НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Учат и страдат

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Учат и страдат

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, сега, аз, бог, бъде, път, живот, всичко, имаш, казвам, каже, добро, ден, казвате, години, стане ,

Общ Окултен клас , София, 11 Май 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Чете се темата: „На какво разчита човек най-много?“

Когато се развива една тема, трябва да има едно естествено положение. Един художник, да допуснем, че иска да рисува. Той избира една точка, откъдето да разглежда предмета, да го рисува. Вие искате да наблюдавате един предмет. Трябва да си изберете една точка, откъдето да разгледате този предмет. Да кажем, искате да говорите, трябва да знаете отде да започнете. С глагол ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с местоимение, със съществетелно или с някое причастие. Цяло изкуство е. Онези, които изучават ораторството изобщо, вземат предвид тия неща. Ораторът е добре осведомен за своята реч. Онези, които не се карат както вас, казват по вдъхновение. Някои отделят вдъхновението, но вдъхновението е най-разумното, вдъхновеното влиза (в) правилната реч. Някой поет пише нещо отлично. Ти го заучаваш да го декламираш. Като че тази реч излиза от тебе. Тук друго същество се е намесило. Ти само изразяваш онова, което той е изразил. Много пъти, ние когато мислим, някои мисли имаме, които ги изразяваме, но не са наши. Та казвам: На какво човек да разчита? Много пъти говорим за нещо, което не знаем. Вземете един съвременен човек, който свършил гимназия, може да ви разправя за водорода, за кислорода, за азота, за въглерода. Той разправя. Вие казвате: „Я направете един опит“. – „Опит не може да направя“. Някой може да разправя за музиката. Отлични теоретици има за музиката. Казвам: Я изпей нещо. Не може нищо да изпее. Теорията знае много добре. Дойде да се приложи музиката, няма една вътрешна опитност. В живота сега има три неща в сегашното съзнание. Човек трябва да има посока, то е едно движение. После, туй движение трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл. Сега, кой от вас не е чувал за посока? Но ако в живота ти не знаеш посоката на живота. Идеш в живота и не знаеш посоката, в какво направление трябва да се движиш. Запример, когато дойдоха кристалите в земята скриха се, не излязоха на повърхността, долу се скриха. Дълго време седяха, докато изучиха много работи. Сега като говоря за кристалите, мисля че имаме отношения с разумни същества. То е отчасти така. Тази книга, Библията, само по себе си няма съзнание за разумност. Тя не съзнава, че е свещенна книга. Онзи, който чете знае, че нещата не са вътре в книгата, а излизат от един свещен източник. Или друго обяснение да ви дам: Вземете светлината. Ние виждаме в кинетическо състояние как се проявява, но светлина има. Друго състояние, положително състояние. Допуснете, че вие имате кибритена кутия със светлина, която е турена в главичките на всяка една клечка. Един човек може зимно време, един невежа да носи тази кутия в джоба си, да каже: „Какво ми струва“. В дадения случай всяка една клечка може да го спаси от някоя беда. Той ще запали клечката, ще запали огъня. Вие имате една мисъл. Не знаете в какво отношение тази мисъл може да ви помогне. Казваме: „Да вярваме в Бога“, но изучавали ли сте динамичната вяра? Вие казвате, че имате вяра. Имате някаква болка в крака си някъде. Казвате: „Имам вяра“. Казвам: Приложи вярата си. Казано е: „В това, което повярваш, ще бъде“. – Повярвай, че не те боли. Ще престане болката. Туриш мисълта си, болката не престава. Защо не престава болката? Защото условията, които причиняват болката не са се премахнали. Причини има. За да изцериш една болка, ти най-първо трябва да намериш причината, след туй да видиш средата, през която е минала и какъв резултат е произвела тази болка. Само тогава ти може да се справиш. Тогава ще ви приведа онзи пример от Севастополската война. Във Варненско минава един французки войник, който разправя на един българин нещо на френски. Разправя му: „Иска мляко“. Българинът казва: „Кажи на български да те разбера“. Французинът разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“. Той показва с ръката си, че дои крава. Този българин бил доста умен човек и той разбира какво иска да му каже, иначе ще си помисли: Какво иска, защо си дърпа пръста? Някой път пеете една песен, който е досетлив, веднага ще знае, а друг ще каже: „Какво се е запял този, какво размърдва въздуха, какво безпокои хората!“ Ако сте от добрите певци, ще ви слушат. Ако сте от недобрите певци казват: „Какво се е разкряскал от 10 часа, не знае ли, че трябва да се спи“. Казвам: Има известни мисли, които нас може да ни безпокоят. Запример, думата „старост“. Вие често започвате да казвате: „Остарях“. Защо употребявате думата „остарях“? После казвате думите – „обеднях“, „разболях се“, „неразположен съм“. Произнасяте тия отрицателни думи и очаквате нещо. Като кажете:„Остарях“ какво ще стане? Днес кажеш „остарях“, утре „остарях“ и един ден усетиш, че си остарял. Казваш: „Това е то, човек трябва да остарее“, но нищо не е разрешено. В една школа както сте вие, имате много познания – от миналото натрупани. Ние съвременните хора страдаме всички от излишни познания. Не, че са излишни познанията. Ти тръгнеш на екскурзия, вземеш една раница, напълниш я с храна и я туриш на гърба си, но това не е екскурзия. Ще туриш до около 5–6 кг на гърба си, до 10 кила. Да туриш повече кила не се нагърбвай, вече си се натоварил трикратно като туриш 30 кила, до туй място, до което отиваш. Носиш, нужни са запаси. Сега по-умните хора взимат товарни животни и ги натоварват. Ти няма да тургаш в торбата повече багаж отколкото трябва. Сега вече има далеч повече багаж, отколкото трябва. Седиш и мислиш, какво ще се прави след 20 години и затова целия ден ти се осигуряваш, за да може като остарееш добре да живееш. Тук въпросът не е добре да живееш. Ти като остарееш трябва да живееш, но има два начина. Ти като остарееш, никак няма да живееш.


Фиг. 1



Ако остарееш и поумнееш, тогава разбирам. Но, ако остарееш и не си поумнял, съвсем другояче се развиваш. Да кажем, имате такава една линия. /Фиг. 1/ Дайте тия линии на някой геометрик, той веднага ще ги включи някъде. Нищо в природата не е без смисъл. Един художник може да намери мястото на тази линия. Един художник може да нарисува. Един геометрик и той може да ги употреби. Онзи, който нищо не разбира, ще мисли, че това са като разхвърляни кости. Онзи, който разбира може да ги сглоби и да образува цяло същество.

Сега вие казвате, че Господ създал света. Когато Господ създаде света, вие не бяхте там. Като го създаваше Господ, ние не бяхме там. Това подразбирам, съзнанието да е било будно. Да кажем, когато някой път слънцето изгрява, ти спиш. След като изгрее слънцето твоето съзнание ще се пробуди. Сега някои казват: „Трябва човек да бъде религиозен“. Какво значи човек да бъде религиозен? Неговото съзнание трябва да се пробуди за живота, че живота има по-възвишен смисъл. Религията, е която иска да осмисли земният живот, да го постави при по-добри условия, защото в материалния живот ние живеем в една гъста среда, в която човек постоянно изгубва. В материалното поле постоянно трябва да се бориш за своето съществувание. Вземете едно растение, което е посято в земята. Най-първо има борба в почвата. Да пробие гъстата материя и да изважда храна. Другата част е турена във въздуха, за да приема храна от един по-възвишен свят и туй растение след като расте, даде своите плодове. То разчита на окръжаващата среда. И за да се развива, трябва други животни да дойдат да му помогнат. Ние понякой път казваме, че растенията не са разумни. Много са разумни. В растенията има голяма вяра. Едно растение като създаде плода, турило заплата в плода. Туй, което ние ядем, то е заплата. То казва: „Посей костилката“. Тази обвивка около семената, то е заплатата. Какво ще ти вземе, посей костилките, на тия плодните дървета. Най-първо малките мушици, птиците са вземали тия костилки и са ги посявали. Сега хората дошли на тяхното място. Но хората сега ядат плодовете и някои посяват костилките, други не ги посяват.

Та казвам: Да дойдем до човешката мисъл, всяка една мисъл. При днешното възпитание на хората вие казвате: „Остаряхме“. На 45 години казваш: „Остарях“; на 50, 55, на 60, на 70, на 80, на 90 години. Като станеш на 90 години какво имаш, какво си разбрал? Казвате: „Той е вече столетник, на 100 години“. Какво е придобил? Човек си остава какъвто е в началото, такъв е и в края. Малките деца като се раждат са безпомощни, трябва майката да вземе участие в тяхното растене. Когато остарее човек, дойде по едно време в крайния предел, той пак остане малко подвижен. Сутрин с бастуна си стане, тури го на земята, за какво мисли? – „Остарях, остарях“. Върви с бастуна и си мисли: „Остарях, остарях, ще се мре, ще се мре. Остарях“. Какво показва: Ще се мре? Ще умрем, ще влезем в един нов свят, дето условията са по-хубави. Остарях, значи поумняваме. Нека разсъждаваме за живота. Сега под думата „старост“ разбираме, че си изгубил силите си. Млад си бил, имал си идеал, сега казвате, че животът се изменил. И както виждам, някои от вас сте започнали да повтаряте: „Остаряхме“. По лицата ви чета. Даже някои от вас по един път на ден го произнасят. Някои не са започнали още да го произнасят, някои го произнасят по два пъти, по три пъти. А по лицата като ги гледам, някои го произнасят до 10 пъти. Старият човек трябва да се научи да се подмладява. Смисълът на старостта е подмладяването. Старият трябва да се учи. Старите хора трябва да бъдат най-добрите слуги в света. Най-добрите ученици трябва да бъдат младите. За ученик, ако търсите, търсете млад. Ако за слуга търсите, търсете стария. Така ли е сега? Сега са турили все младите хора да слугуват, а старите ги турили да се учат. Размесили са нещата. Старият човек като го туриш да се учи, той е недоволен. Старият човек на 70–80 години да го учиш, той се бунтува. А да туриш младия да слугува, той не знае как да направи тази работа. Той ще се намери в едно противоречие. Та казвам: Младият трябва да вярва в Бога, за да се учи, старият трябва да вярва в Бога, за да слугува. Старият ще разбира наредбата в света, онзи Божествения порядък. Ние когато дойдем да говорим за Бога, трябва да имаме една свещена мисъл. Някой път, като дойдем до името Божие, ще бъде свещено да имаш само едно мнение. Всеки, който се е опитал да има две мнения за Бога е имал страдания. Всичките страдания в живота произтичат от двете мнения за Бога. И всичките благости и добрини произтичат от едното мнение за Бога. Някой, който страда в себе си, да знае това. Да каже: „Две мнения имам за Бога“. Вие вземате някой път и разглеждате въпроса за злото. То не е философия. Философски разгледано, злото има съвсем друго предназначение. Злото, което съществува в човешкия живот, то са известни сили в природата. Ние не сме ги употребили както трябва и вследствие на това, дошло злото. Но няма такова зло, каквото ние мислим, то е наше разбиране. Писанието казва тъй: „Аз съм, Който творя доброто и злото.“ Тъй е казано в Свещеното Писание. Какво трябва да разбирате. Ако вие не разбирате свещения смисъл на думите, ще кажете, че Господ прави зло. Не, онзи чук, който играе върху камъка, добро ли е това? Онзи седи със своя чук и откъртва от някоя канара някое парче, добро ли прави? Че, ако дойде някой сега със същия чук и го приложи върху тебе да откърти нещо, добро ли е? Но човек не се нуждае от тия чукове. Онези, които изучават философията на живота казват: „В един голям камък като откъртиш, всяка откъртена частица ти е приятел, че се е освободила от канарата“. Значи, ти като откъртиш едно малко парче, туй малкото парче се радва. Понеже се ражда самосъзнанието, че трябва да живее отделно. Казвам: Туй, отделното парче на някоя планина, остава ли на планината? Започва да се търкаля и дойде в долината. След хиляди години ще се преобрази. Какво ще стане с малкото парче? Какво ще стане с една семка? Ако една семка поставите на място, дето може да се развива, ще образува едно растение. А пък, ако не е на мястото, няма благоприятни условия, ще се спре нейното развитие.

Та, понеже вие сте дошли на земята да се учите, две положения има. Най-първо трябва да имате предвид да се учите. Всеки ден част от времето ще употребите за учение, а част от времето ще употребите за служене. По този начин ти ще се освободиш от вътрешната дисхармония, от вътрешното неразположение и ще станете добри, разположени. Има случай, ти седиш, ставаш и не си разположен. Когато ти дойде едно състояние, каквото и да ти говорят, сърдиш се, не искаш да говориш: „Не съм разположен“, казваш. Какво трябва да разбираме под думата „неразположение“? Да кажем, един човек на когото челото е такова (първата линия от чертежа). Този човек не разбира противоречията. Тази линия е магнетична. Тази линия води по пътя на най-малкото съпротивление. Ние в природата страдаме, понеже вървим по пътя на най-голямото съпротивление. Умният човек не трябва да иждивява своята енергия, той трябва да търси пътя на най-малките съпротивления. Да кажем, ние ще си зададем въпроса: „Като умрем къде ще отидем?“ Никъде няма да отидеш. Той сега мисли, че като умре, ще иде някъде. Никъде няма да отиде. Той си създава една идея. Той не знае. Трябва да знаете, че сте тук на земята, има едно тяло. Като умреш, ще излезеш из тялото и тялото ще се развали. Той не знае каква е идеята. Той изгубил това понятие. Ти като живееш физически, по Бога живееш, като умреш, пак в Бога ще живееш. Казвате: „Как ще живея?“ Представете си, че вие сте богаташ, който има 100 милиона. Или представете си, че вие сте сиромах, който има само 1 лев в джоба си. Богатият казва: „Аз имам с какво да живея“. Сиромахът казва: „Аз нямам с какво да живея“. Ти не разсъждаваш добре. Животът седи ли в парите, които имат? Стоте милиона, това са резултат на умствения живот на човека. Тези пари няма да му донесат живот. Стоте милиона не носят никакъв живот в себе си. Единият лев, който има в джоба си, ни най-малко не показва, че той е сиромах. Сега вие седите и казвате, че един човек е даровит. Този, даровитият човек е разработил дарбите, които Бог е вложил. Онзи, който не е даровит се подразбира, че той не е работил върху дарбата си. Вие седите и казвате: „За какво сме дошли на земята?“ Човек трябва да знае. Дават един пример, той е следният: На един железничар, машинист къщата била близо до железопътната линия. Бащата карал един локомотив. Гледа един ден, неговото дете играе на железопътната линия. Иде машината. Той извиква на детето си: „Лягай!“ То като чува баща си, ляга и машината минава отгоре. Не се спира да пита „Защо трябва да лягам“. Детето ляга и тренът минава отгоре. Ние сега седим на Божествения път и Господ казва: Лягай! Ти казваш: „Защо да лягам?“ Лягай и нищо повече. Като мине тренът отгоре ти, стани тогава и разсъждавай защо трябва да лягаш. Ние искаме да разрешим въпроса защо трябва да лягаме. Щом баща ти казва: „Лягай“, лягай! Щом баща ти казва: „Ставай“, ставай! Сега казвате: „Защо трябва да мислим?“ Трябва да мислим, понеже мисълта е единственото средство, чрез което ние можем да постигнем нещо. Трябва да живеем. Под думата „живот“ – трябва да чувствуваме, да оценяваме своята мисъл. В живота си да оценяваме мислите си. Ако мислиш, и в живота си не оценяваш своята мисъл, ти си на крив път. Всеки ден, всеки един от вас трябва да бъде благодарен. Като стане сутринта трябва да благодари, че има хубавите условия да живее добре. Виждате времето е малко облачно. Но барометърът показва, че ще се подобри. Аз имам един барометър, той не разсъждава, но от снощи прави цял един кръг, близо 360 градуса. От най-лошото започва тази стрелка. Качва се, качва се и гледам, дошла до 99; още 1 градус има, отива към хубаво време. Върти се стрелката. Ако дойде някой път да гледа часовника като обикалят стрелките, казва: „Какъв е този часовник?“ Този часовник показва времето. Ако ще се развали времето, часовникът ще се обърне обратно и започва да се върти назад. Като дойде от другата страна, пак дойде 100 градуса. Отдясно като дойде показва хубавото време. А като се обърне отдясно наляво, показва буря, земетресение.

Та казвам: Някъде се движи човек? Ако се движи отдясно наляво ще има едни резултати, ако се движи отляво надясно, ще има съвсем други резултати. Ние казваме, че човек трябва да започне с Любовта. Любовта е отляво. Ти ще започнеш с Любовта и ще вървиш към истината в живота, защото истината е посоката на свободата, която ти търсиш. Правата мисъл е в истината. Там са ония, най-хубавите условия, при които можеш да постигнеш всичко онова в даденият случай. Ето аз какво разбирам постижение: Аз съм жаден човек, един пътник. Така в долината на един километър има един хубав извор. Какво ще постигна? Ще постигна това, че като ида при извора, не че (ще) стана най-добрият човек, най-ученият, най-здравият или най-красивият, но в даденият случай, ще придобия онова, което е необходимо. Понеже, ако не задоволя своята жажда, тази жажда може да стане причина да се спра в живота. Казвам: Всякога, когато имате една жажда в себе си, ти искаш да бъдеш певец, намери извора на певачеството, нищо повече. Казваш: „Да отложим сега“. Не отлагай. Да отложиш аз разбирам, ако влезеш в една кръчма, отлагай, не пий. Но, ако идеш при извора, пий. Щом влезеш в кръчмата, отлагай! Не пий от онова, което кръчмарят ти дава, защото това са два порядъка. Кръчмарският порядък е човешки. Други са предназначенията в природата, дето Бог създава нещата. Всяко нещо е направено за наша полза. То е предметно учение. В кръчмата всичко е направено в полза на кръчмаря. Туй е разликата. Тогава да ви приведа друго. Един отива, запознава се с кръчмаря. Той имал 20–30 бъчви с най-хубаво вино. – „Какво искаш?“ – „Налей едно кило“. Днес едно кило, утре едно кило, казва: „Иване, ти си много добър човек. Майстор си, много хубаво пиеш“. И все го потупва по гърба кръчмарят. Всичко пропил. Един ден закъсал, продал всичко, няма нищо, идва в кръчмата. Има един голям кош с череши. Нямал пари. Рекъл да вземе една череша. Казва му кръчмарят: „Чакай, не се вземат тия череши така“. Направи му това впечатление, че кръчмарят докато той имаше пари, даваше, а като няма, казва: „Всичко изпоядох“. Кръчмарят му казва: „Иване, не си за тук, гледай да си търсиш късмета на друго място. В кръчмата не може да (се) идва на вересия. Аз не може да ти дам“.

Питам: Ние как ще устроим един живот? Ще си устроим ние един живот по подобие на кръчмаря или един живот по подобие на Бога. Аз ще ви покажа тогава лошите условия. Вие ще кажете: „Един кръчмар не може да се освободи от лошите последствия“. Всичко може да стане. Сега ще ви покажа, че от лошите последствия ние не може да се освободим. Мене ми разправяха преди няколко време. Един касапин, който се е занимавал с клане на говеда, на агнета, имал (три) деца. Едното наскоро родено, на около 6–7 месеца, а другото на 5–6 години, а по-голямото на 7–8 години. Един ден голямото братче казва на по-малкото: „Да ти покажа как татко коли агънцата“. И то му отрязало гърлото. Детето не мислило какви последствия ще има. Хваща братчето си, взима ножа и му показва. Като го заболяло, започнало да вика, да реве. Като се задава майката, по-голямото рекло да бяга, пада и се намушва на ножа. Майката в това време къпела детето и като чула вик го оставила в коритото. Като се върнала и то се удавило. Ние сега мислим, че ако сме касапи, ще уредим живота си. Лошият живот не може да донесе щастие на човека. Лошите мисли, лошите чувства и лошите постъпки никога не може да донесат добро, туй трябва да го знаете. В живота една лоша постъпка може да ти бъде за поука. Но добро никога не може да донесе.





Фиг. 2

Често хората изучават човека. Физиономистите като (изучават човека), изучават живота. Всичко трябва да се изучава, за да видите какво ви липсва. /Фиг. 2/ Някои от вас го носите на вашето чело, пък някои не сте работили върху търпението. Някои виждам, че сте работили върху философията. Вашето чело е развито там. Някои от вас виждам, че върху музиката сте работили. Някои от вас сте работили върху математиката. Знаете добре да смятате. Някои от вас в смятането ви няма. Някои от вас върху реда и порядъка сте работили. Някои от вас порядък нямате. Като дойда във вас, всичко е разхвърляно. Столове, маси, покривки не са турени както трябва. Като влезеш в една къща дето има ред и порядък, всяко нещо е на място.


Фиг. 3



Или пък може да изучавате човека по почерка. (Учителят взима една от темите). Този брат, който писал това е оптимистичен. Този човек е много припрян, енергия има, подем има, въодушевление, динамичен е. Жар има в себе си. А друг като пише, той започва така: (Учителят показва линиите.) (Фиг. 3) Когато пишете, гледайте да бъдат прави линиите, да имате посока на движение. Ще пишеш право, за да имаш права посока. Онези, източните народи пишат отдясно наляво. Китайците пишат отгоре надолу. То е все същото. Европейските народи пишат отляво надясно. Правилното писане е отляво надясно.





Фиг. 4

Значи, от мъчнотиите към по-добрите условия. От неразумното към разумното ние отиваме. Сега, аз ви представям, тия работи са като лъчи разпределени. Те имат общ център. /Фиг. 4/ Ако те произтичат от едно такова тяло, де е въпросът? Ако имаме една обща плоскост да кажем плоскостта АВ, законът е вече друг. Това са лошите условия на живота. Тук са лошите условия на живота. Следователно, трябва да знаеш какво отношение, каква енергия трябва да имаш. За да постигнеш нещо, при тия лошите условия, воля трябва да имаш. При горният чертеж постиженията са по-лесни. Та всеки човек като вярва в Бога, ще постигне нещо. Като не вярва, пак ще постигне. Като вярва ще бъде богат. И като не вярва, пак ще бъде богат. Сега, онзи, който не мисли ще каже: „Като вярваш, ще бъдеш богат с радости, а като не вярваш, ще бъдеш богат със скърби. Като вярваш, ще бъдеш богат със здраве, а като не вярваш, ще бъдеш богат с болести; пак си богат“. Всеки ден ще има нещо да ви занимава ума. И страданията ви занимават еднакво, както и радостите. Някой от вас казва: „Защо трябва да вярвам?“ Ако искаш радости, вярвай. Ако искаш страдания, не вярвай. Ако търсиш добър живот, тури Любовта. Ако ли пък търсиш нещастието в света, тогава вземи пътя на безлюбието. Два пътя има, по които човек може да върви, казвам философски. Казва някой: „Ще бъда безверник“. Два резултата има. Защото и в безверието има вяра. Когато казват хората, че той се е обезверил, човек се е обезверил в едно, а започнал да вярва в друго. Аз съм привеждал този пример. Отива един господин при един богаташ, по Бога му говори: „Заради Господа – му казва – дайте“. – „Иди, казва, да работиш. Той, Господ не обича просяци. Ти ходил ли си при Господа?“ Казва: „Господ ме прати при тебе“. – „Господ с тебе ли ще се занимава да те праща при мене, върви си по работата“. Този, като излязъл, казва: „Ти не искаш да слушаш Господа“. Отива, купува си един револвер. Малко пресилено е обяснението. И след 4–5 месеца влиза при същия богат човек и му казва: „Скоро давай, аз ще те претрепам“. Казва: „В кого вярваш повече? Аз преди време дойдох тук без револвер, не вярвам в Бога. Сега Господ ме прати при тебе с револвер да изпълниш Неговата воля. Ако не изпълниш волята Му, ще те претрепя“. Този пример аз го привеждам и като ме слушате, някой може да каже: „Какво иска да каже?“ Защо иде насилието в света? Мислите ли, че един баща, който насилил сина си, че синът ще постъпи с баща си другояче? Аз имам един пример, може да ви го приведа. Туй се случило във Варна. Един баща, който обичал да потупва своята другарка, всякога когато потупвал другарката си, той имал едно момченце и то плачело и казвало: „Татко, не бий мама!“ Бащата някой път го слушал, някой път не го слушал. Минават се години – 10–15. Дохожда един ден и бащата иска да бие жена си. Момчето става, хваща баща си за ръката и казва: „Татко, не ти позволявам в мое присъствие да биеш мама“. Бащата ми разправяше този случай: „Като ме хвана за ръцете този синко майчин, като клещи. Той докато беше малък се молеше“. И бащата казва: „Започнах да мисля и казвам: Прав е. Какъв пример давам на сина си“. Значи един ден и той ще почне да го налага по същия начин. Силният си позволява. И няма да мисли право ли е или не. Казвам: Наказание трябва да има в света. Аз съм за всичко, което съществува. Но да те бие един умен човек, един добър човек е благословение. Но да те бие един лош човек, то е едно проклятие. Да те одумва един светия, то е едно благословение, но да те псува един лош човек е едно проклятие в света. Понякой път Господ ви наказва в света и вие се възмущавате. Радвайте се, Божието наказание е едно благословение. Ако Господ е обърнал внимание да ви наказва, показва, че Той мислил заради вас, че от вас може да стане нещо. Ако вие роптаете, не разбирате Божия път, ако мислите, че Бог ви наказва, за да ви измъчва, нямате понятие за Любовта, която има към вас. Сега се спирам върху един морал. Човек да се възнаграждава веднага. Защото има три вида бойове. По мисъл може да те бие човек, по чувство може да те бие, и трето – по постъпки. С всяка постъпка може да те бият. Та някои от вас мислят: „То е бой“. Едно слово заради вас, туй е бой. Някоя постъпка на физическото поле заради вас – туй е бой. Казвам: Ние трябва да се откажем от нашите лоши мисли. Трябва да се откажем от нашите лоши чувства и от нашите лоши постъпки. Те са един материал непотребен. Не че е бил непотребен по-рано. За камъните е чука. Но този чук е стар метод. Не трябва да се приложи на човека. Един баща ще каже: „Синко, направи това“. Така може да го каже. Ако си Драганчо може да каже: „Драганчо, иди на нивата, впрегни воловете, изори нивата. Вземи книжките и иди на училище“. Ако си музикант казва: „Гледай да пееш хубаво, гледай да слушаш хубаво учителя“. Какво ви коства? Някои от вас имате този метод. Кой е сега правилният начин? Как ще кажеш? Кой е правилният метод? Питаш един човек – Искаш да ти покаже пътя. Ти си странник, той е овчарче. Кой е правилният път? Как ще го извикаш, как ще се обърнеш към него? Един англичанин ако е, ще каже: „Моля“. Българинът как ще каже? Аз съм наблюдавал. Българинът ще каже: „Хей, момче, кой е пътят?“ А един англичанин ще каже: „Моля, може ли да ми покажете пътя?“ Сега някои поддържат, че трябва да бъдат праволинейни. Какво разбирате под думата праволинейни? Представете си, че вие срещнете този овчар и го питате. Вие разговаряте и така да снимат за филм. Тебе ще те озвучат. Твоят глас ще бъде озвучен какво си казал. И този овчар ще бъде показан. И като се разглежда филма, един ден те ще питат: „Защо попита „Хей, момче!“ Питам: Как трябва да отговорите сега? Ако някой от вас е умен, трябва да седнете при този овчар, да кажете: „Много хубаво място е. Стадото е много добро“. Ще го попитате, ще се разговаряте 5–10 минути с него и след туй ще кажете: „Може ли да ми направите една услуга? Вие сте запознат с местността, може ли да ми покажете пътя?“ Вие понеже сте практичен, ще кажете направо. Не, ще седнете, ще се запознаете с него, ще си поговорите и ще кажете: „Много ми е приятно, че се запознахме. Ако дойдете в града някой път, елате у дома“. Ако не постъпиш така, като го извикаш, той може да ти каже такава дума! Някой на теб ще ти каже: „Не постъпи добре“. Гледам и в религиозните хора, и те нямат обръщение. Някой път религиозните хора много се молят. Аз съм привеждал този пример. Един баща искал да направи сина си религиозен. Завежда детето си в църквата. Молят се по евангелски, коленичили. И като коленичат, проповедникът чете и като започне от началото на Битието, как създал Господ света. Започнал да се моли 15–20 минути, половин час и повече. Като се молили така, детето пита: „Татко, свърши ли се?“ Минало се още половин час и бащата казва: „Синко, той е в пустинята още“. Христос казва: „Не мислете, че в многословието Господ ще ви слуша.“ Ти си жаден или ти си гладен. Бог е вложил в тебе един дух, Бог е вложил в тебе една душа, Бог е вложил в тебе един ум, Бог е вложил в тебе едно сърце; кажи онова същественото към Него. Като се обърнеш към Баща си, кажи: „Татко, моля Ти се, помогни ми“. Като вярваш, не Му казвай кога да ти помогне. Ти ще имаш Божията помощ. Човек трябва да бъде вътрешно искрен. Вътрешно как ще се моли на Господа? Ти имаш понятие какво нещо е молитва. Молитвата е най-хубавото отношение, което човек може да има към Бога. Може да се тури каквато и да е дума. Най-хубавото отношение към едно същество, което считаш, че е разумно, че е добро. Може да ти направи една малка услуга в дадения случай, тъй да я направи, че да бъдеш доволен. Тогава, ние се явяваме при Бога, ти се молиш и казваш: „Ти, Господи, днес не ме послуша“. Тогава ти не вървиш по правият път. Ти не мислиш правилно. Господ вече ти отговорил. Че ти преди да се помолиш, Той ти даде, Той накара слънцето да изгрява. Даде ти въздуха, даде ти баща ти, майка ти. Всичките условия, които имаш, всичко туй зависи от разположението на Господа. Ще имате друго възражение. – „Ами онези бедните?“ И богатият може да стане беден. Ял, пил, развалил си стомаха, турил го лекаря на диета, казва: „Няма да ядеш, ще постиш два деня, три деня“. Ще му дадат храна да яде такава, която лесно се смила. Този, богатият човек, който се е научил да яде много пищна храна му се вижда ограничение. Тогава богатият човек казва: „Как ще взема храната?“ По правила ще я взема. Та сега Бог ти е турил ограничения, всички вас ви е ограничил, не сте на една степен на развитие. Отношението на Бога към всинца ви не е еднакво. Той желае след хиляди години ние да станем свободни. Туй е целта. Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Съвършени ще станете, умни, добри, да се изпълни душата ви с Любов, със знание, със светлина. Да се изпълни вашият дух със свобода. Да сте свободни във всичко, каквото желаете. Но в тази свобода да не ощетявате никого, което правите да бъде добро, да бъде за Слава Божия. Да бъде добро за ближните и за вас. Това е разумният човек. Сега тъй като ви говоря, вие се сравнявате. Искаш да пееш, като чуеш по-добър певец, някой път не може да те въодушеви, казваш: „Аз не мога да пея“. Всякога, когато слушаш, който и да е добър певец, ти се радвай, понеже всеки добър певец внася нещо ново. Като срещнеш един добър човек, радвай се, че си го срещнал, радвай се, че не си като него. И ти ще бъдеш като него. Като видиш един богат човек, радвай се, че си срещнал един богат човек. Да имаш ясна представа. Като видиш една череша, една круша, една ябълка, ти не желай да бъдеш като този човек, но радвай се да имаш ясна представа. Радвай се да видиш слънцето как изгрява. Радвай се за всяка книга, която четеш. Радвай се на една дума, която идва до твоето ухо. Радвай се, че Бог ти е турил една слушалка. Вие искате да имате радио сега. Едно радио колко струва? Едно хубаво радио струва 25–30 хиляди. Има такива по-прости, по-евтини, но разликата е в гласа. Казваш: „Ще имам едно радио!“ Туй, което слушаш не е ли радио? Ами ако бяха затулени ушите? Какво може да се сравни с човешките очи, онова благо, което имаш? Погледнеш небето, виждаш всичките звезди, всичката растителност наоколо, онова благо, което донася светлината. Ти седиш при тия богатства и казваш: „Какво богатство аз имам?“ То е несметно богатство. Цял един свят е отворен. Може да ходиш навсякъде – 20, 30, 40, 50 години всичко това го виждаш свободно, за билет нищо не плащаш. Ако плащахте по един лев за всяко нещо, което сте видели, знаете ли на ден колко трябваше да платите? На ден, ако видиш 1000 неща, ще платиш 1000 лева. Необходимо е да ги имаш. Ако видиш 10 000 неща, десет хиляди трябва да платиш. Ако сметнете тогава 1000 лева за 100 дена правят сто хиляди лева. За 300 деня, 300 хиляди лева бюджет трябва да платите. Всичко това ни се дава даром. И при това сте недоволни. Сега неразбиране има. Като влезете в духовният свят и там ще видите облаци. Като влезете в оня свят, вие ще видите кой как е живял. В оня свят – да ви дам едно обяснение, като идете в разумния свят, всеки е взел билет. Ще види колко печели. Ще види, някому се паднали 10 000 лева, някому 20, 30, 40 хиляди, а на едного се е паднал милиона. Един като влезе по музика, ще види какво знае да пее. Ще изпее само едно куплетче от 3–4 реда „Цвете мило, цвете красно“. Друг ще изпее някаква си ария. Аз съм превеждал този пример за Паганини. Минава той покрай един стар цигулар, 85 годишен. Едвам му държат краката, едва държи цигулката. Мисля, че е бил много способен човек. Паганини като поглежда цигуларя, взима цигулката и изведнъж започва да свири. Образува се една голяма тълпа и той като свири, всички започват да турят в паничката на стареца. Паганини свири и се напълва копанката с пари. Бедният цигулар казва: „Синко, защо не дойде по-рано?“ И този цигулар свири, но копанката е празна. Когато свири Паганини, копанката се пълни.

Казвам: Ние имаме един живот, дето копанката е празна. Трябва да дойде Паганини и да покаже начин на свирене. Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен. Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив. Защото доброто, това е плод на Божествената Любов. Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове. Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце. Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах. Благодарете за всичко. Като станеш сутринта, благодари на Бога. Като станеш, погледни на ръката си. Цяла книга е това. Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя. Всичкото благородство е в първият пръст. Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“. Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там. В третия пръст е всичката красота, която съществува в света. Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст. Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна. Той носи всичките блага. Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“. (Учителят дига пръстите си). Те сега като се събират са сила. (Учителят събра всичките си пръсти). Тъй като се съединят, значи всички са съгласни в едно. Или искаш да бъдеш справедлив, съедини палецът и средният пръст. Искаш да обичаш хубавото, съедини палецът и третият пръст. Искаш да постъпваш практически, съедини малкият пръст и палецът. Казвате: „С тия ли работи трябва да се занимаваме?“ С какво трябва да се занимаваме тогава? Ако ти си написал една поезия, няма кой да я чете, каквото си написал? Надраскате там нещо, но ако никой не го чете и твоята мисъл, ако не влезе в живият свят, или ако ти си направил едно добро, в какво седи доброто? Давам един плод някому. Но, ако този плод комуто съм дал, е мъртъв човек, това не го ползува. Всеки един плод, даден някому, след като се изяде доброто, което си направил трябва да влезе, да даде плод. Всяка една наша мисъл, всяко едно наше чувство и всяка една наша постъпка трябва да дадат един хубав резултат. Някой път погледът може да бъде мътен. Защо става погледът мътен? Защото няма благородство, защото няма справедливост, защото няма красота. Искаш да имаш един поглед благороден, красив, справедлив, ще се свържеш, това е едно радио. Ще си подигнеш ръката нагоре. Това са антени. Казвам: Господи, всичко онова, което ти си вложил в нас, да бъде. Ти показваш пръстите си. Казваш: „Господи, всичко онова, което си вложил, искам да се прояви в моята душа“. Туй показва като си дигнеш ръцете нагоре. Седи един приятел, дигнал си ръцете нагоре, иска да нарисува една картина. Казва: „Не ми се харесва“. Горе, ръцете, туй значи. Ако ги изнесеш ръцете напред, туй е динамически. Казваш: „Животът е велик“. Животът е направен велик. Ние казваме: „Трябва да се обичаме“. (Ръцете на гърдите). Най-първо ще покажеш в какво седи Любовта. Да си доволен само от Любовта. И като помислиш, веднага да светне, да се запалиш. Един ден като проявиш Любовта, веднага да се образуват няколко хиляди градуса топлина и светлина. Вечерно време като кажеш „Любов“, навсякъде да стане светло, да стане топло. Като влезеш в една къща, дето хората са замръзнали, веднага да стане топло. Като кажеш „Мъдрост“, веднага да стане светло. Като кажеш „Истина“, веднага всички болни да станат от леглото, да се освободят. Тогава животът има смисъл. Всяка една добродетел, това са билети. Като произнесеш името на една добродетел, ще имаш блага. Аз ви говоря, това е хиляда и една нощ. Един брат като се оженил, иде и ми разправя за жена си. Казва: „Особена е, бамбашка е“. Всинца все сме бамбашка. Аз сега от моето гледище му разправям, той казва: „Не може, не разбирам“. Нима ние тук разбираме Волята Божия? Господ с хиляди години ни говори, ни говори, но не разбираме. Учените хора след като свършат четири факултета, казват: „Няма Господ“. Този учен човек разбрал ли е, че няма Господ? Отде намерил, че няма Господ? Еди кой си автор казва, че нямало Господ. После една жена казва, че иска да бъде свободна. Синът иска да бъде свободен. Синът не може да бъде свободен, докато бащата не е свободен. Дъщерята не може да бъде свободна, докато майката не е свободна. Ако причинита е свободна и резултът ще бъде свободен. Ако причината е ограничена и резултатът ще бъде ограничен. Ако, ние вярваме в един Бог, който не е свободен, който ни е Господ – той не е Господ. Ние вярваме в един Господ, който е свободен, който всичко може да направи. Следователно, ти като вярваш в Бога, ти ще придобиеш същата свобода. Ако ти вярваш в Бога, туй което не е, ти сам ще се ограничиш. Казвам: Сега какво е новото вярване? Днес кое е новото вярване? Ти ще се научиш да обичаш Онзи, Който те обича, Който всякога те е обичал. Ти ще се научиш да имаш добро мнение за Онзи, Който всякога е имал добро мнение за тебе. И ще се научиш да имаш добро мнение за Онзи, Който всякога те е освобождавал от всичките неприятности на живота. Ти трябва да имаш добро мнение за Бога. Туй е философия. Ако ти не може да се научиш да обичаш Онзи, Който те е обичал, Онзи, Който всякога ти е мислил доброто, Който всякога имал добро мнение за тебе, тогава какъв човек може да бъдеш ти?

Та казвам: Вие сте тръгнали по този път. За придобивките втори път ще продължим.

Тайна молитва.

XVII година.
31 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 11 май 1938 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, сега, аз, бог, бъде, път, живот, всичко, имаш, казвам, каже, добро, ден, казвате, години, стане ,

Общ Окултен клас , София, 11 Май 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder