НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Страдание и радост

Страдание и радост

Най-често използвани думи в беседата: има, казва, може, аз, сега, човек, всички, богият, свят, работа, вий, благо, дойде, хора, отиде, състояние, живот, георги, път ,

Утрини Слова , София, 25 Декември 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Ще прочета 13 глава от Евангелие на Матея.

Духът Божий

Размишление

Има две разбирания в живота – човешко и Божествено разбиране. Божественото разбиране много мъчно се схваща. В човешкото разбиране има степени. И в Божественото има степени на разбиране. Често ние преплитаме едното разбиране с другото. Човек е двоен. В човешкото разбиране човек изхожда в началото от своето гледище, от своя личен живот, от благото, което засяга него. Богатият гледа да не го окрадат, гледа да го почитат, да го уважават. Гледа да печели. Мисли, че другите хора са сиромаси, обаче той иска постоянно да бъде богат. Някой път ние облажаваме сиромасите. И сиромахът, като работи, изхожда от своето гледище. И той иска богатият да му плати и ако не му плати, не е доволен. И богатият не е доволен, когато някой не му върши добре работата. Това е все човешко разбиране. И сиромахът, и богатият разглеждат въпроса от свое гледище. А пък между тези две разбирания се намесва Божественото по средата. Когато богатият не плати на сиромаха както трябва, Божественото се намесва и казва: „Не правиш добре!“ И когато сиромахът не свърши добре работата, Божественото се намесва и казва: „Не свърши добре работата!“ Богатият, след като се намеси Божественото, тури нещо за оправданието си – че условията били такива, че не е могъл да постъпи другояче и т. н. Ако не е платил, ще каже, че не е имал пари на разположение. Ще намери извинение. Сиромахът ще каже, че земята била твърда, че мотиката не била добра. Ще намери някое извинение. Това са две състояния – като богати и като сиромаси. Много хора, които са болни, са богати и много хора, които са здрави, са сиромаси. Болният човек работи ли? – Не работи. Нему му турят няколко слуги, да му слугуват. Това отчасти е вярно. Разположението да не работиш е болезнено състояние. Разположението, когато не искаш да работиш, е болезнено състояние. Може тялото ти да не е болно, но твоето разположение е болезнено – не искаш да работиш. Под думата „работа“ вие разбирате това, което не е работа. Работата, това е най-красивото състояние! Работата, това означава най-красивото състояние, което човек може да има. Когато работата не съответства на тази идея, ние я наричаме труд. Ти работиш по задължение, неприятно ти е. Някъде ти е приятно, а някъде ти е неприятно – това е труд. А пък има една друга работа, която наричаме мъчение. Това е когато работиш, искаш – не искаш. Та ние смесваме мъчение, труд и работа. И в разбирането имаме тези три степени. Някой разбира нещата по пътя на мъчението, казва: „мъча се да го разбера“; някой казва: „трудя се да го разбера“; а пък трети казва: „работя, за да го разбера“. Докато се мъчите, нищо няма да разбирате; като се трудите, наполовина ще разбирате; а пък като почнете да работите, напълно ще разбирате.

Някои религиозни хора се мъчат да станат праведни. Те нищо няма да постигнат. Няма да постигнат по следната причина. Да ви наведа едно доказателство, което не е доказателство. Христос дава един пример, че при един богат човек идва един беден човек, който бил свят, светия бил голям, наречен Лазар. Този святият страдал от известна болест. И богатият казва: „Ако този човек беше светия, не щеше да бъде болен. Той е бедняк.“ И минават, заминават покрай него. Не му дошло на богатия на ума да повика лекар да го изцели. Значи богатият трябваше да се занимава с болестта на Лазара. Лазар отива на небето. И там се завземат и го лекуват. И понеже знаят, че е светия, още на границата най-добрите лекари го лекуват. И го занасят в лоното на Авраама, в най-хубавото място. Умира богатият. И понеже сърцето му било студено, а пък хората ги е страх от студа, та още на границата го запалили да се стопли малко, за да не изстудява ада. И като се намерил богатият в туй несносно положение, той видял, че Лазар е излекуван и познал го, че е светия Лазар. И му се поревнало и той да има състоянието на Лазар. И казва на Авраам: „Изпрати ми този светия при мен. Аз съжалявам, че едно време не го знаех, не можех да го позная. Той беше при моите врата. Аз съм скръбен сега. Да дойде Лазар и с малко влага на пръста си да ми накваси гърлото. Тук се измъчих.“ Авраам му казва: „Синко, имам всичкото добро разположение, но тази работа не става така. Лазар е на служба сега и не може да напусне службата си. Той има важна работа – такава, че за една секунда не може да напусне работата си. Много особена работа има! И ако той напусне работата си, ще стане цяла бъркотия. Не мога да го изпратя да ти накваси гърлото.“ Аз сега тургам тълкуванието. Но смел е този богатият, казва: „Ако не може сега, тогаз, когато си свърши работата, пратете го при моите роднини на земята, че да не би и те да дойдат тук.“ Казва Авраам: „Не може, понеже пътните съобщения от небето за земята не са направени. Развалени са пътищата. Ще вземе с години докато отиде и се завърне. Трябват най-малко 4–5 години. Когато се поправят пътищата, тогава.“

Сега вие може да се намерите в дадения случай в положението на богатия или в положението на Лазара. Вас някой път ви е приятно. Имате една религиозна опитност и се радвате. Мислите, че онази радост, която е във вас, е Божествена. Вие смятате, че да бъде човек богат е едно благословение. И следователно всички искате да бъдете богати и считате, че всеки, който е сиромах, е наказан. Имате възгледи, че това е едно наказание. Наполовина сте прави, но наполовина сте криви. Не всеки човек, който е сиромах, страда за греховете си и не всеки човек, който е богат, е богат заради правдата си. Те са случайни работи да бъдеш богат или не. Когато товарят един кон, защо го товарят? Защото има сила и може да носи товар. Питам: Самият товар, като го носи някой, какво го ползва? Казват: „Много силен кон е. Има 100, 200 килограма товар!“ Какво се ползва коня, който носи товара? Ако пренася товар, му дават сутрин ядене, както и ако не пренася. Нищо не печели. Ако вие сте богат, какво ще спечелите? Допуснете, че имате в София 4–5 апартамента на една видна улица. Имате приход 20 хиляди лева на месец. Имате всичките удобства: три автомобила, 10 души слуги – преувеличение е малко това. Аз ще ги намаля малко – трима души слуги имате: един за вас, една за жена ви и друга за децата ви, за да върви работата, както трябва. Питам: Какво ще спечелите, ако сте богати? Съществено нещо няма да придобиете. Единственото нещо, което ще добиете е, че всяка вечер ще отваряте касите си, ще преброявате златото си и ще гледате в тези чекмеджета, тези кутийки, да не би някои пари да липсват, някоя банкнота, книжна или златна – ще ги проверите и ще затворите касата си. И ще мислите, че всичко е наред. Това може да го правите 40, 50 години. И излизате с онази самоувереност, че всичко е наред. Питам: След като умрете и оставите касите си и отидете в онзи свят, парите няма да бъдат с вас. И какво ще правите в другия свят без пари? Представете си, че вие в съвременния културен свят пътувате с аероплан. И по едно нещастие аеропланът слиза в Сахара! Там няма ядене. Вие сте богаташ, разполагате с милиони, но какво ще правите там? Вие имате всичките удобства с аероплана. Но аеропланът слиза на пясък. Какво ще правите? Такова е положението на богатия човек, който със своя аероплан се озовава вътре в ада.

Та казвам: Сега както се живее, трябва да избирате онези пътища, по които идва Божественият живот. Дотогава, докато вие сте в зависимост от условията, от вашия ум, сърце и воля, вие всякога ще бъдете изложени на мъчнотии. И не сте разрешили въпроса. Да кажем, че вашият ум е създал един аероплан, но не е предвидил хвъркането навсякъде. Той е предвидил хвъркането, но не е предвидил онези изключителни условия, при които аеропланът ви може да слезе в Сахара. И колко време вие трябва да мислите, за да се избавите от лошото положение, в което се намирате? Разправяше ми един познат в българската авиация, казва: „Избавихме се от явна смърт двама души.“ Те се качили на аероплан и там си има една пръчица, с която се манипулира и управлява аеропланът – дали да се вдига, или да слиза. Имало е на аероплана една дръжка с дърво, но която не била завинтена така добре. И авиаторът, който направлявал аероплана, като снемал, та тази дръжка с дървото излезнала навън. И той си турил на ума следното средство: турил си ръката отдолу под лоста. И тази негова ръка спасила положението, за да слезнат двамата. Ако не беше така, този аероплан щял да слезне главоломно. Оттам насетне те разбрали, че всички тези неща с винтове трябва да се завъртват добре, за да не излезнат. Та има малки причини някой път, които могат да ни причинят известно нещастие.

И досега си мислите и говорите за Христа, за Бога и все очаквате един ден да умрете и тогава да видите Бога и да видите Христа. Говорим за онзи свят и искаме да умрем, че да го видим. Мислите ли, че като излезне вашата душа от тялото ви, вий ще идете в онзи свят? Така мислеше и богатият, но като излезе той от тялото си, къде отиде? Отиде в Сахара на горение. Умря и Лазар. Той къде отиде? Отиде в лоното на Авраама. Те са двата пътя. И Лазар отиде с аероплан. Но тези, които занесоха Лазара с аероплан на небето, бяха по-умни. И аеропланът не претърпя криза. И богатият отиде с аероплан, но в ада. И ако попитате къде отиде, той ще каже: „Изпълних си длъжността на земята.“ Не може да се каже, че богатият не е направил добрини. Той е направил доста добрини. Има един закон в религиозния живот. Този богатият човек в началото беше много добър и после стана лош. И затова доброто не му се вмени. В началото беше добър и после стана лош. И там се казва в Писанието, че ако праведният напусне правдата си и направи в края едно престъпление, доброто няма да му се вмени; и ако грешникът, който през целия си живот е живял лош живот, накрая направи добро, греховете няма да му се вменят. Сега аз го вземам това не статически, но динамически живот. Важен е последният момент. Вечерно време, преди да си заспал, зависи в какво състояние си бил. Като си живял през деня, последният момент ще определи целия идущ ден. Целия ден си живял добре, но вечерта по най-малката причина изгубил си настроението си и ти дойде една лоша мисъл. Аз съм слушал много религиозни хора, които казват: „Едно време бяхме непредвидливи.“ След като живял 20 години духовен живот, казва: „Едно време имахме условия да станем богати и мъчно ни е, че не станахме богати.“ С тази мисъл той ще иде в Сахара.

Вие казвате: „Защо човек трябва да живее добре?“ Всички имате опитността. Двама души, да кажем, се влюбят. Минали сте през тази опитност и знаете какво нещо е влюбването. Младото момиче, което не се е влюбвало, ходи така, набожно е, не обръща внимание, дрехите му са парцаливи, неумито е, разчорлено, палаво. Но щом се влюби, почва да се мие по три–четири пъти на ден. Със сапун си измива лицето. И тази рокля, с която е ходила по-напред, не я иска. Хубава рокля иска. Туря си панделки, украшения, на огледалото се оглежда сутрин, на обяд и вечер, по 3, 4, 5 пъти на ден. Казват: „Поправи се нашата малка Драганка – угледна стана.“ Но тя не мисли вече за баща си и майка си. По-рано е мислила за тях, а сега мисли за още едного. Ако има баща и майка, мислила е дотогава за баща си и майка си и за братята и сестрите си, а пък като почне да се облича хубаво, мисли за още едного. Едно странно лице е влязло в ума ѝ. Сега тя става спретната. И почва да става малко гневлива, казва: „Не ме бутайте, не съм разположена!“ После в модерно време пощата идва и момичето тича и пита: „Има ли писмо?“ Щом няма писмо, пак е неразположена. Казва: „Не ме бутайте!“ Щом има писмо, веднага лицето ѝ е весело. А бащата и майката не знаят защо. А като няма писмо, тя казва: „Не ме бутайте!“ А като дойде писмото, всичко върви наред. Но докато тези хора са надалече и любовта действа, тези хора живеят по любов. Щом се съберат на едно място, изменя се животът им.

Човек може да изгуби любовта си за една дума. Често онези влюбени, докато не са се събрали, те минават за ангели Божии един за друг. Казват си: „Ти си ангел, ти си божество.“ Така е и в писмата. А после, щом като се съберат на едно място, дойде другото. Той каже: „Колко си грозна!“ А като каже „ти си грозна“ изменя се цялото състояние. Тези хора, влюбените, са чрезмерно чувствителни. Те дават особено тълкувание на думите. Една дума може да произведе цял един обрат в живота на човека. Могат да кажат някой път, че човек трябва да се въздържа. Но има един закон, който определя нещата. Трябва да се научим на него. Казват: „Какво било, че казал една дума!“ Една дума е като един малък зародиш. Но тази дума има динамичност в себе си. Вий минавате по пътя и сте нещастен, и намирате едно житно зърно. И често казват, че онзи петел, който изровил диамант, казал: „Това да беше житно зърно!“ И петелът ровил и не намерил зърно да го клъвне, а намерил диамант и казал: „Защо ми е този диамант!“ Сега провидението дава на човека едно житно зърно, а той казва: „Да беше диамант, защо ми е житно зърно!“ Обаче в диаманта няма тази динамична сила, която има в това житно зърно. Ако му дадеш условия, то може да храни след 9 години целия свят. Казвам: Динамична сила има в него! Само условия трябва да му се дадат. Имаш някой път една мисъл в себе си или едно чувство, което прилича на житно зърно. И ако на това чувство или мисъл дадеш условия, то в няколко години отгоре ще ти подобри условията. А вие казвате: „Да беше скъпоценен камък, да го продам и да си поправя работите!“ И всички се събирате и като ви гледам, виждам, че както гледате на живота, трябват ви още хиляда години, за да разберете Царството Божие.

Например вий седите тук в салона и да кажем, че някой си дремел до вас – вий правите въпрос и се безпокоите. Салонът трябваше да бъде два пъти по-широк и трябваше да бъде два пъти по-висок, но онези, които го правиха, толкова са разбирали и така са го направили. Вий сега седите и се смущавате, казвате: „Те не разбираха как направиха салона!“ Но и вий, като седите, и вий не разбирате. Някой седи до вас и ви е притеснил. И вас ви е неприятно. А пък той не влиза в положението ви, че ви е неприятно. На вас ви иде да му кажете да се помръдне малко. С това помръдване прeдавате му неразположение. Има хора, които не трябва да се турят един до друг, понеже единият е нагорещен с хиляди градуси. Той е направен от желязо, а другият, който е седнал до него, е направен от дърво. Че вие, като турите дървото при желязото, което има хиляди градуси, ще отиде дървото. Последният усеща топлина и тя ще му направи някоя пакост. Студените трябва да са при студени, а горещите – при горещи, за да не си правят пакости. И горещият, като е при студения, студеният ще почне да се топи, а пък горещият, като е при съвсем студения, ще се изстуди.

При сегашния живот всички хора са поставени на едно голямо изпитание. Ний искаме другите хора да разбират нашето състояние. Но най-важното е човек да разбира своето състояние, не състоянието на другите хора. Седиш ти и те притеснили. Представете си, че този човек, който те е притеснил, не разбира твоето състояние. Какво трябва да правиш? Ти седиш, външните условия на живота са лоши, стеснителни са условията. Разни мисли ти минават, имаш неразположение. Какво трябва да правиш? Да допуснем тогава, както седиш в салона, че седиш между двама души, които не обичаш. Какво трябва да правиш? Или двамата не те обичат – какво трябва да правиш в един салон? Аз вземам в общ смисъл. Аз считам, че вие, които сте тук, не сте от тях. Взимам два крайни случая. Но казвам, представете си, че има някакъв повод, поради който през ума ви минават най-лошите мисли и желания. Какво трябва да правите в дадения случай?

Влизате в една стая, дето от изток и от запад има два прозореца, отворени, и става силно течение. Някога хората ги е страх от течение. Има защо да ги е страх. Едно течение може да ви причини някой път голяма пакост. Ако вий сте изпотени и седнете на течението, могат да се простудят вашите капилярни съдове и вие с години да страдате от някой ревматизъм или от някой друг недъг. Веднага трябва да затворите източните и западните прозорци, за да няма никакво течение. И тогава трябва да затворите прозорците на вашия ум и сърце, за да не стане течение и да се простудите. Защото, като влезнат някои работи отрицателни във вашия ум, вий може да се пресечете. Например вий казвате: „Моите работи няма да се оправят.“ Откъде знаете, че вашите работи няма да се оправят? Това са предположения. Или може богатият някой път да каже: „Мен ми се струва, че мога да изгубя моето богатство.“ Работите на бедния не се оправят, когато не работи. А богатият може да изгуби богатството си, когато не постъпва право. Ако на всички работници богатият не плаща право, а ги подяжда, той сам си създава неприятели, които могат да го претупат някой ден и да му вземат богатството. А пък щом сиромахът не си гледа работата както трябва, то и платата му няма да бъде както трябва. А пък ако си върши работата както трябва, той тогава ще бъде оценен. Та едновременно зависи от вашия ум и от вашето сърце какво ще стане в бъдеще. Мислите ли, че ако не мислите както трябва, че и на вас ще ви се плати? Не. Че ние в света със своята мисъл сме работници. Твоята мисъл ще се представи в невидимия свят. Днес каквото мислите, вечерта ще ви плащат. Вий сте в едно голямо предприятие, работите. И учите сега, че можем да мислим каквото искаме. Не! Можем да мислим каквото искаме за работата, която вършим. Но ако ти мислиш за външни неща, тогава ще заприличате на онзи българин Цеко Грънчарски. Той си турил за цел да отиде в Америка, да изучи френски език, да преподава френски език в една гимназия в Америка. Той бил в България гимназиален учител. Дошло му на ума, че трябва да има доста пари, за да отиде в Америка. Казал си, по-добре да дойде в Париж и там да научи френски. И като отиде в Америка, едновременно да преподава френски, че да му плащат за това. Отива във Франция и вижда, че животът е скъп и за да не си изхарчи парите, отива в една църква да намери работа. Там дали му една ръчка на един голям орган и той само ще вдига меховете и по този начин да турга въздух в тях, за да може органистът да свири. Сега ви представям един пример, който е действителен, който Цеко Грънчарски сам ми е разправял – по-рано учител в гимназията, а сега натиска меховете. Той казва: „Седя и съм се замислил с какъв ум съм дошъл в Париж. И тъй, увлякох се в своята мисъл и по едно време дойде някой и ме сбута така и ми казва: „Господине, меховете!“ Аз, като съм се замислил така, спрял съм да тургам въздух в меховете. И казаха ми: „Тук не иска отвличане на мисълта! Органистът трябва да свири!“ И аз почнах пак да надувам меховете.“

Ний всички държим по една ръчка и няма какво да мислим за себе си. Ти, като спреш, един ангел ще дойде и ще ти каже: „Хайде!“ Ти мислиш, че си Цеко Грънчарски, че си бил учител и мислиш в какво положение сега си изпаднал. Ангелът ще каже: „Какво си бил в България, това не ни влиза в работа. Сега трябва работа да се извършва.“

Ти имаш една ръчка, трябва да работиш. Неразположен си – това не влиза в работата, в духовния живот. Твоето неразположение е от частен характер. Та казвам: Животът ти е даден за едно самообладание. По някой път има едно чудно съчетание. Наскоро – мисля, че това беше вчера, иде една млада сестра, заболял я стомахът и плаче от стомаха. Седи отвън. Казвам ѝ: „В събота не идвайте да ме безпокоите.“ Турил съм си едно правило, а пък те идват в събота. В събота искам да се уединя, искам да се повдигна – в събота няма да ме безпокоите, понеже имам друга работа. А тази сестра сега вика: „Учителю, стомахът ми!“ Аз мълча. И гледам, че един друг тропа на вратата: трак-трак-трак. Този е пък Свети Георги (един циганин). И той вика: „Учителю, един чувал брашно!“ След това чувам една котка там дошла. И тя почва да вика: „Мяу-у-у!“ Тя пък иска сирене. Георги вика и сестрата вика, и котката мечи. След това чувам и вятъра, и той вика: „Бу-у, бу-у.“ Аз седя и разсъждавам. На сестрата казах: „Ще мине.“ На Свети Георги казвам: „Върви си, чувалът ще дойде.“ На котката казах: „Чакай!“ На вятъра казах, нека да си духа. Четири души – цял квартет: дядо Георги, сестрата, котката и вятърът.

Седя аз и мисля: „Ти, ако си в положението на младата сестра, какво ще правиш? Или, ако си в положението на Свети Георги, какво ще правиш? И ако си в положението на тази котка? Тя мечи и знаете ли как мечи? С особено мяцане. И вятърът си духа“. Казвам най-после така: „Не искам да бъда в състоянието на младата мома, не искам да ме боли стомахът. Тази сестра не е яла каквото трябва и сега я боли коремът. И дядо Георги не е мислил като млад както трябва и сега му е дошло до брашното. И котката мечи, и вятърът си гледа работата.“ Вятърът, като духа, казва: „Тури ги всички на работа. Те не работят. Младата мома не е мислила, когато е яла. И дядо Георги не е мислил, и котката не е мислила. Та нека да мислят, да отидат да работят!“ – казва вятърът. Сега аз мисля: „От онези се избавих, с котката какво да правя сега? Младата мома ще дойде само веднъж, дядо Георги си замина с каруцата, а пък котката остана, а пък тя мечи.“ Онези разбраха. Казах на сестрата: „Не ме безпокойте сега, съботен ден е!“ С котката какво да правя? Някой път излизам из търпение, казвам си: „Трябва да я бия!“ За чудо голямо тази котка не мечи вече. Седнала до кюшето и се умирила. И цяла нощ седя там, без да каже „мяу“. След това и вятърът стихна отвън. Дойде ми тогава една мисъл: „При каквито условия и да се намираш, те ще се подобрят.“ Най-първо аз мислех, че тази котка няма да ме разбере. Но тя ме разбра. Даже аз като помислих, че тя има да мечи и че ще си изгубя настроението, тя казва: „Не, аз няма да стана причина да се развали твоето разположение и настроение.“ Не си отиде котката – тя седна до прага и си кротуваше, и като слезнах сега, горе я оставих. Дошла тази младата сестра – и аз да съм на нейно място, и аз ще отида да търся помощ. И дядо Георги се мъчи – трябва му един чувал брашно. Той с големи работи се занимава. Той, като дойде, не казва „едно кило брашно“, но един чувал брашно! На едро, като търговец.

Та законът, който съществува е: Ний в света сме поставени на един голям изпит. Не седим в една хармонична среда. Например аз турям тази мисъл така: Ако дядо Георги беше дошъл като богаташ и дава за едно кило брашно 20–30 хиляди лева, аз имам жито в хамбара, как ще изляза тогава веднага! Ако за едно кило броеше две хиляди лева, веднага ще излезеш. Но щом иде дядо Георги и иска назаем, на почек, считам, че не навреме е дошъл той. А пък като имаме пари, казваме, че навреме е дошъл. Сега на дядо Георги му казвам: „Как ти, светията, си изпаднал да искаш един чувал брашно, да просиш!“ И че му трябва не едно кило брашно, но един чувал! И той е умен. Като ме поглежда, казва: „Сто души викат подир мене, гладни ще измрем.“ Ако гладният иска да задоволи своя глад, той се лъже; ако жадният иска да задоволи своята жажда, и той се лъже. Гладът е едно естествено състояние в тебе. Ако ти имаш нужда от храна, чакай този глад, докато произведе онзи резултат вътре в тебе. Гладът всякога носи нещо хубаво. Жаждата носи нещо хубаво. Да допуснем, че вий сте един пътник. Може да сте гладували три дена – да си постил. Една домакиня няма хляб, но има брашно. И ще ѝ вземе час и половина, догдето замеси брашното и се опече хлябът. И след известно време ще бъде готов хлябът. Та гладният човек защо да не търпи дотогаз? Всички несгоди в нашия живот, ако ний се опрем в Божествените разпореждания, в час и половина ще се оправят. Има три момента: твоят глад ще се задоволи или сутринта, или на обяд, или вечерта. Ти целия ден не може да гладуваш. Вечерта, преди да е залязло слънцето, твоят глад ще се задоволи. До вечерта не може да не се задоволи твоето състояние. Тази е една опитност сега, тя не може да се докаже отвън. Ако вий спазвате всички правила, всички закони на Божествената Любов, вашите нужди ще се задоволят от изгрева до залеза на слънцето. А пък има нещо, за което невидимият свят никога не отговаря. Ако сте гладни, ще се задоволи твоят глад. Но ако искаш ти да имаш от сутринта до вечерта едни лачени обуща, те няма да дойдат. Хляб ще дойде, но лачените обуща няма да дойдат. Те не са потребни. Да имаш лачени обуща, това значи да си създадеш нещастие. На камилата, или чия кожа трябва да се одере? Питам: Ако щастието ти ще причини нещастие на другите хора, това щастие ли е? Ако благото на един човек произведе нещастието на 10 души, това не е благо. Бог изисква от нас нашето благо да бъде благо и за другите хора.

Страданието е едно благо. Страданието е едно благо за всички. А пък радостта е едно благо само за едного. Тогава какво ще кажете за следното: Страданието, което Христос претърпя, беше едно благо за цялото човечество. И днес и Христос, и верующите жънат плодовете на това благо. Вий мислите, че Христос не трябваше да пострада. Ако не беше пострадал, Той щеше да има едно благо само за себе си. А пък страданието му беше едно благо за всички. Ако ний страдаме, всички страдания в света са благо за цялото човечество, а пък радостите са лично благо. Така разбирам аз.

Ти искаш да бъдеш щастлив. Това е твоето лично благо. Нещастен си – участваш в благото на цялото човечество. От какво иде богатството? От какво излизат хубавите картини? От онзи ли, дето дрехите и ръцете му остават неоцапани, или от онзи, чиито ръце и дрехи са оцапани? От хората с чистите, или с оцапаните дрехи излизат картини? От тия с оцапаните дрехи.

Страждущите в света са хората, които спасяват света. Това е гледището ми. Това се проповядва. Аз говоря за страждущите, но не говоря за мъчението. Не говоря и за труда. Аз говоря за страданието. То е един Божествен метод, едно благо, което трябва да дойде. Онзи котел, който е направен на някой локомотив, това напрежение на парата вътре, тази горещина в този котел, ако имаше съзнание, нямаше ли да бъде най-голяма несгода за него? Това, което считаме за несгода в случая, е едно благо, за да могат пътниците да се пренесат по пътя от едно място на друго и да си свършат една хубава работа.

Сега ние търсим едно спасение в света, без страдание. Такова спасение няма. И в небето ще бъдат щастливи един ден само онези, които са били нещастни на земята. Които са участвали във всичките страдания на земния живот, ще участват и във всичките блага на небесния живот. Тези, които не са участвали във всички страдания на земята, не могат да участват и във всички блага на небето. Такъв е законът. И онези, които благуват тук, на земята, ще се намерят на другия свят на работа. Адът е нивата. Там всички се занимават. Те са огняри там. Вършат много груба работа. Та които не са работили тука, ще работят в другия свят. А пък които са работили тук, ще почиват в другия свят. Праведните от земята, които са работили на земята, ще почиват в другия свят, а които са почивали в тоя свят, ще работят в другия. Ако работите в този свят, в другия свят ще бъдете блажени, ще почивате. А пък ако сте почивали тук, в другия свят ще опъвате каиша.

Та Христос казва: „Това, което е било скрито, ще се разкрие.“ Един човек, който е направил прегрешение, не трябва да му кажеш по кой начин да заобиколи закона. Ще го оставиш да го хване законът. Инак ти не го възпитаваш правилно. Не могат да те обичат хората, за които ти не си пострадал. Не си страдал. Онзи, за когото ти си пострадал, как няма да те обича? Един български офицер ми каза: „Аз обикнах войниците. Раниха ме, паднах до линията на неприятеля и огънят върви, пада наблизо. Вечерно време. На тези войници им дошло на ума: скачили юнаците, 30–40 души войници, отвързват си ремъците и ги закачат един за друг, и правят едно дълго въже. И ме пренесоха войниците, и ме спасиха. Оттам насетне имам друго отношение към тези войници. Те имат любов! Братя. Не мога да направя това, което те направиха за мене. И оттам насетне имам вече друго отношение – оживяха тези войници за мен!“ Ако ний не можем да извадим нашите каиши, препаските и да извадим един от бойната линия, и да го пренесем на гърба си, тогаз как ще ни обичат? „Тези войници ме носиха на гърба си“ – казва офицерът. Те ми казваха: „Не бой се, господин капитан! Няма нищо!“ Всички войници го насърчавали и офицерът казва: „Разбрах какво хубаво и благородно чувство се крие в човешката душа!“ И ако разберем онова доброто, което се крие в нашата душа, какво ти коства на онзи, който се дави, да му подадеш ръката си и да го спасиш? Може да се яви в тебе мисълта: „Може да ме завлече и мене.“ Възможно е. Когато си даваш ръката, ти имаш една основа. Или другояче казано, не щадете вашата любов! Ето аз какво разбирам. Не мислете, че любовта е нещо маловажно. Любовта е в състояние да помогне на всички, без разлика. Не си правете оглушки. Когато дойде Бог във вас, онова, което Бог изисква, направете го смело и решително, без да се колебаете. Това е силното в любовта. Там, дето се касае за живота на човека, направете всичко! На този човек животът му виси на косъм, дайте му ръката си!

Този човек, който се е пожертвал за тебе, не може да не го обичаш за всякога. И казва някой: „Защо трябва да обичаме Христа?“ Трябва да го обичаме, защото ако не беше Той, ти нямаше да бъдеш тук. Той ти дал ръката си и не може да не Го обичаш. Обичта всякога подразбира, че някой е направил за тебе голяма жертва! И не можеш да не уважаваш тази жертва.

Та казвам: Всякога правете жертвата намясто, за да дойде Божията Любов във вас. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон!“ Казва пак: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“ и „Ако ме любите, и Отец ми ще ви възлюби, понеже вий възлюбихте Словото ми!“

Та този е истинският път: пътят на любовта е път на великата жертва! Докато всички дойдат до онова велико съзнание, че трябва да служат безогледно. Трябва едно служение в света безогледно, едно служение разумно в света. Безогледно, в смисъл, без да мислим за нашите интереси да изпълним Волята Божия и да изпитаме едно приятно чувство и уважение към Бога, че онова, което Той е казал, че това е Волята Божия. И при най-мъчните условия, когато човек изпълни Волята Божия, той чувства в себе си нещо мощно и силно, и велико. Това е пътят, по който трябва да вървим.

Отче наш

7,15 ч. с.

11. Утринно Неделно Слово, държано на 25 декември, 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев.

Времето меко, влажно.

Вън на поляната направихме упражненията.

Бeлeжка на издателите: На 31.12.1938 г. в 12 ч. в. е държана беседата „Големият брат“, заведена като Утринно Слово в оригиналния каталог на Елена Андреева под N 2705, тъй като в 5 ч. с. не е изнесена беседа. Тя е отпечатана в брошурата „Големият брат“ (София, 1939). На 1.01.1939 г. в 10 ч. с. е държана беседата „Малкият брат“, заведена под N 2706 и поместена в същата брошура.

Най-често използвани думи в беседата: има, казва, може, аз, сега, човек, всички, богият, свят, работа, вий, благо, дойде, хора, отиде, състояние, живот, георги, път ,

Утрини Слова , София, 25 Декември 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder