НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Който не носи кръста си

Който не носи кръста си

Най-често използвани думи в беседата: всички, човек, божие, има, може, хора, истина, христос, свят, сега, аз, живот, кръст, земя, любов, себе, казва ,

 Неделни беседи , София, 8 Май 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета само един стих – 38 от десета глава на Матея: „И който не вземе кръста си и не следва подир Мене.“

Духът Божи.

Сега ще се спра само върху думите: „Който не носи кръста си.“

Съвременните хора имат особени понятия за кръста. Кръстът е една формула, която трябва да се изясни математически. За да се обясни какво нещо е небето, трябват ни астрономи. Обикновените хора виждат звездите, но какво представят звездите, те не знаят. Трябват ни геолози, за да ни обяснят какво нещо са планините и как са образувани. Обикновените хора не знаят това. Трябват ни учени хора, химици, за да ни обяснят какво нещо е водата. И духовните истини трябва да се обясняват. Кръстът е емблем, останал от най-стари времена, от незапомнени времена, още от преди времето на Христа. Когато е трябвало да накажат някой човек, наказвали са го с разпъване на кръст. Кръстът е едно от позорните наказания. Кръстът има две значения. Има един пасивен кръст и един кръст, който е в движение. От научно гледище, кръстът представя четири основни точки в живота, без които човек не може да се ориентира. Така, както ние се ориентираме на физическия свят с четирите посоки – изток, запад, север и юг, така и кръстът представя една ориентировка в живота. Виждаме, че когато заковаха Христа на кръста, бяха заковани ръцете и краката му, но главата Му беше свободна. Главата означава Божията Мъдрост. Лявата ръка представя Божията Любов, а дясната – Божията Истина. Краката пък представят сегашния живот на хората. Някои казват, че трябва да имат кръст. Обаче, ако те нямат ум, значи горната част на кръста я няма в тях. Ако нямат любов, значи лявата част на кръста отсъствува. Ако нямат истината в себе си, дясната част на кръста я няма. Ако човек няма и крака, кръстът сам по себе си изчезва. Някой пита: „Ти кръстиш ли се?“ – Какво означава кръстът? Това значи: Ти мислиш ли, когато решаваш някой важен въпрос? Допитваш ли се до Божията Любов? Когато искаш да направиш нещо, допитваш ли се до лявата си ръка, до сърцето си? Лявата ръка има отношение до сърцето, а дясната ръка до дробовете, до кръвоносната система в човека.

И тъй, хората на новата религия, на новата епоха в света трябва да разбират смисъла на кръста. Иначе, ако продължават да живеят със старите разбирания, те няма да придобият нищо. Ние виждаме до какво положение е дошъл светът със старите си разбирания. Не е въпрос за страданията в света. Човек трябва да страда, но разумно. Мнозина казват, че кръстът бил сила Божия. Силата седи в истината. Истината е, която дава свобода на човека. Любовта пък внася живот в човека. Мъдростта внася светлина и знание. Лиши човека от живота, от светлината и от свободата, той е мъртъв вече. Следователно, ние вярваме в един кръст, на който горната част, дето е главата, е незакована. Ние вярваме в кръст, на който главата не е закована. Освен кръста, ние почитаме и пентаграмата, която представя човека. Човекът е създаден по формата на кръст. Като съберете краката на едно място и разтворите двете ръце настрана, вие образувате един кръст. Щом главата ви е свободна, с това Провидението иска да ви каже, че трябва да мислите. Вие трябва да проявявате живота си и всички ваши постъпки да бъдат свободни. Всичко, каквото човек върши, трябва да го върши, трябва да го върши свободно. Защото всички лоши работи в живота произтичат от това, че човек не е свободен. Човек иска да направи нещо, прави го, а при това не е свободен. Казвате: „Какво е говорил Христос едно време?“ Питам: Какво ще говори Христос, ако днес дойде на земята? Ще кажете, че всичко, каквото Христос е говорил на времето си, е писано в Евангелието. Не, Христос не е казал всичко. Защото ако се знае, че Бог е говорил и на Мойсея, каква нужда имаше да изпраща и Христа на земята? Мойсей е говорил за малките деца. Затова трябваше да дойде Христос да говори на възрастните хора, да им покаже как трябва да приложат това знание. Сега се казва, че след Христа не може да дойде пророк на земята. Това е най-голямото заблуждение, което може да съществува. Да мислите така, това значи да изключите Бога, да го ограничите. Че кой изпраща пророците? – Бог ги изпраща. Ако един пророк иде от само себе си, той е самозванец. Неговата сила ще трае ден до пладне. Казвате: „Отде да знаем, че някой говори истината?“ – Това е най-лесната работа. Онзи, който ви говори истината, той трябва да ви освободи. Ти си вързан с въже, не можеш да се мърдаш. Дойде един и казва: „Аз ще ти помогна, ще те освободя.“ Как ще вярваш, че той говори истината? Той взима едно ножче, разрязва въжето и те освобождава. Сега вярваш ли, рече. Вярваш ли, че той говори истината? Някой лежи, умира на леглото си, болен е. Идва един и му казва, че ще му помогне. Отде да зная дали говори истината? Като постои известно време при тебе, след 4–5 часа ти ставаш от леглото си, но вече съвършено здрав. Вярваш ли, че говори истината? Съмняваш ли се вече в него? Истината носи свобода. Тъй щото намираме ли се при някои трудни условия, според свободата, според светлината и според живота, които придобиваме, ние можем да познаем вършим ли волята Божия или не. Бог ни е изпратил на земята и Той иска ние да учим, да живеем, да бъдем свободни и да се ползуваме от всички блага на живота. Всички хора имат еднакви права. Не разбирайте това буквално. Под еднакви права разбираме чиниите на всички да бъдат пълни. В даден случай и мравята диша въздух, както и човекът, но тя диша толкова, колкото ѝ е потребно. И мухата диша въздух, и човек диша въздух, но всеки взима толкова, колкото му е потребно. Значи, всички същества имат еднакви условия за живеене, но всяко същество се ползува от тия условия дотолкова, доколкото може да ги възприеме. Сега някои ще възразят, че злото съществува в света. Че съществува злото, ние не го отричаме, но то е привидно зло. Хората със своето невежество са станали проводници на злото. Някой мисли, че ако е богат, ще живее повече време на земята. Не, като богат именно, той по-скоро ще умре. Животът не седи в богатството, но в любовта, която човек има към Бога. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Кой е Христос? Който проявява любовта в света. Съвременните християни проповядват за спасението. Те казват, че Христос е спасил света. Други пък се запитват: „Какво е направил Христос за човечеството?“ Не е въпрос какво е направил за човечеството, но какво носи Христос в себе си. Христос казва на хората, че не трябва да грешат, но да обикнат Бога. Казвате, че човек трябва да вярва. При какви условия човек може да има вяра? Там, дето няма любов, там, дето няма мъдрост и дето няма истина, и вяра не може да има. Там не може да има никакви добродетели. Това е един кръг. Ще знаете, следователно, че там, дето няма Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, никакви добродетели не могат да се проявят. Добродетелите, това са мощните сили, чрез които Бог работи в света.

Та сега хората се плашат от това, че някой може да ги заблуди. Чудно нещо! Че всички хора са заблудени. Кой е онзи, който не е заблуден? Ти мислиш, че като се ожениш, ще уредиш работите си или мислиш, че като родиш няколко деца, работите ти ще се наредят. Друг пък мисли, че като забогатее, работите му ще се наредят. Не, това са все външни условия. Покажете ми един богат човек, който да е живял поне 400–500 години. И онзи, който няма 5 пари в джоба си, умира, и онзи, който има сто милиона или един милиард, умира. Тогава каква е разликата между сиромаха и богатия? Сиромахът е едно ненатоварено магаре, а богатият – едно натоварено магаре. За магарето аз имам особено мнение, не го считам като прозвище. „Маг-хахарец“ значи един голям мъдрец. Магарето е значи един велик мъдрец – „маг-хахарец“. Защо магарето реве днес? Едно време Господ го е направил малко животно, но то искало да бъде голямо, да го виждат и чуват всички отдалеч. Затова Господ му дал голям ръст. Затова магарето казва на хората: „Не искайте да имате голям ръст и да се занимавате с големи работи, че ще ревете като мене.“ Затова днес хората казват: „Магарешка работа.“ Казват за някого: „Той пие като магаре.“ Това не е вярно. Преди всичко магарето не пие вино. Магарето има една добра черта, то знае де има чиста, хубава вода и оттам пие. Следователно, искате ли да пиете хубава вода, вървете подир магарето. Дето магарето пие, пийте и вие и не се безпокойте, глава няма да ви боли. Пиете ли вода оттам, отдето магарето не пие, ще ви боли глава.

Сега аз не искам да споря по въпроса, къде е истината. Този въпрос за мене е изключен. Истината е нещо очевидно. Тя се познава по това, че носи свобода. Някой казва: „Не съм свободен.“ Че как да не си свободен? Ако нямаше свобода в света, ако ти не си свободен, всички трябва да бъдем мъртви. – „Ама невежество съществува в света.“ – И това не е вярно. Ако имаше невежество в света, навсякъде трябваше да съществува мрак. Слава Богу! В света има достатъчно светлина. – „Ама животът ни не е такъв, какъвто трябва да бъде.“ – Че животът ни не е такъв, какъвто трябва да бъде, това зависи от разбиранията ни. В живота на съвременните хора любовта не е фактор, който да ръководи хората, както трябва да бъде. Ти имаш един приятел, но не си вникнал, какво богатство крие в себе си, какво богатство крие твоят приятел. Ако бяхте учени хора или ако бяхте талантливи, вие нямаше да се оплаквате от сиромашията. Всичкото богатство е скрито в земята. Несметни богатства се крият в земята, във въздуха и в светлината. Че ако аз разложа слънчевата светлина, че взема само най-хубавия червен цвят и започна да лекувам с него всички болести, какво ще кажете тогава? Но при това положение не се лекува с пари, но ще питам болния: Ти обичаш ли Господа? – „Обичам го.“ – Готов ли си да се учиш, да станеш ученик? – „Готов съм.“ – Обичаш ли Божията истина? – „Обичам я.“ Обичаш ли свободата му? – „Обичам я.“ – Ще знаеш тогава, че здравето ти ще дойде от Бога. Какво правят хората днес? Те казват: „Ти ми дай първо това, което ти искам, аз после ще повярвам в Тебе.“ Или: „Ти ми покажи, че ще оздравея, аз после ще повярвам.“ – Аз не се нуждая от неговата вяра. За мене същественото в света е Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Върху тия неща е основан животът. Във всеки живот това са съществените неща, това са реалностите. В който момент сгрешиш в една от тия области, веднага ще те сполети най-голямото нещастие. Всички неприятности или нещастия в живота произтичат от три причини: или от едно прегрешение в областта на любовта, или от прегрешение в областта на Божията мъдрост и знание, или от прегрешение в областта на Божията истина и свобода. Някой казва: „Ние трябва да си поживеем.“ – Ако вие мислите, че можете да си поживеете, както разбирате, вие се лъжете. Господ, който е толкова мъдър, ще ви покаже, че нито един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля. Казано е в Писанието, че по-лесно камила може да мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие. Като се казва, че камила може да мине през иглени уши, не се разбират тия игли, с които вие си служите днес. В историята ще намерите какви са били тия иглени уши, през които камилите минавали, когато влизали в градовете. Значи ако имате разбиранията на един богат човек, вие не можете да влезете в Царството Божие. Че какво се крие в едно съвременно общество? Навсякъде ще видите алчността на човека да забогатее, за да живее охолно. Богатият човек трябва да бъде касиер на Божиите банки, за да помага с тия пари на бедните. Това е предназначението на богатия. С парите, които има, той трябва да осребри просбата на бедния. Това значи богат човек. Какво прави съвременният богат? Той крие парите си и казва: „За това богатство аз съм се мъчил.“ Никак не се е мъчил. Той одрал кожите на хиляди животни и от тях станал богат. Някой земеделец впрегнал на работа стотици работници, които по цял ден копаят и вършеят на нивата, а после той казва: „Трудил съм се за това жито.“ Никак не се е трудил. Той е използувал труда на стотици хора. Ние искаме да направим съвременния живот хармоничен. Затова трябва да турим Божествения ред на нещата. Тъй, както сега животът се проявява, не е право. Не е лошо, че има богатства в света, но богатството не трябва да бъде на едно място. Не е лошо, че има много жито в света, но житото не трябва да бъде на едно място. Всичко седи в правилното разпределение на желанията на хората да имат. Въпросът седи в добрата воля на хората правилно да разпределят богатствата си. Хората не желаят да се обичат едни други. Богатият вижда, че сиромахът страда, но не се трогва. Има страдания, които не са важни, но има страдания, на които трябваше да се обърне внимание. За мене не е важно, че човек страда, че нямал модерни обуща или че нямал голяма, хубава къща. Това не са важни страдания. Но когато видя, че някой човек страда от глад, не е ял 4–5 деня, аз непременно трябва да му дам парче хляб, да задоволи глада си. Много хора умират от глад, а богатите ще правят благодеяния, ще събират оттук, оттам сухия хляб и ще го раздават. Но да оставим сухите хлябове. Бог не ни е оставил сухите хлябове, но Той ни изпраща Слънцето, от лъчите на което растат и зреят семенцата на живота. Ние трябва да се научим да постъпваме като Бога. Всички плодове: ябълки, круши, сливи, череши, портокали и лимони, всичко това е събрано и създадено от влиянието на Слънцето, от земята, въздуха, водата и светлината. Всичко ни е дадено даром.

Сега мнозина казват, че съвременните християни били много лоши. Не, те са много добри. И ако страдат, те страдат от голяма добрина. Апостол Павел беше много добър човек. Той се държеше за старите убеждения, за традициите. В това отношение той беше еретик и не можеше да остави християните свободно да развалят традициите. Той не позволяваше на евреите да стават християни. Той не им позволяваше да се отделят от Мойсея. Павел гонеше християните, но един ден Христос го срещна на пътя. Павел слезе от коня си на земята и запита: Какво искаш от мене? Той чу един глас: Павле, защо ме гониш? – Какво искаш от мене, Господи? – Аз съм Исус, когото ти гониш. – Какво искаш от мене, Господи? – Ще ти кажа: Този начин, по който ти си тръгнал да гониш хората, не е Божествен, той е човешки. Стани, аз ще ти кажа как трябва да проповядваш за в бъдеще. Няма повече да връзваш хората, но ще ги освобождаваш. Казвам и на вас: След като с години следвате Христа, ще дойде някой да ви разправя, че сте на кривата страна. Кой е на правата страна? – Всеки човек, който обича Господа, е на правата страна. Всеки човек, който прилага Божията мъдрост, е на правата страна. Всеки човек, който прилага Божията истина, е на правата страна. Сега аз оставям другите неща настрана и правя превод. Според мене, всички учения, които съществуват в света, са преводи на истината. Дотолкова, доколкото тия преводи са съгласни с оригинала на нещата, те са добре дошли. Вие можете да преведете едно класическо съчинение на няколко езика, но онзи превод, който е най-близо до оригинала, е най-хубав, най-добър. Цялата природа, с всички живи същества в нея, е една Божествена книга. И ние представяме листа на тази Божествена книга, върху която са записани всички Божествени закони, според които ние можем и трябва да живеем. Казано е в Писанието: „В последните дни ще напиша закона си в човешките сърца.“ Питам: Тези закони сега ли ще ги напише Господ или са написани вече? Под думата „написване“ разбираме кръста, за който говори Христос. Ние не разбираме онзи пасивен кръст, който е свързан със страданията на Христа. Който разбира кръста като носител на страдания, според закона на любовта, той трябва да се ползува от тия страдания. Щом разбираш страданията от гледището на Божията мъдрост и от гледището на Божията истина, ти трябва да се ползуваш от тях. Не разбира ли страданията, човек не може да ги използува. Не е лошо да страда човек, но лошо е ако не разбира страданията.

В какво седи неразбирането на хората? В незнанието. Когато Христос ходеше с учениците си, заедно с тях идваше няколко хиляден народ да Го слушат. Един ден около Него бяха се събрали около 4–5 хиляди души, които не бяха яли. Христос каза: Жал ми е за народа, че са гладни, може да припаднат. Христос запита учениците си колко хляба имат. Те му казаха: За да нахраним този народ, трябват не по-малко от двеста хляба, а ние имаме само пет. Как ще ги нахраним? – Дайте хлябовете тук. Учениците донесоха петте хляба. Христос дигна очите си нагоре. И след това каза на народа да насяда. Всички ядоха от този хляб, а след това останаха укрухи, които напълниха 12 коша. – Как стана това нещо? – Не е важно как е станало. Важно е, че Христос имаше знание. Той имаше и Любов. Христос призва любовта на помощ. Христос имаше Божията Мъдрост и Божията Истина в себе си. Той ги призва на помощ. С пет хляба Той нахрани петхиляден народ, но след това останаха и 12 коша укрухи. Всеки от вас може да направи този опит. Да кажем, че един баща има 4–5 деца в дома си, а разполага само с един хляб. Той трябва да призове Божията любов, мъдрост и истина на помощ и хлябът ще се увеличи. От него ще се нахранят всички деца, жената, мъжът и пак ще останат няколко коша укруха. – „Може ли да бъде това?“ – За онзи, който знае, може. За онзи, който не знае, не може. Един българин имал един хубав часовник, който му служил цели 40 години непрекъснато. Той често го отварял и затварял, да го преглежда как върви. Един ден, като отворил часовника си, той спрял, не могъл повече да върви. Той не забелязал, че когато отворил часовника си, жена му се чесала, та паднала едно малка въшка вътре някъде. Той занесъл часовника си на един добър майстор и го помолил да види каква е вредата му. Часовникарят извадил инструмента си, с който преглеждал часовниците и започнал внимателно да го гледа. Видял, че няма никаква повреда. Затова духнал един път и часовникът започнал да върви. Оказало се, че една малка въшка била причина за спирането на часовника. – „Колко ще ми вземеш?“ – „Пет лева.“ – „Само за едно духане искаш пет лева.“ – „Да, но майсторлъкът е в духането.“ Трябва да знаеш как да духнеш, за да изкараш въшката, онзи паразит от своя часовник. Колко паразити са попадали в нашия живот? Едни от тях може да са от жена ви, но важно е, че от този паразит сърцето е спряло да работи. Но само пет лева ще ви струва да започне сърцето правилно да функционира.

Та казвам: Настанало е вече време, когато всички хора от всички народи, от големите до най-малките трябва да се приближат с всичкото си уважение и смирение да възприемат истината. И кой колкото я разбира, да я приложи. Аз не искам да я разберете и приложите като мене, но кой колкото я разбира, толкова да я приложи, това е хубавото. Защото често вие мислите, че някои хора не разбират истината. Всички хора разбират истината. Една стара баба на 80 години дойде един ден при мене да ѝ поговоря нещо. Като стана дума за прераждането, аз ѝ говорих в какво се заключава. Тя даже не знае да чете и да пише, но като ме слуша, каза: „Синко, това нещо е близо до ума и като е така, животът има смисъл. Значи аз мога да се подмладя.“ – Да, бабо, ще се подмладиш. – „Тогава животът е красив, понеже аз мислех, че моята работа е свършена вече. Това ми допадна. Да бъде благословен Господ. Като отида при Господа, ще му кажа пак да ме прати на земята, да поживея малко между моите внучета.“ Ако това разправяш на учените, на религиозните, те ще кажат, че това не е съгласно с догмите на науката, на църквата. Оставете настрана вашите догми! Важно е за вас факт ли е прераждането или не е факт. Ако прераждането е факт в природата, разбери го както искаш. Фактите не могат нито да се отричат, нито да се доказват. Страданието е един факт, който не може нито да се отрича, нито да се доказва. Важно е каква роля играе страданието в живота. Страданието е солта на живота. Страданието осолява човека, без страдане човек е без сол. Когато едно дете се ражда, винаги го осоляват. Ако опитате вкуса на потта си, ще видите, че тя не е безсолна. Някой казва, че му е дотегнало от страдания. – Съгласен съм с вас. Много сол не трябва да има, но съвсем без сол човек се схумва. Във всичките неща е турено поне по малко сол. Значи, силата, която свързва живота, е именно солта. Изгуби ли човек солта си, той умира. Ако можеш да задържиш солта си, ти ще живееш 50–60–80, 200, 300, 500, 800, 900, 950 години. Хайде да спрем до годините, които живял Матусал – 950 години. За да може човек при сегашните условия да живее 950 години, той трябва да има от какво да се интересува. Не мислете, че само физическият живот е хубав. Той е само предговор на живота. Той е забавачница. И от тази забавачница вие постоянно ще отивате на онзи свят и пак ще се връщате на земята. Не мислете, че само вие сте видимите хора, които живеете на земята. В другите области, в другите светове има по-висок живот от този на земята. Между вас, между хората на земята, живеят още много същества, които вие не виждате. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че е заблуждение. За слепите, за онези, които не виждат, това е заблуждение. Но за онези, които виждат, това не е заблуждение. Тези неща могат да се проверят. Аз не казвам, че трябва да вярвате. Има неща, които трябва да се проверят. Ние сме за всичко онова, което е добро. Само доброто може да остане в света. Всички онези неща, които не съдържат в себе си истината, знанието, светлината, живота, свободата, те са спънки и трябва да се махнат. Казано е в Писанието: „Ще залича всичките ви грехове.“ И Господ ще заличи греховете на хората, защото греховете представят заблуждение, което спъва хората.

Казвам: Сега всички трябва да имате ново разбиране. Всички трябва да имате този кръст в себе си. Като срещнете един човек, който носи този кръст с новото разбиране, трябва да има весело лице. Този човек не е като сегашните хора, които при изпитанията на живота се обезсърчават и казват: „Свърши се нашата.“ Той е човек, който се е подмладил. Онзи човек, който носи кръста с новото разбиране, той има светлина и знание в себе си. Този човек трябва да бъде свободен. Той може да е сиромах, може да е бос, но е свободен и радостен. Как отиде Христос на небето: бос или с обуща? С модерна шапка ли отиде, с модерни дрехи ли отиде Христос на небето? Всички художници рисуват Христа със сандали, така е ходил едно време, но когато отиде на небето, Той отиде бос, без никакви обуща. Вместо шапка, хората му туриха един венец на страдания на главата. Едно, което особено ми хареса в характера на Христа, е Неговото търпение. Той седи между шест-хилядна римска войска, всички Го бият, Той седи тих и спокоен. Ето Човекът, който разбира. И след като Го разпнаха, Той знаеше, че това е от неразбиране на хората. Той им казваше: Ще разберете това един ден. Ако и вие като Христа не можете да погледнете на страданията си тихо и спокойно и да кажете, че всичко е за добро, къде е вашето разбиране? Вие казвате: „Ама да не ме излъжат?“ Кое е по-добро, да те излъжат или да не те излъжат? Обаче има едно положение, което всякога трябва да знаете: Човек сам себе си никога не може да излъже. В душата на човека лъжата е изключена. Човек може да лъже, но в себе си той знае, че лъже. Да лъжеш и да мислиш, че лъжата е истина, това е невъзможно. Като говориш нещо, което е лъжа, в себе си знаеш, че нещо не е вярно. „Ама на мене ми го казаха.“ – Това не е вярно. – „Еди кой си ми го каза.“ – Това не е вярно. – „Ама в Писанието е писано така.“ – Че и Писанието са го писали хора, печатали са го хора. – „Евангелистът казва, че е свещена книга.“ – Свещена книга е, но е преписвана и печатана все от хора. Това не е първоначалният език. Пък и на гръцки както са говорили и писали, и този език е човешки. Но онзи език, на който Духът е говорил, тепърва трябва да го учите. Духът казва: „Когато Духът на истината дойде, той ще ви научи.“ Но за да ви научи Духът, вие трябва първо да научите неговия език. Заблужденията в съвременното християнство седят в това, че те още не са научили Божествения език, вследствие на което правят криви преводи. Те казват: „Духът ми каза така.“ – Че Духът ти е казал, право е, но какво ти е казал? Каква е разликата, когато ти сам си говориш и когато Духът ти говори? Сега на ваш език да ви говоря. Ако ти сам си говориш, като човек, в стаята ти ще бъде тъмно. Но когато Бог или Духът ти говори, в цялата ти стая ще бъде светло. Когато говориш като човек, болен ще бъдеш. Когато ти говориш като човек, сиромах ще бъдеш. Но когато говориш на Бога, богат ще бъдеш.

Сега ще направя една разлика между богатите и сиромасите. Богатите хора са много скръжави, а сиромасите – много щедри. Ще ви докажа защо е така. Богатият държи богатството си близо при себе си, осигурил се е и не го дава – скръжав е. А сиромахът раздава навсякъде своята сиромашия – щедър е. Какво трябва да се направи? Да се прати скръжавостта при сиромаха, а щедростта при богатия. Богатите да станат щедри, а сиромасите скръжави. Сиромахът трябва да стане скръжав, понеже няма какво да яде, а понеже богатият има много, има какво да яде, той трябва да раздава. Всички учени трябва да бъдат щедри, доблестни, да не се срамуват. Всички хора могат да възстанат против една теория, това нищо не значи. Всеки човек има право да каже това, което знае. Той сам ще си носи последствията. Един ден ние или ще се радваме на това, което сме говорили, или ще съжаляваме. Аз не искам един ден да съжалявам, че съм говорил. И всеки, който би приел тази истина и би я приложил, би се радвал, че я е говорил. Истината е общо достояние, общо благо за всички. Това е разрешението за всички, това е разрешението на въпроса. В истината седи разрешението на всички въпроси: на семейните, на обществените, на социалните, на религиозните и т.н. Ако всички хора приложат Божията любов, Божията мъдрост и Божията истина в живота си, всички социални въпроси постепенно ще се разрешат. Умни хора се изискват сега. Много умни хора има на света, но някои от тях и досега още мислят, че времето на новото още не е дошло. Не само че времето не е дошло, но даже сте закъснели малко. Казват някои, че второто пришествие щяло да дойде. Второто пришествие е второто идване на Христа, не да съди хората, но да оправи света. Казано е: „Когато син человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра?“, т.е. ще намери ли достатъчно хора, които да търсят истината и да я познават? Трябва ли и тогава да постъпим, както евреите постъпиха с Христа? Или трябва да постъпим с Христа, както римската империя и Пилат постъпиха? Днес, в 20 век, трябва ли християните да постъпят с Христа, както евреите преди две хиляди години постъпиха? Въпросът не е в това, как са постъпили хората на времето си, но трябва да се знае, че всеки човек, който се противи на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина, както на знанието, светлината и свободата, които идат от Него, той е изгубил всичко. Може да се направи опит в това отношение. Дойдем ли до човешките работи, то там всеки има право да се противи, но дойдем ли до Божествените работи, всички трябва да имаме един възглед, не еднообразен, но всички трябва да имаме желание да изразим Божията любов така, както искаме да се прояви и спрямо нас. Както искаме да се прояви спрямо нас, така и ние трябва да се проявим спрямо другите. Както искаме хората да бъдат откровени и искрени спрямо нас, така и ние трябва да бъдем спрямо другите. Дойде някой и като му говорите, през всичкото време ви наблюдава, да не би да го излъжете нещо. Преди години дойде при мене един много учен човек, който след като ме занимава цял час с научни и религиозни въпроси, ми каза: „Слушал съм, че сте били добър ясновидец.“ – Не зная, предвиждам някои неща. – „Кажи ми тогава какво мисля в този момент.“ – В този момент ти си мислиш: „При много съм ходил и всички са ме лъгали, да видим сега, какво ти ще ме излъжеш.“ Ти мислиш сега точно това. Та казвам: В лъжата няма никаква наука. Тя не е наука преди всичко. Лъжата унижава човешкото достойнство, лъжата унижава човешката любов, лъжата унижава самосъзнанието. Лъжата унижава човешкото знание, светлина и свобода. Лъжата заробва човека. Тя нищо не допринася. Онова, благородното в света, това е истината, която е вложена в любовта и в мъдростта.

Това е новото, което Бог иска сега от света, от всички хора. Бог ще прекара света през един голям огън, за да го пречисти. Ако някой мисли, че в бъдещия си живот ще може да живее така, както е живял в миналото, той се лъже. Миналото е минало време. Сега иде нов свят, нова светлина, нова любов, нова свобода. И това се отнася не само за един народ, но за всички народи, за всички племена.

Сега ви желая на всички ви да дигнете кръста си – този златен кръст на Божията любов, златния кръст на Божията мъдрост, златния кръст на Божията истина, да го турите на себе си. Всички да бъдете с кръстове.

Поздравявам ви сега с този, новия кръст.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

30-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 8 май, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: всички, човек, божие, има, може, хора, истина, христос, свят, сега, аз, живот, кръст, земя, любов, себе, казва ,

 Неделни беседи , София, 8 Май 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder