НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Честност и справедливост

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Честност и справедливост

Най-често използвани думи в беседата: може, честност, справедливстта, човек, има, работите, работи, казва, бъде, сега, другите, уредени, сила, честен, разликата, билет, урежда, трептения, път, справедлив ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Май 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Изпейте „Духът Божий“, „Всичко в живота е постижимо“.

Пишете върху темата „Разликата между постоянство и твърдост“. – Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Каква е? – Четете. /Чете се темата „Разлика между честност и справедливост“./

Доста труден въпрос, понеже е отвлечен. Честност и справедливост – това са отвлечени въпроси. Как може да се конкретизират, да станат по-ясни? Разликата между студено и топло каква е? Когато имате топлина и когато имате студ, какъв е резултатът, какво се произвежда? Или при друго едно състояние, да кажем когато човек е твърд, какъв е резултатът? Между твърдостта и мекотата каква е разликата, или вземете разликата между други две състояния – болен и здрав. Каква е разликата, когато човек се намира в едно болезнено състояние и когато се намира в едно здравословно състояние? Или разликата между гладния и сития, каква е? Вие може да вземете честността като ценност и справедливостта като друга ценност. Те по качество се различават. На какъв скъпоценен камък може да уподобим честността и справедливостта?

Всякога трябва да имате много определена идея в ума си. На какъв предмет да се уподобят? Как си представяте честността? Физиогномически каква черта ще дадете на честния човек и на справедливия? Ако един художник иска да нарисува един честен човек какви черти ще тури? Особени черти има честния човек. И справедливият има особени черти. Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми. Животното има своя форма и човекът има своя форма. Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите. Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга. Но тия кости имат една вътрешна връзка. Не може да турите костите където и да е. Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите? Или костите на пръста, къде ще ги турите? Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите? Честността къде ще я турите? Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите? Честността е опашката, справедливостта е главата. Туй е едно уподобление. Всяко куче, като го срещнете, маха опашка. Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи. Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката. Чрез опашката животните се карат да мислят. Ако животното престане да си върти опашката, то не може да мисли. Щом като престане да си върти опашката, то или заспива, или си подвие опашката и бяга някъде. И човек постоянно си трие носа. Защо? – Карате го да мисли. Тъй, че хване те хрема. Хремата е един процес да мислиш и ти постоянно се секнеш. С туй се събуждат тия центрове на мисълта.



Справедливостта е свързана с човешката мисъл. Честността е свързана с човешките чувства. Френологически те са два противоположни полюса. Ще разсъждавате. Имате AB – една права линия. /Фиг. 1.31/. С – е справедливост, Ч – е честност. Тези ъгли са равни. Казвам: Зависи от продължението на тия линии.

Справедливостта има свои качества. Справедливостта има седем качества. Честността и тя има седем качества. Тогава, ако ви попитат тъй: „Кое е първото качество на справедливостта?“ За изяснение да кажем вземете тона „до“. Колко отношения има в музиката? Седем тона имате, нали? За да се изясни тонът „до“, има отношение към „ре“, към „ми“, към „фа“, към „сол“, към „ла“, към „си“. „До“, ако се тури във връзка с другите тонове, то е едно съзвучие. Трептенията на „до“, ако дойдат до трептенията на „ре“, какво се образува? Образува се секунда. „До“ – „ре“. Ако вземете „до“ и „ми“, какво се образува? – Терца. Тогава каква е разликата между терца и секунда? Различието в трептенията зависи от разстоянията, че трептенията на „до“ са по-далеч от трептенията на „ре“. Трептенията на „ре“ са по-близо до „до“ отколкото до „ми“. На „фа“ са още по-далеч. Когато изучавате в музиката трептенията, ако вие изучавате тона „до“, ще имате един резултат. Сега под думата „резултат“, какво подразбирате? Ние влизаме в една област, където човек трябва да се интересува. Запример, един гладен човек се интересува от храната, на сития безразлично му е. Щом говорим за резултати вие всички сте сити. Да кажем, един човек взел един билет от лотария и очаква от билета да получи 400–500 хиляди лева. Докато не се теглила лотарията, интересува се от билета, какво станало, теглена ли е или не. Щом се тегли лотарията, вече не се интересува от билета повече. Казва: „Не ме интересува“. Защо по-напред се интересуваше, а сега не се интересуваш? Билетът пак го имаш. Преди от този билет очакваше нещо. Сега билета го имаш, но нищо не спечели, не те интересува.

Та понякой път вие може да разглеждате честността като един билет на нетеглена лотария, може да разглеждате честността като теглен билет. Може да разглеждате справедливостта като нетеглен билет, пък може да я разглеждате като теглен билет. Една конкретна идея. Сега щом разглеждате честността и справедливостта, всички тия билети не са теглени. Честността досега не е изтеглена. Ами че, представете си една честна лотария от сто хиляди билета. Тегли се първия билет, нищо не излиза. Но цялата лотария е честна. Тегли се втория, третия билет, а има билети на честност. Някои не допринасят, но се таки, най-малката печалба от честността е един лев. Първият билет като се извади, един лев ще има. Сега от вашето гледище, кажете по колко се продава един билет на честността? С колко пари може да се купи? Представете си, че книгите на които се пише честността, са направени от злато. Понякой път са доста тежки, тежат по няколко грама. Тогава, колко ще платиш, ако тежи един грам? Aко книгата е направена от чисто злато? Колко карата е чистото злато? – /24./ Колко струва чистото злато единия грам? – /93 лв./ Дадеш 93 лв., получиш 1 лв. По този начин има друго едно разсъждение като, че няма никаква печалба.

Представете си, че имате една ябълчна семка. Вие я посаждате и първата година тя не допринася нищо. На втората година пак не дава нищо. Работите, разкопавате я, поливате и третата година, и едва на третата година може да даде един плод. Хубавите работи в началото не всякога дават плод. В природата има един закон, че всичките ценности по видимому не допринасят никаква полза. Колкото времето минава туй, което ни се виждало неценно, става мощно и ценно. Тази ябълка след 20–30 години може да образува хиляди други ябълки, да образува ябълкови градини с хубави плодове.

Но сега, когато се говори в съвременния свят, всичките хора разглеждат по-повърхностно живота. Казват: „Какво се ползува човек, ако е добър?“ Работиш 3–4 години на халост, работиш, дървото расте, листата падат, пак растат, казва: „Празна работа, изгубихме си времето напразно“. Обаче има и други работи в света, които в началото дават големи резултати. Запример, вземете eдно такова състояние на пороен дъжд. Веднага се образува река, порой има, напълни се коритото на реката, залива всичко. Не се минават четири, пет или десет часа, остане само кал. Та едно лошо състояние на човека по какво се отличава от едно добро състояние? Едно лошо състояние е порой в човека, а едно добро състояние е извор. По този начин, като разсъждавате ще видите, че ония добродетели са постоянни. По какво се отличават те? Постоянните добродетели градят. И онези, и пороите са полезни. Пороят е излишъкът дъжд, който паднал, и който земята не е погълнала; минава отгоре по земята и се връща към своето предназначение, откъдето дошъл.

Та казвам сега: Силният човек и справедливият човек по какво се отличават? Имате отношение. Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде? В дадения случай на какво може да уподобим това? Уподоблението иде. Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте. Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие. Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение. Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална. Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата?“ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ. Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер. Трябва да имате сила. Без сила нещата не може да се приложат. Не механическата страна на този въпрос.

Какъв беше въпроса, който разглеждаме? – Честност и справедливост. Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек. Честността е за човека. То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя. Нея като изгубиш, всичко отива. Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека. А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.



Тогава имаме две движения. Честността е движение напред, справедливостта назад. /Фиг. 2.31/. Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така?“ Защото честността урежда своите работи, защото работите ѝ са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог. То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя. Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“. Казва: „Без чест“. Какво означава „без чест“? „Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота. Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му. Този човек е изучен, няма какво да урежда. „Безчестен“, „без“ – на турски значи платно. На български какво означава? Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече. Гол е той, изложен на най-лошите условия навън. Без чест. Както са поставени трептенията „без“, в „б“-то имате знака на безконечността. Показва, тази енергия, която се движила така неизползувана, веднага я спираш, посееш я, туриш семката.



„Е“-то отгоре, показва този плод /Фиг. 3.31/ една мисъл, която е спусната в материалния свят. „З“-то е зърното, което е разчупено и поникнало. Туй „З“ показва, че човек почва да работи. На туй „З“, къде е опасността му? – То е отворена уста. Като отваря и затваря устата. Като говориш отваряш устата, като ядеш отваряш устата, една работа е. Казва: „Без“. Ако тази енергия в тебе не я спреш, ако тази енергия не пусне корени, ако ти не ядеш, ти съвсем ще загазиш. „Без чест“. Турете запетая след „без“, какво ще имате тогава? Ако се тури една запетая, какво ще се образува? Какво може да ни помогне една запетая? Без чест, но и без добродетели. Може ли да направите думата „без“ положителна? Може ли с „без“ да образувате една положителна дума? – /Без грях./ Хубаво, на място е. – /Без болест./ Тогава в математиката, като съберете две отрицателни величини, какво дават? – Положителна. Имаш да даваш на едного, имаш да даваш и на другиго. Като събереш, на едного имаш да даваш 500 на другия 200, какво стават? Но даването може да бъде в разсъждението. Ти имаш да даваш на земята. В природата има едно даване, което е полезно. Най-първо даваш на земята, едно кило жито ѝ дадеш. След туй, житото, което ти си дал, тя ти го връща назад. Та понякой път ние се заблуждаваме. Казваме: „Не си струва да дам“. Ако даваш, в природата съществува един закон – като даваш ще дойде обратното движение.

Ако си справедлив може да станеш и честен. Справедливостта е от един по-висш свят. По-долните светове са създадени от по-висшите. Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните. Долните светове могат само да проявяват любовта. Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта. Бог е създал света, създал хората, за да се прояви. Бог чрез нас се проявява. А ние за какво служим? Ние в Бога какво правим сега? Ако Бог сега в нас се проявява, ние какво правим? Ние като идем в Бога какво ще направим? Да дойдем до конкретната мисъл, реалното, което трябва да остане. Може да наблюдавате децата в ранната възраст имат ли понятие за честност? В тях честност има ли? На всяко дърво се качват, във всяка кутия бръкват. Често ги учат на честност, майката казва: „Няма да буташ!“ Туй дете навсякъде си позволява да бута из кутиите. Децата са много справедливи. Има една страна в човешката мисъл, когато разсъждаваме правилно. Правилно трябва да се разсъждава, понеже правата мисъл създава сила. Силата е необходима в живота. В живота, ако нямаме сила в каквото и да е отношение: може да имаме сила на физическото поле, може да имаме сила в сърцето си, може да имаме сила в ума си. Казвам: Сила е необходима. От Божествено гледище е необходима, за да се приложат нещата. Как ще постигнем ония стремежи, които имаме? Та справедливостта е един метод за постижение. За да добие известна сила, човек трябва да бъде справедлив. В хигиенично отношение справедливостта дава устой на човешкия организъм. Нали, ако ви дадат една задача, че между две точки може да теглите една права линия, нали вие, които сте математици, така ще кажете. Един математик казва, че между две точки могат да се теглят много прави линии. Някой път може да се спрем, да се даде конкретно една идея: как могат да се теглят много прави линии между две точки. То е право по отношение на духовния свят. Кога може тази идея да стане ясна? Когато не можем да си проправим път в живота, ние се намираме в идеята, че между две точки може да се теглят много прави линии. Ние разбираме целият кръг на нещата. Разрешението на въпроса става по-лесно. Кажеш: „По кой начин е възможно, за да се постигне една добродетел?“ – Само по един път може да я постигнеш.

Представете си сега, че имате 7 гами, 7 октави имате с по 7 тона. „До“-то в първата октава, и „до“-то в седмата октава какво ще бъде? Каква ще бъде разликата? – Грамадна е разликата. В едното „до“ ще имате едно постижение, в другото „до“ ще имате друго постижение. В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината. Тия малките трептения проникват много бързо. Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят. Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава. Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете. Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате. Това аз взимам като символ. Музиката има свои постижения. Горните октави са, които боравят с постижението. Някой път вие без да знаете пеете. Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо!“ То е песен. После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох!“ Тебе току ти светне. 4–5 пъти като кажеш „ох“ ти си изказал тази нота и за мъчнотиите, които са някъде в живота, дойде ти някакво разрешение. Като дойде туй разрешение светне ти, отмахне се тъмнината. Ти казваш: „Не може вече, отвори се пътят“, тръгнеш напред.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХVII година
31 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 13. V. 1938 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, честност, справедливстта, човек, има, работите, работи, казва, бъде, сега, другите, уредени, сила, честен, разликата, билет, урежда, трептения, път, справедлив ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Май 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder