НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да слушат

Да слушат

Най-често използвани думи в беседата: бог, има, човек, свят, може, тебе, себе, говори, аз, живот, отвън, всички, истина, бъде, можеш, казва, отвътре ,

 Утрини Слова , София, 13 Март 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Йоан.

При сегашните условия на живота човек няма ясна представа за себе си. Той не помни откъде е дошъл и къде отива. Че е дошъл отнякъде, това знае, но откъде, именно, не знае. Знае, че отива някъде, но къде, именно, и това не знае. Даже опитностите, които хората имат, са сянка на самата реалност. Например, храненето е процес, общ за всички същества. Ако този процес нямаше известна приятност, и той щеше да бъде тежест. Онова чувство, което заставя живите същества да се хранят, е приятността, която те изпитват при яденето.

Често питате какъв е онзи свят. – За да ви се говори за онзи свят, трябва да разбирате този свят. Казвате, че знаете какъв е този свят. Обаче, ако ви накарам да го опишете, как ще го опишете? Как ще опишете, например, в какво се състои красотата на семейния живот? Има някои външни признаци, които определят семейството. Казвате, че семейството е образувано от двама души – мъж и жена. Това е външната страна на семейството. То има и вътрешна страна. Как ще се опише тя? За да се опише тази страна, нужно е човек да бъде психолог, да прониква във вътрешните отношения на мъжа и жената. Какво ще кажете за едно семейство, в което и мъжът, и жената са посърнали, с увиснали глави? Щастливо ли е това семейство? Ако и двамата са жизнерадостни, доволни, това семейство е щастливо. Щастието е идеал, към който се стремят всички хора. Потребно е щастието.

Има противоречия в живота, които трябва да се обяснят. Например, някои хора, влезли в религиозния живот, вместо да се радват, те скърбят. Те искат веднага да разберат същината на нещата, да разберат онзи свят и Бога. Религиозният живот се представя такъв, какъвто не е. Говорят за рая и ада, без да ги познават. Адът и раят са вътрешни, психически състояния. Те не могат да се разберат без вътрешни опитности, без вътрешно чувство. – „Искаме да ни докажат съществуването на онзи свят.“ – Той не се доказва. Никой не може да те заведе на онзи свят. Ако очите ти са отворени, ще знаеш нещо за онзи свят. Ако са затворени, нищо няма да знаеш. Ученият и простият говорят за светлината, ползват се от нея; ученият разбира нейната същина, а простият не я разбира. Даже и най-малките същества се ползват от светлината, без да знаят нещо за нея. Ученият познава и външната, и вътрешната страна, а простият – само външната страна. И религията има две страни: външна и вътрешна. Ученият се ползва и от двете страни на религията, а простият – само от външната страна. Само онзи се ползва от вътрешната страна на нещата, който има вътрешно чувство, т.е. вътрешно отношение към тях. Това се постига с постепенното развиване на сетивата в човека. Следователно ще виждаш външно и вътрешно, ще чуваш външно и вътрешно. Всяко сетиво има две страни, които трябва еднакво да се развиват.

Къде е мястото на религиозното чувство в човека? – Според учените-френолози мястото му е горе на главата. Когато този център, т.е. това чувство в човека е развито, той вижда вътрешно. Ако това чувство в човека не е развито, той нищо не вижда. Можеш ли да убеждаваш слепия, че има светлина? Първо ще му отвориш очите и после ще му говориш за светлината. Светлината, в своите прояви, е сложно нещо. Такова нещо е и музиката. Лесно се казва: „Това е музика, песен“. Но колко сложна е тази песен! Всеки звук има определена граница. Например, тонът „до“ има 32 трептения. Това не е достатъчно. За него може да се кажат още много неща. Какво се разбира под „яйце“? В яйцето се крие зародишът на живота и формата, която ще излезе от него. Такова нещо е тонът „до“. За да го изучиш, трябва да го сложиш под квачката, да се измъти. Яйце е този тон. Около всеки тон има цяла система вълни. Те се движат около един център. Всяка вълна има свой специфичен характер. Това са отвлечени въпроси. Колкото и да се говори за тях, те ще останат неразбрани.

Днес повечето хора имат общо понятие за музиката. Ако при това разбиране взимаха правилно основния тон на живота, те щяха да избегнат много нещастия и мъчнотии. Значи нещастията на хората се дължат на факта, че те не взимат правилно основния тон. – Кой е основният тон на живота? – Според някои основният тон на живота е „до“. Той представлява дом, който има условия да расте. Буквата „Д“ означава семка, която трябва да се посее. Буквата „О“ означава условие за растене. Искаш да пееш. Какво е нужно за пеенето? – Салон и певец. Салонът трябва да бъде добре отоплен и проветрен. Това са условията. Семето е в самия певец, в неговия глас. Като започне да пее, той поставя семето, което почва да расте. Тогава слушателите остават доволни от певеца. Ако семето, т.е. гласът, няма условия да расте, публиката не е доволна от певеца.

Сега, не е въпрос за музиката. Тя е външната страна на живота. Важен въпрос е какви трябва да бъдат отношенията ни към Бога. За да имаш отношение към Бога, първо ти трябва да мислиш. Мисълта е първото условие за създаване на отношения. Второто условие е да имаш същество, с което да се разговаряш мислено. Мисълта трябва да отива до известно същество и да се връща. Така се създава особен вид общение, връзка. Трето условие е музиката, т.е. трептението. Не можеш да мислиш нито да предаваш мисълта си без проводник, т.е. без среда. Това са трептенията на въздуха, които, щом са хармонични, наричаме ги музика. На първия принцип отговаря мозъкът, на втория принцип отговарят дробовете, а на третия – стомахът и цялата храносмилателна система. Друго сравнение: музиката има отношение към устата, към чувствата, гласът има отношение към ушите, а мисълта – към очите, които възприемат светлината. За да се прояви, човек се нуждае от светлина, топлина и сила. – Какво търси човек в света? – Господа. Дали съзнава това, или не съзнава, не е важно. Всяка душа търси Бога. Грешката е там, че хората търсят Бога вън от себе си и се питат има ли Бог, или няма. Щом Го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и веднага ще влезеш във връзка с горния свят, с разумните същества там и ще започнеш да се разговаряш. Който има радио, знае как се постъпва. Завърти ключа, сложи стрелката, където иска, и веднага слуша какво се говори от Москва, Лондон, Париж. Будните души веднага му отговарят. Знае се, че и когато не е съществувало радиото, хората пак се съобщавали с възвишения свят. Пророците, светиите са предавали думите на Господа, както и на разумните същества, от горния свят. Това не става чрез ума, но по вътрешен път. То е достъпно за учените, за просветените хора, които разбират. Колкото да говориш на невежия по този въпрос, нищо няма да разбере. Той не е просветен. Той казва: Невъзможно е машина да говори. Ако го накараш да слуша, ще каже: „Ти си скрил някого в машината и там той пее и говори“. Който не разбира законите на живота, прилича на маймуна. Като сложиш пред нея огледало, тя веднага започва да търси зад огледалото, да намери маймуната, която вижда там. Много естествено, тя никога не се е оглеждала в огледало и се чуди. Опитва се да хване другата маймуна – не може. Всъщност, тя вижда някъде една маймуна.

Ученият казва: „Аз искам да хвана реалността“. – Как ще я хванеш, когато тя е отражение на самия тебе? Реалността е в самия човек. Бог, Когото търсиш вън някъде, е в самия тебе. Той се изявява вън от тебе, но същевременно е и вътре в тебе. Ако познаваш себе си, ще познаваш и Бога. Ако познаеш Бога в себе си, ще Го познаеш и вън от себе си. Ако знаеш причината, ще познаеш и следствието. Кое е по-важно: причината или следствието? – „Искам да бъда добър.“ – Това е неразбиране на доброто. По естество човек е добър. Той е създаден добър, но трябва да прояви доброто в себе си. Да мислиш, че отсега нататък ще станеш добър, това е неразбиране. Все едно да искаш сега да станеш музикален. Музиката е вложена в тебе. Сега ти трябва само да работиш, да развиеш музиката в себе си, да я проявиш. Искаш да сееш. Имаш пълен хамбар с жито. Сей, колкото искаш. – „Имам много ниви.“ – Жито имаш ли? – „Нямам.“ – Щом нямаш жито, нищо не можеш да направиш. Следователно, когато казваме, че човек трябва да бъде добър, музикален, умен, религиозен, разбираме даденото, т.е. онова, което е вложено в него. Реалността е даденото, вложеното в човека. Тя трябва само да се изяви навън.

Мнозина се питат говоря ли истината, или не. Ти си музикант, разбираш музиката и сам пееш и свириш. Излизам и аз на сцената да пея. Ти, който ме слушаш, трябва ли да искаш доказателства отвън, да ти кажат добре ли пея, или не? Като отворя устата си и взема първия тон, ти веднага ще разбереш добре ли пея, или не. Трябва ли да търсите човек отвън да ви каже как пея? Трябва ли да очаквате да дойде някой отвън или от невидимия свят да ви говори за Бога и да ви убеждава, че Той съществува. И това е добре, но когато дойде едно разумно същество от другия свят да ви говори, ушите ви трябва да бъдат отворени, да чувате и разбирате какво ви говори. Очите и ушите на човека трябва да бъдат отворени, да вижда и чува добре. И кокошката отваря и затваря очите си. Когато търси нещо, тя отваря очите си. Докато не намери зрънце и не го глътне, тя не затваря очите си. После пак ги отваря, търси нещо за ядене. Сега и аз съм отворил тази книга. Защо съм я отворил? – Да храня кокошки. Имам стотина кокошки. Напълнил съм крината с жито и хвърлям навсякъде по двора. Кокошките ме обикалят и кълват. Казвам за себе си: Ето един учител, който дава първия урок на кокошките. Сега, като пръскам аз, вие трябва да събирате. Добре е, че събират; лошо е, че нищо не дават. Обаче човекът, техният господар, е умен, знае как да вземе своето. Щом се мръкне, той влиза в курника, напипва една от угоените кокошки и казва: „Сега ти ще дадеш онова, което взе от мене“. Той внася този длъжник в къщи и направят едно хубаво ядене от него. Така той се изплаща за това, което е получил. Ще кажете, че това е фигуративна реч. – Да, фигура е, но в нея се крие известна идея.

И тъй, ако от невидимия свят слизат разумни същества и щедро хвърлят семената си, а ние само събираме и нищо не даваме, не ни очаква нищо друго, освен съдбата на кокошките. Всички Учители на човечеството, които са проповядвали, имали са предвид едно – да научат хората да живеят добре. Това значи да обработят даденото, а след това те да го предадат на другите хора. Не задържайте нищо за себе си. Каквото обработвате, пращайте навън и други да се ползват от него. Задържай за себе си само толкова, колкото ти е нужно. Останалото пусни да върви в света. Животът е движение. Следователно нищо не оставяй в покой. Всичко около тебе трябва да се движи. Умът, сърцето, волята ти трябва да бъдат в движение. – Какво движение? – Разумно. Следователно, ако нещо те измъчва или ако си в тъмнина, знай, че си в застой. Ако само за момент мисълта ти престане да работи, ти ще се натъкнеш на голямо нещастие; ако само за момент сърцето и волята ти престанат да работят, пак те очаква нещастие. Казвате, че човек не трябва да мисли много, да чувства много и да работи много. В едно отношение сте прави, а именно, човек не трябва да се товари с ненужни мисли, чувства и преживявания. Обаче невъзможно е той да престане да мисли, да чувства и да действа. Престане ли да се движи, това значи да не живее.

Казано е в Писанието: „Истината освобождава, а лъжата ограничава. Истината носи живот, а лъжата носи смърт“. Казано е: „Не лъжи!“ – „Защо да не лъжа?“ – За да не умреш, да не изгубиш всичките блага на живота. – „Защо трябва да обичам истината?“ – За да живееш, да бъдеш щастлив, да придобиеш всички добродетели. Ако трябва да обичаш, обичай истината. – „Истината е отвлечено понятие.“ – Така мисли онзи, който не я разбира. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил“. Това е живот вечен, да познаем Тебе, от Когото излиза всичко. Това е живот вечен, да познаем всички хора, които си създал. Истината излиза от Бога, тя носи живот. Истината трябва да дойде в нас и ние да я познаем. Ако истината не дойде във вас, и животът няма да дойде. Казваш: „Искам да живея“. – Обичай истината. – „Не искам да умра.“ – Изпъди лъжата вън от себе си. Лъжата е бирник; дойде ли в дома ти, каквото намери, ще го задигне и ще си замине. Вие се спирате върху големите лъжи, а върху малките не спирате вниманието си. Оставете големите лъжи настрана. Има лъжи в човека, които той не вижда; с години трябва да го убеждават, че нещо е криво, лъжливо в него, за да повярва.

Казвам: Не постъпваш добре. – „Условията са лоши.“ – Вината не е в условията, но в светлината, която имаш. Повече светлина ти е нужна. – „Ама задачите са трудни, не мога да ги реша.“ – Ако си решавал редовно задачите си, и трудните ще решиш. Като реши трудните задачи, ученикът получава шестица. Ако реши две задачи, получава четворка или петица – от усилията зависи. Ако не реши нито една задача, пишат му нула, т.е. колело за велосипед, без спици. Колелото трябва да се движи, да се впрегне на работа. Как ще накараш това колело да се движи? За онзи, който разбира, лесно е. Не можеш да накараш човека да направи това, за което няма условия. Всеки може да развие дарбите си, вложени в него. За да накараш колелото да се движи, трябва да се посъветваш с някой майстор. Така си помагат учениците в училището. Учителят преподава някой труден урок по математика и само двама–трима разбират урока. Какво става сега? – Като излезе учителят от клас, около тях се събират останалите ученици и ги молят да им обяснят урока. Способните ученици разказват, а другите слушат. Ако всички не разберат, поне половината ще използват обясненията. Така едни на други си помагат и работата върви. Значи всеки учител си има асистенти – способните ученици. Често и вие търсите учител, да ви преподава. Кой е вашият учител? – Двама души да се съберете, единият от вас е учител.

Никога двама души не могат да бъдат на една висота. Под „учител“ разбирам нещо специфично. Всяка дума си има специфично съдържание. На понятието „майка“ ще дадете едно значение, на понятието „баща“ – друго. Не може да вложите в известно понятие съдържание, което то няма. Всеки не може да бъде майка, нито баща. Всеки не може да бъде брат, нито може да бъде сестра; всеки не може да бъде слуга, нито господар; всеки не може да бъде добър, нито лош. Това са идеи с точно определено съдържание. Във всяка идея се крият специфични качества. Не е достатъчно да бъдеш майка, но каква майка си ти? – Майката трябва да ражда. – Думата „раждане“ не е обща за всички случаи. Казваме: „Кравата се отели“. Не казваме, че кравата ражда. Семето пониква, не казваме, че земята го е родила. И затова, като кажем, че майката ражда, разбираме, че тя трябва да роди дете, което да прилича на нея. Ако майката роди разумно дете, момче или момиче, тя е майка в правия смисъл на думата. Ако роди хилаво, неразумно дете, тя не е майка. Ако учениците разбират учителя, когато преподава, той е истински учител, добре познава предмета си. Щом учениците не го разбират, той не е на мястото си, не владее предмета си. Разказваха ми за един учител, българин, който попаднал в Америка. Понеже трябвало сам да се прехранва, той станал учител в една прогимназия. По нямане часове по неговия предмет, той бил принуден да преподава аритметика, макар че не бил специалист. За да не се изложи пред учениците, той си служил със следния метод. Като влизал в клас, изваждал на дъската един от способните ученици и му давал да решава една задача. В това време следял как ученикът решава. От време на време се обръщал към останалите ученици, като ги питал: „Вярно ли работи другарят ви? Не греши ли някъде?“ Като чувал тяхното одобрение, той сам се учил. Така в продължение на една година той знаел вече материала по-добре от своите способни ученици. Има много такива учители. Това е досетливост, съобразителност. И на вас, като учители, препоръчвам да си служите понякога с този метод.

Като ученици и вие правите грешки. Какво е грешката? Изнасяне на един въпрос така, както не е. Ние приемаме само ония неща, които са изнесени правилно. Желанието ми е да се научите да слушате. Бог говори на всички. От вас се иска да различавате гласа на Бога. Много гласове чувате, някога и вие сами си говорите. Изкуство е да различите гласа на Бога. Както познавате гласа на майка си и на баща си, на брат си и на сестра си, така трябва да познавате и гласа на Бога. Рядко говори Той, но трябва да познавате гласа Му. Той всякога говори последен. Щом се изредят всички, тогава Той започва да говори. Този ти говорил, онзи ти говорил и всички остават разочаровани от тебе. Казват: „От този човек нищо няма да излезе!“ Ти оставаш захвърлен на пътя, в голяма скръб и отчаяние. Казваш: „Моята работа се свърши вече!“ В този момент Бог ще ти проговори. Ти сам ще се убедиш, че невъзможното за тебе е възможно за Бога. Само при тези условия ти ще чуеш гласа на Бога. Ще Го чуеш и никога няма да Го забравиш. Когато паднеш на дъното на кладенеца, тогава Бог ще простре ръката си и ще те извади. Казваш: „Паднах в кладенеца. Извади ме една мощна ръка оттам“. Само така ще познаеш Онзи, Който ти е помогнал. И тогава, като те пита някой в какво вярваш, кажи: „Вярвам в Онзи, Който ме извади от кладенеца“. Глупава ли е тази вяра? Не трябва ли да вярваш в Съществото, Което ти дава живот, светлина и сила? Ако животът ти се осмисля, не трябва ли да вярваш в това Същество? – „Къде е това Същество?“ – Във вас и вън от вас. Докато търсите Бога отвън и очаквате Той да ви обича, вие сте на крив път. Днес и мъже, и жени търсят някой да ги обича отвън. Майката не може да обикне детето си, ако не го е обикнала преди да дойде то на света. Ако го обикне преди да се е явило на бял свят, тя ще го роди.

Закон е: Не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Щом е вътре в тебе, ти ще Го обичаш. Бог е пробуждане на твоето съзнание. Той е първият, Който те учи. Като се родиш, Той казва на майка ти: „Ще бдиш, ще следиш за това дете“. И на птичката-майка Бог казва: „Ще лежиш върху тези яйца, докато ги излюпиш. Като отгледаш малките си, тогава ще бъдеш свободна“. И наистина, докато пиленцата са малки, майката ходи и се връща, носи им храна. Щом пораснат, те сами изхвръкват от гнездото. Ако не искат да хвръкнат, тя ги кълве, заставя ги сами да си търсят храна. Отчасти птичките са разрешили семейния въпрос. Една кокошка има по 10–15 пиленца и за всички се грижи, но все пак към някое от тях тя има по-голяма любов. Онези, които тя обича, се въртят повече около нея. По същия начин постъпват и хората. Онзи, когото обичате, е по-близо до вас. Когото не обичате, съзнателно го държите далеч от себе си. За да се създаде едно отношение с вас, трябва да се вмъкнат други помежду ви, да се направи верига.

Питате: „Защо човек държи близо до себе си онзи, когото обича?“ – Не зная. Всъщност, аз зная причината, но понеже вие не знаете, влизам в положението ви и казвам, че и аз не зная. Ако бяхте глухи, щях да мълча, нищо нямаше да ви говоря. Понеже имате уши и чувате, вие ме заставяте да говоря. Каквото зная аз, за себе си го зная. Но аз не зная това, което вие знаете. Аз лесно мога да ви позная. Достатъчно е да ви поканя на обяд, за да разбера вашия характер и да видя дали можете да цените. Слагам пред вас чиния, вилица, нож, кърпа, хляб и наблюдавам как започвате да ядете. Така ще позная учен човек ли си, или невежа; възпитан ли си, или не. Колкото и да се прикрива човек, все ще прояви нещо скрито в него. Който е набожен, ще се спре малко, ще отправи молитва към Бога и тогава започва да яде. Който не е набожен, веднага започва да яде. Той казва: „Много съм гладен“. Едно нещо е гладът, друго е лакомията. Гладът усилва в човека стремежа към живота. Чрез глада Бог изявява своята скрита любов към човека. От Любов Бог ни заставя да отидем до извора. Така, Той казва: „Ползвайте се от извора, от въздуха, от храната“. Той внася в нас непреодолим стремеж към благата на живота, към самия живот. Това значи да се прояви Божественото в човека.

Сега, като ви говоря, у вас се създава едно разбиране, което постоянно се изменя. Наблюдавам хората и виждам как менят характера си: когато са здрави, те се проявяват по един начин; когато са болни – по друг начин. Те стават нервни, взискателни, искат да имат двама–трима души около тях, да им помагат. Те са нетърпеливи, дразнят се лесно. Има болни, които са много внимателни, деликатни, признателни. Те стават меки, говорят тихо, спокойно. От грижите на окръжаващите към болния се съди за любовта им към него. Приятелите, познатите му се интересуват, питат как е със здравето си. Майката и бащата, братята, сестрите му също се интересуват, следят температурата му, очакват да дойде лекарят, да каже нещо за болния. Ако температурата му се повиши, те веднага тичат за лекар. Колко се повишила? – „Отива до 39–40 градуса.“ – Няма нищо страшно. Числата 3+9=12 – число на зодиаците. Значи болният трябва да изучава астрология. – „Сложна наука е астрологията.“ – Каквато и да е, той трябва да я изучава. Ако температурата на болния се е повишила до 41 градуса, положението му става опасно. Числата 4+1=5. И двете числа са мъжки. Значи двама мъже се бият за една жена. Ако са умни, единият от тях ще отстъпи; ако не са умни, ще се бият. Болният е момата, за която се бият. Ако умре, момците са били неразумни, бой е имало между тях. Ако болният оздравее, момците са били разумни, отстъпили са. Единият казва: „Отстъпвам момата на тебе. Нека си живее на земята, да се радва на света“. Следователно, когато умира някой, това показва, че за него се бият момци. Ако оздравее, това показва, че момците са разумни, спогодили се. Това е моята диагноза.

Един наш брат, добър поет, заминал вече за другия свят, се обади оттам и разказа как е положението му. Според него животът в другия свят е по-мъчен от този на земята. – Много естествено. На земята ти си пратен като дете, да учиш. Баща ти е работил, грижил се за тебе, поддържал те е. На онзи свят ти си самостоятелен, пратен да работиш и помагаш на другите. Цял ден работиш, ходиш от едно място на друго, учиш хората, но малцина те разбират. Ти отиваш при някого, нашепваш му как да постъпи, но той махне с ръка, не иска да слуша. Ти се връщаш недоволен, неразположен. Ако не успееш да помогнеш на някой човек на земята, ти губиш. Веднага пишат за тебе в книгата, че нищо не си постигнал. Питате: „И на онзи свят ли ще работим?“ – Ако не работите, животът ви ще се обезсмисли. Ще изпратят другиго в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг ще изпратят в някой голям дом, където домакинята е разсипница, измъчва мъжа си. Ще нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна в облеклото си, в храната. – „С такива дребни работи ли се занимават там?“ – Няма дребни и едри работи. Там всичко е важно. Колкото е важно да се грижиш за краката си, толкова е важно да мислиш и за главата си. Какво по-важно от това, да знаеш как да се обуеш, т.е. да се облечеш с добродетели; да знаеш какви ръкавици да сложиш на ръцете си, т.е. да се облечеш в правдата; да знаеш как да си служиш с езика си – да приложиш Любовта; как да гледаш с очите си – да се облечеш с Истината; да знаеш как да слушаш – да се облечеш с дрехата на знанието и светлината. Всички хора имат език, но не знаят да говорят. – Защо? – Не са облечени в дрехата на Любовта. Външно те мажат къщата си, парфюмират се, но вътрешно не я поддържат. Говоря за човешкото тяло, като къща, в което душата живее. Ако питат някого защо не измаже къщата си и отвътре, той ще се оправдае, че няма пари. Аз предпочитам да я измажа първо отвътре и когато имам пари, тогава да я измажа отвън.

И тъй, измажете къщите си първо отвътре, после отвън. В това няма никакво противоречие. Ако уреждате живота си първо отвън, и това не е лошо. Обаче по-естествено е да го уредите отвътре. Щом е уреден отвътре, ще го уредите и отвън. Това значи да приложите следния закон: Вложи Любовта първо отвътре, после отвън. Вложи Истината първо отвътре, после отвън. Вложи Мъдростта отвътре, после отвън. Вложи Правдата отвътре, после отвън. Вложи Добродетелта отвътре, а после отвън. Сега Бог очаква от нас да проявим Любовта си към Него, да бъдем готови да Му служим. Без служене на Бога и най-простият живот е безсмислен. Няма по-достойно същество от Бога. Който Му служи, ще придобие всичко, към което се стреми. Никой не може да даде на човека това, което Бог му дава. На когото и да служиш в света, в края на краищата нещастен ще бъдеш. – „Аз искам да бъда щастлив.“ – Служи на Бога, там е твоето щастие. Първо ще служим на Бога, после Той ще ни прати да служим на другите. Този е правият път.

Мнозина са идвали при мене с желание, аз да ги уча. Казвам: Най-напред ще служите на Бога, а после ще дойдете при мене. Аз не искам никой да ми служи. Като излезете от Бога, тогава ще дойдете при мене. Ако има нещо, което не сте научили, тогава аз ще ви уча. – Какво ще научите от мене? Дребни работи. Като ученици, най-напред ще служите на учителя си, който ви преподава. След това ще дойдат двама от способните ученици, след тях още двама, докато най-после дойдат и последните двама. Те вървят в пътя и си приказват. И семейството представлява двама ученика. И те се разговарят, учат се. Някъде жената учи мъжа; някъде мъжът учи жената. – Защо е така? – Защото другояче не може да бъде. Ако и двамата разберат какво говори професорът, те и взаимно се разбират. Ако не са го разбрали еднакво, който по-добре го е разбрал, той говори, а другият слуша.

Казва се, че жената трябва да се покорява на мъжа. – Не е въпрос за покоряване. То е друго нещо. – Жената трябва да слуша, в смисъл да се покорява. Послушанието не подразбира покорство. Можеш да бъдеш послушен, ако имаш знания, които прилагаш. В този смисъл послушният е свободен човек. Който не е свободен, не е послушен. Който обича, също е послушен. Не може да обичаш някого и да не го слушаш. Не може да обичаш Бога и да не Го слушаш. Следователно послушанието е закон, който се отнася първо към Бога, а после към хората. Ако Го обичаш, ти знаеш как да постъпваш и с ближния си, и със себе си. Каквото имаш, ти си готов да го споделиш със своя ближен. Пътуваш с един другар. Носиш в торбата си пресен хляб и 10 ябълки. Другарят ти нищо не носи. Сядате да си починете. Ти изваждаш хляба и ябълките и ги делиш наполовина с другаря си. Той ще бъде доволен от тебе. Това е справедливост. Който не е готов да се жертва за другите, не може да разбере Божиите закони. Ако семето, посято в земята, се разпуква на две, колко повече човек трябва да раздели благото, което му е дадено, със своя ближен. Любовта изисква жертви. Жертвата е семето, което се посява. Да жертваш нещо, това не подразбира, че губиш. Ако не сееш, не можеш да жертваш. Щом сееш, след време ще жънеш, т.е. ще придобиваш.

Учете се да обичате Бога и да Го слушате. Когато Той говори, не Му възразявайте. Ако ви каже да направите нещо, не казвайте, че не можете. Бог каза на Йон да отиде в Ниневия, но той се отказа под предлог, че не може да свърши тази работа. Когато Бог ти възлага една работа, приеми я. Можеш, не можеш, ще я направиш. Никога не отказвай на Бога. Каквато работа ти възложи, опитай се да я направиш. Ще видиш, че няма нищо невъзможно. Кажеш ли, че това не можеш да направиш, няма да усетиш как животът ти ще се обезсмисли. Ако ти не изпълниш думата на Бога, друг ще я изпълни, но ти вече си пропуснал нещо. Тази е причината за нещастията на хората. Човек живее и нарежда живота си по свое разбиране, по свой избор. Каквото е мислил в миналото, сега го живее. Каквото днес мисли, в бъдеще ще го живее. Бъдещето ви зависи от вас. Каквато основа си поставите днес, такова бъдеще ще си изработите. Ако поставите Любовта като основа, животът ви коренно ще се измени. Не мислете, че сегашните ви вярвания могат да оправят миналото и да създадат светло бъдеще. Миналото трябва да изтече.

Казваш: „Толкова години вече работя, нищо ли не съм постигнал?“ – Постигнал си нещо, но още не можеш да забележиш промените, които са станали в твоя живот. Всеки е постигнал нещо, но с това, което печелите, изплащате стари дългове. Щом изплатите старите си дългове, тогава ще разберете какво представлява новото учение – Учението на Любовта. То изключва смъртта. Старото учение включва смъртта, а новото я изключва. Старото учение носи смъртта, а новото Учение носи безсмъртие. „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил.“ Познайте Господа в себе си, Който ви е дал живот. Слушайте гласа Му и гласа на онези посредници, които Бог изпраща до вас. Като познавате Бога и Неговите посланици, ще изпълните Неговата воля. В изпълнение на Божията воля е повдигането на цялото човечество. Бъдете готови да служите на Бога, като мъчениците в миналото. И сегашните мъченици трябва да бъдат готови да служат на Бога. От всички хора се иска жертва за Божествената Любов. Да няма нещо невъзможно в света. За Бога всичко е възможно.

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

Утринно Слово от Учителя, държано на 13 март 1938 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: бог, има, човек, свят, може, тебе, себе, говори, аз, живот, отвън, всички, истина, бъде, можеш, казва, отвътре ,

 Утрини Слова , София, 13 Март 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder