НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Под тебе и над тебе

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Под тебе и над тебе

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, всичко, себе, аз, земя, живот, бог, тебе, христос, струни, иска, кой, торба, апашът, говори, любов, казва, всички ,

 Утрини Слова , София, 3 Април 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Ще прочета една неразбрана глава от Исай (60-та). Тя е била на времето си неразбрана, неразбрана е и сега. Ще я прочета, без да я разберете.

„И славата Господня изгря на тебе.“

Животът, сам по себе си, е велика загадка. Не мислете, че когато казвате колко нещата са незнайни, всъщност са незнайни. Това, което е незнайно за едного, знайно е за другиго. Това, което детето не знае, бащата и майката го знаят. Изобщо, който седи по-високо, знае повече от онзи, който седи по-ниско. Защо идват изпитанията в живота? Има едно мистическо тълкуване на въпроса. Човек се изпитва по единствената причина, да знае кой е под него и кой е над него. Така той се учи да различава нещата. Това, което е над него, носи светлина; това, което е под него, носи тъмнина. Като сгрешиш, ти объркваш нещата: считаш тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина. Ще опиташ кое от двете е вярно. Щом искаш да победиш това, което е над тебе, ти ще бъдеш победен. Ако искаш да победиш този, който е под тебе, той ще бъде победен. Това, което е над тебе, е Божествено. Следователно на Божественото ще се подчиниш. Също така, ти можеш да вярваш на това, което е над тебе. Не може да вярваш на това, което е под тебе. То е извървян път и колкото прах е имало, ти си го погълнал. Какво ще вярваш в този път, който си изминал вече? Може да вярваш в пътя, който ти предстои да минаваш. Без да съзнаваш, ти вярваш в Мъдростта, която те ръководи. Онова, което тя може да направи за тебе, е за твое добро. Тя никога не злоупотребява с твоето доверие. – „Защо Господ е направил така света?“ – Това не е ваша работа. Колкото и да ви говори Господ, няма да Го разберете. – „Защо раждат жените?“ – Как ще отговорите на този въпрос? – „Не може ли да не раждат?“ – Може, но с това въпросите свършват.

Запитали веднъж Паганини, може ли да свири на три струни. Той дал концерт и свирил на три струни. Пак го запитали: „Може ли да свириш на две струни?“ – „Мога.“ И той свирил на две струни. – „Ами на една струна можеш ли?“ Свирил и на една струна. – „Ами без струни можеш ли да свириш?“ – „Може и без струни.“ Всички очаквали с нетърпение да го чуят, но той не се явил. Наистина, изкуство е да свири човек на една струна. Колкото и да е голям майстор, на две струни ще свири по-добре, на три, на четири струни ще свири още по-добре. Ако свириш на инструмент с 25 хиляди струни, ще излезе нещо много хубаво. Обаче кой може да свири на толкова струни? Каква памет се иска за това? Даже на 200 струни не се свири лесно. Колкото повече ви говоря в този дух, вие ставате все по-неспокойни. Защото и вие, като малките деца, търсите лесния път, искате да разберете всичко изведнъж. При един богат човек отишъл един апаш, голям виртуоз в изкуството си. Богатият му казал: „Чувал съм за тебе, че си владеел много изкуства. Покажи ми едно от тях“. – „Мога да ти покажа, но очите си ще затвориш само за пет минути.“ – „Ще направя, каквото искаш.“ Богатият затворил очите си. В това време апашът, с голяма сръчност, обрал всичкото му злато и скъпоценности и изчезнал. Същото става и в живота. Когато искате изведнъж да се домогнете до истината, непременно ще ви оберат. Какво научи, като те обраха? Ще кажеш, че поне поумня. – Въпрос е дали си поумнял. Да те обере такъв виртуоз, това е изключителен случай. Ако богатият нямаше желание да научи едно от изкуствата на апаша, не щеше да пострада. Той щеше да бъде с отворени очи и да следи какво прави апашът.

Ще ви приведа още един пример с коментари. Един крайно беден човек, отегчен от живота си, постоянно се молел на Господа да го избави по някакъв начин от беднотията. Молитвата му била чута. Един ден идва при него човек, който му донася торба със злато, тежка десет килограма. Той му казал: „Вземи тази торба и разполагай с нея, както искаш“. Бедният се зарадвал, благодарил на Бога и си казал: „Най-после, сложи се край на беднотията“. Весел и доволен от положението си, той нарамил торбата със злато и тръгнал с нея, да я скрие някъде на сигурно място. Дошъл до една дълбока река, с много тясно мостче, едва един крак да стъпи. Стъпил на мостчето, но кракът му се подхлъзнал и той паднал в реката. Апашът, който го следял заради парите, веднага се хвърлил във водата да го спаси: бързо снел торбата от гърба му, извадил го от водата и офейкал със златото. Кой от двамата е направил добро: който подарил торбата със златото на бедния, или апашът, който го спасил и задигнал торбата. Според мене апашът е по-добър, а дарителят е по-умен. – Защо? – Ако апашът не беше добър и не знаеше да плува, бедният щеше да се удави под тежестта на торбата със златото. Ако дарителят не беше умен, нямаше да изпълни Божията воля. Той знаеше, че бедният ще изгуби торбата си, но изпълни волята на Бога, Който искаше да усили вярата на бедния. Последният благодари на Бога и за златото, и за апаша, който дойде навреме да го извади от водата. Като видя, че се дави, той каза на апаша: „Моля ти се, вземи торбата за себе си, само спаси живота ми“. Ще кажете, че дарителят и апашът са се наговорили. И това е възможно. Има ли нещо лошо в това, че апашът освободил бедния от торбата със златото? – Нищо лошо няма. Преди всичко това е подарък, бедният не е спечелил парите с труда си. Все едно, че той е натоварил магарето си да носи торбата му и после го разтоварил. Има ли нещо престъпно в това? Апашът казва: „Аз показах изкуството си, като добър плувец. От друга страна пожертвах живота си за бедния, затова на мене се падат парите“. Ако той беше умен, щеше да задържи парите си. Той нямаше да минава през толкова тесен мост, да рискува и живота си, и парите. Следователно той не заслужава тези пари. Много такива случаи има в живота. Срещате млада, красива мома. Гледате я и се възхищавате на красотата. Бог дал голямо богатство – красота. Тя разполага с магическата пръчица. С красотата си тя може да помага на хората: да ги утешава, насърчава, да повдига духа им. По едно време в ума ѝ дошла мисълта да се жени, да си намери един възлюбен. – Защо иска да се жени? – Да има кой да я храни. Ще се ожени, но какво ще остане от нейната красота след десет години? Нищо няма да остане. Като роди няколко деца, тя ще изгуби красотата си. И кравата, като се отели няколко пъти, за нож става. Господарят се отказва да я храни. Той казва: „Тази крава вече не дава мляко, ще я заколя, да използвам месото и кожата“. Кравата е добра, докато дава мляко. Тя е добра за онези, които използват млякото, но не и за себе си.

Днес повечето хора живеят с философията на младата мома, която иска да се жени, и с философията на търговеца, който използва кравата докрай. Аз наричам тази философия „ледена философия“ и уподобявам тази философия на замръзнало блато. Каквато е водата на блатото, такъв е и ледът. – Може ли да се очисти блатото? – Може, но след като се стопи ледът. Тогава водата ще се утаи и ще се избистри. Друг начин няма. Животът на сегашните хора, поради сгъстената материя, не е нищо друго, освен заледяване, т.е. замръзване на водата. Техният живот не е още организиран. В този смисъл организираният живот не умира. Това, което не се топи и не умира, е организирано. Това, което гори и изгаря, е неорганизирано. Хората се смущават от много неща. Това е в реда на нещата. Щом живеят в неорганизиран свят, естествено е да се смущават. Имаш къща, но един ден я изгубваш. Къщата е твоето тяло. Можеш ли да разчиташ на него? Дете си, растеш, радваш се на живота. Всички казват: „Голям юнак ще станеш“. Колко голям ще станеш? – Най-много два метра. Не можеш да станеш като планината. Колко силен ще бъдеш? Ще носиш 100, 120 или най-много 250 килограма товар. Това се случва рядко. Има атлети, които могат да вдигат с една ръка кон с кончето. Обаче това са единици. Досега не съм срещал човек, който може да вдигне един тон тежест. В бъдеще може да се явят големи юнаци, но те ще разбират законите на материята.

Що е реалност? Какви качества има тя? – В нея има нещо неизменно. И в човека е реално само онова, което не се изменя. В този смисъл корените не са реални и клоните – също. И листата, цветовете и плодът са нереални, защото те се изменят. Наистина, листата, цветовете и плодовете на дърветата окапват, клоните и корените пък изсъхват. Дървото може да живее 4–5 хиляди години, но в края на краищата и то умира. Кое е реалното в дървото? – Семката. – От нея излиза преходната реалност. На какво отговаря семката в човека? – На душата и на духа. От тях излизат умът, сърцето и всички дарби и способности в човека. Ние сме дошли на земята да учим делата на Бога, Неговите пътища. Той ни се изявява чрез тях. Който не е дошъл до това знание, той пита: „Кой създаде Господа?“ Този въпрос не е на място, не е разумен. Да допуснем, че си отговориш на този въпрос, веднага ще се яви друг въпрос: „А кой създаде Твореца на Бога?“ Чрез такива въпроси ще дойдеш до една безконечност от въпроси. Така ще дойдете до философията, според която Вселената се развива в две противоположни възможности, като безкрайно голяма и безкрайно малка. Значи една част от материята на природата се увеличава, а друга се намалява. Малките части непрекъснато се намаляват, а големите постоянно се увеличават. Когато едните и другите достигнат до крайния предел, те се съединяват: голямото се хваща за опашката на малкото, а малкото се хваща за главата на голямото. – Какво става после? – Става това, което и с нас е станало. Колкото и да се говори за голямото и малкото, вие нямате ясна представа за тях.

Учените говорят за светлината, за звука, но малцина разбират тяхната същина. Говори се за разстоянието на звездите и планетите от земята, но и това мъчно се схваща. Как ще измерите разстоянието на една звезда от земята, за която се казва, че светлината достига до земята за един милиард години? Говори се и за звука, но виждате ли трептенията, които го произвеждат? Знае се, обаче, че всяко трептение на въздуха се възприема от ухото като звук. Като се съединят 32 трептения, те се организират и се чуват като един тон. – Кой е основният тон на живота? Как се образуват тоновете? – От съчетанието на различен брой трептения. Значи те се образуват от съединяването на 32 трептения нагоре. Колкото по-малък е броят на трептенията, толкова по-гъста е материята. Във връзка с материята се говори и за измеренията. Колкото по-голямо е измерението, толкова по-дребни са частиците на материята. Например, в първото измерение частиците на материята са по-едри, а в четвъртото, петото и нагоре частиците на материята са по-дребни. Изкуство е да минава човек от по-долното измерение в по-горното. Това значи да минаваш от студа в топлината, от безлюбието – в любовта. Ако си в пустиня, където всичко е замръзнало, как ще задоволиш жаждата си? – Ще стопиш леда с топлината си и ще го превърнеш във вода. Любовта е сила, с която вадите соковете от земята. Любовта не е чувстване, тя е сила, която внася живот, здраве, знание и светлина в човека. Бог ни се изявява чрез Любовта. При сегашните условия Любовта е най-достъпната форма на живота.

Питат: „Къде е Бог?“ – Навсякъде: и в светлината, и в тъмнината; и в доброто, и в злото. Ние ходим в Божия свят, но не сме доволни от него, не вярваме в това, което ни се дава. Земеделец си, посял си нивата, но се безпокоиш, не вярваш, че Бог ще го възрасти. Безпокоиш се дали ще има достатъчно дъжд, да порасне житото. Безпокоиш се дали ще узрее и какво количество ще излезе. Ако е малко, безпокоиш се, че не можеш да напълниш хамбара си. Живеете в Божествения свят, а само за ядене и пиене мислите. Кръчмарят и земеделецът се безпокоят какво ще бъде гроздето, ще даде ли много вино. В това отношение вие приличате на красивата циганка, която се оженила за царския син. Тя живяла в дворец, но била недоволна от живота си. Казвала си: „Всичко имам, но хлябът не ми е вкусен“. – Защо? – Защото нямала възможност да си прави хляб от изпросено брашно. Този хляб ѝ бил сладък. За да задоволи вкуса си, тя от време на време взимала от най-хубавото брашно и го сипвала на десетина места в стаята. С торба, препасана през кръста, тя обикаляла купчинките брашно и си взимала по малко. Като напълвала торбата, тя си представяла, че брашното е изпросено. После си казвала: „Ето, това е сладък хляб!“ И вие правите същото: живеете в царски дом, но ходите от къща на къща да просите брашно, да си направите изпросен хляб.

При един американски милионер в Ню Йорк, отишъл един апаш да му иска пари. Като влязъл в кантората, веднага се отправил към него с думите: „Изеднико, искам от тебе една голяма сума. Няма само ти да ядеш и пиеш“. – „Ти не ядеш ли, не пиеш ли?“ – „Ям и пия, но ти имаш много милиони.“ Милионерът му казал: „Седни да направим сметка, колко пари ти се падат. Прав си, че милионите не са мои. Те принадлежат на всички християни. Аз имам 500 милиона долара. На земята има около 500 милиона християни. Значи на всеки християнин се пада по един долар. Ти си християнин. Ето, вземи твоя долар. Нека дойдат останалите християни да си вземат своя долар“. Питам: Имате ли право да гледате на хората като изедници и да искате парите им? Щом търсите справедливост, ще се задоволите с един долар. Ако в България отидете при един български милионер, той трябва да има шест милиона лева. В България има шест милиона жители, значи на всеки се пада по един лев.

Много стремежи имат хората и всеки стремеж е на мястото си. Обаче начинът, по който човек иска да постигне стремежите си, не е правилен. Стремежът да се облечеш добре, с хубав костюм, е на място, но да имаш десетина костюма и всеки ден да сменяш, този стремеж не е правилен. Какво е нужно на човека в един живот? Една сестра ми казва: „Учителю, помогни ми, че няма да издържа“. – В какво не може да издържи: В знанието, в товара, или в любовта? Друг брат ми пише: „Учителю, помагай, ще се самоубия“. Мисля си: Какво иска този брат? Иска да му помогна, но не пише от какво се нуждае. Той е доста страхлив, не може да понесе това, което му е дадено, а ще се самоубие. Голям герой иска да стане! Да се самоубиеш, това е геройство. Малкото страдание не може да понесе, а иска голямото – да се самоубие. Това е лъжа. – Какво представлява самоубийството? – Голямо геройство. Невидимият свят съди самоубийците като страхливци. Те се самоубиват, а после започват да охкат. Паднеш на земята, удариш се и започваш да охкаш. Това е страхливост. Къде остана вашето геройство? Който иска да се самоубие, по-добре да отиде на фронта, други да го убият. Нека отиде на война, да освободи народа си! Нека отиде да работи за другите хора, да ги освободи от робство.

Сегашните хора се молят на Господа, Той да работи за тях, а те само да ядат и да пият. Това не е молитва. Ученикът на новото Учение трябва да бъде доволен и от най-малкото. Който се задоволява с най-малкото, той е истински човек. Това е закон, който работи навсякъде в природата. Заровете един голям камък в земята и вижте какво ще стане с него. Посейте едно семе в земята и вижте какво ще излезе от него. След няколко години то ще се превърне в голямо дърво, милиарди пъти по-голямо от семето. – Кой човек се самоубива? – Който е недоволен от малкото. Няма човек на земята, който при известна мъчнотия да не е пожелал да се самоубие. И Толстой пише за себе си, че като играл веднъж комар, изгубил 12,000 рубли. Понеже се намерил в голямо затруднение, той се молил на Бога да му помогне по някакъв начин. Той обещал, че ако Бог му помогне да спечели една сума, да си плати дълга, никога вече няма да играе на комар. Един приятел му дал една рубла и той започнал играта. Действително, той спечелил 12,000 рубли, платил дълга си и оттогава никога не престъпил обещанието си. Какво печели човек от играта на комар? Не само че не печели, а губи.

И досега още хората се държат за старото, не са свободни. Не смесвайте старото учение с новото. Някои казват, че ви проповядвам това, което едно време се е проповядвало. Вие не говорите истината. Няма защо да ви уча на стари работи, нито да ви уча на това, което едно време сте учили. Аз не говоря за това, за което Христос е говорил. Днес аз говоря за неща, за които никой не е говорил. Който дойде след мене, и той ще говори за съвсем нови неща. Изобщо всеки, който идва от Бога, говори нещо ново. Всеки говори върху въпроси, за които никой преди него не е говорил. Защо ще изнасяте какво казал Христос или какво казал Учителят. Така говорил Учителят преди две хиляди години, така говори Учителят днес. Не разделяйте Учителя, не делете и Христос. Говорите за стария Христос и за новия Христос. – Няма стар Христос, няма и нов Христос – един е Христос. Един е Бог в своите прояви. Така разбирам аз. Божественото е вечно младо, вечно ново. Бог се е проявил в миналото, проявява се сега, ще се проявява и в бъдеще. Пазете убеждението, с което сте родени. Един брат се оплакваше, че го следели, да видят какви убеждения има. Ще кажат, че е окултист. Това е човешко тълкуване. Човек не се ражда нито християнин, нито окултист. Това са имена, с които впоследствие го кръщават. Човек се ражда човек, както рибата се ражда риба, а птицата – птица. Човек стъпва на земята, рибата плува във водата, а птицата хвърчи във въздуха. Всеки се проявява такъв, какъвто е роден. Дойде някой при мене и казва: „Ще ме извиниш, малко съм сприхав“. – Нищо, аз пък съм спокоен. Колкото е ценен човек като сприхав, като лош характер, толкова е ценен и като спокоен. Някога е нужен човек със сприхав характер, а някога е нужен кротък човек. Всеки на мястото си ще свърши известна работа. Сприхавият ще свърши работата бързо, а спокойният – бавно.

Новото се заключава в това, което Бог е вложил в човека. Закон е: Всеки ден проявявай вложеното в твоята душа. Дойде ти една добра мисъл, едно добро желание, не го отлагай. Щом е Божествено, трябва да се реализира. Пробуждаш се сутрин, но ти се спи. Нещо отвътре ти казва: „Стани!“ Ти се потриваш, не ти се става. Не, стани, измий се и не философствай. След това направи си молитвата и благодари за всичко, което ти е дадено. Молитвата е най-красивата работа. Молитвата е слизане от заледения планински връх в долината. Докато си на върха, ще мръзнеш и гладен ще стоиш. Като слезеш в долината, в Божествената градина, там ще се нахраниш и ще благодариш за благата на живота. Това е молитвата. Да отвориш Библията и само да четеш и да философстваш, това не е молитва. Вземи каква и да е книга, прочети я и благодари на Бога, че е пратил учени хора на земята, да пишат такива книги. Прочети нещо от книгата, затвори я и пак благодари. Да благодарим за всичко, което срещаме в живота си.

Желая ви тази година да се научите да благодарите. Не търсете щастието, но благодарете за всичко. Не говорете за Любовта, докато не я познавате. Това, което вие наричате любов, не е Любов. – „Обичам този човек.“ – Не говориш истината. Да обичаш някого, това значи в даден момент да направиш за него всичко, което правиш за себе си; да направиш за него това, което Бог прави за тебе. Бъди последователен в себе си. И аз мога да кажа, че обичам кокошката, но каква е тази обич? И аз обичам плодовете, но това е обикновена любов. – „Обичам някого.“ – Това са старомодни думи. От тази любов хората умират. Всички ще умрем от старата любов. Предупреждавам ви: Ако в нас не влезе новата любов, всички до един ще измрем. Ще умрем, т.е. ще влезем в по-долен свят, където ще страдаме повече. Животът ни ще се влоши десет пъти повече, отколкото е сега. Защо ще слезеш долу като червей и там да страдаш? И сега имате страдания, но трябва да се новородите, да се освободите от страданията. Да се новородиш, това значи да се качиш на десет стъпала по-високо, отколкото си бил. Желая ви да се качите десет стъпала по-горе, а не да умирате. Казваш: „Аз съм роден“. – Ще проверя. Ако утре, другиден те носят на носилка, не си още роден.

Наскоро замина за онзи свят един наш брат поет. Питат ме къде е той сега, какво е положението му. Аз нямам намерение да ви разказвам чуждите работи. Как е той на онзи свят, това е интимен въпрос. Как е живял този, онзи, как живее сега, това е запечатана книга. Нямам право да я отпечатвам и да чета от нея. Можете ли да си представите какво значи да се доближиш до едно тяло, нагрято до 45 милиона градуса? Ако е нагрято до 40–50 градуса, до 100 градуса или до 3–4 хиляди градуса, както и да е. Тези температури са измерени, но за повече нямат инструмент. Как ще измерите 45 милиона градуса? Това е работа на бъдещето. Един ден ще дойдете до тази топлина, защото увеличаването на температурата има отношение към пречистването на живота. Как ще се справите, ако дойде някой да ви кори? На колко съм помагал, за колко съм се молил и след това се обявяват против мене. Мнозина постъпват хитро. Дойдат при мене, искат да се моля за тях, значи да им стана майка, да ги храня. Това няма да направя. На такива казвам: За тебе не мога да се моля, но мога да те науча как да се молиш.

Христос казва: „Не се моля за света, но се моля, Отче, за тези, които ми даде“. И на вас казвам: Молете се за онези, които Бог ви е дал, а не за света. Някои сестри и братя искат да се молят за България, за цялото човечество. Вие не сте оправили своята работа, че за цялото човечество ще се молите! Това е тщеславие. Новото учение изисква от вас да изпълнявате волята Божия. Всеки ден си пожелавайте, да дойде Царството Божие на земята и да работите за Божието име и за Неговата слава. Това да бъде вашият идеал. Като свършите тази работа, тогава мислете за себе си. Щом си ученик на новото учение, ти ще останеш на последен план. Ти ще работиш за Господа, а Той ще работи за тебе. Каквото Бог ти даде, то е твоето право. Досега хората са работили за себе си, благодарение на което са дошли до безизходно положение.

Казано е: Ако не се отречете от себе си, ако не приемете новото разбиране, вие ще се намерите в положението на Ананий и Сапфир. Те пожертваха всичко, но после отделиха и скриха една малка част за себе си. Апостол Петър го запита: „Ананий, това богатство не беше ли твое? Ако дадеш нещо от себе си, всичко дай. Ако не даваш, нищо не давай“. Вие искате да служите на Господа, но не сте готови да пожертвате всичко за Него. От Него искате всичко, а вие не давате всичко. Значи не сте готови да направите една жертва, благоугодна на Господа. Някои са готови само на думи за изпит, иначе приличат на младия брат, който казва: „Учителю, или ми помогни, или ще се самоубия“. Значи, не може да издържи изпита си. Аз виждам, че той е голям страхливец. Казвам му: По-добре се ожени. Щом е дошло до самоубийство, това показва, че в него има нещо, което се отказва. По-добре убий злото в себе си. Мушни с ножа злото в себе си, отколкото – сам себе си. Имаш едно ненаситно желание. Мушни го! Мушни всичко лошо, отрицателно в себе си, а работѝ за доброто. Мислите ли, че по друг начин може да се поправи светът? Хората отиват да гласуват за една или друга партия, но това оправя ли света? Вие само гласувате, но не знаете как ще дойде Царството Божие на земята. Онзи, за когото си гласувал, ще му кажеш: „Аз дадох гласа си за тебе“. Ти ще бъдеш депутат и няма да лъжеш. Ще работиш за доброто и за свободата. За тебе има още пет хиляди гласа. Тези пет хиляди души трябва да се изредят и да му кажат, че са гласували за него; че искат да върви той в правия път. Ако се отклони от пътя, от дадените бюлетини за него, ще направят въже, на което ще го обесят.

Герои са нужни на света, да проявят любовта си. Само Любовта ще ви направи свободни, силни. Само силният може да търпи. Само силният може, като Христос, сам да се предаде. Тогава всички Негови неприятели се качиха на гърба Му и Го питаха: „Познаваш ли ни? Всичко, което проповядваше, не е вярно и няма да се сбъдне“. Христос се разтърси и те паднаха на земята – Той отгоре, те отдолу. Той ги запита: „Сега познавате ли кой съм аз? Както аз пострадах и вие ще пострадате“. Светът трябва да пострада, за да покаже Христос пътя, по който човечеството ще върви. Това няма да се постигне лесно. Христовата кръв тече и вашата кръв ще тече. Може да се намери някой да ви носи кръста, но гледайте вие да се качите на гърба на противниците си, те да останат отдолу, да не се засилят. Силен е онзи, в когото Бог живее.

Желая на всички да възкръснете и да кажете на ония, които са под вас: „Слушайте онова, което ние ви казваме, както ние слушаме и изпълняваме Божията воля“.

Желая ви да слушате онова, което Бог отгоре ви отговори.

Приемете Божията заповед и я предайте на онези под вас.

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

Утринно Слово от Учителя, държано на 3 април 1938 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, всичко, себе, аз, земя, живот, бог, тебе, христос, струни, иска, кой, торба, апашът, говори, любов, казва, всички ,

 Утрини Слова , София, 3 Април 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder