НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите закона

Трите закона

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, светлина, топлина, сега, казва, мисли, път, себе, бъде, дойде, хора, сърце, свят, място, състояние, воля, истина, ум ,

 Младежки окултен клас , София, 23 Декември 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме./ – Тогава всеки да пише върху една свободна тема. – /Изпяхме „Духът Божи“./

Какви бяха положенията на миналата лекция? – /Каза се./

Основната черта на търпението коя е? Търпеливият човек е волев човек. Човек без воля търпелив не може да бъде. Човек без организирано тяло, човек търпелив не може да бъде. Често смесват неволята с търпението. Казват „търпелив човек“ за тоя, който търпи неволя. Неволята всички я носят. И да имаш ум, и да нямаш ум, всеки носи неволята. В неволята всички са гениални. Талантливи и гениални са хората в носене на неволята. Голяма неволя, значи има много да учи той. Отде дошло на ума на човека да казва „не-воля“? Щом като е неволя, тогава е воля. Но там имате този закон неволя, имате плюс и минус. В неволята има един, който налага неволята. Защото неволята иде от волята. Неволя станала, понеже някой налага своята воля, друг изпълнява не своята воля, но чужда воля. Плюс и минус, и какво дават? Представете си, че аз не зная нищо по математика, профан съм, сега вие може да ме осветлите. Неволята има противодействие. Минусът представя едно пасивно състояние, човек, който седи на едно място. Казва: „Оттук не се мърдам.“ Болният казва: „Оттук не се мърдам.“ Че той и да иска да се мърда, не може. Той се мърда само насам, натам, не може да ходи. Човекът, който носи неволята, няма своя воля. Следователно, онзи, който му налага неволята, той иска да развие в него волята. Защото волята отпосле е дошла. Тя е дошла от неволята. Един човек, който дълго време имал неволя, който страдал, той става активен.

Та превеждат един пример. Един млад момък, който бил ням, не можел да говори, майка му един ден го праща за дърва в гората. Отива, насича дървата. Иде горският и му носи позволителен билет. Той го забравил, гледа го и мълчи. Казва: „Кой ти позволи да сечеш, дай позволителното си.“ Онзи мълчи. Тогава горският започва да го бие, така го налага, докато немият проговорил, казва: „Не ме бий.“ В обществото никой не могъл да го накара да проговори. Връщат се вече, немият проговорил. Значи, като го бил, онзи иска да се освободи, казва: „Няма защо да ме биеш.“

Та казвам: Често и вие не знаете да говорите. Някои хора изобщо не говорят. Та в туй отношение страданията в природата са турени, за да се усилят. Всички хора със слаба конструкция трябва да страдат, за да се усилят. Но туй страдание трябва да стане прогресивно, постепенно да се усилва, не да дойде изведнъж. Постепенно, когато идат страданията, усилват човека. Онези хора, които постепенно са страдали, техният организъм е много по-жилав. Всякога, когато страдате, търсете един изходен път. Намерете една причина защо страдате. Всяко страдание в природата, в органическия живот, може да дойде по няколко причини. Страданието може да дойде от една крива мисъл, може да дойде от едно криво чувство, може да дойде от една крива постъпка. Или някой път страданието може да дойде от една силна воля и от една слаба воля. Пък страданието може да дойде, когато човек има естетика, обича хубавото и красивото, и от него може да дойде страданието. Допуснете, че ония хора, които обичат красивото, изящното, винаги в тях има желание да се носят с по-тънки дрехи. Те не обичат дебели дрехи, тънки, изящни, да прилепнат до тялото. Представете си, че излизат с тънки дрехи, за да бъдат угледни. Изведнъж температурата падне 20 градуса под нулата, какво ще стане с техните тънки дрехи?

Или понякой път се проповядва едно учение, че трябва да имаме добро мнение за хората. Добро мнение за кои хора ще имаме? Мислите ли, че всеки човек, който носи глава, е човек? Или мислите ли, че всеки човек, който мяза на човек, е човек? Под думата „човек“ ние разбираме разумно същество, което не обича да греши. То е човек. Човек е този, който иска да живее по закона на любовта. Един човек, който няма желание да използува никого. Казвате: „Да обичаме всичките хора.“ Как ще обичаш една змия, която хапе? Как ще обичаш една отрова, която разрушава човека? Как ще обичаш един мухлясал хляб? Или как ще обичаш онова, което изгаря? Казвате: „Да обичаме хората.“ Под думата „обичай“ разбираме всичко онова, което е разумно в света. И в себе си е същият закон. И в себе си обичай всичко онова, което е разумно. Казвате: „Човек трябва да обича себе си.“ Обичай в себе си всичко онова, което е хубаво, красиво, добро, изящно. Но като намериш нещо, което не е хубаво, изпъди го навън. Запример, как ще обичате един нетърпелив човек? Или как ще обичате един мърморко? Или как ще обичате един, който е недоволен? Каквото и да му направиш, той е недоволен.

Сега, нали в 20 век ще се научите да мислите? В буквата М имате четири линии, както се пише на български (Фиг. 1). Какво означава първата линия, която отива нагоре вляво? Втората линия къде отива? – Вдясно. Третата пак вляво и четвъртата пак вдясно. Питам: Тия линии, които отиват вляво, какъв е техният ефект в геометрията? Какъв е ефектът на тия линии, които отиват вдясно? Запример, вие вървите по пътя си и залитате вдясно. Ако паднете на дясната или на лявата страна, какъв ще бъде резултатът? Но представете си, че вие паднете, не може да не паднете. Навождате се наляво или надясно, вие правите две упражнения. Вие имате една опорна точка и се навождате наляво и надясно, към едната и към другата страна. Значи в туй навождане вашето тяло се упражнява. Във всяко едно наклонение, което може да направите в природата или ще изхарчите, или ще придобиете, плюс или минус ще имате. Като се навождате на една страна, вие давате, от другата страна възприемате нещо.

Тогава буквата М, ако се пише така геометрически (Фиг. 2), какво ще изясните? Първата линия е издигната по-високо, другите две са по-ниско, по-малко. В хиромантията дават изяснение, че когато първият крак на тази буква е издаден, тогава човек повече мисли за себе си. На първо място туря себе си. На второ място туря другите. Значи той не е демократ, той е аристократ. Аристокрацията на първо място, демокрацията – на второ. Ако М-то е така написано, че вторият крак е по-високо, тогава този човек е демократ. На първо място демократизмът, на второ място аристократизмът. Питам: Ако ти поставиш себе си на последно място, туй първо място с какво ще бъде заето? Казва: „Давам му първо място. Давам му първо място в науката. Отговаря той на това място.“ Казва: „Той е учен човек.“ Лингвисти знаят по седем, осем езика. Аз зная десет езика, но десет езика по 4–5 думи, зная ли ги? Каже едно изречение на френски, знае ли той езика? Думата „говоря“ на български започва с Г, на френски започва с Р, а на английски имате SP, две съгласни, какви са съображенията сега? С две съгласни ли трябва да бъде думата написана или с една съгласна? S в английски език показва гъвкавост в практиката, наляво и надясно да знаеш как да оперираш. После, след като знаеш как да оперираш, прябва да знаеш как да го държиш. Французинът казва, че не е потребно само да знаеш как да го държиш. Англичанинът казва, не само трябва да държиш едно нещо, но трябва да бъдеш гъвкав, да знаеш как да го употребиш. Англичаните в постъпките знаят как да постъпват, много са гъвкави. Тяхната политика е изящна. Ако ти две съгласни трябва да произнесеш хубаво, ти си гъвкав човек. Някои от вас, които не са гъвкави, трябва да казват SP, които нямат дипломация. Някои от вас казват: „Аз съм откровен човек.“ – Значи без запушалка. Със запушалка или без запушалка трябва да бъде човек? Ако си откровен, без запушалка, всичко, каквото туриш вътре, ще излезе. Сега някой от вас е откровен. Какво разбирате под думата „откровен“? Значи човек, който нищо не крие. Откровен човек е онзи, който няма никаква задна мисъл да скрие, да направи някакъв капан. В открития човек всичко виждаш. Като влезе, не може да се боиш. Мишката като излезе, има капан до дупката, направен хубав, лъскав, после в капана има малко за ядене турено. Какво мисли мишката? Провидението нещо донесло за мишката. Започва научно да го разглежда, влиза в капана, казва: „Божието провидение“, пък излезе. Ако играе друга мишка, казва: „Дойде едно голямо благословение за нас.“ Какво? – Кашкавал турен вътре. Като го обикаля, казва: „Чакай да видя.“ Божието благо да го откъсне. Като го откъсне, затвори се. Най-първо беше откровен, отворен, после става закровен, затворен. Дяволът всякога в началото е откровен, по-откровено същество няма, но в края на краищата е закровено. Открит е значи, като те хване, казва: „На мое разположение си.“ Веднъж гледах една котка, хванала една мишка, седи, аз разсъждавам. Гледам я в очите. Като ме погледне, започва да се опасява, да не би да стана съучастник. Казва: „Хванах я, знаеш ли колко време ми взе, докато я хвана? Пък ти искаш да участвуваш.“ Казвам: Туй, малкото мишле, пусни го на свобода. – „Как ще я пусна, да не бъде толкова глупава, искам да си поиграя малко с нея.“ После казва: „Имам си някакво намерение, ще я пратя да се учи в котешкия свят.“ Казвам: Пусни я. – „Не искам да я пусна.“ Аз зная слабостта на котките каква е. Отрязвам едно парче от прясна риба, като я хвърля рибата, тя пусне мишката. Хване рибата, но като изяде рибата пак търси мишката. На мишката казвам: Не чакай какво ще стане с рибата. Тя седи така и гледа. Казвам ѝ: Няма какво да си мърдаш муцуната. След това скри се. Котката ходи насам-натам, търси я.

Често и ние сме от ония същества в света, когато не искаме да извършим волята на природата, Божията воля. Хванал си една работа и мислиш. Казваш: „Всичко зависи от тази работа.“ Дали зависи от тази работа или не, то е въпрос. Казват ти: „Пусни тази работа“, ти не искаш да я пуснеш. Казвам: Всяка една мисъл, която минава през вашия ум, вижте дали тази мисъл може да остави едно качество във вас.


Всяко едно страдание е дотук (Фиг. 3), щом мине отгоре (Фиг. 4),


страдание няма, тогава се образува движение. Там, дето има движение в природата, страданията изчезват. Дето се спъва движението, има страдание. Всякога човек се дразни, когато се спъва движението му. Направете един опит. Вземете най-спокойния човек, ако тръгне и върви по пътя, ако спрете движението му, този човек се дразни. Веднага се заражда едно неприязнено чувство. Значи, ако вие вървите и когато затънете, ако знаете да направите една линия, изведнъж да се завъртите с единия си крак, във вас няма да се зароди страдание. Понеже като изгубите вашето равновесие, като паднете на земята, ще имате страдание. Дето се ударите, ще чувствувате малка болка. Ако се завъртите на крака си, вие ще избегнете едно страдание.

Та казвам: Когато се движите, не трябва да се движите много бързо. Понеже бързината ви трябва да съответствува. Когато искате да се спрете на едно място, трябва да разбирате този закон, да се направи един кръг. Да кажем, вие седите, но всички ще образувате един кръг и около вас има постоянно движение. Вие се движите. Ако един човек седне близо до вас, който е в дисхармония, неговите чувства са обратни на вашите, вие не може да го търпите, понеже неговите чувства са обратни на вашите. Той може да е близо до вас, но неговите мисли са съвсем други. Неговите желания са съвсем други, този човек не може да го търпите. За да търпите един човек, неговите мисли трябва да са хармонични с вашите, не еднообразни, но да се движат в същата посока. Та казвам: Когато в човека се произведе едно вътрешно раздвояване, то се дължи на същия закон. Ако вашето сърце не върви в една и съща посока с ума, ако вашите желания не държат посоката на ума, тогава има един разрив в сърцето, ражда се една вътрешна борба. Мислиш едно, сърцето желае друго. Някой път и волята държи трета посока. То е най-голямото страдание, което може да дойде в човека. Та на първо място координирайте вашите движения. Да координирате движението на вашия ум с движението на вашето сърце, движението на вашето сърце с движението на вашата воля. То е възпитание. Казвате: „Човек да се възпита.“ Във възпитанието трябва да се координират вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки. В координирането на мислите, човек винаги е способен, той има достатъчно светлина. Когато мислите са достатъчно координирани, ще видите, ще имате достатъчно светлина. Когато чувствата са координирани, вие ще имате изобилно топлина, когато вашите постъпки са координирани, ще имате сила. Най-първо трябва да се яви светлина, после топлина, след туй силата на волята. Силата на волята се явява от координираните действия, тогава се проявява силата на човешката воля. Когато постъпките ни не се координират, силата не може да се прояви.

Запример, някой път вас ви отслабва паметта. За отслабване на паметта има разни причини. Във вашия мозък има (по-малко) светлина, отколкото трябва. Паметта отслабва по единствената причина на малкото светлина и на малкото топлина. Следователно, трябва постепенно да се усили светлината на ума, мислите в ума трябва да започнат да се координират. Концентрацията не е нищо друго освен да се осветли един предмет в ума. Да се концентрираш върху някой предмет в ума, значи този предмет да е добре осветлен. Един красив извор трбява да привлече вниманието. Спираш се при извора и мислиш. Съсредоточиш се. Ако този извор не е тъй открит и местността не е красива, и твоята мисъл няма да се привлече. Та казвам: За да се усили вашата памет, непременно трябва да внесете мисли, които са добре осветлени. За да се усили вашето сърце, трябва да внесете чувства, които са добре стоплени. Под думата „топлина“ ние разбираме онази нормална топлина, през която животът се проявява. Под думата „светлина“ разбираме онази, нормалната светлина, през която животът се проявява. Под думата „сила“ разбираме онази сила, чрез която животът идва вътре в човека. Силата е потребна, за да се проявява, за да се прояви животът. Мисълта, чувствата и силата, това са условия, при които животът може да се прояви, тъй, както ние искаме. Ако мисълта не е права, има една малка светлина; ако чувствата не са прави, има една малка топлина; ако постъпките не са прави, има една малка сила. В постъпките трябва да имаш сила. Тази постъпка, която няма сила, тя не може да постигне своето предназначение.

Да допуснем, че вие сте слабоволни, какво трябва да напишете геометрически? Щом си слабоволен, започни да пишеш работи, които не разбираш. Да допуснем, че ви е страх да не се простудите. Имате такъв страх, треперите да не би туй, което не обичате, да се случи. Или някой път ви е страх да не се изгорите. Турете вода в един съд, бръкнете с пръста си бързо и го извадете. Втори път бръкнете по-надълбоко, веднъж, дваж, триж направете туй упражнение, вие ще дадете поне един стимул вътрешен от страха да не се изгорите. Вие ще бъдете внимателни. Тази, голямата топлина ще внесе нещо във вас. Всяко нещо, от което ви е страх, вие ще придобиете неговите качества. Ако ви е страх от една мечка, вие постепенно ще придобиете качествата на мечката. Ако ви е страх от един заек, вие ще придобиете качествата на заека. И туй, което обичате, и неговите качества ще придобиете. Тия качества ще бъдат в негативен смисъл. Вие ще придобиете качествата на мечката, но от тия качества ще придобиете нещо. Но какво ще придобиете от качествата на заека? Във (вас) всякога ще има една реакция. Че най-първо вие ще се изплашите и после ще се смеете на вашия страх. Запример, някой тропне и вие трепнете. То е заешко състояние.

Запример, наскоро четох един пример, дават го във вестниците. Отиват при Хитлера една група жени да искат нещо от него. Една млада госпожица носила в себе си една бомба, която експлодирала. Като експлодирала бомбата, но Хитлер се усмихнал, всички други трепнали, но той само са поусмихнал, че не го е страх от такива книжни бомби. Значи самообладание има. Казва: „Бомбата ви е много хубава, тя стимулира държавните мъже.“ Героят е герой. Във вашия живот, все таки, някоя мома ще пусне някоя бомба или някой кавалер ще пусне някоя бомба, какво ще правите?

Та казвам: Всичко онова, което става в природата, е само с цел за едно самовъзпитание. Умствено самовъзпитание, духовно самовъзпитание и на човешката воля. И в трите свята ние усилваме волята си, усилваме чувствата си, усилваме и мисълта си. Всичките противоречия произтичат от това, че не разбирате закона, по който човешките мисли се движат. Понякой път мисълта потъмняла, казвате: „Едно време ние бяхме идеалисти.“ Идеалисти са ония, които са имали достатъчно светлина. Материалистите влизат в гъстата материя, мъгляв сте. Под думата „материалист“ разбирам, разбирам малко светлина. Казва: „Той станал груб човек, студен човек.“ Казвам: Топлината на сърцето му се намалила. Какъв е церът? – Малко въглища. Често сърцето си има една соба, която трябва да изтърсите, да извадите пепелта. Сърцето, след като гори няколко години наред, и то трябва да се почисти, защото всякога в горението, колкото и правилно да гори нашето сърце, колкото и правилно да гори нашият ум, тази светлина, която се развива, се оставя една малка пепел. Често трябва и човешките мисли да се почистят. И постъпките на човека трябва да се почистят. Човек всеки месец трябва да прави по една генерална баня, баня за ума, баня за сърцето. В месеца може да прави четири бани. В годината да прави 52 бани за пречистване. То е хубаво за човешкия ум. Да си дадеш отчет. Защото много пъти вие сте неразположени, имате някаква мрачна мисъл, неразположение, гледате цялото ви бъдеще е тъмно. Казвате: „Нищо не виждам светло в живота си.“ Та как е възможно един светъл свят, дето всичките хора се радват на онова, което Бог е създал, вие единствен човек нямате никакво светло бъдеще за вас? Че отгде го намерихте, отде се излюпи това яйце за вас? Аз ви казвам така: Един ваш неприятел, когато вие сте спали, ви турил черни очила и вие всичко виждате черно. Снемете очилата си! Може ли едно същество, което Бог създал, да няма бъдеще? Може ли един велик художник да създаде една картина и тази картина да няма никакъв смисъл, да не струва нищо? На онези великите художници, голяма цена имат техните картини. Пък всяко нещо, което човешкият гений създал, има цена. Питам: Вие, които сте създадени от Бога, може ли да нямате никаква цена? Пита някой, защо Господ ви създал. Да ви кажа защо.

Да ходите да разнесете светлината Му по света. И силата Божия да разнесете по света. Да разнесете Божията светлина, Божията топлина, Божията сила и тогава за възнаграждение какво ще имате? След като си разнесъл Божията светлина, след като си работил за тия трите, тогава ще ти дадат един хубав обед, тогава заслужаваш да ти дадат едно хубаво ядене. Когато един човек умре, иде в другия свят или разнесъл светлината и топлината, нему дават отличен обяд. Туй, което наричат щастие, то е приятно ядене, което ще се даде за възнаграждение за работата, която сте свършили на земята. Ако не е изнесъл, ще яде кориците, както на говедата им дават слама. Ще го турят в дама и ще му дадат слама. Казвате: „Човек като иде в другия свят, като говедо ли ще го хранят?“

Та сега ви давам посока на мисълта. Човек е създаден в света да носи онази Божествена мисъл, светла трябва да бъде мисълта и по възможност най-хубавата мисъл. Седнете и мислете за най-хубавите работи. Щом мислите за тях, във вас ще влиза най-хубавия стимул. Представете си, че на вас ви дадат една такава задача: Да свършите университет, без пет пари. По кой начин ще го свършите? Кажете ми. Трябва да влезеш в университета, трябва да платиш. Сега аз няма да ви обяснявам темата, как ще свършите университета без пет пари. Пишете, каквото знаете. Казвате: „Няма смисъл животът, да се родиш и да умреш.“ Да ви отговоря. Питате: „Защо трябва да се роди човек?“, питате сега, аз отварям врата на една къща и питате: „Защо ще отваряш вратата?“ Ако аз съм вън от тази къща и отварям вратата, тогава аз ще я отварям, за да вляза вътре. Хубаво, след като вляза вътре, защо затварям вратата? – Да не би да изляза навън. Значи, отваряте вратата, за да влезете вътре, затваряте, за да не излезете навън. Ние сега отваряме вратата и излизаме. Но в природата законът не е така. Да кажем, една вода слиза отгоре надолу, тази вода може ли по същия начин да се върне нагоре? Тя да се върне нагоре, ще има друга посока, но и друго състояние. Тя ще се вдигне на пари, ще се сгъсти, после ще дойде долу и ще образува един кръг на движението. Та водата може да мине по този кръг в твърдо, в течно и във въздухообразно състояние. Да кажем, една ваша мисъл може да бъде в покой, в твърдо състояние, после може да се движи, за да образува един кръг, може да придобие по-голяма енергия вътре в себе си, да е в пара. Ако вашите мисли се изменят, то се изменя състоянието на мислите ви. Да кажем, вие имате една мисъл, която е идеална. След туй, като че вашата идеална мисъл изгубва вашата цена, слиза по-надоле в по-гъстата материя. След туй трябва да се мине по-дълъг период, докато започнат вашите мисли, вашите идеи да се пречистват. Вие не сте забелязали туй движение на мисълта.

Сега, практическата страна на въпроса. Да държите онази светлина, която туря в подтик ума ви, мозъка ви. Защото здравословното състояние на мозъка зависи от светлината. Затуй човек, който иска в умствено отношение да бъде здрав, той трябва да храни най-светли мисли. Като седите, мислете си за учените хора, за гениалните, за списателите, за всичко хубаво в човека. Даже само прегледайте съчиненията им, за да може тази светлина, при която те са живяли, да проникне във вашите умове. Най-после трябва да влезете във връзка с природата, да виждате тази разумност, която съществува навсякъде. Книгите на природата са всякога затворени, понеже ние не разбираме нейната азбука. Вземете, колко години учи един геолог, докато разбере цената на онези, скъпоценните камъни. Един обикновен чоек види един скъпоценен камък, той не може да се произнесе в далечното минало кога се образували тия скъпоценни камъни, при какви условия, как е кристализирал, счита го като една хубава гледка. Ученият човек прозира в миналото. Като погледнете на човека, вие виждате един обикновен човек, а пък ученият, гениалният човек като погледне по тялото му, по лицето му, виждат в миналото ред поколения, по които той е минал, как е достигнал до тази степен. Вие виждате един музикант, гениален музикант. Изведнъж може да четете неговото минало какво е, пък знаете и неговото бъдеще. Физиономистите може да четат характера на другите хора по чертите на лицето им, пък и себе си, като се видиш в огледалото, ти сам да може да разгадаеш характера си. Защото човек не може да познава себе си като се види. Не вижда някой дефект в себе си. Че е така, е хубаво, понеже за себе си не можем да се произнесем, какви сме. Вие може да се произнесете за нещо, което вие сте направили. Вие сте едно произведение, за себе си не може да кажете дали сте лош или добър, понеже за себе си никой няма право да се произнесе. То е само работа на Онзи, Който ви създал. Ако вие казвате, че сте лош, тогава вие предизвиквате Този, Който ви създал. Казва: „Къде е лошавината?“ Казвате: „Много лош човек съм.“ Казва: „Кой ви направи така?“ Ще ви прегледат. Вие казвате, че на някое място картината не е довършена. Да допуснем, че вие имате един нос, който не харесвате. Погледнете носа, не го харесвате. Как ще докажете на Онзи, Който ви създал, как ще му покажете научно, че носът не е на място? Питам тогава: Кой нос е на място? Коя е нормата? Коя е най-хубавата форма? Има носове хубави.


Има разни носове (Фиг. 5). Коя е нормата, кой е правият нос? Тия носове, то са условия. Когато изисквате от живота да няма много влага, какво ви трябва? Понякой път хората страдат от много влага. Нещата в такъв нос не гният. Има носове малко завъртян накрая. Той има повече влага. Причината е там. Когато носът е завъртян накрая, този нос има повече влага, вода. Защо да не харесваш носа? Ако имате прав нос, вие ще бъдете въздържан. Ако махнете вглъбнатините на един нос, той ще остане без влага, носът ще се отмахне, но и вие ще се отмахнете от света. Ако тия неща се отмахнат от вас, и вие ще се отмахнете от света. Благодарете на тази, вглъбнатата страна. Тя продължава живота. Някои не си харесват носа. Не е хубаво носът да бъде широк, но не е хубаво и носът да бъде много тесен, да се очистят съвсем тия гънки. То е като в термометъра. Ако живакът не се мърда ни нагоре, ни надолу, тогава за какво ще ви служи? Какво ще научите от него? Ако на лицето ви не стават никакви промени, какво ще бъде положението ви? Не се бойте от промените, които стават. Често мнозина от вас се страхуват, че не сте разположени духом, че имате много дефекти. Вие се благодарете за всички ония промени, които стават във вас. Считайте, че каквото става в ума, в сърцето, каквото става навсякъде, за ваше добро. Ами че в природата при големия прах, ако дойде влага, много по-лесно се образуват дъждовните капки. После, ако искате температурата да бъде еднообразна, няма да има дъжд. Да кажем, не искате да имате едно студено течение. Едно студено и едно топло течение образуват дъжд. Ако дойде едно топло течение и не дойде противоположното, не може да падне дъжд. Трябва да дойде едно студено течение най-първо, после противното, за да се образуват водните капки. Във вас вие искате само да е топло. Въпросът е, право ли е все да ви бъде топло? Ако искате всякога да ви бъде топло, трябва да слезете в центъра на земята. Никога няма да изстинете там. Но питам: Каква култура може да имате в центъра на земята? Никаква култура не може да имате. Културата е на повърхността на земята, дето смените правилно стават между топлината и студа. Топлината работи отвътре, студът отвън. После топлината работи отвън, студът отвътре. Нали земята отвън е студена, а отвътре е топла? Слънцето отвън е топло, отвътре е студено. Сега, тъй като говоря, под „студ“ какво разбирам? Студът е мощна сила, при която всичката сила се изразходва. Няма условие да може да се развие топлина. При студа вие може да произведете топлина, ако знаете закона. Запример, нека да си послужим с едно обяснение. Вземете една граната, която е студена. Тази граната, след като се изхвърли от дулото на едно оръдие, ако турите едно съпротивление на тази бързина, с която се движи, като се удари, веднага се образува топлина. Енергията, с която се движи студът, е грамадна. Ако се качите в пространството, няма да намерите топлина. Ще намерите такава ниска температура, при която никакъв живот не може да съществува. Но в туй пространство, дето този, големият студ съществува, там се разнасят енергиите на природата. И крайната топлина, и тя е противоречива.

Сега, в Евангелието там казва, че е създаден вечният огън, за кого? – За лошите духове. Но лошите духове са лоши по единствената причина, че станали много студени. Та казвам: За да ги поправи провидението, Бог създал вечния огън, че ги туря вътре в огъня да се стоплят. Целта е вечният огън да ги поправи. Всеки човек, който е егоист, той е студен, всеки човек, който е алтруист, той е топъл. Тогава, ако искаме по закона на еволюцията да се поправи светът, тогава една студена жена трябва да я жените за един топъл мъж, да стане преобразование в поколението, да се подобри. Ако някой е много горещ, той пък трябва да се ожени за една студена жена, при тази топлина непременно трябва да му турите една студена другарка, да урегулира голямата му топлина. Сега, по същия начин се примирява студът и топлината. Човекът живее между две крайности: Крайна горещина и крайна (студенина), като се съединяват, образуват живота. Следователно, ако вие живота го лишите от тия две противоречиви сили, той престава да се проявява. Тогава имаме само страдания, туй, което вие не обичате. Страданията, това са студът, радостите са топлината. Но благодарение, че след радостите, след крайната радост пак идат страданията, и след страданията идат радостите, смяна става. Всичките противоречия си имат добрата страна.

Сега на предмета: В ума си поддържайте една естествена светлина. Щом дойдат мрачните мисли, изпъдете ги. Щом дойдат мрачните чувства в сърцето, изпъдете ги. Щом дойдат мрачните постъпки, изпъдете ги, не ги дръжте дълго време. Вие сега как се лекувате от мрачните състояния? Щом сте мрачен, ако е лятно време – аз да ви дам един метод – щом сте крайно неразположен лятно време, накарайте един ваш приятел, като вървите, да ви излее една кофа студена вода. Веднага ще се смени състоянието ви. Всичкото ви състояние изведнъж ще се смени. Да кажем, един богат човек, той е недоволен от живота, има богати милионери, които са недоволни. Как ще се смени състоянието? Кажете му: „Всичкото състояние, всичкото богатство сте загубили“, всичките мисли ще изчезнат веднага. Трябва да знаете: Мрачното ви състояние, мрачните ви мисли, мрачните ви чувства и мрачните ви постъпки са отражение на цялото човечество, на всички ония хора, които днес живеят. Вие имате мрачни мисли, които не са ваши. Да допуснем, че вие имате радио, от това радио чувате, че свирят. Слушате, някой път не ви харесва. Но при вас в радиото се слуша, като че при вас пее, а то на 4–5 хиляди километра се пее или свири. Вашият мозък е едно радио, някой път на 4, 5, 6 хиляди километра някой е недоволен, вие сте попаднали на неговата станция, вашето радио схваща, вие сте недоволни. Тогава завъртете ключа и намерете някоя станция, която е щастлива. Защото природата е пълна с нещастни и щастливи станции. Все таки като търсите станциите на щастието, ще попаднете на ония, дето го няма. Сега, не че Господ ви създал да бъдете с мрачни мисли, но понеже вие сте станали учени хора, оперирате с радиото си, хващате вие понякой път мрачните мисли. Вие понякой път като обикаляте света, попаднате в тия станции, дето са мрачните мисли. Понякой път вие мислите, защо Господ създал така света. Като обикаляте този свят, попадате в много станции. Попаднете в една станция на дявола. Какво ще ви каже дяволът? Той ще ви каже тъй: „Животът няма никакъв смисъл.“ – Че как няма смисъл? – „Празна работа е. Учението няма никакъв смисъл, всичко е празно.“ Каквото и да кажеш, той ще тури отрицателното. Най-после той ще те запита: „Като си станал учен, какво си спечелил? Твоите прадеди, които са били учени, какво направиха? Не измряха ли? Не е ли заблуждение, ти нищо не знаеш.“ Казва: „Ние сме ги проверили.“ Какво ще му кажете тогава? Дяволът понякога мяза на бурсук, язовец. Ако ти го наближиш, той има една жлеза, ще те нацърка хубаво и целия ден няма да можеш да се освободиш от неприятната миризма. Като дойдеш до дявола, и със седмици не можеш да се освободиш. Казвам: При задницата на дявола не стой. Далече стой. Не разрешавайте естеството на лошите мисли в света. Една лоша мисъл, тя е като язовец. Той като е близо, ще ви нацърка. Не че нарочно го прави, не че тази жлеза е направена за вас, той иска да се запази. Тогава, когато вие се обезсърчите някой път, някой язовец ви нацъркал. Показва, че вие сте се приближили при някой предмет, който не съответствува на вашето естество. Вие не знаете как се раждат лошите мисли. Представете си, че вървите някъде и имате добро разположение. Отваря се една каса със скъпоценности и с пари. След туй се заражда една мисъл във вас: „Не може ли да си взема от всичко туй?“ Ражда се една борба. Представете си, че не вземете, оставите касата и си заминете. Но след това се изменя вашето настроение. Казвате: „Що ми трябваше да пожелая да взема да открадна и да го употребя за себе си?“ Веднага тази каса изменя вашето състояние.

Представете си друго положение: Вървя, неразположен съм, съвсем неразположен. Гледам един човек, който паднал на пътя, навяхнал си крака. Притека се на помощ, направя му крака, наемам каруца, занасям го в дома му, давам му първата помощ. След като се отделя от него, усещам една радост в себе си. Този човек нищо не ми е дал, но придобих нещо от него. Този човек стана причина да си сменя моето състояние. Казвам: Хората в света служат за смяна на състоянието. Има хора, които, като те срещнат, ще сменят състоянието ти. Ако сте в радостно състояние, ще дойде мрачно, някой път от мрачно ще се смени в радостно. Следователно зимно време носете дебели дрешки, лятно време носете тънки дрешки. Като срещнете един добър човек, отворете ума си, да влезе светлината му във вашия ум. Като срещнете един лош човек, ще се затворите, не ви трябва неговата топлина. Понякой път лошите хора имат повече светлина, а по-малко топлина имат понякой път. Затуй добрите и лошите хора трябва да живеят заедно понякой път, за да се обменят. Лошият човек, понеже светлината му е малка, ще иде при добрия човек, който има малко топлина и ще каже: „Ти ще ми дадеш от твоята светлина, аз ще ти дам от моята топлина.“ Една обмяна да стане между хората. Този закон приложете вътре в себе си. Когато сърцето ти има по-голяма топлина, тогава ще обмениш топлината със светлината. Пък когато твоята мисъл има малко топлина, тогава ще направиш обмяна със своите чувства. Постоянно трябва да правим една обмяна. Сърцето трябва да прави обмяна с ума, с мислите, мислите в дадения случай трябва да правят обмяна с топлината на сърцето. Умът и сърцето трябва да правят обмяна с постъпките или с човешката воля. Значи, най-първо трябва да правите обмяна между ума и сърцето, тогава умът и сърцето трябва да правят обмяна с волята. То е проявлението на човека. Имаме един човек, който е възпитан, имаме хубави мисли, хубави желания и хубави постъпки. Всяка една постъпка е хубава, която има достатъчно сила, с която тя да се прояви.

Сега, какво бихте приложили? Ако сте болен сега, как ще се излекувате? Какво ви липсва при болестта? Една болест може да се образува от недоимък на светлина, една болест може да се образува от недоимък на топлина, една болест може да се образува от недоимък на сила. Ако има недоимък на светлина, ще внесете повече светлина. Прочетете някоя книга, която е оптимистична, със светли мисли, веднага ще се измени вашето състояние. Страда сърцето. Ти ще кажеш: „Бог е любов.“ То е цяр за сърцето. Имаш малко светлина, кажеш: „Бог е мъдрост.“ Тя носи светлина. Силата в човека е истината. Тя е резервоар за сила. Всеки човек, който иска да бъде силен, той трябва да обича истината. Всеки, който иска да има нормална топлина, той трябва да обича любовта. Всеки човек, който иска да има светлина, той трябва да обича мъдростта, знанието. Приложение сега. Вие казвате: „Защо ни е любовта?“ – За да поддържа естествената топлина на сърцето. Мъдростта е да поддържа естествената светлина на ума. Истината трябва да поддържа естествената сила на човешката воля. Човешката воля се поддържа с истината. Човешкото сърце се поддържа от любовта. Човешкият ум се поддържа от мъдростта. Сега, направете един малък опит. Втори път като ви дойде едно голямо противоречие, направете един опит, доколко ще бъде сполучлив. Някой каже: „Не мога да пея.“ Щом не можеш да пееш, малко топлина имаш. Щом имаш малко топлина, дръж любовта, ще започнеш да пееш. Кажеш: „Някой предмет не го разбирам, тъмен ми е този предмет.“ Малко светлина имаш, тогава дръж мъдростта. Като дойде мъдростта, предметите ще ти станат ясни. Защото всякога един предмет е тъмен, когато няма достатъчно светлина. Отношенията не можеш да видиш. Да ви дам едно отношение: Х:У както 17:9. 17, това е положителната черта на лошия човек. 9, това е положителната черта на добрия човек. Вземете в Галатяном, 5 глава, лошият човек има 17 качества, 9 са качествата на добрия човек. Лошият разполага със 17 качества, добрият разполага с по-малко качества. Отношение има. Тогава, ако кажем тъй: Х:9 както У:17, право ли е? Как ще го примирите? Между добрите и лошите хора обмяна става. Всякога в природата обмяна става. Има един начин за трансформиране, но трябва голяма наука. Човек, който иска да смени в себе си едно състояние, то не е лесна работа. Не е лесна работа да бъдеш добър човек. Цяла наука е. Казва: „Аз искам да бъда добър.“ То е алхимия. Алхимията е нещо голямо, познание иска. Да смениш едно свое лошо състояние, наука се изисква. Да смениш едно свое лошо разположение е много мъчно. Има лоши хора, които носят богатство със себе си, но те имат горчива обвивка турена. Често лекарите си служат с горчиви хапове, които са обвити със сладка обвивка. Ако тури горчиво отвън, едно дете няма да вземе хапа, отвън е сладко, отвътре е горчиво. Понякой път вас ви дават един хап, който отвън е сладък, отвътре е горчив. Има и други хапове в света. Те отвътре са сладки, отвън са горчиви. Питам: Защо едните хапове направиха отвътре горчиви със сладка обвивка, а другите ги направиха отвътре сладки, с горчива обвивка? Какви са намеренията им сега? Има хора в света, които, без да имат пари, се препоръчват, че са богати. Има пък богати, които казват: „Ние нямаме нищо.“ – Не се препоръчват за богати. Какви са съображенията им? Те имат съображения.

Но главният въпрос седи в закона: Използувайте любовта за развитието на вашето сърце, използувайте мъдростта за развитието на вашия ум, използувайте истината за развитието на вашето тяло, на вашата сила. По това се отличава новото учение. Онези, които могат да оперират с тия три велики в света, те са вече на правия път. Животът за тях има смисъл. Сега, разбира се, туй е една теория, която вие трябва да проверите. Вие сега практически туй го знаете дали е вярно, но нямате една опитност, върху която да застанете, че да сте готови. Вие казвате: „Ние не знаем дали е тъй или не е тъй“. Може да не е тъй. А пък за природата е тъй. За мене 101% е тъй. И едва ли едно на 101% не е тъй. Не е лесна работа човек да се убеди в истината. Най-мъчното нещо в света е да повярваш в истината. Най-мъчното нещо в света е да повярваш в истината. На любовта по-лесно се вярва и на мъдростта се вярва, на истината най-мъчно се вярва. Като се научи човек да вярва на истината, той е надделял на всички мъчнотии в света. Сега на вас ви трябва вяра в любовта. Сега втората фаза вече е знанието. В знанието вече ще добиете вярата на мъдростта. Знанието, културата, университети, училища, просвета, писането на книги – те ни въвеждат в знанието. Едва сега влизаме в истината. Малко хора има, които са влезли в училището на истината, да добиват истината, да изучават истината, да влезат в истината вече.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

XVIII година.
11 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 23 декември 1938 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, светлина, топлина, сега, казва, мисли, път, себе, бъде, дойде, хора, сърце, свят, място, състояние, воля, истина, ум ,

 Младежки окултен клас , София, 23 Декември 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder