НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отворени за доброто

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Отворени за доброто

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, мене, има, каже, може, бог, добро, христос, сега, можеш, жена, риба, дума, рая, тебе, казах, работи, иска ,

 Утрини Слова , София, 8 Май 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Ще прочета 13-та глава от Евангелието на Матей, от 1-ви до 24-ти стих.

„Който има уши да слуша, нека слуша.“

Това е казано преди 2000 години. Сега ще кажа нещо, което не е казано в този глава: „Който има очи да гледа, нека гледа. Който има сърце да разумява, нека разумява“.

Тези дни четох във вестниците, че един от най-големите френски параходи се запалил в едно от пристанищата и изгорял. Загубата била грамадна, възлизала на пет милиона франка. Френското правителство изпратило свои хора да открият причината за пожара. При най-щателно издирване те не могли да открият причината. В бъдеще, може би, ще се открие, но засега казват, че причината е изключителна. Казвате: „Какво представлява един параход, че трябва и ние да се занимаваме с него“. – Добрият човек е един скъп, ценен параход. И той може някога да се запали и изгори, но може и да се загаси. Ако изгори, този човек ще струва на държавата над 5 милиона франка.

Ще кажа нещо, което и друг път съм изнасял. То е следното: В събота не приемам посетители. Ще кажете, че този ден аз се занимавам със себе си. – Мислете, каквото искате. Понеже шест дни през седмицата се занимавам с работите на хората, решил съм един ден – събота, да се занимавам с моите работи. Въпреки това, вчера дойде една сестра при мене и ми казва: „Учителю, една госпожа от провинцията е дошла тук и желае да ви види, иска някакъв съвет. Да отстъпя ли от правилото си, или да гледам своите работи?“ Питам сестрата: Млада ли е тази жена? Защо питам? Зная, че ако е мома, ще ме пита кога ще се ожени. Ако е женена, ще ме пита защо не живее добре с мъжа си. Най-после реших да я приема, но като свърша своята работа. Ако има търпение, нека почака вън. Сестрата каза: „Тя изглежда учена жена, ще си поговорим, докато чака“. Аз започнах да се занимавам със своите работи, но отвреме-навреме поглеждам какво правят двете вън. Видях, че се разговаряха добре. Сестрата я учеше нещо. Като свърших моята работа, около два часа следобед, извиках госпожата в стаята, да каже какво иска от мене. Запитах я кое е дало повод да ме търси.

Младата госпожа започна да говори: „Преди десетина години бях студентка. Исках да дойда при вас, но отложих. Ожених се и сега, понеже ми се случи голямо нещастие, реших да ви потърся“. Мисля си: Какво ли се е случило? Да не е умрял мъжът, или едно от децата? Аз зная причината, но се правя, че нищо не разбирам, искам тя да каже защо е дошла. Тя продължи: „Ожених се един път и се разведох. Ожених се втори път и сега съм пак пред развод. От втория мъж имам две деца, момчета. Той иска да ги вземе, но аз не ги давам – обичам децата си“. Казах: Едното дете много прилича на баща си. Това дете ще му дадеш, а другото ще задържиш при себе си. Бащата е голям хитрец. Тя се съгласи с мене. Попитах я защо иска да се разведе с него. – „Той е лош човек, бие баща си и майка си.“ – Бие баща си и майка си, но и нея бие. Последното тя не иска да каже. Като я наблюдавах, аз разбрах истинското положение. Тя не могла да живее нито с първия, нито с втория си мъж, защото искала да ги възпитава. Първият мъж бил много недодялан и тя искала да го додяла. Казах: Ти си направила голяма грешка по отношение на себе си. Твоята интуиция е добре развита. Тя ти е подсказвала какво трябва да направиш, но ти не си слушала. Втората грешка произтича от това, че си искала да възпитаваш мъжа си. Колкото и да възпитаваш мъжа, той ще си остане такъв, какъвто си е. Колкото и да възпитаваш жената, и тя ще си остане същата. Който се опитал да възпитава мъж или жена, непременно е претърпял фиаско. Помни: Никой никого не може да възпита. Всеки си остава такъв, какъвто Бог го е създал.

Всички хора грешат като тази жена. Те искат да възпитат някого. – Това е невъзможно. Никой никого не може да възпита. Човек не може лесно да възпита и себе си. Нека се опита да се справи със страха. Нека се опита да се справи със своя чрезмерен апетит. Това се дължи на силно развития център зад ушите. Българинът казва: „Яж така, че ушите ти да плющят“. – Тежко и горко на този, на когото ушите плющят при ядене! Той е осъден на страдания. Според мене ушите са предназначени за слушане, а устата – за ядене. Ще ядеш и пиеш умерено, иначе ще страдаш. Преди да ти плющят ушите, първо ще се обърнеш към носа, а после към вкуса, те да се произнесат за яденето. И тяхното мнение не е достатъчно. Ще се вслушаш и в стомаха, да чуеш какво казва той. Стомахът опитва храната и казва: „Господарю, тази храна не е за тебе“. – „Не, ще ям, на мене ми харесва.“ Ядеш, но скъпо плащаш.

Питате: „Защо светът е такъв?“ – Този въпрос е безпредметен. Важно е всеки да се вслушва в Божественото начало в себе си и да Му се подчинява. Всъщност, като започне То да говори във вас, вие казвате: „Човек може да отстъпи малко от този глас“. Колкото и да отстъпвате, няма да подобрите живота си. От какво зависи доброто разположение на човека? Някога една дума е в състояние да подобри или да влоши разположението му. Понякога една лоша постъпка е в състояние да развали доброто разположение на човека за цял ден. Човек е дошъл на земята да учи търпението и послушанието. Още Адам трябваше да учи тези уроци, но не издържа изпита си. Бог му каза да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, но не му обясни защо да не яде. Като дойде изкусителят в райската градина, той започна да говори на Ева за тайните и силите, които се крият в това дърво. И започна да я убеждава, че ако ядат от това дърво, ще станат като Бога, ще придобият знание, сила, свобода. Няма да зависят от никого. Увлечени от думите на изкусителя, Адам и Ева пристъпиха Божията заповед и сгрешиха.

Да се върнем към примера за младата жена, която се женила два пъти и сега е втори път пред развод. Казах: Ти си следвала по математика, следователно трябваше да приложиш теорията на вероятностите, да видиш каква възможност има да бъдеш щастлива. Пред тебе се разкриваше задача с три неизвестни, която не можа да решиш. – „Наистина, учих математика, но не можах да я приложа в живота си.“ Казвам: И Ева прие думите на изкусителя за абсолютно верни и се зарадва, че ще станат като Бога. Тя не се запита каква вероятност има да станат подобни на Бога. И Адам си каза: „Защо да не станем като Бога? Всички условия за това ни са дадени.“ И двамата ядоха от забранения плод, но след това се почувстваха като пияни. Щом изтрезняха, сами разбраха грешката си, но късно. Адам се засрами и се скри, не смееше да се яви пред лицето на Бога, Който го търсеше из райската градина. Той почувства, че с него е станало нещо особено – той бе оголял.

Пак ще се върнем към младата жена. Не исках да я утешавам; станалото е станало, не може да се поправи. Виждам, че се бе отчаяла, животът ѝ се бе обезсмислил. Питам я какво мисли да прави по-нататък. – „Ще напусна учителството и ще отида, където ми видят очите.“ Гледам, тя сложила бяла шапка, елипсовидна форма. За мене това е добър признак, работите ѝ ще се оправят. Не казах, че бялата шапка ще я спаси, но казах, че отсега нататък работите ще започнат да се оправят. Мъжете са добри хора и тя е добра, но като характери не се схождат. Това се случва често в живота. Ако двама пътника се срещнат и трябва да продължат пътя си заедно, те могат да се сближат, а могат и да се разделят. Ако и двамата носят празни торби, непременно ще се разделят. Обаче, ако торбата на единия е пълна, те ще се сближат и ще станат добри приятели. Торбите на твоите мъже, както и твоята, са били празни, затова не сте се сприятелили. Сега не ти остава нищо друго, освен да благодариш на твоите другари, че станаха причина да дойдеш тук, да потърсиш истината.

Благодарете и вие на вашите скърби и страдания, че станаха причина да потърсите Истината и Любовта и да ги оцените. Без Любов нищо не се постига. Каквото и да придобиете, щом нямате Любов, неизбежно ще се натъкнете на страдания. Без Любов знанието, силата и красотата носят страдания. Ожениш се за една млада и красива жена и мислиш, че си постигнал щастието. Лъжеш се. Не само че не си щастлив, но всичко изгубваш. Всички дяволи започват да те атакуват. И те обичат красивите жени. Изобщо, красотата привлича човека. Както котката се стреми към рибата, така и човек – към красотата. Веднъж отидох на гости у едни познати. Котката им беше вън. Щом влязох аз, и тя влезе с мене. Веднага тя се спря сред стаята, застана мирно; вдигна глава нагоре, като че се моли, и започна да мяучи. Мисля си: Защо ли мяучи? После разбрах, че горе имало окачена риба. Каквото друго да беше окачено, тя нямаше толкова да мяучи, но за рибата не престана да мяучи, докато не ѝ дадоха едно парче. Като погледна към рибата, котката иска да каже: „Обичам рибата, за да се науча от нея на мълчание“.

Всяко животно и растение са символ на нещо. Още първите християни си служили с рибата като символ на мълчание. Понеже тогавашните християни виждали лошото в света и често го критикували, за да избегнат критиката, употребявали в писмата си, вместо думата „мълчание“, образа на рибата. Не е лесно човек да се откаже от критиката и роптанието. Не можеш да заставиш човека да не си каже думата за нещо.

Един селянин от шопските села поканил кумеца си на обяд. Яли, пили и накрая кръстникът казал на кумеца си: „Кумчо, можеш да си поиграеш, но ако се въздържаш да не викаш „иху-ху“, ще ти подаря една крава с теленцето“. Кумецът играл, скачал, въздържал се да не извика, но най-после казал: „Кръстник, не мога повече да се въздържам. Ритам ти и кравата, и телето и викам „иху-ху“!“ Това не е право. – „Не е важно какво ще постигна. Важно е, че си казах думата.“

В турско време един българин от варненските села отишъл във Варна да си купи чехли. Ходил от магазин на магазин, но не могъл да си намери по мярка. Най-после влязъл в един магазин, където се продавали много чехли, но и тук не могъл да си намери по мярка. Крайно ядосан, турчинът му казал: „Сен калъпсъз!“ Това значи: „Ти си човек без калъп“. Българинът се обидил, но премълчал. Тръгнал за селото си и когато се качил на един баир, на края на града, той се обърнал назад и извикал: „Сен калъпсъз!“ Като се прекатури колата, тогава човек вижда грешката си.

Като ученици, вие трябва да дойдете до мълчанието на рибите, но разумно мълчание. Не говоря за невежеството на рибите. Ще кажете, че рибата е глупава, затова живее във водата. Не, рибата живее във водата, за да научи закона на чистотата и да се справи с плавателния мехур, да слиза на големи дълбочини и да излиза на повърхността на водата. Изкуство е да се справяте с всички условия на живота, както рибата се справя и с дълбоките, и с плитките води. Учените са открили в моретата риба-стрелец, която стреля като с пушка. Така тя убива своята жертва и се храни. Интересно е как е изработила тя своето оръжие. И хората се научиха да воюват. Не е лошо, че воюват. Лошо е, когато ги побеждават, че трябва да плащат контрибуция. Когато народите воюват, всеки мисли, че ще победи. Ето, японците и китайците воюват няколко години и войната още не е свършена. Японците вярват, че ще победят, защото китайците не са добре въоръжени. Китайците разчитат на своята многочисленост и казват: „Ако японците избиват всяка година по два милиона китайци, ще им са нужни 200 години, за да избият всички“. Днес повечето хора са в положението на японците, искат да завладеят Китай.

Човек трябва да бъде предвидлив, да предвижда работите. Има гадатели, които предвиждат бъдещето. Гадатели е имало и в миналото. Важно е добре да гадаят, да дават добри съвети на хората. Един от нашите приятели ходил при някакъв гадател в града. Той му казал, че в най-скоро време му се отваря път за Индия. Братът се чуди как ще стане тази работа. Той едва се прехранва. Откъде ще намери пари за тях? Под „Индия“ се разбира друго нещо. Наистина, много време мина след това, но братът не замина за Индия. Ако някой гадател ви каже, че ще придобиете богатство, ще знаете, че ще изгубите и това, което имате. Каже ли гадателят, че ще придобиеш голямо благо, това значи, че ще имаш опитност, която струва милиони. Тази опитност ще следва човека и на този, и на онзи свят, ще свети в пътя му като скъпоценен камък.

Няма по-желано нещо за разумния и просветен човек от това, да служи на Бога. Няма по-хубаво нещо за ученика, който обича музика, да се научи добре да свири. В който дом влезе добрият цигулар, веднага му се отварят вратите. Той навсякъде си пробива път. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да е сладкодумен. Всяка дарба, всяка добродетел е благо, което с нищо не се купува. Казах, че само Любовта дава даром. Всичко друго, което искаш да придобиеш, трябва сам да го изработиш. На всеки човек е дадено по една дарба или изкуство, но той трябва да работи, за да го развие. При Христос дойде една майка да иска единият ѝ син да седне отляво на Христос, а другият – отдясно. Христос отговори: „Не знаете що искате. Бог определя местата“. Това значи: Всичко се дава по заслуга. – Какво разбирате под „лява и дясна страна“? Лявата страна е адът, а дясната – раят, небето. На небето ще ти дадат работа, която не можеш да свършиш. В ада ще се натъкнеш на такова изпитание, което няма да издържиш. Какво ще правиш тогава? Ако ме питат кое място искам, бих желал да бъда пред лицето на Бога, да Го видя.

Адът и раят са училища. Адът е черната ложа, а раят – бялата ложа. И в двете школи човек учи, придобива знания и опитности. В развитието си човек минава и през двете школи. Някой иска да седне отдясно или отляво на Бога, да вземе почетно място. – „Остави това, кажи ни какво мислиш за нас.“ – Какво мисля за вас? Ще ви кажа какво отговорих на жената, която се оплакваше от живота си. Казах: Ти не използва здравото въже – своята интуиция, но си послужи с тънки въжета. Трябваше да слушаш интуицията си, която ти подсказваше: „Не се жени за този мъж“. Твоята самонадеяност се обърка. – „Прав сте, не послушах интуицията си.“ – Повечето хора не слушат своя вътрешен глас. Като срещна някого, аз веднага познавам дали този човек има послушание. Ако слуша Господа, работите му се нареждат добре. Ако не Го слуша, много ще страда.

Христос говореше на учениците си, защото те Го разбираха. И на вас казвам: Вие сте от онези, които можете да слушате и да разбирате. Не се съблазнявайте нито от мъже, нито от жени, нито от пари. Това са временни неща. Светът може да се съблазнява от тях, но вие, които искате да служите на Бога, не трябва да се съблазнявате. Не се спъвайте от идеята за Царството Божие. Питате кога ще дойде това Царство. То е дошло вече в сърцата на мнозина. От вас зависи още днес да бъдете в рая, т.е. в Царството Божие. Когато Христос беше на кръста, от двете Му страни имаше по един разбойник. Този, който беше отдясно на Христос, каза: „Господи, помени и мене в Царството си“. Този, който беше отляво, каза: „Нали си Син Божи, слез от кръста, та освободи и себе си, и нас“. Първият влезе с Христос в рая, а вторият отиде в ада. Ако и вие очаквате Бог да ви нареди всички работи, ще останете вън от рая. Колкото и да философствате, наготово нищо не се дава. Ако очаквате Бог да ви нареди всичко, ще се намерите в положението на втория разбойник. Обаче, ако живеете разумно и уповавате на Бога, ще влезете заедно с Христос в рая. Желая ви да влезете в Царството Божие. Мъчно се влиза в това Царство. Мъчно се влиза и в ада. Който минава през страданията на Христос, той е на кръста. Той използва последния случай, който му се дава, и казва: „Господи, помени и мене в Царството си“. Той влиза в рая. Който не признава Бога и се гаври с Него, отива в ада.

Като се натъквате на страдания, вие постъпвате или като първия разбойник, или като втория. Първият влезе в рая, а вторият – в ада. Като изучавам човешкия живот, в миналото и сега, виждам, че от единия до другия край той върви все по линията на непослушанието. Човек не послуша в рая, но и до днес, 8000 години оттогава, все не слуша. Той постоянно живее по закона на непослушанието. Разправяш нещо на някого, но той не те слуша; той си знае своето. Не го съди, защото съдбата ще дойде върху тебе. Ако искаш да работиш, работи върху същественото, което Бог ти е дал. – Кое е същественото? – Това са твоята душа, твоят дух, твоят ум и твоето сърце. От тази работа зависи твоето щастие.

Пазете се от грешката на разбойника отляво на Христос. Другият каза: „Господи, помени ме в Царството си!“ Дойдете ли до първия разбойник, не го осъждайте, но потърсете една добра черта и в него. Двамата мъже на тая сестра аз не считам за лоши. Ако бяха лоши, тя и толкова нямаше да ги търпи. Съгласили се доброволно да се разведат. От отношенията им към нея аз виждам, че и двамата са умни мъже, имат добри наследствени черти. Те виждат грешките си и са готови да ги изправят. Не се изправя човек лесно. Например, разгневиш се, изгубиш равновесие. Виждаш слабостта си, но не можеш изведнъж да я изправиш. Някой взел от тебе десет лева на заем. Понеже не може да ги плати навреме, като го срещнеш, ти искаш парите си и го нагрубяваш. Какво са десет лева! Зачеркни ги и забрави. А ти цели две години се безпокоиш за тях. Какво ще направиш с десет лева? Ако си на Изгрев, ще си осигуриш два обяда, а в града какво ще направиш с десет лева? Можеш ли да направиш една закуска? Ако живеете разумно, вие можете взаимно да си помагате.

Дадеш обещание, изпълни го. Аз никога не отстъпвам от думата си. Има случаи, когато може да не изпълниш обещанието си. Например, някой те пита можеш ли да минеш през реката. Казваш, че можеш. Отиваш на реката, виждаш, че е дълбока повече от два метра. Да плуваш, не можеш. Кажи: „Отстъпвам, не мога да мина реката“. В случая ти си свободен да не изпълниш думата си. Върни се назад и потърси плитко място, откъдето можеш да минеш. Ако си дал дума при дълбоката вода, откажи се от думата си и намери по-плитко място на реката. Сега и вие, като младата жена, трябва да изучавате математика. X е мъжът, y е средата, а z е резултатът. Значи от неизвестното x ще намериш резултата z. От слънчевите лъчи, които минават през средата (y), можеш да намериш резултата (z). Някои изчисляваха x. Той е неизменна причина. Y е неизменната среда, през която минава причината, за да се прояви. Щом има x, ще има и z. Край тях ще се яви и y. Вие мислите, че като разрешите x, ще разрешите и останалите две неизвестни. Има още едно неизвестно в духовната математика. Само видните математици знаят това. И аз го зная, но няма да ви го кажа. Ако го кажа, ще оголеете и ще ви изпъдят от рая, както изпъдиха първите човеци.

Четвъртото неизвестно е това, за което изкусителят говори на Ева. Тя го научи, но скъпо плати за това знание – изпъдиха я от рая. Има още една тайна, която не знаете. Засега ви е достатъчно това, което знаете. Нека има нещо, което не знаете. Така ще се научите да слушате. Като ти каже Господ да не ядеш от забраненото дърво, не яж. Каже ли ти, че тази жена не е за тебе, думата Му на две не прави. Ако на една майка каже, че това дете не е за нея, да не прави въпрос за това. Ако на богатия каже, че богатството му не е за него, да не прави въпрос. Каже ли на някого, че силата му не е за него, и той да не се учудва. За доброто или за злото думата на Бога не прави на две.

Слушайте Господа! Това е новото знание. – „Ние Го слушаме. Виж как слушаме и тебе.“ – Слушате, но аз не се лъжа. Ако има човек, когото най-малко слушате, това съм аз. Ако вас един не ви слуша, мене десет не ме слушат. Две млади сестри вървят след мене. Други две, които гледат отдалеч, казват: „Учителю, защо тези сестри вървят подир тебе и те безпокоят?“ – Много естествено. Защо децата се качват на черешите? Червените череши ги привличат и те се качват на тях. Как ще им кажа да не се качват на черешите? Бог е създал черешите за ядене. Има ли нещо престъпно в това, че децата се качват на черешите? Колкото е възможно да забраниш това на децата, толкова е възможно да забраня на двете сестри да вървят след мене. Мнозина казват: „Учителю, каквото кажеш ти, всичко става“. – Не е така. Колко пъти ме накацат мухи, които не ме слушат. Казвам им да не ме безпокоят, но те си правят, каквото знаят. Минавам през една гора, наблюдавам природата и си правя своите научни изследвания. В това време няколко мухи кацват на мене и ме придружават цял километър. Казвам им да ме освободят, но те не слушат. След малко те се връщат назад и нови кацат по мене. Те искат да кажат: „Ние, високоблагородните мухи, искаме да се запознаем с тебе“. Оставят своите семена, визитните си картички, и заминават. Нищо не им казвам, но си мисля: Някога и аз не съм слушал Господа, затова днес те не ме слушат. Взимам поука от тяхното поведение и изправям себе си. Мухите са настойчиви: от една страна ги пъдиш, те идват от друга. Кацне една муха на носа ми и ме пита: „Какво правиш тук?“ Казвам ѝ, че правя научни наблюдения, но тя продължава да ме безпокои.

Преди няколко дни дойде при мене един млад брат. Оплаква се, че някоя сестра го обидила. С какво го обидила? – Нарекла го баба. Той ѝ написал едно писмо, да ѝ докаже, че не е човек без достойнство и че тя няма право да уронва достойнството му. Той чете писмото и ме гледа, да види какво ще кажа аз. Казвам му: Тя не те е обидила. Думата „баба“ е добра; тя означава голям, разумен човек, който знае какво прави. Следователно напразно ѝ пишеш това писмо.

Да дойдем сега до заключението. Щом стане въпрос за лошите работи, там ще мълчите като риби. Когато стане въпрос за добрите работи, там ще пеете като птички. Според еволюционното развитие на животните казва се, че птиците са произлезли от рибите. – Коя е причината за това? – Рибите се учат да мълчат за злото. Като станали птици, те казали: „Досега мълчахме, сега ще пеем“. Така те си създали съответна форма и се превърнали в птици. – „Ние пеем за доброто. Понеже, като риби, се учихме да мълчим; сега, като птици, ще пеем за доброто.“ – Учете се и вие, като птици, да пеете за доброто. Щом дойде злото, ще мълчите. Онези от вас, които се занимават с физиономика, виждат как се изменя човешкото лице. Всяка грешка изопачава линиите на лицето. Също така и добрите постъпки се отразяват на лицето. Някой ме лъже, сам зная това. Но той си мисли дано мине лъжата. Аз го вярвам. За да бъда последователен, слушам лъжата му и свалям първата дреха на лъжата. Така постепенно го събличам, както онзи, който отива на баня. Докато е вътре, може да бъде с бански костюм или хавлия. Щом излезе навън, веднага се облича. Ще остави настрана банския костюм и ще облече горните си дрехи – костюма и палтото.

Като дойдат страданията, вие отивате на баня. Събличате горните си дрехи, мятате хавлията и влизате в къпалнята. Следователно, за да познаеш човека, трябва да го видиш облечен в хубави, нови дрехи. Един руски полковник, командир на полк, имал обичай, като става сутрин, да метне халата си и така да си пие кафето. Веднъж руският главнокомандващ, генерал Кутузов, решил да направи ревизия на полковника. Отишъл при него и го заварил по халат, с чаша кафе на масата. Той седнал при него и го помолил да го разведе из лагера. Хванал го под ръка и тръгнали на ревизия. Полковникът не могъл да се извини и се подчинил на заповедта на генерала. От този ден полковникът не се осмелил вече да излиза по халат пред войниците. И природата постъпва по същия начин. Като види някакъв недостатък в човека, хваща го под ръка и го развежда, всички да го видят. Ако се осмелиш и втори път да излезеш по халат, тя ще те разведе навсякъде, да те запознае с хората. Халатът е домашна дреха; отвън ще се обличаш с подходяща дреха.

Желая ви да сложите ума, сърцето, душата и духа си на работа и всякога разчитайте на тях.

Като ученици, на всички е дадено: очите ви да са отворени за доброто; ушите ви да са отворени за доброто; сърцата и умовете ви да са отворени за доброто; душата и духът ви също да са отворени за доброто – за Любовта. Това е съдържанието на днешното Слово.

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1938 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, мене, има, каже, може, бог, добро, христос, сега, можеш, жена, риба, дума, рая, тебе, казах, работи, иска ,

 Утрини Слова , София, 8 Май 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder