сега няма да ви говоря за това. Дванадесет тела има той. Засега от дванадесетте тела функционират само четири: първо – физическото тяло, второ – на чувствата, на сърцето, трето – на човешкия ум и четвърто – на разумния живот, наричано още на причинния свят. В тези четири тела той сега функционира, а пък другите осем тела седят в зачатъчно състояние. Те очакват за в бъдеще да се проявят. Като влезете в духовния свят, там ще развиете още четири тела. И като влезете в Божествения свят, ще развиете пак четири тела и ще станат всичко 12 тела. За някого казвате: „Той много е разбрал.“ Обаче неговото умствено тяло не е пробудено и тялото на сърцето му не е организирано, а пък мислят за него, че е духовен човек. Духовният човек е спокоен човек. Той няма какво да се вълнува. Казват му: „Еди-кой си е болен, ще умре.“ Той казва: „Няма нищо.“ Викат го домашните му, казват: „Какво ще правим без него?“ Той казва: „Че преди да беше дошъл, какво сте правили?“ Например майката, преди да е дошло детето, тя е играла на хорото, а сега, като дойде детето, тя мисли, че без него не може. Че преди как е живяла тя без него? Едно време детето беше в нея. После то излезе вън от нея. И като умре, къде ще отиде? Пак ще се върне при Бога.

Сега разбирайте го, както искате. Вие ще си направите една къща и казвате, че сте вътре в къщата или че сте вън от къщата. Какво разбирате под тези думи? Има разлика. Де е същественото: вкъщи, или същественото е вън от къщи? На физическото поле същественото е вън от къщи, понеже вън са слънцето и звездите, а пък вкъщи слънцето ще го видиш през един малък прозорец. Но къщата е необходима. Несгодите, които съществуват на земята, се избягват, като имаш едно жилище. Ние се лишаваме в къщата от някои външни блага, но да придобием някои вътрешни блага. И сме благодарни за това. Нямаме всички удобства, които отвън природата има. Кой свят е по-красив – нашите къщи или външният свят? В къщата има ли круши, ябълки, череши, сливи? Но като излезете отвън, те съществуват. Във вътрешния свят вие нямате тия блага. Също така има един умствен свят вън от вас. Има един духовен свят вън от вас. Сега по този начин трябва да започнете да работите.

Вие по някой път трябва да имате едно огледало да се оглеждате. Да кажем, че сте изгубили десет хиляди лева. Вижте се в огледалото каква промяна ще стане с вас. Или да кажем, че сте спечелили 500 000 лева от лотарията и пак вижте лицето си в огледалото. Лицето ви е светнало. На Рождество как се обличат хората? Вие се обличате хубаво, вие се променяте тогава. При всяка промяна, която става, вие се променяте. Но разумният човек има друга една преценка. Да кажем, тази сутрин защо дойдохте? Каква ви е целта сега? Всеки си имаше по една идея. Някои дойдоха тук по навик. Знаете ли какво значи навик? Вие отивате в гостилницата не от добра воля, но като ви притисне гладът. А пък краката ви са слаби. Ще влезете в една най-близка гостилница, понеже не обичате дълго да ходите. Човек трябва да има някаква идея, на която да се опира. Често ние отиваме някъде, за да добием нещо. И ако не дойдете тук, няма да добиете това, което сега добивате.

Някой път ни казват, че човек е храм Божий вътре в себе си. Това е вярно. Но в този храм само той ли трябва да се моли? Вие сте един храм Божий, направен от 300 милиарда живи същества. Вие казвате, че сте сам. Вие, като се молите, 300 милиарда души и те се молят с вас заедно, по своему, както те разбират. И вие мислите, че вие сте единственият, който разбира правилно нещата. Вие сте един от тристате милиарда същества. Питам: Ако вашата мисъл се раздели, де е мисълта ви? Вие имате една триста милиардна част от мисълта. И колко е права вашата мисъл? Затова се намирате в едно противоречие. Речеш да направиш нещо, но събранието във вас ви каже: „Не.“ И вие изоставите. Народното събрание вътре казва, че няма бюджет, няма кредит. И тогава се извинявате, че краката ви не държат, че коремът ви боли, че главата ви боли.

Аз разбирам човек, обърнат към Бога, следния: най-първо ще обърнете всички тия души да повярват в Бога и във всички тях да дойде едната любов. Това е съвършеният човек. Никой себе си не е обърнал, никой не е господар на себе си, а мисли, че е съвършен. Не само главата, но и сърцето, и краката и прочее – целият човек, от главата до петите, да бъде съвършен. Някой ще каже: „Какви са тия души?“ Такива, каквито сте вие. Човек е в една несъвършена форма. Мислите ли, че като влезете в духовния свят след време, след десет милиарда години, че мъжът ще има мустаци? Може би след десет милиона години на мъжете няма да израснат мустаци, а на жените ще им израснат мустаци. Че какво показват мустаците и брадата? И дългата коса у жените какво показва? Те са външни страни. След хиляди години хората ще имат много по-красиви лица. Челата им най-малко с два милиметра ще се повдигнат нагоре и веждите им няма да бъдат като сегашните. Погледнете ушите на магарето, на лисицата, на кучето. Едно време това е било мода. Това са били все човешки уши. Тези уши човек ги е поставил едно време. Той е поставил хиляди модели и сега е дошъл до сегашния свой модел. Истинският човек в невидимия свят постоянно прави модели.

Христос казва: „Ако се не родите отново от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие.“ Аз не искам да развивам този въпрос сега. Това е научен въпрос. Ще кажеш: „Що е раждане от вода и дух?“ Много проповедници развиват този въпрос. Но както и да го развият, не е вярно. Това е един Божествен план, който е турен сега в действие. Та казвам: Вашите вярвания, които сега имате, те ще ви доведат близо до тази Божествена идея, че човек трябва да се роди отново. Човек, както и да вярва, трябва да мине през този процес на новото раждане. Ако ли не се родите изново, вашето верую ще остане неразбрано. Христос казва в тази глава: „Търсете Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Но това се отнася до физическия живот на човека. Онези, които развиват идеята, че трябва да се родим отново, казват, че не трябва да се интересуваме от светския живот, че той не ни трябва на нас. Това е пак неразбиране на нещата. Ние не искаме да живеем както животните, но все-таки се интересуваме от животните. Ти може да не живееш светски живот, но пак да се интересуваш от светския живот. Кое е лошото в светския живот? Ние мислим, че светският човек играе. Играта не е лошото. Казват: „Те пият много.“ Та духовните хора не пият ли? Водата не пият ли те? Пият. Само че светските хора пият подправена вода, а духовните хора пият по-естествена вода. Но някой път и духовните хора пият подправена вода. Някой път не искам да привеждам някой пример, понеже ги изнасяте навън и се поражда едно недоразумение. При един свещеник влиза един човек и го пита какво има в шишето. А в шишето имало една бистра течност. Онзи пита: „Какво е това?“ Свещеникът казва: „Това е светена вода.“ Онзи човек бутва и вижда, че е ракия. И свещеникът казва тогаз: „Кой ли е турил тази ракия в това шише? То беше светена вода.“ И попът сам се чуди.

Та често в шишетата на духовните и религиозните хора има ракия. И минава за светена вода. Аз разбирам под „ракия“ следното: всяка една мисъл, която не е чиста, Божествена, аз я считам за ракия; всяко едно чувство, което не е такова, каквото Бог го създал, е ракия; и всяка една постъпка, която не е каквато Бог я е създал, е ракия. Ние ракия не правим, но една нечиста мисъл е ракия. Ти трябва да имаш една Божествена мисъл. Когато ядеш плод, чист, от дървото трябва да го вземеш. Ние имаме предвид в духовния свят да се храним с онези мисли, които Бог сега ни изпраща. И следователно, когато вие четете Словото, ще видите, че всякога човек трябва да се моли, за да може да изпрати Бог Духа си. Казано е: „Ще изпратя Духа си.“ И Христос казва: „Когато дойде Духът, той ще ви научи.“

Има три начина в разбирането на живота. Когато аз говоря някой път за любовта, подразбирам това хубавото, чистото, което излиза и което влиза като храна в нашата душа. Когато аз говоря за вярата, подразбирам онази сила, която излиза от Бога и влиза в човешкия ум. Любов е, което влиза в човешката душа, а Божествената сила, която излиза от Бога и влиза в човешкия ум, това е вярата. И на трето място е надеждата. Всички ония блага, които ние търсим, това е надеждата, която излиза от Бога. Това е онзи материал, който излиза сега, и от който се строи човешкото тяло. Ние сме в процес на строеж. Ние сме в един незавършен процес. Апостол Павел казва: „Не сме достигнали до съвършеното.“ Някой мисли, че като вярва и като обича, и като се надява, че е в завършен процес. Не, той е в процес на строеж. Например най-първо ние не трябва да се безпокоим. Опитвали ли сте да не се безпокоите? Ние себе си измъчваме. Седиш някой път и казваш: „Колко съм лош човек!“ – ти сам си казваш това. Но като ти каже друг това, ти се сърдиш. В какво човек е лош? Той иска другите хора да бъдат много добри към него, а пък той сам не е добър към тях, както той иска от тях. Например някой аристократ, като върви, погледне го някой съсед и аристократът очаква неговият съсед да го поздрави пръв. Например полковникът върви и войникът пръв ще го поздрави. Кой трябва да поздрави пръв? Ти, като си кажеш, че си лош човек, как е възможно да се радваш в себе си? Как може човек да каже, че е лош. И отде знае, че е лош? Ако човек е станал лош, от само себе си не е станал. Ние туряме външни причини. Значи направил го някой лош. И ако е добър, някой го е направил добър. Тогаз къде е човекът? Третото положение: човекът, който служи на доброто и на злото, той е човекът. Някой казва: „Аз съм лош.“ – Не! Ще кажеш: „Днес служих на злото.“ Значи двама господари имаш: злото е един господар и доброто – друг. Днес си лош, значи служил си при лошия господар; или си добър, значи служил си при добрия господар и добър ставаш. И ще имате тогаз плюс и минус. И това, което вършите, то ще се самоунищожава, понеже доброто и злото ще се неутрализират. За да излезете от това безизходно положение, вие трябва да приемете любовта. Да възприемете онова новото, което иде от любовта. Едно житно зърно не може да намери смисъла на живота, ако то не е озарено от слънцето. И ако не дойде светлина, топлина и влага, никак това житено зърно не може да разбере света. В житното зърно има нещо скрито, което трябва да се прояви, като поникне зърното. И човек, за да разбере себе си, трябва да е поставен при такива условия – при доброто и при злото. И вие ще намерите в какво положение се намирате. Там започва растежът. Сега сме в положението, дето доброто и злото трябва да се развиват. Христос казва: „Кой от вас, като се безпокои, може да придаде един лакът на ръста си?“ – Никой.

Сега тук на Изгрева са започнали неверни доноси, лъжливи кореспонденти. Никога не ставайте оръдие на лъжливи доноси. И всеки един от вас, който иска да изнесе нещо, да провери вярно ли е това. И аз проверявам тук, че нещата, като се казват, са им турили по десет опашки. Ако вие четете днешните вестници, всичко, каквото те говорят, вярно ли е? Мислите ли, че когато виждате човек в неговото лице, че това е вярно? Вие, за да изучите човека, не го изучавайте такъв, какъвто го виждате, но трябва да има малко прозорливост. Човек трябва да се изучава такъв, какъвто е. Някой човек се усмихне, това ни най-малко не показва, че той е така весел, както изглежда. Някой се показва много сериозен, но това ни най-малко не показва, че той е сериозен. Той има да дава десет–двадесет хиляди лева и е сериозен. И това е безпокойство. Някой пък има някакво си недоволство. Вие искате сега да се представите пред него. Представете си, че довечера Бог ще дойде при вас и ще похлопа както при Адама. По-рано, преди съгрешаването, Бог идваше по три пъти в рая и Адам го посрещаше. Сутринта дойде Бог в рая и Адам не се представи. Дойде на обяд и Адам пак не се представи. И казва Бог: „Може да е на работа Адам.“ И вечерта дойде и започна да го търси и да го вика къде е. Сега аз само ви давам една картина на онова разбиране. Скрил се някъде Адам. И най-после Господ го намери в един шубрак, че се скрил там. Защо се е скрил? Адам казва: „Убоях се от Твоето лице!“

Казвам сега: Как ще се явите пред Господа? Вие искате Господ ли да ви търси, или вие да Го търсите? Кое е по-хубаво? Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Някой казва: „Аз съм търсил Господа и сега не искам да Го търся.“ Тогаз ти си под някоя шубрачка. Естественото положение е: като дойде слънцето, трябва да излезем ние да го посрещнем. Това е естественото положение. Естественото положение е: когато дойде Господ, да Го посрещнеш и да Му дадеш онова внимание, което заслужава. А пък ти си занят и не искаш да го посрещнеш. Сега казвате: „Що значи посрещане?“ Посрещането на Господа е във вашата мисъл. Дойде ви една светла хубава мисъл, която преобразува живота ви; дойде едно светло чувство във вас – това го наричам любов; дойде една светла постъпка във вас – това е присъствието на Бога. Тази сутрин посрещнете Господа. Като дойде Господ, да се представите такива, каквито трябва да бъдете. Всеки да се представи така, както разбира. Някой от вас ще каже, че не му е дошло още времето. Той казва: „На стари години ще Го посрещна.“ – Закъснели сте. На колкото години сте, посрещнете Го! Няма по-хубаво нещо от посрещането на Господа. То е естественото положение. Нима малкото дете не трябва да посрещне майка си, когато дойде от града? И децата нали посрещат баща си. Кога детето не посреща баща си? Когато е направило някоя пакост. Но щом децата са живели добре, те посрещат баща си и баща им им носи някакъв подарък.

Снощи една сестра дойде при мене вечерта. Беше крайно неразположена. Влязъл някой в рая ѝ, вътре в нейния рай. Това е изкушение. Дойде някой твой приятел вкъщи и казва: „Имате ли малко винце, петгодишно?“ Ти речеш да му купиш малко винце. И после ще кажете: „Хайде на здраве!“ Понапиеш се малко. Това е едно изкушение. Или допуснете, че този брат носи пет–шест скумрии. Опечете ги малко и ги ядете с лимон. Ти за хатър ядеш от тази риба. Това не е престъпление, но ти нарушаваш нещо. Да ядеш риба, аз разбирам да бъдеш мълчалив – това е ядене на риба. Рибата е мълчалива. Аз препоръчвам да ядете риба в този смисъл – да бъдете мълчаливи. После рибата е винаги чиста. Тя лакомията ѝ е отвън. Тя е мълчалива, нито дума не казва. Аз не искам да извадите заключение в буквален смисъл. Понеже донякъде сте риби, но сте станали и птички, че крякате някой път. Птиците не могат да бъдат така мълчаливи. Но поне да не крякате, да пеете хубаво като славея.

Сега през тази година си купете по едно хубаво огледало и сутринта, като станете, поогледайте се. Или сутринта, или на обяд, или вечерта се поогледайте малко дали сте доволни от вашето лице. И турете си идеята, че трябва да бъдете красиви. Искате веждите ви да бъдат тънки. Не ги скубете. Искате лицето ви да бъде червено, не го боядисвайте. Нито устата не я червисвайте. Ако искате бели да ставате, яжте грах. Ако искате червени да станете, яжте череши. Ако искате да имате тънки вежди, имайте едно тънко деликатно разбиране за нещата. Нека веждите ви да станат тънки. Щом много желаете материални работи, веждите надебеляват. Това са общи работи. Не трябва да вземате буквално нещата. Веждите, брадата, ушите – това са пособия. Мъжът има брада и мустаци. Те му са антени, антени с дълги вълни. Жените и те имат мустаци, но с къси вълни. Понеже жените функционират с къси вълни, те са по-досетливи. Та казвам: Ако искате да възпитате един мъж, оженете го. Само така се възпитава мъжът. Ако искате да възпитате една жена – да роди дете. Децата възпитават жената. Ако искате да възпитате един човек, събудете неговия ум. Ако искате да възпитате жената, събудете нейното сърце. Или другояче казано: събудете органа на вашата любов, да разбирате Божественото, да имате благородно сърце. И ако искате да развиете вашия ум, събудете вашата светлина. Две неща ви трябват: любов, която да събуди душата ви, и Божествена светлина, която да събуди вашия ум. Да преминете в една нова фаза.

Тридесет и девета година е година на разбиране. Трябва да ликвидираме с всички стари сметки, с всичко старо да ликвидираме и да започне новият закон на любовта. Това е само заради вас. Никога не трябва да налагате на другите едно учение, което не сте проверили. Никога не говорете на хората това, което не сте проверили. Може да кажете: „Казват хората така, но не съм го опитал.“ Някой път аз наблюдавам, изучавам човешкото естество. Аз съм забелязал, някой ден, когато ми мине през ума да си почина, всички мислят, че аз нямам нужда от почивка. Някой казва, че ще стои само пет–шест минути и седи един, един и половина, два часа. Казват: „Как го търпиш?“ Дойде някой и отнеме доста време. Но тъкмо излезе той, влиза друг. Някой път си неразположен. Сега аз имам един начин да се справя с тия работи. Аз мога да се скрия и да стана невидим, но аз това не го считам за почтено. Дойде някой и аз му казвам: Ти нямаш нужда от мене. Ти не знаеш какво нещо е страдание. Ти само се тревожиш и се сърдиш. Ти си иди и като започнеш да страдаш, тогава ела при мене. А пък сега не се сърди много – не туряйте много дърва на огъня! Най-първо благодарете на Бога за онова, което в даден случай вие имате.

Някой път вие ме питате и казвате: „Какво, Учителю, намери в нас, че дойде при нас?“ Че аз съм един пътник – минавам покрай един извор и ме питаш: „Как дойде ти тук?“ Аз ще кажа: „Пътят ми е оттук, минавам и се спирам. По този път минавам и рекох да се спра, да видя какъв е изворът. Та временно се спирам да видя какъв е изворът и пак ще си вървя. Тук няма да остана за хиляди години. Ще си вървя по пътя. Има и други извори.“ Ти казваш: „Няма ли да ни посетиш пак?“ Казвам: „Назад не се връщам.“ Ти казваш: „Да дойдем ли с тебе?“ Казвам: „Може.“ Този е пътят, по който се върви. Но връщане назад няма. Внимавайте за едно нещо. Тази форма, в която сте сега, няма да се върне. И ако между вас има често спорове, не зная, като заминете за другия свят, това няма да се повтори и ще съжалявате, че може да остане нещо непоправено в живота ви.

Аз имам едно разбиране: и в лошия живот, и в добрия живот Бог е там. И Бог казва: „Вие виждате ли в какво положение се намирам?“ Този човек греши и Бог мълчи в него. Вътре в нас, когато ние грешим, Бог пак мълчи. И някой път казва: „Не правиш добре.“ Ти казваш: „Как тогава?“ Бог казва: „Не правиш добре.“ Ти казваш: „Къде е Господ?“ Той казва: „Не правиш добре.“ Ти почнеш да се извиняваш. Той казва: „Не правиш добре.“ Ти петниш Господа вътре в себе си. Той е туй благо. Дойде слънцето и Господ ти се усмихне и ти казва: „Това слънце за тебе го направих. Бъди като слънцето!“ Отидеш при един сладък плод, Господ ти казва: „Бъди сладък като този плод!“ Та някъде Господ ни учи с предметно учение, какъв трябва да бъдеш. Някой път някой те нахука. И Господ ти казва: „Ти не бъди такъв.“ Срещнеш някой невежа, Господ ти казва: „Не бъди такъв.“ Срещнеш някой учен, Бог ти казва: „Бъди като него.“ Срещнеш някой, който свири, Бог ти казва: „Бъди като него.“ Срещнеш някого, който не свири, Бог ти казва: „Не бъди като него.“ Някой казва за някого: „Какъв опак характер има той.“ Ние мислим, че сме светии. По-голям светия от мене няма. А пък и аз още не се мисля за светия. Аз не мисля още да озарявам целия свят. Аз осветявам само малко. Та къде е проникнало Словото? Съжалявам, че хората не разбират Божественото Слово. Във всинца ви трябва да се зароди желание да бъдете проводници на Великата Божия Любов, която да минава през вас. Вие мене ме радвате дотолкова, доколкото сте проводници на Божията Любов, доколкото сте проводници на Божествената сила.

Вие трябва един друг да се зачитате. Зачитайте Божественото във вас и в другите. Това е засега най-важното нещо. На Христа казаха веднъж: „Учителю благи!“ Христос казва: „Не ме наричайте още благ.“ Той изпъди с камшик търговците и среброменителите от храма. После неговата полемика с лицемерите. На земята ние не можем да бъдем благи с някои хора. Аз даже някой път, като се стремя да бъда добър, някой път подигам тона си. Сега дойде при мене един млад брат и аз му казвам: „Да не ме лъжеш! Нито черните, нито белите лъжи искам! Човек трябва да станеш! По този начин не може. Няма да ходиш да лъжеш младите сестри. Такава любов не трябва. Ако ще любиш, на свят ще любиш. Пък ако ще лъжеш, иди в света.“ Оставете вашата любов с такива методи, каквито имате! Да няма и така, и така. А пък ако искате обикновената любов, идете в света. Но щом дойдете до Божествената Любов, ще живеете както трябва. Тогава сте на прав път. Че, ти като обичаш една сестра, не трябва да накърниш чувствата в нея. Или някой път някоя сестра казва за някого: „Аз пет пари не давам за него!“

Трябва да имате сега един идеал. Какъв трябва да бъде той? Ние сега се спираме и казваме: „Православните са лоши.“ Аз не защищавам никакви православни, никакви окултни науки. Трябва да влезе Божествената Любов в света! Като отидете при някой плод, той може да ви каже: „Не съм узрял, малко съм сладък още. Но трябват ми още два–три месеца, за да узрея.“ Под думата „три“ аз разбирам да съедините в едно любовта, вярата и надеждата, че да работят заедно. Това е законът на трите. А деветте е когато съедините физическия, духовния и Божествения живот в едно. Три по три прави девет. На три места по три – девет. Значи да се приложи Божественото на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Това е голяма работа, която ще ви научи как да проявите Божественото.

Когато се събудят умът, сърцето, душата и духът, ще станем силни. Трябва да станем силни в света. Бог казва: „Моята сила се показва в твоята слабост, в слаба среда. Моята сила се проявява в твоето възприемане.“ Всеки човек, който възприема добре Божественото, е слабият човек или негативното. Нали негативното възприема добре нещата. Той е от слабите. А пък силен е онзи, който изпраща любовта. Та моята сила се показва в онова, което възприемате. Ако ние сме слаби, ще възприемем. И бих желал в известно отношение да бъдете всички слаби, да възприемете Божията любов, тоест да бъдете възприемчиви.

И кой от вас не е правил погрешки? Само че някои погрешки са видими, а някои – невидими. Кой от вас не се е гневил, не е казвал „аз ще му направя това и това“? Кой от вас не се е съблазнявал? Светът не е такъв, какъвто трябва. Бог всичко заличава и казва: „Напред вървете!“ Това, което го правим, е външно. Има известни мисли, които ни смущават – те са външни. Трябва да оставим в нас онези мисли, които са Божествени. Ти седиш и казваш: „Какво ще правя?“ Щом живееш на земята, не се плаши, защото, ако няма условия на земята за тебе да живееш и да прогресираш, ще те задигнат в другия свят, дето да има условия. А щом останеш да живееш, значи има условия за един добър живот тук.

Утре, като станете, пак използвайте деня. Не казвайте: „Днешния ден нямам условия.“ Всички имайте разположение. Че вие имате всичкото разположение на всички светии, които са достигнали до съвършенство. Имате тяхното разположение. И се казва там, че за един кающ се грешник голяма радост става на небето. Когато се решите да обичате Бога, всички светии се радват на вас. Някой казва: „Няма кой да ме обича!“ Някоя мома никой момък не я е обичал и тя се отчайва. Че само един момък ли има в света? Има хиляди момци. Тя може да си избира когото иска. Че онзи планински извор и рекичките, които слизат, престъпление ли правят че образуват голяма река? Ако вода с вода се събира в едно, де е лошото? Престъпление ли е това? Но когато калта влезе във водата и минава за вода, там е престъплението. Когато една ваша мисъл се съединява с мисълта на един друг или когато две чувства се съединяват, или когато две желания се съединяват – и в това няма престъпление. Може да обичате когото и да е, но обичайте го така, както трябва. Не казвам, че не обичате, но имате едно криво разбиране.

Аз често съм правил опит доде сте достигнали. Някой път съм правил разни опити в света. Някоя млада мома хващам и ѝ постисна малко ръката. Тя казва: „Какво искаш да кажеш?“ Казвам ѝ: „Да бъдеш добра, да държиш сърцето си добре и ума светъл.“ А пък на друга, като ѝ стисна пръстите, тя казва: „Аз съм много стара, какво искаш да кажеш?“ Аз и на нея ѝ казвам същото. Та младата се съблазнява и старата се съблазнява. И двете мислят, че аз мисля нещо. В мене мисълта е определена. На младите казвам: „Господ те е благословил, пази това, което Господ ти е дал!“ На старите казвам: „Тебе Господ те е благословил, пази това, което Господ ти е дал!“ Те и двете се чудят и казват: „Какъв ли долап има тук?“ Навън казват за някого: „Светят му очите.“ Та радвайте се, ако светят очите на някого. Когато потъмнеят очите на някого, хубаво ли е? Коя къща е по-хубава: която свети или която не свети? Ние трябва да се радваме, когато нашите чувства горят, когато нашите чувства са топли и меки и когато нашите мисли са силни. И на вас ви казвам сега, като ви гледам: Пазете това, което Бог ви е дал! За всяко едно благо бъдете благодарни! Няма по-хубаво нещо от това човек да има мир. Аз ви говоря чистосърдечно, засягам и себе си. Добрият живот седи в съзнанието. Аз никога не допущам в себе си нещо отрицателно. Когато влезе една мисъл или чувство в мене, аз ги виждам. И всяко нещо го турям на мястото му. Никога не съвпрягам една нечиста мисъл с една чиста. Всяка мисъл трябва да отиде на мястото си.

Та казвам сега: Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш! Обичайте така, както Бог обича. Имайте вяра, както Бог има вяра във вас. Под думата „вяра“ разбирам, че Бог всякога изпраща своята сила, за да мислим ние. Понеже той има вяра, че от нас ще стане нещо. И постоянно Бог ни облича с най-хубавите дрехи! И трябва да благодарим. И за в бъдеще Бог ни е приготвил много по-хубави дрехи. И колкото повече растем, толкоз по-хубави дрехи ще имаме. И колкото повече се усилва неговата любов, ще дойдат и по-големи богатства.

Сега малко приемаме и малко ни се дава. А пък за в бъдеще, когато се издигнем още, когато любовта на Бога в нас ще се увеличи, тогаз любовта на Бога ще се излива в нас преизобилно и силата му ще се излива преизобилно, и благата му.

Сега ви пожелавам да бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш. Или на ваш език казано, да ме разберете: Учете се добре и бъдете най-прилежните ученици, които има в света!

Отче наш

7,10 ч. с.

Желая ви да имате най-добрата обхода един към друг.

13. Утринно Неделно Слово, държано на 8 януари 1939 г., 5 ч. с., втори ден на Рождество Христово, София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, има, казва, сега, може, бог, дойде, години, свят, път, живот, любов, казвам, съм, себе, искате, време ,

 Утрини Слова , София, 8 Януари 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder