НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Радостни и весели

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Радостни и весели

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, може, свят, има, човек, себе, живот, години, бог, хора, можеш, истина, христос, веднага, земя, тебе, всички ,

 Утрини Слова , София, 23 Януари 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 2 глава от посланието към Ефесяните.

В тази глава апостол Павел засяга един философски въпрос. В нея има голяма схоластика, затова е мъчна за разбиране.

„По благодат сте вие спасени.“ (– 5 ст.).

„А сега, в Христа Исуса, вие, които някога си бяхте далеко, станахте близо чрез кръвта Христова.“ (– 13 ст.).

Явява се въпросът, кой е спасен, и кой не е. Има хора, които с години разискват върху въпроса за спасението по благодат и чрез кръвта Христова, и умират, без да го разрешат.

Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Под „плът и кръв Христова“ се разбира Неговото Слово. Спасението пък подразбира една фаза от човешкия живот. Някой се спира на тази фаза и мисли, че е спасен. Обикновено, богатите считат, че са спасени. – Защо? – Понеже са осигурени. Те казват: Ние сме осигурени от глада, няма защо да учим. Да му мислят сиромасите. И наистина, ако търсите мързелив човек, ще го намерите между богатите. Сиромасите, от своя страна, се оплакват от живота си, от постоянното учене. Те казват, че им дотегнало да учат и да ги късат на изпити. Човек не трябва да учи, с цел да се прехранва. Знанието е необходимост за човешкото развитие, а не за прехрана.

Сегашните религиозни минават за християни, но са забравили много неща, казани от Христа. Никой досега не си е спомнил нещо от забравените думи, казани преди две хиляди години от Христа. Например, знаете ли, как трябва човек да отива при Господа и как да се връща? Лесно е да кажеш, че ще отидеш при Господа, но как ще отидеш? – Ще отида да си поговоря с Него. – С какво разположение ще отидеш и какво ще Му говориш? Всеки си има по една идея, която го занимава, и мисли, че, като отиде при Бога, ще я разреши. Ходили ли сте при Бога? Не оспорвам този въпрос, но спомняте ли си, как сте ходили при Бога и как сте се връщали? Че сте ходили на училище, че учителят ви е преподавал, не отричам това, но какво сте научили, какво носите в себе си? Че сте придобили нещо, и това не оспорвам, но придобивката може да е механическа. Такава придобивка лесно се изгубва. Това е все едно, да се напръскаш днес с есенция от роза, теменуга или друг аромат, и на другия ден да изгубиш това ухание. С него заедно губиш и радостта си. Много естествено, тази придобивка е механическа, а не органическа.

– Какво представя религията? – Път към любовта. Когато се казва „Бог е Любов“, това подразбира, че животът се придобива само по пътя на любовта. Чрез живота ще се дойде да светлината. Значи, без светлина животът не съществува. Светлината пък не може да се възприеме без знанието. На български казваме един живот. Значи, тази дума е от мъжки род. Същата дума в другите езици е от друг род. Например, „la vie“ на френски език е от женски род. Всяка дума на своя език има точно определен род. Думите „истина, свобода“ на български са от женски род. Казваме, че истината ражда свободата. В този смисъл, свободата е дъщеря на истината. Знанието, родено от светлината, е от среден род. То е момче. Любовта ражда живота. Думата живот е от мъжки род. Той е син на любовта. Чудно ви се вижда, защо трябва да се занимавате с тези неща. Не може да не се занимавате. Те са основа, върху която е поставено знанието. Да изучавате азбуката, това не е ли елементарно знание? Въпреки това, от различното съчетание на тези букви се образува човешката реч. В нея си служите с частите на речта – глагол, съществително име, прилагателно, местоимение и други. Също така си служите с препинателни знакове – точка, запетая, многоточие, две точки, точка и запетая, удивителна, тире и т. н. Хората не спорят върху частите на речта и знаковете, но върху мястото им, де да се поставят. Ако ученикът не знае местата на думите и на знаците, може да пропадне на изпита.

Един юнкер от военното училище трябвало да напише зададената тема от учителя по български език и да му я предаде навреме. Понеже не знаел да употребява препинателните знаци, той ги написал накрая на темата си със забележката: Заповядвам ви, всеки от вас да отиде на мястото си! Ще кажете, че този ученик е постъпил така, като военен. Според вас, само военните заповядват. Аз виждам, че и религиозните заповядват на точките и запетаите, но те не се мърдат от мястото си. Слушал съм религиозните да казват, че с молитва всичко става. И най-голямата мъчнотия отстъпва пред молитвата. Така проповядвал един наш познат и пръв приложил тази формула. Един ден, като минавал през селото си, срещу него излязъл един бик и започнал да реве. Той се обърнал към него с думите: В името на Господа Исуса Христа, заповядвам ти да се махнеш от пътя ми! Бикът продължавал да налита към него, не отстъпвал пред заклинанието. Братът започнал да се моли, но и молитвата не помогнала. Най-после той си казал: Ще приложа друг метод. Наблизо някъде той зърнал една круша. Затекъл се и се качил на крушата, отдето се провикнал към бика: Хайде, ако можеш, качи се при мене. Бикът погледнал нагоре, изревал още един път, с което искал да каже: Така, както си се качил горе, аз не мога да се боря с тебе, но долу и ти не можеш да се бориш с мене.

Казвам: Да се справяш с живота, това е изкуство, това е велика наука. Човек трябва да познава себе си, а не се познава. Вие даже тялото си не познавате. Казваш: Скучно ми е, не зная, какво да правя. Много естествено, ти живееш еднообразен живот. Ставаш сутрин, измиеш се, срешеш се, облечеш се, закусиш и отиваш на работа. Върнеш се на обяд, нахраниш се, починеш си малко и пак отиваш на работа. Вечерта си дойдеш от работа, навечеряш се, напишеш едно писмо или прочетеш нещо и излезеш с жена си и децата си на разходка. Върнеш се, легнеш да спиш и сутринта повтаряш същото, което си правил предишния ден. Как да не ти е скучно? Обаче, вие не знаете, колко е богато предприятието, в което живеете. Изчислено е приблизително, че около 300 милиарда душички съставят човешкото тяло. Тези 300 милиарда клетки, наречени душички, взимат участие в задоволяване нуждите на човека. Те му доставят всички блага. Ако пожелаеш да се движиш, веднага клетките на движението приемат тази заповед и ти се притичат на помощ. Без тях ти не би могъл да се мръднеш от мястото си. Желаеш да се учиш. Веднага клетките на мозъка се организират и ти помагат да учиш. Клетките на паметта се организират и ти помагат да запомниш това, което си научил. Ако не ти помагат, ти ще четеш, ще учиш, но всичко в тебе ще се обърне с главата надолу.

Колко християни цитират стихове от Евангелието, но вместо да хвърлят светлина в умовете на хората, те повече ги объркват. Те приличат на онзи свещеник, който обяснявал, как могъл Христос да нахрани с петте хляба и петте риби няколко хиляден народ. За да убеди слушателите си, че този факт е вероятен, той се обърнал към тях с думите: Братя християни, петте хляба, с които Христос нахрани народа, не са били малки, като нашите, но много големи, като могили. Един овчар, като слушал тълкуването на свещеника, останал в недоумение. Свещеникът го запитал: Какво ти се вижда чудно? – Че хлябовете били като могили, възможно е, но чудя се, каква е била пещта, за да влязат хлябовете в нея. И каква е била лопатата, с която са хвърляли хлябовете в пещта!

Правете опити сами да се лекувате, сами да си помагате. Казвате, че имате силна вяра. Имате вяра, но като заболеете от ревматизъм или друга болест, веднага викате лекар. Нямам нищо против лекарите, но защо не приложите вяра при лекуването? Оплаквате се от главоболие, от хрема, от какво ли не, но никой не е приложил вярата си, да опита думите ми, че наистина, вярата лекува. Вярата е колективен закон. Сам човек не може да лекува, но ако се съединят няколко души, те могат да лекуват. Вярата изключва всяко съмнение. Защо ще се съмняваш, че можеш да станеш учен? Ще вярваш, че можеш да станеш учен и ще учиш. Вярата има отношение към знанието. Само чрез вярата можем да се домогнем до положителното знание. Вярваш, че нещо ще стане, но ако не се сбъдне, ти се разколебаваш. Молиш се и вярваш, че ще ти се отговори на молитвата. Ако не получиш отговор, разколебаваш се. Спънката е в тебе. Болен си, но като здрав си обичал кокошки, баници. Мислиш ли, че, ако ядеш и сега кокошки и баници, ще оздравееш? Временно ще се ограничиш в яденето. Ако спазваш това правило, ще оздравееш. Скаран си с твоя съсед; ако се примириш с него, ще оздравееш. Недоволен си. Ако се справиш с недоволството си, ще оздравееш. Като спазваш тези правила, ще оздравееш. Ето как действа вярата. Не можеш да живееш, както искаш, и да вярваш, че ще оздравееш. Какви хора не са дохождали при мене – недоволни, обезсърчени от живота, обезверени и след всичко това мислят, че вярата ще им помогне по магически начин. Виновен ли съм аз за тяхното положение? Някой е недоволен от жена си, не може да я търпи. Кой го кара да се жени? Кой я тури на гърба му да я носи? Защо не остави на друг, който има здрав гръб, да я носи? Както и да е, мнозина са минали през женитбата и, въпреки това, не са разрешили този въпрос. На български думата „жена“ има две значения. Едното означава човек от женски род – женà. Второто означава прибиране на житото – жèна. Двете думи се различават само в ударението.

И тъй, всяко нещо има смисъл, когато се изясни. Иначе, нещата остават неразбрани. Например, някои религиозни казват, че се готвят за един свят, дето живеят техните съвършени братя. Кой е този свят, и те не знаят. Кои са тези братя, също не знаят. Това показва, че те нямат ясна представа за онзи свят. – Искаме да отидем на онзи свят да видим Христа. – Може да Го видите, но знаете ли, какво се иска от вас? Онзи свят е място за учене. Който отиде там, трябва да учи. Там ще бъдете гости само два-три дена. После ще ви поставят на изпит, да видят, какво носите от земята. Готови ли сте да ви подложат на изпит? Първият изпит ще бъде върху любовта, да видят, как сте я разбрали. Втората теза ще бъде върху добродетелта, да видят, как сте я приложили. Третата теза ще бъде върху справедливостта. Ще цитирате стиха: „По благодат сме спасени“. Искате да кажете, че Христос е държал изпит по тези въпроси, няма защо и вас да подлагат на същия изпит. Лъжете се. И учениците мислят, че като препишат урока си от книгата, всичко знаят. Обаче, учителите не приемат такова знание. То не се приема на онзи свят. Ти сам ще развиеш тезата си и то така, че всяка дума да бъде на мястото си, да няма двояк смисъл. Само една дума да не си турил на място, веднага ще те изпъдят от рая. Ще се върнеш на земята, да учиш отново, да проникнеш в дълбокия смисъл на всяка дума.

Казано е: „По благодат сме спасени.“ Да бъдеш спасен по благодат, е едно нещо; да живееш на небето, като гражданин, е друго нещо. Да изискваш нещо наготово, не се позволява; да се молиш, и това не се позволява; да употребяваш козметични средства на лицето си, не се позволява; да преяждаш, не се позволява; да плюеш по земята, не се позволява; да ходиш немит, невчесан, бос и необлечен, не се позволява. С една дума, много неща не се позволяват на онзи свят. Не се позволява да търсиш грешките на хората и да се занимаваш с тях. Ако искаш да се занимаваш с грешки, ще те заведат на един филм, който ще се развие пред тебе. Там ще намериш, колкото искаш грешки. Ще ти кажат: Ето, критикувай, колкото искаш. После ще ти покажат твоя филм, сам да си дадеш мнението, да видиш, как си живял и какви грешки си правил. Докато сте на онзи свят, вие ще разгледате не само един филм, а няколко филма на вашия живот. Цялото небе ще ти каже: Щом искаш да критикуваш и търсиш грешки, ето, прегледай своя живот и дай си мнението. Ти ще се ужасиш и ще кажеш: Възможно ли е да съм направил такива неща? – Възможно е. Бог е Любов. Това, именно, показва, че Той дава свобода на всички хора да живеят, както разбират. Бог никого не съди. Той казва на човека: Ти още не си научил, какво представя любовта.

В притчата за богатия и бедния Лазар, Христос изнася последствията от добрия и лошия живот. Като замина за онзи свят, богатият и там почна да критикува. Веднага му показаха филма на неговия живот, да гледа и да критикува. Там той видя Аврама, бедния Лазар и себе си. Човек остава дотогава с греха, докато вибрациите на неговия организъм се повишат. Грехът – това е морето в света, дето вълните ще те носят, докато се научиш да плаваш. В противен случай, ще се удавиш. – Как може да се спаси човек? – Като стане птица. Така той ще бъде независим от нисшите вибрации, от бурните вълни. Умът и сърцето му трябва също да бъдат свободни от нисшите вибрации. Някои мислят, че са изключения, че нямат грешки. Това е заблуждение. Даже светии, които заминават за другия свят, се намират пред една криза в живота. Докато са мислили, че са съвършени, щом се намерят в другия свят, пред филма на своя минал живот, веднага се обезсърчават. Отвратително нещо е грехът! Като попадне човек в материята на греха, трябва да мине дълго време, докато се очисти. Не е лесно да се освободиш от нечистата мисъл, от нечистото чувство, от нечистата постъпка.

Аз ви говоря по този въпрос, защото ще се натъкнете на него. Знайте, че всички болести се дължат на онзи неестествен живот, в който често попадате. Като ви говоря, аз ви насърчавам, но с насърчаване работа не става. Много просто. Колкото да си способен, ако не учиш, нищо няма да направиш. Способен си, а не учиш; добър си, но не проявяваш добротата си. Не е достатъчно да сте само добри и способни, но като сте дошли на земята, доколко изпълнявате Божията воля. Аз се ръководя от следното правило: Като излизам от Господа, Който се весели, и аз отивам да работя за Него с веселие. Аз нося Божието веселие със себе си. Ако не съм весел, не съм излязъл от Господа. Щом нося веселието в себе си, аз съм излязъл от Господа. Тогава работата ми се благославя. Дето отида, навсякъде нося Божието веселие в душата си. Когато се връщам при Господа, трябва да нося радостта на хората. Щом се връщам от работа и не нося радостта на хората, не мога да отида при Бога. Значи, когато Бог се весели, ние се радваме. Радостта и веселието трябва да се срещнат. Бог иска да предаде навсякъде Своето веселие, та хората да се радват. Любовта весели хората, а доброто ги радва. – Защо ми са любовта, доброто? – В любовта ти ще се веселиш, а в доброто ще се радваш. С доброто ти ще се върнеш при Бога. То е плодът на твоя живот. Когато излизате от Бога да проповядвате, аз се веселя. Ако искате да отидете при Бога, идете с любов! Следователно, от Бога ще излезете с любов и веселие.

Често говорите за онзи свят, но колко от вас бихте се убедили, че има друг свят? Ако аз трябва да ви убедя в това, няма да си служа с думи. Аз ще ви отворя прозорците, да видите чрез мене онзи свят. За да може да се гледа към онзи свят, всеки от вас трябва да е подобен на прозорец, да се вижда през него. Достатъчно е да махнеш тази завеса и да прогледнеш. Казваш, че си добър човек. Ако не може да се вижда през тебе другия свят, причината е, че стъклото ти е нечисто, трябва да се измие. Тази година има достатъчно вода. Измийте стъклата! Ще кажете, че сте заети. Наистина, вие се грижите за такива работи, за които трябва да употребите само един час от времето си. Например, безпокоите се за хляба, за дрехите и обувките, за къщите си, а за всичко това е нужно само един час. За какво употребявате останалите 23 часа? Четири-пет часа употребявате за грижа около яденето – три пъти на ден ядете. Останалото време за облекло, за това-онова и едва ви остава половин час за учене или за мислене за другия свят. Казвате, че като отидете на онзи свят, тогава ще мислите за него. Някой прочете Библията един път и мисли, че това е достатъчно. – И десет пъти да я прочете, няма да я разбере. Всяко нещо е разбрано, когато се посади и даде плод. Ето, и аз посаждам Словото, което ви говоря. От време на време поглеждам, дали е израсло; ако е израсло, дали е дало плод. Колцина от вас имате саксии за посаждане на това, което слушате? – За нас е важно, дали сме спасени. – Отдавна сте спасени. Сега вие сте в епоха, която изисква от всички да учите. Ти за нищо и никакво се гневиш, сърдиш се – изгубваш Божието веселие. Ти си дошъл на земята да разнасяш Божието веселие, а не да се гневиш. Казваш: Бог е Любов. – Не можеш да разнасяш любовта, ако нямаш веселието в себе си. Как ще проповядваш любовта само с думи и с песни? Не, весел трябва да бъдеш. Ще се върнеш при Господа с радост, но радостта без доброто не е радост. Тя произлиза от доброто.

Днес аз ви говоря за радостта и веселието, но и без да ви говоря, ще ги научите. Ако не ви говоря, ще ги научите за 1000 години; ако ви говоря, ще ги научите за 10 години. Казвам си: Хайде, да съкратя на тези хора 990 години, да минат с по-малко разходи. – Има лесен път. – Има лесен път, но той изисква хиляда години. Ще следваш хиляда години в училището, докато свършиш. Ще приличаш на онзи студент, който свършил университета на 70 годишна възраст. Наричали го „вечният студент“. И това не е лошо, важно е, че свършил. Всички вие сте били във времето на Христа, учили сте 2,000 години. Какво сте научили? Много неща сте научили: знаете да свирите и пеете, знаете да се обличате добре, да си правите хубави къщи, знаете много езици. Много неща сте научили, но не знаете езика на богатството и на сиромашията. Като дойде богатството, заслепи ви; като дойде сиромашията, уплаши ви. Като не разбирате богатството и сиромашията, вие правите разлика между богати и бедни, между учени и прости. Това хвърля сянка върху лицето ви, поради което нарушавате веселието и радостта в себе си.

Направете опит, да видите, каква сянка хвърля тялото ви, когато се изложите на слънце. Като легне човек на земята, тялото му хвърля сянка, която представя крива линия. По нея аз определям, какви мисли и чувства вълнуват човека, какво е дишането му. Тази крива ту се повдига, ту слиза. Като се безпокои човек, на лицето му виждам едно особено движение, една особена сянка. Това не става по негова воля. На лицето се отразява и най-малкото вълнение. Всички чувства, които вълнуват човека – гордост, тщеславие, скържавост, лукавост, се отразяват на лицето. И добродетелите се отразяват на лицето. Значи, положителните и отрицателните мисли и чувства в човека чертаят линиите на лицето: на веждите, очите, носа, устата, скулите, ушите. Много линии има отбелязани на лицето, които само опитният може да види и да чете по тях. Те са скрити, едва забележими. Срещаш един човек и казваш: Не ми харесва това лице. – Не разбираш нищо от физиогномия, но вътрешно чувстваш, че този човек носи нещо лошо в себе си. Мъжът иска да се сдружи с един търговец. Жена му казва: Неправи връзка с този човек, не ми се харесва нещо. – Добър човек е той. – Не ми се харесва. – Нищо, ще опитам. Като се свърже с него, тогава вижда, че жена му била права. Няма скрито-покрито в света.

Първата работа, която ви предстои, е да се освободите от оковите на вашето минало, от оковите на черната ложа. Не е лесно да се освободи човек от своето минало, от старите си навици. Алчен си – опитай се да се справиш с алчността. Опитай се да обуздаеш езика си. Опитай се да не критикуваш. Ние сме против критиката. Само безгрешният има право да критикува. Запитаха Христа: „Какво ще кажеш за тази жена, която хванахме в прелюбодеяние?“ Мойсей казва, такива да ги убиваме с камъни. Ти какво ще кажеш? И наведе се Христос, и пишеше на земята. Като продължаваха да Го питат.[,?] Той вдигна глава и рече: „Който е безгрешен, той пръв да хвърли камък върху нея.“ Не е лесно да бъдеш безгрешен. Светията се увива като червей, мъчи се да се освободи от своето минало. Светията има много по-големи мъчнотии и изкушения от обикновения човек. Един светия – отшелник, живял в един руски манастир, дето се предал в служене на Бога. Една аристократка, руска княгиня, решила да го изкуси. По някакъв начин тя успяла да се вмъкне в килията му. Като разбрал намерението й, той турил пръста си на горящата свещ и спокойно я наблюдавал. Поразена от видяното, тя паднала на колене пред него и започнала да се моли. От този момент в нея станал преврат: тя се отказала от лошия си живот и се обърнала към Бога. Колко хора днес са готови да турят пръста си в горящата свещ и да се избавят от изкушението?

Казано е: „Съблазънта неизбежно ще дойде.“ Всеки човек е изложен на съблазън. Все някакво греховно чувство или греховна мисъл ще мине през вас и ще ви съблазни. Съблазънта се явява в разни форми. Често дяволът се крие под мантията на любовта, под мантията на мъдростта и истината. Де ли не е той? Той носи любовта отпред, безлюбието отзад; знанието отпред, невежеството отзад; истината и свободата отпред, а лъжата и ограничението отзад. Той първо ще ти сложи пълна торба с ечемик, както господарят на своя кон и, като го нахрани, ще го яхне и ще му каже: Ще вървиш, дето ти заповядвам. Като седиш, усещаш, че нещо те притиска, мъчи те; нещо те гризе в стомаха, или души в гърдите. Чудиш се, кой е влязъл в тебе. Усещаш, че нещо чуждо има в тебе, което ти нашепва: Пийни са една чашка винце, ще ти мине болката. Винцето е дадено от Бога. Хапни си повечко, пийни си, трябва да си поживееш. Лесно е да си хапнеш повечко, но какво ще правиш, като дойдат болестите? Така трябва да ядеш, че да не страдаш. Чудя ви се, като ми се оплаквате от разстройство на стомаха. И на мене носят баница със сирене, с чисто масло и ми казват: Хубава е баницата, за тебе е правена. От учтивост, взема баницата, хапна малко и я оставям. Учат ме на стария занаят. Други ми носят кюфтета от картофи и ми казват: Хубави са кюфтетата, приличат на месни. – Пак старият занаят. Взема едно кюфтенце, хапна го и давам на дявола, който ме наблюдава. Казвам му: Хапни това кюфтенце, да видиш, колко хубаво го е направила сестрата – с чисто масло. Той хапне и казва: Защо не е донесла мляко или варени сливи, но кюфтенца? – Тя следва твоето учение. Млякото, сливите не са в духа на твоето учение. Както си я учил, това прави. Аз я похвалвам, добра ученичка е. Един ден, като дойде при мене, пак ще бъде добра ученичка. Дяволът слуша и се усмихва. Казвате: Дяволът ли ни е бил досега учител? – Има ли нещо лошо в това?

Като ви говоря така, аз искам да ви освободя от мъчнотиите на живота. Един ден вие ще се намерите в такива затруднения, от които мъчно ще се освободите. Правете опити още днес да се справите с мъчнотиите си. Един ден наблюдавах, как няколко деца си играеха с един паток. Те нанизали царевични зърна на един канап и дали на патока да кълве. Без да забележи, че зърната са нанизани, патокът ги нагълтал заедно с канапа, чийто край бил в ръцете на децата. Иска да се дръпне настрана, не може – децата го държат с канапа. Стои патокът в това положение и се чуди, какво става с него. Приближих се към децата и им казвам: Добра шега сте измислили. Патокът нагълтал царевицата, без да ви плати, и вие го държите отговорен за това. Сметнете, колко струва царевицата, аз съм готов да платя и за нея, и за патока, да го освободя. Купих от децата патока и го пуснах на свобода. Често и вие нагълтате царевицата на дявола и, без да искате, му се подчинявате. Той ви води, дето иска. Трябва да се намери някой, да плати за вас и да ви освободи. Достатъчно е да глътнеш само едно зрънце от дявола, за да те държи вързан около себе си.

Казвате: Тежък е животът. – Тежък е за неразумните. Ако живеете разумно, не е тежък. Не искам да бъдете слепи, но да бъдете разумни. Виждайте грешките на хората, но не ги критикувайте. Не мислете, че с критика може да изправите грешките. Само онзи може да изправи погрешките на хората, който е изправил вече своите грешки. Не можеш да изправиш известна грешка в човека, ако не си изправил същата грешка в себе си. Как ще изправиш грешката на своя ближен, ако ти правиш същата грешка? Видиш ли, че той греши като тебе, кажи: Бог да го благослови! Ако се наемеш да изправиш една грешка в брата си, каквато и ти правиш, това значи, да вземеш половината от неговия товар. Защо ще се товариш с чужди грехове? Невидимият свят налага големи глоби на всеки, който се товари излишно. Ако не можеш да обуздаваш езика си, законът ще те хване и ще те даде под съд.

Един негър в Америка платил скъпо за една необуздана постъпка. Една нощ, като се връщал у дома си, минал през една тъмна, неосветена улица. Срещнал една американка от белите, хвърлил се върху нея и я целунал. Тя премълчала, но като дошли до един фенер и видяла, че е негър, веднага го предала на полицията. Глобили го десет хиляди долара за една целувка – скъпо платил той, но научил един урок. За всяка грешка се плаща глоба. В това отношение, природата е крайно взискателна. Дали си светия, или грешник, и двамата ще плащате. За най-малката грешка светията ще плаща много повече, отколкото грешника; богатият ще плаща поведе от бедния. Вие се чудите и се питате, какъв живот е този, ако и за най-малката грешка се плаща. Животът е в добрите дела, а не в грешките и престъпленията. Всяко нещо, направено без любов, е престъпление; всяко нещо, направено без мъдрост, е престъпление; всяко нещо, направено без любов към истината и свободата, е престъпление. Следователно, като вършиш Божията воля, ще призовеш на помощ любовта, мъдростта и истината. Какъвто съвет ти дадат те, така ще постъпиш. Те са мярка в живота. Каквото направиш без любовта, мъдростта и истината, ще бъде погрешно.

Тази година изисква от вас да се съветвате във всичко с любовта, мъдростта и истината. Така постъпвам и аз. Ако пропусна да взема съвет от тях, скъпо плащам. При това, моите грешки са толкова малки, че и аз не ги виждам. На земята те са невидими. Само съществата от невидимия свят могат да намерят грешка в мене и веднага ми я посочват. Аз им благодаря за това и веднага се заема да я изправя. Аз не се питам, защо я направих. Щом осъзная грешката си, веднага я изправям. – Защо сгреших – и това не питам. Аз, или друг някой, все ще се направи една грешка. Важно е, грешката да се изправи. Аз спазвам следните правила: Като направя една грешка, веднага гледам да я изправя, за да не я направят други след мене. И обратно, като направя едно добро, пожелавам и другите да направят същото добро. И на вас казвам: Изправяйте грешките си, за да не ги правят и другите. Правете добро, за да го правят и другите. Само по този начин може да има прогрес в живота.

Сега вие ще ми цитирате стихове от Евангелието, какво казал Христос, какво казал апостол Павел. Аз зная, какво е казал Христос; зная, какво е казал и Павел. След като му удариха пет пъти по 39 тояги, той каза: „Братя, с големи мъки ще влезем в Царството Божие.“ Трябваше да го бият, за да измени някои от своите разбирания. Не е лесно да измените старите си възгледи. Като вървите по новия път, старите ще се подмладят, а младите няма да остаряват. Глупавите ще поумнеят, а умните няма да оглупяват. Така ще стане за онези, които следват новото учение. Те ще се развеселят. Веселието показва, че сте излезли от Господа, а радостта – че се връщате при Него. – Право ли е това? – Опитай го, и сам кажи. За да познаеш, кои неща са прави, и кои не са, опитай ги. В живота на земята, обаче, няма абсолютно прави неща. Например, правото за богатия не е право за сиромаха. Богатият може да си поръча скъп обяд, до една-две хиляди лева. Той има право да харчи, защото е богат. Ако и сиромахът направи същото, ще се провали. Светията може да си позволи такива неща, каквито грешникът не може. Той има право, защото е богат. Силният може да носи голям товар на гърба си – има право за това. Слабият не може да носи голям товар – няма сила. Всеки трябва да се съобразява със силата, богатството и знанието, с които разполага. Голяма част от грешките на хората се заключават в това, че те носят по-голям товар, отколкото могат. Едни носят голям товар, а други – малък. Много критици има в света, но нито един не може да каже на човека, де точно е грешката му. Ако коригирам един художник, ще му посоча точно линията, която изкривил. Аз схващам точно линиите, зная, де е грешката. Един художник нарисувал образ на светия. Всъщност, картината му не представя никакъв светия.

Преди години ходих в Месемврия. Влязох в една гръцка черква. Един художник нарисувал образа на Христа и го закачил на стената в черквата. Като го погледнах, ужасих се. Това не беше образът на Христа, но на един престъпен тип. Казах: По-добре, свалете този образ. Това не е Христос, но един престъпник. След няколко години черквата изгоря до основи, и образът на Христа също изгоря. Така не се рисува образът на Христа. Мнозина са Го рисували, но малцина са успели да предадат Неговите черти. Има черти на човешкото лице, които изразяват известна добродетел – любов, справедливост, разумност, искреност и други. Тези черти трябва да се изучават, особено от страна на художниците. Всяка мисъл, всяко чувство, които минават през човека, се отпечатват на лицето му. Обиди те някой – веднага лицето ти се измени. – Кое е по добре: да те обидят, или ти да обидиш? – За предпочитане е да те обидят, отколкото ти да обидиш. Така те предпазват от възможността ти да обиждаш. Обидата спира до тебе. Ти си последният, когото обиждат по този начин. Невъзможно с една грешка или престъпление да се повтори два пъти по един и същ начин. Христос пострада, но в тази форма злото се върза. След Него това зло не се повтори в същата форма. Праведен беше Христос, затова злото се върза. Следователно, ако някой ти направи зло, и това зло се върже, ти си праведен; ако злото се върже заради тебе, господар си; ако не се върже, слуга и роб си.

Често говоря за любовта, и някои от вас си представят, че имат любов. – Да, но любовта се изявява външно. Тя е сила, която действа отвътре-навън. Любовта прощава греховете на хората. Тя вижда всичко, но се прави, че не вижда. Като говоря за любовта, мнозина мислят, че не виждам грешките им. Всичко виждам, но съжалявам, че досега не можахте да приемете Божията Любов. Питам се: Ако сега не приемете любовта, кога ще я приемете? Ако чакате да дойдат страданията и тогава да я приемете, вие сте на крив път. Някой иска да го обичат, без той да обича. – Това е заблуждение. Пръв ти ще обичаш. Ако не обичаш, не можеш да се повдигнеш; ако не обичаш, не можеш да станеш силен. Ще обичаш, за да те обичат. Ще почиташ, за да те почитат. Любовта трябва да върви с вас. Мъдростта трябва да върви с вас. Истината трябва да върви с вас. Това е мотото за цялата година.

Хиляди години хората са работили и са постигнали нещо. Хиляди години сте работили и вие – все сте постигнали нещо. Две хиляди години работите от времето на Христа. Трябва ли още две хиляди години да работите за едни и същи неща? За десет години трябва да свършите тази работа. Нови неща ви предстоят за учене. Вие сте богата почва, която трябва да се обработва. Ако не я обработвате, тръни и бодили ще растат на нея. На вашата почва всичко вирее. Казват за някого, че е лош, че греши. – Почвата му е добра, затова греши. В известни случаи, аз обичам грешниците повече от онези, които минават за праведни. Праведният върви с изправена глава, моли се, не вижда скритите грехове в себе си. В притчата за митаря и фарисея. Христос изнесъл добре психиката на грешния и праведния. И двамата се молят в храма, но молитвата на митаря била предпочетена.

Аз искам да ви предпазя, да не се самоизлъгвате. Не е въпрос, мене да не лъжете. Пазете се, себе си да не излъгвате. Бог живее в нас. Следователно, Той не може да бъде лъган. Каквото и да правиш, както и да говориш, Той мълчи, нищо не казва. Ти мислиш, че Той е съгласен с тебе, но един ден ще видиш истината. Тогава Той ще ти каже: Това, което правиш, не е добро. „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Само Бог има право да съди. Само чистият, любящият, знаещият може да съди. Ти, който не си чист, не разбираш нещата и не познаваш, как ще съдиш? Питат ме, какво мисля за еди-кой си брат. – Нищо не мисля, но зная, че един ден той ще стане светия. – Много е кален. – Като се изчисти калта, той ще светне като диамант. – Голям грешник съм. – Много си любил. Човек греши, когато не разбира правилно любовта. Любовта на бащата към децата го заставя някога да краде, за да ги отхрани. И любовта на вълка към малките вълчета го заставя да дави овцете. Любовта към малките орлета кара орела да граби пилците. Всички бащи и майки се грижат за отхранването на малките си и, от любов към тях, често правят престъпления. – Какво трябва да се прави тогава? – Не раждайте такива деца, които могат да ви изкушават. И вие правите грешки за много от мислите и чувствата, които се раждат във вас. – Какво да правим тогава? – Оставете ги сами да се хранят, сами да се справят с грешките си. Бъдете внимателни към всяка мисъл и чувство, които се раждат във вас. – Как да се освободим от дявола? – Той е вътре във вас. Който не върши Божията воля, той е сам дявол. Който не следва пътя на истината, той е сам дявол. – Кой е ангел? – Който върви по пътя на любовта, мъдростта и истината. Този е най-лекият път. И след като ти е посочен правият път, ти се спираш върху това, как си грешил, как си падал, как си се борил с Господа.

Някои писатели пишат за изгубената любов, т. е. за изгубения рай, както пише Милтон. Данте описва ада и рая. Като изгуби Беатриче, той се намери в ада и след като премина всички мъчнотии, най-после той се намери в рая, при Беатриче. Това са състояния, през които минава човек. Казват, че раят е място на сляпата любов. Не, в рая няма сляпа любов. Не критикувам никого, но искам да кажа, че известни неща в описания „Изгубен рай“ от Милтон и „Ад“ от Данте не са верни. Има, обаче, много картини, които дават истинско описание на ада и рая. Не е лесно да се опише онзи свят. Още по-мъчно е да се опише Божествения свят. Може да се говори за Божествени състояния, но не и за Божествения свят, който е абсолютна светлина.

Влизаш в света на живата светлина, без никакви сенки. Как ще опишеш този свят? Като влезеш в Божествения свят, ти ще бъдеш съвършено сам. Всички хора там представят един човек. Чуваш, че някой ти говори, но никого не виждаш. Чуваш музика, виждаш светлина навсякъде, но жив човек не виждаш. Ти изпитваш жалост, скръб. Щом изпаднеш в това състояние, веднага слизаш по-долу – в рая. Ако и там не можеш да живееш, напущаш и рая и слизаш още по-долу – на земята. И Адам беше сам в рая, но като не можа да използва тези условия, Бог му даде другарка. Те пожелаха да имат и дечица. Тогава Бог ги изпъди от рая, като им каза: Слезте на земята и там се плодете. В рая няма място за това. Раят е място само за един човек. Ако не искаш да бъдеш сам, ще слезеш на земята. Там е място за двама души, там е място и за деца. На земята може да живееш по стария начин. Обаче, има един свят, дето хората живеят в любов. Те се виждат, само когато се обичат. Ти можеш да видиш своя ближен, само ако се обичате безкористно. Ако си свързан с любовта, ще виждаш, когото искаш. Същото се отнася и към Бога. Можеш да видиш Бога, ако Го обичаш чисто, безкористно. Стремете се да обичате поне едного, който да ви бъде идеал във вашия живот. И като помислите за него, всички въпроси да се разрешат. Това значи, да живееш в света на любовта.

„Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни.“ Без любов съвършенство не може да се постигне. Обичайте Бога, обичайте Христа! Те да бъдат вашият идеал. В тази любов не стават никакви грешки, никакви престъпления. Дето няма любов, там има престъпления и грехове. Искаш да напредваш, да се развиваш. Това лесно се постига: като любиш, ще напредваш. – Болен съм, страдам. – Защото не любиш. – Нищо не научих, животът ми се обезсмисли. – Призови любовта в себе си и, като дойде, изпълнявай нейните закони. Призови мъдростта в себе си и следвай нейните пътища. Призови истината в себе си и върви по нейните закони. Ето едно лесно учение, което всеки може да следва. Казано е в прочетената глава, че Христос примирява противоречията между духа и плътта.

И тъй, когато отивате на работа, бъдете весели; когато се връщате от работа, бъдете радостни. Щом сте весели, работата ви започва добре; щом сте радостни, работата ви е свършена добре.

Желая ви, като излизате, да бъдете весели; като се връщате, да бъдете радостни. Това пожелание се отнася до вас, до домашните ви и до всички, на които се проповядва Словото. Ако ви питат, какво ви говори Учителят, кажете: Да бъдем весели, когато излизаме; и да бъдем радостни, когато се връщаме.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

17. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 януари, 1938 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, може, свят, има, човек, себе, живот, години, бог, хора, можеш, истина, христос, веднага, земя, тебе, всички ,

 Утрини Слова , София, 23 Януари 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder