НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Естествените връзки

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Естествените връзки

Най-често използвани думи в беседата: има, бог, сега, човек, лице, живот, аз, приятно, хубаво, имаш, бъде, ръка, може, себе, казваш, гледаш, път, тук, казва ,

Общ Окултен клас , София, 26 Октомври 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

Добрата молитва

Печката си дава мнението. Особено мнение. Усещам нейното влияние. Само че на печката сърцето е малко хилаво. И вследствие на това, както виждате, има малко студ. Не е разположена толкоз. Коя е причината, сега, на тая работа? Когато туристите отидат на планината и гледат най-високия връх, у тях се заражда чувството да отидат там, но докато се стигне до най-високия връх, през колко пропасти, през колко мъчнотии трябва да се мине! Някой път и в живота, за да се постигне един човешки идеал, това е пак изкачване на един висок връх. Някои мислят, че е много лесно. И най-малкият идеал е пак един доста висок връх!

Например, някои от вас, приличате на нашите сестри, които тръгнали, като млади моми с тънки чорапи да посрещат своите възлюбени и то на планината горе. С тънки модерни чорапи! Не вълнени, а копринени и с обуща модерни, а не туристически. Като отишли на планината, казват: „Вълнени дрехи, вълнени чорапи! Обуща!“ Сега вече, разбират какво трябва.

Та казвам, често хората тръгват в живота така, мислят така да влязат в живота. Животът е планински връх и то не само един връх, но множество високи планински върхове!

Тема нямате, нали? Ако ви се даде една тема, някой ще има неразположение. Най-първо една тема не може да се развие, понеже няма въглища и дърва. Трябва да се преодолеят мъчнотиите в живота. Какво значи една мъчнотия? Вземете думата „поли“. Ако на български кажат „поли“, той ще разбере едно нещо, а ако кажат тая дума на гърка, той ще разбере друго нещо. Откъде произлиза думата „поли“? От български или от гръцки? Тая дума нито е българска, нито е гръцка. Една къща може да е на Ивана, на Драгана, но всъщност не е нито на единия, нито на другия, понеже тоя материал не принадлежи на тях. Те са стопани, но временно живеят в нея.

Вие имате каквато и да е идея и казвате: „Аз имам една нова идея.“ Кой от вас има една нова идея? Че тая идея имат всички! Ти казваш: „Аз съм добър човек.“ Тая идея твоя ли е? И друг казва: „Аз съм добър човек.“ Какво разбирате вие, сега, под тия думи? За да бъде човек добър, най-елементарното понятие е: той трябва да ходи много правилно. Човек, който не може да ходи правилно, не може да бъде по никой начин добър. Изящен трябва да бъде, че като върви, да не тъпче нищо, да не прави никаква пакост, нито [на] една трева, нито [на] едно животинче. Тъй трябва да бъде будно съзнанието му! Ако вземем това за мярка, колко от вас сте добри? Не че по природа сте лоши, но не можете да ходите правилно. Да допуснем, че тая линия е равнодействующа. Вие ще кажете, че имате тук един триножник. Някои хора, като тръгнат с левия крак, правят по-големи крачки, а пък с десния по-малки. У някои хора десният крак е по-силно развит, а левият е по-слаб, а у други е обратно. У някои лявата ръка е по-силно развита, а дясната по-слаба, а у други е обратното. Някои ще кажат: „Тъй е роден.“ Тая ръка, която е по-развита, е повече хранена, пращана е повече кръв към нея. Не само това. Ако разгледате човека, едната страна на човека е по-развита. Например едното око му е по-хубаво развито, по-меко, а другото е по-твърдо, по-грубо.

На тоя триножник, представете си, че имате отстрани, горе, две линии, които представляват двете вежди. Ако тия линии вървят хоризонтално, показват един характер. Но могат да бъдат наклонени надолу.

Сега вие седите и мислите, че като отидете в оня свят, ще видите ангелите. Че ангелите са същества разумни! И по форма, и по лице. Ушите им, веждите им, устата им са така изящни, че ако вие бихте видели такава една форма, не щяхте да я забравите. Като срещнеш един ангел, няма да видиш една мумия. Но всичката интелигентност, всичкото сърце се изразява по лицето. И като гледаш 250 години лицето му, ще мислиш, че само 5 минути си го зърнал и ще кажеш: „Чакайте, не съм го видял още!“ И ако дойде някой човек тук, на земята, за колко минути може да ни гледа? След като ни гледа 1–2 часа ще каже: „Дотегна ми – няма нищо важно! Обикновено лице. Набръчкано лице.“ Това какво показва? Какво показва набръчканото лице? То показва, че човек се е тревожил, че хляб няма, обуща няма. Тревожи се, че къща няма, че нивите му не дават, че децата му го тревожат, че приятелите му го тревожат, че криза имало, че загуби имало, че не живее добре с другарката си, с баща си, с майка си. И всичко това ще намериш, оставено на лицето! Той казва: „Имам поне опитност.“ Каква е опитността му? На какво ще се спрете сега, кажете кое е важното? Например някои от вас колко езици знаете? Някои от вас знаете 2–3–4 езика, а пък някой – едвам български език и не го е изучил добре.

Когато в тая фигура линията горе е хоризонтална, това показва един по-уравновесен характер, а пък колкото тая линия се изкривява надолу, увеличават се желанията на хората да постигнат нещо, а пък нямат възможности. Например, седи някой човек, който е преминал 50–60 годишна възраст и съжалява, че на младини не е живял така както трябва. И казва: „Трябваше да живея малко пу другояче!“ Например не е ходил на хорото. Той съжалява, че като млад не е играл на хоро, не си отживял, а пък сега станал стар човек и седи и съжалява. Друг пък, всъщност ходил и ял и пил и съжалява сега, че много ял и препил. Казва: „Не трябваше!“ Единият съжалява, че не е ял и пил, както трябва, а пък другият съжалява, че е ял и пил повече отколкото трябва. Сега, каква е мярката? Има мярка. Значи в нашия живот има една светлина, има една основна мисъл, която диктува, като как трябва да живее човек. Всеки един от вас трябва да дойде в тая светлина. Вие не можете да имате възвишен, идеален живот, ако нямате един образец. Например искаш да бъдеш красив, но каква е формата на едно красиво лице? Какъв е идеалът ти за едно красиво лице? Защото ако лицето ти е валчесто като месечината, ще имаш характера на месечината. Ако лицето ти прилича на слънцето, ще имаш характера на слънцето. Слънцето и месечината са два образа малко по-достъпни. Другите планети не ги знаем какви са.

Най-първо вие трябва да си съставите една вътрешна идея. Какъв е бил, например, образът на Христа? Христос е носил някои черти на месечината. Носил е и най-добрите черти на Слънцето. Носил е и някои черти на Венера, най-добрите черти на Венера. Защото, ако говорим за Слънцето, трябва да имаме оная разумност да оценяваме живота. Слънчевите типове оценяват живота. А пък ония хора, които имат лицето на месечината, в тях има голямо въображение. Много естествено е, че те имат това въображение, понеже, като имаш характера на месечината, понеже ще имаш несгоди отвън, тогава ще работи в тебе въображението – ще си въобразяваш, да имаш една хубава стая, печка, столове, маси, килими, хубаво легло, юргани мекички, с пух вътре. После седнеш и натиснеш звънеца: дрън – и иде слугата: „Какво [ще] заповядате, господарю?“ – „Дайте малко топла вода да си измия ръцете.“ После, искаш обущата. И ще стане слугата и ще ти ги тури на краката. Ще му кажеш: „Внимавай, хубаво да ги свържеш!“ И после казваш: „Не ги свърза хубаво.“ Той пак ги свърже. Казваш: „Не става така! Съседите ще видят!“ Половин час му взема, да му върже слугата обущата. След това, като стане, гледа си краката и му е приятно, че са хубаво вързани обущата. Не е лошо, хубаво е това. Хубаво е да си гледаш краката, защото щом си гледаш краката, гледаш си доброто. Често човек трябва да поглежда краката си. Както виждате, аз сега съм с много модерни обуща. През зимата аз на Черни връх мога да отида с тях, и на Витоша.

Студ има за онзи, който не разбира. Какво нещо е студът? Всеки, който не обича студа, трепери, а пък който го обича, той е разположен. Той казва: „Приятно ми е, хладинка има.“ Като обичаш студа, хладинка има. Нали лятно време ти е приятна хладинката, като духне вятърът? И горещината, като не я обичаш, тя те изгаря, а пък като я обичаш, ти е приятно.

Та, всичките противоречия, които съществуват в живота, показват, че има някакъв дефект в нас. Има едно неразбиране в ума или едно неразбиране в сърцето. Но казвам: Има една мярка. Ако вземеш челото на човека, това е една мярка за умствения живот на човека. Ако вземеш човешкото лице, под носа отдолу, това е една мярка за сърцето на човека, за ония възвишени чувства. А пък със скулите се мери устойчивостта на човека, доколко човек е устойчив, можеш ли да разчиташ на него. Ако разгледаме жълтата раса, китайците, у тях тая широчина е чрезмерно развита, те имат голям устой, но в умствено отношение не са развити. Умственият живот на китаеца не е развит. Липсва му доста. Някой път вие чувствувате, че ви липсва нещо. Както когато имате една стая, и стаята ви е малка, само 2 на 2 метра. Не можете да усещате разположение. Малка е стаята ви. А пък, някой път, стаята ви е много голяма и пак има едно съотношение. Та, у човека има една мярка, да знаеш колко трябва да бъде стаята ти. И не само колко трябва да бъде надлъж и на широчина, но какъв обем трябва да има. Този салон, както е построен, трябват му още три метра височина, за да бъде хармоничен. На дължина и на широчина донякъде е добър. А по отношение на идеята за приемане на светлината, можем да кажем, че държи първо място. Възприема много светлина. Но височината не е достатъчно голяма. Трябваше му и малко по-голяма широчина. Ония, които са го правили, не са мислили, направили са го без идея. Пък и малко салони има, които са направени с идея. За да направи с идея един салон, човек трябва да има правилно сформировано лице и череп с развити центрове.

Ние имаме идеали, непостижими. Някой казва: „Като отидем на небето.“ Как си представяте, вие, небето? Когато говорите да отидете в градината, подразбирате какво ще гледате в градината. Най-първо ще видите ония, насадените хубави дървета, цветя, пътеките, може да има езерца. Има места за занимание. Или когато кажете да се отиде в библиотеката, какво подразбирате? Зданието ли ви интересува или книгите? – Книгите! Тя ви интересува доколкото е богата.

В нашия живот кои неща трябва да ни интересуват? Три неща има, които трябва да интересуват човека: животът, знанието и свободата. Свободата ние трябва да я приложим най-първо на своите удове. Краката ти трябва да бъдат така свободни, че като вървиш, да ти е приятно. Вие вървите, някой път и не мислите. Тръгнал си някъде, но не мислиш за краката си ни най-малко. Ти мислиш за идеи, които нямат нищо общо с живота. Да кажем, че сега температурата е спаднала на 3–4 градуса под нулата. Ти казваш, че е станало студено времето. Но не казваш кои са причините, че температурата е спаднала. Студеното време е всякога мярка на човешкия егоизъм. Колкото хората, животните, растенията стават по-егоисти, толкова времето става по-студено. Колкото е по-отворено сърцето, толкова времето става по-топло. И егоизмът, някой път, се носи из въздуха. Ако отидете на едно място и сте доста чувствителен, ще усетите студ. Ако отидете на едно място, дето хората са добри, вие ще почувствате, че цялата местност е приятна. И в растенията има егоизъм. И в реката може да има егоизъм. Като гледаш някои реки, ти е приятно, а пък други реки са като сприхав човек. Изкопае земята, блъска се насам-нататък. А пък някоя река е мека и ти е приятно да я гледаш. Някой път и въздухът е егоистичен. Духа те мекичко, поглади те. А пък някой път ще размърда космите ти. Ти вървиш и си закопчаваш дрехата да не би да я задигне. Той иска да ги снеме. Несъзнателно в теб изпъква едно чувство, че нещо не е така хармонично, както ти си мислиш. Ако хората биха живели, както Бог изисква, то и природата ще се измени. Тогава, ти, като излезеш на планината, ще имаш такова време, какъвто си ти. И всякога Господ дава на хората това, каквото те имат в себе си. Бъдещият живот е тъкмо такъв, какъвто е вътрешният. И външните условия са такива, каквито са вътрешните възможности. И животът съответствува точно на вас. И много е естествено това. На едно дете му дават такива дрехи, каквито са по неговата форма. И не могат да му скроят големи работи. На един вол или на една птичка ще им направят ли апартамент? Или на едно растение, какъв апартамент ще му направят? То се нуждае от малка саксия, от малко пръст. И ще го туриш близо до прозореца. Значи, други са нуждите на растението, на животните и на хората и най-после нуждите на всекиго от вас. Нуждите са различни. Сега, всички Учители, които са идвали на света, всички проповедници, все са учили хората как да живеят. Всеки един ангел си прави дрехи. Той, като помисли за едни дрехи, те стават. Няма, както тук, да дойде някой, да му вземе мярка. То е много бавна работа. После, тук три пъти ще ти направят проба на дрехата, според както е модата. Там дрехите ще ти станат такива, каквито ти искаш. Там ще си ги направиш. Вижте птичките, как са украсени! Вижте една райска птица, как е облечена, като някоя княгиня! Кой майстор е правил тия дрешки? Господ как я е облякъл! За да бъде облечена тая райска птица така, тя го е заслужила това. Вий още не знаете, каква душа се крие в тази форма! Вие имате в нея една душа, която стои, като модел, да я гледате. Това са обявления. Птиците, красивите птици, представят модел на духовния свят – изложба. Има нещо в птиците много хубаво, като ходят. И растенията са едно изложение. И в тях има хубави работи. Гледаш някое растение и ти е приятно. Гледаш листата му. Има нещо приятно за окото. Ние чувствуваме хубавото, но не знаем кои са причините. За да знаеш причината, трябва да има една връзка между тебе и самия предмет. Сега ние имаме много неестествени връзки. Ние сме се свързали с растенията, с водата, с въздуха, с рибите, с млекопитающите неестествено. Имаме хиляди връзки, които са неестествени, и те ни спъват. И нямаме една естествена връзка с Бога. С Бога почти никаква връзка нямаме. Някой път, ще изпъкне някоя връзка и като дойде до Бога, казваш: „Това е непостижимо.“ И оставиш това и се държиш за другите връзки. Та всички вие ще почнете да се развръзвате от вашите неестествени връзки. И след това ще дойде едно ново свързване. Както например аз съжалявам, че нямам такива връзки на обувките си – с ключ. Мъжете носеха, едно време, връзки и се гледаха на огледалото. Ето какво аз разбирам под думата „връзка“. Под думата „връзка“ разбирам едно желание, едно напрежение отвътре. Имаш едно хубаво напрежение [желание] да направиш нещо, имаш и сила и начин как да го направиш. Или приличаш на една жена, която знае как да направи баница. Гледал съм в селата: запретнала си е хубаво ръкавите, измила си е ръцете, които са красиви, а не космати – те са гладки. После кожата на лицето ѝ е хубава, розова, червена. Тя ще вземе брашно, вода и като ги размеси, ще почне да точи на дълга софра. И ще вдигне листа и той ще трепери. И после ще го свие и ще го тури в тава, хубаво калайдисана. После пак вземе една топка тесто и пак точи и пак вдигне листа и т.н. Аз съм стоял да гледам как тя точи. И размишлявам. Тя прави хармонични движения. Тя е засмяна. Попява си, не някоя класическа песен, но те си имат живички песни, когато точат. И след като ядеш тази наточената баница, тебе ти е приятно.

Ти казваш: „Искам да живея.“ За да живееш добре, трябва да живееш като едно растение, което расте и дава плод. Ние усещаме живота на растението от плода. Нас ни са приятни растенията, заради плода, който дават. Ако няма тези плодове, не ни са приятни. И колкото по-добри плодове дават, толкова ни са по-приятни. При това, има някои растения, чийто плод е скромен, но има нещо хубаво в листата им. Например, минаваш край здравец и ти е приятно, понеже излиза аромат от листата му. И като минаваш край него, ароматът стига до тебе и ти е приятно да го гледаш. Приятни са листата му, но и цветът му ни е приятен. По същия закон, ако гледате човешкия живот от гледището на Божествения живот, човек прилича на едно посято растение и животът му е така медлен, че горе чакат това растение да израсне за 70–80 години. Някои дават плод на 15-та година, някои на 20-та, на 30-та, на 40-та и т. н. И вас ви чакат от невидимия свят да дадете плод и затова ангелите ви помагат, за да дадете нещо. Един ден, като не давате плод, казват: „Еди-кой си заминал.“ Извадили го от неговото място. Та, на земята сте дошли, за да дадете плод. Искате да живеете за себе си. Не! Най-първо ще живееш за другите и най-после ще живеете за себе си. Най-първо ще живееш за Бога, ще живееш за ангелите, за светиите, за добрите хора, за праведните – тях ги турям в ангелите. Най-чисти същества са ангелите. И най-после ще живееш за себе си. Това е правия път. И тогава ще бъдеш доволен, понеже си свършил една работа. А пък ти ще гледаш на по-долностоящите от тебе, понеже ти, като си живял за тях (за по-горните) и по-долните ще живеят за тебе и ще ти е приятно.

Вий искате някой да ви обича. Законът е такъв: Не може да ви обича някой, докато не сте обичали. Законът е такъв: Доколкото сте обичали Бога, дотолкова ще ви обичат. Доколкото сте обичали ангелите, дотолкова ще ви обичат. Всяко нещо, което сте направили и на вас ще направят. Ако не сте направили нещо, не могат да го направят на вас.

Вие искате другите да ви обичат. Че защо ще ви обичат? Обичаме един човек, понеже той обича Бога. Понеже Бог го обича, не можем да не го обичаме. Ние обичаме една картина, понеже художникът е вложил една идея в нея. Обичаме една дреха, понеже добре е скроена. Обичаме една къща, понеже добре е направена и измазана и ти е приятно да влезеш в нея. И ако влезеш в един животински обор, какво ще обичаш в него – там има нечистотии навсякъде.

Тепърва сега хората трябва да дойдат до онова положение, да имат една чиста мисъл. Бихте ли желали да имате приятел с такова лице?

За нашия салон тази печка е малка. Тя не може да го отопли. Тя не е толкова благовъзпитана. Аз още като вляза, казвам: Тя се е карала, не се е спогаждала с въглищата. Тя им казва: „Какво сте дошли тук? Кой ви е турил тук? Вий не се подчинявате на закона, не горите хубаво.“ Тя се е карала с въглищата и като вляза, чувствувам караницата. Някои от вас, като се скарате, току изведнъж се намусите. Кое е естественото положение? Естественото положение е следното: спри се сутринта, благодари на Бога за онези грижи, които милиони същества са положили, за да имаш това, което имаш. Милиони, милиарди същества са работили с хиляди години, за да се построи този материал, който ти имаш. Колко труд е положено! Ти казваш: „Какво да мисля?“ Най-първо мисли колко милиони години е взело на Бога, за да се създаде това тяло. И ти си недоволен. Но ти си в началото още. Има да живееш още много. Някои поддържат, че има 18 милиона години откак се е появил човек на земята. Тези 18 милиона години вий помните ли ги? Тези 18 милиона години са в съзнанието на човечеството. Цялото човечество представлява едно съзнание. Когато съзнанието на цялото човечество ви стане близко, то ще се отвори и разшири вашето съзнание. Вие седите сега и не си спомняте. Но колкото съзнанието ви се разширява, толкова повече ще почнете да си припомняте вашето минало. Но не лошото, а хубавото ще си спомняте. Защото лошото е по-малко, отколкото доброто. Лошите работи са малки. Че някое дете направило някаква погрешка, то е малка работа. Хубавите работи са, които преодоляват навсякъде. Вие срещате някой брат и не го оценявате. Например, какво не харесвате у него? Или веждите му не харесвате, или скулите му, или устата му, или ушите му, или от тялото му излиза едно ухание, което не ви е приятно. Ти казваш: „Лъха нещо неприятно.“ Как ще излиза приятното лъхане? Как е придобил уханието здравецът на планината? Откъде е придобил той тая приятност? Ако вземеш един магарешки трън, има ли той това ухание? Откъде е научил това, което има, магарешкият трън? Научно да разрешите това в себе си.

Сега, вий сте едно дете, изпратено от вашия баща от невидимия свят тук на земята да учите. Ако вие се събирате с такива другари, като вас и целия ден не учите, а ходите и се занимавате с това, което ни най-малко няма да ви принесе нещо, тогава какво придобивате? Да допуснем, че целия ден се занимавате само с ядене. Станете сутринта и мислите какво да ядете. На обед същото. Вечерта същото. Като лягате да спите, мислите за утре, какво има да ядете. И цял един живот прекарвате, като мислите все, какво да ядете. Има една хубава страна в това, ако така мислите, тогава вашето благоутробие ще се развие. В Америка се срещнали два типа от германски произход. Те били приятели и от 20 години не се виждали. Но коремите им били така развити, че не могли да се целунат. Като искали да се целунат, коремите им се допирали. Да направим превод. Под „развития корем“ разбирам следующето: ти искаш да постигнеш някакво благо и не можеш да го постигнеш, понеже коремът ти е голям. Ако аз отида при един извор и съм жаден и коремът ми е голям и се опра до чешмата и не мога да пия, тогава? И ръката ми е къса и не стига. Тогава? Напъвам се и трябва да измисля някой начин, за да пия от тая вода. Това е едно голямо препятствие за възприемане на едно Божие благо. Някой път седиш и не си доволен от живота. Че голям е коремът ти! Намираш, че къщата ти не е на място, че майка ти, баща ти, сестрите, братята ти не ти са приятни. От всички не сте доволни. Голям ти е коремът! Какво трябва сега? Малко пост. Станеш сутрин, кажи на корема си: „Една ябълка, една крушка, една филийка хлебец. Така три месеца!“ По малко ще ядеш три месеца. Понеже има и друга опасност. Като е голям коремът ти, е опасно, но като хлътне той, идва друга опасност. Та нито трябва да изпъкне много, нито много трябва да хлътне. Ако хлътне много навътре, тогава ще се развали стомахът и не ще можеш да живееш вече. Ако стомахът ти се намира в това неестествено положение, тогава няма да можеш да живееш.

Та казвам, ние имаме един живот неестествен. Цялото човечество минава един неестествен живот. Тия социални смущения, които съществуват, това са недъзи, които са натрупани в миналото и цялото човечество има за задача да ги разрешава. Всеки народ има тая задача. Казват: „Доброто управление.“ Не е лесна работа да имаш добро управление и да туриш всеки човек на мястото му. Трябва да знаеш откъде да започнеш. Я вижте в музиката! Това представлява един ключ сол . Ако не туриш ключа, не знаеш откъде да започнеш и какви са нотите. И за всеки инструмент трябва да знаеш откъде да започнеш. Ние имаме един език и още не знаем ключа на нашия език. Вий не сте седели да се занимавате, когато произнасяте „А“, колко трябва да си отваряте устата. Когато произнасяте „Б“, трябва да знаете кога и колко трябва да натиснете устните си. Ако много натиснете, е лошо и ако не натиснете достатъчно, пак е лошо. Има един начин. То е цяла музика. Значи ако изучаваш 30-тех букви, трябва да знаеш как да поставиш устата си, езика си. Трябва да присъствува съзнанието ти. Една добра реч е цяло изкуство. Аз гледам, у всинца ви има желание да говорите. Някой, като излезе, най-първо го безпокоят ръцете му, краката му и той иска тия, които го слушат, да бъдат доволни от него. Всички ще бъдат доволни, ако им дадеш най-хубавото от себе си. Но, ако не им дадеш, ще кажат: „Не декламира хубаво.“

Та най-първо ние искаме да бъдем угодни на Бога. Какво трябва да направим? За да бъдеш угоден на Бога, трябва да Му благодариш за всичко онова, което Той ти е дал. И като погледнеш живота си, там дето е будно съзнанието ти и помниш – да бъдеш благодарен от Бога. Ще Му благодариш, за всичко онова, което ти се е случило в живота и да няма никакъв ропот. Да си доволен от това, което Бог ти е дал и че Бог е превърнал всички противоречия за твое добро. Ако роптаеш от това и онова и казваш: „Господи, прости ми греховете“, то Господ ще каже: „Простил съм ти! Въздух има достатъчно, на слънцето казах да те грее, на хляба казах да те нахрани, на водата казах да те задоволи.“

Това е неразбиране на живота. Сега се заражда въпрос: Как трябва да живеем? Вий седите и казвате: „Остаряхме!“ Преди няколко време дойде една сестра и ми се оплака. Тя каза, че ѝ побеляла главата. Казах ѝ: „И моята, същото.“ Не е важно, че е побеляла главата ти. То е добро. Ако ти е побеляла главата и си поумнял, тогава е на добро, но ако е побеляла и не си поумнял, тогава е жалко. Мога да ти кажа цяр и да ти почернее косата. Не е спънката в белите коси. Като ти побелее косата, ти учиш закона на щедростта. Ще дадеш всичко до парица и ще останеш последен бедняк, без парица в себе си. А пък черната глава значи, че ще вземеш оттук, оттам, отвсякъде. Който има черна глава, той е касиер. Аз не го вземам в смисъл: Той само прибира. Той е с черна коса. А пък в Божествената банка ония, които изплащат, са все с бели коси, а онези, които прибират в банките, са с черни косми. С черните косми ти прибираш, а с белите ти даваш, ти помагаш. Ако твоята глава е бяла и искаш пари, то не е естествено. Когато вземаш, главата ти ще има черни косми, а пък когато влагаш, ще имаш бели косми. На земята, ако си млад, главата ти е черна и ти ще отидеш при онзи, който е с бели косми и той ще ти даде. Ако отидеш при онзи касиер, който е с черни косми, няма да получиш. Ако ти е побеляла главата, ще отидеш при онзи с черни косми и ще вложиш там капитала си. И като ти почернее косата, ще отидеш при онзи с бялата глава.

Писанието казва: „На Господа главата Му е бяла.“ Това показва, не че е остарял, но това говори за онази Велика Щедрост, която има. И виждаме кой ден е хубав. Черният или белият ден? – Белият ден. Бялата глава е, която изпраща светлина.

Та казвам, бих желал вашите косми не само да са бели, но да почне да излиза от тях бяла светлина. Колко е хубаво, когато от космите излиза това, Божественото. Да дойдем сега до общите неща. Сега, това недоволство, което имате, е от неразбиране. Докато сте млад, не разбираш живота. Като си възрастен, пак не го разбираш. Някой път аз разглеждам децата, колко са доволни. Майка му му даде 5 стотинки и това дете ще скача, че му са дали 5 стотинки. Дайте на един старец 1000 лева и той е недоволен. Детето се радва и скача за 5 стотинки, а пък на стария дадеш 1000 лева и не е доволен. Дайте на детето малки дрешки и то ще се радва, а пък дайте на стария дрехи и той няма да бъде доволен. Детето, като се погледне в огледалото, се радва, че се е видяло. А пък старият, като се погледне на огледалото, хвърли огледалото. Той е недоволен. Защо е недоволен? Той е недоволен от своите мисли, чувства и постъпки, понеже те се отразяват на лицето му. Погледнеш се и виждаш, че има нещо в мисълта ти, което не ти е приятно. Тогава, какво трябва да се прави? Онези, които не разбират живота, казват: „Трябва да се покае човек.“ На нас не ни трябва, сега, разкаяние. Две неща трябват: Да знаеш как добре да вземаш и как добре да даваш. Всеки ден, като станеш, трябва да възприемеш нещо от Бога. Най-първо, като станеш, ще Му благодариш. Ще дадеш нещо от себе си. Ще Му благодариш, понеже Той те е пазил. Ако не те е пазил, може да стане нещо с тебе и да не станеш. Ще благодариш, че ангели са те пазили и като изпратиш благодарност, ще дойде Божието благословение, ще почувствуваш най-хубави мисли, най-хубави чувства, най-хубави постъпки и целият ден ще ти бъде весело и ангели ще ти помагат във всички неща. Каквито и малки работи да имаш, като копаеш, като жънеш и пр., ти трябва да бъдеш доволен от работата си. Нищо в живота не е безсмислено! Ти може да считаш, че тези работи са безсмислени. (Учителят показва една линия, начертана на дъската.) За мен каквато и линия да начертаете, аз виждам съдържанието на линията. Каквото и да направите, аз по него ще чета характера. Например, тук имате две линии.

Първата линия показва, че човек[ът], който я е начертал, е неспокоен, а пък втората линия показва две противоположности: човек е или много отстъпчив, или много настойчив. Линията не е произволна.

Наскоро гледам една млада сестра, 21 годишна. Лицето ѝ минава за красиво. Като ѝ пипнах ръката при ръкуване, тя прилича на една 45–50 годишна жена. Едно неприятно чувство се усеща, като че ли е на 50–60 години. Ръката ѝ не е на една 21 годишна, а на 50 годишна, а пък лицето ѝ е на 21 годишна. Каква грамадна разлика! И ръката трябва да бъде млада. Най-мъчно се подмладява ръката, понеже тя зависи от волята на човека. Най-първо ще се подмлади лицето ти и най-после ще се подмлади ръката ти. И тия белези, които съществуват на ръката, те са най-устойчиви, те остават най-дълго. Един български войвода, когото видях в Сливен, като му гледах лицето, виждам, че е правилно, а като му погледнах ръката, му казах: „Тая ръка е извършила много престъпления.“ Той каза: „Да знаеш колко хора съм избил!“ От лицето изчезват престъпленията, но на ръката още седят. Та, когато се родите вие, на земята, вие често носите престъпленията на миналото. На лицето ги няма, загладили са се, а на ръката има още белези. Та ще трябва да се освободим от нашите престъпления, изразени на лицето, на тялото и на ръката. От ръката трябва да лъха мекота. После, в тази ръка трябва да има енергия. Като се ръкуваш с нея, онзи влага силни напрежения в тебе. Затова вие постоянно хващате едната ръка с другата. Това не е произволно. Лявата ръка е възлюблената. Дясната ръка е възлюбленият. Дясната глади лявата и ѝ казва: „Колко те обичам, колко си хубава!“ И лявата милва дясната и ѝ казва: „И ти колко си хубава!“ И двамата се целуват. Вий си въртите ръцете. То е един цял разговор на човешката душа. Като си пипаш ръката, да благодариш на Бога.

Вий казвате: „Все за любовта се говори.“ Че Любовта носи красивия живот. Под Любов разбирам това, което носи живот, знание и свобода. Това е в Божествения свят. Под думата „любов“ разбирам това, което задоволява човешката душа, човешкия дух, човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Това е Любов! Щом има нещо, което ни липсва, Любовта още не се е проявила тъй, както трябва.

И сутрин, като стане човек, трябва да се тонира. Да благодари на Бога. Научете се да благодарите. Ти казваш: „Остарях!“ Кажи: „Желая не само стар да бъда, но и умен да бъда. Не само външно да бъда човек добър, но и вътрешно да бъда добър.“ Съзнавайте Божията доброта във вас. Какво ви липсва да съзнаете, че Бог е добър във вас! Ако вие осъждате себе си, това не е на място. Ако Бог ви съди, това е на място. Ако съдите себе си, тогава вие съдите Бога в себе си. Ако сте направили престъпление, тогава трябва да отидете при Бога, Той да ви съди и чакайте Той какво ще ви каже. Ако аз бях на мястото на Ева, ето какво щях да направя в Райската градина. Много лесна работа. След като ми даде змията този плод, щях да отида при Бога и ще Му кажа: „Мога ли да го изям? Какво съдържа този плод?“ Ако ми каже: „Изяж го!“ – ще го изям! Ако ми каже: „Остави го!“ – ще го оставя! А пък Ева не го показа на Господа. И на вас ви казвам: Като ви дадат нещо, идете при Господа и тогава го яжте. Дойде ви наум да кажете една дума, идете при Бога и го питайте. Ако каже: „Кажи я!“ – тогава я кажи. Ако не – остави я! Въздържай се! Ти не можеш да се въздържаш, ако не отидеш при Бога. Казваш: „Срам ме е.“ Какво ще те е срам? Адам, който беше толкова учен, като дойде жена му и той взе плода. Той трябваше да поиграе малко с него и после да отиде при Бога да пита: „Господи, мога ли да ям това?“

Вий ядете без позволение. Като отидете в един дом, какъв е законът поне тук? Вие седнете и не започвате. Седнете всички на трапезата. Гледаш яденето. Стопанинът на къщата като каже: „Заповядайте!“ – тогава ще започнеш. Че ти си в Божия дом, тук на земята! И като ти каже Бог: „Заповядай!“ – тогаз ще вземеш. Иначе няма да бутнеш. Вие сте на угощение. Като ви каже Господ: „Заповядай!“ – тогаз ще вземеш от всичко, което е сложено. Това е новата религия, сега в света. Не яж без позволение! И всяка една наша мисъл ние трябва да я поднесем пред Божието лице. И всяко едно наше чувство ще го поднесем пред Бога. И всяка една наша постъпка ще я поднесем пред Бога. Това ще бъде като закон. Бог няма да ви съди, защо сте постъпили така. Ти носиш нещо. Ще го представиш пред Бога и ще получиш Неговото благословение. И тогава, от това, което си принесъл, ще вземеш нещо от него, за да опиташ себе си. Та всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и всяка една ваша постъпка, да са благоприятни пред лицето на Бога.

Това е сега новото! Като станеш сутринта, това да ви е задачата: Да ви бъде благоприятна мисълта пред лицето на Бога. Така като живеем, всичките ни работи ще тръгнат напред и няма да има работа, която да не може да се направи.

Отче наш.

Всяка сутрин, като станем, да се явим пред Бога! Това да го считаме за привилегия. Да се представим на Него.

6 часа и 27 минути.

4 Лекция от Учителя,
държана на 26 октомври 1938 година
София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, бог, сега, човек, лице, живот, аз, приятно, хубаво, имаш, бъде, ръка, може, себе, казваш, гледаш, път, тук, казва ,

Общ Окултен клас , София, 26 Октомври 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder