НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Добро и зло

Добро и зло

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, добро, човек, сега, години, казвам, трептения, зло, мисъл, ден, условия, свят, всички, бъде, глава, сиромашия, октава ,

 Младежки окултен клас , София, 11 Ноември 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Четете. – /Чете се темата: „Кои неща спъват човека.“/

Какво е съдържанието на понятието „нещо“ във вашия ум? Какво разбирате под думата „нещо“? Или какво разбирате под понятията „добро“ и „зло“? Какво разбирате под понятието „добро“ и под понятието „зло“ в най-проста форма? Каква е идеята в ума ви? Като кажем „добро“, каква мисъл изпъква и като кажем „зло“, каква мисъл изпъква? Казвате: „Това е добро и това е зло.“ Някой път казваме: „Това е добро и това е лошо.“ Но каква е разликата между добро и зло. Или каква е разликата между един правилен тон и един неправилен тон, между един чист тон и един нечист тон? Тонът може да бъде чист или нечист, ясен или тъмен, студен или топъл. Винаги започвайте от ония думи, които имат едно значение. Какво нещо е студът, ако ви попитат или какво нещо е топлината, как ще отговорите? Да допуснем, че студ никога не сте усещали и не си познал какво нещо е студът. Ще кажете: „Не зная.“ Студът е туй, което свива. При студа човек се свива. Но има едно изключение, при студа някои тела се разширяват. Водата, когато изстива до известен градус, се разширява. Наместо да се свие, се разширява. Повидимому, то е едно външно противоречие. Тогава влизат философски разсъждения.

Каква ще бъде идеята, ако турите тия знаци (Фиг. 1)? Първия знак го знаете, показва, че имате две направления. В средата на правата трябва да имате един център и движението върви от центъра към повърхността. Има една повърхност, към която се движи. А тогава процесът какъв е във втория случай? Тук вече имате движение от периферията към центъра. Тогава, когато движението е от центъра към периферията и от периферията към центъра, каква е? Какво става? Когато излизате от центъра към периферията или се връщате от периферията към центъра, какви прояви ще се образуват във вас? Когато енергиите излизат от центъра към периферията, онези, които са на периферията да му мислят. И когато енергиите от периферията отиват към центъра, онези, които са в центъра да му мислят. Вземам прост физически факт: Когато един снаряд се изхвърля от пушкалото, да му мислят онези, при които падне. Но ако един голям камък се изтърколи отгоре, от върха към тебе, който си долу, ти да му мислиш. Сега, това е във физическия свят. Но този закон се отнася и в умствения свят, същото е и в духовния свят, законът почти еднакво действува.

Една мисъл, която е излязла от твоя мозък, ще се върне при тебе. Може още същия ден да се върне, може след една година, може след десет години да се върне. Тогава може да се зароди една мисъл: Защо в единия случай скоро се връща, в другия случай – късно. То е път. Тази, която се е върнала рано, пътят ѝ бил кратък. Казвам така, за да стане ясна идеята, да бъде конкретна. Казвате: „Да, има тук нещо.“ – Какво да има? Не може да разгадаеш. – „Ама какво ми казваш?“ – Има нещо тук. Някои хора искат да се сдържат да говорят, само да подшушват. – Върши се нещо. Ти не разбираш. Казваш: „Какво е туй нещо, което става?“ Запример, ако млъкнат петлите да пеят, ако млъкнат кучетата да лаят, ако млъкнат магаретата да реват, ако млъкнат говедата да мучат, има нещо да стане. То е много страшно, ако петлите престанат да пеят. Има нещо ужасно да стане. Няма да се минат два, три деня и ще стане. Мало и голямо ще го познае. Какво ще стане, кажете ми. Ще стане земетресение. Изобщо, в народа има много поверия. Когато едно куче започне да вие в един двор, казвате: „Ще стане нещо.“ Какво ще стане? – Или ще се разболее или ще умре някой. Поверието го обосновават на известни наблюдения, на известни факти.

Неверните работи от какво произтичат в света? Неверните работи произтичат от лъжата. А верните работи произтичат от истината. Всяко нещо, което е обосновано на лъжата, е неверно. Всяко нещо, което е обосновано на истината, е верно. В дадения случай нещата могат да бъдат верни или неверни. Те може да произтичат или от истината, или може да не произтичат от истината.

Тогава, каква е мярката за правото? – Единствената мярка, еднаква за всички неща, е истината. Истината носи правите неща. И казвам: Кога една мисъл е права? За да бъде една мисъл права, колко качества трябва да има? Често хората са любопитни и питат така: „На колко си години?“ Казваш: „Не зная.“ – „Не знаеш? Знаеш, но не искаш да кажеш.“ Питам: Онзи, който задава въпроса на колко години си, право ли задава въпроса? И онзи, който не знае на колко години е, право ли отговаря? Той може да ти каже: „Как е възможно ти да не знаеш на колко години си? Ти си голям невежа.“ Ти може да му отговориш: „Аз мисля, че ти си умен човек, ти като ме видиш, трябва да знаеш на колко години съм аз. Ако ти не знаеш на колко години съм аз, аз считам, че и ти си голям невежа като мене. То е все едно да питам крака си на колко години е. Аз не зная ли на колко години е кракът ми?“ Аз разглеждам конкретно въпроса. Казва: „Как може да не знаеш на колко години си? Аз не зная ли на колко години е кракът ми? Тъй, както мога да зная на колко години е моят крак, така можеш да знаеш на колко години съм аз.“ Сега, това е за обяснение. Така е по отношение на крака. Кракът е тясно свързан с тебе.

Забележете, че при първото движение имате положение във физическия свят. При второто имате един закон у растенията. Клонищата изхождат от дънера, не от центъра. Те излизат и се образува туй движение. Накъде е туй движение? Клонищата се движат към центъра на Слънцето, а корените се движат към центъра на земята. Тук имате две явления, две различни естества. Първото движение е механическо, а второто е едно движение, което е органическо. При първото, движението става отвътре. Това, второто движение може да го представим и по следния начин, като . Ако поставим тази ос, тия две движения са противоположни.

Сега, какво нещо е движението? Движението е ли разумен акт? – Не може да има движение без разумност в света. Ти се движиш от един център към друг център, значи имаш известни съображения. Или да кажем, че има напрежение на електричеството. Но това напрежение на какво се дължи? Дължи се на някаква разумност. Ако вие вземете един атом, който е една малка частица. Той какво представя? Атомът е една компресирана материя или компресирана енергия. Такава грамадна енергия съдържа един атом, че ако може да се използува енергията му, тя може целия български народ да издържа за хиляди години. Това го вземам като пример. Ако вие не вярвате, повярвайте го. Направете научни изследвания и докажете с данни, че това не е така. Аз не ви казвам да вярвате в това, но изразявам една идея. Грамадна компресирана енергия има в един атом. Туй напрежение, туй сгнетяване откъде е дошло? Хората схващат, че има голяма скрита енергия в атома, мислят как да оберат тази енергия от атомите. Химиците мислят как да разложат атома. Защо искат да го разложат? – Да го оберат, да вземат тази енергия и да я турят на работа. Казвате: „Науката разложила атомите.“ Като започнат да разлагат атомите и вие сте направени от атоми. Ако започнат и вас да разлагат, от вас нищо няма да остане. При сегашните условия, ако се разложат атомите, какво ще стане с хората? Хората умират по единствената причина, че се разлагат атомите. Туй спояване се разлага.

Конкретно как бихте определили кое е това, което разлага атомите? – Злото е това, което разлага атомите. Доброто е туй, което съгражда материята и обратното: Злото е това, което отнима живота. Добро е това, което дава живот. Какво е добро? – Туй, което дава условия на живота да се прояви, е добро. Туй, което отнима тия условия на живота да се прояви както трябва, е зло. Аз под думата „живот“ разбирам разумен живот. Следователно, в този смисъл всяко нещо, което спира нашата мисъл правилно да се прояви, което спира нашите чувства правилно да се проявят, е зло. Не важи откъде иде. Откъдето и да иде. А всяко нещо, което способствува нашата мисъл, нашите чувства и нашите постъпки правилно да се проявят, това е добро. Сега вие ще направите едно малко възражение, ще кажете: „Че се е проявил човек, каква полза има от това?“ Тогава вие нямате едно логическо разбиране.

Доброто е външният смисъл на живота. Ти, ако не си добър, не може да бъдеш здрав. Ти, ако не си добър, не може да бъдеш богат. Ти, ако не си добър, не може да бъдеш и сиромах. Има едно състояние, дето човек не може да бъде нито богат, нито сиромах. Сиромашия и богатство в духовния свят, това са два полюса, две движения. Едното е от центъра към периферията, другото е от периферията към центъра. Понеже хората не разбират смисъла на богатството, затова не са богати. Всеки може да бъде богат. Кога? Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се дава хубава храна можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, не може да бъде здрав. Щом не диша правилно, не може да бъде здрав. Щом не мисли правилно, не може да бъде здрав. Или правило може да се тури, кога човек е здрав: Студено чело, топли ръце и топли крака. Това е здраве. Топло чело и студени ръце и крака, това е болезнено състояние. Значи, главата трябва да бъде хладна, значи електричеството трябва да действува. С него се храни мозъкът. В тялото трябва да се проявява магнетизмът, понеже магнетизмът помага правилното движение. Признакът на магнетизма е топлината. Ръцете трябва да бъдат топли. Щом са студени, кръвообращението не е правилно, кръвта не може да достигне до всичките органи, не храни добре ръцете, краката и вследствие на това се образуват известни утайки. И тогава, като станете по-възрастен, на 50–60 години, ще започнат да ви болят ръцете, краката, лактите, те са крайни удове. Туй, което се свива, е периферията. Към периферията ще почнат да страдат вашите удове, вашите пръсти. После, другото правило помнете: Не може кръвообращението да бъде правилно, ако нямате една правилна мисъл. Туй е новата психология. Не може кръвообращението да бъде правилно, ако вашите мисли не са прави, ако вие не сте господари на вашите чувства, ако вие не сте господари на вашите постъпки, ако постъпките ви не са разумни. Каквото и да правите, за всяко нещо трябва да си давате една ясна представа.

Да допуснем сега, че правим един опит. Смесваме един грам сладчина с един грам горчивина. Може ли сладчината да се тегли? – Може, разбира се. – Как? В какво ние схващаме сладчината? Сама по себе си сладчината е като едно чувство, тя е придобита, тя иде от някой предмет. Може да е бучка захар или от някой плод, може да е от някое гроздово зрънце. Всичките зрънца не са еднакви. Ако претеглим едно зрънце, ще видим, че са различно големи. Но казвам: Ако смесим един грам сладчина с един грам горчивина – нали има доста предмети, които са горчиви – какви ще бъдат двата грама? Един грам сладчина и един грам горчивина правят два грама. Двата грама е външното количество на онези предмети, които носят сладчината и горчивината. Как ще определите количеството на онези трептения, които се предават на езика? Единият грам предава сладчина. Като близнеш, ще се яви приятна усмивка на лицето, ще кажеш: „Хубаво е.“ Щом близнеш другото, става едно свиване на лицето. Дайте едно ядене, което не е приятно, веднага ще се забележи едно движение по неговото лице. Вие сега може да кажете: „Какво ни интересува нас един грам сладчина и един грам горчивина?“

Може да ви кажат една дума, която не тежи и една десетомилионна част от грама и като ви кажат тази дума, да ви тежи много. Казвате: „Огорчи ме този човек.“ С какво те огорчи? – „Каза ми една обидна дума.“ – Де я хвана тази дума? Той казал нещо, разместил само въздуха и от туй движение на въздуха, като дошло до твоето ухо, ти си се огорчил. Значи през твоето ухо се предава горчивината и сладчината. Как ще си обясните вие, които си служите с горчивите и сладките думи? Доста учени хора сте, авторитети. Как предавате една сладка дума? Тази сладчина не спада вече към физическия свят. Тя спада към един възвишен свят. Сладчината е понятие на ума. Принадлежи към духовния свят. Умът е, който схваща тия високи трептения на сладчината и на горчивината. Човешкият ум прави тия различия. Горчивината има особен род трептения. Един ден науката ще ги определи.

Вземете сега тия данни: 6 хиляди трептения в секунда е първият тон, който започваме да го чуваме. Най-ниските тонове са от 6 хиляди трептения в секунда. Тоновете оттам започват, до 40000 трептения имате най-високите тонове. От 40 хиляди трептения нагоре – мълчание. Като дойдат до 6 милиона трептения в секунда, ние имаме първото усещане на някой предмет. Това учените хора твърдят. Как са ги броили, учените хора имат начини да броят тия трептения. Първият усет, който може да имаме, има 6 милиона трептения в секунда. Усещаш нещо, някакъв усет имаш. След туй трептенията се увеличават, но в природата има граници. Като дойдеш до 4 билиона трептения в секунда, вие имате първия червен лъч на светлината. Оттам насетне колко са трептенията? Учените хора схващат тия прояви на природата в движение. Като дойдете до 3 квадралиона, там имате най-високата проява на живота. Тия трептения се увеличават до безкрайност и те произвеждат разни прояви на нашата мисъл, на нашите чувства. За да имаш някакъв най-малък усет, трябва да имаш 6 милиона трептения. Тия трептения в тебе се изразяват като едно тяло, ти усещаш някакъв усет, някой предмет се приближава или се отдалечава. Не може да забележиш, че има толкова трептения.

Питам метафизически: Откъде се явиха тези трептения в природата, 6-те хиляди в секунда, които образуват звука и 6-те милиона, които образуват първия усет, който се явява, или 40 милиона трептения, които дават първия цвят. Това е едно явление вътре в природата. Как да наречем тия трептения, за да ги разберете? – Трептенията, това са разумни прояви. Отмерени неща са. За тях пространството е отмерено. Всички трепения, които имат отмерени пространства, хармонични отношения имат, които са правилни. Значи между едно трептение и друго има определено отношение.


Така ги изразяват трептенията във формата на една крива вълнообразна линия (Фиг. 2). Във всяко едно трептение имате една изпъкнала част и една вглъбната. По такъв един път вървят трептенията. Между една вълна, една вълна, едно трептение и друго трептение има известно отношение, едно празно пространство, което не е запълнено. Тогава в тази вълна има още по-ситни вълни. Има и къси, и дълги вълни. Късите вълни проникват дългите. Ако иска човек неговата мисъл да проникне нещата, той трябва да си служи с късите вълни. Какъв е научният термин на късите вълни, как ги наричат? – На една слаба мисъл вълните са по-големи. Когато вълните на една мисъл са по-къси, мисълта повече прониква. Колкото повече трептения има, мисълта е по-силна; колкото по-малко трептения има, мисълта е по–слаба. И ще дойдете, когато се намалят трептенията до известна степен, мисълта се изгуби. Когато се изгуби мисълта, трептенията станат слаби. Като се усили мисълта, трептенията може да са толкоз много, че човек пак да не схваща. Има известен предел на човешката мисъл при сегашното положение. До известно положение, до известен брой трептения може да схващаш. Мислиш за безкрайността на пространството, но дойдеш до едно място, закъсваш. Искаш ли да си представиш къде е границата на безкрайното, мислиш ден, два, три, ти не може да намериш границите и ти си като пътник, който изгубил пътя си. Не знаеш накъде да се движиш. Представете си, че вие влизате в пространството да пътувате някъде, как ще се ориентирате? Представете си, че влезете в едно пространство, дето всички тела са тъмни, няма светлина. Как ще се ориентирате? Вие ще се ориентирате, понеже имате един център, слънцето е един светъл център. Слънцето е изток, противната посока е запад, после имате горе и долу. Представете си, че вие се движите в едно тъмно пространство, безкрайно пространство. Как ще познаете накъде се движите в безкрайното пространство? Как ще познаете колко сте извървели? Ако вие пътувате в празно пространство, вие нямате понятие, че сте извървели някакво място. След като сте извървели милиони и милиони километри, вие ще мислите, че сте били на едно място.

Представете си, че една мравя, със своето разбиране мравешко, измерва пространството. Тогава пространството на мравешкия ум и на човешкия ум еднакво ли ще бъде? Такова голяма различие ще има в схващанията на мравята и в схващанията на човека, колкото е различието между мравята и човека.

Казвам: Има известни мерки, с които се мерят нещата. Как мерите вие дали една ваша постъпка е добра или не е? С каква мярка мерите? Аз ще взема този научен факт, че 6 милиона трептения е първият усет, обикновен усет. Тогава 6 милиона е едно, е правилният усет. Тогава обясненията върху 6 и 7 за мене не важат. За мене е важно числото 6 + 1 дава 7. 7 е число, което означава едно нормално състояние. Ти си завършил своята работа и започваш да мислиш. Казват: Бог създаде света в 6 дни и в седмия седна да си почине. В седмия ден видял, че всичко онова, което е направил, е разумно. В седмия ден си дава един правилен отчет. 7 означава правилен отчет за всичко онова, което направил. Видял, че всичко онова, което е направил, е добро. Под думата „почивка“ разбираме, когато седиш, да си дадеш отчет, че всичко онова, което си мислил, което си направил, е разумно. Тогава в тебе се явява един нов план, за бъдеще кроиш нови планове.

Казвам: Шест милиона плюс един. Едно означава едно правилно състояние. То е доброто. Искам да ви дам едно конкретно определение, не философско, но заради вас конкретно, и ти тогава си доволен от себе си. Ако вие съберете 6 плюс едно, имате вече седем. След като завършите училище, били сте седем години в гимназия, аз не харесвам сега 8-те години. 8 влиза в друга категория. И защо туриха 8 години? Има ли някаква научна стойност? Няма никаква стойност, а икономически го туриха, понеже нямат нужда от ученици, нямат работа да им дадат като свършат, направиха 8 години да е гимназията. Може и девет, и десет да дойде. Ако биха имали нужда от работници, веднага ще съкратят и на 7, и на 6, и на 5. Говоря за онези разумни процеси в природата. Тогава няма да има недоимък, няма да има и излишък. Под правилен процес разбирам, когато човек нито е лишен, да е в недоимък, нито да е в изобилие. Като има преизобилие, гният нещата, развалят се, като има недоимък, какво се ражда често? Но сега на въпроса: Ако си измерите ръката, след като сте учили 7 години в гимназията, започнали сте с любов и сте свършили с любов гимназията, ще видите, че онези, които са свършили с любов, ако имате един хубав сантиметър и си измерите врата, ръцете, пръстите, навсякъде ще намерите, че като сте свършили с отличие, ще имате едни мерки, и ако премерите на онези, които са свършили гимназия с три, ще намерите доста осезателна разлика в размера (на) вашата ръка или в размера на вашия врат, навсякъде, във всичките удове ще констатирате, че всички са доволни, разширили се, банкет се дава, навсякъде казват: „Да живее нашият господар. Много хубаво свърши училище, завърши една работа много добре.“ В човека става разширение. Ако е свършил не тъй, както трябва, казват: „Закъсахме тази работа“, става едно свиване, няма никакъв банкет. Онези, които свършили добре, лицето свети, една светла мисъл се явява. Ами какво се явява в онзи, който е закъсал? – В него дългите вълни се явяват. Казва: „Онзи е способен, него Бог одарил.“ Той иска да се утеши. Не седи така въпросът. Единият е бил прилежен, а другият – мързелив, нищо повече. Никакво одаряване. Тази дума има две значения. Одарен, ударен. Имате даровит човек, одарен. Имате „о“, запетая, и „дар“. Тогава ще дойде „одър“. Има едно съвпадение. Те се разбират тези думи, но в произношението седи погрешката. Някъде има тънко различие между „о“ и „у“. Зависи от начина на произношението. Под „о“ всякога аз разбирам благоприятните условия, а под „у“, когато е в някоя дума, разбирам разумно схващане на нещата. Ударен, одарен. Разумно го ударил, знае къде да го удари – в главата, или в ръката, разумно си мислил като го ударил.

Наскоро имах един пример. Има едни паяци, които яли риби. Един паяк хваща една риба от 7–8 сантиметра, като я стисне и най-после я уморява, и се храни с рибата. Значи е разумен. Как му дошло на ум? Казва: „Одарил го.“ Значи има нещо разумно. Онзи човек, който те одарява, той ти дава благоприятни условия. Ти си беден, но способен. Някой благодетел отпуснал една сума, спомага ти да се развият твоите дарби, да станеш някой даровит художник, музикант или архитект, каквото и да е.

Казвам: Всички трябва да имате едно правило. В природата има един закон, който отбелязва прогреса, как живеете. И от този прогрес зависи вашето бъдеще. Индусите досега са изучавали само едната страна, казват: „Карма“. Но кармата, това е законът за ленивите ученици. Всички ония лениви ученици искат да знаят кои са причините, кармически, защо така се случва нещо лошо. Като се случи нещо добро, то какво е? То е пак кармическо. Доброто не разрешава въпроса. Кармата аз считам в тази смисъл тъмнота. Дихармата – светлина. Всички ония постъпки, желания, мисли, които са в тъмнина, тях ги наричам лоши условия. Всички неща, които са станали в светлина, са добро. Доброто винаги в света представя светлината. Злото винаги представя тъмнината. Светлината гради, създава. /Една сестра падна в безсъзнание./ Не се безпокойте, не се безпокойте. Туй не е произволно. Защо пада един лист? Защо пада тази сестра? Защото се е изгубило отношението на нейния двойник с нейното тяло. Онази връзка, която държи, няма я. Излязъл двойникът някъде, човек пада. Вмести се двойникът в тялото, човек става. Ако вие знаете законите, вие може да я вдигнете. Тя е медиум, тя може да ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Но ако речем да питаме, ще изгубим лекцията. Пък и онова, което ще дадат тия духове, те не са така учени. Те знаят толкоз, колкото и вие знаете.

Именно сега да дойдем до числото 1. Първото движение /чертежа/, то са движения на физическия свят, на физическото тяло. При двете, това са движенията на човешките чувства, на човешките мисли. Туй са движенията на човешката воля. Умът е, който свързва тия две отношения, външните условия с вътрешните възможности на човешката душа. Имате външни условия и вътрешни възможности. Една мисъл има външни условия да се прояви, има и вътрешни възможности. Във възможностите седят и разумните условия. Разумното в света е туй, което е възможно, което има условия да се прояви. Ако вие сте богат, то е едно условие, но ако станете добър и сте богат, то е една възможност. Ако забогатеете, имате сто, двеста милиона, един милиард, какво ще придобиете от един милиард, от парите вие ще имате една идея, че имате хиляда милиона златни. То са условия, възможности. Започвате тия условия да ги употребявате, да образувате връзка между живите същества, да се подигат и се образува едно любовно отношение между вас и между тях. Това е една вътрешна възможност. То е подем. Тогава дойдете до този органически процес /при двете/. Започнете разумно да растете нагоре и надолу. Ние имаме сегашния растеж. Главата ни е малка. Защо? Понеже този свят, към който се стремим, е далечен. Тялото и главата съставят два противоположни полюса. Тялото е голямо, защото сме близо до този свят, към който то се движи, затова е голямо. Умственият свят, към който се движи главата, е далечен. Вие всички сте опашати комети. Главата е ядрото, тялото е опашката в пространството. Един ден няма да бъдете комети, но планети, ще бъдете валчести тела, няма да имате ръце, крака. В какво седят ръцете на човека? – Ръцете представят неговата справедливост. Да знае в даден случай как да постъпи. Какво представя доброто? – Доброто значи трябва да има една основа, която да не се разклаща под него. Доброто винаги показва една разумна основа, която ние използуваме. Всяко нещо, на което ти градиш и не се разклаща, то е добро. Всяко нещо, което вие градите и се разклаща или разклаща мислите, чувствата и постъпките, то не е добро. Добро е онова, върху което се градят мислите. Туй добро, тази основа, тя не е статична. Статическо положение аз наричам всички ония, които може да се изменят със статическо. Всяко положение, което може да се измени, то е статическо. Всяко положение, което не може да се измени, то не е статическо. То е разумно. Разумното, то е постоянно движение, но туй движение, както и да се мени, никога не се изменя вътре в своя строеж. Да се измени, значи доброто никога не може да стане зло. Само по себе си то не може да се измени.

Сега, ако ви кажа дотук като ме слушате да направите един извод, какво бихте приложили? Вие ще кажете: „Аз не можах да разбера.“ Но какво можеш да приложиш? Представете си, че аз ви пея една песен, която вас ви интересува. Най-първо вас може да ви интересува дали песента е правилно изпята или не. Вие може да започнете песента и да я нотирате и да намерите къде е недостатъкът ѝ. Може да е много добре нотирана, може да не е много добре изпята. Може да е добре изпята, да не е добре нотирана.

На български вие казвате: „Аз ви казвам“ и „Казвам ви“. Каква е разликата? „Казвам ви, тази работа няма да стане.“ И: „Аз ви казвам, че тази работа няма да стане.“ Англичаните не може да кажат: „Казвам ви.“ Той винаги ще каже: „Аз ви казвам.“ И тогава аз говоря на българите, в характера на българите всякога има една възможност, че българинът може да кръшне. Англичанинът не може да кръшне. Той (не) може да каже само: „Казвам ви.“ „Аз ви казвам“ е по-право. Но „аз“ е много личен елемент. Някои добродетели седят в безличността на човека. Сега има някои, говорят за безличен живот. То е един термин, употребяват го в някои религиозни общества. Безличен живот, разбират живот в свръхестествен, над личността отгоре. Той ще каже: „Безличен, обезличен.“ Тогава кое е право? Казват: „Да живеем безличен живот.“ Щом имаш личен живот, веднага се докачиш. Ако нямаш личен живот, няма да се докачиш. Защо се докачате? Ти имаш хубава дреха, копринена, хубаво направена. То е личният живот. Дрехата е бяла и всяка капка, която може да капне на дрехата, веднага ти се тревожиш, как тъй бялата дреха се нацапала. Искаш да запазиш цвета на дрехата. Представи си, че носиш черна дреха, окаляла се. Ще те интересува ли, че е кална? Ти не се интересуваш. По-добре бялата дреха – личният живот – да съзнаваш. Един личен живот, той съдържа в себе си подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието, свръхсъзнанието. Това са степени на личния живот. Казваме: „Безличен.“ Личен, но да има четири качества: Да разбира подсъзнанието и законите на съзнанието, законите на самосъзнанието и законите на свръхсъзнанието. Тогава има цял кръг. То е квадратът, който е мярка за измерване на нещата. Квадратът вече дава простор да се проявиш. Под думата „четири“ конкретно в моя ум е следната идея: Когато говоря за четири, подразбирам, че имам условия да се проявя. Условия имам и възможности имам да се проявя. Под думата „три“ аз разбирам, че в мене има стремеж да се проявя, но нямам условия. Триъгълникът представя един вътрешен копнеж, а пък квадратът, четирите показва закона на приложението. Трите – имаш един плод. След като изядеш плода, изядеш външната обвивка, като посееш семката, ще се проявиш. Щом се проявиш, то е числото 4. Като ядеш плода отвън, то е 3. Казваш: „Плодът е хубав.“ Самодоволствуваш се. Като посееш семката, то е числото 4. Значи проявяваш се. Всяка постъпка, която е за благото на твоите ближни, то е числото четири. Когато работиш за своето подигане, когато работиш само за себе си, то е числото 3. Числото 3 показва личния живот, числото 4 е общия. Тогава във вас ще се зароди мисълта: „Ами петоъгълникът, шестоъгълникът какво означават?“ Ние тях ще ги оставим. Ние сме дошли като Питагора до числото 4. Всичката философия на Питагора седи в числото 4. Щом разбираш 4-те, ти ще разбереш 5-те, 6-те, 7-те, ще разбереш и останалите.

Сега, какво разбрахте конкретно? Какво нещо е доброто? Ти ще мислиш за доброто, понеже ако не мислиш за доброто, ти ще бъдеш в тъмнина. За да избегне човек тази тъмнина, трябва да мисли за доброто. Понеже доброто ще му даде повод да се яви светлината. Светлината е една възможност за неговото развитие. Животът му ще се осмисли. Ще има посока на движение. Всички твои идеали, които съществуват в душата ти, може да се реализират. Доброто дава възможност във всяко едно направление.

Сега представете си, че ви дам едно сравнение. Някой път казваме: „Защо ни е да знаем всичко?“ Аз не съм против да знае човек всичко. Представете си, че ви дам череши, сливи, круши, грозде, ябълки, мушмули – дам ви десет вида плодове. От всичките изведнъж ли трябва да ядете? Най-хубаво е да се разпределят, да има разстояние, като ядете един вид плод от друг вид. Най-малко един час, два, три или четири часа. Тогава, ако ви дам десет кошници, 39 часа ще ви вземе, докато ги изядете или за 40 часа вие трябва да опитате всичките плодове. Ако сте умен човек, ако сте гениален, ще ви трябват 40 часа. Ако сте талантлив – 30. Ако сте обикновен – 20 часа, пък ако сте някой будала – 1 час.

Онези богословци, които казват, че Господ създаде света в 6 дни, искат да покажат, че времето е много късо. То не е така. Те не разбират закона. Господ, за да създаде сегашния свят, един дълъг период му взело, милиони години са минали. Хората, като не разбират, съкратяват, за да покажат, като е бързо, че Господ е силен и в 6 деня създал света. В един обикновен ден, завъртането на земята около нейната ос. Казват, че в първия ден Бог създал небето и земята. На какво основание, кой беше първия ден, когато земята я нямаше? Казва: „В начало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена.“ Казва: „В шест деня Господ създаде света.“ Който не вярва това, не е право. А пък един Божествен ден подразбира ден на светлината. Шест е период на светлината. Природата има едно тяло, с което Бог се завърта. В колко време? На колко години искате да ви кажа, че се завърта? То е Божественият ден. Милиони години се минават, за да се завърти веднъж и да се образува един ден. То е разумният ден на Битието. Всякога, когато се зароди една идея в Бога, то е изгревът на Слънцето. Когато се осъществи, то е залезът на Слънцето. Това е един Божествен ден в моя ум. В онзи момент, когато се зародила тази идея, да създаде Бог света, то е изгревът на Божественото Слънце. Когато всички идеи се реализират, то е залезът на Слънцето. И видя Бог от изгрева до залеза, от задаването на живота до свършването, че всичко е добро направено. То е ден първи. И във вас, когато се зароди една идея, и докато я реализирате, е ден първи. Вие имате мярка във вас. Щом се зароди една идея, то е зачеването на живота. Щом свършите живота, то е първият ден на работата, с която ще се определи как е направена. Или трябва да се знае тази Божествена мярка. И тогава във всяка една ваша постъпка, разумното, Бог се проявява. Ти, след като учиш седем години в гимназията, ще се проявиш, че добре си направил работата. Той ще каже: Аз познавам, че добре си направил работата. И видя Бог, че всичко онова, което е направил, е добро. Туй, което Той направи, Го достави на всички разумни същества и ние след толкоз хиляди години казваме: „Много добре е направено.“ Туй, което Бог в началото видял, ние след милиони години го съзнаваме, че светът е направен разумно. Всички разумни хора искат да докажат, че е разумно създаден. Той е създаден разумно в началото. Ние сега констатираме въпроса. Значи разумността не се изменя, останала при всичките условия. Времето и пространството не изменят доброто. Доброто си остава.

Но някой път във вас се заражда идеята: „Че какво ме ползува, че правя добро?“ Вие не разбирате. Единственото нещо, което остава във вас след всички перипетии, то е доброто. Аз правя доброто, понеже то ще остане в мене. Пък онова, което няма да остане, аз не го правя. Светлината е, която дава. Светлината, като озари света, тя дава впечатленията за всички предмети и звезди, и растения, и животни. Всичко светлината открива. Светлината е предметно учение. То е Божественият ден, който иде. То е одаряването. Тия мисли, тия чувствувания, тия постъпки, то е Божественото. Сега Господ казва: Създай в себе си своя свят. И ти почваш да работиш върху своя ум, върху своето сърце и върху своята воля, върху тялото. И ние създаваме, творим. Казвате: „Какво ме ползува?“ Вие сте дошли да създадете от себе си един нов човек. Сега още не сте нов човек. Един стар модел сте. Стар модел аз разбирам ето какво: Представете си, че имате една риза, направена от козина. Като я облечеш, дращи, хапе, ти се въртиш. Нов модел, разбирам една хубава риза, направена от хубав плат, мек, който така приляга, че ти е приятно да се допре до тялото. Като ходиш, приятно ти е, че носиш хубава риза и ти е олекнало. Това аз наричам нов модел. Старият модел много хапе, недоволен си като козиняк. Човек сега е направен по стария модел, понеже се ви хапе по нещо. За да се оправи по живота, тази риза, направена от козина, трябва да се промени.

Искам да направя мисълта си конкретна. Всяко нещо, което ни безпокои, където и да е, то е козиняк, не козунак. Създайте си един речник от десет думи, които да имат само едно значение. Като ти кажат „добрина“, веднага да изпъкне в ума ти онова силно желание, като ти кажат „добро“, ако си мъртъв, да станеш. Ако си болен, като ти пошушнат „добро“, ти веднага да станеш, да кажеш: „Какво заповядате?“ Та под думата „любов“ аз разбирам и мъртъв да си, да кажете: „Аз съм готов да направя всичко.“ Щом кажеш: „Свърши се моето“, то е безлюбие. Щом кажеш: „Аз това не мога да направя“, това е зло. Щом кажеш: „Аз това мога да направя“, това е доброто. Тогава кажи: „Аз мога да го направя, аз вярвам в това.“ Вземете, когато подтиквате един предмет, кой (е) подтикът, който може да подвижи? Значи, все трябва да има нещо в нас, което да ни подвижи. Има едно инертно състояние, седиш, не знаеш какво да правиш. Трябва да има една сила, нещо конкретно, разумно, което да ти даде подтик. Подтикът като дойде, няма да има това препятствие в света. Препятствието е в самото начало. Ние ставаме инертни, понеже не вярваме. Имаме много неопределени вярвания. Казвате: „Не го зная кое е добро.“ Сега вие чакате все за в бъдеще да ви се открие. Какво ще ви се открие? Представете си, вие като идете в небето, какво ще ви се открие? В небето като идете, ще видите ангелите, насядали в училището, учат се. Един ангел при най-хубавата обстановка работи. Зароди се мисълта да го пратят по работа на земята. Той изведнъж тръгне, дойде на земята. Страдания има, всичко туй, дойде, свърши работата и се върне. Пак седне в класа, разправя своята опитност. Не казва: „Аз не отивам.“ Вие казвате: „Още веднъж не отивам.“ Благородство има, той пък готов на работа да иде.

В доброто никога не се обезсърчава. То е добро. Щом се обезсърчаваш, има една слабост. Ще дойде вече и в доброто човек ще се обезсърчи. В доброто, то е разумното, което работи вътре. Казвам сега: Бог е в нас. Чрез доброто Бог се проявява в нас. Понеже ние сме в закона да познаем закона на доброто и злото, най-елементарното познание на Бога. Казвам: По този начин Бог не искаше да го познават, по този начин чрез доброто и злото. Казва: „Няма да ядете от дървото на познанието“, понеже знаеше, че ще се създаде по-голямо противоречие. Но понеже човеците ядоха, сега по този начин трябва да се познае, няма друг изходен път. Трябва да познаете какво нещо е доброто. Който познае доброто, той ще има живот в себе си; който познае злото, той ще има смърт в себе си. Ако познаваш доброто, оживяваш, ако познаваш злото, умираш. Тогава плюс и минус какво става? – Ако се раждаш, то е доброто. Умира човек, то е злото. Роди се човек, пак е доброто. Умира, пак е злото, постоянно се редуват. Като познаеш отношението на доброто и отношението на злото, веднага ти ще измениш закона, не ти ще измениш закона, но ти ще се дигнеш над тия условия, и тогава злото няма да ти противодействува, както сега ти въздействува. Нали имате ясна представа: Да кажем, има силно течение на вода. Една птица, която хвърка, е свободна от течението, но един човек, ако не хвърка, ако падне в тази вода, може да се удави. Птицата може да хвърка над течението. Човек, който мисли, се дига. Човек със своята мисъл се дига като птицата над течението на злото. Злото е силно течение. Тъй щото туй силно течение на злото не може да го засяга. Мисълта е крилата. Който мисли, това са крилата, които ни правят свободни, да не ни засяга злото. Не да питате: „Защо съществува злото?“ Злото съществува, има съвсем други причини, но злото нас не трябва да ни засяга. За да не ни засяга, трябва да имаме крила. Трябва да разбираме закона.

Каква е главната мисъл? Какво остава във вас? Коя е новата мисъл? Вярата в доброто ни открива възможностите.

Вземете сега основното „до“. После имате („ре“), усилват се трептенията. Имате „ми“, още повече се усилват. Имате „фа“, още повече, имате „сол“, повече се усилват, имате „ла“, „си“, това е първата октава. Минавате във втората октава, имате второто „до“. Имате същата октава, но между първата и втората октава трептенията се различават. В окултната наука първата октава представя физическия свят, втората октава представя астралния свят, третата октава представя мисловния свят, четвъртата октава представя причинния свят. Петата представя будическото поле нагоре. То са октави, които представят известни състояния вътре на живота. Като казваме да пеем три октави, разбираме да бъдете запознати обективно с третия свят. Първата октава всички пеете, щом дойдете до втората октава, някои я пеете, но третата октава малцина могат да я пеят. Като дойдете до четвъртата октава, никой не може да вземе. Няма нито един от вас, който може да пее четири октави. Три октави някои можете, но четири, за да вземете, трябва да вярвате. Казвате: „Вярвам, че не става.“ То не е вяра. Вяра е туй, в което нещата стават. То е разумното. Щом стават, то е вяра.

Някой път вие си правите опити, запример, вземате „си“ от първата октава и вземате „фа“ от втората октава. То е наука. Тънко различие трябва. Казвам: Най-първо трябва да сте добре запознат с първата октава, с всички понижения, повишения, тогава да минете във втората октава, да имате ясна представа, тогава може да правиш това различие между тоновете. Някой път вие ги смесвате, ти се колебаеш, дали е „до“ или „до диез“, или „до бемол“. Широчината на челото показва правилността на тоновете. Трябва да се работи много. Музиката е един умствен процес, философията е умствен процес, математиката е умствен процес. Геометрията е умствен процес. Всичките науки са умствени процеси. Религията, това е един духовен процес. Има един обективен ум. Има един физически ум. Причини има на някои главата да оголее. На мнозина главата оголяла, челото е отишло отзад, обаче аз виждам, че не сте от най-умните. Мнозина си обръснали главите и виждам, че не са от много умните. В животните челото обраснало, но техните схващания са много елементарни. Те имат някаква опитност, животните разбират някои неща. Но тях философия, отвлечена мисъл никак не ги интересува. Тия идеали, които хората имат, никак не ги интересуват. Дълги са космите им. Овцата си направила дълги косми. На човека космите някой път дойдат до петите. Те са дълги антени. Ако разбирате, има музикални косми. Вие не знаете антените на музиката как да ги опънете. Всичките косми на главата не са направени от една и съща материя. Това са твърдения сега. Най-тънките наблюдения показват, че са различни космите. По дебелина, ако вземеш да ги измерваш, някъде космите са по-дебели, някъде са по-тънки, не са всичките еднакви. Сега да не се отделяме от една мисъл. Казвате: „Защо космите са такива?“ Вие имате вече вашите косми, те не са ваше произведение, те са произведение на хилядите поколения, които са ви оставили своето радио. Вие сега имате на разположение радиото на старите хора. Главата ви е едно радио, апарат. Хората още глави нямат. Едно радио, което се разваля, радио ли е то? Един ден човек трябва да има една глава, която да се не разваля. Сега погледнеш, след 40–50 години, 100 години, радиото се развалило. Като се изпразни главата, черепът се изпразва, къде отишъл мозъкът? А пък онези, които са добили съвършенство, всякога може да изчезнат и да си направят глава, каквато искат. Той сам си създава тялото. Съвременният човек е достигнал до положението да си направи главата както може, както иска, знае законите. Според условията, каквато глава му трябва, направи я. Не му трябва, той пак я разглоби. Сега, тъй както мислите, колко голяма трябва да бъде главата? На някои главата е много голяма, на други главата е много малка. Коя глава е голяма? – Голяма глава е голяма, която разрешава всичките големи въпроси и положения в живота, лесно се справя. Тя е голяма глава. Малката е глава, която не може да се справя с мъчните условия в живота. „Глава“ значи начало. Туй, с което можеш да се справиш, то е главата на човека. Затуй като не можете да разрешите някой въпрос, измерете си главата. Тази глава трябва да мисли. Като се обезсърчите, ще кажете: „Тази глава не трябва да се обезсърчава.“ Обезсърчение какво значи? – Мислите не се предават по радиото, има зъзнене. Слушаш, не можеш да схванеш. Когато едно радио е много хубаво направено, речта се предава ясно, тия паразитни вълни не пречат. И в нас имаме такива паразити. Мислиш, не можеш да схванеш, паразити има. Тогава ще вземете да си служите с късите вълни. В тях тия паразити не се проявяват. Или казвам другояче: Човек трябва да се дигне над злото, за да се избави от паразитните вълни на злото. Щом човек се приближава до злото, злото е, което дава паразитните вълни, които замотават, не можеш да мислиш право. Не трябва да питаш: „Има ли Господ?“ Кой е видял Господа? Този въпрос никой не го е разрешил. Кой знае кой е видял Господа? Това са паразитни вълни. Казва: „Защо си така набожен, да мислиш такива работи?“ Празни работи, това са паразитни вълни. Щом се дигнеш, трябва да имаш една опитност, трябва да имаш една светлина.

Сега според вас, кое е реалното? – Което нито се изменя, нито се променя, то е реалното. При всичките условия си остава същото. Ние под едно и също, какво разбираме? Казвате: „Животът няма смисъл.“ Кога нещата губят своята цена? Когато един плод не гние, не губи своята цена. Един плод щом гние, той вече се е изменил.

И тъй, положете доброто за основа на живота си! Размишлявайте за доброто. Знайте, че чрез доброто иде светлината. Дръжте в ума си тази идея: Нищо в света не може да се подигне без доброто. С доброто, ако си богат, и богатството ще остане при тебе. Ако нямаш доброто, богатството ще си замине. Аз свързвам богатството с леността. Свързвам сиромашията с прилежанието. Ти не може да бъдеш прилежен, ако не си сиромах. Не можеш да бъдеш богат, ако не си ленив. Аз за себе си така го обяснявам. Аз не искам да ви смущавам. Аз казвам: Аз не искам вие да бъдете лениви. Под думата „богатство“ аз разбирам леност. Има едно богатство, което го желая. Аз предпочитам богатството на сиромашията. Или другояче казано: Предпочитам сиромашията в богатството. Предпочитам богатството в сиромашията и сиромашията в богатството. Когато виждаш в сиромашията богатството и в богатството сиромашията, те са прави идеи. Като видя в сиромашията богатството, казвам: На място е. Като не видя богатство в сиромашията, казвам: Не е за мене. Като видя в сиромашията богатство, казвам: Тази сиромашия е за мене. Като не видя в сиромашията богатство, казвам: Тази сиромашия е за мене. Като не видя в сиромашията богатство, то не е за мене. Аз ви давам тия неща и един ден, каквото спечелите, ще ми го донесете подарък. Богатството, което спечелите в сиромашията, ще ми го донесете. Непременно ще ми донесете някой път една пълна кошница от богатството в сиромашията и от сиромашията в богатството. Казвам: Образувайте си градина. Богата градина си направете за сиромашията и направете си сиромашка градина за богатството. Когато дойде богатият, нахрани го със сух хляб. Когато дойде сиромахът, нахрани го хубаво с най-хубаво ядене. Тогава и богатият ще бъде доволен, и сиромахът ще бъде доволен.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

Едно правило от мене: Всяко едно учение, облечете го. Ако ви хапе, то е козиняк; ако е меко и приятно, то е добро. Да не би да си хвърлите вашите дрехи и да облечете какво да е. Ако не ви хапе, добро е. Ако ви хапе, не е добро. Щом ви хапе, то не е право. Щом не ви хапе, то е право. Ако не ви хапе, добро е. Ако ви хапе, зло е.

XVIII година.
5 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 11 ноември 1938 г., 5 ч. с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, добро, човек, сега, години, казвам, трептения, зло, мисъл, ден, условия, свят, всички, бъде, глава, сиромашия, октава ,

 Младежки окултен клас , София, 11 Ноември 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder