НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Силата на човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Силата на човека

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, може, съм, любов, човек, казва, години, душа, хора, тебе, сто, кажеш, сега, път, казват, бог, дойде, приятно, свят ,

Утрини Слова , София, 30 Октомври 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

Духът Божий

Ще ви прочета 118 псалом.

Размишление.

Давай, давай

Всички хора страдат днес от еднообразие. Във всяко едно отношение има еднообразие: в религията има еднообразие, в живота има еднообразие и в мислите на хората има еднообразие – навсякъде. В науката, във всичките неща се изказват едни и същи работи. В религията когото срещнеш ще ти каже: „Ти вярваш ли в Бога? Ти българин ли си?“ „Българин съм.“ „Французин ли си?“ „Французин съм.“ Какво от това? „Свършил ли си университет?“ „Свърших го.“ „Колко години откак се обърна?“ Аз, като ви говоря, вие ме разбирате много еднообразно. Като че ли нищо не разбирате. Да кажем 20 години ти си учил в университета, и ще дойде един да ти разправя за обикновени работи – за триъгълници, прави линии, точки. Ти казваш: „Тези работи ги знам.“ Като говоря за Любовта, вие казвате: „Любовта ми дотегна, от нея ми побеля главата.“ Една млада сестра седи при мен и казва: „Учителю, от страдание ще ми побелее главата.“ Казах ѝ: „Моята от какво е побеляла?“ Главата побелява и пак почернява. Огънят, който е горял, като изгасне, дърветата стават черни. Казват за някого: „Той е прост човек, трябва да стане учен.“ Ученият е учен. Какъв трябва да стане? Онзи, който не е от благородно произхождение, трябва да протече в него благородна кръв. Но онзи, в когото тече благородна кръв, какъв трябва да стане? Псаломът, който ви прочетох, е писан преди повече от две хиляди години. Вие може да ми кажете: „Този псалом ли се намери да четете?“ „Приведете жертвата, вързана с въжета, до роговете на олтара.“ (27 ст.) Може да се разбере, че човек да жертва някой вол, някое агне – да се вържат тия жертви. Ако някой от вас би написал този псалом, как би го написал по модерному? Авторът малко модерно го е написал. Намерил се е в трудно положение. В 10 стих се казва: „С Името Господне ще изтребя народите.“ Но тези народи, освен че не са изтребени, но в негово време са били много малко, а сега са два милиарда. Какво е изтребил? Авторът пише, че ще изтреби. Думата „изтребва“ на български има две разбирания. Например вие казвате, че изтребвате камъчетата от ориза. Значи освен унищожение, под изтребване се разбира очистване, изхвърляне на примеса.

Христос привежда един пример: „Ще отделя добрите отдясно, а грешните отляво; овците отдясно, козите отляво.“ Като вземете буквално, грешните са кози, а праведните – овци. Чудно е, че овцата може да заболее от туберкулоза, а пък козата не заболява. И някой човек, ако е болен, по-добре е да пие козе мляко, отколкото овче. После в козата има доста интелигентност. По някой път ней ѝ иде наум да се покачи някъде и да погледне на небето. Овцата не прави това. Тя все към земята гледа. Козата не прави това. Тя ще се качи на някое дърво, ще погледне нагоре и ще почне да разсъждава малко. Сега много религиозни хора са като овцата. Те не се вдигат като козата, те само по земята каквото намерят.

Сега казвате: „Човек трябва да бъде справедлив.“ В какво седи днешната справедливост? Казвате: Трябва разсъждение. – Ти не знаеш ли, че аз тебе съм те отхранил! Аз съм ти помагал! – В какво ме отхрани? – Обличах те толкова години. – Никой никого не е хранил. Онзи сам се е хранил. Като му е дал нещо с ръката си, не го е хранил. Той не говори истината. Ти не можеш да храниш някого. Някой казва: „Ти трябва да влезеш в положението ми.“ Аз не мога да вляза в положението ти. Ако аз вляза в положението ти, на тебе ще стане десет пъти по-тежко, отколкото е сега. Ти казваш: „Виж в какви мъки се намирам.“ Ако видя мъките ти, то твоите мъки ще се увеличат. Аз приемам от твоите мъки.

Що е мъка? В какво седи мъката? Един човек, който няма пари, се мъчи. Дайте му 2–3 колелета, и той ще се засмее. Той казва: „Не ме бутай, че съм неразположен.“ Като му дадеш колелетата, пада му мед на сърцето. Но това разположение идва, като дойдоха трите колелета. Щом изчезнат колелцата, изчезва и разположението. Влезе някой в една кръчма, изпие 2–3 чашки – дойде разположението. Изкриви шапката и запее някоя стара класическа песен. Няма да ви кажа каква. Модерните хора пеят класически песни. Един приятел закъсал – нямал пари и взел назаем 40 лева. И води със себе си една млада сестра, и двамата отиват на опера. Казвам: Какво ще добият от операта? Нищо. Това е едно забавление. Но там ни най-малко не се разрешават тези мъчнотии, които ги мъчат – безпаричието. Аз разсъждавам така: Тези хора се дегизират. Те от зор играят на сцената, за да си изкарат прехраната. Те нямат никаква идея. Казват: „Той е артист.“ Хубаво. Друг пък станал адвокат. Какво върши този адвокат? В съвременния живот мнозина от хората имат разни видове болки. Като го бутнеш, казва: Кракът ме боли. – Не са ли потребни адвокатите? – Те са потребни, щом двама души се карат. Лекарите не са ли потребни? – Потребни са, щом има болни. – Бащите не са ли потребни? – Потребни са, щом има души да раждат. Но щом няма души да раждат?

Та казвам: Тези са еднообразните работи. Всичко това, което виждаме, е резултат на миналото. В една опера главните лица са един млад момък и една млада мома, които са се влюбили. Момъкът е от аристократическо произхождение, а пък момата е от добро произхождение. Те са влюбени. Бащата и майката на момъка не са съгласни да се ожени той за нея. Има една интрига. Тичат, ходят, играят и в операта представят това. И какво излиза? Оженят се, народят се деца и операта свършва. Този аристократически дух се развил от миналото. И онзи неаристократически дух, и той е от миналото. Това, което е станало в миналото, ще се играе в една опера. И един ще ми разправи как героят в операта пострадал. Казвам: Дали е страдал, това е въпрос. На някого е дошла идеята, че е станало това и това в света. Дали е станало по този начин, то е въпрос. Този въпрос е толкова верен, колкото когато историците описват някое събитие, като че ли са били там. И всички деца повтарят, че в еди-коя си година така и така е станало. А пък това отчасти е вярно. Има много дати и данни неверни. Казват, че Христос се родил и спорят сега учените и казват, че има разлика от сто години между приетата дата на раждането Му и истинската дата. Учените спорят. Някои казват, че има разлика от 4 години. А пък други казват, че разликата е от сто години. Кое е вярното? Историците да му мислят. Има данни за това. В природата са хроникирани събитията. Ако искат да знаят кога се е родил Христос, могат да намерят по небесните данни, но се изискват големи, точни изчисления. Но ако знаехме кога се е родил точно Христос, какво щеше да допринесе това? Какво се ползваме ние, ако знаем кога точно слънцето е изгряло? Еди-кога си. И слънцето не изгрява всеки ден точно в едно и също време. Все има някаква разлика от няколко минути. Някой път по-рано, някой път по-късно. И отива и се връща от юг към север и от север към юг. Прави едно връщение както едно махало. Кое е същественото?

Сега някой път аз привеждам примери. Някой се уплаши и казва: „Отде Учителя ги намери тия примери да ни ги казва?“ Аз не съм взел нито един пример от Изгрева. Аз виждам примерите в света. А пък че вие спадате някой път под същия знаменател, то е друг въпрос. В Америка, когато убеждавали един мъж, че има един красноречив проповедник, жена му казала: „Иди да послушаш, да оживееш малко.“ И проповедникът говорил как в семейството не живеят добре. А пък тя му казала да отиде да послуша, за да се научи да живее по-добре в семейството. Тя искала той да отиде, за да стане на нея по-добре. И като се върнал, мъжът казал: „Не те е срам, да ходиш да разправяш за мене на проповедника и да ме излагаш. Много си умна.“ Действително, аз съм на мнение човек никога да не засяга семейния живот.

Има някои мъже, които казват така: „За жената трябва дърво.“ Законът е този: Ти можеш да биеш една жена, ти можеш да биеш една мравка, но се самоизлагаш. Ако е само една мравка, ти ще се справиш лесно, но ако са няколко милиона от тия мравки и те нападнат, какво ще правиш? Колко лъвове и тигри са били нападнати от мравки и изяждани. Те са сто, двеста, хиляди, милиони. Ти след като набиеш една жена, ще дойде една голяма жена бабачко – астралната, духовната жена и ще ти даде един урок. Сега за да обясня, ще кажа, че тая жена прилича на една жена от село Хатърджа, а пък сега Николаевка, Варненско. Там имало някой си Стоян. Ако има тук някой Стоян, да ме извини. Обичал той да отива на кръчмата да попийва с приятелите си. Някой път закъснява. Тя праща едно от децата да каже на бащата да си дойде. Той казал: „Нека майка ти да чака, аз съм на ракия с приятелите си. Не ѝ е притупало сега сърцето. Да чака.“ Тя взема една цепеница и отива в кръчмата, и му тегли там един бой. И му счупила ръката. Отива той в село Юшенлии при един знаменит чекръкчия, който прави счупени ръце и крака. Онзи го пита: „Как си счупи ръката?“ Стоян отговорил: „Яздих на кон и не можах да му хвана юздата, и паднах, и си счупих ръката.“ Питам сега: Това исторически факт ли е? Той го е срам да каже, че го е била една жена. И тази жена я е срам да каже, че е била един мъж. Това е като гръмотевица. Някой прави жена си за ангел, божество. Казва ѝ: „Като тебе няма! За тебе умирам.“ А пък тази, за която умира, той от любов най-малко три пъти в годината я бие. Сега исторически факт е това. Понеже прахът ѝ служи за цяр, той вади праха, за да цери хората. Това исторически факт ли е?

Говори ми един друг приятел – снощи ме срещна и ми разправя. Той ми каза нещо. Аз му казах: Не се меси в чужди работи. Не оправяйте мъже, жени. Те са учени хора, оставете ги. С любов са се оженили, с любов ще се реши въпросът. Те, когато се карат, от любов се карат. И когато се ограничават, от любов се ограничават. Любовта е навсякъде. Ако една овца се страхува за своето агънце да не го срещне вълк да го изяде, не е ли намясто това? Обидили някого. Казвам му, обяснявам му философски: Ти си се обидил от нещо. Да не се обиждаш, но трябва да знаеш философия. Има християни, които са излезли от овцата; други са излезли от говедата – имат рога; други са излезли от кон – имат копита отзад. Като срещнеш християнин, който е овца, той пасе, той е от най-безопасните, но този с рогата може да те мушне, онзи от коня може да те ритне. Има и други видове. Тези навици те ги имат от хиляди години. Няма да им вържеш кусур. Той казва: „Аз кон ли съм?“ Щом риташ, от конска порода си. Щом бодеш, от волска порода си. Щом оставаш да те стрижат, от овча порода си. Нищо повече. И тогава се дава възражение, че Бог направи човека. Че го направил, нямам нищо против. Вярно е. Всички животни са направени със Словото Божие, с Разумното. Значи животните са направени много лесно – със Словото, като казал Бог думата. А пък за човека си помислил: „Особен трябва да го направя!“ Дълго време мислил. И казано е: „И разкая се Бог, че направи човека по образ и подобие Свое“ – понеже той ял и пил, и никак не изпълнявал Волята Му. Това го пише в Свещената Книга.

Ти си родил един княжески син – има кръвта ти, но не те слуша. И казват: „Това е синът на еди-кого си.“ Но идват дълговете на края на месеца, 4–5 хиляди лева. Татко ги плаща. И винаги синът поддържа, че като баща му няма. Докато има, баща му да дава. Мнозина казвате: „Ние сме чада Божии.“ Че сме чада Божии, вярно е. „Ти в кого вярваш?“ – казва някой. „В Христа.“ Аз ще ви приведа един пример. Ще засегна религиозните убеждения. Разправя ми един мой познат: Отвращение имам от тия евангелисти. – Защо? – му рекох. Той казва: „Отивам в Шумен при един обущар евангелист. Казвам му: Може ли да ми направиш обуща? – Мога. – Ще ти платя хубаво, но здрави обуща да направиш. – Ще ти направя обуща да ме помниш. – Но да не се скъсат. И на краката ми да прилепнат хубаво. Не ги носих и един месец и се скъсаха обущата. Отивам и го питам: Ти каза, ще направиш обуща, че да те помня, а пък се скъсаха за един месец. – Отде да зная. – Като не знаеш, кажи ми. – Няма нищо, ще ти направя други обуща.“

Ние ще кажем: „Този не постъпи добре.“ Хубаво, колко пъти ние правим такива обуща? Я бутнете когото и да е от вас. Ако някой ви бутне, вие веднага ще скроите няколко думи, които не са по модата. И при това питате. Например някой идва и ме пита: „Защо не мога да приложа известни окултни закони? Прилагам, но нямам никакъв резултат.“ Че окултната наука за какво я мислите? С молитва само не става тази работа. В молитвата трябва да влезе и човешкият ум, който разбира законите. Ти, като произнесеш молитвата, трябва да призовеш Името Божие, когато се нуждаеш от подкрепата Му. Бог не се нуждае от похвали. Той се нуждае от друго. Защото в Божествения език като кажеш, нещата трябва да станат. Но като кажеш, че не могат да станат? Казано е: „Рече Бог, и стана.“ А не да чака. Нещата са казани и стават. Вървят по един разумен начин.

Съвременните хора не разбират как Господ е направил света. И турят милиони години. Вярно е, но тези милиони години трябва да ги обясним. Например числото сто милиона какво означава? Количество ли означава в дадения случай, или означава сто милиона енергия? Например казваме сто милиона слънца. Това е едно грамадно количество. Или казваме сто милиона атоми. Вие знаете ли те какво пространство ще заемат? Вие може да ги носите на върха на една игла. На дебела игла. Сто милиона, ако е количество, е едно нещо, а пък ако е сила, е друго. Сто милиона години ти може да си ги прекарал на сън и сто милиона години може да си ги прекарал в разумен живот, в будно съзнание. Има разлика. Някои, слушам, казват: „От 20 години съм тръгнал по този път.“ Че какво представляват 20 години?

Разправя един господин: „Един ден съм се напушил така, че очаквам само някой да ме бутне и да си излея яда, да си изкажа всичкия гняв. Иде моята слугиня. Отде се намери тя? Понеже съм се така запушил, че да се отпуша. Тя дойде и се усмихна. И ме бутна, без да иска. И като ме бутна по ръката, мен ми стана приятно и изчезна лошото ми разположение.“ И той ме пита: „Я ми кажи как стана това нещо? Аз бях готов да ѝ плесна две плесници, а пък тя, като ме бутна по ръката и ми се усмихна, стана ми приятно. И казах си, че бях готов да ме бута често по ръката.“ Хубаво. Ти си гладен и ти дам хубава торта, баница с малко сирене. Като си похапнеш една–две хапки, няма ли да ти стане приятно? Или си жаден и ако ти дам една–две чаши хубава вода, ще ти стане приятно.

Трябва да избягвате от еднообразието. Еднообразен живот – едни и същи мисли като се държат дълго време, стават тягостни. Не дръжте еднообразните мисли в ума си. Например ти държиш в ума си някакъв недъг. Но този недъг не е твой. Той се е родил преди няколко хиляди години. И ти го имаш по закона на наследствеността. Или някой път се оглеждаш. Казват някои, че религиозните хора не трябва да се оглеждат, не било хубаво. Че и да не се оглеждаш, пак е лошо. И често има един закон. Ще ви обясня. Много пъти един добър човек винаги го подозират в някакви слабости. Добрият човек най-първо като го видят, казват: „Той се преструва. Ние ги знаем тия работи.“ Ако влезете при някои дипломати, хората са изучили законите – лицата им са усмихнати, много са вежливи, учтиви. Като излизате вън, ще ви вземе палтото и ще ви помогне при обличането. И ще ви каже: „Заповядайте пак!“ Но като си излезете, той си има особено мнение. Този дипломат, като те погледа, веднага ще види умен ли си, или не. И ще намери твоята слаба страна. И като дойдат някои от света при мене, погледат ме и казват: „Ти си умен човек, приятно ми е, после си духовен.“ Аз му се отплащам и му казвам: „И ти си много умен. Знаеш как да кажеш работите. Много се радвам, че си ме оценил.“ И казвам му: „Ти и аз страдаме, че сме много умни.“

Често идват някои при мене и ме питат: Какво ще бъде нашето състояние в другия свят? – Точно каквото е вашето състояние тук. Ти, като отидеш в онзи свят, ще видиш нещата. В твоето съзнание те ще се отпечатват по особен начин. Много мъчно е човек сам да се види. Нему му е приятно да срещне някого, за да се огледа. Някой път искаме да срещнем някого. Ти си добър, но искаш да срещнеш някой свой приятел, за да се огледаш. Не че него да видиш, но той да ти стане като огледало и да се огледаш. И ти става приятно. Но случва се, че като отидеш при този приятел и ти ставаш огледало, че и той иска да се огледа в тебе. Обаче моите отражения са така поставени, че като се отразявам в неговото огледало, отражението ми в неговото огледало после се отразява и в моето. Тъй че аз се отразявам и вътре в моето огледало. Той ме вижда в моето огледало и аз познавам аз какъв съм. И неговият образ се отразява. И ако неговото огледало е малко замъждавяло, то той ще види отражението в моето огледало и ще види, че не съм такъв, какъвто съм. А пък то зависи от неговото огледало. А пък ако и моето огледало е замъждавяло, и аз ще го видя такъв, какъвто не е. И ако ти не си добър, ти не можеш да познаеш един човек, че е добър. И ако ти не си лош, ти не можеш да го познаеш, че е лош. Всеки човек, който ми казва, че съм лош, и той е лош! Как ще познаеш, че съм лош? Ако кажеш за някого, че е откраднал, отде ще знаеш какво нещо е краденето? Когато кажеш, че нещо е горчиво, значи имаш опитност. Щом кажеш, че някой е лош, значи и ти имаш тази черта. Ако ти кажеш, че някой е добър, и ти имаш тази черта. Ако ти признаваш доброто на хората, ти признаваш и своето добро. Ако ти признаваш лошото на хората, ти признаваш и своето лошо. Тогаз какво трябва да се прави? Спирайте се върху лошите работи по-малко. Не може да ги избегнете. Например казваш: „Тази сестра е много нетърпелива.“ Тогаз и ти си нетърпелив. Защото иначе как знаеш какво нещо е нетърпението? Имаш опитност.

С проповед няма да стане тая работа. Може да се говори. Всичко днес говорят. Говори се днес една беседа, вие ще я разкажете другиму какво сте разбрали. Разбрали сте ония работи, които сте опитали. Ако се спираме върху онези работи, които знаем положително, животът щеше да има съвсем друг характер. Но вие се спирате върху неща, които не са напълно изучени. И вследствие на това се заражда недоразумение. Казвате, че аз съм говорил, че всеки е пратен на земята за нещо. Пратени сме, но какво разбираме под думата „изпратен човек“? Ти може да си изпратен само да стажуваш още. И дали ще станеш учител, или не, то е още въпрос. Ти може да си изпратен за съдия. Стажуваш, но дали ще станеш съдия, или не, то е въпрос. Ако станеш учител, какво трябва да учиш? Най-първо един учител в едно народно училище трябва да има особена, специфична любов към децата. Трябва да обича тия деца и тогава ще му е приятно да бъде учител. На един съдия да му е приятно, че може да осъди двамата, да ги спогоди. Да може да примирява хората. Може да отсъдиш, но и двамата трябва да ги примириш. Да убедиш онзи, който има да дава, да даде. И онзи да убедиш, който има да взема, та да се спогодят.

Някой казва: „Аз имам да вземам хиляда лева.“ То е заблуждение. Ти нищо нямаш да вземаш. Тези хиляда лева са на Бога, те са на земята. Какво си усвоил чуждото имане на земята? Ти трябва да разбираш основната идея – какво има да ти дава. И после друго – ти, като му говориш, той отрича, че има да ти дава. Онзи праведният, който е свободен, той нито потвърждава, нито отрича нещата. „Имаш ли да даваш?“ – той мълчи. „Имаш ли да вземаш?“ – пак мълчи. Той е праведен човек. Той казва: „Нито давам, нито вземам. Аз съм само един проводник. Каквото мине през мене, давам го, за да се постигнат нещата.“ Онзи, който идва при мене и мисли, че има нужда от мене, той е в друго заблуждение. Аз мога да му помогна. Но в какво седи моята помощ? Един учител никога не може да седне при всеки едного поотделно. Той, като преподава на 30 души ученици, не може да отиде при всеки един да заучава уроците с него заедно. Той преподава и ще остави всеки един ученик да заучи добре уроците си.

Наскоро четох един пример, даден в един вестник. Някой си, мисля, че е англичанин, учен човек, пътува с дъщеря си да изучава дивите зверове – слонове, лъвове и тигри. Баща ѝ го изяжда един лъв. Той умира и тая млада англичанка се заема да изучи характера на животните, да примири животните с хората. Тя после ходила там, дето баща ѝ ходил, и навсякъде влизала между всичките зверове, и те не ѝ правили никаква пакост. И казвала тя: „Зверовете обичат човек да има едно много добро разположение към тях. Като се приближава към тях, да върви много леко, всяко тропане ги безпокои. Като вървиш, като че по въздух се движиш. И трябва да имаш едно весело и благо лице. И те схващат това. Ако не, ще избягат или ще се нахвърлят отгоре ти.“ Питат я: „Как доби това, тая голяма смелост?“ Тя е слязла като Данаила между зверовете. И като влиза между тях, всички тези лъвове се укротяват. И между тигрите влиза. Ние мислим, че това е станало специфично във времето на Данаила. Ето една жена, която е имала голямо самообладание и вяра. Да вярваш, че те няма да ти направят никаква пакост. Това го писаха вестниците. Аз вземам 25 на сто от това, което е казано, че е вярно. Ще кажат, че е било във времето на Данаила. Но и днес става. Този закон го приложете. Ако е верен за животните, верен е и за хората.

Често стават спорове между вас, защото вие се приближавате с тропане както някой кон. Тогаз другият е недоволен. Или друго нещо има в характера ви: гледам, като вървят някои от вас, вървите като пияни или вървите по друг начин, пак неестествен. Някой е религиозен, замислил се е. Че религиозният човек върви съвсем другояче. Вие да видите как върви светията! Ти казваш: „Аз не обръщам внимание на хората.“ Че светията, ако не знае да ходи, той не е светия. Ако светията не знае как да си държи главата, как да си мърда ръцете, краката, пръстите си, той не е светия. Гледал съм някой, като дойде и седне до пианото и от тщеславие така си отвори ръцете настрани нашироко. Няма да отваряш ръцете си нашироко, а така (Учителя поставя ръцете по-близо една до друга) ще си приближиш ръцете до пианото близо една до друга. И то не така бързо, като че искаш да хванеш някого. Та да не може да забележи, че ръцете се отварят. Защото, ако ръцете ги отваряш много, то е закон за противоречие. И ако речеш така срещу един човек, той ще се стресне. Както онзи казва: „Горе ръцете!“ Това са малки неща, които трябва да се спазват. Ако ти не знаеш как да държиш палеца си, например ако стиснеш палеца си вътре в юмрука, ще се образува в тебе друг характер. Ако държиш пръстите си стиснати, получаваш един характер, пък ако ги държиш отворени – друг характер. Трябва да се възпитавате в това отношение. Трябва да имаш особено разположение към първия пръст – показалеца. Той е във връзка с благородството. Вторият пръст е свързан със закона на справедливостта. И на него пръст ще обърнеш внимание. Ще обърнеш внимание и на безименния пръст, за да усещаш хубавото и красивото, което Бог е създал в природата. Ако нямаш обхода, ще обърнеш внимание на малкия пръст. Той ще те научи каква обхода трябва да имаш към хората. Вие казвате сега, че Господ ще ви научи. Не! Ако един учител дойде, без да пише и без да говори, какво ще те научи? Светът е едно предметно учение. И всички трябва да почнете да се учите.

Всички вие се обличате за другите. Най-първо ще се обличате за себе си. И като се облечеш, да ти е приятно. Оная дреха, която носиш, да ти е приятна. Какво ще мислят хората – остави всеки да мисли каквото иска за тебе. Не е лошото в цвета на дрехата само. В някоя дреха няма една добра кройка. Който иска хубава дреха, тя трябва да се прилепва на неговото тяло. И после никога не вземайте подарък стари дрехи от този или онзи. Ако са нови – вземете, а вехти дрехи – ако са от светия. Но не ви трябват дрехи от някой болен, от някой умрял и прочие. Един наш приятел, който беше много духовен и после отпадна, дойде и ми се похвали, че му дали един редингот. Взели го от един човек, който умрял. И той, като прие дрехата, след няколко години умря. Не че умря, но отиде в света с редингота си. Може да кажете, че това е съвпадение. Фактически е така. И мога да ви кажа кой е. Може да е и някой друг. Аз наблюдавам как са фактите в света. После някой може да ви донесе подарък. И това да не ви радва. Минаваш през някоя градина и казваш: „Всичко това е на Господа.“ Че всичко е на Господа, това е вярно. Но минаваш и тебе ти се яде един плод. Колко трябва да вземеш? Имаш право да откъснеш от дървото само един плод. Можеш да отбереш най-хубавия, но да откъснеш повече, то е лакомия. Ако откъснеш един плод и благодариш на Бога, ти ще приемеш всичкото благословение. Но ако откъснеш два плода, то е известно отклонение, смъртта ще дойде над тебе. Всякога като откъснеш два плода и ги туриш в джеба си, ти вече нарушаваш закона. Един плод като откъснеш и ядеш с благодарност, този плод носи благо в тебе. Но ако откъснеш два, ти мислиш, че двете ще уреди твоя живот. Не. Единият плод. Направят ти едно добро. Ти не си доволен. Искаш две добрини. Ще загазиш. Та казвам, в живота е достатъчно да кажеш на хората само една дума. Но за да я кажеш, ти не можеш да кажеш една дума, ако не намериш в характера на този човек нещо хубаво. Ти трябва да намериш в характера на човека, комуто искаш да кажеш една добра дума, нещо хубаво, съществено, което Бог е вложил. И тази дума да я кажеш на това Божественото в човека. И като я кажеш, този човек ще бъде доволен. Но ако кажеш сто думи и не можеш да намериш нещо хубаво в него, всичко е напразно.

Някой казва: „Учителя много добре говори.“ От всичко, което съм говорил, аз съм се ползвал най-много. Дали вие сте разбрали, или не – аз разбрах толкоз много! Аз съм доволен от това, което съм говорил. Аз разбрах един от великите Божии закони. Какво сте разбрали вие, то е ваша работа. Някои казват: „Като замине Учителя кой ще остане вместо него?“ Никой няма да остане вместо него. Господ ни най-малко не е направил света, за да го заместят. Господ си гледа работата. И тази работа не е моя, а е Негова. Че Господ си гледа работата. И после чудни са хората! Формата нищо не означава. Можеш един човек да го размножиш в сто огледала. Но той не съществува на сто места. Отражение може да има на сто места, но реалността е една. Може да има много сенки. И после някой казва: „Той прилича на Христа.“ Може да прилича на Христа, но мислите ли, че ако някой прилича на Христа, той е Христос? Че ако вие 10 години играете ролята на Христа, и вие може да заприличате на Христа. Дали приличам на Христа, то за мене е второстепенно. За мен е важен въпросът мога ли да служа на Бога и Той да остане доволен от мене като служа. И аз искам, като служа на Бога, и аз да остана доволен от Него. Да имам абсолютното доверие в Него! Каквото и да направи Той, да кажа, че е добро. Той не може да създаде нищо лошо. Аз не разбирам работите. Как Той ще направи нещо лошо? Вие търсите магическата сила в света. Обиколете и вижте. В някой дом, в някое бедно семейство, се родила една дъщеря много красива, магнетична. И всички ѝ обръщат внимание. И млади момци, и стари почват да я гледат и искат да имат нейното благоволение. Кое е онова, което ѝ дава сила? Вие в света искате да бъдете оценени от хората. Имайте предвид: не можете да имате никаква цена. Ще ви чета малко от 119 страница на книгата „Царският път на душата“.

Да цениш своята душа и душите на другите хора. Че ти, ако не цениш душите, които са слезли от Бога, и своята душа, ти нямаш една преценка за себе си. Ти постоянно разправяш, че не си такъв, какъвто трябва. Душата е излязла от Бога. Ти тази душа я виждаш за пръв път. Не мисли, че една душа ти можеш да я виждаш много пъти. Ти можеш да я видиш само веднъж. И каквото впечатление ти направи, това е! Втори път ще видиш друга душа. И нея ще видиш само веднъж. Всеки ден – друга душа. И понеже са безброй тези души, ти всеки ден ще виждаш само една душа. Ти искаш да образуваш приятелство с тези души. Не е нужно да образуваш приятелство с тези души. Те са като слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи остават ли при тебе? Те пътуват с една бързина 300 хиляди километра в секунда и си отиват по пътя, като оставят известни впечатления в тебе. Но този лъч няма да го срещнеш други път. Друг лъч ще дойде и ще мине край тебе. Ти трябва да схващаш Господа в тези лъчи. И всички лъчи няма да влезнат в твоята глава, а само няколко. И онзи лъч, който ще влезне в тебе, ще ви даде понятие за разположението, което има Господ към тебе. Този лъч е специфичен. Ти трябва да намериш смисъла на този лъч. Какво означава той в дадения случай?

Сега другите неща, които се дават, може да ги прочетете в тая книга. Някои от вас даже правят разлика кои са духовни тук и кои не. Или вие си давете за задача да знаете кой е по-учен. Те са хубави неща. Има едно вътрешно напрежение в учения човек, едно желание. Някои хора имат по-голямо желание да бъдат учени хора, а пък някои нямат това желание. Та казвам, оценявайте най-първо хубавите неща. Разбирайте имате ли душа, или не. Но ето каква е моята нова идея. Когато аз вярвам, че имам душа, аз не скърбя. А пък когато не вярвам, че имам душа, аз почвам да скърбя. За мене да вярвам в душата си е извор на радост.

Да ви приведа един пример от живота. Да взема един млад момък, който за пръв път се е влюбил. Това е нещо Божествено! Първата Любов е нещо Божествено! Втората любов е от дявола. Първата Любов е от Бога, втората е от дявола. Третата е от Бога, четвъртата е от дявола. Редуват се от Бога и от дявола. Божията Любов е непреривна, а от дявола е преривна. Този млад момък, като мисли, че тя го обича, той е спокоен. Той седи и е невинен. Той, само като срещне погледа ѝ, ще се върне въодушевен и целият свят е в хармония с него. Но един ден види, че тя обръща поглед към другите и в него влезе нещо. Почва да го яде нещо. И мисли, че тя не го обича. И веднага светът е помрачен за него. На втория ден тя пак го погледне и му е приятно. Третия ден пак вижда, че тя поглежда към другиго, иде ревността. Вие не разбирате тогаз Божията Любов. Не се самозаблуждавайте. Тази мома, когато тя обръща погледа си към този, когото обича, онази светлата Божествена душа е там. А пък когато тя е обърнала погледа си към друго място, светлата душа не е там. То е като някой прозорец. Вие считате, че когато тя си обърне погледа към друга посока, този прозорец е затворен за тебе. Във всяка душа живеят мнозина, хиляди и хиляди души. Защото има и други души. Във всяка душа не живее само една душа и всяка една душа търси някого в света, когото да обича. Вие мислите запример, че има закон, че всеки трябва да обича едного. Но в обичта трябва да има разнообразие. Вие, като гледате само едного, вие ще умрете. То е голямото нещастие в света. Тогаз ще кажете: „Да гледам ли всички?“ По веднъж ще погледнеш. Щом погледнеш два пъти, ти го уморяваш. Веднъж ще го погледнеш и ще си вървиш. Тогава вие защо се скарвате? Защото два пъти се гледате дали ви обича, или не.

Любовта не е от човека. Тя е един импулс на Великото, на Бога! Когато някой човек те обича, то е Божественото, което го заставлява. Той ще ти даде писмото и ще си върви. Ти го питаш: „Ти обичаш ли ме?“ Той ще ти каже: „Длъжност имам, плащат ми. Аз нищо не зная за Любовта.“

Та казвам, вярвайте в тази Любов, която излиза от Бога. Вие не можете да вярвате, докато не ви обикнат. И вас не може да ви обичат, ако не обичате. И в Стария завет е казано, и в Новия завет Христос казва: „Както Отец ме е възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Вие не може да обичате, ако Отец не ви е възлюбил. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, по същия начин и аз възлюбих.“ Някой ще дойде и ще ви каже: „Аз ви обичам.“ Защо ме обичате? С коя любов? Вашата любов? Аз съм сит от вашата любов. И ако дойда и аз да ви покажа и моята любов и вие ще бъдете сити. Но ако ви покажа Божията Любов, както Отец ме е възлюбил, тогаз тази Любов има смисъл. Аз ви изказвам Божията Любов. Там е смисълът. „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ И вие идете сега и по същия начин правете! В това е силата на човека! Всички да бъдем изразители на Божията Любов! Както Бог ни е възлюбил и е изразил своята Любов към нас, така да я изразите и вие към другите. Да я предадете на другите по същия начин! Нищо повече! Как? Няма да ви кажа по този или по друг начин. За Любовта няма никакви правила. Тази Любов ще си излезе свободно, тъй, както тя намери за добре. За Любовта няма закон. И никакви правила няма! Тя ще си излезе свободно и никой няма право да се меси в Любовта, която излиза от Бога! Трябва да дадете ход на Божествената Любов. И дотолкоз, доколкото вие дадете ход, в туй седи развитието на вашата душа. И ще ви се оправят работите на земята само тогаз. И ако вие сте загазили, загазили сте, понеже вие проявявате вашата любов. Някой ми казва: „Учителю, много те обичаме.“ И аз страдам от любовта на хората.

Отче наш

Вие сте хубави призми. Погрешката ви е там, че ги държите на сянка. Излезте на слънце и изложете ги на светлината, за да видите нейната красота!

5. Утринно Неделно Слово, държано на 30 октомври 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев.

Небето звездно, ясно. Времето тихо и меко.

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, може, съм, любов, човек, казва, години, душа, хора, тебе, сто, кажеш, сега, път, казват, бог, дойде, приятно, свят ,

Утрини Слова , София, 30 Октомври 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder