НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Противоречията в живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Противоречията в живота

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, човек, сега, казва, казвам, път, бъде, живот, хора, любов, свят, скръб, дойде, другите, седи, място, кажете ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Януари 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Имате ли някаква тема? – /Нямаме./ – За следния път нарисувайте един гълъб.

Втората тема ще бъде „От какво се страхува младият? Или страхът на младия“.

Да направим едно упражнение с дишането. Нека всеки да си брои. Гледайте, както бие пулсът на сърцето ви, така бройте. Най-първо ще го направим като броим до шест, три пъти и после като броим до десет. /Направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Шест поемане, шест задържане и шест издишане. После направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Десет поемане, десет задържане и десет издишане./

Вие се смущавате от неудобствата в света. Всичките хора се смущават, безпокоят се от големите противоречия. Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане? Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия. Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята? Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри. Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко. А пък за да не се карате не трябва да се явяват. Все таки, ако имате баща и майка, с които имате нещастия, умират, ако ги няма, няма да имате тъги. Но какъв ще бъде животът на земята без бащи и майки, без братя и сестри, без господари и слуги, задавали ли сте си този въпрос? Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини?

Сега съществува едно противоречие. Вие не сте влезли във философията на противоречията. Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място. Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла. И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът?“ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга. Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде. Вие ще кажете: „Защо е така?“ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга. Когато човек върви, кой е господар? Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга. Но в следния момент, стане обратното; господарят се обърна в слуга и слугата стана господар. В следният момент пак има смяна, левият е господар, пък десният е слуга. Единият отзад, другият отпред и така вие вървите. Сега вие ще кажете: „Лесна работа, така трябва да бъде“.

В природата онзи, който създал раците, отде му дошло на ума, едни от раците да вървят наляво. Кривият рак наляво върви. И после има други, които вървят назад, с опашката си напред. Отде им дошло на ума, защо едните да вървят криво, пък другите да вървят назад? Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред? Две философии има. Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“. И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха. Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини? Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки. Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече. Поддържате теорията на кривите раци. Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво. Ако оставате назад, че се оттегляте, поддържате другата теория на раците. Раците не си направиха опашка да ги подтиква напред, но да вървят назад. Много умни са тия раци, които вървят назад. Те имат психологически съображения, за които няма да ви говоря.

Вие седите, мъчите се, казвате: „Не съм много умен“. Ами знаете ли какъв ще ви бъде хала, ако станете много умен? Благодарение, че има по-глупави от вас, та вие сте по-умни. Ако глупавите биха станали умни като вас, вие щяхте да бъдете на тяхното място. Но да приведем един пример. Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо. Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза? Ни най-малко няма омраза. Защо ги секат? – Понеже им е потребно гориво. Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво. Тогава дайте един проект. Сега хората трябва да станат много умни. Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия. Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо. Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира. Сечените дървета прогресират, които са ги секли ги глобяват. Сега да ви докажем. Може много лесно да докажем как прогресират дърветата. Прогресът седи някой път в подобрението, което става вътре в самия живот.

Да допуснем, вие някой път имате голямо страдание. В себе си казвате. Седи един ден една ученичка тука и плаче. Питам я: Защо плачеш? – „Мъчно ми е“. Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление? Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно. Защо, без обявление не може ли? Мъчно ти, носи мъчнотията си. „Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“. Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали. Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде. В туй отношение икономия има в природата. Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно. Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето. Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето. Сега някой път вие мислите, че сте суеверни. Каквото и да е, и суеверието е наука. В какво седи суеверието? Че суеверният човек вярва в нещо.

Някой път дават възражения, може ли човек да вярва, че магарето може да хвърка. Може да хвърка. Но магарето за да хвърка трябва да се смени. Туй обикновеното магаре не може да хвърка, но необикновеното магаре може. Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат. Казват, че си едно магаре. Качиш се на аероплана, хвъркаш. В света кой е, който разбира, че има магарета? Самите магарета знаят ли, че има магарета? Човек е, който знае, че има магарета. Магаретата не знаят, че има магарета. Конете не знаят, че има коне. Човекът е, който знае, че има коне. Човекът е, който знае, че има риби. Туй дето казвате, че има магарета, коне, волове, то са ваши понятия. За вас съществуват магарета, коне, както вие съществувате. В същност магарето ни най-малко не знае, че е магаре.

Аз съм привеждал онзи пример за един турски бей, който живял един порочен живот. Като умрял, влязъл да живее в едно магаре. Хванал стая да живее в едно магаре, наемател станал в къщата на едно магаре. Магарето му дало една от стаите си под наем. Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи. Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща. Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе. Теглят го, то не влиза, упорито магаре. Най-после минава един дервишин, който казва: „Аз ще му кажа да влезе“. Отива, че му пришепва на ухото: „Тебе не те познават кой си“. Като казал това, магарето влязло в двора.

Сега запример, вие някой път констатирате, че имате една погрешка, но то е ваше заблуждение. Тази погрешка е заради вас, но хората не виждат. Ти казваш: „Аз съм много лош човек“. Де ти е лошото, в какво седи лошото в човека? Че много говори. Какво има, че много говори? Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно. Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това? Казваш: „Много съм лаком“. В какво седи лакомията? На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина. Къде е лакомията? С половин кило, лакомия може ли да се роди в света? И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“? Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл? Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите. Но този, който яде повече, работи повече. В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това. И който не работи, и на него плащат. Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати. Богатството е почивка, сиромашията е работа. Когато човек е сиромах, работи. Казват: „Да няма сиромаси хора в света“. Ами, че няма кой да работи. – „Да няма богати“. Ами, че няма кой да почива. Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата. Де е злото? Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите. Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите. Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости. На какво ще мяза този живот? Скръбта трябва да стане служителка на радостта. Когато радостта заповядва на скръбта, по-добро нещо от скръбта няма. Но когато скръбта заповядва на радостта, по-лошо нещо от това няма.

Та вие сега имате една задача: Имате да управлявате един свят на противоречия, да се справите с големите противоречия. Запример, трябва да ядете. Няма какво да се отказваш от яденето. Няма какво да се отказваш от дишането. Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик. Пак този навик лесно може да се изкорени. Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят. Че гневът подтиква света. Като се поразгневиш ще свършиш някоя работа.

Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие. То е красотата. Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа?“ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина. Всяка радост и тя внася известна малка светлина. Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина. Скръбта става причина за тъмнина. Не става причина за светлина.

Та сега вашето щастие в какво седи? Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде. Аз понякой път ви наблюдавам. Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията. Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде. Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо. Той знае как да работи с боите. Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек. Трябва да знаеш къде да туряш тия бои, къде как да цапаш.

Да допуснем сега, че вие имате голяма скръб, някаква скръб ви нападнала. Тъгата ви може да произтича от някой вълк, може да произтича от някоя змия, може да произтича от някой паяк, може да произтича от някоя овца, най-после може да произтича от някой беден човек, някой път може да произтича от някой богат човек, от някой учен човек, от велик човек, от цар. Вие не знаете каква е вашата скръб, какъв е нейният произход. Защото има скърби от ниско произхождение, пък има скърби от високо произхождение. Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение? Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят. Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца. Казва: „На кого ще оставя имането?“ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб. Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум. Той мисли, че животът няма смисъл. Тази мисъл влиза в ума ти. Ти казваш, че животът няма смисъл. Той е без деца, казва, че животът няма смисъл. Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл. Че как така? Тогава какво трябва да стане? Вие не разглеждате работата добре. Какво трябва на този, богатия, човек? Трябват му деца. Колко деца му трябват? Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати. Колко богатство е потребно? Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение. Законът в туй отношение няма никакво изключение. Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря. Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш. Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите. Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал. Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб. Щом обичаш, скръбта се обръща на радост. Скръбта съществува, докато отричаш любовта. Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост. Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб. Че радостта и скръбта вие я създавате. В момента, в който любовта присъствува, ражда се радостта. В момента, в който любовта отсъствува, ражда се скръбта. Сега остават във вас резултатите.

– „Туй, което ти говориш, вярно ли е?“ – То е наука. Може да го проверите десет пъти. Може да го проверите навсякъде. Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта. Любовта не функционира. Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е. Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма. Срещам друг, който е пак дряхъл. Той пък приятели няма. Срещам друг, той пък къща нямал. Той е неразположен, разни степени има на неразположение. Разни са подбудителните причини на дряхлавостта. Аз правя опити. Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек. Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат. Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш?“ – Скоро ще дойде някой твой чичо. Казва: „Минава ми такава мисъл. Да, имам един чичо, вярно ли е?“. Казвам: Колко ще платиш? – Колкото се може повече ще платя. И веднага той се развеселява. И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче. Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“. Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“. Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам. Гледам беше много сприхав. Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“. Не ми показва как да държа цигулката, лъка. На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене. Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше. Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята. Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове. След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка. Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша. Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири. Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка. И мене ми даваше забавления, той ми свиреше. И първоначално не ми даде никакви упътвания, как да хвана лъка. Аз наблюдавах как трябва да държа лъка, как поставя цигулката, всичко туй наблюдавах внимателно. Казва: „На тебе не ти трябва повече от това“.

И на вас сега искам този метод да туря. Ще наблюдавате как аз свиря. Няма нужда да ви казвам, ще наблюдавате. В природата трябва да се наблюдава. Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече. Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“. Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията. Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате. Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата. Няма да остане благо в живота, което да не дойде. Нещата не са произволни. Нищо в природата не е произволно. Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо. Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите. Една ваша добродетел е за общо благо на цялото. Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко. Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите. Сега вие не може да се убедите. Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде. На земята най-добрият рай е Изгревът. Пък много райове ще намерите, колкото искате. Раят е вътрешно състояние, разбиране. Ами, че условия за рая съществуват. Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът. Питам сега: Къде е адът? Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо. Дъждът отгоре лее, разкаля се земята. Казвам: Де е лошото в света?

Сега, понякой път казвате, че не ви разбират хората. Много хубаво ви разбират. Някой човек просто е пратен да ви наругае. След това ще дойде контрастът, ще дойде друг да ви донесе едно благо, което никога не сте чували. След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал. Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев. Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит. Бил в Плевен да държи сказки. Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“. Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“. Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа. Той ми каза това и си замина“. Какво лошо има в думата „вагабонтин“? Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН. Че това са най-хубавите звукове. /От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия. Предприемчив човек. Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва. Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите. Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека. Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил. Той ми казва: „Научих нещо. Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото. Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“. Та първото нещо е необходимо търпение. Търпението се придобива при големите противоречия. Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай. Може да се измени и сегашното състояние е временно, то ще се измени, но и в другото ще има противоречие. Само, че противоречието ще става по-разумно. Ние ставаме по-умни, започваме да надделяваме на скърбите, започваме да ги използуваме тия скърби, които имаме.

Представете си, че една въшка, която е на вашата глава, като я хванеш може да се превърне на малко злато. Помисли си, десет въшки като ги хванеш да се превърнат на злато, ще съжаляваш ли? Но понеже не могат да се превърнат на злато, тогава причиняват неприятност. Ако се превръщаха на малки скъпоценни камъчета, ще съжалявате ли? Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл. Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека. Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека. С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш. Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие. Ходил той на разходка в Чикаго. Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил?“ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“. – „Остави се от тези шеги, кажи къде си ходил?“ – „Казвам ти, ходих да гледам, как бълхите маршируват“. Казва: „Остави твоите шеги настрана. Аз съм доктор по богословие, ще ми разправяш сега“.

Завежда го и него. Народ, пълно, да гледат. Виждат на една голяма площ, между две площи едната стъклена, прозрачна и там хиляди бълхи. Този човек седи и отгоре командува; разделят се на взодове, батальони, на дружини, на полкове, маршируват. Онзи говори, те маршируват. Богословът се чуди. Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача. Щом се отучи да скача, може да марширува“. Мислите, че бълхите са глупави. Как този човек им предал туй движение? – Елементарни идеи. Казвам: Ако този човек могъл да дресира бълхите вие не можете ли да възпитате вашите чувства? Тия чувства, които ги имате, не може ли да ги възпитате? – Може.

Казвам: Когато дойдете да се срещнете с лошите хора, не се дразнете от тях. Гледайте вътре да ви стане приятно, каквото и да говорят, да виждаш добрата страна. Някои хора може да ви срещнат и просто да ви наругаят. Те мислят, че вие може да ги засенчите или нещо друго. Те ще ви кажат много горчиви думи. Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди. Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума. Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“. И това не казвайте. Не казвайте, че и много се радвате. Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“. Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла. Ако кажете: „За нас скърби не съществуват“ – той тогава ще ти докаже, дали не съществуват. Съществуват скърби и засега скърбите съществуват много повече от радостите. За вашето съзнание има повече скърби, не че има повече скърби, но съзнанието ви не е будно за радостите. Много радости са минали, без вие да ги съзнаете.

Разправяше ми един приятел, минава той и една слугиня пее една песен. Хубав глас, но тя не подозира, че има хубав глас. Той се спира и гледа какво богатство има, което не оценява. Ако я попитате защо пее, ще каже, че пее да се мине времето; „Но така хубаво, казва, пее, че се спрях да я слушам“ Има нещо хубаво в гласа ѝ. Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате. Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас. Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора. Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас. Вие ще кажете: „Не съм одарен“. – Имате повече дарби, отколкото ви трябват. Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи. Защо не сте паметливи? Има си причини. Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува. Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба. Много забравлив е Едисон. Той се сгодил и трябвало да се жени. Забавил се в лабораторията и отиват да го вземат оттам. Булката седи, чакат го, отиват да го вземат, той прави своите изследвания. Човек може да е толкова занят с някоя идея, че най-същественото някой път може да забрави.

Та искам да ви наведа на мисълта: Радвайте се на противоречията, които съществуват, радвайте се на радостите, които съществуват. Защото скърбите на живота предават дълбочина на човешкия характер и мекота. Човек, който минал през много скърби, има гъвкавост. Онези хора, които са много страдали, дълго живеят. Растенията живеят по-дълго. От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят. Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението. Растението не може. Те имат страдания, каквито животните ги нямат. Някои мислят, че растенията нямат страдания. Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те. Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране. Радостите дават условия да използуваме живота. Скърбите дават материал за живот. Радостите дават условие да се използува този материал. Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части. В задните части са поставени членовете на нечистотата. Предните части, дето са дробовете, са за ядене от чисто здравословно гледище. Тогава, когато ядете плодове не е хубаво да се яде и семето. Не яжте семето на плодните растения.

Научете се да мислите, че всичко, което става в живота е на място. Не мислете, че нещо, което става, не е на място. Кажете: „Бог всичко предвижда и допуща. Онова, което Бог допуща в даден случай, то е на място“. Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо?“ – На място е. Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало. Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна?“ Защо не си отваряш очите, сляп не беше? Стомната вече е счупена. Аз имам три билника, които сега счупих. Кому да се карам? Студът ги счупи. Ако е дете ще се караме, но студът ги счупи. Казвам: За добро е. Какво добро може да излезе от туй? Сега бих ви превел, но всяка една несрета в живота, тя е за добро.

Тръгват двама души, срещат се по пътя. Един човек с много хубав кон, среща друг добър човек, той язди магаре. Вървят и двамата, и приказват, единият на магарето, другият на коня. Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите – така мисли. Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота. Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите. Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш. Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват. Другият не могъл да пристигне навреме, закъснял, понеже вълците му изяли магарето, но пък спасил живота си, останал жив. Ако вълците не бяха изяли магарето и той щеше да бъде убит. Но той пристига след няколко дена в този град, следователно, остава живота му.

Разправяше един наш брат, като бил търговец, качва се на един кон, пътува. Дохожда до едно място, конят не иска да върви напред, връща се назад. Този брат се връща. Друг човек минава на това място дето конят спира. Този човек вечерта бил убит от разбойници. Конят на брата се върнал, за да го спаси. Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад. И досега животът му е продължен. Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците. Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват. – За да приказваме. Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката. Ако нямахте любопитство, нямаше да ви интересува. Казва: „Не ми говори, не ме интересува“. Каквото е писано на лицето и в него не вярвате, каквото е писано на главата, и в него не вярвате, не може да ви интересува.Та понякой път човек трябва да вярва.

Разправяше ми един господин, който не вярвал и как после повярвал. Казва: „Направих си къща във Варна, направих си казва, много хубава къща и търся кираджии. Иде един и ми дава една почтена сума за наем. Иде един и ми казва: „Много лоши хора са, не ги туряй“. – „Как са лоши?“ Иде друг и даже половината не дава. Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“. Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира. Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям. Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах. Сега предпочитам някой да ми даде по-малко. Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо. Аз не повярвах, после станах вярващ“. Сега ние придобиваме вяра. Ние не вярваме в някои неща, трябва да се убедим. Повечето от вас сте безверници, ще се учите от вашата опитност.

Вярвайте, че противоречията са за добро в света, защото, ако не вярвате ще опитате. В туй, ако вярвате, веднага ще имате спокойствие. Ще кажете: „Защо да е така? – Тази сиромашия на мене ли се даде?“ За човека е, за добре е. Дойде някоя болест, за добре е. Дойде здраве, пак за добре е. Та казвам: Вие сега искате да се учите. Ако влезете в света, какво ще учите? Сега учите окултна наука. Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите? Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча? – Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига. Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много. Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов. Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре. Вие сте много добри, но само малко любов ви трябва да носите. Ако бях на вашите години, ако искам да се запозная с вас, ще нося мускалче, ще кажа: Я, помириши мускалчето, пък разправете ми малко за розовото масло. Кръвообращението ще бъде добро, дишането ще бъде добро и двете ще бъдат добре. Другите работи ще се оправят.

Тук вземаха билет от лотарията. Аз го изчислявам, че не се пада, но понеже те са мераклии за мене да вземат билет, аз искам да се обезверят малко. Казвам: Колко мислите да спечелите? – Един милион, 500 хиляди, 200 хиляди. Питам после: Колко спечелихте? – Едва, казва, си взели стоте лева. В числата има едно съчетание. Има числа непроизводни. как мислите 1 и 2 производни числа ли са? 3-те е неутрално число. Трите знаете ли какво казва? – Светът да изгори, но чергата ми да не изгори. Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие. Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци. Там имало една празна църква. Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“. Събират се всички, той проповядва. Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат. Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват. Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари. Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона. Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора!“ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия? Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи. Всеки ден всички го правят. Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме. Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното. Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо. Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят? Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво? Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане? Аз бих желал килото, прясно брашно. Чувала с песмета бих оставил за другите. Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен. С килото прясно брашно ще си направя мамалига. Нали знаете как се прави мамалига? Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш. Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш. Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш. Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко сирене, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви. Има разни начини. Аз го харесвам в тиганя. Туй, което става в природата с малки разноски, то е за предпочитане.

Казвам: Не правете характера си много сложен. Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга. Вие някой път искате много. Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо? Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите? Как бихте казали на този поет? Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“. Пък то може да се пише и така, и така. Една форма много рядко се употребява, другата по-често. Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи. Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“. Българинът казва: „Казвам ви“. Може да кажете: „Аз ви казвам“. Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“. Англичанинът не може да го каже другояче. И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността. Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“. Казвам: Природата има един език. В нея двусмислени неща няма. Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко. Определено, аз го казвам това нещо“. Кой го казва? – Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание. Аз го казвам, което не сте опитали, не го казвам. Казват някои: „Аз го казвам, понеже съм опитал някои работи“. Туй, което сте опитали, него говорете. Стремете се да опитате, в психологията вътре, в сегашния живот трябва да опитате нещата.

Да допуснем някой път, вие се интересувате, вие искате да знаете причината, защо хората не ви обичат. – Не ви обичат, понеже имате малко магнетизъм и имате много електричество. Обичат хората с вас да се карат, понеже имате малко магнетизъм, повече електричество. Малкото магнетизъм става причина да се карат хората. Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате. Има някои хора, от които тече живот. Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли. Не да бъдете страхливи като зайци. Заекът и той допринася голяма полза в света. На заека ние много дължим. На заека му влияе луната, силно въображение има. Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си. После в заека има една черта много чудновата. Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа. Той мисли, че не го виждаш. Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи. Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача. Питам го: Защо седиш тук? Рекох да не е болен нещо. Като го пуснах избяга. Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен. Да му направя услуга, пущам го. И досега разсъждавам, защо седи? Сега може да кажете, защо заекът не бягаше. Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“. Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят. Аз съм опасен, но онези са още по-опасни. Той предпочете аз да го хвана. Тези орли отлетяха. Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се. Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи. Казва: „Той е лош, но те са по-лоши“. Аз не съм му правил никаква пакост, а заради онези сгушил се, гледа да бъде невидим. Избрал място в тревата. Аз като минавах го видях, но този орел не може да го забележи, той се скрил в тревата да го не видят от страх.

Противоречията са едно благо в света. В сегашния живот са едно благо за умните, а едно нещастие за глупавите.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХVII година
16 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 14. I. 1938 г., петък 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, човек, сега, казва, казвам, път, бъде, живот, хора, любов, свят, скръб, дойде, другите, седи, място, кажете ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Януари 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder