НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Посещение на Бога

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Посещение на Бога

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, човек, всички, казва, любов, може, обича, дойде, аз, всичко, бог, работи, казвам, живот, казват, правилно, години, каже ,

Общ Окултен клас , София, 19 Октомври 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

Отче наш

„Изгрява слънцето“

Как трябва да се живее? – Това е най-голямото изкуство. Хората не са се научили как да живеят. Понеже има още милиони години да живеят, мъчно е да се каже как трябва да живеят. Понеже досега са живели като минерал, растение, риба, птица, млекопитающе и човек и още не са живели като ангел. Как да се живее добрият живот? Животът е свързан с човешката разумност. Трябва да дойдем до някои съществени работи. Вие всички се занимавате с детински работи. Искате да бъде животът ви лесен. Най-лесен е животът на децата. Седне в количката като генерал и майка му и баща му го развеждат. Те са модерни колички с четири колелета, с възглавничка вътре. Майката е облечена с шапка. Количката върви по особен начин. Постарому хващат количката отзад, а пък сега по модерному – отпред, а майката отзад. Вие сега искате вашите работи отзад ли да вървят или отпред? Някой път вие се спирате и казвате: „Трябва да се знае предназначението на числата – 1, 2, 3, 4, 5, 6 и т. н.“ Имате две очи. Какво трябва да направите с тях? Или имате две уши. Какво трябва да направите с тях? Или имате един нос. Имате едни уста. Тия органи ни въвеждат в известна област на природата. И когато зрението за пръв път се появило, това е било голяма радост в света – когато на слепите очите са се отворили, за да могат да видят. Това е било, както този телескоп с 5 метра диаметър, с който се откриват милиарди светове и техните пътища. Нима човек разбира всичко, което вижда? Има хиляди неща пред вас, които привличат вашето внимание, на окото ви. Окото не е усвоило например да гледа далеч. И ухото трябва тепърва да се учи. Колко неща има, които не сте чули! Вие чувате само обикновените звукове. И ако бихте чули други звукове, щяхте да гледате другояче на природата. И с вашия нос вие възприемате само някои ухания, на някои цветя. Но има особени ухания, които ако възприемате, щяхте да имате особени впечатления и особена култура. Някой път, вие употребявате особени храни. Разположени сте към това. Защо са свирепи зверовете? – Защото имат работа постоянно с кръв. Хванат някое животно. Виждат как тече кръвта. И с червения цвят, който постоянно виждат, те са се озверили. Едно животно така се озверява и у него се явява желание да се храни с месо. Сега вие казвате: „Отде накъде кръвта, червеният цвят, да действуват така?“

Ето една чашка червено вино. Вземаш една чашка. Най-първо ти е приятно. Казваш: „Дай още една чашка!“ После трета и т. н. След като изпиеш 10 чашки, ще дойде едно особено състояние на разположение. И някой след като изпие 10 чаши, ще запее или „Цвете мило, цвете красно“, или „Заплакала е гората“ или пък някоя любовна песен. Ако е стар, на младини как е живял, ще запее песен на някой герой. Как ще си го обясните? Значи, виното е подействувало. Но какъв е този елемент на виното, който е подействувал? И ако е широка главата му при ушите, ще иска да руши. Ще дигне чашата и ще я удари, ще я строши. Иска да покаже, че може. Ако главата му е широка отзад, той ще иска да се покаже, че е пехливанин, ще иска да се бори. И ще съблече палтото и ще каже: „Нека да излезе някой да се бори!“ Ако е развит умствено, той ще повдигне някой философски въпрос. Преди да пие вино не повдига такъв въпрос, но сега го повдига. Ако е поет, като пие, ще извади книгата и пише, пише! Сега има ли нещо лошо, че той изпива 10 чаши и напише нещо? Тогава виното става като един стимул на поета. Ако няма вино, няма и писане. Казва му някой: „Напиши нещо!“ Той казва: „Дай 10 чаши или най-малко една чаша!“ Но не е само виното, което им действува. Някой писател или поет запали цигарата и пише. Това дава един малък тласък на някои писатели, като запали цигарата, пише. Има особени писатели, които без да пушат тютюн, не пишат. Има борци, които без да пият вино, се борят. Това са действителните герои. Пак има някакъв повод. Дал е той някому пари назаем и оня не му ги връща. И казва: „Аз ще стана съдия!“ И се бори. Или казал ти някой обидна дума. Все има някакъв стимул. Във всяко човешко раздразнение има някой повод. Питам: Ако дължи някой някому нещо, в какво седи погрешката? Казва: „Взел ми нивата.“ Може ли той да ти вземе нивата и да я премести някъде? Иносказателно е това. Значи, обсебил е той нивата. Той обработва нивата. Тая нива е потребна на тебе. И вместо ти да я работиш, той я работи. Но единият заминава и другият заминава и нивата остава на техните наследници. Децата сега спорят. Едните казват, че тази нива е тяхна и другите казват същото. На кого принадлежи тая нива?

Та казвам сега: В живота кое е най-реалното, което вие имате? Единствената реалност, с която вие разполагате, това е вашето тяло. Това е най-голямата реалност. И ако вие не знаете как да се справите с вашето тяло, с тая реалност, вие ще видите, че с вашето тяло ще стане промяна. Защо умират хората? – Умират, понеже тия материали, от които са създадени техните тела, са взети под аренда. И следователно те си идват навреме и казват: „Платете! Имаме вложен капитал във вашата къща.“ Ти отлагаш, отлагаш, отлагаш и един ден идва смъртта. Смъртта не е нищо друго, освен че се дава на продан вашата къща и кредиторите идват и искат да си вземат припадающата им се част. Все има някаква загуба, понеже сте живели в тая къща и тя е остаряла, но все таки те се радват, че поне половината от капитала са прибрали.

Някой задава въпрос: „Не знаем ли какво нещо е умирането?“ Мъчна работа е да се умре, когато си вързан в къщата. Но когато не си вързан в къщата, тогава е много лесно, отваряш вратата и излизаш навън. Сега много хора са в затвора, в своето тяло. Боли те кракът – затворен си. Боли те главата – затворен си в тялото. Боли те стомахът – затворен си. Болят те гърдите – затворен си. Болят те очите – затворен си. Всички болки показват, че не сте свободни. И тогава вие се утешавате с философията, казвате: „Така Господ дал.“ Чудно нещо! Кога е дал така? Господ ни най-малко не създава болестите. Господ ни най-малко не създаде главоболието. Ни най-малко не създаде болките в стомаха, в гърдите, в главата. Ние създаваме тия болки. Та казвам: когато казвам, че трябва да се живее, подразбирам един начин на живеене, в който да избегнем главоболието. Някой ще възрази така: „Има ли някой човек здрав?“ Там е злото! Какво трябва да се прави? Религията е една наука, която в миналото е имала за задача да научи хората как да живеят. Религията е била наука за човешкото сърце. После казвате: „Трябва да се работи!“ Работата е наука за тялото, понеже то трябва да се упражнява. Ако тялото не се упражнява, в него ще се зародят болезнени състояния, ще дойдат болестите. И най-после е дошла науката за мозъка, как трябва да се мисли. Например, ако ти мислиш само за пари, от сутрин до вечер, теб, в главата ти отстрани, ще изникнат рогове. На воловете как са порастнали роговете им? Те са мислили, че им трябват рога там. Воловете като мислиха как да станат силни, израстнаха им рогата нагоре. И като им израстнаха рогата, казват: „Сега вече имаме сила!“ Конете, след като мислеха дълго време как да станат силни, задните им крака станаха яки – да ритат. А пък вълците, мечките, като мислиха как да станат силни, като мислиха за устата си, зъбите им се проточиха и станаха яки и ноктите им станаха по-силни. Та каквото човек мисли, то става! На първо място вие ще кажете: „Ние толкоз пъти сме мислили! И защо някои работи не стават?“ Пита ме един ученик: „Да взема ли от лотарията един билет? Няколко години наред все вземам, понеже имам малко дългове да плащам. Печелил съм по 50, по 100 лева, но никога не съм взел крупна сума. Не съм платил дълговете си. Да взема ли?“ Казах му: „Зависи от твоето разположение.“ Той каза: „Ама право ли е?“ Щом вземаш е право! И щом не вземаш е право! Една сестра и тя ме пита: „Да взема ли билет?“ На нея ѝ казах: „Колко години вземаш?“ Тя няколко години все взема. И на нея не ѝ върви. Казах ѝ: „Ако си взела досега [300] билети и всеки един билет струва по 100 лева, колко струват всичко? – 30 000 лева.“ Казах ѝ: „Значи, ако не беше взела 300 билета, щеше да спечелиш 30 000 лева. Тогава направи си една каса! Щом ти дойде наум за лотарията, тури парите в касата – 100 лева. Ти казваш, че нищо не ти се е паднало. Но туряй парите в касата! По 4 пъти на годината вземаш билети: 4 пъти по 100 лева – 400 лева. За 10 години колко ще станат?“ Някои вземат оттук и от странство. Можеш да спечелиш от лотария, но се изисква дълго време. Сега от тяхно гледище казват, че не е право да взема човек билет. Лотарията развива вярата! Ти вземаш един билет и не печелиш, но казваш: „Втори път ще взема и ще спечеля!“ И после пак така. Лотарията си има добрата страна. То развива едно желание. И ти мислиш, че все някак си ще се случи да ти се паднат 10 000 лева, 20 000 лева. Но ония, които са наредили лотарията, те са много по-умни. Аз, като правя своите изчисления, виждам колко са умни те. Като турят машината, с машината определят кои билети печелят. При лотарията най-първо повикайте едно седемгодишно дете, а не с въртене на машината да се определя кои билети печелят. Но вземайте различни деца всеки път. И това дете да бърка в шапката и да извади. И тогава ще е по-незаинтересовано, по-естествено. Има един закон, който регулира числата.

Сега вие ще попитате: „Да вземем ли билет или да не вземем?“ Който е сиромах – да вземе, а който е богат – не му трябва. За мене законът е важен. Казваш: „Да ям ли?“ – Щом си гладен, яж! Щом не си гладен, не яж! Щом ядеш, да ядеш добра храна. Не яж какво да е! Питаш: „Баница да ям ли?“ – Ако е хубава, яж я! Ако не е хубава, не я яж! Питаш: „Ами коя баница е добра?“ – С прясно масло, с прясно брашно и с добро сирене. Не със старо брашно от четири месеца, от старо масло от четири месеца и от недобро сирене. Такава баница не яж! Направи се, че не си разположен. Тури някой повод, ако не можеш да откажеш.

Та казвам: Сега вие идвате сутрин на упражнения. Вие си туряте мисълта: „Какво съм спечелил досега?“ Някои от вас са спечелили малко. Идването в класа, то е една лотария. Идвате тук. 50 седмици, 50 сутрини в сряда – значи 50 билета сте взели. И в неделя, като идвате, два пъти по 50 стават 100 пъти – 100 билета. И ония, които идват в петък, 50 пъти – 50 билета. То е 52 пъти, но аз турям кръгло 50 пъти. Та всичко 150 пъти – 200 пъти. От 200 пъти, какво може да спечели човек? Вие трябва да знаете как да комбинирате тия числа.

Досега вие сте работили. Искате вие да направите нещо. Преди няколко време дойде при мене един познат господин. Той ми каза: „Освободих се от своите слабости. Освободих се от слабостта си – пиенето. Бях закъсал. Казах си: От мене човек няма да стане. Но по едно време си казах: Или човек ще станеш или трябва да умреш! Трябва да се отучиш да пиеш! И скъсах с пиянството. Освободих се и от слабостта си към жените.“

Той е направил само една линия: A – жените; B – пиянството.

А другата опасност съществува – гордостта. Голяма е човешката гордост и човешкото тщестлавие. Защото жените са на врата отзад, пиянството отпред, на слепите очи, а горе е човешката гордост. Постоянно си недоволен от живота, критикуваш. Казваш: „Как така с мене да се обхождат така! Как светът да е направен така!“ При най-малките неудобства си готов да се нахвърлиш върху законите на природата, че нещата не вървят, както ти искаш.

Та казвам: Не е лошото в това!

Що е жената? – Тя е детето на мъжа. Мъжът е бащата. Той трябва да знае как да се обхожда с децата. Жената е мек елемент. За да имаш отношение към жените, трябва да знаеш как да се обхождаш. Всичката мъчнотия седи в това, че не знаеш как да се обхождаш с детето си. Да обичаш една жена, това значи да обичаш детето си. Обикнал си една жена. По-рано ти живееш[е] за себе си, а сега живееш за своето дете. Ти казваш: „Живея за една жена.“ Една жена не търси никакъв мъж. И един мъж не търси никаква жена. Той търси деца. А пък сега мъжът мисли, че ще бъде с нея щастлив. И тя мисли, че ще бъде с него щастлива. И казват той да обича само нея и тя да обича само него. Хубаво, но понеже има очи, и не знае как да упражнява очите си, и тя погледне друг мъж. И тогава – цял въпрос. Как смеяла тя да погледне чужд мъж? После, уши има човек. Господ му дал уши, за да се учи, за да слуша хубавите звукове. Той чул, че тя казала една любезна дума на друг. Какво от това? Какво лошо има в това? „Тя обича друг! Как тя смее да обича друг!“ Сега всичкият неморал произтича от лъжливата любов. Любовта досега не е направила в света нито едно престъпление. Всичките неща в света са станали от безлюбието. Там, дето няма любов, престъпление може да стане. Когато обичаш една жена, престъпление не може да стане! И когато обичаш виното, престъпление не може да стане. Когато не обичаш това вино, тогава! Ти, когато пиеш вино, не мислиш за виното, а за себе си. Ти мислиш, това вино да ти даде нещо. Пиеш първата чашка. Тя казва: „Повече не мога да ти дам.“ Виното ти казва, след първата чаша: „Стига ти толкова! Дадох ти това, което можех да ти дам.“ Първата чаша, каквото ти даде – това е, а пък другите чаши нищо няма да ти дадат. Ти ще се напиеш, ще изгубиш своето съзнание и ще имаш идеята, че виното ти даде нещо.

Вие трябва да се освободите от кривите възгледи за живота. Кой е правият възглед? Та разбирам любовта по следующия начин. Какво значи любов? Любовта не се занимава с бъдещето, нито с миналото. Вие може да разсъждавате за миналото, но Любовта се занимава с настоящето и с малките величини. Ако искаш оня, който те обича, да те направи богат, ти се лъжеш. Ти не разбираш любовта. Оня, който те обича, той само ще те нахрани, ще ти даде обед. Или ти пътуваш. Имаш един товар. Той ще ти вземе половината от товара или ще ти даде една чаша вода. Любовта се занимава с малките величини. Онзи, който те обича, ще ти каже: „Ще оздравееш!“ И като ти каже, онзи, който те обича: „Ще оздравееш“, ти ще оздравееш! И така можеш да познаеш кой те обича! Можете да направите един опит. Това не е абсолютно вярно, но относително е вярно. Отиваш при някого и му казваш: „Имам една болка в краката. Как мислиш? Ще оздравея ли или няма да оздравея?“ Ако той каже, че ще оздравееш и ти оздравееш, обича те! Ако не оздравееш, не те обича. Или ако някой ти каже, че мъчно ще оздравее кракът ти, той не те обича. Но ако ти каже, че ще оздравее и оздравява, той те обича. Ти ще отидеш сега, да направиш опит и ще кажете: „Той не ме обича!“ Онзи, който казва, че ще оздравееш и оздравяваш – неговото съзнание, свръхсъзнание, подсъзнание и самосъзнание са будни. Има нещо будно в него. Той казва: „Да му оздравее кракът!“ Той работи. Той съдействува. А пък друг някой казва: „Ще оздравее.“ Но си казва: „Мен не ме интересува това. Болестта му е на мястото си. Хак му е дошла болестта! Той е един луд кон. Свързан е малко.“ – Той не те обича.

Една друга млада сестра ми казва: „Нещо ми казва, че това, което мислих, няма да го бъде.“ Тя иска да бъде певица. А пък нещо ѝ казва: „Твоята е свършена!“ Рекох ѝ: „Вярваш ли?“ Казах ѝ: „Ще станеш певица. И ако не станеш певица, ще си заминеш още като млада. Ще станеш певица, защото Господ те е пратил да станеш певица и горко на главата ти, ако не пееш!“

Който е роден за певец – да пее! Който е роден за поет – да пише! Който е роден за добро – добро да прави! Горко ти тогава, в света ако не правиш добро. Затова си роден! Ти казваш: „За какво съм пратен?“ Роден си да слушаш. Роден си да гледаш. Роден си да помирисваш нещата. Роден си да похапнеш. Роден си да кажеш сладки думи. Роден си да попипаш. Трябва да упражняваш ръцете си и краката си. Роден си, за да опиташ доброто, за да опиташ правдата, за да опиташ хубавите неща, които Бог е създал. Родени сме, за да кажем хубави работи, да излязат те от устата ни – да кажем, че всичко в света е добро.

Ние казваме, че всичко в света е за добро. Има два начина в разбирането на доброто. Казват, че природата е създала всичко. Не, природата всичко не е създала. Ако турим под думата „природа“ – Бог, тогава е вярно. Ако разбираме природата, като резултат на друга някаква сила – Бога, тогава тя съдържа създадените неща от Бога. Ние трябва да се съобразяваме с реда на природата, със законите ѝ. Ако нарушаваме законите ѝ, ние не трябва да очакваме, че тя ще направи нещо за нас. Например, слънцето отива към южното полушарие. Колкото и да се молим – слънцето си отива. Нали сега ще имаме три месеца есен и три месеца зима. Но трите месеца зима, вие не можете да ги съкратите. Трите месеци ще бъдат зима. Този въпрос земята ще го разреши. След тия три месеци ще дойде пролетта и тогава всичко ще се измени.

Вие имате някои неприятности във вашия живот. Това е зимата във вашия живот. Но казвам: След три месеца зимата ще си отиде! Вие може да направите една погрешка: като дойде зимата, вие легнете, като млекопитающите, които имат зимен сън, и заспите. Като се събудиш, дошла е другата зима. Събудите се и виждате, че [е] зима и казвате: „Не върви тая работа!“ И пак легнете да спите. Събудиш се, пак зима. Дошла е другата зима. И казваш пак: „Не върви тая работа!“ Ще спиш само три месеца!

Тогава питат: „Колко часа трябва да спи човек?“ Някои поддържат 6–7 часа, 8 часа за децата. Три часа ще спиш за зимата, три часа ще спиш за пролетта, три часа ще спиш за лятото, три часа ще спиш за есента – 12 часа. Ако спиш 12 часа, тогава ти нищо не си придобил. Според мене, най-естественото е да спиш три часа само зимно време, а пък щом дойде пролетта, да си свободен – да няма спане. През лятото и есента също. А пък щом дойде края на есента – приготви се да спиш. Цяла зима ще спиш. От годишните времена може да се види какво може да се прави.

И даже и учените, и адептите, и светиите са правили тия грешки. Ако си прекарал един много щастлив живот, като дойдат дните на изпитанията, забравяш всичко. И не можеш да си обясниш защо е дошло изпитанието. А пък то, ако няма изпитание, ти не можеш да минеш от един свят в друг. Ти не можеш да смениш вътрешните си състояния. Без изпитание човек не може да прогресира. То е смяна на състоянието. Например както един чиновник, когото уволняват от една служба, за да го назначат на друга, по-горна служба, могат да те уволнят и след 6 месеца пак да те назначат. След всяко уволнение те назначават на по-висока степен. Детето сега е на служба. Възрастният е на по-висока служба. После идва службата като стар. И като го назначат на по-висока служба на старини, той казва: „Да беше това на млади години!“ Службата на стари години не се дава на млади години. И това, което е на млади години, не се дава на стари години. И децата правят това заблуждение. На младите години искат да добият това, което се дава на стари години. Та едните искат да станат стари, а пък другите искат да станат млади.

Виждам,че някои от вас сте млади, някои сте възрастни, а други сте влезли във високата служба. Имате вече и кръстове за храброст. Имате известни награди за вашата служба, която сте имали. После, имате диплом, даден. Сега още какво търсите? Сега ви е дошло на ума да напуснете земята и да отидете в небето да живеете между ангелите. Много мъчна работа! Това не е по лицеприятие, а по достойнство. Значи, за да отидеш да живееш между ангелите, трябва да имаш тая мъдрост, това знание и тая обхода! Като отидеш между ангелите, какво ще ти говорят и като ти говорят, какво ще разбереш? Например, един ангел, като ти каже, че те обича, веднага той ще светне. Ако в небето някой ти каже, че те обича, той веднага ще напусне небето и ще отиде при всичките ти роднини да им помага. Той ще светне и ти ще се чудиш, къде отиде той. Понеже те обича, той отива да помага на всичките тук. Той знае, че твоето състояние, горе на небето, на дървото зависи от състоянията на тия долу, на земята. Вашето състояние на дървото, зависи от корените долу. Всички твои приятели долу, това са корените на твоя живот. И ако тия корени боледуват, ти не можеш да бъдеш щастлив там.

Някои казват: „Да се освободим от грешния свят, да отидем горе, да бъдем щастливи.“ Вие имате, за земята, едно много лошо понятие. Земята мъж ли е или жена? Как мислите? (– Жена.) И то най-благородната жена, която съществува в слънчевата система. Всички, които идат при нея, идат да се учат. Тя е най-благородната и страдуща жена. При нея идат всички, които са непоправими в другите системи, за да ги възпитава. Тя от сутрин до вечер мисли, как да ги възпитава. Всички деца, които идат при нея, са недоволни и крамолници. Имат си свои разбирания. Казват ѝ: „Трябва да ни направиш щастливи! Ние защо дойдохме тук?“ И тя не може да се кара. Тя не се кара. Тя на всички обещава. И казват ѝ: „Колко обичаш да се грижиш за нас, да ни забавляваш!“ Някои я наричат „майка“. Майка е, само че тия деца, които са при нея, тя не ги е родила. Сега ви казвам една мисъл, която е вярна в същност.

Всички вие, които сте дошли на земята, да имате едно нейно качество. Да бъдете търпеливи като земята, не дълготърпеливи. Каквото и да ѝ вземат, тя си търпи, нищо не казва. Донякъде, ние изучаваме характера на земята. Тя самата е нещастна. Вие искате сега, при нещастната земя да бъдете щастливи. Това е немислимо. То е все едно да отидете при един беден човек, който няма нищо и да искате той да ви гощава с баница с масло и пр. Па и кокошки няма да ви заколи.

Сега, другото възражение, което се прави, е: „Какво означават външните условия?“ Трябва да има условия, за да се живее. Условия, извън Живота, няма. Животът сам е условие за себе си. Вземете например тревата – тя е едно условие за овцата. В тревата има един по-нисш живот и овцата взема от него и живее. Та по-нисшият живот е едно условие за овцата. И овцата е по-нисш живот за човека и той изяжда овцата. И човек е по-нисш живот спрямо други същества. Животът се прелива. Щом ти изядеш овцата, тя идва в теб. Тебе други изяждат. Какво ще стане най-после? Казват, че всеки човек, който е умрял, е отишъл при Бога. Хубаво нещо е, но аз виждам, че той не е отишъл при Бога, но е отишъл при корените на дървото. Тия листа ще изгният и тогава този живот ще вземе тия материали и ще изкара нещо ново. И тия листа пак ще се качат горе. Това става по закона на прераждането. Вие сте умрял. Къде сте? – Там долу. Къде е Раят? Горе или долу? Къде е раят на сухите листа? Не долу в корените, но в повърхността, долу до дънера на дървото. Там е раят. И къде ще бъде вашият рай? – При дънера. И онзи свят, и Раят, това е място на същества, които се обичат и живеят заедно. И следователно, вие, щом умрете, те ще ви привличат при себе си. Ако вие сте живели съобразно техните закони, те ще ви привлекат и ще бъдете щастливи. И всичките ваши нужди, те ще задоволят. И самите вие ще изпълнявате вашите функции, които ви са дадени. Някой казва: „Какво мога да работя аз!“ Аз гледам много сестри, които от 10–20 години стоят и казват: „Не знаем какво да правим!“ Те нищо не са направили досега. Те за ръката си нищо не са учили. Защо са петях пръста, не знаят. Казвам на една стара сестра, когато беше по-млада: „Ти трябва да бъдеш една отлична певица.“ Тя каза: „В друго някое прераждане.“ И в този живот тя можеше да пее. Тя очакваше в друго прераждане.

Аз съм правил много опити по пение, да пея правилно. Изучавал съм нотите една по една. И като ме заболи някъде и имам неприятност, то като взема правилно тона, неприятността се махне. Защото хармоничните тонове премахват всички противоречия. Например, имате една мъчна задача и ако можете да изпеете правилно тона „ми“, ще проблесне нещо в ума ти и ще разрешите задачата. Ако вземете вярно тона „фа“, то всичките ви материални работи ще се оправят. Ако материалните ви работи не се оправят, това показва, че не можете да изпеете правилно „фа“. Ако не можете да мислите правилно, „ми“ не можете да вземете правилно. Ако не ви се работи, „ре“ не можете да вземете правилно. Ако нямате хубава обноска, „сол“ не можете да вземете правилно. Ако не знаете как да постъпвате правилно, „ла“ не вземате правилно. Ако пък не знаете как да се молите, „си“ не вземате правилно. Никога не можете да вземете правилно „си“, ако нямате едно религиозно, духовно разположение.

Щастливият живот е живот на музиката. Вие казвате: „Остаряхме.“ Вие само си въображавате, че сте стари. Като сте стар, какво знаете сега? Какво знаете за Любовта? Аз много се интересувам за любовта. Вие, старите, може да ми дадете нещо от вашата архива за любовта. Какво знаете за любовта? Например, как започва вашата любов? Някой казва: „Срамота е да се говори.“ Винаги онези, които се обичат, се срещат вечерно време. Защо? Понеже в любовта двамата, които се обичат, те си образуват светлина. И затова те не се нуждаят от слънцето. Като се съберат, всичко е наоколо светло. А сега горките ходят в тъмнината и се спъват. Няма я любовта тогаз. А пък, като се съберат и има светлина, тогава има любов. Щом има плач, сълзи, тогава няма любов. В любовта няма нещо скрито-покрито. Там, дето всяко нещо е скрито-покрито, любовта я няма. При любовта има светлина и салонът е добре отоплен. Сега има някои, които ни обичат. Не сте вие, които обичате, но тия, които образуват тая светлина. И благодарение на тяхната любов, ние, като дойдем тук, тя ни свети. И за тази любов ние плащаме 7 лева на киловата. С киловати се продава енергията на любовта. Когато от Америка ти пратят някой плат и ти вземат по-голямо мито, ти се отказваш. Та често любовта, която изпращат от другия свят, заради митото [я] спират на митницата. За в бъдеще вашата любов трябва да минава по въздуха, а не по железниците. Да остане сега следната съществена мисъл: Ти не можеш да обичаш, докато не знаеш как да дишаш. Помнете това! И Бог, Който е обикнал човека и е вдъхнал в неговите ноздри първата вдишка. Бог е учил човека как да възприеме Неговата Любов. С първото дихание човек е възприел това. Тук, преди два вечери, мисля, че в сряда вечерта, в салона, дадоха едно кино – какво са правили нашите хора на Рила (В неделя вечерта.) Заинтересува ме как правихте тези упражнения горе. Като видях, как правите тези упражнения, аз се засрамих. То е такава разбъркана работа! Когато едните си дигат ръцете нагоре, другите ги свалят надолу. Няма хармония. Не може да се снеме такова нещо на кино. То е посмешище. Всички, като дигат ръце, като един човек трябва да дигат. А пък сега. Един нагоре, а друг кляка донякъде. Някои вървят криво, няма равномерност в движенията. Не се правят така упражнения! То е престъпление! Като правиш едно упражнение, то е за Господа. Господ те гледа! Теб те е страх да си дигнеш ръцете нагоре. Той ти е дал тия ръце. Онова дете, което не може да стигне клона, какво прави? – Проточи си ръката. И ти ще си проточиш ръцете надалеч. Ще направиш едно движение нагоре до крайния максимум, ще хванеш този клон, няма да го снемеш изведнъж, но полека-лека ще го снемеш и ще вземеш нещо от него. И това, което си взел, трябва да го оцениш. С всяко едно движение, което правите, вие произвеждате вече в невидимия свят известна реакция. Известна енергия трябва да ви се даде. И ако това, което ви е дадено, не го вземете, ще се ползуват други. Някои казват: „Упражненията не са за нас.“ А пък някои са набожни и казват: „Господ с такива работи не се занимава.“ Той, като набожен, ходи като голям аристократ. Оставете се от това! Духовният човек е едно дете, разумно дете. Ще дойде и ще каже: „Мога ли да направя нещо за вас?“ Като отидохме на Мусала, всички бяха братя. Едни казаха: „Да се пазим да няма сестри, а само братя.“ Казах: „Хайде, нека да бъде така!“ Защото, ако дойде една сестра, ще иска втора, трета и пр. Ще има спор. Те казаха: „Ние ще тръгнем рано и няма да ни видят – в три часа.“ – „Съгласен съм.“ А пък, като тръгнахме, целият клас ни видя. Отидохме на Мусала, но не можахме да се освободим от сестрата. Едно 6 годишно дете дойде при нас. Каза „Добър ден!“ и седна насреща ми. Всички бяха обърнати към слънцето – гледаха го, а пък момиченцето се обърна към мене и ме гледаше. Казах на братята: „Сестрата дойде.“ И тя си даваше мнението. Тя каза: „Майка ми познава всичките тези, от новото учение.“ Попитаха я: „Тя дъновистка ли е?“ – „Не зная дали е дъновистка, но ги познава.“ Прочетохме една глава от Евангелието, прекарахме малко в размишление, а тя стои и гледа. Баща ѝ, майка ѝ от наблюдателницата се стеснявали да дойдат. Момиченцето ни каза: „Заповядайте в наблюдателницата!“ Стояхме там до два часа след обяд. Готвиха ни там. Наядохме се. Казах: „Сестра нямаше да има, но без сестра не може.“ Казах на братята, че законът е: Не може да се освободим от сестрите!

Та казвам, ние не можем да се освободим от Любовта. Не можем да се освободим и от Мъдростта, но не можем да се освободим и от Истината. Ние трябва да съгласуваме онези неща, които Бог е наредил. Има една дисхармония, която зависи от нашите разбирания. Онова, което Бог е наредил, трябва да го приемем на драго сърце. Погрешката на някои сестри е там, че те, като дойдат, изискват особени права. Какви особени права искат? – Искат обхода. Тя не може да диктува, каква обхода трябва да имаме към нея. Някой казва: „Не ме посрещнаха добре.“ Възприеми нещата така, както те посрещат. Това малкото момиченце, след като четох, почна да си дава мнението. Аз бих могъл да му кажа: „Ти мълчи там!“ Но аз я погледнах хубаво и си казах: „Ти си много добра.“ Тя го разбра и все мен гледаше. На слънцето не гледаше, а мен гледаше, аз как възприемам слънцето.

Та казвам, вие, като дойдете в живота, ще гледате лицето на Бога. Няма да гледате как изгрява слънцето, но Онзи, Който е създал слънцето. Като отивате при Бога, няма да гледате Неговата свещ, а ще гледате Него. Той има хиляди свещи с по-голяма или по-малка светлина. Та, всички трябва да имате едно желание – да служите на Бога, понеже, със служенето на Бога, вие ще постигнете всичко онова, което желаете. Както сега служите на Бога, това не е служене на Бога.

Моето правило е: Аз като видя, че едно камъче не е на място, вземам го и го турям на място. Аз виждам Божествената енергия в него. Почитам Божествената енергия в него. Казвам: Бог и за него мисли! И ще го туря на място. Виждам едно листче хартия, ще го туря някъде да не го тъпчат хората. В дадения случай, аз турям този лист на място, понеже, като го туря на място, то и в мене някой окапал лист ще се тури на място. От всинца ви се изисква малко по другояче да мислите. Вие всинца стоите и мислите за погрешките на хората. Онези, които изучават хората, ще видят дефекти навсякъде. Например, носът на някого не е добър, на някого очите играят, някой мижи и клепачите му се мърдат, на някого устата му се мърдат. Устата трябва да се мърдат, когато говори човек. Устата на някои показват, че чувствата ви са подтиснати. Някой път очите ви показват, че мисълта ви е подтисната. На някои носът показва, че не възприемате нещата правилно. Линията, която образува носът, показва състоянието на вашия ум. Всичко това е една книга, която трябва да се чете. Погледни очите си и си кажи: „Господ ги е направил!“ Вземи едно огледало. Много е мъчно човек да запомни лицето си. Не искам да запомните вашето лице, но обърнете внимание на някоя хубава черта. Понеже Господ не иска да остане в нашето съзнание една изопачена фигура. Онези лошите работи да не ги държите в ума си. Хубаво е да имате едно огледало и да се оглеждате. И да виждате в лицето си работи ли Бог над вас и да пазите това, което Бог е създал във вас. Ние, с нашия нередовен живот, с нашите мисли и чувства, покваряме лицето си, очите си, ушите си, ръцете си и пр. Тук, преди няколко дни, гледам един млад момък, когото отдавна познавам, гледам че лицето му е променено. Виждам в лицето му вече сенките на един стар човек на 85 години. Преждевременно е остарял. И зная причините защо е остарял. За да се подмладява човек, той трябва да мисли и чувства правилно. Ти седиш и си недоволен. Казваш: „Къде е Господ?“ В дадения случай нещо ти казва: „Бъди малко търпелив!“ Сега, тези работи, като казвам, не искам вие да кажете: „Колко хора сме!“ Не, но не бъдете лековерни. Някой ще дойде и ще ти каже: „Много сте даровит.“ Всички сте толкова даровити, но жалкото е, че не сте работили върху вашите дарби. Какви ли не таланти нямате. Някои от вас чакате за друго някое съществувание. Че за друго съществувание нещо друго е определил Бог. Но работата, която [е] за сега, какво ще правите с нея? Някой човек е длъжен да посети в живота си хиляди души и да им направи добро. Длъжен е да каже на хиляди души, онеправдани, че тяхната работа ще се оправи. Или хиляди души нямат разрешение на някой въпрос и той да им каже, че ще се разреши този въпрос.

Някои казват: „Тук не ми е удобно жилището – не е хубава къщата. Не гори печката. Нямам дърва и печка.“ Казвам, вие не сте от най-бедните. Заякът каква печка има и какви въглища има или лисицата или малките птички, те имат ли апартамент? Птичката влезе някъде и на другия ден излезе и пее. Ето един верующ, колко е доволен! Птичката казва: „Днес слава Богу изкарахме. За утре ще видим какво е определил Бог за мен.“

Това, което чувствуваш, мислиш и правиш, то е реалното в света. Ти не мисли, че това, което е отвън, че в него е щастието. То е отражение. Отраженията са хубави работи. Вие сте, да кажем, фотографирани. Не мислете, че фотографията е реална. Реалността сте вие. От тази реалност хиляди клишета могат да се образуват.

Вие казвате: „Ние сме от новото учение.“ Радвам се, че сте в новото учение. И аз искам всички хора да бъдат от новото учение. От новото учение, като казвам, разбирам хора, които да мислят добре за Името Божие, да мислят добре за Царството Божие и да мислят добре за Волята Божия. Това е най-първото. Това не е заради мен. Това е заради вас. Ако вие живеете добре, добре е за вас, но същевременно добре е и заради мен. И ако аз живея добре, най-първо е добре за мен, добре е и за вас. Защото ако изворът извира от планината, тая вода няма да остане за самия него, но тя ще помогне на всички растения, покрай които минава. Та ще се научите да живеете колективно. Досега сте живели всеки за себе си. Така успех не можете да имате. Ние влизаме в колективния живот и колективните условия са, чрез които светът ще се оправи. И ако вие сте в невидимия свят, ще видите, че Бог никога не се явява сам. Бог всякога се явява като множество и Той съставлява центъра. И всички ваши добродетели трябва да се съберат на едно място, всички ваши мисли. Казано е: „Дето са събрани двама или трима“, дето са добродетелите, там е и Бог. Дето ги няма добродетелите, там сте вие. А пък там, дето са вашите добродетели, там е Бог. Та, трябва да работим върху добродетелите, за да дойде Господ, за да дойде Господ при добродетелите. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога!“ Онзи, в когото всички добродетели са събрани на едно място, Бог е там. Чистотата е вратата, през която всички добродетели са минали. Затова трябва чисто сърце. Не могат да дойдат добродетелите в човека, докато той не е чист. И в живота е така. Когато ние имаме да приемем някой гостенин, ще измием всичко, ще измажем къщата, всичко ще бъде чисто. Затова трябва чистота, за да дойдат нашите приятели между нас и добродетелите, с тях ще дойде и Господ. И като бъде Господ в една къща, тая къща ще бъде благословена за хиляди векове.

Желая, като ви посети Господ, да бъдете благословени вие и целият ви дом, през всичките векове на бъдещето.

Добрата молитва.

Да остане мисълта: Вие имате много голям успех, много големи придобивки, но тия придобивки, за да останат във вас, трябва едно условие: Вие ще имате благото на тия придобивки само като дойде Пълният лъч на Бога и тогава ще бъде всичко на място. Дотогава всичко, каквото сте придобили, можете да го изгубите. Вие сте много богати и ако не дойде Господ, ще ви оберат и ще останете беден.

Та казвам, пазете се да не ви оберат!

3 Лекция от Учителя,
държана на 19 октомври, 1938 година
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, човек, всички, казва, любов, може, обича, дойде, аз, всичко, бог, работи, казвам, живот, казват, правилно, години, каже ,

Общ Окултен клас , София, 19 Октомври 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder