НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Кибритени клечки

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Кибритени клечки

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, сега, хора, казвам, любов, бог, казва, свят, цел, всички, живот, път, земя ,

Общ Окултен клас , София, 31 Август 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„В Начало бе Словото.“

Имате ли някаква тема зададена? Пишете върху „Отличителните черти на човека“.

В живота има много певци, но всички певци не пеят еднакво. И всичките певци не са еднакво даровити. В пеенето не са еднакво даровити. Всичките хора не са еднакво умни. Различават се в проявата на своята умствена деятелност. Често се смесват чувствата с човешката мисъл. Запример, понятието за човешкото зрение какво е? Казвате: „Трябва да види човек, за да повярва“. Има неща, които след като ги видиш не може да повярваш. Една бучка захар виждаш, че е бяла, но ни най-малко виждането не показва, че си видял захарта. Значи авторитетът за този случай за онова вътрешно понятие е езикът. Ти като близнеш, може да знаеш дали това е захар. Значи захарта има известни отличителни черти, относителни са. Очите не са авторитет за познаването на захарта. Туй е така на физическото поле. Вземете религиозните хора. Ти по какво може да познаеш един религиозен човек? С гледане религиозният човек не се познава, трябва да го опиташ. Има известни отличителни черти. Значи, духовният човек носи известни отличителни черти на лицето си. Щом ги има, той е религиозен. Но малцина знаят тия черти. В сегашното положение на хората има една опасност. Бедните хора, когато дружат с богатите, развалят се. Невежите, когато дружат с учените хора, стават горделиви, започват да мислят, че и те знаят нещо. Когато желязото дружи с огъня и то става като огъня. То мисли, че е като него. Щом се извади от огъня, веднага туй желязо изгубва своята сила. Има известни хора, които като влязат в едно общество, стават религиозни. Щом излязат от това общество, след няколко години изстиват, стават черни. Казвам: Има една религия, която наричам гримовна. Тази дума не е толкоз ясна. Знаете ли какво значи „гримовна“? Когато човек се докарва някак си. Запример, човек си гримира лицето изкуствено. Може да вземе разни пози, да изразява скръб или радост, или чувство на достойнство, или пък чувство на смирение. Когато човек се смири, образува буквата „G“, българското „Г“ или латинското „S“. Наведе се, има смирение. Имате изстиване. Всякога, когато хората изстиват, се свиват. Когато се стоплят се разширяват.

Сега трябва едно правилно възпитание. Правилно възпитание на човешкото сърце, на човешкия ум, в една фаза, дето хората трябва да знаят как да възпитат сърцето си, как да възпитат ума си. Ако сърцето не знаете как да възпитате, ще стане хилаво. Ако ума си не знаете как да възпитате и той ще стане хилав. Запример, когато хората преминават през големи скърби, на техните лица се явяват известни дълбоки бразди. Когато не са минали през страдания, лицето не е набраздено. Набразденото лице показва, че е писано повече. Но ако се напише на човешкото лице само скърби и страдания, каква полза има, че човек е страдал? Какво нещо е страданието? То е процес на умственият свят. Чрез страданието, човек разбира своя ум. Тогава може да се покаже каква е била еволюцията. Ползата от страданията е, че при големите страдания, през изпитанията, през които е минавал човек в миналото, както индивидуално, така и колективно цялото човечество, той се е научил да мисли. Например, земята е минала през разни фази. Било е време, когато оста на земята е била хоризонтална спрямо нейната орбита. Но знаете ли какво е било положението на земята? На живота? Било е време, когато остта е била перпендикулярна спрямо нейната орбита, спрямо плоскостта на орбитата. Сега е наклонена 23 градуса. Сега какво отношение може да има за една хоризонтална ос на земята или една перпендикулярна ос? Значи, когато земната ос е била хоризонтална спрямо нейната плоскост, тогава земята е спала, в спящо състояние. Нямало онзи умствен живот, интелигентността била извън земята. Ставали големи пертурбации в цялата земя, вътре и вън. С подигането вече на оста, става пробуждането на земята, тия същества, които дошли. При явяването на човека на земята оста е била перпендикулярна. Та казвам: Всеки един от вас, когато човек се събужда религиозно. Най-първо един светски човек, неговата орбита е хоризонтална спрямо пътя, в който върви и той се движи около някаква идея. В него стават големи пертурбации, без да разбира смисъла. Човек може да страда, без да разбира защо страда. Има големи страдания. Някой път хората мислят, че като умрат ще отидат да кажат на Господа колко са страдали. Бог ни най-малко не се интересува от нашите страдания. Страданията са една задача. Мъчнотиите произтичат от онова, което учиш. Ако си научил нещо, тогава има смисъл. Ако си страдал (и) нищо не си научил, няма никакъв смисъл. Да кажем, човек е страдал за да стане добър. Ако не е станал добър, какво ще разправя за своите страдания? Понякой път вие питате: „Защо са страданията?“ Един възпитателен метод са за вашия ум. Ако разбирате смисъла на страданието, тогава ще започне да се реформира вашето лице: челото ще се подигне, ще излезе напред. Челото е полегато 75 градуса, а до 90 градуса има 15 градуса отклонение. Лицето трябва да бъде перпендикулярно спрямо оста на гръбнака, т.е. ние вземаме за основа центъра на слънцето и центъра на земята, теглим една права линия, спускаме отвес и именно към този перпендикуляр, който се спуща от слънцето към земята върви човешкото тяло. Трябва да се приближи. В по-раншните времена челото се е отдалечило. В растенията, в рибите, с излизането на птиците във въздуха постоянно се изменя и оста на човека, неговият умствен свят се изменя, започва да се подига. В млекопитающите както виждате тяхната ос на гръбначния стълб е хоризонтална спрямо земята, понеже са поставени при много неблагоприятни условия. Тия излишни сили, които не може да употребят, да се освободят от мъчнотиите.

Та казвам: Сега препоръчват, когато проучват електричеството, ако падне на лицето, обърнете го на гърба. Ако го обърнете на гърба, ще му помогнете, а ако не го обърнете, няма да му помогнете. Ако падне на гърба, обърнете го на лицето, ако падне на лявата ръка, обърнете го на дясната. Ако паднете на лицето, обърнете се на гърба, а и ако паднете на лявата страна, обърнете се на дясната. Ако паднете на дясната, обърнете се на лявата. Ще вземете едно противоположно положение. Сега трябва да се разбира научната страна. Много пъти хората търсят лесният път. Кой е най-лесният път в света? Най-лесният път е яденето. По-лесен занаят от яденето няма. Но от този, най-лесният занаят, излязоха най-големите нещастия за човечеството. Някой казва: „Какво има ако близна?“ Не е опасно да близне човек. Но питам: Ако вие близнете една бучка захар, която има 2000 градуса температура, какво ще стане с езика ви? При 2000 градуса да близнеш, знаеш какво би станало с езика? После, при съвременното възпитание хората не разбират какви пертурбации произвеждат разните чувства в хората. Например, вземете, ако във вас се яви чувството самоуважение. Има едно нормално самоуважение. Божествената страна на самоуважението е да зачиташ всичко онова, което Бог е вложил в тебе. Но, ако ти помислиш, че по-умен човек от тебе няма, ти си на крив път. Да мислиш, че ти си най-умният, ти си вече на кривия път. Ако ти дойде тази мисъл, как ще се излекуваш? Сега явяват се хора, които казват, че в духовния свят той виждал, виждал ангели, но то още не е една реалност, че виждал ангели. Не че не е реално, но ти може да видиш сянката на един ангел. Да кажем ти може да слушаш един музикант, но туй, което слушаш няма да те направи музикант. Този музикант, този певец може да ти дадат само едно малко подбуждение. Опасността в сегашният свят е, че ние сме в един свят, минаваме през един свят на изтъркани кибритени клечки. Минаваш, вземеш една клечка, драскаш, не се пали. Втора, трета, четвърта драскаш тия клечки, но те нямат запалки. Новото в света е новите клечки, които идват. Всичките религиозни мисли на миналото са издраскани клечки. Запример, ти казваш, че трябва да се молиш на Бога. За да се молиш на Бога, трябва да имаш един повод. Този повод трябва да е нов. Не трябва да е стар повод. Ако ти се молиш за жена си, кой досега не се е молил за жена си? Ако се молиш да се жениш, кой досега не се е молил да се жени? Ако ти се молиш да бъдеш богат, кой не се е молил за богатство? Ако се молиш за сила, кой не се е молил за сила? То са все издраскани клечки. Сега аз искам вие да разсъждавате. Вие да дойдете до положението. Аз не поддържам онази философия да направим някои хора, да ги убедим, да започнем да ги учим наново. Много неща у нас са турени не на място. Първоначално, както е направен (човек), много добре е направен. После дошли други майстори, които са го поправили и някои неща не са на място. Сега трябва да дойде един майстор, да дойде да постави (всеки винт), всяко колелце, всяка част на своето място. Запример, ние говорим за Любовта, но Любовта има степени. Има полова Любов, която има две страни: полова Любов у мъжа и полова Любов у жената. Човек се е разделил. Що е половата Любов? То е един сложен въпрос. Защото в природата нещата, ако не се раздвояват, те не може да работят. Какво нещо е пол? Българите имат стан и там имате две кросна. Едното кросно е при тъкача, хоризонтално поставено. Той го туря при гърдите си, а другото кросно е при краката, по-далече и там е навито всичкото платно, което трябва да се тъче. Има един процес, то са два полюса. Аз ще ви попитам де е женското кросно и де е мъжкото кросно? Мъжкото кросно е долу, дето е навито нетъканото платно, а женското кросно, на което се навива тъканото платно. Буквално този въпрос не седи така.

Понякой път вие мислите за Бога като човек. Искате да отидете при Бога да му кажете като на някой човек, да кажете: „Не знаеш ли, че ние страдаме?“ Такова нещо не може да стане. При Бога така никога не можете да идете. Как ще идете при Бога, когато се казва, че той изпълня всичкото небе, цялото пространство изпълня. Как ще си Го представите? На какво ще Го уподобите? Вие на Бога ще му дадете човешко лице, но Бог създаде тия лица. Хиляди свещи представят слънцето, но слънце ли са те? Вие, не че не може да идете при Господа, но по този механически начин не може да идете. Казват: „При Бога никой никога не може да иде, ако не е чист“. При Бога никой никога не може да иде, ако не е добър, милостив. Ако не е разумен. При Бога никой не може да отиде, ако не обича. При Бога никой не може да отиде, ако няма светлина, ако не е свободен. Защото в молитвата на човека за в бъдеще трябва да влизат три елемента. Ти не може да се молиш, ако нямаш Любов. И не може да се молиш, ако нямаш знание. Ти не може да се молиш, ако не си свободен. Да кажем вие искате да се молите и после си задавате въпроса: „Защо трябва да се молим?“ Вашата молитва остава безпредметна. Ако вие се запитате защо трябва да дишате – заставени сте, искате, не искате – ще дишате. Може да си зададете въпроса: „Не може ли хората без да дишат?“ Питам: Отде се роди този въпрос? Не може. Защо хората питат? Има същества, които не дишат като нас; има същества, които не дишат въздух. Ако влезете в по-рядка среда, в етера, или душите, които заминават в другият свят, не дишат като нас. Те дишат подобно на дишането на рибите. Рибите дишат като минава водата през техните хриле. На хората водата не трябва да минава през дробовете им. Но има един процес на дишането. Питам сега: Ангелите молят ли се както хората? За тях казват, че ангелите поднасяли човешките молитви, както тамяна поднасят на огън, да дими. За тях нашите молитви са дим, който поднасят пред Господа да кадят. Като турят в кадилницата нашите молитви са тамян и като минават през този огън се опитва доколко молитвата е съществена. Тъй както развивам въпроса, всичката идейност на молитвата изчезва. Представете си, че ти се молиш, но сърцето ти има някакво користолюбие. Вие се молите понякой път; и религиозни хора има, които като се молят са много тщестлавни. Молят се високо, за да ги чуят. После, разправят се, много тщеславни са, много горделиви са религиозните хора. Той казва: „Три часа съм се молил“. В три часа какво е казал на Господа, кажете ми? Напишете си една молитва от три часа. Напишете най-хубавата молитва за три часа. Направете една молитва. Той, човекът, не се е молил три часа на Господа. Хубаво е и три часа да се молиш. Тия три часа в 1 секунда може да ги кажеш. Две думи може да кажеш и вследствие на това религиозният живот се разваля. Много хора започват добре, свършват зле. После, религиозните хора стават нетърпеливи, горделиви, избухливи. До едно време вървят, но охлузва им се кожата, те се приближават и започват да се хвалят кой колко се молил. Тогава ще ви приведа онзи пример с онзи анекдот, дето трима души имали една печена кокошка и не се споразумели да си я разделят. Всеки искал да вземе най-хубавата част от кокошката. Всеки се счита за много достоен. Не могли да се споразумеят. Най-после дошла една идея. Казват: „Да легнем да спим, че който сънува най-чудният сън, той ще изяде кокошката“. Легнали да спят и тримата. Спали един час. Събудили се и първият започнал да разправя. Казва: „Чуден сън видях – като започнах да слизам в земята, ония пропасти сто километра; 200, 300, 1000, 2000, 3–4–5–6 хиляди километра, един гъст огън. Разправят за чудесии“. Другият казва: „Мене като ме грабна нещо, че като влязох в слънцето, че чак до дъното на слънцето, до центъра“. А третият казва: „Аз като ви видях, че единият отиде в земята, а другият отиде в слънцето, рекох си: Няма да се върнат тия хора, аз станах и изядох кокошката“. Аз бих ви дал едно правило: Вземете си едно хубаво огледало за молитва, без дефект и като се молите, огледайте се. След като се молите, огледайте се дали си се молил право или не. Ако след като си се молил твоето лице постоянно се поправя, молитвата е права. Ако лицето ти след молитвата не се поправя, молитвата ти не е свят. Това е правило с малки изключения. Не може човек да се приближи при Бога, при Разумното Същество, при най-благородното същество в света и да не замязаш на Него, да не придобиеш качества от Него. Ти като отидеш при Бога, ще се поставиш в едно положение, дето правилно можеш да възприемаш нещата. Ти туриш за себе си, че си достоен. Ще оставиш настрана всичко – какво е достойнство, с каква дреха трябва да се облечеш. Който отива при Господа, все трябва да се облече с някаква дреха. Представят хората, които отиват при Бога с бели дрехи, със златни колани. Сега нас ни интересува в новата религия, начинът за подигането на човешкият ум и на човешкото сърце. Всичките изпитания, които имаме, то е за облагородяване. Мъчнотиите и препятствията, които срещате, те са един метод за възпитание. Без страдания, без изпитания, вие не можете да имате никакви придобивки. В старо време Питагор, който се учил в Египет, в неговата школа имало ученици, които по 4 години е трябвало да мълчат. Най-първо един ученик ще го подложат на иронични подигравки, четири години подигравки. Който могъл да издържи, той вече се приемал за ученик. И сега е същото, хората като знаят, че сте станали религиозни ще започнат да ви подиграват. Тия духове, които са подигравали едно време хората и днес ще ви подиграят. Ще ви кажат, че вашият ум не е на място, че вие сте смахнат, че не мислите хубаво, че вие сте (се) заблудили. Много работи може да ви припишат. Онзи, духовният човек трябва спокойно да изслуша, тъй както един бастун. Трябва да се подчини на течението. Защото има разни противоположни течения. Има течения долни, има и горни течения, противоположни. Щом срещнеш едно противоположно течение на себе си, ти ще се дигнеш над него, ще го разгледаш научно, ще гледаш туй течение да го използуваш. Сега, за да се използува, ти трябва да разбираш ония закони, по които човек се развива. В човека има четири основни неща, на които човек трябва да обръща внимание. Първото положение на своето подсъзнание. – То е Божественият склад на всички ония придобивки на миналото. Свръхсъзнанието – то е висшето Божественото съзнание. То са двата полюса. Единият – подсъзнанието, другият – свръхсъзнанието. Подсъзнанието това е запад, а свръхсъзнанието е отгоре. Тогава над подсъзнанието имаме съзнанието. То е човешкото съзнание. И имаме самосъзнанието, което съответствува на свръхсъзнанието. Ти от подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, нещата трябва да ти станат ясни. От съзнанието трябва да минеш в самосъзнанието, както хората сега са минали. Сега много малко хора има. Има една книга писана на английски и представя около 19 души в света. Има велики хора, които досега са придобили свръхсъзнанието. Има един, който ги е наредил на степени. Сега хората са дошли до самосъзнанието, а някои са още в подсъзнанието. Има хора, които са в подсъзнанието, други в съзнанието, трети в самосъзнанието и най-напредналите хора в свръхсъзнанието. Подсъзнанието се отличава с туй, че виждат погрешките. В съзнанието ти само чувстваш страданията и несгодите на живота, чувствуваш, когато си в съзнанието виждаш само несгодите. Туй ти е неприятно, онова ти неприятно. Нямаш понятие да страдаш за своята погрешка, само несгодите чувстваш. Считаш, че всичките погрешки са вън, ти никаква погрешка не правиш. В подсъзнанието вие мислите, че всичко в света е създадено за удоволствие, за вас. В самосъзнанието ти виждаш своите погрешки, отличаваш своите добродетели и съзнаваш своите погрешки. В свръхсъзнанието виждаш бъдещите блага, които Бог е приготвил и че тия блага даром няма да дойдат, но ти трябва да работиш за тях. Сега разни методи ти употребяваш. Един от най-хубавите методи е, когато ние говорим за Божествената Любов. Под думата Божествена Любов аз разбирам следното: Съзнавам, че всички същества, каквито и да са имат, еднакви права на Божествените блага. То е Любов. Ако ти така не съзнаваш, това не е Божествена Любов. Ако ти съзнаваш, че ти имаш изключително право, понеже считаш, че си царски син, че си княжески син, че баща ти бил богат, че бил учен, това са неща, външни придобивки. Ние говорим за човека, понеже всички същества, които са създадени от Бога, Бог ги е създал с определена цел. На всяко едно същество Той отделил място да живее, да се развива и има предназначение, икономия на Божествения свят има. Когато влезете в този свят трябва на всички хора да гледаме така. Тия хора, които търсят своето щастие, човек, който търси своето щастие както сега, той никога няма да го намери. Никой досега не е намерил своето щастие. Щастието може да се постигне само, когато съзнаем онази цел, която Бог е вложил в живота. Целта на човешкият живот е Любовта. Без Любов не може да имаш никаква цел. Целта е нещо вътрешно, условията са външни. Някой казва: „Ти обичаш някого повече“. Защо го обичаш? Ти за да обичаш някой предмет трябва да си по-близо, или другояче казано: ако ти живееш в своето подсъзнание, ти не може да имаш тази Любов, както ако живееш в своето свръхсъзнание. Подсъзнанието взема, свръхсъзнанието дава. Съзнанието ти взема, а самосъзнанието ти дава. Казвам: Ако ти не познаваш тия двата процеса, ако всички в света трябва да ти дават, ти не може да бъдеш щастлив. Значи, за да бъдеш щастлив трябва да съзнаваш в себе си, че всичко ти е дадено от Бога. После, онова, даденото трябва да го обработиш и да дадеш плод. Ако Любовта в тебе няма корени, клонища, цвят и плод, тази Любов не е Божествена. Вие сега казвате: „Да прекараме този живот, че в следущето прераждане“. Оставете тази философия за следущето прераждане. Може да е писано, но то е буквално тълкувание. Казвате: „Какво ще бъде следующето прераждане?“ Казвам: Каквото е сегашното. Казва: „Какъв съм бил в миналото?“ Казвам: Какъвто си сега. – „Ама не съм ли бил някакъв цар, някакъв княз?“ – Ако човек е цар, какво ще придобие? Допуснете, че вие сте били в един университет, слушали сте най-знаменити професори. Ако знанието, което са ти дали и нищо не си приложил в живота, какво те ползува? Наскоро имаше един студент, който до 72 години е бил все студент в един университет в Германия. Най-старият студент, който като влязъл от 20-тата си година до 72 година все студент бил и си заминал, без да свърши университета. Животът е един университет, в който вие сега живеете. Какво сте придобили в този университет? Понякой път направете някой опит. Преди няколко време дойде при мене един човек, за пръв път го виждам. Млад човек от Разградско. Казва: „Знаете ли защо дойдох?“ Казвам: Не зная защо си дошъл. – „Жена ми беше бременна. Аз съм чиновник. Не иска да носи това дете, не иска да го роди, направи аборт. Вследствие на това, усложнява се въпросът, има кръвоизлияние и най-после не може да се спре кръвта. Една рецепта ми дадоха и ми трябват 115 лева. Ида при тебе да ми услужиш“. Сега, жена му пометнала, нямал пари, идва да му платя за тази рецепта. Аз сега седя и ми преминава една мисъл. Той седи и намира се в двоумение дали ще му помогна, съмнява се дали ще му помогна или ще го пратя за зелен хайвер някъде. Казва ми, че в 10 деня отгоре ще върне парите, но пак се двоуми в себе си. Аз го виждам, че се двоуми, дали ще ги върне или не, защото има отзвук в мене. Казвам: Въпросът не е за 10 деня дали ще ги върнеш за 10 деня, но аз турям дали ще издържиш на думата си. Не му проповядвам, нищо не му казвам. Трябваше да му чета една лекция, но жена му вече пометнала. Той обича жена си, иска да ѝ помогне. Казвам: Почакайте отвън. Вие ще идете при Бога, жена ви е пометнала, вие ще идете да искате пари. Аз помислих, имам един цяр за спиране на кръвта, но казвам: Не трябва. Нека си купи цера за 115 лева. Аз искам да се освободя. И в мене се заражда въпросът 115 лева отгде да ги намеря? Не са много, 115 лева, намерих ги, но казвам: Ако му дам моя цяр, може да злоупотребят с него. Аз ще спечеля 115 лева, но лека може да не е на място. Нека си вземе лекарството оттам, отдето са му препоръчали, да мисли, че съм му помогнал. Казвам: Ще направя един опит, дали след 10 деня той ще си издържи думата, защото досега на колкото съм дал, нито един не си издържал думата. След него иде един руснак с едно дете, и на него жена му болна. Те ходят, отук ги изпъдили, оттам ги изпъдили, в митрополията някой дякон ги изпъдил. Казал му: „Да ме не смущаваш, да си вървиш“. Среща го една баба и му казва: „Ти трябва да идеш на Изгрева, има един човек, който ще ти помогне“. На основание на тази баба, която му казала, че аз съм щедър човек, иде с детето. Казва: „Три деня не сме яли, гладни ще умрем“. Сега аз се чудя какво трябва да се направи. Казвам: Жена му болна, гладни ще умрат, работа нямал. Казвам: Почакайте. Хайде и на него давам 100 лева. Аз му поблагодарих, че се отървах със 100 лева. С първия се отървах със 115 лева. От моето гледище, те са като двама разбойници, които ме хванаха и колкото пари имах, аз ги дадох. Какво се разбира разбойник? Ако бях на неговото положение, аз как щях да постъпя? Казвам: Дали този човек ми говори истината или ме лъже? Аз искам да разбера дали лъже или не. Казвам: Дай парите, после изучавай. Докато разреша дали лъже или не, аз ще се опетня. Ако допусна, че ме лъже, макар, че имам всичките данни, зная че някой човек ме лъже. Като разглеждам лъжата, струва ми се, че не говори истината. Казвам: Аз ако бях на неговото място и аз щях да говоря както той говори. Казвам: Сега аз изучавам, какво аз трябва да извлека. Защо страдат тия хора? И единият и другият пострадали, понеже жена му искала да бъде щастлива, но без да страда, и другият руснакът, и двамата спадат към една и съща категория. Ние искаме да бъдем щастливи в света, без да изпълним Волята Божия. Човек, който иска да изпълни Волята Божия, той трябва да бъде готов за всяка работа. Той трябва да използува най-малките случки. Да допуснем един беден човек пада кърпата му от джоба. Може да си професор, дигни кърпата му. Дай я. Казваш: „На този простак ще дигам кърпата?“ Ако е високопоставен, да му падне копринената кърпичка ще му я дадеш, но има пристрастие тука, има користолюбие. Понякой път виждам духовните хора, искат да обърнат някой богат човек, че да вземат парите му. Това не е Божествено. Те са търговски сметки. При тебе дошъл един човек. Ти трябва да почерпиш един урок от него, ще говориш ясно на този човек, както баща му ще каже. Казваш: „Тебе баща ти е добър човек. Ти учиш. Без знание в света не може да учиш“. Ако следваш музика, изкуство, архитектура, без знания в света човек не може да се издигне. Знанието е Божие благословение. Сега считат, че младите само трябва да се учат. В Божествения свят старите трябва да се учат още повече. Аз гледам, много религиозни хора не искат да се учат. Казват: „Знания не ни трябват“. Мислят, че като идат в другия свят, веднага ще придобият знанието. Ще дойде един ден, когато знанието ще бъде общо, но то е в далечното бъдеще. Всичко, каквото придобие цялото човечество и вие ще го знаете. Ще започнете и вие да се раждате даровити и гениални. Цялото човечество трябва да мине през тази опитност, да има материал. Сега няма много материал, да се създаде гений. В света няма много материал да се създаде гений. Материал и за светии няма. Защото материал създаден няма. Как мислите: Един светия, ако срещне една млада жена, само ако се поколебае в ума си, той ще изгуби своята святост. Срещне те някой човек и като знаеш, че има няколко милиона, имаш друго разположение. Кажа ли ти, че няма нито 5 пари, вие имате друго разположение. Ако някой се облече добре, тури си цилиндър или копринени дрехи, или копринена дреха, казваме, че му тръгнало напред. Хубави са тия дрехи, ти може да четеш някоя книга отвън, някоя поезия. Хубави са тия работи, но поезията в живота, в природата има друга една поезия. Добрият живот, това е една поезия, която трябва да изучиш. Ако има една поезия да учиш, то е доброто. Ако има една поезия да учиш, то е Любовта. Ако има една поезия да учиш, то е Божията Мъдрост и Божията Истина. Всичките ония добродетели, търпението, то са все поезия. Представете си, че кацнал един комар на вашата ръка. Вие може да махнете, да го утрепете. Никой няма да иска да ви смути, но как трябва да постъпите? Комарите разбират, имат един усет. Ако във вас съзнанието е силно, ако концентрирате съзнанието си, образува се едно магнетическо движение около вас и нито един комар няма да кацне на вас да ви хапе. Аз считам всяка една нечиста мисъл е един комар, който ви ухапал. Най-първо вие давате повод, привличате я с нещо. Питам: Една овца как привлича един вълк? Като се угои хубаво, както помисли, че е с хубава козина, тя вече всички вълци привлича. Когато вълкът влезе в стадото, най-хубавата овца ще намери. Кой привлича един грозник? Нещастието на хората винаги се привлича от богатството. Когато човек е богат умствено, когато човек е богат сърдечно, когато човек е богат със сила, винаги тогава ще дойде изкушението. Един неприятел, когато ще дойде, тогава ще го намери. Сега аз искам да ви наведа на следната мисъл. Понеже минавате от стария живот в новия живот, който ви се дава, как трябва да го запазите? Най-първо не се завземайте да реформирате света, да виждате лошото в света. Най-първо вижте лошото в себе си, не се критикувайте, но след като намериш всичките свои погрешки завземи се да ги изправиш. Не изведнъж всичко да изправиш, но всеки ден трябва да поправяш по една малка погрешка. Да кажем всеки от вас е завистлив. Ако някому дадат по-голямо уважение, веднага ще ви бодне, всички съвременни хора и религиозните. Имаше един евангелски проповедник, който казваше: „Изгубих си целия живот. Целият живот ходих да проповядвам, не да си уреждам своите работи, но аз ходих да обръщам хората“. Този проповедник, който така мислеше го сполетя много лоша съдба. Всеки един, който е тръгнал в новия живот, трябва да бъде благодарен на Господа за благата, които му е дал. Ние трябва да изправим своите погрешки. Да ги поправим, не за да бъдем благоприятни, но трябва да впрегнем своите погрешки на работа. Без погрешки човек не може да работи. Вземете един художник, много книги е развалил, докато се научи да рисува. Един, който пише, много писалки, много книги е оцапал, докато се научи. Не е въпрос за оцапването, но да се научи хубаво да пише.

Да дойдем до същественото: Любовта трябва да надделее всички мъчнотии, които съществуват в нашия живот. Всичко, каквото се случва, да кажеш: „Такава е волята Божия“. В даден случай, ако си в полето, оправена ли овца трябва да бъдеш или мършава, дето има много вълци? Дето има много вълци, бих предпочел да бъда мършава овца. Дето няма никакви вълци, бих предпочел да бъда оправена овца. Вълкът никога не яде мършава овца. Като дойде до мършавата, бутне я по корема, остави я да пасе. Писанието казва: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи.“ (Както) онзи пример в Евангелието. Като се върнал онзи, младият син, който изяда имането на баща си, онзи, големият брат се разсърди. Туй показва, че сегашните вярващи хора не струват хас от грешните хора. Ние ставаме пристрастни. По-хубаво е да обичаш един грешник, отколкото един праведник. Грешникът е гладен човек, ще оцени онова, което му даваш. Праведникът е сит, защо ще го викаш да го угощаваш? Праведникът няма нужда от твоята Любов. Един ангел няма нужда ти да го обичаш. Може да обичаш един ангел, твоя работа е, но не мисли, че като го обичаш, ще му предадеш нещо. Ако един ангел те обича, то е по единствената причина, заради Любовта, която Бог е вложил в тебе. Той обръща внимание на Божествената Любов. Не за някакво лично достойнство. Вие сега не поставяйте онова, което сте онаследили от вашите бащи и прадеди, защото сте наследили някои лоши черти повече, отколкото добри. Уповавайте на онова, което Бог първоначално е вложил в душата, и което сега иска вие да развиете, да проявите Любовта. Аз като говоря за Любовта, не я считам придобивка. Любовта е едно условие, за да може човек да постигне всичко онова, което Бог желае. Любовта е постижение за онова, което Бог желае за нас. Без тази Любов ти не може да постигнеш своята цел в света. Първо, всички турете Любовта. Не че нямате тази Любов. Запример някои от вас мислят, че като се оженят, ще постигнат. Някои мислят, като станат богати, ще постигнат. Някои мислят като станат учени, ще постигнат. Някои мислят като станат силни, ще постигнат. Нищо няма да постигнат. Всички тия неща са хубави, те са условия в тебе. Те имат онова Божественото. Тия хора Бог ги създаде като едно условие за тебе, но не една цел. Цел в света е само Бог. И всички хора трябва да имат за цел да постигнат Божественото в себе си. Дотогава, докато постигнем Божественото, Писанието казва: „Отдавайте си почит един на друг.“ Сега понякой път забелязвам нямаме добра воля да се почитаме. Ако, пише закона на един войник, ако не отдаде чест на капитана, веднага ще го арестуват. Мене ми разправяше един войник във Варна. Брат му полковник, а той обикновен войник. Един ден излиза като войник да се разхожда, среща брата си и не му отдава чест като на полковник. Той му казва: „Войник, от коя рота си, защо не даваш чест?“ – „Нали си ми брат“. – „Тук няма брат, тук е полковник“. И той го арестувал за три деня. Вие казвате: „Нали сме братя“. Братя сте в къщи, но отвън има полковници. Този грешният живот на хората, той е светският живот, ред и порядък има. Когато дойде Христос, Той се съобрази. Казват: „Вашият учител ще си плати ли данъка?“ Христос казва: „Царете от кого вземат данък, от своите синове или от поданиците?“ Но за да не ги съблазни, казва на Петра: „Иди с мрежата, хвърли я, ще уловиш една риба и ще намериш една златна монета. Плати за теб и за мене.“ Казвам: Всички вие трябва да бъдете много умни, да не разсъждавате така механически. Първо в лицето на всеки един човек да виждате най-малкото проявление на Божествения Дух. В знанието на всеки човек да виждате най-малкото проявление на Божията Мъдрост. В движението на всеки един човек да виждате свободата. Като видите да пъпли едно дете, зарадвайте се, че то търси своята свобода. Детето се учи да ходи, за да намери истината. Ако човек не може да се движи, ако човек не може да мисли, ако човек не може да обича, той не може да служи на Бога. Първото нещо в Любовта – да възпитаме сърцето. В Божията Мъдрост да възпитаме ума и в Божията Истина да възпитаме волята. Само така можем да постигнем само онова, което желаем за в бъдеще. Казвам: В бъдеще колко поправки трябва да имаме? Аз виждам вашите вежди трябва да се поправят. На някой веждите са криви, на някои носовете не са на място, на други устата не са на място, очите не са на място. На други челото е изкривено, няма тази линия. На някои времето е слабо развито, у други музикалността е слабо развита. В някои цветовете са слабо развити. В някои от вас различаването на добро и зло е слабо развито. Вие познавате само големите черти. Та казвам: В новата епоха се изискват хора с приложение. Казвам: ДА СЕ СЪЕДИНИМ ДА РАБОТИМ. Всеки трябва да има желание да направи нещо от себе си. Всеки трябва да си тури цел; каквато цел – туй ще постигнете. Ако вие мислите, че ще постигнете нещо, без да работите над себе си, вие се лъжете. Вие турете цел само каквото можете да направите. Какво ти сам може да направиш? Десет души ако се съберат на едно място ще направят нещастие. Турете си доста велика цел, да проявите Божията Любов, че който ви види да каже: „Този човек има Любов“. Като проявите Божията Любов, Божията Мъдрост, да кажат: „Знание има“. Като проявите Божията Истина, да кажат: „Тия хора са свободни“. Аз наричам светлина – при всичките условия, не се обезсърчава. Този човек, който носи светлината и в най-тъмната нощ, той ще намери своята цел. Ако един вълк намира кошарата, защо един човек в тъмната нощ да (не) намери своята цел? Ако бухалът може в тъмната нощ да намери някоя птица, защо и ти като този бухал, да не намериш своята цел. Ако бухалът може да постигне и ние можем да постигнем. Казвам: Положителните и отрицателните черти трябва да бъдат причина да вършим Волята Божия. Защото само така ще бъдем благоугодни на Господа. Бог е Който обръща внимание на всички същества. Преди те да са поискали, той ще приготви заради тях. Не, че с нашите молитви ще направим, но ние преди да сме поискали, Той е приготвил. Казвам: Сега ние трябва да се съвземем, онова, което Бог е приготвил за нас, да го разработим, да станем носители на новото в света. Всеки един от вас трябва да бъде една клечка, като драснеш да се запали новото. Ако много пъти драскате и не се палите, вие сте от старите клечки. Като драснеш, да пламне.

Казвам: Всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяка ваша постъпка трябва да бъде клечка, като драснеш, да се запалват, и мислите, и чувствата, и постъпките, да драскате.

Това е сега новото, което тази година ще прилагате.

Тайна молитва.

XVII година.
38 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 31 август 1938 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.

Бележка /на координатора Вергилий Кръстев/:
На 13 юли, 20 юли, 3 август, 10 август, 17 август 1938 г. лекциите са държани на Рила – езерата и са отпечатани в томчето „Двигатели в живота“ – (София, 1938 г.)
На 24 август 1938 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, сега, хора, казвам, любов, бог, казва, свят, цел, всички, живот, път, земя ,

Общ Окултен клас , София, 31 Август 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder