НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Закони на Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Закони на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: има, всички, човек, аз, години, хора, бог, път, книга, може, сега, себе, десет, минути, каза, казва, дойде, казвам ,

Общ Окултен клас , София, 28 Септември 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта.

(Небето чисто. Времето тихо и меко.)

Отче наш.

„Духът Божий“

Тема имате ли? (– Не.)
Както сте седнали на стол, поставете си ръката на дясното коляно с дланта нагоре и постепенно свивайте пръстите навътре. Бройте така медленно от едно до три. Бройте пак до три и през това време я отворете.

Да кажем, че имате едно движение. Какво изразява то? Сега вземете един въпрос – в 20-ти век на учените хора им е дошло наум да разсъждават увеличава ли се вселената или се смалява? Тия философи математически доказват. И как ще докажат дали се увеличава или се намалява? Правят ред разсъждения и идват до заключения, че всеки 1434 милиона години вселената се удвоява. Не само това. Сега други идват да кажат, че цялото пространство извън нашата вселена представлявало една пустиня от разнебитени светове. Вие разбирате ли онова пространство, което светлината взема за милиарди години, за да дойде тук? Човек не е бил там и си представлява, че това място било пусто и в него имало само разнебитени светове. На какво се основава това твърдение? Това са предположения, има нещо, на което те се обосновават. Например, има често ученици, които казват: „Учителят каза така.“ Но кой учител? Не само техният учител. В България колко хиляди учители има? (Повече от 20 хиляди.) Казва някой: „Учителят каза така.“ Кой учител? Kaзвам, когато ученикът каже, че учителят казал тъй, той има предвид, че за него учителят е авторитет.

Но казвам, ако нашата вселена расте, какво е моето заключение? Каква облага имаме ние от това? Облагата е обща, защото щом вселената расте и ние растем. Щом расте, следователно млада е още. И тая младост се предава на всички други същества. Значи расте тя, не се смалява. Защото ако се смалява, тя е остаряла вече. Та млада е вселената. Необходимо е човек да има широка мисъл. Някой ще каже: „Защо ни трябват тия работи? Не ни интересува дали се увеличава или намалява.“ Когато човек седне и мисли само за насъщния си, тогава казва: „Насъщния си хляб откъде ще го изкарам?“ Питам: Кой се е грижел за своя насъщен хляб и е останал? Има ли някой, който от хиляди години да е останал? Има ли някой, който е мислил за насъщния си хляб и да е останал? Има ли някой човек от епохата на първите християни да е останал?

Вчера дойде една госпожа. Не зная името ѝ. Не си каза името. Тя каза: „Искам да Ви видя.“ Казвам: „Защо искаш да ме видиш?“ Тя казва: „Имам голяма тъга.“ Имала голяма тъга. Искала да ме види. Близо е на 50 години. Ако беше млада мома и иска да ме види, ще кажат нещо. Това са разсъждения. Някои искат да знаят дали разсъжденията са логически или не. Тя е на 50 години, не много красива. Женена е. Тя каза: „Имам голяма тъга, голяма скръб.“

Казвам, тук в нашето училище, няма място за тъгите. За ученици не ги приемам, понеже те са лениви. Тъгата за ученик тук не можем да я приемем. Ти имаш едно дете. Искаш да го туриш тук. Не можем да го приемем за ученик. Цял ден ще мисли само за себе си. Скръбта е нещо много егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си. Те имат някаква болка.

Попитах я: „От какво произтича твоята скръб?“ Тя каза: „Не зная. Намирам се в ада.“ Има нещо, от което тя страда. Тя каза: „Умря мъжът ми.“ – „Рекох, отървал се е.“ Тя каза: „Не можахме да живеем с него.“ Слушам, че тя има голяма скръб. И тя иска аз да ѝ помогна. Рекох ѝ: „Не мога да ти помогна. На скръбни хора аз не помагам. И не мога да ти взема скръбта. Тя е твоя. Ти ще си я носиш.“ Най-първо тя искаше да представи, че той е причина, че умрял. Тя каза: „Той дойде в Търново и умря. А ако не беше отишъл в Търново, щеше ли да умре? Ако беше останал в София, щеше ли да остане жив?“ Какво я интересува сега това? Казах ѝ: „Ако беше останал в София, щеше да остане още три години жив.“ Тя каза: „Защо не остана жив?“ Казах ѝ: „Има си причини. Трябва да си го заставил[а]. На човека му е дотегнало да живее с тебе.“ И най-после тя се изповяда. Казах ѝ: „Чакай да видя мъжа ти.“ Тя извади портрета му. Като гледах портрета, казах ѝ: „Вие сте били двама много сприхави. Ти си била много добра си искала да го направиш и него много добър, та много си го пилила. Та като си го пилила, изпилила си го.“ Изведнъж тя каза: „Той беше много добър.“ Казах ѝ: „Не сте си отстъпвали.“ Тя каза: „Той беше много добър. Тридесет години той отстъпваше, но последните три години не отстъпваше.“ Тридесет години той отстъпвал, а пък тя не отстъпвала, а пък през трите години човекът се опълчил и казал: „Не отстъпвам вече, 30 години отстъпвах.“ Там беше всичката погрешка. Това стана причина той да умре. Казах ѝ: „Ако ти беше отстъпвала три години, той щеше да бъде жив.“ Тя каза: „Аз искам да се освободя.“ И трябва да ѝ намеря средство да се освободи. Казах ѝ: „Ще четеш Евангелието на Йоана и след 15 години ще дойдеш пак да си говорим.“ Тридесет години мъжът ѝ отстъпвал и тя го пилила и ѝ израснали мустаци.

Вие искате да бъде вашата воля, искате законите на природата да отстъпват. Не е лошо да настоява човек на своето си. В природата има приливи и отливи. Веднъж един твой приятел, като отстъпи, после ти ще отстъпиш, ще се редувате. Ако ти искаш всякога всички само да отстъпват и да страдат хората, ти си на крив път. Мнозина от вас идвате и искате каквото вие мислите да стане. Но знаете ли, че ако всякога става това, което вие искате, какво би станало с вас? Да кажем, някой път, ние искаме някои хора да бъдат меки. Но един човек, като стане много мек, да не се премекчи. Защото до известно място човек е мек и след това или човек трябва да се разпокъса на части, да се разпадне или ще дойде обратното състояние, да стане корав. Някой казва, че трябва да стане корав. Там има друга крайност. И като стане много корав, много як, може да стане преяк. Един човек трябва да знае докъде се простира якотата. И ако човек стане много твърд, като неговите кости, какво ще бъде неговото състояние? Или ако всичко в него стане меко и костите му станат меки, какво ще стане от човека?

Та казвам: Кой възглед в света сега е прав? Вие казвате, че известен възглед е прав. Кои са качествата на един прав възглед? Ако възгледите на човека са прави, ако неговата мисъл е права и ако ред поколения тая мисъл е била права, 100–500 поколения са живели с права мисъл, то челото ще се оформи, има една много хубава линия. Ако мислите не са били прави, то челото му ще бъде сбутано. Ако 200–300 поколения са живяли добре и са имали отлични чувства – лицето ще бъде красиво, разумността ще се изрази на него. Тогава линиите на лицето ще бъдат красиви, отлични. Ако пък ред поколения са прилагали добре волята си, долната част на лицето ще бъде добре сформирана.

При мен дойде един и ми каза, че е християнин. Християнин е, но брадата му не е християнска. Челото му виждам, че е християнско, но скулите му и брадата му не са християнски. Една трета е християнин. Та казвам: Дотолкоз ние сме християни, доколкото ние сме приложили Божествените идеи в лицето си. Да се сформирова челото ни, понеже зад челото седи човешкият мозък. Зад скулите седи симпатичната нервна система, която служи за храносмилането, а пък зад брадата седят всичките мускули, кости, седи физическото тяло. Долната част определя какво е състоянието на тялото на физическия свят.

Та казвам, някои мислят, че каквото кажат, ако стане, всичко ще тръгне. Ред поколения са казвали и е ставало нещо. Човек може да каже нещо и да се смалява. Например, казваш неща, които не са верни. Мислиш неща, които не са верни. Тогава върху челото ти ще остане този дефект. Ще се наруши нещо там, ще се отпечата нещо там. В ред поколения ще се отпечати нещо. Също и ако чувствата не са верни. Аз гледам колко са лъжливи чувствата на хората. Много са лъжливи. Аз наскоро имах един случай. Има една английска книга по новата музика. Един ден тази книга се изгубва. Сега аз не се спирам като ясновидец да я търся къде е, но искам по закона на съчетанието да видя дали съм я дал някъде, дали съм я турил някъде – да си спомня. Не искам да ангажирам никого, но искам сам да си свърша работата. Като ясновидец ти сам не си свършваш работата. Тогава ти си като човек, който разполага с телефони, с телеграф, навсякъде ходят, преглеждат да намерят предмета. А пък ти, когато сам си вършиш работата, ти ще ходиш, ти ще изучаваш. И аз искам сам да си свърша работата. Не сега, като ясновидец да я намеря. Защо ще смущавам Небето за една книга? Мисля си: Тая книга е английска, написана е много хубаво, но всички вие не се интересувате, понеже не сте музиканти. Тая книга се занимава с новата музика, дава известни образци, начини, по които авторите са работили. Тая книга разглежда научно, теоретично нещата. Казвам, всички не ги интересува тая книга. Тя е като анатомия. Питам се: Колко души има музиканти тук, които се интересуват от такава книга? Три–четири души са. Да е дошъл някой да я вземе? – Не го приемам. Да съм я дал някому? – Не си спомням. Казвам си: На този не съм я дал, на онзи не съм я дал. Книгата я няма. Отивам и преглеждам книгите – тая, оная. А пък аз сам си държа ключа. Казвам си: Като са ми чистили стаята, са я преместили. – Не. Седя и си мисля. Казвам си: Къде е книгата? Ще заръчам да ми изпратят друга. – Не, искам да знам къде е отишла книгата. Един ден разглеждам и намирам книгата на масата. Дойде ми на ума. Не трябва да набедявам този, онзи. Казах си: Да си спомня. Трябва да съм дал тая книга на някого и да съм забравил. И би могло да се мисли: Този, който я е взел, не иска да я върне. Видял, че е хубава книга. Но не искам така да набедявам никого, да не набеждавам никого, да не набеждавам хората. И заблуждението къде е? Бяха останали в мене две неща – че тая книга не е малка, дебела е, малко по-дебела от Библията. В ума ми седи дебела книга и че отгоре е покрита с дебела обвивка. А пък като намирам тая книга, тя е съвсем друга. Сега не мога да повярвам дали е тя или не. Казвам: Да не е някоя друга книга? Обръщам я. Тя беше дебела. И кога стана тънка? Най-сетне се убедих, че е тя. Бих могъл да кажа: Дошъл някой и взел книгата. Спиритистите ще кажат: „Духовете са задигнали книгата и като се намериха в зор, че може да се намери един ден с ясновидство, те я донесли.“ Те са предположения. Тая книга не са взели духовете и тя е била на масата, но понеже имам на ума си, че тая книга е дебела, то аз търся друга книга, а не тая. Та често ние изгубваме формите на нещата. Ние туряме свои теории, с които постоянно се мъчим. Мнозина от вас се измъчват, че някой човек е извършил нещо. Има известни условия, при които нещата са невъзможни. При хиляда градуса топлина хората не могат да се целуват. Невъзможно е при хиляда градуса да целунеш една жена или един мъж. Невъзможно е при няколкостотин градуса да се целунат хората. И някой път искате да кажете, че нещата са станали. Невинаги са възможни. Често има въпрос, че хората се целунали. Знаете ли какво нещо е целуването философски разгледано? Така, както са създадени хората, невъзможно е да се целунат. Ти едва на 120 години веднъж ще имаш случай да целунеш някого. Ще ти се даде само една възможност на 120 години да целунеш. Ти казваш: „Аз съм го целувал толкоз пъти.“ То е заблуждение, дето мислиш, че се целувате. Това е тялото. Де е душата? Когато кажете: „човек“ – не е тялото. И казват: „Де се целунахте? По устата ли?“ Чудни сте вие. Значи, ако влезете през вратата в една къща, вие да мислите, че влизате вътре в човека. И да мислите, че като целунете вратата на къщата, че вие целувате човека. Да кажем, че някой дойде и целуне салона тук. Всички тия неща са хубави. Може да целувате, но не мислете, че като целунеш салона, вие сте целунали ония, които са били в салона. То е заблуждение. И когато прегръщате някой човек, какво прегръщате? Вие прегръщате дрехите му. Те са дрехи от овци, крави – козината им. Казват, прегърнал някоя сестра. И считате вие, религиозните, философите, че прегърнал. Аз се чудя на оная изопаченост, на ония изопачени мисли, които съществуват и в религиозните хора. Но това не е наука. Има един закон, който налага на хората. Има една необходимост. Когато двама хора се сблъскат, мислите ли, че това е целувка? Когато хората се сблъскат и се хванат един за друг, единият иска да хване другия, за да не падне и другият прави същото, мислите ли, че това е станало нарочно? То е несъзнателно. И двама, за да не би да се ударят, се отблъскват. И тук от ред години учим закона на свободата и още не знаете какво нещо е свободата. Всички прояви в човека са неща от Божествения свят. В това, което правим, се проектират само сянките на нещата. Всички неща, които стават на физическото поле, са сянки. Сянката е, която се върти. Вие имате едно дърво, което е израснало. Дървото ли се движи? – Само сянката на това дърво се движи на една и друга страна, а пък дървото седи на едно и също място. Това, което във вас постоянно се променя, то е сянката на една реалност. И сянката на някого може да е паднала отгоре ти, сянката му е паднала върху лицето ти и ти казваш, че той те целунал. Когато сянката на някой човек те целуне, вярно ли е? Така не целувате ли и сянките на дърветата? Всички се занимавате с неща, които не са реални. Кой кого целунал. Невъзможно е да целунеш някой, когото не обичаш. Абсолютно е невъзможно. И милиони години да минат, то е невъзможно. Една душа, която е слязла от Бога, никога няма да позволи да я целуне един грешник. То е невъзможно. Когато вие казвате, че вие сте целунали някого, то вие сами себе си лъжете. И онзи, който е повярвал, и той се лъже. Само две чисти души без никакъв порок могат да се целунат – ако искате да вярвате. А пък всичко друго е сянка, то не е реалност. И такава една целувка носи живот в себе си.

Някой път майките искат да имат деца и като вземе майката детето, ще го подхвърля, ще го бута, няма да остане място, дето да не е бутнала – лицето му, ръцете му, краката му, нослето му, косите му. Тя си играе с него, но с тая игра, с всяко хвърляне, тя му придава нещо от себе си. И благодарение на това придаване от майката, то расте. Някой път детето плаче, защото не е доволно от майка си. Когато децата плачат, майката и бащата са причината. Когато някой бутне детето и то плаче, то е защото такива са влиянията. Някой път сте недоволни от някого, понеже неговите влияния не подхождат на вас, не дават растеж, спъват ви. И вследствие на това сте недоволни. Ти си недоволен от някого, понеже неговите влияния, които излизат от него, не спомагат за вашето [твоето] растене и ти не можеш да го обичаш. И той няма да е доволен от онова, което излиза от тебе. На мнозина от вас ви трябва сега една философия – новата философия. Старото знание не помага. Знанието, което ние имаме от животинското царство, какво ще ни помогне? Или знанието, което имаш – съзнанието, че ти си княжески син, че в кръвта ти тече царска кръв. Хубаво, че тече царска кръв, но тая кръв какво може да направи? Ти отиваш в училище и трябва да се учиш. Ако аз напиша една такава формула: 1⁄2 mV2ergs, какво ще разберете? Един математик веднага ще разбере – „m“ означава масата на вселената. Тая формула означава, че масата на вселената и енергията никога не се губят. Количеството на енергията и на масата си остава едно и също. „V“ означава движението, силата, с която се проявява енергията в света. Каквито и движения да направите вие, оставате един човек. Човек остава при всички условия един и същ. Вие не можете да измените вашата душа и вашия дух. Не може да се изгуби нищо от тях, да стане душата ви по-малка или по-голяма. Някой път вие казвате, че умът се развива. Умът ви може да се развива. На едно тяло може да се усили в него движението. За да мислите, трябва да имате някаква побудителна причина отнякъде.

Ние казваме, че нещата имат център. Всички неща падат към центъра на земята. За да пада едно тяло, казват, че земята го привлича. Съвременните физици казват, че отвън има налягане 1200 кг. Въздушното пространство наляга с 1200 кг. И отвътре има напрежение пак 1200 кг и се уравновесяват те. И между тия две налягания отвън и отвътре човек се движи. Налягането отвън е малко по-голямо. При някои от вас е с 50 кг по-голямо, при други с [60] кг и пр. Значи отвън има 1200 кг налягане. Значи има противодействие отвън. У всички светски хора-материалисти налягането отвън е голямо. Духовните хора усилват налягането отвътре. И когато налягането отвътре стане по-голямо, тогава ще се повдигнем и ще отидем към някой център, който ще ни привлече. Като се освободим от влиянието на земята, може би слънцето ще ни привлече към себе си. Това са научни разсъждения.

Някой казва: „Да обичаме Господа.“ Вие имате за Бога една човешка идея. На Господа му туряте една човешка глава. Казвате, че човек е направен по образ и подобие на Бога. По образ и подобие на Бога, това подразбира Умът и Духът на Бога. По Неговия Дух и по Неговата Мисъл сме направени. Образът е отвън, а пък подобието отвътре. Бог, в своето естество, е неизменен. Вие, по някой път, мислите, че Бог се е изменил. Но тая промяна се дължи на някое същество, което е дошло близо до вас и във вас остава впечатлението, че Бог се е изменил. Или някой път мислите, че Бог към вас благоволява. Те са хубави тия работи, но и в единия, и в другия случай, вашите заключения са невярни. Бог всичко изменя, подтиква всички хора към напредък и успех, и ония, които се противят на този успех, страдат. Всички, които страдате, значи се противите на този подтик на Бога. А пък когато се радвате, вървите по този Подтик. Вие искате да вървите по нов път. Земята има път определен, луната и слънцето също. И растенията си имат път. Всичко си има път. Ние мислим, някой път, че сме свободни да правим каквото искаме. Ние сме свободни дотолкоз, доколкото вървим по този път, по оная орбита, която [ни] е определена. И скоростта ни е определена. Може да има малки изменения, но изобщо, ще се движиш с тая бързина, която ти е дадена. Вие се сблъсквате, по някой път.

Ти казваш: „Аз имам любов към някого.“ Как схващате вие любовта? Дойде някой при мене и казва, че обича, когато виждам, че няма никаква любов. Той ме лъже, не говори вярно. Той казва: „Аз ви обичам.“ И устата му виждам, че са свити. Със свити уста любов няма. Или някой се изпъчил и казва: „Обичам ви.“ Няма изпъчена любов. Има едно правило в любовта: Когато обичаш някого, ти ще го приравниш със себе си, ще му дадеш качества, като на себе си, като равен на тебе. Някое куче и господарят му, като вървят, на господаря му е приятно, че кучето върви с него. А пък щом не го обича, ще го ритне. Дотогава докато се ритате, вие не се обичате.

Щом вие не дадете свобода на другите, това не е любов. Ти искаш от някого той да ти даде свобода, това не е любов. Ти най-напред ще дадеш свобода на себе си. Най-първо ние ограничаваме себе си. Ние искаме да убедим себе си, че обичаме някого. Или искаме да се насилим, че го обичаме и после казваме: „Как мога да го обичам?“

Любовта е нещо спонтанно. Спонтанните неща са Божествени. То е един велик Божествен закон, който дава тласък. И всички неща се дължат на този Божествен тласък. Ако ти, в даден момент, се противиш на този Божествен тласък, ще си създадеш нещастие. Ако се противопоставиш, ти нищо не се ползуваш. Ти може да си дотолкоз полезен на другите, доколкото си отзивчив на този Божествен импулс, който е в тебе. И ако се интересуваш кой как живее, ти трябва да бъдеш един светия, един гений, за да видиш нещата правилно. И ангелите даже, които са толкова напреднали, и те се разделят на три категории: има ангели първостепенни, второстепенни и третостепенни и те живеят в три свята. Ако четете книгите на Сведенборга, ще видите неговата теория. Той разделя ангелите на три свята. И колективно те живеят. И хората се разделят.

Та казвам: Искам да се освободите. Вие сте дошли до едно място, дето трябва да вярвате, че имате един път определен. И този път вие трябва да го спазвате. Не се месете в личния живот един на друг. Синът не трябва да се меси в живота на баща си, понеже баща му е киселина. Ако той се меси, баща му ще го разтопи. Майка му е основа. А пък той е сол. Бащата е киселина, майката е основа, а пък синът е сол. Какво иска да борави синът с живота на баща си, как баща му е живял. Какво ще научи от това? Баща му е живял много добре, понеже е станал причина той да се роди на земята. Следователно той е един добър човек. Понеже и майка му е станала причина той да се роди и тя е добра. А пък ако той не е доволен, той не разбира каква полза са принесли баща му и майка му, на него.

Вие питате: „Защо Господ е направил земята?“ Намирате някой дефект, че не ви е дал Господ всичко, каквото искате. То е най-голямото заблуждение. Бог на всички хора дал повече, отколкото те могат, в дадения случай, да развият. Че какво ви струва на вас, какво ви препятствува да бъдете щастливи вътре в себе си? Кришнамурти говори за щастието на хората. Вие се занимавате с външния живот. Не се стремете да поправите света, хората, понеже това е невъзможно. Вие да се научите да живеете вътре. Вътре във вашия живот да направите преобразование. Да направите преобразование вътре е възможно, но да направите преобразование вън е невъзможно. И Христос, като дойде преди две хиляди години, какво преобразование направи в света? Дотолкова доколкото хората възприеха Неговото учение и го приложиха доброволно, дотолкоз се направи нещо. Христос нищо насила не приложи. Той каза: „Ако Ме любите, ще приложите закона. Ако не Ме любите, няма да го приложите.“

Някой сега идва при мене и ми казва: „Кажи му!“ Човек с казване не може да се поправи. И как ще му кажеш? Да допуснем, че кажеш някому: „Много ядеш.“ Едно време той много малко ядеше, когато е бил дете на пет години, а пък сега е на 21 години. И трябва да вземем в съображение, че сега изисква повече храна. Но ако възрастният яде като стар, тогава друго. Аз наричам стария човек „слон“, под „стар човек“ разбирам, понеже слона е по-стар от човека. Слонът е прадядо на човека на физическото поле. Той изяжда 75 кг ориз на ден. Не зная колко е вярно. А пък теб 75 кг ориз за колко време ще ти стигнат? – За половин година. Това, което дядо ти изяжда за един ден, ти ще трябва да го изядеш за половин година. Та не трябва да ядем като нашия стар дядо, понеже ако храната можеше да го направи умен, той е станал много умен. Обаче един слон ни най-малко не прилича на онова дете, което се ражда. Детето има по-големи възможности. Ти благодари, че си почнал да ядеш по-малко, че си прогресирал в това отношение. Един човек яде по-разумно от слона. А пък допотопни[те] животни, големите – те ядяха! Ужасна работа! Те ако живееха сега, то беше невъзможно да живеят сега. Сега всички тия допотопни същества са изчезнали.

Тия, нашите големи желания живеят в нашите мисли и чувства. Ти имаш едно желание като мамонт – искаш всички хора да те обичат. Някой казва: „Не мога да обичам всички хора.“ Под думата „всички хора“ разбирам: Обичай всички разумни хора, които обичат Бога, в дадения случай. Това подразбирам под „всички“. Не подразбирам този свят, който спи. Какво ще го обичаш? Ще обичаш тия хора, които, в дадения случай, обичат Бога. Може да са един човек, двама, трима, десет души, сто души, хиляда души. Всички тия хора, като ги обичаш, ти ще се ползуваш от тях. А пък ако обичаш тия хора, които спят, ти тогава ще изхарчиш своя капитал.

Някой казва: „Как ще обичам всички тия братя тук?“ Брат е в този смисъл само този, който обича Бога, който съзнава, че Бог му е Баща. Иначе няма никаква реалност в понятието братство. В дадения случай онзи, който съзнава, че Бог му е Баща, аз с него мога да бъда в контакт. И аз съзнавам, че Бог ми е Баща и аз и той можем да се свържем един с друг.

Та казвам: Всички тия криви идеи, които имате, трябва да ги махнете. Някой казва: „Учителят учи, щото една жена да обича всички мъже.“ То е заблуждение. Обичай всички ония мъже, които обичат Бога! Такъв мъж не прави престъпление. А пък всеки мъж, който прави престъпление, в него няма нищо Божествено. Човек, който прави престъпление, Божественото не е в него. Всякога, когато извършим известно престъпление, Бог се отделя от нас, а пък всякога, когато направим добро, Бог присъствува в нас. Следователно в престъплението Бог не присъствува. Той се оттегля. Всякога, когато ще направим едно малко престъпление, Бог се оттегля. Та в доброто Бог присъствува в нас, а пък в злото, Той се оттегля. Та имайте ясна представа по това. Една жена, която обича много мъже и развратствува, Бог не е в нея. И ако един мъж обича много жени и развратсвува, Бог не е там. Казваш: „Учителят каза да се обичаме. Да се прегърнем.“ Аз не се съгласявам с лъжата. Аз не считам вашите прегръдки за нещо реално. Те са лъжа. Аз съм опитвал, опитвал. Ти казваш: „Ти обичаш еди-кого си.“ Обичам го, защото обича Господа. Не мога да обичам хората, които не обичат Бога. Можете да се смеете, Господ се смее на глупавите хора. Усмихва се на добрите хора. Той се подсмива на глупавите хора и им казва: „Ще видите последствията.“ Та имайте нещо положително. Някой ще дойде и ще каже: „Ти вярваш ли в това?“ Новото в света, Божественото учение е: Любовта трябва да присъствува и всеки акт трябва да е заченат от Божествения Дух. Когато правиш нещо, да няма противоречие в тебе.

Дойде някой и заплаква при мене. Иска да ме убеди, че страда. Но аз го виждам, че той не страда. Защото той, като плаче, само той трябва да знае. То е благословение. А пък когато целият свят знае, че си плакал, теб ти е платено. Някой реве, то е тщестлавие. На някого сълзите вървят. И то е тщестлавие. Ако ти считаш сълзите за свещени, ти ще си изтриеш лицето от тях насаме. И такива хора аз ги уважавам. Когато ония, които плачат, никой не ги вижда, те са свещени сълзи. И като се радваш, пак никой да не знае. Само топлината, която излиза от тебе, да чувствуват хората, както едно цвете, от което излиза благоухание. Такъв трябва да бъде новият живот.

За някого ще кажете: „Бил е на Изгрева, слушал е беседите.“ Казано е в Евангелието: Тогава ще кажат на Мене: „Ние с Тебе ядохме и пихме“, а Христос ще им каже: „Не ви познавам.“ Вчера седи при мене един брат. Не вижда. Казва: „Учителю, ослепях. Но нещо вътре в мене ми говори, че Ти трябва да туриш на слепите ми очи ръцете Си и да прогледам.“ Вие и да не искате, пак ще ви хвана ръцете и ще ги туря там. Казах му: „Хубаво, понеже искаш да Ме заставиш, ще зависи от твоята вяра.“ Турям си ръцете, той казва: „Виждам шала ти вече.“ Казах му: „Дотолкова ще подействува, доколкото ти вярваш. То [е] Божественото. Ако ти се заблуждаваш, че аз човекът ще ти помогна, ти се лъжеш, но ако вярваш, че Божественото чрез мене ще ти помогне, тогава може.“ Та на вас ви казвам: Дотолкова, доколкото вашата любов е свързана с Бога, дотолкова можете да имате резултат. Не да безпокоите Господа за нищо и никакво. Казваш: „Направил някой нещо. Бог не вижда ли?“ Оставете това. Постарайте [се] в себе си да държите връзката. Не знаете ли, че ако поднасяте вашите грехове пред Бога, вие поднасяте миризливи неща пред Него. Това не е благочестиво. Не дръж своите грехове в своето съзнание, защото в себе си ще се опетните. По възможност дръжте греха един километър далеч от своето съзнание. Вие казвате: „Не вижда ли Бог, че онзи направи това и това?“ Че какво направил? Аз слушам сега. Ето каква дума казал. Казал една дума, която няма тия трептения, които трябва. Задържайте нещата в себе си! Не ги разправяйте един на друг! Дръж този закон: Ако считаш и в ума си, и в сърцето си, че трябва да го кажеш, тогава кажи го! Аз не съм да се крият всички погрешки. Известни погрешки в живота трябва да се поправят, понеже ако не ги поправим, ще ни причинят нещастие. Но има известни погрешки, които служат като прах. Те са за изглаждане и полиране. Без погрешките не може да се формира нещо в нас. Та много погрешки са, за да се изглади характерът ни. Много погрешки има, които не са наши. Хиляди погрешки има, които са нашите прадеди и вие сега опъвате за тях. Каквото е вършил дядо ти, ти трябва да го изправиш. Но и благата, които е вършил дядо ти преди хиляди поколения, ще приемеш. Вие искате да се ползувате от благата на човечеството и да нямате участие в дълговете. Това не може. Та на благата, които Бог ви е дал, радвайте се на тях и същевременно всеки един от вас да изправи в себе си една микроскопическа своя погрешка. Например, някой от вас, да кажем, дойде в едно състояние, което не е хармонично. Какво трябва да прави той? (Учителят изпя на разни гласове по-ниско и по-високо следните думи : „Да го кажа ли или да не го кажа?“ (После изпява : „Да кажа ли, да кажа ли?“ (Учителят изпява високо : „Ще отложа засега. Прав ли си или от страх отлагаш?“ (Учителят пак пее : „Ще отложа за по-добро време.“

Казвам, използвайте вашите дарби. Защо да не пеете? Да се образува на челото ви отстрани една линия. Всеки ден си пейте! Когато един човек е алчен, какво има на лицето си? Когато има най-добри чувства, какво има? Всеки ден се оглеждайте!

Работете върху ума си, върху мислите си! Защото Божественото във вас всеки ден ви подбужда. Ние хората сме в стълкновение за малки работи, за най-малки работи. Ако всички хора биха казали: „Да бъде Волята Божия“, въпросът щеше да бъде решен. Владиката иска каквото каже, да бъде. Архимандритът иска каквото каже, да бъде. Свещеникът иска каквото каже, да бъде. Всеки иска да стане това, което той иска.

Колцина от вас ще приложите следното: по десет минути да мислите за мисълта си, по десет минути за челото си, по десет минути за носа си, по десет минути за устата си. Така да размишлявате. Можете практически да започнете: понеже очите са граница на Божественото, то да изберете десет минути да гледаш само красиви неща, които не произвеждат никаква дисхармония във вас. И десет минути да слушаш само хубави неща. Значи да чувствуваш. Десет минути да чувствуваш неща и да няма никаква дисхармония в тебе, от това. Понеже устата се отнасят към човешката воля, то десет минути да слушаш сладък говор. Говорът да излиза поетически. Поетически са тия работи, които ние схващаме спонтанно. Хубаво да гледаш, да слушаш и да говориш. И после ще дойде носът. След като си гледал, слушал и говорил тия неща, чрез носа ще ги приемеш навътре. Всичко това хубавото, което си гледал, слушал и което са ти казали, чрез носа ще го приемеш и ще станеш една жива душа. Всичко каквото видиш, каквото слушаш и каквото кажеш, чрез носа ти и чрез твоята мисъл трябва да влезе в тебе и да стане елемент, част на вашия живот. Та в бъдеще ще се храним чрез носа. Има едно хранене чрез носа. Словото, което излиза от устата, което излиза чрез ушите, чрез очите, всичко това трябва да се приеме чрез носа, чрез нашата мисъл. Това е правилното възпитание.

Излез някоя вечер, за десет минути, гледай звездите, мисли за хубавото, което е [в] звездите. Или пък иди изслушай двама светии, които си приказват. Да видиш как светиите си приказват. Има доста светии и светици на земята. И после идете при най-добрите хора, които приказват. Когато светиите говорят, вие, чрез ушите си, ще приемете тяхната мисъл. Десет минути мислете за онова, което ангелите мислят! Възприемете чрез ушите си за десет минути това, което светиите чувствуват! И най-после елате на земята и вижте това, което най-добрите хора говорят. Да възприемете. И тогава,чрез вашия ум, ще приемете това в себе си, както един човек, който чете една книга. И ще мислиш по това. Десет минути да мислиш без да влезе някоя противоречива мисъл в ума ти. Десет минути да чувствуваш без да дойде едно външно чуждо чувство и за десет минути да направиш нещо без да се поколебаеш. Можеш да отидеш да направиш добро на един беден, ако имаш време. Но за десет минути къде можеш да отидеш? Мислено къде можеш да отидеш? За десет минути ти ще посетиш някое бедно семейство, бедни, кръгли сирачета, които се молят. Тях ще ги посетиш. Ще посетиш тия сирачета, които не кряскат, които са се обърнали към Бога и чакат да възприемат Божието благословение. Не ония, които кряскат, че са останали без баща и без майка, но ония деца, които се молят. Ония деца, които се молят, те са Божествените деца. Днес ви турям в друга една област.

Като говоря, някой път, у вас остава мисълта: „Толкова години следваме този път, толкова години се учим. Толкова грешни ли сме?“ Не е въпрос за грешки. Това е училище. Ще дойде време, ще държите матура, ще ви турят на изпит и могат да ви скъсат. Не искам да ви скъсат. Не е въпрос за светийство. Но един материал е предаден и ще ви кажат: „Какъв материал ви е предаден?“ Не че не сте добри, но учение трябва. Някои от вас сте паметливи, но някои от вас сте забравливи. Някой от вас казва: „Не помня, но Духът ми припомня.“ Духът ти припомня, но Бог ти е дал памет. Ти не трябва да забравяш. Ако забравяш, това показва, че има някой дефект в тебе. И не трябва [да] чакате остен. Трябва да бъдем много предвидливи. Трябва да си платим данъка преди да дойде червеният лист и насила да ни карат да плащаме данък. Да бъдем ученици, които се учат и изучават онова, което Бог е създал. Целият свят е предметно учение. Ако сега не учите, после пак ще учите.

Добрата молитва

(Гимнастически упражнения)

6,23 часа сутринта

1 Лекция от Учителя,
държана на 28 септември, 1938 година
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, всички, човек, аз, години, хора, бог, път, книга, може, сега, себе, десет, минути, каза, казва, дойде, казвам ,

Общ Окултен клас , София, 28 Септември 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder