НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Даром давайте

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Даром давайте

Най-често използвани думи в беседата: даром, любов, дава, бог, обича, всичко, всички, искаш, обичаш, човек, закон, аз, даваш, има, живот, може, имаш ,

 Утрини Слова , София, 1 Май 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Матей.

„Даром сте взели, даром давайте!“

Всеки знае кога се дава нещо даром. Когато младата мома се жени, тя дарява близките си, дава дар без пари – даром дава. И сватбарите, от своя страна, дават дар на невестата, кой каквото може. Ето защо, тя дава даром и те дават даром. Единственото нещо, което всякога дава даром, е Любовта. Другите неща не дават даром. Следователно всяко нещо, което идва от Любовта, даром се дава. Това е вътрешен закон, вътрешно правило. Щом не даваш нещо даром, то не произлиза от Любовта. Ако нещо не ти се дава даром, не го изисквай. То не е дадено от Любов. Само Любовта дава доброволно. Всяко нещо, дадено насилствено, без Любов, произвежда противоречие. Казват, че животът е дар от Бога. Значи и той се дава даром. Въпреки това, с проявата на живота явява се една вътрешна борба. Това се наблюдава в цялата природа. Тази борба е неизбежна. Благодарение на нея живите същества едни-други се ограничават. Котката ограничава мишката, змията ограничава жабата, а човек ограничава всички. Няма живо същество в природата, което човек да не е ограничил.

Един от основните закони на живота гласи: „Всичко, което си приел даром от Бога, даром ще го дадеш“. Като дойдеш до Любовта, ти започваш да си правиш сметка, да подчертаваш, че обичаш даден човек. Това е неразбиране на Любовта. Няма защо да подчертаваш, че обичаш. Щом обичаш, ти ще оживееш, т.е. ще се пробудиш. Това е първата проява на Любовта. После ще станеш – втората проява. И най-после, ще възкръснеш – третата проява. Докато не дойде възкресението, Любовта не се е проявила в своята пълнота. Казваш, че живееш, но имаш и радости, и скърби, които произвеждат противоречия. После ще се питаш на какво се дължат радостите и скърбите. Докато не си възкръснал, ще имаш и радости, и скърби. – „Аз се пробудих.“ – Ще се пробудиш, но пак ще имаш противоречия. Ще станеш – пак ще имаш противоречия. Щом възкръснеш, ти си завършил един процес в себе си и разбираш, че това, което си взел даром, ще го дадеш даром.

Първа природата дава такива образи. Виждате извора как дава. Той спазва закона: даром дава. В това даване, именно, е изобилието. Където е изобилието, там е щастието. Докато не опита изобилието в Божествения свят, човек не може да бъде щастлив. Тази идея е още неясна. – Защо? – Защото изобилието има отношение към Любовта. Казваш, че обичаш Бога, но веднага прехвърляш любовта си към известен човек. Тази любов те ограничава и ти излизаш от закона на изобилието. Казваш, че Бог е огън всепояждащ и ако Го обичаш, ще изгориш като дърво в огъня и ще се превърнеш на пепел. Значи обичаш Бога, но те е страх от Него. – „Как ще обичам Онзи, за Когото е казано, че никой никога не Го е видял?“ – Не видя ли Христос, Сина Божи, излязъл от Отца? Само очите на Любовта са в състояние да видят Бога. Без Любов можеш да се приближиш до Бога, но не можеш да постигнеш онова, което искаш. Ще имаш знания, но не такива, каквито искаш.

Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди – заповедите на Любовта“. Една от заповедите на любовта: „Даром давайте!“ Ако даваш и се смущаваш, това не е Любов. Любовта подразбира жертва. Как ще се жертваш? Ако жертваш живота си за някого, какво си спечелил? Той ще живее, а ти ще умреш. Това не е жертва. Ако това е жертва, природата е пълна с такива примери. Мишката става жертва на котката, жабата – на змията, овцата – на вълка. Това е насилие, не е жертва. Има смисъл да жертваш, но само онова, което смущава твоето сърце и твоя ум. Пожертвай в себе си това, което те смущава. То е временно. Например, като млад ти се интересуваш от нещо и си доволен. Щом остарееш, то не те интересува и ставаш недоволен. Имаш пари, радваш се, доволен си; щом ги изгубиш, ставаш недоволен. Това е крива философия на доволството. Пожертвай тази философия.

Мнозина очакват всичко от Бога и то даром. Ако Той не ги задоволи, те се чудят защо не са богати, учени, силни. Те не знаят, че единственото нещо, което се дава даром, е Любовта. Всичко останало не се дава даром. Например, парите не се дават даром. Знанието, силата също не се дават даром. Ако искаш хората да те почитат и уважават, трябва да заслужиш това. И то не се дава даром. Искаш да станеш певец. Ще работиш по 4–5 часа на ден. Наготово певец не се става. Искаш да станеш богат. Ще станеш рано, ще работиш с часове, докато си създадеш известно положение. Богатството не се дава даром.

Казвам на всички: Този въпрос трябва да се разреши чрез новото учение, чрез религията. Ако оставите за най-после даването даром, животът ви ще си отиде напразно. Най-напред ще започнете с Любовта, тя трябва да бъде основата. Когато получавате нещо даром, вие сте свободни. Също и когато давате даром, вие се чувствате свободни, чувствате една радост в себе си. Когато даваш пари с лихви, при известно условие това е цяло главоболие. Ти си мислиш, че с това си направил добро. Може да е добро, но то не произтича от Любовта. Тогава вие задавате въпроса: „Къде ще му отиде краят?“ – Като давате даром. Това не се отнася до вас. Само Любовта е, която дава даром. Пари даром не се дават. Ако получиш така пари, кисело ще ти излезе. Обясняват с кармата, че в миналия живот ти си направил добро някому и сега ти се изплащат. Или ти имаш да даваш; според кармическия закон, не можеш да се освободиш от този дълг. Трябва да го платиш. Ако не можеш и този живот да го платиш, друг живот с лихви ще го платиш. Мнозина гледат така да мине. Нищо не може да мине така. Единственото нещо, което може да мине даром, то е даденото от Любов. Вземеш ли от Любов, то е благословение, щастие за тебе. За другите работи трябва да бъдеш много внимателен. Ако си неизправен, едно малко благо може да ти донесе в бъдеще голямо нещастие. Слушал съм мнозина да казват: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ти продаваш ли любовта си? Какво те интересува, че той не те обича? Щом искаш да знаеш дали той те обича, ти не си разбрал закона. – „Защо да не зная обича ли ме той?“ – Щом искаш да знаеш, ти си в материалния живот. Разправяш се с материални работи. Трябва да знаеш, че щом правиш услуга някому, и той ще ти услужи. Даваш пари в заем и ти взимаш пари в заем. Любовта даром дава. Казваш: „Той трябва да ме обича“. – Не можеш да искаш да те обичат, това не е твое право. Ако обичам някого, никой няма право да се меси в моята любов, нито аз мога да се меся във вашата любов. Това е Бог, Който се проявява във вас. Нямате право да се месите в Неговите работи. Не търсете сметка на Господа, кому какво дал. То е все едно, ако имате извор в двора си, да търсите откъде идва той, през къде минава и кому дава от своята вода. Значи всички, които се ползват от този извор, трябва да ти плащат данък. Така влизате в спор с хората, но те не искат да ви плащат. През колко държави минава Дунав? Трябва ли те да плащат за водно право? Даром сте получили това благо. Трябва да се разбере законът на свободата. Когато Господ обича, ти радваш ли се на този, когото Той обича? Кого обичат, как го обичат, знаят или не знаят това хората, тебе да не те интересува. Единственото важно нещо: Ти имаш връзка с Бога, която ще пазиш свято; имаш връзка с Онзи, Който носи щастие за човека. Там е вечното богатство.

И тъй, който дава даром, даром взима. Като обича, човек трябва да има съзнанието, че служи на един велик закон, според който не трябва да мисли за онова, което е дал. От това, което даваш, всички се ползват. Такова нещо е Любовта. Даваш, не мислиш, че си дал, и от никого нищо не искаш – нито слава, нито почит, нито обич. Сега, аз не казвам, че трябва да станете такива. Ако ви кажа как да постъпвате, вие ще се уплашите, понеже още живеете в материята. Ако при сегашните условия ви повикам в Любовта, вие ще се превърнете на въглен. „Какво ще бъде отношението ми към майка ми и баща ми, към братята и сестрите ми?“ – Това е старото разбиране. Какви са сегашните ви отношения? Според мене голяма е още вярата ви в старото учение. Искаш да си запазиш вярата, която си имал някога. Каква е тази вяра? Мислиш, че с една тънка нишка, като паяжина, можеш да вдигнеш цялата земя и да я носиш навсякъде из пространството. Друг се усмихне на някого и той казва: „Топло ми стана на сърцето. Обича ме този човек“. – Вярваш, че те обича. Мислиш, че като те обича той, каквото поискаш, ще ти даде, и каквото той ти поиска, ще му дадеш. Служили ли сте на човек, който ви обича? Според мене, който те обича, той не иска да му служиш. Който не те обича, той изисква да му служиш. Щом искаш да ти служат, ти не обичаш. Като обичаш, ти освобождаваш другия да не ти служи. Следователно, ако не искаш да ти служат, ти си започнал вече да обичаш. Не можеш да придобиеш Любовта, докато очакваш да ти служат и да те обичат. „Даром сте взели, даром давайте.“ Без Любов не може да разберете този велик закон. Христос даде власт на учениците си и на апостолите да изцеляват болни, свободно да проповядват Словото Божие. Това подразбира даване даром. Ще ходиш да проповядваш, без да носиш със себе си тържик и дреха. На който параход се качиш, навсякъде ще бъдеш приет даром. В хотел ли отидеш, в гостилница ли влезеш, навсякъде даром ще взимаш. Нито хотелджията, нито гостилничарят искат нещо от тебе. Те считат за голяма привилегия, че си ги посетил. Влезеш във влака – пак даром. Където отидеш, никой нищо не иска от тебе. Казвате: „Колко е хубаво това!“ Хубаво е, но има ли някой между вас, който да излиза и влиза даром? Трябва да бъдеш с отворени очи, да видиш, че има такива хора. И слепият казва, че иска да вижда. – Как ще виждаш, като нямаш орган на зрението? За да виждаш, трябва да си научил даром да взимаш и даром да даваш. Ти сам трябва да почувстваш, че даром си взел и даром си дал. Това е мярката на Любовта, мярката на вътрешния закон. Някои се спират върху тази идея и питат: „Дали всички са разбрали това?“ Всички да разбирате еднакво нещата, това е невъзможно. Няма защо да мислите как разбират другите. Важно е как вие разбирате. Дойдеш ли до Любовта, трябва да почувстваш, че всичко ти е дадено даром. Вътрешното чувстване е резултат на съзнанието, то е резултат на интуицията; то е най-висшето. – „И като дадеш даром, и вземеш даром, какво ще стане в края на краищата?“ – Щом поставяш известно ограничение на пътя си, ти сам се спъваш.

Като наблюдавам живота на сегашните окултни учени и философи, намирам, че те са потънали до колене в калта, а някои още по-дълбоко. След всичко това те искат да проповядват за Любовта. Любовта не се проповядва. Даром сте взели, даром давайте. Идваш в света и там проповядвай Божията Любов, без да мислиш кого ще обърнеш към Бога и кого няма да обърнеш. Важно е да чувстваш и да съзнаеш, че ти си обърнат към Бога. Няма какво да обръщаш другите хора. В Америка съществува една секта, според която всичко предоставят на Бога. Те казват: „Сам Бог ще обърне сърцата на хората“. По този повод, те често се шегуват, като казват: „Вярваме в такова обръщане на човека, че като се обърне сърцето, да се обърне и кесията“. Някои хора обръщат сърцата си, но кесиите си не обръщат. Като влезеш в дома им, виждаш, че всичко там е обърнато: и воловете им, и овцете, и котката, но не и кесията на човека. Как ще разберете това обръщане?

Думата „обръщане“ има двояко значение. – Кой е начинът за обръщане? – Един от начините е – да се отвори нещо в човека. Значи даром да излезе онова, за което ти не си мислил. Да дадеш и да се радваш, че излязло от тебе. Само това, което даваш даром, то представлява вечната основа на живота. Докато даваш даром, животът ти всякога ще се обновява. В този закон младият постоянно се обновява и усъвършенства. Ще кажете, че човек трябва да бъде щастлив. – Само ако спазваш закона. Ако поддържаш в себе си мисълта, че си грешник, нищо не си дал даром. Мислиш ли, че като отидеш при Бога, Той ще те пита защо си толкова грешен? Ти нямаш представа за Бога. Огънят на Бога има толкова висока температура, че каквато нечистота имате, може свободно да се приближите при Него. Той ще ви очисти. На каквото разстояние да се намирате, този огън ще ви стопи, ще ви превърне на па̀ра. Нищо няма да остане от вашата нечистота. Мислите ли, че с една лоша дума, излязла от устата ви, може да отидете при Бога? Достатъчно е само да се докоснете до тази топлина, за да се разложи и разтопи всичко, каквото носите със себе си.

Казвате: „Как ще се представя пред Бога в този вид?“ – Че вие имате криво разбиране за Бога. Радвай се, че отиваш при Отца си, макар и грешен. Казва се: „Лесна работа! И грешникът се пречиства“. – Така е, но какво печели грешникът от греха? Знаете ли колко струва един грях? За един грях могат да снемат десет кожи от гърба на човека. Но и тук не се спират. Докато си на земята, всяка година ще свалят по една кожа от гърба ти. – „И това не е мъчна работа.“ – Драли ли са кожа от гърба ти? Мъчно зараства одраната кожа, а още по-мъчно расте нова кожа.

Казват: „Да бъдем силни!“ Човек е силен само в Любовта. Когато обичаш, давай даром; и когато те обичат, пак същият закон действа. Не слагай в ума си мисълта, че като обичаш някого, той ти е длъжен. Не хвърляй сянка върху него. Нека той не знае, че го обичаш. Щом знае, ти слагаш преграда на Любовта. Тя не търпи никакво препятствие, никакво съпротивление. Яви ли се някакво противоречие в Любовта, хората започват да я измерват: този обичат по-малко, онзи обичат повече. Ако в Любовта се яви изкушение, това показва, че не сте я разбрали. Обикнеш някого и го следиш дали те гледа. Ако не разбираш закона, оплакваш се, че не те погледнал. Който люби, даже с крайчеца на окото те вижда, но дава вид, че не гледа. Някога и двамата се преструват, че се сърдят. Това е „любовно сърдене“. Тези неща вие ги знаете по-добре от мене, но аз ги обяснявам научно. Единият върви напред, другият назад. Първият казва: „Не искам да те видя!“ Всъщност, той всичко вижда. Той е направил десетки фотографии, а казва, че не иска да го види. Като се върне у дома си, разказва какво е видял. И двамата се намръщили, като че ли светът им е крив. В случая и двамата не разбират Любовта. Защо се сърдят, защо се гледат под око? Аз се интересувам от научната страна на въпроса, от повода за сърденето. Така постъпват младите, така постъпват и възрастните. Синът греши, а бащата се сърди, не иска да го види. И синът има желание да даде гръб на баща си. Това са прояви, които трябва да се изучават. Те са крайно интересни от гледище на психологията.

Няма да се спирам много на тези прояви, но питам: Кой не е ял попарата на любовта? Няма човек на земята, който да не е ял любовна попара. Понякога тази попара е много гореща. Отишъл един кумец у своя кръстник на гости. Сложили на трапезата чорба от кокошка. Сипали му една чиния. Кумецът бил много гладен и започнал бързо да сърба чорбата. Понеже била много гореща, той си изгорил устата. Срам го било от кръстника, затова той си отворил устата и погледнал нагоре. – „Откъде купихте тези греди?“ – попитал кумецът. – „От Лаком дол“ – отговорил кръстникът. Защо кумецът си отворил устата? – За да му мине по-скоро опареното. Той не искал нито себе си да изложи, нито кръстника си. Не го интересували гредите, но с това искал да прикрие лакомията си. От лакомия хората се изгарят, както от любовта. Това става във всекидневния живот. Човечеството е дошло до една фаза, където Христос казва: „Даром сте взели, даром давайте“. Туй изисква Любовта. Вие живеете още по стария начин. Време е вече да потърсите нов начин на живот. Щом дойдете до разбирането на Любовта, спрете вниманието си върху стиха: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син в жертва, за да не пострада всеки, който вярва в Него“. Който разбере този стих, много ще научи. Той ще види как Бог жертва. Иначе Той никога не е казал какво е направил за човека. Питал ли ни е Той защо не оценяваме това, което е направил? Бог е създал света; дали вие го оценявате, или не; дали го приемате даром, Той не ви пита. Христос казва за Бога, че е винаги благ. Никога не съди и не се интересува за греховете на хората. Един брат ми казваше: „Учителю, ти всичко знаеш“. – Прав си, аз зная всичко, което се отнася до истината. Обаче това, което се отнася до лъжата, аз не го зная. Като ви наблюдавам, аз зная в кого живее истината и в кого – лъжата. Ако истината хлопа на вратата ти, лъжата е вътре в тебе. Ако лъжата хлопа отвън, истината живее вътре. Важно е Мъдростта да не хлопа отвън и Истината да не хлопа отвън. Това е моята диагноза. Добродетелите са живи същества. Те са ваши приятели, които хлопат отвън, за да ги приемете вътре. При онзи, който даром дава и даром взима, лъжата никога не хлопа отвън. Обаче, щом похлопат Любовта, Мъдростта и Истината, за тях вратата винаги се отваря. Те влизат в човека, както светлината – през прозорците. Щом намери отворена врата, светлината свободно, безпрепятствено влиза, като у дома си. Така влизат всички добродетели. Това е смисълът на живота. Остане ли да хлопат при затворена врата, нищо добро не ви очаква. Ще дойде слугинята да пита кой хлопа и после ще докладва на господаря си.

„Даром сте взели, даром давайте.“ На онези от вас, които разбират закона, казвам: „Даром сте взели, даром давайте“. Който прави сметка, какво е дал и какво трябва да получи, неизбежно изпада в противоречия. Законът на даването разрешава всички въпроси, недоразумения, сиромашия, здраве, свобода – всичко се разрешава. С даването започва разумният живот. Тогава Духът се излива върху човека. Това означава стихът: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. – Какво ще стане с грешниците? – И те ще се изменят. Как ще съди Бог света, това не ме интересува. Аз имам предвид благата, които Бог е дал на човека. Те ще бъдат общи за всички, които са страдали. Бог ще даде даром на всички. Това е бъдещата съдба на човечеството. – Какво ще стане със света? – Ще стане това, което никога не е ставало.

Казано е в Писанието, че мъртвите ще възкръснат, ще минат от смърт в живот. – Как ще стане това? – Като се изпълни законът на даването. Бъдете готови! Когато дойде времето да се дава всичко даром, вратите трябва да бъдат отворени. Противоречията трябва да бъдат разрешени. Това значи да не носите никакъв тържик. Христос знаеше, че учениците Му не бяха готови за Неговото учение, затова им каза да не носят тържик. Сега, като ви гледам, виждам, че всички носите кесии, също и по две дрехи. И това има смисъл, но когато тръгвате на екскурзия. Ако при сегашните условия на развитие искам да приложите закона, това ще бъде насилие върху вас. Затова ви оставям свободни. Този закон не е още за вас. Онези, които искат да го приложат, и те са свободни: даром ще дават, даром ще взимат.

На какво почива новото Учение? – На закона за даването. Този закон е основа на новото общество, на новото братство. Всички майки и бащи, братя и сестри, господари и слуги, приятели, приложете този закон. Само така хората могат да се обичат. Без този закон Любовта е далеч от вас. – „Как можем да се обичаме повече?“ – Колкото повече давате, толкова повече ще се обичате. Аз лесно мога да ви накарам да ме обичате. Давам ви по една жълтица, вие ме обиквате. Давам ви по две жълтици, повече ме обиквате. С три жълтици още повече ме обиквате. Така не се разрешават въпросите. Докато вие се осъждате един-друг, нищо не сте разрешили. Казваш за някого, че не те обича. Много просто! Затворил си вратата. Той хлопа отвън. Вие седите с приятели, ядете и пиете и мислите, че онзи, който хлопа, ще влезе при вас и ще седне пред трапезата. Зависи кой е хлопал на вратата. Щом седне между вас, той ще извади от торбата си най-хубавото и даром ще го сложи на трапезата. След това пък другите ще се изредят – ще има взаимно даване. После, ще се разделите и пак ще се срещнете. Вие питате дали ще се срещнете. – В новия живот няма раздяла, няма и излишни приказки. След това ще тръгнеш свободно по пътя и ще кажеш: „Даром дадох, даром взех. Да бъде името Божие благословено!“

Желая да се насърчавате, без да се обезсърчавате. Сегашният живот е почва за новия, върху който ще расте всичко.

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

Утринно Слово от Учителя, държано на 1 май 1938 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: даром, любов, дава, бог, обича, всичко, всички, искаш, обичаш, човек, закон, аз, даваш, има, живот, може, имаш ,

 Утрини Слова , София, 1 Май 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder