НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ще дойдем

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Ще дойдем

Най-често използвани думи в беседата: човек, светлина, може, бог, аз, земя, има, мисли, съзнание, свят, себе, всичко, име, ум, хора, всички, майка ,

 Неделни беседи , София, 13 Ноември 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

В началото бе словото.

Ще ви прочета само един стих от Евангелието, вие ще го намерите, къде е. Понеже сте учени хора, няма да ви казвам къде се намира.

„Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище у вас.“ „Ако думите ми пребъдват във вас и вие ще пребъдвате в мене. Тогава и аз ще ви се изявя.“ Това е казал един от великите учители на своите ученици.

Духът Божи.

Три неща има да учи човекът: да остави старото, да възприеме новото и като го възприеме, да го приложи. Ако малкото дете, което влиза в първо отделение, трябва да учи това, което е учило в къщи, няма защо да ходи на училище. Старите навици, които детето е имало в къщи, ще ги изостави и ще се съобразява с новия порядък, който учителят в отделението поставя. Ако учителят от отделенията иска да преподаде на ученика това, което се предава в гимназията, той няма защо да ходи в гимназията. И след като излезе от университета, отиде да повтаря същата материя, която е учил в гимназията, няма защо да ходи в университет. Ще кажат някои, че повторението е майка на знанието. Аз поставям тази поговорка в друг смисъл. Аз я коригирам така: „Изоставянето на старото и приемането на новото е майка на знанието.“ Който харесва това ново положение, нека го приеме, който не го харесва да си остане със старото. Значи, изоставянето на човешкото и приемането на Божественото е майка на знанието. Животът седи в онова велико разнообразие, което Бог е вложил. Аз взимам думата „Бог“ и вложеното от Него в динамическо, а не в статическо положение. Динамическото положение е всякога известно. Запример, за мен не е важно какво представя светлината изобщо. За мен светлината е това, което във всеки даден момент ми дава възможност да виждам нещата ясно и да се ползвам от тях. Тази светлина е за цялата вечност. Светлината, с която си служите на земята няма да ви служи и на другия свят. Ако речете да си служите с физическата светлина и на другия свят, вие ще бъдете слепи. И ако човек мисли, че на физическия свят може да се ползува с духовната светлина, той пак ще бъде сляп. Човек е дошъл на земята да се учи на ония неща, които на небето ги няма. После той отива на небето да изучава такива неща, които на земята ги няма. Защо трябва да остави човек старото? За да придобие новото. Ако не излее старата вода от шишето си, за да го напълни с нова, той никога не би могъл да го напълни с нова. Защо? Защото законът на физическия свят е такъв. На физическия свят ти трябва да учиш закона на изпразването и пълненето. Който не разбира живота на земята, всяко изпразване счита за нещастие. Запример, скръбта не е нищо друго, освен изпразване от нещо старо. След това човек съжалява, че старото е отишло някъде. Като се напълни шишето ти с нещо ново, ти си казваш: „Добре ми стана, че се изпразних.“ Или „Добре ми стана, че излях старата вода от шишето, която стои с години вътре, та налях нова, чиста.“ За да разбере това, човек се нуждае от ново разбиране, от ново възпитание, в нова насока. Човек се нуждае от нова светлина, в ново направление. Това е закон на битието. Бог иска да измени човек в нова посока, в неговите мисли, чувства и постъпки. И човек иска да се измени, да стане като ангел. За да стане като ангел, човек трябва да има онова дълбоко, вътрешно разбиране, каквото ангелът има. Мислите, чувствата и постъпките на ангела са от особен род. Това, именно, го прави ангел. А човек е човек, защото неговите мисли, чувства и постъпки са обикновени, като на човек. Като се вгледате в мислите, чувствата и постъпките на животните и те са особен род, което ги прави животни. Следователно всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат свои специфични мисли, чувства и постъпки, на които дават съответни форми. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка в човека представят три вида процеси, които действат в него едновременно и го оформяват. Без тях човек не може да се оформи. Запример, мисълта създава главата на човека, чувствата – сърцето и дробовете, а постъпките му – стомаха и костите му. Тъй щото, ако волята на човека отслабне, ще отслабнат стомаха, костите и мускулите му. Ако отслабнат чувствата му, ще отслабнат сърцето и дробовете му. Ако отслабне мисълта му, ще отслабне и неговият мозък. За всеки човек, на който отслабва мозъчната система, казваме, че е нервен или е малко слабоумен и т.н. Това значи, че неговата умствена деятелност е престанала да действа, както по-рано. Какво отслабва в болния човек? Казват, че някой изгубил съзнанието си. Наистина, има случаи, когато човек във време на боледуване изгубва съзнанието си и като се върне в съзнанието си, той се засилва. Има случаи, когато след всяка болест мисълта на човека се усилва, става по-ясна. Не е лошо човек да боледува, но само тогава, когато във време на болестта той е успял да се освободи от старото в себе си и да го замести с ново. Такава болест е на мястото си. Обаче, има болести, при които човек изхвърля новото, а се връща пак към старото. Такава болест е опасна. Тъй щото, всички болести, които носят с идването си новото, Божественото, са на мястото си. От Божествено гледище всяка болест носи новото в човека, но той трябва да бъде готов да го приеме. Ако не беше така, болестите нямаше да имат смисъл. Който разбира смисъла на болестите, той знае, че те се явяват като благо за съвременните хора. Благодарение на това, много учени хора се занимават с изучаване на болестите. Те представят интересен предмет за изучаване. Много учени хора получават титла „доктор“, само за това, че са изнамерили бацила на някои болести, например на чумата, на холерата и т.н. Чрез малките микроби и бацили, те се прочуват, стават известни по целия свят. Те минават за специалисти по дребните, малки микроби, понеже знаят, как да се справят с тях, могат да им заповядват. Като им заповядат, те ги слушат. Дойде някой невежа и иска да заповяда на микробите. Той им заповядва, а те не го слушат. За бацилите ученият е генералът, но за невежия – нищо не представлява. Каже ли им ученият една дума само, тури ли си ръката на болното място, болестта веднага си заминава. При Христа дойде един стотник и каза: „Учителю, кажи само реч и момчето ми ще оздравее.“ Той искаше да каже, че за болестите Христос е генерал, който може да им заповядва, както генералът заповядва на войниците си и те го слушат. Стотникът казва: „Ето и аз имам власт да заповядвам на подчинените си. На този казвам: “Иди!„ – и той отива. На друг казвам: “Дойди!„ – и той дохожда.“ Като чу неговите думи, Христос каза: „Наистина, вяра има този човек.“

Съвременните хора са дошли до особено разбиране. Те искат да нагодят духовния свят според техните разбирания и вярвания. И тогава, ако нещата не стават според техните разбирания, както те ги мислят, считат, че не са прави. Забележете, даже и при изгряването на слънцето до залязването обстановката на нещата постоянно се мени. Сутрин обстановката е една, при залязване е друга. Непрекъснато стават промени. Къде стават тия промени – в светлината или във външните предмети? Ние забелязваме, че светлината ту се увеличава, ту се намалява. Коя е причината за това? Който не разбира, той ще каже, че причината е в самата светлина. Не е така. Това зависи не от светлината, но от онези геометрически ъгли, под които пада светлината и от ъглите на отражението на светлината. Понякога земята поглъща повече светлина и топлина, а някога по-малко, вследствие на което земята някога е по-топла, а някога по-студена. Когато поглъща повече светлина от топлина, тя става студена. Когато поглъща повече топлина, а по-малко светлина, тя става по-топла. Може да възразите, че земята някога поглъща повече светлина, а някога повече топлина, в зависимост от елементите, които я съставят. По този въпрос се явява голям спор, как се поглъща светлината, дали се поглъща от земята и т.н. За мене няма спор по този въпрос. Земята поглъща светлината. Аз констатирам този факт от ред наблюдения, правени в това направление. Запример, понякога човек казва, че има светлина в ума си, а някога казва, че няма достатъчно светлина в ума си. Вън е светло, слънцето грее, въпреки това казвате, че нямате светлина. Коя е причината за това? Казвате, че външните условия са погълнали светлината. Не, вашият инертен мозък е погълнал светлината, вследствие на което се намирате в тъмнина. Какво трябва да направите на вашия инертен мозък? Трябва да го раздвижите. Аз съм правил ред наблюдения и съм дошъл до заключението, че ако от десет случая само един е верен, казвам, че той е изключението. Даже и ако четири, пет случая са верни пак ги считам за изключения. Когато казвам, че един факт е верен, намирам, че ако от сто случая поне 75 на сто са верни. Допущат се най-много 25 на сто изключения. Идва при мене един господин, 42 годишен и ми казва: „Моят живот се обезсмисли вече. Не искам повече да живея, да се терзая като вол. Искам да замина за онзи свят, да се освободя от страданията на земята. Нищо вече не ме интересува тук: нито наука, нито музика, всичко ми е притъмняло пред очите.“ Като го гледам, аз разбирам нуждите му. Той няма средства за живот. Тогава аз му казах: „Слушай, аз предвиждам бъдещето на хората. И за тебе мога да кажа нещо.“ – „Кажете, какво ме чака?“ – „Ти имаш един чичо в Америка, от когото след две години най-късно ще получиш едно наследство от 500 хиляди лева.“ – „Сериозно ли говориш или се смееш с мен?“ – „Сериозно ти говоря. Можеш да си запишеш и датата даже. Като мине това време, ще видиш, вярно ли съм ти говорил или не. И тогава ела да кажеш.“ – „Дано да е вярно! Ще чакам това време.“ Какво направих аз с моите думи? Прекарах светлинните лъчи под известен ъгъл. И като възприе тази светлина в ума си, той намери, че е възможно чичо му да му остави наследство от 500 хиляди лева. Това е едно пророческо предсказание. В какво седи силата на едно предсказание? Според мене, силата на пророчеството седи във верността на фактите. Аз наричам вярно предсказание това, което внася светлина в човешкия ум. Всяко нещо в живота, което внася светлина, е вярно. Всяко нещо, което не внася светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух и в човешката душа, не е вярно. Това е Божествен закон. И тогава, като говорим за религия, за наука, за социални въпроси, за обществен живот, за любов, ние наричаме тия неща истински само тогава, когато те внасят светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух. Любов, която внася светлина в човека, дава възможност за реализиране на всичко, каквото той желае. Ако любовта дойде при човека и след това той умре в тази любов, тя не е истинска. Истинската любов дава ония условия, при които животът може правилно да расте и да се развива. Любовта осмисля живота. Когато изучавате законите на любовта, там съмнението няма място. В дадения момент вие можете да знаете, дали един човек ви говори истината или не. Всеки човек, който иска да ви излъже, внася тъмнина във вас. Обаче, вие можете да си въздействате така, че да превърнете тъмнината в светлина. В такъв случай, всеки човек, който ви лъже, не може да внесе тъмнина в съзнанието ви. Искате ли да знаете, кой човек говори истината, следете, ще внесе ли светлина в съзнанието ви. Който говори истината, той всякога внася светлина в човешкото съзнание. Аз взимам думата „светлина“ в широк смисъл, както се проявява на физическия свят, както и в духовния свят. Под думата „духовен свят“, аз разбирам света на отношенията. Според мене, хората живеят в духовния свят, понеже той представя тяхното настояще. Физическият свят, пък, представя миналото на хората. Четеш един роман, но той представя нещо минало. Този автор е писал романа си преди сто-двеста и повече години. Ти го четеш днес и се възхищаваш от него. Ако авторът е могъл да прекара своя роман през новата светлина и им даде нова окраска, той ще внесе тази светлина и в събитията, които описва в своя роман. Такъв роман никога няма да изгуби своето съдържание и смисъл.

Сега, като изучавате човека, виждате, че в него живеят едновременно три съзнания: съзнание на неговия ум, съзнание на неговата душа и съзнание на неговия дух. Що се отнася до душата, малцина признават съществуването на душата. Повече отричат душата. Те казват: „Или има душа, или няма.“ За душата всякога се явява спор. Казва се, обаче, за човека, че първоначално той е бил в статическо състояние, не е бил живот, но после Бог вдъхна чрез носа му дихание и той стана жива душа. Носът в човека представя новата епоха, която започва със създаването на човека в рая. На носа е написана историята на райския живот, както и цялата история на човечеството, което е минало от времето на създаването си до сега. Достатъчно е да изучите човешкия нос, за да знаете цялата драма, която е написана от времето на създаването на света до сега. На носа е написана най-красивата драма, която някога сте чели. За мене човешкият нос представя най-красивия роман. По-красив роман от него няма. Така е за мене, а за вас дали е така, това е друг въпрос. За мене е така, защото по носа аз чета тази история. Казвате: „Какво ни интересува, какво било написано на нашия нос? Днес ние страдаме, това е важно за нас.“ Какво се ползвате, когато четете един роман? Каквото чете, човек все се ползва. Всяко нещо, в което човешкото съзнание взима участие, все може да му допринесе някаква полза. Всички неща, които стават в света, са полезни. Тия неща може да не са полезни за вас, но за хиляди други същества са полезни. Следователно всички неща, които стават в света от каквато категория да са, щом действат върху човешкото съзнание и помагат за пробуждането му, те са полезни. Запример, за някои същества боледуването може да не е полезно, но за други е полезно. Ако един вълк, който постоянно е нападал стадата, се разболее, за вълка е лошо това, но за овцете е добре. Докато вълкът боледува, овцете са щастливи. Щом вълкът оздравее, овцете стават нещастни. Защо са вълците в света? Вълците помагат за създаване характера на овцете. Търпението, благородството на овцата се дължи на вълка. Кой е по-силен: овцата или вълкът? Овцата е по-силна, защото, като къса месото ѝ, тя не се защитава. Тя поглежда към него и си казва: „Един ден и ти ще дойдеш на моето място, ще разбереш какво правиш.“ Наистина, сегашните овце са едновремешните вълци. Така е за онзи, който разбира. Бог създаде и вълка, и овцата. Като говоря за вълка, който Бог е създал, аз нямам предвид сегашния вълк, с този изопачен характер. Вие още не познавате благородството и кавалерството на вълка. В него има такова благородство и отзивчивост, че като стане приятел на някой човек, той е готов на всякакви жертви за него. Важно е човек да го убеди, че няма да го гони, че го обича. Докато чувства, че го обичате, той е готов на всякакви жертви. Щом почувства, че не го обичате, той пак проявява своя груб, вълчи характер. Сега аз взимам нещата в техния първичен вид, какъвто са имали във времето на създаването си, а не в сегашния изопачен вид. Човек е това, което първоначално е бил създаден и което в бъдеще ще се оформи. Щом има някои несъобразности в човешките прояви, те се дължат на известни болезнени състояния, през които той е минавал и продължава да минава. Ако човек е болен, това не е човекът. Когато е невежа и това не е човекът. Болестите, невежеството са временни състояния, през които човек минава. Ще дойде ден, когато човек ще достигне онова положение, в което няма никакви болести, никакво невежество. До това време, обаче, той трябва да придобие нови правилни разбирания за живота.

„Аз и Отец ми ще дойдем.“ Идването на Отца и Сина подразбира идването на разумното начало в човека. Това ще дойде, когато в човека се пробуди съзнанието на неговия дух и на неговата душа. За сега в човека е събудено само съзнанието на ума и с това съзнание той иска да разреши всички въпроси. Това е невъзможно. След това той се чуди на големите противоречия в живота си. Според закона за наследствеността съзнанието на ума напълно трябва да носи качествата на съзнанието на душата и съзнанието на духа. Следователно, ако едно дете не носи в ума си баща си и майка си като идеал, от това дете нито обикновен човек може да излезе. Щом не може да излезе и обикновен човек, още по-малко, почти никак не може да се очаква от него талантлив или гениален човек. Та когато говорим за пробуждане на човешкото съзнание, ние имаме предвид връзката на човек с Бога. Като не знаят този закон, мнозина се запитват, защо трябва да мислим за Бога. Ако човек не мисли за Бога, нищо няма да излезе от него. Бог трябва да съществува като мощна идея в съзнанието и ума на човека. Ако човек не мисли за природата, като за предметно учение, откъде ще почерпи той онези материали, с които може да работи? Отде ще придобие той духовната светлина в себе си? Човек живее в безпределното пространство, отдето от всички небесни тела получава подаръци, като от някоя любяща майка. От мое гледище цялата вселена представя за човека велика майка, която изпраща своите безчислени подаръци. И при това голямо количество подаръци, които човек получава, не му дохожда на ум да благодари с едно писмо. Казвате, че няма поща за онзи свят. Не, има поща, но вие сте забравили къде се намира тя. При това, всички хора мислят, че са учени, а са забравили къде е тази поща. Те са учени, но често забравят най-съществени неща, както един американски професор забравил името си. Един ден той отишъл в един провинциален град и трябвало да отиде на пощата, да си получи едно препоръчано писмо. Като отишъл да получи писмото си, чиновникът го попитал за името. Обаче, той забравил името си и в този момент не могъл да си го спомни. Той се извинил пред чиновника, че трябва да свърши една важна работа в града и скоро ще се върне да вземе писмото си. Обаче, той тръгнал за дома си да пита жена си за името си. На пътя го среща един негов приятел и го извиква: „Как си господин Джон?“ – „Благодаря, добре съм.“ Зарадван, че чул името си, той веднага се върнал при пощенския чиновник да получи писмото си, като казал името си. Това се дължи на особено болезнено състояние, в което често съвременните хора изпадат. Причината на това болезнено състояние се дължи на излишното количество млечна киселина, която се събира на повърхността на мозъка и пречи на правилната му деятелност. В това състояние човек мисли, че нищо не знае. Когато заболее от нервната система, човек започва да забравя думите: първо забравя съществителните, после прилагателните, след това местоименията, после глаголите и най-после остават съюзите. Като се забравят и глаголите остават само съюзите: и, а и т.н. В българския език съюзът „и“ не означава нищо особено, обаче на турски език означава нещо смислено, а именно: „добре е това“. Ония хора, които са изгубили съществителните имена, говорят описателно. Запример, думата „брадва“, не може да си я спомни и тогава казва: „Как се казваше онова, с което се цепят дърва?“ На место да каже „кон“, той казва: „онова, което рита“. На жена си, ако не може да каже името, казва: „Как се казваше онова, което постоянно се кара в къщи?“ Когато човек не иска доброволно да си почине малко, да даде почивка на своята умствена деятелност, Провидението чрез млечната киселина го заставя да си почине. Като забрави всичко онова, което по-рано го е тревожило, той си почива. Като забрави и жена си, от която се е тревожил, той може да си почине и да се излекува. Това не значи, че жената е виновна за неговото състояние. Хората се смущават, безпокоят се едни други, защото мислят, че връзките им съществуват само от този живот и то само на земята. Не, връзките на хората съществуват от незапомнени времена. За да разреши въпросите на живота, мъжът трябва да гледа на жената като на своя родна сестра, а жената на мъжа като на свой роден брат.

Какво стана с човека, когато Бог вдъхна чрез ноздрите му живо дихание? Той не се роди, но съзнанието в него се събуди. Под думата „раждане“, аз разбирам събуждане на съзнанието в човека. Когато се събуди висшето съзнание на човека, ние казваме, че той се е родил от Бога. Ако не разбираме нещата така, ние ще имаме за живота такава представа, каквато обикновените хора имат. Когато се говори за раждане, хората разбират особен процес, раждане на човека от майка и от баща. Когато човек посажда едно семе в земята, той е бащата, мъжът за семето. Земята, в която се заравя семето, е майката на това семе. Същото отношение съществува и за човека. Майката на човека, т.е. жената, от която детето се ражда, не е нищо друго освен земята. Посявате семката в земята и след време тя сама по себе си израства. Обаче, земята не е майката на семето. Тя само го отглежда. В това отношение човек представя семка, която е родена от баща и от майка като семка. За да израсте и да се развива правилно, все таки, един разумен човек трябва да поеме грижи за нея. Той ще я посади в една градина, за да израсте. Следователно за да прояви съзнанието на своя ум, на своята душа и на своя дух, човек все трябва да бъде посаден в една градина като семка, да израсте, да прояви своето естество такова, каквото Бог го е създал. Тъй щото, във всички трябва да се образува едно понятие, че всеки човек се ражда такъв, какъвто Бог го е създал. В това отношение вселената съществува като съвкупност от възможности и условия, през които човек трябва да мине по пътя на своето бъдещо развитие. При сегашното състояние на развитието си човекът е още в началото, най-много в средата на своя живот. Много още му предстои да минава. Човек трябва да излезе от сегашното си състояние, да се подигне по-високо. Ако той се намира в положението на риба, която снася стотици хиляди яйца, колко време ще ѝ трябва, докато излезе от това положение? Преди всичко те не могат да имат майчини отношения, нито децата им имат синовни отношения помежду си. Рибата мисли, че като изхвърля на брега стотици, хиляди деца, с това е постигнала много нещо. Не, това е един елементарен живот още. Преди всичко тя не знае имената на своите деца, нито ги познава. Наместо да ражда мисли, рибата създава деца. Човек пък е дошъл до друго положение. Той създава мисли. На ден хиляди мисли могат да минат през ума на човека, но те нищо не му дават. Той даже не знае имената на своите мисли. Някой разказва, че през ума му минавали чудни, фантастични мисли и идеи. Казвам: „Знаеш ли имената на тия идеи?“ – „Не ги зная.“ Аз мисля в себе си, че този човек е от рода на рибите, той се намира между рибите още. Щом в ума ти дойде някаква мисъл, изкажи я пред себе си да знаеш името ѝ. Всяко нещо, на което не знаеш името, остава чуждо за теб. Същото се отнася и за Бога. Ако ти не знаеш името на Бога, каквито и имена да туряш, Той остава за теб безпредметен. Бог отговаря само на онова име, което като го поменеш да го почувстваш с цялото си същество. Ако някой мисли за Бога, като за човек, но като него друг няма по сила, по ум, по прояви и тази мисъл е на място. И тази мисъл дава своя резултат. Тъй щото, човек може да си представя Бога, като човек, но не по форма, а по съдържание и по смисъл. Под думата „човек“, разбирам онази мощна сила в човека, която му дава сила и възможност да направи всичко. Каквото е казал Бог, всичко е станало. Има ли очи, уши, уста, нос Бог, като човека? Бог няма уста, но говори, Той няма очи като човека, но всичко вижда. Той няма уши като човека, но всичко чува. Затова е казано, че човека е създаден по образ и подобие Божие. Човек има очи, уши, уста, ръце, но не ги е употребил още както трябва. Бог всичко вижда и чува, следи и наблюдава, какво се върши и всичко изправя. Мощно е Словото Божие. Един човек изпаднал в една гъста гора, дето една мечка го нападнала. Като се видял в зор, той си спомнил за Господа и започнал да вика: „Моля ти се, за Господа, не ме изяждай!“ Като чула думите „за Господа“, мечката казала: „Щом е за Господа и аз ще отстъпя.“ И мечката се оттеглила. Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: Те сядат на един камък, дето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент допуснат една мисъл странична, за удоволствие, те моментално ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота. Тогава страданието, като животни ще дойдат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал, както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. За да се излекува от пресищането, човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та, когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез който човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойства и мислиш, че от теб нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си. Същият закон се отнася и до крушата, и до всички останали плодове. Той е създал всичко да служи. Щом е създал човека и на него е дал същата задача – да служи. И в Писанието е казано: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и се хвърля на огъня.“ Това недаване на плод от страна на лозната пръчка, подразбира отказването на човека да служи. Следователно докато живее за себе си, човек не може да излезе от своите противоречия и страдания. Аз не казвам, че не трябва да живее и за себе си, но да не станете култ за себе си. Детето, което се ражда на земята, първо трябва да живее за своята майка и за своя баща. Първо то трябва да има за идеал да служи на майка си и на баща си, а после те ще го научат, как да служи на себе си, как да служи на ближния си и как да служи на Бога. Когато Отец и Синът влязат да живея в теб, те ще те научат как да живееш за себе си. Когато Бог влезе в нас, Той ще ни научи на нещо по-високо от това, което ние можем сами да се научим. Той ще ни научи на нещо по-красиво от това, което ние сами можем да създадем. Наистина, като работи за Бога, човек все създава нещо повече от това, което би създал ако работеше изключително да себе си. Затова казвам: Служете на Бога, за да уреди Бог вашите работи. Като уреждате работите на Бога и той ще уреди вашите работи. Като казвам, че трябва да уреждате Божиите работи, това не значи, че Божиите работи не са уредени. Но като уреждате работите на Бога, вие ще имате по-голям кредит за себе си. Ако не служите на Бога и не мислите за него, вие няма да имате тази интелигентност, каквато ви е нужна. Не е въпрос да се плашим от Бога, но трябва да имаме любов към Него и каквото направим за Него да ни е приятно, да го вършим от любов, със съзнание. Служим ли по този начин и Бог ще изпитва радост и веселие, когато върши нещо за нас. И тогава, като си лягаме вечер, да поддържаме в себе си радостта, че ме свършили нещо за Бога и Бог е свършил нещо за нас. Поддържаме ли тази мисъл в себе си и сънят ни ще бъде здрав и спокоен. Сънят не е нищо друго, освен една приятна почивка, една приятна екскурзия. Ако през съня си човек не може да си почине, като отиде при майка си и при баща си и сутринта да си вземе торбичката и да отиде на училище, той нищо не е разбрал от деня, нито от нощта. Колкото живее на земята – 70–80 години, човек трябва всяка сутрин да взема торбичката си и да отива на училище. Ще кажете, че сте остарели или, че ви е дотегнало да учите. Не, най-приятното нещо в живота е да учи човек. „Ама остаряхме, дотегна ни.“ Това е лошото. Ново разбиране е нужно на хората. Бъдещата религия ще бъде и за възрастни, и за стари, и за млади. Всички ще ходят на училище. Тогава старите няма да имат бради. Сегашните им бради ще опадат. Понеже слухът на сегашните хора не е развит както трябва, те си служат с брадите, като с антени. В бъдеще слухът им ще бъде добре развит. Един мой приятел ми донесе едно радио без антени, без никакви пръти. Това показва, че старите работи отидоха вече. Както ще може без антени, така ще може в бъдеще и без бради. Ето, англичаните и американците искат да се освободят от брадите си, но не знаят как. Добре правят те, но като искат да се освободят от едно зло, налитат на друго. Те се бръснат всяка сутрин, вследствие на което излагат гърлото си на външния студен въздух и затова често страдат от гърлобол. Те трябва да се пазят. От хигиенически гледище е добре да нямат бради, но от здравословно състояние не е добре. Когато човек минава от старо положение в ново, той се натъква на някои нехармонични неща. Наистина, когато човек изхвърля старите работи навън, винаги се образува много прах, затова трябва да мине известно време, докато се създаде приятна, здравословна обстановка. Не е въпрос абсолютно да се откаже човек от старите си работи. Аз не говоря за формите на нещата, но за съдържанието. Съдържанието е важно. Казано е преди много години: „Новото вино трябва да се налива в нови мехове, а старото – в стари.“ Човек всеки ден трябва да се обновява. Колкото дни през годината има, всеки ден трябва човек да се обновява. Ние живеем благодарение на постоянното обновяване, което става в организма ни. Ако човек постоянно не се обновяваше, той не би живял даже две-три години. Казват, че тялото на човека могло да се обнови през седем години. Не, ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде. Добро е желанието на съвременните хора да се подмладяват, но те търсят външен начин за това. Майката и бащата очакват да дойде подмладяването им чрез децата. Донякъде те са прави. Майката и бащата могат да се подмладят, ако децата им ги обичат. Не ги ли обичат, те остаряват. Майката и бащата остаряват по единствената причина, че децата им не ги обичат. И ако бащата или майката не обичат децата си и те ще се състарят преждевременно. Като не обичат Господа, хората искат по този начин да го състарят. Това не е правилно. Защото както постъпват, така им се връща и на тях. Дойдете ли до Бога, вие трябва да държите в ума си най-светли, свещени мисли за Него. Имаш ли нещо свещено в душата си за Бога, в негово име ти можеш да разсееш и най-голямата тъмнина. В Негово име каквото бутнеш, всичко ще тръгне. Вие можете да направите един опит, но не със сегашните си разбирания. Вие не сте правили опит да се лекувате с името Божие. Ако някой от вас се разболее и стигне температура 41 градуса, всички лекари се произнасят, че този човек ще замине. Обаче, ако той призове името Божие от дълбочината на душата си, той може моментално да стъпи на краката си и за чудо на лекарите да се разхожда здрав из стаята си. Името Божие, това е Божественият елексир, който внася вечното подмладяване. Единственото нещо, което подмладява хората, това е любовта. Любов, която състарява хората, е любов на старите. Щом се подмладяваш, това е любовта на младите, младата любов. Когато в човек едновременно работят и трите съзнания: съзнанието на ума, на душата и на духа, той се намира в обновителния процес, в процеса на подмладяването. Този човек е мощен и силен в мисълта си. Той е мощен във всичките си прояви и каквото започне, свършва го добре. Това не значи да напуснете старото знание, което имате. Да не направите онази погрешка, която една попадия направила. Като слушала от мъжа си в черквата, че който има две ризи да даде едната на бедните, тя решила да приложи думите Христови. В дома ѝ дошъл един беден човек да проси. Тя изважда копринената риза на мъжа си и я дава на бедния. Като се върнал от черква мъжът и иска да облече новата риза. „Къде ми е копринената риза?“ – „Дадох я на един беден.“ – „Защо?“ – „Нали ти днес проповядваше, че Христос казал, който има две ризи да даде едната на бедния.“ – „Жена, това се отнася до другите, но не и до нас.“ Да дадеш едната си риза на беден, това не подразбира проява статическа. Човек трябва да дава непрекъснато от онази своя любов, от онази светлина на ума си, която постоянно гори и никога не изгасва. Служи на всеки човек с тази светлина, когато той се намира в мрак и тъмнина на съзнанието си. Това е ризата, която нито се пере, нито се разваля. Желая ви да имате от тия ризи, които никога не се перат и никога не се късат.

Запишете си следното изречение: „Господи Боже наш, пребъдвай в мене да изпълня волята Ти!“

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Седма неделна беседа от Учителя, държана на 13 ноември 1938 г.
София – Изгрев

Забележка: На 20.11.1938 и 27.11.1938 г. по каталог няма беседи.

Най-често използвани думи в беседата: човек, светлина, може, бог, аз, земя, има, мисли, съзнание, свят, себе, всичко, име, ум, хора, всички, майка ,

 Неделни беседи , София, 13 Ноември 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder