НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Добрият език

Добрият език

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, сега, казва, казвам, човек, може, земя, път, свят, глава, живот, знаете, дойде, каже, хубаво, всички, работа, погрешка, работи ,

 Утрини Слова Неделни беседи , София, 25 Септември 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

В начало бе Словото

Духът Божий

Ще прочета 18 глава от Евангелието на Матея.

Една глава, която е едно резюме, може би от беседи, от речи, които Христос е държал. Тази глава е извлечение – само същественото, само ядката на нещата. Много работи, може би от преходен, временен характер са изоставени. Започва с „в онова време“. Интересно е било в онова време. Кое е това? И какво е станало в онова време?

Дойдоха учениците при Исуса и казваха: „Кой е най-голям в Царството небесно?“ Този въпрос са го задали не тъй, както вие ще го зададете. Вие ще го зададете съвсем другояче. „Кой е най-голям в Царството небесно?“ – Разбирали са го много материално – много конкретно разрешение. Вкъщи кой е най-големият син: който най-рано се е раждал или по ръст който е най-големият? – Най-голям по учение – който има повече учение.

„А Исус повика едно дете и го постави посред тях.“ (2 ст.) Значи иска да им покаже на тия ученици. Тези ученици искаха големи да станат. Туй желание е у всичките хора. И няма някой човек, който да не иска да стане голям. Това е един Божествен подтик. Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това. Той е Господ. Ти не можеш да го избегнеш. Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка. Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям. Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят. А то не е тъй. И не е лесно да пееш една песен. Не е лесно. Но всяка една песен си има едно особено естество. Всяка една песен е един метод, начин за проявяването на живота.

Сега ние специфично се занимаваме със съвременната музика. Но това е една малка област. Самото Битие е започнало с една песен. Бог, когато е почнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата песен. И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи. Вие сега по човешки схващате. Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те. Вие не може да схванете това, а има вече резултати. Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено. И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи. И ние, като пеем, създаваме много хубави работи. Едно дете, като почне да плаче – пее. И какво става? Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен. Майката го вземе, че го нашари хубаво. И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг. И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници. Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това. Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме!“ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех!“ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто. Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко. Та като бият някого, другият се ползва от това. При биенето единият става проводник на енергията. Сега това са новите начини за разбиране.

Запример боли те коремът. Това е същото нещо. Или имаш главоболие. Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата. Казва: „Защо ме боли главата?“ Казвам му: Не мислиш право. Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл!“ Именно това показва, че не мислиш. Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е. От много голяма мисъл никога не заболява главата. То е невъзможно! Това не е вярно! Всякога главата заболява от неправилно чувствание. В главата има може би повече топлина. Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение. Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие. Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси. Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина. В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен. И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата. В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни. Например главоболието. Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия. Затуй може да направите една проверка. Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане. Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално. Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич. Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е? Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...]. Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат. Може да са двама неприятели, които са вързани. Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва. Да кажем, някой път изстинали ти ръцете. Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам!“ Защо ви обича? Понеже цели нещо. А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания. Защото радостите на живота не идат само по един канал. Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство. Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш. Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика. Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното. Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно. Значи не е само по един канал. Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта. Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна. Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно. И тогава казваш: „Не пипай!“ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай! Не пипай!“ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята. Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш. Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие. Това е животът на земята. Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да вкусиш и как да гледаш. Един плод ще го вкусиш кога? Когато е узрял, а не когато е зелен. Хлябът ще го вкусиш когато е опечен.

Сега нас ни интересува физическият живот, доколкото ни трябва, за да обясним духовния живот. И духовният живот е дотолкова важен, доколкото той изяснява Божествения живот. Реалността на нещата е Божественият живот. И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на земята и в духовния им живот. Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират. Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение. Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи. Кога ще покажеш свещта на хората? Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят. Ако на слепи запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ? Значи ние подразбираме, че те виждат. Значи като се говори, човек трябва да разбира. Щом не разбира нещата, той има слепота.

Сега до кое място бяхме дошли в Евангелието? „Истина ви казвам: Ако се не обърнете и [не] бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно. И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в Царството небесно. И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.“ (3, 4, 5 ст.) Значи ти не можеш да приемеш една малка мисъл, хубава Божествена мисъл. Щом като приемеш най-малкото благо, колкото и да е то микроскопическо, казва Христос: „Който приеме едного от тия малките деца, [мене приема].“ Кои деца? Които вярват, които имат съзнание. Тия деца на Любовта, който ги приеме – за тях говори Христос. „А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен и да потънеше в дълбините на морето.“ (6 ст.)

След туй минава Христос в една нова мисъл. Сега туй е временно. Туй е една външна страна от някоя друга беседа, която е говорил. „Горко на света от съблазните!“ (7 ст.) Това е за външния живот. Вие може да съблазните като богат човек кого? Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче. Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи. Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога. Казва: „Виж каква несправедливост! Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо. Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия. Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа!“ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват. Някой път на някого казвам: Пей! Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее. Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш? Чудни са хората. Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка. Можете ли да пеете като ядете? По този начин, по който сега пеете, не можете. Но като мляскате, то е едно пеене. И ако имахте по-хубави чувства – така да слушате, онзи човек, който яде, само като го гледаш, ще видиш, че от него излиза известна музика.

Та казвам: При сегашните условия не знаят хората какво търсят на земята. Запример хората живеят на земята, искат да станат чисти и святи, че да влязат в небето и да живеят там вътре. Е, доколко туй е вярно сега? Идеята е хубава. Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника. Той го счита, че е работил. Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога. Такива са идеите и разсъжденията на един свят човек. А при сегашното състояние вие ще кажете: „Много се е оцапал този, малко по-далеч да стоя от него, да не би да се оцапам.“ Онзи, който се е оцапал, като влезе в малката вода, той ще я опетни. Но ако влезе в голямата вода, тя ще го очисти.

Та казвам: Сега в света има големи съблазни. Питате вие защо са съблазните в света. Чудното е, че съблазните произтичат от хубавото в света. Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното? Съблазнява те един хубав плод. Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки. То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това? Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се. Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява? Но има и такива, които се съблазняват от ябълката. Понеже тя се е облякла хубаво и той се съблазнил от нея, иска да ѝ съблече дрехите, че да види каква е същността. Той се съблазнява. А щом дойде онзи господар на ябълката, той пък ще се съблазни от друго. Детето може да се съблазни от ябълката, без да знае, а господарят се съблазнява от детето и ще каже: „Много лошо е това дете.“

Питам сега, когато Ева изяде плода, тя се съблазни, без да знае, изяде го и каза: „Много хубав е!“ И не усещаше никак, и занесе на Адам, и той яде от този плод. На Ева се позволяваше да направи погрешка – тя беше дете, а Адам беше баща, майка беше на тези работи. Адам роди Ева. Сега какво ще разберете от това? Вие за раждането нямате вярно понятие. Имате едно понятие, което донякъде съответства. Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се? Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче? Онова, което създава плода, то не е на дървото. Онзи художник, който рисува картината, откъде е? Кой е онзи, който ражда? Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина. Казва: „Роди се.“ Откъде се роди? От ръката ли се роди тя? Не. Причината е дълбоко, дълбоко вътре. Художникът е, който имаше един образ вътре и ръката стана само един проводник, за да се даде тази идея.

Та сега някой път разисквате върху страданията. Някои от вас страдате. Та всичките хора през всичките векове са страдали. И какво нещо са страданията? Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно. Когато имат страдания, на това се дължи. Често има случаи, когато и цялото човечество страда. Законът е все същ, когато една работа не е досвършена. Това може да засегне всичките хора.

Та казва сега Христос: „Горко на света от съблазните! Защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда!“ (7 ст.) Та често обяснявам: „И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си.“ (8 ст.) Нали вие искате да бъдете правоверни. Ако така схванете тази работа тъй буквално, тогава всяко нещо, което те съблазнява, как ще го отсечеш? Е, у детето има едно желание. Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея. Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка. Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб. Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче. То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат. Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето. Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат. Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание. Аз съм привеждал онзи пример. В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки. Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне. Казва: „Не трябва да се разхождаш!“ И той чака, пак търси друго някое жабче. Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка. А крокодилът погледне, нагоре отиде – надолу слиза, а тя отвътре гложди. И няма да се минат 10, 15, 20 минути – прегризе му корема, водата нахлуе вътре и тя излезе навън, а крокодилът се обърне нагоре с корема. Значи ти можеш да възприемеш едно желание, но то ще ти прегризе стомаха и водата ще навлезе навътре и ти ще загубиш живота си. Следователно турците имат една поговорка, казват: „Малките жабчета не ги изяждай, да минат.“

Та казвам: Умните светии се занимават с жабчетата. Един светия, като срещне едно такова жабче, поздрави го, даде му път, казва: „Друг да го изяде!“ Но той не го приема на гости у себе си. Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш. На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба. Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре. Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема. Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“. Христос казва: „Не противи се злому.“ На туй малкото жабче не искай да знаеш какво е неговото предназначение.

Та казвам: Това е сега мистическото. Ако вие не разбирате този мистически език, другояче ще се спирате. Някой път направите едно малко прегрешение. Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник?“ Тук не е въпрос за грях. Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека. Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот. Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем. И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка. Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото. След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята. Че знаете ли какво може да стане? Какво трябва да направите в дадения случай? Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си. На земята няма да я хвърляш. Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството. То е неразумността. Всяка една дума, изказана в света, по някой път произвежда цял преврат в нас. Или някой път кажеш една дума и после дни ще ти вземе – цяла експлозия е станала.

Съвършеният човек най-първо трябва да се научи да мисли хубаво. И знаете ли колко са неверни някои мисли. Някои казват: „Аз го чувствам, че това не е така.“ Друг път казвате: „Аз го чувствам, че това е така.“ Някой път има едно чувстване, което е много невярно. Един мой познат ми разправя, казва: „Човек е изложен на голяма опасност. Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение. Взех тази сума. Идва друг един приятел при мен. Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата. Търся после сумата, няма я. Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна. Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя?“ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата. Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата. Там съм я турил. А мисля, че приятелят го е задигнал.“

И аз гледам – някой дойде при мене и ми каже: „Той е!“ А пък той не е. Че е той – ти си това, това „той“. Кой „той“? Ти си човекът, който направи тази погрешка. Че ти задигна парите. Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек. Пък най-после – не взимай пари на съхранение. Аз да ви дам един съвет. Като дойде някой при теб, кажи му: „Иди в банката. Аз не съм банка. Моите касиери обичат да пипат – тоест ти забравяш и тогава ще се изложиш. Пък аз не трябва да взимам пари на съхранение.“

Някой ще ти каже: „Слушай да ти кажа една тайна.“ Кой е банката? Светията, той е една банка. И аз разбирам – някой път вие турите вашите [...], намерите един глупав като вас и ще му разправите. И той ще иде, и той ще разправи същата история с качулче. И стават толкова качулчета. И после идеш, ще го съдиш. Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш. Та ти си ме изложил!“ Та ти сам си се изложил. Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон. И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа. Кажи: „Господи, казаха ми нещо. Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа. А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е. Тогава питам, ще го изправиш ли? Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие. Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя. По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър!“ Е, какво подразбирам под „много си добър“? Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо!“ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може. Не че не може, може. Е, де ще се прояви човешкият характер? Има два начина да се направи едно добро. Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай! И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля. Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него. Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“? Ама онзи, който е ял на физическото поле, заведи го на някое представление. Ще му кажеш: „Дават една драма, отлична, грандиозна драма в театъра, при най-хубавите артисти, и музика има.“ Заведи го ти на театъра и след като излезнете, заведи го тогава на една научна сказка – някой астроном говори за небето. И след като излезнете оттам, уморени от работа, като се върнете, дай му един обяд. Тогава обядът ще бъде намясто.

Та казвам сега, вие питате: „Как трябва да постъпваме?“ Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и вие да постъпват с вас. Аз, ако бих коригирал един велик художник, аз бих го коригирал по следующия начин. Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък. Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас?“ И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча?“ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря!“ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега? Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача. Как би я разрешил ти? Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца. Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари. А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие. Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре. Ти как би постъпил?“ Ти казваш: „Ще бръкна и ще взема за децата си.“ И онзи казва: „И аз така направих.“ – Е, не си направил добре! – Но защо? Ама твоето добре ли е? „Не си направил добре“ значи се предполага, че тази каса не е била на пътя. Той я представя на пътя, но онази каса, дето той е бръкнал, не е била на пътя, а е била при някого значи.

Та казвам: Когато ние извиняваме нашите погрешки, тургаме касата на пътя, а пък когато обвиняваме някого, тургаме касата вътре вкъщи. Е, добре, представете си тази каса, този един банкерин. И става една промяна. Той взел, че я скрил в земята някъде, а после забравил де я заровил. Не може да я намери, но си търси парите. Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение. И ни най-малко не търсиш онзи банкерин. И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното. Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно. Аз да ви представя тази истина в друга форма. Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода. Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна? Или представете си, че тия пари са само капици. Или намерите едно шише, пълно със злато, и друго шише, пълно със скъпоценни камъни. Питам: В дадения случай на капиците ли ще се спрете, на златото ли, или на скъпоценните камъни? Ако го няма златото, на капиците ще се спрете, но ще си кажете: „Защо не беше това злато, а тези медните пари?“

Та казвам: Вие се спирате на обикновените работи, на туй, което безпокои хората. Всяко нещо, което безпокои човека, му причинява страдание. Това е на физическото поле. Страданията са резултат на физическия живот. Неизбежни са те, щом си на земята. На физическия свят страдания ще имаш. Щом си в духовния свят, там страдания няма да имаш, но ще имаш недоволство. Страданията по-лесно се изправят, а недоволството по-мъчно се поправя. Щом си недоволен, ти си вече в духовния свят. И в духовния свят [не] страдаш, а страданието [е] на физическото поле.

Та казвам: Ако някой път съществата слизат на физическия свят, то е по единствената причина, понеже на физическия свят нещата се реализират много бързо. Доброто се реализира по-бързо и злото се поправя по-скоро. От невидимия свят, ако едно същество има някоя малка погрешка, ще иде на земята, за да я поправи. Или ако има някаква идея, някаква работа недосвършена, ще слезе да направи туй добро. Всяко същество слиза на земята, за да посади тук семките на доброто, за да има плод в невидимия свят, в Божествения свят. Та тази е причината. Всяко същество трябва да слезе на земята, за да си поправи погрешките.

Сега вие сте дошли на земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат – вашето богатство да ви намери. И като си свършите работата, тогава имате право да си починете, да живеете на земята както искате, но непременно трябва да посадиш нещо. Сега някои разбират, че човек трябва да се разкайва. Разкая. Българите казват: „кай-кай-кай“. „Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо. Това е разкаяние. Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно. Направиш две погрешки – две житни зърна. Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде. Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка?“ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва. Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу. И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост. Това е поправянето. Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка. Казал си му: „Съжалявам, че те обичах!“ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“? Значи, че не си в състояние пак да го обичаш. Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си. Е, как ще я поправиш? Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам!“ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича. Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам!“ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам. Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш?“ Как ще изтълкувате това? И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“. „Мразя“ знаеш ли какво значи? Да мразиш, значи да смразяваш. Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого. Че тогава болест не го хваща вече. Да мразиш двама души, значи да ги смразиш. Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат. Туй трябва да придобием. Или с други думи казано, приспи ги двамата или ги напои с вино да не се карат. И питам: Кое е по-хубаво: да ги напоиш с вино и да се опият или да ги смразиш? – Да ги смразиш е по-хубаво. – Ама вие не смразявате хората, вие ги карате да се карат – с мраз.

Та казвам: Аз ви извеждам тия неща, за да ги разгледате научно. Имате една нечиста вода. Вие имате желание да я изчистите. Трябва да знаете закона за филтриране. Един филтър ви трябва. През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние. Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота. Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира. И само филтрираната вода е полезна за пиене. Има доста нечистотии из въздуха и докато почнат аеропланите с електричество да се вдигат във въздуха, ние ще се намираме в едно трудно положение. За в бъдеще аеропланите ще се вдигат с електричество, а не с бензин, за да бъде въздухът чист. Те няма да се вдигат с горене, нито с дим.

Та казвам сега: Карайте вашите аероплани с електричество, а не с бензин. Образувайте вашите машини с електричество, а не с бензин. Пушек да няма в мислите ви. В мисълта ви горенето трябва да става без пушек. И в нас здравето седи в пълното горене. Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно. Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния. И когато в мисълта светлината не е в своята пълна степен – защото някой път и светлината има пушек, а пълно горене трябва да има в мисълта. Мисълта трябва да бъде абсолютно чиста, защото твоите мисли, чувства и постъпки трябва да отидат в духовния свят, и ако ги приемат там, ти ще се радваш, и ако не ги приемат, те ще ги върнат и ти ще почувстваш голяма скръб. Ако е нечиста, скоро ще се върне твоята мисъл и ще ти кажат тъй: „Тази мисъл е недовършена.“

Та сега ние се намираме в един свят, дето мислим, че сме много добри хора. Аз разбирам, като ми каже някой, че съм много добър цигулар, това значи, че зная да свиря много хубаво. Но аз, като свиря, сам си виждам погрешките. И ако остане други да ме поправят, тя е закъсала работа. Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив. Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор. Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи. И сега нали всички вие сте критици. Вие всички сте капелмайстори. Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение. Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение. Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате? Е, как трябва да кажете, кажете ми сега. Двама артисти се коригират. Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава!“ И той го изпява. Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно!“ И двамата се коригират. Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти!“ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети. Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно. Той вижда, че ще влезе в критика. Казва на първия: „Я го изпей ти!“ И той го изпява. „Хубаво го пееш.“ Същото казва и на другия – да го изпее. И казва: „И двамата хубаво пеете.“ Защото всякога, когато поправяш едного, ти трябва да знаеш как да го поправиш.

Един българин намерил сега във вестниците – българите все обичат да изобретяват нещо – намерил нещо той по радиото, едно ново изобретение. Та един кръг има. Цялата земя представлява така, че като намериш една станция, има една светлина там, и веднага свещта ще се запали. Ако не се запали свещта, криво е значи, станцията не се осветлява. Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали. Когато мисълта не е права, свещта не се пали. И с чувствата е същото. Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва. Когато чувството не е право, свещта не се запалва. Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира. Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави. Когато чувствата се запалват, те са прави. И когато мисълта се запалва, и тя е права. Щом мисълта и чувствата не се запалват, и светлината не се запалва. Щом огънят не се запалва, щом постъпките не се реализират, нещата не са прави. А щом светлината се запалва, и мисълта, и чувствата, и постъпките са прави. Ако няма светлина в нашите мисли и чувства, ние не сме на тази станция – не че ние сме криви, но ние не сме намерили станцията.

Та казва Христос: „Горко на света от съблазните!“ Мисълта „Ако не станете като малките деца“ да остане във вас. Всички трябва да се учите. Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора. Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са. Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това? Как го измислиха това нещо? Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито. Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна. А кои вежди са тънки – за това така е общо казано. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са?“ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди. А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите. Като срещна някоя с такива тънки вежди, казвам: „Каква интуиция! Колко се радвам като виждам тънки вежди.“ Казвам: „Бих желал и аз да имам такива тънки вежди.“

Сега да оставим нашите възгледи – какво сме били. Защото не трябва да се хвалим със своето настояще, нито със своето минало, защото не сме дошли до онова съвършенство. Какво ще се хвали един, който е голям вол. Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила. Че всичките волове се страхували от неговата сила. И че всичките други волове се страхували от него. Няма какво да се хвалим с това. Или вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на земята. Не знаете колко птици има на земята. Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на земята не знаете. И не знаете колко килограма вода има в морето. От това зависи вашето щастие. Ако знаеш колко килограма има, всичко можеш да направиш. Ако не знаеш – не можеш.

Възможностите тепърва идат. Ние нямаме още възможности. Сега имаме, но не сме работили. Отсега нататък има да работим. Ама вие по музика колко октави можете да вземете? Една октава, нали? Някой казва, че е много праведен. В небето той е още дете. В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави. Певци са те на четири октави. И това се счита, че още не е нищо. Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави. А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват? Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави. Остава още „си“ да вземе. Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава. Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности. Ние сме хора, които не работим. Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са. И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил. Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото. Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото. На някои от вас долната част на челото не е развита. На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва. Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия. Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица. А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита. Че това е хубавото. В тях всичко е красиво. Тогаз казвам: Работил е този човек!

Та казвам: Трябва да работим над челото си. Че като видят лицето ви от невидимия свят, да видят, че сте работили, и да бъдете доволни и вие, че сте работили. Защото в онзи свят вие ще идете с главата си. Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригиналът, който е направен – главата си ще вземете със себе си. И лицето си, и душата си ще носите със себе си. И духа ще носите, и вашите крака ще носите. В онзи свят без крака не приемат. Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш. В онзи стих се казва: „По-добре да влезе с един крак в Царството Божие.“ Това подразбира: По-добре да влезеш с една любов към Бога, а другото ще се създаде. Ако имаш Божественото в себе си – Божествената Любов, другото ще се пресъздаде. Божествената Любов е в състояние всички ония недоразумения, които имате, и отрицателни мисли да ги пресъздаде.

Та дръжте се за Божественото. Не мислете за вашите погрешки, имайте ги като едно добро възпоменание. Радвайте се, че сте направили погрешки, защото в тия погрешки ти научи много полезни работи. Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо. Радвайте се за всичко онова, което сте придобили. Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти. И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто. Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме. Това е животът. А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро. И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили. Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки. Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание. Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен. Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка. Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица. И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо. И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица. Един ден тази бедна вдовица ще им бъде полезна. Та някой път, като направиш едно добро, ти може да пострадаш. Ти не можеш да подигнеш един човек, ако с него заедно не пострадаш.

Та казвам: Не съжалявайте, че сте направили едно добро! Никога не съжалявай, че си извършил Волята Божия. Ама вие веднага съжалявате, че сте изпълнили Волята Божия. Съжаляваш, че си направил едно добро. Че доброто е Волята Божия – поучил си някого. Сега не критикувайте! Критикувайте, но с любов. Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си. Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз. Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си. Аз ще му кажа така: Имам един гребен, много хубав, купил съм си го. Ама нещо особен е този гребен, като мине през космите, предава на космите нещо особено и човек придобива нещо. Ще ми бъде много приятно, ако ми дадеш да ти вчеша косите. И тогава аз, като го чеша, отподире с другата ръка събирам въшките, ще ги туря в джоба си и казвам: Много добра коса имаш! И каквито неща има в главата ти, в космите – много се радвам, че те вчесах.

Та сега желая вашите приятели да ги чешете с гребена така.

Отче наш

1. Утринно Неделно Слово, държано на 25 септември 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев.

Небето малко облачно, времето меко и тихо.

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, сега, казва, казвам, човек, може, земя, път, свят, глава, живот, знаете, дойде, каже, хубаво, всички, работа, погрешка, работи ,

 Утрини Слова Неделни беседи , София, 25 Септември 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder