НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Дигна ръцете си и ги благослови

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Дигна ръцете си и ги благослови

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, свят, човек, хора, години, сега, земя, казвам, всички, казва, дойде, път, имат, всичко, ден, време, съм ,

 Неделни беседи , София, 13 Март 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета само няколко стиха от Евангелието на Лука. 50 стих (24 глава): „И ги изведе вън до Витания и дигна ръцете си и ги благослови.“

Духът Божи.

Някой път е трудно да се направят нещата ясни. Има едни причини, които не зависят от нас. Казва Писанието, че излязли вън от Витания, благослови ги и си замина. Човек се намира в едно голямо противоречие. Туй, реалното, на което уповаваш, изчезва. Човек не може да обясни защо Слънцето изгрява и защо залязва. Когато изгрее, радваш се и когато залезе, не може да си обясниш защо залязва. Когато изгрява, не питаш, считаш го в реда на нещата. Питаш само когато залязва. Казвам: Има едно малко уподобление. Когато земледелецът изважда житото от хамбара, туря го на своята кола, кара го на нивата. Хвърля на нивата зърната отгоре и ги оставя, и се върне в къщи. Извежда ги из Витания. Значи извежда ги из хамбара, посажда ги на нивата и като ги хвърля, отдалечава се и си заминава. Житото не може да се остави. Защо трябваше да се хвърли в земята и да си замине? Заминава занякъде, житото не знае накъде заминал господарят му.

Казвам: Често ние в живота се намираме в едно положение. Онова, разумното, е свободно. Понеже в дадения случай като не съм свободен, онова, разумното е свободно. И постъпва тъй, както намери за добре. Ние не може да разберем тази постъпка защо става. И досега на земята не може да си представим защо човек се ражда и защо умира. Защо е млад и защо остарява. Не може да знаем защо остарява човек. Най-после не може да си представим защо еднакво всички хора не са богати или защо всички хора не са еднакво силни и здрави. Защо туй голямо противоречие е, което съществува. Та целият наш земен живот се занимава със задачи, които само си ги задаваме и никак не ги разрешаваме. Най-съществените задачи остават неразрешени. Някои малки задачи остават неразрешени, не може да обясниш защо гладуваш. Както и да обясняваш, не може да обясниш. Казваш, не съм гладен, но не се минават 5–6 часа и гладът пак дойде. Постоянно трябва да се занимаваме с него. Не може да се обясни причината, защо човек диша. Ние намираме едно противоречие, но не знаем може ли по друг начин, без да диша или без да се храни. Като умрат онези, ще влязат в гроба, не се нуждаят. Щом като се откажат да ядат, вече изчезват. Щом като се откаже той да яде, изчезва. Този процес е навсякъде. Има един резултат. Ако човек се откаже да яде, може и без ядене, но ще го последва смъртта. Ако се откаже да диша, пак резултатът е същият, пак смъртта ще дойде. Ако се откаже да мисли, пак смърт го очаква. По три начина човек умира. Физически може да умреш, когато не ядеш. Духовно може да умреш, когато не дишаш. И от Божествения свят ще изчезнеш, когато не мислиш. Казвате: Аз искам да живея в Божествения свят. Мисли. Искаш да живееш в духовния свят. Дишай. Искаш да живееш на земята. Яж. Или казваме, искаш да живееш между хората. Яж. Ако не ядеш, между хората не може да живееш. Искаш между ангелите да бъдеш. Дишай. С въздуха се занимавай. Ако при Бога искаш да идеш, непременно трябва да мислиш. Със светлината трябва да имаш работа. Нас сега ни занимават временните процеси, които стават. Има неща, които са временни, те са важни. Едно упражнение. Онези, които се упражняват, то е по единствената причина да станат по-силни. Онези, които търгуват имат предвид да забогатеят. Онези, които растат, имат предвид да израстнат и да станат по-големи. Някой път казваме: Защо трябва да растем? Във всички същества на земята има един стремеж да растат. И най-малките животни, и те не искат да останат в тази, малката форма. Даже нашата земя и тя расте. Толкоз е голяма и не се задоволява, и тя расте. Всяка година все се увеличава по нещо. Сега учените хора са намерили, че континентите Америка и Европа всеки единадесет години се приближават и се отдалечават. С колко? Този период съвпада с петната на Слънцето. Единадесет години като се скарат и отдалечат, на 12-тата година пак се приближават. Туй постоянно става, като физхармоника, отдалечават се и се приближават. Интересно е как са го намерили. Те са намерили, че с 12 метра се приближават и се отдалечават. Намерили са чрез изчисление. Понякой път вие чувствувате в себе си, че се отдалечавате отнякъде. Казвате: Едно време бяхме приятели, а сега не сме близки, значи отдалечили са се като двата континента на 12 метра. Може да ви се предскаже, че след други 12 години вие пак ще бъдете на същото място. После другият период пак 12 метра ще се отдалечите. Сега отдалечаването и приближаването е нещо разумно. В приближаването и отдалечаването има един вътрешен закон, дава една възможност на човека да може да работи. Някой път учените хора се занимават с много отвлечени работи. Как са ги намерили, чудно! Сегашните астрономи намерили, че около Сатурн имало един спътник, който е приблизително голям като земята. На него материята е толкоз тежка, че един кубически сантиметър материя тежала 50 наши килограма. Макар туй слънце да прилича на нашата земя, но имал 3/4 от тежестта на нашето Слънце. Материята е толкоз тежка. Казвам: Как учените са го намерили? Имат един начин. Учените хора са гениални в своите изследвания. Учените хора са намерили с каква бързина се движи земята. Изчислили са, че тя се движи с 300 хиляди километра в секунда. Една секунда какво означава? В една секунда светлината извървява триста хиляди (километра) в секунда. Туй, което светлината извършва за 1 секунда, на един човек колко време би трябвало, за да изходи туй пространство? Туй, което умният човек може да направи за 1 ден, на невежия и глупавия се изискват векове. Туй е по отношение на глупавите хора в света. Ние се сърдим на тях, но един глупав човек може да направи нещо глупаво, не му стига ума. Като направи, тези, глупавите хора големи пакости не правят, но малки и микроскопически добрини правят те. Но умните хора, умният човек защо трябва да живее? Един умен човек, ако направи една голяма пакост, тя е опасна. Затова умните хора трябва да бъдат много добри. Те са, които развалят света. Сегашните страдания на земята произтичат от погрешките, които ангелите направиха. Какви са били причините? Ангелите направиха някакви си погрешки, от които ние сега страдаме. Дето вие в дома не можете да живеете, се дължи на тях. Дето страдате всеки ден, това се дължи на тях. Дето се радвате, се дължи на тях. Радостта на онези ангели, които останали да живеят, дето страдате всеки ден се дължи на онези, които са напуснали небето и слязли тук на земята. Та всичките ли страдания се дължат на тях? Туй казват другите учени хора. Защо богатият осиромашава? Може да го питате, той ще ви каже коя е причината. Умният човек осиромашава. Един богат американец, който имал сто милиона на разположение, ял, пил, ходил по света, колекции събирал, експедиции правил и най-после похарчил всичкото огромно богатство, 100 милиона долара и като умрял, погребали го на общински разноски. Пари нямал за погребение. Сега може да ви се вижда чудно. Всеки един човек има огромно богатство, което носи със себе си. И той на земята го разпилява като този американец. Не само хората индивидуално, но и народите имат един стремеж. Всеки народ като се повдигне културно, веднага се заражда една идея да направи нещо. Значи, щом посадите, може да се роди едно противоречие. Щом посадите един бор, един жълъд, този жълъд в хамбара при вас се задоволява с малко, но ако го посадите в земята, след 100 години ще вземе едно голямо пространство, там взел мястото на хиляди такива жълъди. Всичкото място го обсебил. Сега, ако попитате защо стават нещата така, на туй никой не е отговорил. Че стават, стават, защо стават? И така, съвременните дървета, които обичат, се разширяват, тогава как ще се обясни, ако вие посетите тази местност на шопите? Има дъбове, които са окастрени, мязат на колове. Всяка година ги оставят да израстват. И ще ги намерите, че са много правоверни, нямат никакво разширение, по Бога гледат, но не от само себе си, други ги окастрили. Сега, кое е по-хубаво, да расте ли едно дърво? Да расте е по-хубаво.

Казвам: Не е причината в това, че ние искаме да растем. В разумния живот всякога ти ще избереш условия да няма други близо около тебе. Най-малко между всеки един човек трябва да има разстояние, както между Америка и Европа по 12 метра, тъй да се приближават и да се отдалечават един от друг. Всичките възможности на тия двата континента, на всеки 11 години имат право да дойдат близо, до 12 метра да се преместят и след други 11 години да се преместят, и след други 12 години да се отдалечат.

Единствен в света, който нито се отдалечава, нито се приближава, е Бог. Всички други същества, като започнете от най-възвишените, все ще имат една дистанция най-малко от 12 метра. Неизбежно е. Тогава ако искате вие реалността, то е законът на Любовта. Щом влезете в закона на Любовта, противоречията в света изчезват. Щом излезете из областта на Любовта, всички противоречия идат. То е въпрос на геометрията. Виждаме, два народа може да се карат за една малка граница на земята, някаква част. Америка и Англия имат спор за два острова във Великия Океан. Спорът става за малка част от земя. Не само големите дървета, но и хората, всички ние се борим за някакви 12 метра.

Та казвам: Има едно разумно начало, което извежда хората и им показва пътя. Вие седите и понякой път и мислите какво е вашето предназначение. Ако някой учен човек влезе, вие казвате, че имате въглища и вземате три лева, да кажем, за 1 кило. Вие плащате едновременно дървата и въглищата. Едно кило около 3 лева хубави дъбови въглища. Ако някой човек каже, че тия въглища, ако може така да се превърнат на диамант, ще струват на милиони. Черните въглища може да се превърнат не във въглища, но в диамант, но изисква се разумна сила, която да работи в самия човек. Да кажем, вземете съвременния обществен строй. Или да вземем така, както ние живеем. Намираме, че ние сме нещастни. От какво зависи нещастието? Нещастието на един ученик в училището от какво зависи? От три причини може да зависи. Първо, той може да няма достатъчно храна, той няма облекло и трето, може той да не се учи, но изобщо на учениците най-голямото нещастие (е) тяхната леност. Каква почит той може да има в училището, като не се учи. Може да е много добре облечен. Може да има най-хубавата шапка, най-хубавия балтон, най-хубавите обуща, но не се учи. Питам: Тогава кое е по-разумно? А пък някой ученик, обущата му са скъсани – сега е модерно да се носят скъсани обуща. Едно време, ако носиш скъсани обуща, а пък сега се счита в реда на нещата. На къщата ще направят дупки, прозорци, наричат ги модерни сандали, ще турят една ремъчка. Тук преди години един учител, който се занимавал, мисля, с латински, бил малко особен и си тури сандали на краката, и отива на църква. Гледа, свещениците се разговарят. Питат, ще дойде ли Христос или няма да дойде. Единият казва, ще дойде. – Не, казва, ще дойде, той е дошъл. Аз, казва, съм със сандали и в Неговото време се носеха сандали. Аз нося сандали, значи дошъл е. Какво трябва да разбираме? Всичките хора очакват Христа. В какво седи Христос?

Единственото нещо, което трябва да дойде в света, то е любовта. Любовта трябва да дойде. Христос днес по същия начин, както едно време в света няма да се разправя. Ако можеше така, вече 2000, години светът трябваше да се оправи. Но след като приеха учението Христово, християнските народи и те воюваха толкоз, колкото всички други народи. И между тях има същата борба, както и между другите народи. И в християнските домове мъже и жени се карат, както в езическите домове. Тия християнски народи не са приложили учението, което Христос носеше. И хората не го приеха. В живота има три неща, които трябва да се възприемат. Ако ние се запознаем само от физическото поле, какъв е светът, ние ще знаем само нещо за яденето. Ако изучаваме въздухообразните тела, ние ще знаем нещо за въздуха. Пък като изучаваме светлината, ние ще знаем нещо само за човешката мисъл. Следователно, животът, за да бъде разбран, трябва да се изучава от 3 гледища. Храната ще ни запознае с живота. Дишането ще ни запознае със силите, които действуват в създаването на света. Мисълта ще ни запознае с онова, разумното начало, което създало всичко. Че ядем, то е да дойдем в съприкосновение с живота. То е необходимо. Казва Христос, Той е живият хляб, който слязъл от небето, за да дойде този живот преизобилно.

Като ги извежда отвън, благославя ги и се отдалечава, и казва: Аз отивам при Онзи, от Когото съм излязъл. Един ден, като приготвя място, ще дойда, ще ви взема и вие ще бъдете там, дето съм аз. Сега понякой път ние не искаме да напущаме земята. Но по една необходимост трябва да я напуснем. Може ли един ученик да не напусне училището? След 4 години ще напусне 4-тото отделение. Иска, не иска, ще напусне. След три години ще напусне прогимназията, а след 5 години ще напусне гимназията, а след 4 години, като постъпи в университета, и него ще напусне и ще влезе в света. Колко години ти трябват? Да кажем, ако си свършил университета на 25 години, ти си на 75 и като учиш 75 години в света и света ще напуснеш, ще излезеш навън. Къде ще идеш? В света има много университети. Мене веднъж ме пита един: „Какъв е смисълът на живота?“ Казвам: Много съм занят сега, последните научни изследвания казват, че в нашата система има 100 милиона слънца. Ще ти взема един билет да посетиш всичките слънца. Като се върнеш, ела при мене, аз ще ти кажа какъв е смисълът на живота. Защото и аз пътувам, не разполагам с време, и аз сега пътувам между тия слънца и изучавам какъв е смисълът на живота. Като ида във всичките тия университети и свърша 12 факултета, тогава ще имам 100 милиона дипломи с по 12 факултета. Ако дойда на земята със 100 милиона дипломи по 12 факултета, какво същество ще бъда тогава аз? Както виждам, вие имате едва ли не по една диплома. Аз, както ви виждам, всички имате по една диплома. То е вече само слънчевата система по една диплома. Има още 11 дипломи да вземете, за да излезете из слънчевата система. 11 дипломи за 11 факултети. Тях като имате, тогава ще напуснете земята и ще идете в друга система. Тия работи аз ви говоря за развлечение. Някога аз го забавлявам. Аз съм виждал, някой дойде при мене, оплаква ми се, аз се поусмихна, казвам: Защо се грижиш, ти си много късметлия, ти си имал една баба много късметлия, след 4–5 години твоите работи ще се оправят. – „Не думай.“ – Ще се оправят. Казва: „Господ живот и здраве да даде на тази баба.“ Случва се. Някой път аз му го казвам, за да го утеша, пък то се случва. Някой път, като забавлявам някой сиромах, той се мъчи, оплаква ми се. За да се отърва от него, мисля какво да му кажа. Казвам: След 5 години ще се оправят работите ти. Той мисли, че няма да го срещна вече. След 5 години го срещна и той казва: „Както ти ми каза, така стана, оправиха се работите. Къща имам, доста пари имам. Каквото каза, така стана.“ – Ти благодари на Бога. Ами казва: Баба ти. „Баб“ значи голям, велик. На друг казвам, но той се обезверил. Казва: „Нямам никого.“ Аз зная, има един голям помощник. Казвам: Ти имаш, има един, който ти помага. Той казва: „Кой е?“ Казвам: Господ. – „Че де е Той?“ – Аз сега от Него ида. Срещнах Го. Той ми каза, че за тебе мисли и ще се оправят твоите работи. Сега ще направите едно възражение. Ти искаш да ме забавляваш, че ми говориш за Господа. За какво да ви говоря? Мога да ви говоря за последния театър, който са дали в София, в Париж, в Лондон или може да ви говоря за някой последен концерт. Или може да ви говоря за хляб, за която искате красавица в света. Красавици има. Красавици на германците, красавици на англичаните, български красавици, каквито искате красавици навсякъде. Всичко в света има своето място. Да се радваме, когато има красиви моми в света. Да се радваме, когато учени хора има в света, да се радваме, когато здрави хора, силни хора, на всичко онова, което е хубаво в света да се радваме, понеже от туй гледище всичко в света е на своето място. Всичките изпитания, макар и да не сме свикнали, и те си имат своето предназначение. Вие ако гледате цялата история на човечеството, ще видите, че най-великите хора в света много са страдали. Само погрешката е там, че когато дойдат страданията в света, човек трябва да ги оцени. Ако не оценяваме страданията, то е една загуба. Всяко благо, което се даде на човека и не го използува, то е една вреда. Ние, съвременните хора, страдаме от пренебрежението на ония блага, които Бог ни е дал. Не сме ги използували и вследствие на това ние страдаме. Сегашните страдания на индивида, на семействата, на народа, на човека, се дължат на ония криви схващания, които са имали в миналото и са създали своето начало. Сега тия народи и други народи живеят, но техният живот за в бъдеще ще се прояви. Турците имат една поговорка, която казва: „Пороят минал, калта останала.“ Минал животът и е изминал, но калта у тебе останала. Тази кал трябва да я чистиш. Ние, съвременните хора, чистим калта на миналото, която останала. Животът е минал, а калта останала. Тази кал никой не може да я чисти. Сам човек е длъжен да очисти. Когато ние проповядваме любов, ние подразбираме онзи велик метод. Той е единствено да любиш. Да любиш, това не е едностранчив въпрос. Този въпрос на любовта е колективен. Ти, доколкото твоята душа се подбужда, в любовта ти вече влизаш с всичко онова, което е разумно. Ако в твоята душа се пробуди разумната любов, ти няма да бъдеш чужденец в света. Ти няма да бъдеш сиромах, няма да бъдеш болен, няма да бъдеш невежа, в тебе всичко наоколо, ще започне по радиото, отвсякъде ще слушаш говора на разумния свят. По какво се отличава? Русите дадоха един много добър пример. Те ходиха да изследват северния полюс и какво направиха? Не се знаеше. По-рано ходиха да изследват полюса, мнозина умряха, погинаха. А тези хора дойдоха до едно разумно отношение на въпроса. От Русия решиха да отидат на северния полюс да изследват, но и те проучиха от дълго време, пренасяха своите изследвания с аероплана, намериха едно място, близо до полюса, на блок. Сложиха там палатките, консерви, туриха известна станция, радио и всеки ден от станцията телеграфираха по три пъти на ден. И им отговаряха. През цялото време, близо 9 месеца седяха там. Че разумно отношение имаше. Видяха, че не може да се седи на северния полюс. Те отидоха на северния полюс и след 9 месеца бяха на 2700 километра далече. Трябваше да дойдат с ледоразбивач да ги вземат, учени хора бяха, да ги доведат в Русия. Вие сте дошли тука на земята, вие трябва да пазите вашето радио. Всеки ден да давате съобщения за изследванията, които правите. Някой казва: „Защо трябва да се моля?“ Ще се молиш по радиото сутрин. Като се молиш, ще кажеш какви изследвания си направил. Молитвата е радио. В духовния свят ще пишат, че днес такива и такива наблюдения. Сутрин се помолиш, вечер се помолиш, даваш своята радиограма. Казвате: „Аз не искам с тия работи да се занимавам.“ С какво ще се занимаваш? С какво трябва да се занимаваш? Казваш: „Човек трябва да живее само за себе си.“ Един ден аз минавам, нося тази лупа със себе си, с която чета и правя научни изследвания, за вас я нося. То е да ме пази от беля. Минавам покрай един мравуняк. Всички мрави се разтичали, всички тичат едновременно, един отива в едно направление, други в друго, носят нещо, борят се, Слънцето ги огряло. Вземам тази лупа, турям този фокус на мравуняка, всички се набраха, тази, ярката точка, която пари, почнаха да я атакуват. Когато дойде лъчът да я ухапе, подскочи. Всички накъдето ходят, казват: Откъде този, че не може да го хапят? Като мърда някъде, току задими техният мравуняк. Те тичат, хапят и най-после аз си оттегля ръката. Те казват: Победихме. Изгонихме го. Аз правя своите научни изследвания и казвам: Не се хапя. На себе си казвам тъй: Не се хапе туй, което носи светлина в себе си. Те всичките нападаха, туряха знамена и казват: Победихме. Аз не съм имал намерение да воювам, правя своите научни изследвания. Някой път и невидимият свят прави опит с нас, ние като мравите тичаме, ходим. И като замине нещастието, казваме: Победихме. Не че има някакво нещастие. Има Един, Който ви обича в света и разчитайте винаги на Него. Една истина, която може да ви кажа: Във всичко може да се съблазнявате, във всичко може да се обезсърчавате, каквото и да е, но има Един, Който ви обича, за Който никога не трябва да имате ни най-малко съмнение. Като дойдете до туй, свещеното място, да знаете, че има една истина, която е неопровержима и за която всички трябва да имаме едно мнение. Тази идея седи, че туй, реалното не се изменя, нито се променя. То никога не забравя хората. В него ние живеем, съществуваме и се движим. Всичкият наш прогрес засега и за в бъдеще през хилядите милиони векове, които ще дойдат, всичко туй се дължи на Този, Единственият, Който ни обича и Който има всичкото добро разположение и желание ние да успяваме в този свят. Искам сега да се върнете с тази идея. Тази е сегашната телеграма. По радиото днес казват: Кажи на тия хора там, които се обезсърчават, днес това пише във вестниците горе, в духовния свят.

Добрата молитва.

Благославяй душе моя Господа.

24-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 13 март, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, свят, човек, хора, години, сега, земя, казвам, всички, казва, дойде, път, имат, всичко, ден, време, съм ,

 Неделни беседи , София, 13 Март 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder