НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Новата храна

Новата храна

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, има, аз, съм, свещ, може, добро, иска, лула, себе, живот, хляб, лева, казва, зло, хора, христос, работа ,

 Утрини Слова , София, 6 Март 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Ще прочета 12-та глава от Еклисиаст.

Човешкият живот се изразява в две направления: като приятен и неприятен. В очакване да получиш нещо, ти или се обнадеждваш, или се обезнадеждваш. В първия случай, изпитваш приятност, във втория случай – неприятност. Въпреки всичко, казва се, че трябва да живееш. Изкуство е да знаеш как да живееш. Животът е музика. Следователно не е достатъчно да имаш инструменти и да се хвалиш с тях, но да знаеш да свириш. Ако дрънкаш само на пиано или на цигулка, скоро ще се отегчиш. Трябва ли да се отегчавате от живота ? Животът е дойна крава, от която всеки ден получавате известно количество мляко. От разбирането на човека зависи повече или по-малко мляко да вземе той от живота. Имаш крава, която всеки ден доиш и то по два пъти на ден: сутрин и вечер. Някои крави дават по 5–6 литри дневно, някои – по-малко. Идва време, когато млякото намалява, докато най-после спре. Трябва да чакате известно време, отново да забременее кравата, да се отели, и тогава пак да започне доенето. В първо време ще имаш предвид теленцето: ти ще използваш четвъртината от млякото, а на теленцето – трите четвърти. После ще го делите наполовина. След това ти ще взимаш три четвърти от млякото, а на теленцето една четвърт. Колкото повече то расте, толкова по-малко мляко ще взима от майка си, докато започне само̀ да се храни. Тогава ти ще използваш всичкото мляко на кравата. На същото основание казвам: Животът дава всичките си блага само на онзи, който го разбира и разумно използва.

Хората се нуждаят от разумно разбиране на живота. Без това разбиране човек не може да има ясна представа за нещата. Казваш: „Това е крава, кон, вол“, но не знаеш какво представляват те. Ако някой те нарече кон, крава или вол, ще се обидиш. Изучавайте алхимията на думите, да видите какви сили се крият в тях. От колко елементи се състои думата „добро“? В сричката „до“ има два елемента, а в сричката „бро“ три елемента – всичко две гласни и три съгласни. Според вас кой е първият елемент в доброто? Ако си химик и те питам за солната или сярната киселина, веднага ще кажеш какъв състав и какви свойства има. Ако се отнеме сярата от сярната киселина, остават елементите водород и кислород, но то не е вече сярна киселина. От колко елемента се състои думата зло? – От три елемента – от две съгласни и една гласна. В коя от трите букви се изразява злото като сила? – Най-опасният елемент е буквата „З“. В останалите два елемента – „ло“, се включва елементът на Любовта – буквата "л". В коя буква на доброто е самото добро? Ще кажете, че доброто е в буквата „Д“ – сами ще проверите това. Сега лесно се казва добро и зло, но това са общи понятия. Тези думи трябва да се изучават, да се разбере техният вътрешен смисъл. Ученият и невежият външно имат еднаква представа за светлината и топлината, но ученият знае елементите на светлината и нейните свойства. Светлината еднакво разкрива пътя и на двамата – запознава ги с външния свят, но ученият познава и вътрешната страна на светлината. Може да я приложи като лечебно средство. Ученият прилага светлината и в изкуството, и в индустрията: с нея топи мъчнотопими метали, отпечатва образи и др. Обаче невежият не може да впрегне светлината на работа, не знае как да си служи с нея. И злото може да се впрегне на работа, като червея, който работи в тъмнина. Който не може да използва силите на злото, ще пострада.

Един виден математик работил 20 години върху една трудна задача. Той пишел изчисленията си на малки листчета, които оставял на масата. За да не се загубят, той винаги държал стаята си заключена. Слугинята, която чистела цялата къща, се чудела защо тази стая е недостъпна за нея. Един ден ученият излязъл на разходка и забравил да заключи стаята си. Като видяла, че стаята е отворена, тя погледнала вътре и се ужасила от безпорядъка. Казала си: „Ще изчистя стаята така, както никой не я е чистил досега“. Започнала първо от масата. Събрала всички, според нея, непотребни листчета и ги хвърлила в печката. Като се върнал, ученият влязъл в стаята си и разбрал, че в негово отсъствие, слугинята е влизала в стаята му. Подредена и изчистена била стаята, но нито едно листче не останало на масата – всички били изгорени. Ето как работи злото. Всичко наредила тя на място, но същественото го нямало. Привидно злото нарежда работите, но вътрешно причинява такава вреда, която с години не може да се оправи. Доброто действа обратно.

Имаш един голям цирей на ръката си. Той не ти дава покой, не те оставя да спиш от болки. Идва твоят приятел да те види. Понеже той разбира малко от лекуване, взима една игла, обгаря я и бодва цирея. Ти усещаш болка, но той продължава работата си: изцежда цирея, намазва го с дървено масло, превързва го и след един–два дни циреят изчезва. Значи в първо време доброто причинява болка, която след няколко дни престава. Резултатът на доброто е благоприятен. Като види, че носиш в торбата си мухлясъл хляб, доброто го изважда навън и го замества с чист пшеничен хляб. Злото постъпва обратно: то изважда пресния пшеничен хляб от торбата и го замества с мухлясал. То ще ти разказва какви били баща ти и майка ти, как се оженили, как ги почитали хората. Приятен ти е този разговор, но това е залъгалка, то не е истината. Преди всичко ти се заблуждаваш, че си имал майка и баща. Ако наистина майка ти те е родила, какво ще кажете за онези мъже и жени, които се движат на екрана? Те раждат ли? Такова нещо са хората – те са живи фотографии на екрана, на сцената. Слушате, че говорят, но от друго място идва гласът. Слушаш по радиото да се говори от Русия, от Америка, но самото радио не говори. И зад всеки човек се крие нещо друго, което го заставя да говори, да се жени, да ражда. Един е истинският баща, една е истинската майка.

Казваш: „Тъжен, неразположен съм“. Защо си тъжен, не знаеш. Защо си неразположен, също не знаеш. Ученият трябва да знае това. Не е достатъчно да кажеш, че си тъжен, недоволен или обиден, но трябва да различаваш тези състояния едно от друго. Обидата е едно състояние, а докачането – друго. Ако си учен, ще различаваш своите вътрешни състояния, няма да ги смесваш. Учен си, по цели дни работиш, без да знаеш мощната сила, която носиш в себе си. Знаете ли какво представлява доброто и любовта? – „Знаем.“ – Знаете, но вашето разбиране е обикновено. Знаете ли как да впрегнете доброто и любовта на работа? Богат човек срещнал един беден на улицата и му казал: „Какво искаш да направя за тебе? Каквото пожелаеш, ще го изпълня“. – „Купи ми една свещ, да отида на черква, да се помоля на Бога.“ Това е неразбиране. Ако бедният иска само една свещ от богатия, за да я запали в черква и да се помоли на Бога за подобряване на материалното му положение, той нищо не е разбрал. И богатият не знае защо бедният иска свещ, да отиде на черква и да се моли на Бога. Изборът на бедния беше добър. Той на място е пожелал свещ, но не е знаел как да я използва. Бог няма нужда от неговата свещ. Той има милиарди запалени свещи. Слънчевата система се отличава с една голяма свещ, която постоянно гори. На нея зреят плодовете. Свещта има смисъл вечер, когато си в тъмнина. Запали тогава свещта си, вземи свещената книга и чети. Много неща ще научиш при новата светлина. Аз срещам много хора със запалени свещи, които отиват на черква да се молят.

Казано е в Писанието: „Вие сте храм Божи и Дух Божи живее във вас“. И бедният, и богатият са невежи: богатият не разбрал езика на бедния, да му купи две свещи: една свещ за четене, а друга – за черква. И бедният не разбира нуждата на своята душа. Ако аз съм богат и дойде при мене беден да иска свещ, първо ще разбера какво е положението му, как живее и тогава ще му купя свещ. Виждам, че той лежи на легло, със счупен крак. Веднага започвам да го лекувам. Щом му излекувам крака, ще му дам мотика в ръка, т.е. запалена свещ, и ще му кажа: Иди сега на лозето да копаеш. Бедният ще бъде доволен, че му излекувах крака, но няма да бъде доволен, че го пратих на лозето да копае. Той ще се оплаква, че кръстът го боли от вдигане и слагане на мотиката. Казва: „Добър човек си, добре започна, но зле свърши“. – Той не знае, че аз още не съм свършил работата си с него. Като узрее гроздето, ще го извикам и ще му кажа: Ти копа по три часа дневно на лозето. Сега вземи децата си и жена си и елате пак на лозето, да берете по три часа на ден грозде. Напълни си кошницата и си върви у дома. Ще бъде ли бедният недоволен от мене? Това значи да запалиш свещта на човека.

И религиозните хора минават през същите фази, през които минава бедният. Първата фаза: лекуване на счупените им крака, оздравяването им и пращане на нивата или лозето, да работят. Докато са в тази фаза, те роптаят, недоволни са, че кръстът ги боли, че са уморени от работа. – Колко работят? – По три часа дневно. Казвам: Имайте търпение, работата ще се смени. Аз не съм за еднообразието. Дойде време да смените работата: гроздето узря! Вземете децата си, вземете празни кошници и елате на лозето. Ще работите пак по три часа, ще пълните и празните кошници и ще се върнете у дома си с пълна кошница грозде. Ще си изберете от най-сладкото и най-хубаво грозде. И тъй, каквото става на лозето, същото става и в живота. В който дом вляза, аз веднага познавам в какво положение се намира даден човек. На едного кракът е счупен, на друг – цирея пробиват; трети отива при богатия да иска от него свещ да я запали на Господа. Виждам след това как бедният, с накуцване, отива на черква да запали свещта, за да получи нещо. Свещта изгаря, а той нищо не получава. Иска от богатия още една свещ, по-голяма, по-дълго време да гори. И тази свещ изгаря и пак нищо не получава. Колкото пъти срещне богатия, сиромахът иска все по-голяма свещ от него. И ако богатият задоволява желанието му, свещта може да се увеличи толкова, че да тежи 50 килограма. Кой човек може да носи толкова тежка свещ на гърба си? По-добре продай тази свещ и задоволи нуждите си. Казвам: Разумни, възвишени същества слизат от невидимия свят и ви питат какво искате. Младата мома иска да бъде красива, добре облечена, да я харесват момците. Като излезе от дома си, момците тръгват след нея, всеки иска да се запознае, да говори с нея. Те започват да се ревнуват, сбиват се и като си пукнат главите, успокояват се. Има ли смисъл да искаш нещо, което носи нещастие за другите? Младият момък иска да бъде силен, снажен, да го харесват момите. И момите хукват подир момъка и се скарват, развалят приятелството си. Какво трябва да искат младата мома и младият момък от възвишеното същество, което слиза от небето?

Питате: „Толкова ли сме невежи? От години вече работим. Нищо ли не сме постигнали?“ Ще ви отговоря с един пример. Случило се, че всички зърнени храни – житото, царевицата, ръжта, ечемикът се обидили нещо и обявили война на този, който ги е обидил. Въоръжени добре, те напуснали местата си и тръгнали на бой. За да не пострада човечеството от глад, те оставили просото да ги храни. То ги запитало: „Каква ще бъде моята длъжност?“ – „Оставяме те да храниш хората, да правят хляб от тебе.“ – „На баница да ставам ли?“ – „Ти стани на хляб, а за баница не мисли.“ Кой от вас е правил хляб от просо, да знае колко мъчно се прави. И на вас казвам: Бъдете готови да ставате на хляб, да храните хората, а за баници не мислете. При сегашните условия на живота не може да се говори за баница. Много от страданията на хората се дължат на баниците. Днес малко хора стават на хляб, а още по-малко на баница. Не е време да се мисли за това.

Ако в този момент дойде при вас същество от разумния свят, какво ще му искате? Каквото поискате, ще ви се даде. Соломон поиска от Господа мъдрост и знание. Сполучливо ли беше искането на Соломон? Какво спечели той със своята мъдрост и знание? В него се яви желание да изучи жената. Затова той взе 300 жени и 600 наложници при себе си. При всичката си мъдрост той не можа да разбере същината на жената и вместо да се оправи, повече се обърка. Според мене, ако мъжът иска да разбере жената, нека стане жена; ако жената иска да разбере мъжа, нека стане мъж. Ако и двамата искат да разберат какво представлява човека, нека придобият качествата на истинския човек. Следователно не можеш да разбереш какво представлява жената, ако не станеш жена; не можеш да разбереш мъжа, ако не станеш мъж; не можеш да разбереш човека, ако не станеш човек. Според вас мъжът е човек с брада и мустаци, силен, мускулест, енергичен. Заема различни служби: ако е военен, започва от обикновен войник и свършва до генерал. Жената не заема външни служби. Мъжът е умът, а жената – сърцето. Каквито желания да се родят в сърцето, без ума те не могат да се реализират; без него те са плодове, расли без слънце. Където е умът, там плодовете растат и узряват.

Какво представлява човекът? – Четири елемента съставят човека: ум, сърце, душа и дух. Всъщност, човек не е нито ум, нито сърце, нито душа, нито дух, но четирите заедно съставят човека. – Какво нещо е душата? – Необятно пространство, което включва всичко в себе си. – Какво е духът? – Необятна сила, която твори и съгражда. – А умът? – Необятна светлина, чрез която идват благата в живота. – Сърцето? – Необятни условия, в които се раждат плодовете на живота. Търсиш ли храна и плодове, ще ги намериш в сърцето. Значи човек се ползва от хляба, от светлината и топлината, от силата и простора. Питаш се: „Кой съм аз?“ Отговарям: Ти не си това, което виждаш в огледалото. Виждаш аероплан във въздуха. Аеропланът не е човекът. Виждаш, че аеропланът лети, чуваш да се говори от него, обаче апаратът не говори. В аероплана има едно същество, което го движи, което говори. Тази идея е отвлечена, но искам да кажа, че това, което виждате отвън, не е човекът. Пипаш, работиш с ръцете, но зад тях се крие друго нещо, което ги направлява. Това, което не виждате, но чувствате и съзнавате, то е истинският човек. Гледаш, млад човек, едва 20–25-годишен, но като пипнеш ръката му, имаш впечатление на стар, 80-годишен човек. Тези дни имах такава опитност. Дойде при мене един 20-годишен момък. Ръкувах се с него и получих впечатление, че ръката е на стар човек. Значи млад човек с ръка на стар. Старият е човек, на когото огънят постепенно намалява и се превръща на пепел. Огънят на младия е буен. В него става пълно горение. Ръката на младия има особена, приятна топлина. Младият се отличава от стария по силата на неговия огън. Ще кажете, че това е естествено. Огън, който гори и изгаря, постепенно отслабва. Това се отнася до човешкия огън. Обаче има огън, който гори и никога не изгаря. Сега вие се питате какво е Бог. Докато не разбереш човека, Бога никога няма да разберете. Затова не питайте що е Бог, а се питайте какво искате от Него. Вие искате от Него неща, които отдавна ви е дал. Един познат разправяше своята опитност. Един ден той прекарал в усилена работа: чел, превеждал и не забелязал как изминал денят. Като свършил работата си, пожелал да запуши лула. Търсил лулата си тук-там, не могъл да я намери. Пита жена си: „Къде е лулата ми?“ И тя търсила, но не могла да я намери. Най-после, едно от децата казало: „Татко, лулата е на ухото ти“. Той забравил, че я сложил на ухото си и я търсил из цялата къща. И вие търсите лулата си, но не знаете, че е на ухото ви. Ако хората ви говорят, а вие не ги чувате, лулата е на ухото ви. Снемете лулата от ухото си, за да намерите това, което търсите. Така и вие искате от Господа това, което имате. Не впрягайте ума си да служи на една лула; не впрягайте сърцето си да служи на една лула. Имаш едно желание и ако не го постигнеш, гневиш се. Това желание е една лула тютюн. Недоволен си от живота – това е запалена лула, която пуши. Аз виждам мъже и жени, млади и стари със запалена лула в устата.

С какво можете да заместите лулата? Бих ви съветвал да я заместите с флейта. Вместо да пушите лула, по-добре свирете. Превърнете лулите на флейти. Оплакваш се, че твоята работа не върви добре. – Това е запалена лула. – „Обезверих се.“ – Това е запалена лула. – „Не е добър животът ми.“ – Това е запалена лула. – „Не мога да уча.“ – „Това е запалена лула.“ – „Не мога да пея.“ – Това е запалена лула. „Остарях, обеднях“ – това са все запалени лули. Свали лулата от ухото си и вместо нея си купи флейта.

Дойде при мене един просяк. Иска ми десет лева. Казвам му: Бръкни в джоба си, ще намериш десет лева. Той бръкна, но нищо не намери. – Бръкни в другия джоб. – „И там нищо няма.“ – Ако бръкна аз, ще извадя сто лева. Бръкнах в единия джоб, извадих сто лева; бръкнах в другия джоб – извадих още сто лева. Бръкнах в третия и извадих сто лева. Значи всичко триста лева. Той се почуди как стана това и каза: „Ти държиш тези пари в ръката си и като бръкнеш в джоба, изваждаш ги. Бих желал и аз да правя така“. – Като бръкна в джоба, аз разтърсвам ръката си и от нея излизат сто лева. И той се опита да направи същото, но нищо не излезе. Трябва да знаеш как да разтърсваш ръката си. Както цветята дават безброй цветове и плодните дървета – безброй плодове, така и за човека, който възприема Божествената светлина, невъзможните неща стават възможни. За него възможностите се увеличават всеки ден. Лесно се предават мислите между хора, които живеят в любов.

За изяснение на горната мисъл ще изнеса един пример от живота. Мъж и жена си живеят добре. Мъжът излиза сутрин на работа. Жената остава в къщи да работи, да приготвя обед. Сеща се, че за обяд трябва да се купи хляб, захар, сирене, но забравила да каже на мъжа си да купи тези неща. Тя започва да мисли усилено върху покупката, като я свързва с мъжа си. Той се връща на обяд и донася точно тези неща, за които жена му е мислила. Някога тя си мисли: „Имам нужда от палто, трябва да си купя“. Като се връща от работа, мъжът вижда на една витрина хубави палта и си казва: „Ще вляза в магазина да купя на жена си едно палто, тя има нужда от такова“. Вечерта ѝ носи палтото. Значи желанието се е изпълнило. Обаче това става само между хора, които се обичат. Който има такива опитности, да не ги изнася навън. Щом се похвали някъде, законът вече не работи. Който вдига много шум около себе си, всякога губи. Цената на реката не е в шума, който вдига, но в количеството вода, която я прави пълноводна. Също така човек не трябва да си задава въпроса, добър ли е, или лош. Той не трябва даже да съзнава това. Мислиш ли, че си направил добро, ако дадеш пет лева на някого? Петте лева са тежест, от която се освобождаваш. Ако тръгнеш за онзи свят и носиш една игла със себе си, няма да влезеш в Царството Божие. Тя ще те спъне.

Най-малкото желание, с което човек тръгва за онзи свят, ще го спъне. Изкажеш ли желание да се сбогуваш с жена си, с децата си и тогава да тръгнеш за онзи свят, това ще ти попречи да влезеш в царството Божие. Под „влизане в Царството Божие“ разбирам да имаш отношение към него. Влизаш в университета, но не си студент. Само онзи е студент, който има отношение към студентите и професорите. Че си влязъл в университета, че си слушал една лекция, това не показва, че си студент. За да бъдеш студент, ще слушаш лекции и ще държиш изпити. – Защо идват изпитанията? – Защото сте студенти. Някой казва: „Аз няма да държа изпити“. Значи слушател си. Така може да прекараш и десет години в университета, но студент няма да бъдеш. Ще придобиеш известно знание, но тъй като не си държал изпити, знанието ти не е узаконено. За да се узакони, ще държиш изпит по предметите, които си изучавал. Кое е по-добре: с изпит или без изпит? – По-добре е да си редовен студент, отколкото слушател.

И тъй, какво искате от този живот? – Ако съм на ваше място, ще искам да се подмладя; ако съм на ваше място, ще заместя лулата с някакъв инструмент; ако съм на ваше място, ще искам една свещ, да чета вечер при нейната светлина; ако съм на ваше място, ще помоля Господа да ме научи как да обичам хората. И после, ще Го помоля да ме изпита по всички предмети, които съм изучавал. Искам да видя какво знание съм придобил. Искам да държа изпит по Любовта. Такъв е моят избор. Ако вие сега не се подмладите, животът ви ще се обезсмисли. Ако не минете през изпити, да се провери знанието ви, не можете да се повдигнете. Когато бубата се увие в копринен пашкул, то има смисъл. И като се превърне на пеперуда и хвръкне, животът се подобрява. Какво ще кажете на червея, който пълзи по земята? Една кола да мине над него и ще го смачка. Станете пеперуда, за да бъдете свободни, да не ви сполетяват нещастия. Ако някое същество от разумния свят ме попита какво искам, ще кажа: Научи ме да мисля право, да виждам красивото в света. Като дойдеш до злото, ще гледаш на него като на корени, а на доброто като на клони. Корените са в земята, а клоните – във въздуха. Дръж злото долу, а доброто – горе. – „А Любовта?“ – Тя е плод на дървото на живота.

Казано е в Писанието: „Листата на дървото на живота са за изцеление, а плодът – за храна“. Понеже Любовта е плодът на това дърво, тя е хлябът, който трябва да ядем, за да живеем. Докато се храним с Любовта, ние живеем. Щом престанем да се храним с Любовта, ние умираме. Любовта не е сила, не е светлина, но тя е храна за човешката душа. Без тази храна човек не може да живее. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си“. – „Дотегна ми да обичам.“ – Щом не обичаш, ще умреш. Който обича, той има живот в себе си. Не се страхувайте от думите на Христос: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си“. Има смисъл да ядеш плътта Христова. Той ще влезе в тебе и ще изправи всички твои грешки. Ако не приемеш Христос, животът ти няма да се изправи. Докато студентът решава задачата на дъската, професорът седи далеч от него и следи работата. Когато професорът се приближи до дъската да провери задачата, студентът остава близо до него и се поучава. Това е процес на съзнанието. Как ще намерим грешките? – Това е работа на професора. Студентът само учи. Той изучава доброто и злото като сили, които работят в човека. И тъй, обичай злото, като корени на дървото, а доброто – като клони. Като обичаш клоните, ще се грижиш и за корените. От време на време ще ги поливаш. Как ще се грижиш за клоните; как ще изявиш любовта си към тях? – Като ги чистиш от яйцата на пеперудите. Дървото ще ти благодари чрез своите плодове. Ако не изпълниш това, ще дойде съдбата в света. – Кой ще изпълни тази съдба? – Казано е в Писанието, че в последния ден Христос ще съди хората. Ще каже: „Болен бях, не ме нагледахте; в затвор бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте; гол бях, не ме облякохте“. И вие искате да служите на Христос! Казано е: „Понеже не направихте това на един от моите малки братя, и на мене не сте го направили“. Това е Христова идея. Новото разбиране казва: Хранете се с Любовта! Тя е единствената здравословна храна, от която можете да се ползвате. Останалите добродетели са видоизменение на Любовта, т.е. изменено меню на Любовта.

„Защото Бог ще докара на съд всяко дело.“ Така казва Соломон. Това е едното положение. Ще бъдеш студент, ще ти преподават и ще те изпитват. Изпитът е съдбата. Ако свършиш добре изпита си, ще ти сложат висока бележка и ще получиш диплом. Христос казва: „Който яде плътта ми, има живот в себе си“. Когато Любовта влезе в човека като храна, тя внася живот в него. Така се създава връзка между човека и Любовта. Често срещам гладни хора по улицата, пожълтели, позеленели, оплакват се, че работата им не върви добре. – Не се храниш добре. – „Как да не се храня добре? Вегетарианец съм, ям само плодове – ябълки, круши – най-чиста храна.“ – Не се храниш правилно, т.е. не се храниш с Любовта. Когато взема една ябълка, първо я прекарвам през пръстите си, да почувствам, обича ли ме тя. Ако не ме обича, давам я на други, а за себе си взимам такава, която ме обича. Така правя и с крушата. Щом я пипна, аз зная вече, че тя не е за мене. Крушата ми казва: „Аз обичам еди-кого си“. Занасям крушата на този човек. Други пък ми носят круши, които мене обичат. Имали ли сте такава опитност?

Аз засягам въпроса за хранене с Любовта, като предисловие на възвишения живот. – „И ние ще отидем в този свят.“ – Ще отидете, но без знание. Там ще ви посрещнат професори, учени хора. Те ще бъдат снизходителни към вас, ще изслушат вашите теории и хипотези и само ще се усмихнат. Ще си кажат: „Много неща знаете, но вашето знание не е право“. Истинско знание е като бръкнеш в джоба си, да извадиш пари. Като пипнеш цирея си, веднага да изчезне. Ако си неразположен, опитай се да смениш неразположението си в разположение. – Защо сте тъжни? – „Защото Бог ни е забравил.“ – Това е човешката гордост. Бог ви е забравил! Вие сте Го забравили и сега очаквате Той да ви намери.

Казвам: Хранете се с Любовта. Само Любовта, като храна, може да ви преобрази, да превърне недоволството в доволство. Дойде една сестра при мене да се оплаква от някого – недоволна, сърдита е. Аз затварям очите си, не я гледам. – Защо? – От очите излиза голяма енергия. Тя се оплаква и чака да кажа нещо. Като свърши оплакването си, казвам: „Добър е Господ“. Тя ме погледна, замисли се и каза: „Извини ме, прекалих много“. И аз, като отивам при Господа, извинявам се, че не съм обичал хората, както Той ги обича. Не съм обичал растенията, както Той ги обича. Спомням си, че не съм ги поливал, не съм се грижил за тях. Един ден седя в стаята си и оттам виждам как една сестра мие листата на един голям лимон. Тя мие листата, а цветовете един след друг падат. Веднага излязох вън и казах: Сестра, престани да миеш листата на лимона. Като прецъфти, тогава ги мий. Изобщо, никога не мий листата на човек или на растение, когато цъфти. Опасна е тази работа. Като прецъфти, тогава да се мият.

Повтарям: Хранете се с Любовта. На всичко гледайте през очите на Бога. Мислете за Него, за хилядите добрини, които Той ви е направил. Не се самоосъждайте, но още днес си дайте отчет, как сте отговорили на Бога за всички добрини, направени от Него. Колко случаи сте пропуснали да изпълните задължението си към Бога! Всички хора са нещастни, а ти искаш да бъдеш щастлив. Защо не се вгледаш в нещастието на своя ближен?

Носете хляба на Любовта със себе си. И като видите, че хлябът на някого е мухлясъл, извадете го от торбата му и вместо него сложете му пресен, чист пшеничен хляб. Така постъпвайте, че никой да не ви съди. Като ви срещне Христос, да остане доволен от вас. Той може да ви срещне, както срещна двама от учениците си, които отиваха в Магдалос. Христос ги запита: „Къде отивате? За какво се разговаряте?“ – „Ти нищо ли не знаеш? Навярно си странник, от друга земя. Не знаеш ли, че имаше голям пророк на земята, когото видните евреи разпнаха? Ние очаквахме Той да победи Израил, а те Го разпнаха. Какви ли работи не се говорят за Него! Ти не Го ли познаваш?“ – „Така е трябвало да стане. Той да пострада, а те да се спасят.“ – „Хубаво говориш. Остани с нас да ядем.“ Насядаха на земята и като разчупи хляба, странникът изчезна. – Къде отиде Той? – Влезе вътре в тях. Следователно, когато Христос влезе във вас, ще стане невидим и вашите сърца ще почнат да горят.

Хранете се с Любовта, с живото Слово на Христос. Живото Слово ще внесе във вас това, от което всички се нуждаете. Това е новата храна.

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

Утринно Слово от Учителя, държано на 6 март 1938 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, има, аз, съм, свещ, може, добро, иска, лула, себе, живот, хляб, лева, казва, зло, хора, христос, работа ,

 Утрини Слова , София, 6 Март 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder