НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Малките неща

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Малките неща

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, човек, бог, свят, говори, земя, любов, тебе, хора, себе, мене, сърце, може, добре, казвам, съм ,

 Утрини Слова , София, 26 Декември 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Ще прочета 9 глава от Деянията на апостолите.

Да се говори за стари работи не е толкова интересно. Старият не говори нови неща, но само за онова, което е преживял. Той разказва за миналото, какъв е бил като млад. И проповедниците разказват каква е била църквата някога. Да оставим настрана какво е било едно време. То си остава за едно време. Какво трябва да се прави в сегашното време? Че едно време апостол Павел страдал; че някога ходил в Дамаск; че гонил тогавашните християни, това днес не ни интересува. Де са тези християни? Важно е как трябва да разбираме Божия закон и заповедите Му. Заповедта „не убивай“ се отнася не само до физическия, но и до духовния и умствения свят. Можеш да убиеш тялото на човека, но можеш да убиеш и едно хубаво чувство в него или една хубава мисъл.

Всички трябва да учите. С това знание, което имате, не можете да отидете далеч. Какво ще постигне художникът, ако спре на своята първа картина? С една картина нищо не се постига. Животът трябва да се развива. Ако мислите, че знанието, което сте придобили като деца, е достатъчно, лъжете се. Казано е, наистина, че ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие, но какво се разбира под „деца“? Деца има на физическия свят; деца има и в духовния, и в Божествения свят. Следователно, като се говори за деца, разбираме Божествени деца. Ако не станете Божествено дете, не може да влезете в Царството Божие. В стиха не се говори за физическото дете, понеже то постоянно се изменя. Ден след ден това дете се изменя, става възрастен, стар. Той сам казва за себе си: Аз не съм дете!

Казвам: Както се различават физическото дете от духовното, така се различават стремежите на човека от физическия и духовния свят. В духовния свят човек се ражда стар и колкото повече живее, повече се подмладява. И обратно: на физическия свят човек се ражда млад, дете и постепенно остарява. В духовния свят човек се ражда учен, с големи знания, но постепенно се освобождава от тях, докато остане само със същественото знание. – Защо е така? – Защото той иде от физическия свят, натоварен с много знания, с голямо богатство. В духовния свят не може да остане с такова знание и богатство, с толкова голям товар. Ето защо, той постепенно се освобождава от товара си, докато се подмлади и запази в себе си само същественото знание. Ако не се разтовари и не стане като дете, той не може да разбере законите на духовния свят.

„Не убивай!“ Никога не обезсърчавай човека. Не казвай, че пътят, по който върви, не е за него. Не му казвай, че никога няма да намери Бога. Това е убийство, за което ще те съдят. Не казвай, че от него човек няма да стане. Бог го е направил човек, а ти му казваш, че няма да стане човек. Колко такива престъпления сте вършили! Ти не си авторитет, да знаеш кой ще стане човек и кой няма да стане. Бог е създал всички хора да станат истински човеци. Който не може да стане човек, Бог не го пуща в обръщение. И вие, които сте пуснати в обръщение, ще станете истински човеци. Казваш за някого: Това гърне не струва нищо. Не говори така. Нямаш право да казваш, че този или онзи е престъпник. Ти укоряваш Господа, че не го е направил добре. Ти хулиш Господа, петниш Неговото име. – Защо даден човек е престъпник? Ще обясня. Грънчар направил няколко гърнета от бял, чист порцелан. Ти взимаш едно гърне и туряш в него урина. Казваш: Това гърне е нечисто. Кой е виновен за това: грънчарят или онзи, който турил урина в гърнето? Следователно, грешният е виновен за престъпленията си дотолкова, че е станал гърне за греха. – Кой тури греха в това гърне? – Някое напреднало същество. И плювалникът е бил чист, но после изгубил чистотата си. Който мине край него, плюе вътре. Ако нямаше плювалник, де щяхте да плюете? Закон е: Нямаш право да плюеш и да се секнеш на земята. Тя е твоя майка, ще я пазиш чиста. Нямаш право да тропаш и да риташ на земята.

Съвременните християни имат обикновени схващания. Те само цитират, какво е казал Христос, а пренебрегват малките неща. Например, не е позволено да плюваш на земята. Ще се отнасяш с уважение към черната земя. Обикновеният човек не уважава земята, но това не е правилно. Ти си направен от тази земя. Като опетняваш нея, ти опетняваш и себе си. Ново разбиране е нужно за всички. Знаете, че Бог е навсякъде. Ако не е така, плювайте, дето искате и колкото искате. Ти вървиш и плюеш до себе си. Знаеш ли, че плюваш на твоя ангел, който върви до тебе? Вървиш и не знаеш, че един светия те придружава. Осекнеш се върху него. – Вярно ли е това? – Вярно е, разбира се. Аз, който минавам за Учител, често ме предупреждават да не плюя. Казват ми: Внимавай! Искам да кажа нещо, пак казват: Внимавай, така не се говори. Ние се страхуваме от неща, които не съществуват, а от реалните неща не се страхуваме. Че си плюл някъде, даже не помисляш. Ако не плюехте на земята, вие щяхте да станете човеци. Не казвам, че нищо няма да излезе от вас. Който се секне и плюе на земята, главата му ще пати. За всяка плюнка ще го глобяват.

Един наш приятел разказваше следното. Вървя по една от софийските улици и плювам на земята. Веднага ме хвана стражарят и ми каза: Има закон да не се плюе на земята. Ще платите пет лева глоба. Едва сега приложиха този закон в България, а в чужбина отдавна е въведен. Един българин бил в Германия. Веднъж, като слизал от трамвая, хвърлил билета си на улицата. Неочаквано до него се приближил полицейският и му казал: Господине, вие сте чужденец. Ще знаете, че не се позволява да се хвърлят книги или предмети на улицата. Тук минават хиляди души и ако всеки хвърля по нещо, хората не биха могли да минават. На много места има поставени кутии, там хвърляйте непотребните предмети. Вие хвърляте билетите си, дето искате. – Не съм ли свободен да плюя, дето искам? Не съм ли свободен да хвърлям хартии, книжки, дето искам? – Това не е свобода. Ще бъдеш свободен, ако не плюеш, ако не хвърляш хартии по улиците. Свободен ли съм, например, да накъсам Библията на малки парченца? Ако я накъсам, не мога да чета от нея. Свободен съм, докато книгата е здрава и мога да чета по нея.

Казвам: Време ли е сега да говорим за такива малки работи? – Добре, да говорим тогава за големи работи. Кои са големи работи? – Да свършиш четири факултета; да знаеш десет езика; да станеш велик музикант или художник – това са големи работи. Какво ще нарисуваш като художник? Ако нарисуваш човек, който плюе на земята или който краде, ти вършиш престъпление. Ако нарисуваш вълк, който дави овца, или човек, който коли вол, ти вършиш престъпление. Казваш: Нека видят хората какво става по света. – Да показваш пътя на престъплението, това не е наука. Покажи на хората пътя на доброто. Има писани закони, има и неписани. И неписаните закони трябва да се спазват. Всеки човек си има по един неписан закон. Ние трябва да се освободим от законите на престъплението. Сега, ако няма писан закон за нещо, никой не ви съди. Досега нямаше закон за плюенето. Но в София вече глобяват всеки, който плюе на земята. Като влизате в духовния свят и направите най-малката грешка, още на границата ще ви спрат. Ще ви кажат: Вие сте чужденец, ще ви върнем на земята. Ако влезете в този свят и правите погрешки на всяка стъпка, вие не сте за там. Не е важно, дали вярвате в това. Но аз виждам цяла върволица хора, които се връщат назад, не ги приемат в духовния свят. Те пазят карантина на границата. Позволяват им само да надзърнат там. Божественият свят се отваря за тях само за момент, да видят една картина оттам и веднага се затваря. Като се върнат на земята, питат ги: Какво има на онзи свят? – Там се гледа през решетка. Някой-си отишъл в Йерусалим. Питали го: Какво видя там? – През решетка гледах, не видях много неща. И досега много хора гледат на живота през решетка, но това не е живот.

– Защо нямаме успех в живота си? – Защото всички сте големи критици. Само онзи може да критикува, който има знания. Ако не можеш да оправиш една работа, по-добре не критикувай. Художник си. Гледаш един портрет и казваш, че линията на веждите не е хубава. – Каква трябва да бъде? Поправи я! – Не мога да я поправя. – Щом не можеш, не критикувай. Много жени правят веждите си, без да са художници. Като художник, аз мога да кажа какви трябва да бъдат веждите. И устата на много хора не е такава, каквато Бог я направил. Аз имам истинския оригинал. Бог направи човека. Това, което представя сегашният човек, в сравнение с онзи, създаден по образ и подобие на Бога, е карикатура. И носът на сегашния човек не е както трябва. Някой нос е вирнат нагоре, друг – увиснал надолу. Един рови с носа си, както свинята рови земята. Има носове, които изразяват любопитство. Такъв е характерът и на свинята. Такъв човек тук подслушва, там подслушва – той рови. Това не е нужно. Двама апаши се разговарят помежду си. Какво ново ще чуеш от техния разговор? Ще чуеш, как са ровили, как са бъркали в джобовете на хората и какво са задигнали. Колкото и да ги слушаш, нищо ново няма да научиш от тях. И в човека има такива апаши. Дойде някой и ти каже: Какво си тръгнал по ума на тези хора? Докога ще се заблуждаваш? Да се ровиш в живота на хората, това е апашлък. Защо ще отклоняваш човека от пътя му? Или ще му кажеш, че на този свят трябва само да ядеш и пиеш.

Тези дни четох една книга от голям авторитет, който доказва, че нямало друг свят. Авторитетът му се заключава в това, че отрича другия свят. Според мене, авторитетът му се заключава в доказване на другия свят. Неговото твърдение е относително вярно. То е все едно да доказвам, че водата на воденицата ще престане. Това подразбира, че водата ще се отбие някъде. Обаче, да доказвам, че водата, изобщо, е пресъхнала, това не е вярно. Ако водата на дадена воденица се отбие, друга воденица ще работи. Следователно, за тебе е вярно, че няма Бог. Значи, твоята вода се отбила. За тебе няма живот. Значи, щом умреш, Бог не съществува; щом живееш, Бог съществува. Ако не мислиш, няма Бог; ако мислиш, има Бог. Ако не чувстваш, няма Бог; ако чувстваш, има Бог. Докато се молиш, Бог съществува; щом престанеш да се молиш, Той не съществува. Имаш ли пари, има Бог; нямаш ли пари, няма Бог. Това е относителна наука. Всяко цвете, изложено на слънце, расте и се развива. Отнеме ли му се слънцето, то е бледо, хилаво, не може да даде плод.

Ако ви кажа сега, десет дена да не плюете по земята, а в кърпата, ще видите колко нарушения ще направите. Има закон, който регулира нещата. Щом го спазваш, преставаш вече да плюваш. И вие приличате на мене. Откакто съм турил секретни ключове, повече от двадесет пъти съм оставал отвън. Като изляза, мисля, че ключът е в джоба ми, а той останал вътре в стаята. Аз съм турил ключа в джоба на другите панталони, значи, той е на място. Но този, който плюе, той си създава карма. Вие не знаете какви са последствията от плюенето. Ако минеш през мястото, дето е плюл един разбойник или прокажен и ти ще се заразиш от тях. Ако облечеш дреха, ушита от шивач сифилистик, ти ще възприемеш неговата болест. Това не е нищо друго, освен плюене на земята. Аз не казвам да се страхувате от това, но да се ограждате. Като не можеш да се ограждаш, ти плюеш на своята душа. Плюй всякога в кърпа, която сам ще переш. След това изкопай малка дупка и в нея изливай водата. Кажи: Господи, прости ме за моето невежество. Плюенето се дължи на някакво неразположение в организма. Затова организмът трябва да се очисти. Изхвърли нечистотиите си вън от организма. Колкото по-нечист е вашият живот, толкова повече плюнки излизат навън. – Не трябва ли да плюем? – Ще плюете, само дето трябва. Разумни трябва да бъдете. Плюене съществува и в трите свята: във физическия, духовния и умствения свят. Ако не възпитавате ума, сърцето и телата си, вие сами ще се натъкнете на големи мъчнотии.

Христос, като срещна Павла, попита го: Савле, защо ме гониш? Цял разговор имало между тях, но не е даден. Христос му каза: Не е този пътят, по който ще получиш благодатта на Бога. Ти мислиш, че като гониш и убиваш другите, ще бъдеш угоден на Бога. Ти вървиш по крив път и никога кракът ти няма да стъпи в Царството Божие. Павел попита: „Кой си Ти, Господи?“ – Аз не съм от онези, които учат хората да престъпват законите. Аз дойдох да науча хората как да живеят. – Какво трябва да правя? – Стани, ще ти кажа, какво трябва да правиш. Няма вече да плюеш по земята, т. е. няма да убиваш праведника, който върви по Бога. Още Мойсей проповядваше любовта, но говореше и за страха. Казано е: „Начало на мъдростта е страх Господен.“ Страхът е присъщ на животинското царство. Значи, началото на животинското е страхът. Началото на човешкия живот е любов към Бога. Това зная аз. Докато се страхуваш от Бога, ти си животно; щом възлюбиш Бога, ти си човек. Страхът се явява при всяко престъпление, при греха. Защо ще се плашиш от Онзи, Който те е създал? Ако Го обичаш, ще отвориш обятията си за Него. Ако вършиш нещо против законите Му, тогава „Страхът Господен е начало на мъдростта.“

И тъй, да изпълняваш нещата от страх, това не е истинско изпълняване на закона. Казано е, че изпълнението на закона е в любовта. Ако живееш по закона на любовта, ти всякога ще изпълняваш Божиите закони. Аз лесно мога да изправя грешките ви, но за това трябва да платя. Ако река да ви отвикна от плюенето на земята, трябва да платя най-малко 200 хиляди лева. Това е механически начин. Правете всичко по любов, със съзнание. – Защо да не плюем? – Плювайте, но не на земята, а в кърпа. – Ако нямаме пари за кърпи? – Носете си в джобовете по едно шишенце с широко гърло и там плювайте. Това изисква законът на чистотата.

Аз говоря за чистотата като закон на любовта. Тя изисква абсолютна чистота. Когото обичаш, трябва да бъде образ на абсолютна чистота. Това е закон за всички светове: за физическия, духовния и умствения. По естество човек е чист. Такъв е бил той първоначално. Следователно, каквито сте били първоначално, такива трябва да бъдете и сега. Диамантът се отличава с чистота и твърдост. Ако изгуби тези качества, той не е вече диамант. Казвате, че на физическия свят не може да се говори за абсолютна чистота. Значи, има физическа и Божествена чистота, както и физическа, т. е. човешка и Божествена любов. Физическата любов е въведение в живота. Разликата между физическата и Божествената любов е следната: във физическата любов сееш много, жънеш малко. В Божествената любов малко сееш, много жънеш. Едно трябва да се знае: малките наглед неща са в действителност велики. Хората обръщат внимание на големите работи, а Бог – на малките. Не мисли, че ще бъдеш угоден на Бога, ако направиш голяма къща, училище, черква и други подобни. Ако се отвикнеш да плюеш на земята, ти ще бъдеш по-угоден на Бога, отколкото с големите добрини, които си направил. Ако говориш за някои хора лошо, а на други правиш добро, пак не си угоден на Бога. Не говори за човека лошо, не от страх, а от съзнание, че в него живее Бог. Да говориш лошо за своя брат, това е все едно да плюеш върху него. Казано е: „Вие сте храм Божи и Бог живее във вас.“ Ако Бог е в човека, как ще плюеш върху него? Ако Бог не е там, свободни сте да правите, каквото искате.

Ще изнеса един случай от моя живот. Тези дни имах нужда от пликове. Помислих си: Аз ли да отида да си купя или да помоля някой да ми услужи. В това време минава една млада сестра. Спрях я и казах: Сестра, можеш ли да ми направиш една услуга? – На драго сърце. – Моля те да ми купиш от бакалина за седем лева пликове. Тя взе парите и след малко се връща: носи 15 плика и седемте лева назад. Казва: Бакалинът, като чу, че пликовете са за Вас, върна парите. Казвам на сестрата: Ти направи грешка. Трябваше да вземеш пликовете за себе си, не трябваше да казваш, че са за мене. Бакалницата е чужда, не е на този, който продава. Грешката е в тебе. Ще занесеш парите на бакалина; няма защо да ми дават даром. Не обичам да ми дават чужди неща. Тя занесе парите на бакалина. Той ги взел, но й дал един портокал. Тя дава портокала на мене. Казах й: Слушай, ако бях взел пликовете без пари, бакалинът нямаше да ти даде портокал. Понеже ти ми услужи, портокалът е за тебе. Такъв е законът. Когато нещата се дават без пари, даром, за тебе няма нищо; когато се плащат, и за тебе има нещо. Това, което сестрата направи за мене, даде плод. Аз взех пликовете, а за нея остана портокала. Всички неща, които не се ядат, трябва да се плащат; които се ядат, даром трябва да се дават. Разбиране е това.

Ще кажете, че хората ме обичат, затова ми дават без пари. Това не е обич. Някой ми донесе баница, но аз виждам какво се крие зад нея. Като ми донесат баницата, те искат да им се наредят работите. Че мислят така, за тях не е добре. Всичко, каквото мога да направя за тях, и без баница ще го направя. Който иска да ми направи баница, от любов да я направи. И като погледна баницата, да не виждам нищо друго в нея, освен любов. Като помириша баницата, от нея да лъха благоухание. Има смисъл да ям баница, но ако тя е пропита с любовта на онзи, който я правил. Иначе, все ще се намери нещо, което не е както трябва: или брашното не е прясно, или сиренето не е хубаво, или маслото е старо. – Какво ни интересува въпросът за баницата? Други въпроси ни занимават сега. – Аз ви навеждам на тези мисли, за да видите какво разбиране ви е нужно. Не искам да ви плаша, но обръщам вниманието ви към разумния свят, към възвишените същества, да разбирате тяхната мисъл, да се запознаете с тях. – Като отидем в другия свят, ще се познаем ли? – Чудни сте! Мислите ли, че ще се познаем само по това, че сте ми дали портокал, баница, масло или сирене? Портокалите не са ваши; баницата не е ваша; сиренето, маслото не са ваши. За всичко, което съм получавал, аз съм плащал по невидим път. Като получа една баница, аз я разглеждам, от какво е направена. Тя е направена от брашно. Веднага се свързвам с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и си отминавам. Намеря овцата, от млякото на която е направено сиренето – и на нея благодаря. Намеря кравата, която дала млякото си за масло – благославям и нея. Най-после, благославям и онзи, който направил баницата. Ето защо, когато ми дават баница, казвам: Благодаря за желанието ви да ми донесете баница, но много работа ми създавате. Трябва да употребя часове да търся този и онзи, да им благодаря за жертвата, която са направили. Ако не се отплатя по някакъв начин, пръв аз нарушавам закона на любовта. Това са новите разбирания, новите веяния.

Питам: Какви щяха да бъдат отношенията между хората, ако те благодаряха за всяко благо, дадено от Бога? Щеше ли да има болести и страдания? – Как да се лекуваме? – Лекувайте се по хомеопатичен начин. Това е нов метод в медицината. Като го прилагате, ще видите, какви чудеса стават с малките дози, Малките величини произвеждат по-големи резултати от големите. Хомеопатията си служи с крайно малки величини. Например, едно крайно малко число от килограма на дадено вещество, единица с 60 нули накрая, може да произведе голямо въздействие върху човешкия организъм. Достатъчно е болният да вземе само една капка от тази крайно разредена материя, и веднага да оздравее. В тази капка е вложена Божествена енергия. Ако вярваш в силата на тази енергия, в два-три дена ще оздравееш. Повечето хора вярват на големите дози, на горчиви и кисели лекарства. При мене са идвали хора и всеки очаква да му дам нещо да оздравее. Казвам на болния: Иди си, ще оздравееш. – Как ще оздравея? – Иди си, нищо повече. Той си отива, но се оплаква, че не съм го приел добре. Обаче, като се върне вкъщи, той оздравява. После дохожда да ми благодари, че оздравял. Казвам му: Обичай Бога, благодари за всичко и никога няма дa боледуваш. Вложи любовта в душата си и люби! – Защо ти не ме прие? Защо ми говори толкова силно? – Понеже слухът ти не е развит, трябваше да ти говоря високо, да ме чуеш. Щом живееш само на физическия свят, трябва да ти се говори високо. Ако и на небето говоря така, кракът ми няма да стъпи там.

Някога са идвали при мене сестри и братя нервни, сприхави, недоволни. Като не могат да се въздържат, те изсипват гнева си върху мене. Слушам ги и нищо не казвам. В себе си само се разговарям с Господа. Благодаря ти, Господи, че не съм на мястото на този човек. Като греши той, аз се оглеждам в него. Ако не греши той, аз ще греша. Аз ще платя половината за това, което изказа той, а другата половина ще плати той. Дойде някой при мене и говори хубави работи, пак деля с него печалбата: половината взимам аз, половината – той. Приятно ми е, когато и двамата делим и загубата, и печалбата. Така ще опитате и доброто, и лошото. Каквито думи говориш, пръв ти ще ги опиташ, а после аз. Само така светът може да се оправи. Да мислите по друг начин, това е старият път, по който днес върви светът. Това се отнася до всички – ще го имате предвид.

Казват: Духът ми проговори. – Духът не говори, както вие мислите. Той казва: Бъди търпелив да изслушаш, каквото ти казвам и бъди готов да бъдеш слуга в живота си. Вие имате много грешки, които трябва да изправяте. Голяма неблагодарност има във вас. – Ама Господ не мисли за нас. – Това е роптание. Някой те обича, но ти не си доволен. Обичаш някого, пак си недоволен. Защо си недоволен? – Намираш, че си прекалил в любовта си. Всъщност, недоволството се дължи на това, че не оценявате любовта. Обичат те, благодари на Господа, Който се проявява чрез тях. Любовта не е тяхна. Благодари за нея. Ако не те обичат, пак благодари. Казваш, че тези хора са изопачили нещо, искаш да се освободиш от тях. И на мене са казвали, че хората, които ме обикалят, са много опакави. – Как ги търпиш! – Това е за мене изпитание, което трябва да реша правилно. Ако ги съдя, значи Господа съдя. – Каква е тази тяхна любов към тебе? – Да ме обичат, това е тяхна задача. Дали мене обичат, или другиго, има причина за това. Дойде някоя жена да се оплаква от друга, че обичала мъжа й. Няма нищо лошо в това. Бог й казва да обикне този мъж, за да покаже на неговата жена как се обича. Тя го хока, недоволна е от него, а щом друга жена го обикне, започва да ревнува. Нека се учи от другата как да се отнася с мъжа си. Вие сте женени, но не разбирате тези работи. Не ви съдя, понеже носите реалността в себе си. Аз пък виждам отвън; аз съм огледало на живота. Вие се оглеждате в мене, а аз се уча от вас. Вие сте предметно учение за мене. Ако не бяхте вие на това място, аз трябваше да бъда там – сам да опитвам нещата. Сега лесно минавам; уча се от вашите опитности.

В едно варненско село, Николаевка, имало една жена, крайно мъжествена, която възпитавала по особен начин мъжа си. Той обичал да пие и често ходел по кръчмите. Един ден тя пратила детето си да извика баща си от кръчмата. Той не искал да напусне компанията и продължавал да си пие. Разгневена, тя сама отишла в кръчмата, влязла вътре, хванала мъжа си за ръката и го извела вън, дето го набила добре и изкълчила ръката му. Той отишъл в съседното село при един лечител да му намести ръката. Последният го запитал: Какво стана, та изкълчи ръката си? – Яздих на едно конче, паднах от него и изкълчих ръката си. Той се срамувал да каже истината. С бой нищо не се постига; и с думи нищо не се постига. Работите се оправят с любов. С любов всичко се постига.

Забелязвам, като говоря на хората, някой ме хване за ръката, благодари и казва: Много добре говориш, всичко е вярно. Ако кажа нещо, което го засегне, той веднага се обижда. Това е старият начин; това е егоизмът в човека, той всякога реагира. Божествената любов възприема нещата добре. Каквото и да ви кажа, възприемайте правилно. Че ви казали нещо лошо, превръщайте го в добро. Например, кажат ти: Аз не те обичам. Превърни думите. Ще излезе: Не, аз те обичам. Трябва да знаете да превръщате. Така аз оправям работите. Ако претърпяваш всички обиди, след време ще станеш добър приятел с тези, които те обиждат.

Павел, който гонеше последователите на Христа, след време стана вярващ, един от великите апостоли – приятел на Христа. Онези, които не гонеха Христа, не станаха християни. Ако и вие имате неприятели, отнасяйте се с тях, както Христос със своите неприятели. Той запита Савла: Защо ме гониш? Какво имаш против мене? Веднъж сте тръгнали в новото учение, ще знаете, че то е великият закон на любовта. Досега любовта е действала механически, а сега действа органически. Значи, необходима е органическата любов. Снощи разговарях с двама приятели, които следват по музика. Аз им казвам: Конят може да бъде нещо повече от човека, но не е човек. Човек може да направи една машина, която да се движи по-бързо от коня, но пак не е кон. Рибата плува по-бързо от човека, но пак риба си остава. Човек е направил парахода, да се движи с него по водата, но параходът не е риба.

И тъй, докато обиждаш, ти си кон, който бяга, но не си човек. Който обижда, още се намира в животинско състояние. Като знаеш това, не говори лошо за Бога, не говори лошо за ближния си, не говори лошо и за себе си. Не казвай, че си лош, но кажи, че не постъпваш добре. Езикът може да казва и добри думи, не само обидни думи. Езикът може да говори и без обида. По-добре кажи една сладка дума, отколкото горчива. Дойдеш при мене и ми говориш цял час. След това казвам: По-добре да ядеш сладка баница, отколкото горчива. Горчивото си остава всякога горчиво, а сладкото – всякога сладко. Добрата дума носи своето благословение и след 25 хиляди години, а горчивата дума трае най-много до четири поколения. Колко повече се предпочита благата дума пред горчивата! – Защо? – Нейният капитал постоянно се увеличава. Всякога ще бъдеш здрав, с добри мисли и чувства. Като видиш някого, кажи: В този човек живее Бог, ще му говоря сладко.

Кажи си: Господи, много се радвам, че те срещнах в този човек. Отдавна не бях те виждал, светна ми пред очите! Ако кажеш на човека една лоша дума, четири поколения ще плащаш за нея. Това изисква новото учение. Не е ли по-добре да говорите добри думи? Ако добрите думи не траеха векове и хилядолетия, вие никога не бихте излезли от мочурлуците на този свят. Добре, че като си казал сто лоши думи, казал си и една добра, за да се балансират. Аз зная, че във всеки човек има нещо добро – това ме радва. Някой хваща едного с двата си пръста, а другиго – с двете си ръце. Първият затваря двете си очи, а вторият ги отваря и се радва на човека. Първият представя човешкия егоизъм, а вторият – Божественото в човека. Така ще познавате, кога се проявява егоизмът и кога – Бог. Няма да говориш на хората за това, но себе си ще познаваш. Значи, в човека има един търпелив и един нетърпелив. И вън от него има един търпелив, добър и един нетърпелив, лош. Двамата търпеливи – отвън и отвътре, както и нетърпеливите – отвън и отвътре, трябва да си подадат ръка за обща работа.

Помни: Като срещнеш човек, ти срещаш Господа. А това става, когато съзнанието ти е будно. – Кое съзнание? – Висшето, космическото съзнание, или съзнанието на духа и на душата. Тогава ти си готов да изпълниш Божията воля. Този е пътят, който води към щастието. Този е пътят, по който се уреждат работите във физическия, духовния и умствения свят. Този е пътят, по който хората ще се развиват правилно: певецът, музикантът, художникът постепенно ще се усъвършенстват. Всички ще бъдат здрави и весели, без никакви гърбици. За всичко, което виждаш около себе си, благодари. Кажи: Благодаря ти, Господи, че срещнах този човек. Благодаря ти, че видях този извор, тези мушици. Колко красив е изворът! Колко хубави са мушиците! Кацне една мушица на лицето ти, благодари. Тя казва: Ида да те поздравя. Колко си хубав! И аз бих желала да бъда като тебе. Комар дойде отнякъде, кацне на носа ти и казва: Дойдох да си взема нещо от тебе. Ти го духнеш, и той отхвръква настрана. Веднага той пише, че човек го духнал, но добре направи, животът ми се преобрази. Някога го натиснеш и убиеш. Веднага комарските вестници пишат: Един човек убил комар. Какво ще направиш? Ще се опиташ да го съживиш. Така постъпвам аз. Като убия един комар, веднага се извинявам. Казвам му: Извини, не исках да те убия. Понеже си невъзпитан, реших да те помилвам, да ти предам нещо от себе си. Оказа се, че си много деликатен. Едва се докоснах до тебе и ти остана в ръцете ми. Ще те съживя, не се страхувай. Така се разговарям аз с комарите, за да има какво да кажа и на вас.

Възлюбете Господа в себе си! Той не е в лошите думи, които казвате. Той не е във вашето богатство, нито във вашето знание и сила. Той е във вашите хубави чувства, в желанието ви да служите. Ако всеки ден във вас се явява желание да служите, това е Господ. Той ви нашепва тихо: Служи и люби! Слушайте този глас, който ви говори и отвътре, и отвън. Дойде някой при вас, говори ви сладко – това е Господ. Слушайте Го! Не мисли, че ако говориш лоши, обидни думи, Бог говори в тебе. Казваш „бия, бич, биен“. Преведи тези думи. Какво означават на български, знаеш. Какво означава „bien“ на френски? На български бѝен означава едно нещо, на френски биèн означава добре. Значи, ударението изменя съдържанието на думата. Някога кажеш една добра дума на едного, но той остава недоволен. Някога му кажеш една обидна дума, той е доволен, приятно му е да те слуша. Бащата казва на детето си: Моето пиленце, моето гълъбче! Ако му каже „моето шопарче“, става му неприятно. Какво означава думата „шопар“? Шоп-пар – шоп означава място за работа; пар – голям. Шопар означава голямо място за работа.

Освободете се от статическите неща. Една мисъл може да бъде лоша или добра, важно е, какво ударение има тя. Някога лошата мисъл има добри резултати. И обратно: добрата мисъл има лоши резултати. Езикът на различните народи показва промените, през които е минал човек. Един ден, когато мисълта на хората се уеднакви, те ще имат един общ език. Най-старият език е бил ватански. Българинът казва „вата“, т. е. памук, подплата на нещо. В песента „Аум“, думите „ом“ и „аум“ са ватански. Те са свещени думи, носят доброто в себе си. Пише се „аоум“, а някои го пишат „ом“. Ние казваме дом – същият корен. Ом е свещена сричка. Велика наука е да знаеш, как да произнасяш „аум“. Цяла школа трябва да минеш, за да се научиш правилно да произнасяш думите. Да разгледаме думата „зло“. Буквата „3“ отпред представя котва, отзад – отворена уста, готова за ядене. Вълкът върши престъпление, защото отваря устата си и изяжда овцата. Ако не си отваряше устата, нямаше да върши престъпление. Злото е действие, което се върши безразборно, без оглед на другите. Когато правиш нещо, което е приятно само на тебе, това е зло; когато вършиш нещо, което е приятно и на другите, това е добро. Злото има предвид отделния човек; доброто има предвид всички хора, т. е. Цялото.

И тъй, чрез злото вършиш това, което е угодно на тебе; чрез доброто – което е угодно на другите, а чрез любовта – това, което е угодно на Бога. Казваш, че Бог приема молитвата ти. Една молитва е приета, когато има предвид Божията воля. Следователно, върши само това, което е благоприятно на Господа! Само тогава ще имаш добро разположение, мисълта ти ще бъде светла, чувствата ти – възвишени, благородни, а волята ти – силна, за да преодолява всички мъчнотии. Само така ще бъдеш здрав. Ако нямаш предвид Божията воля, законът на кармата ще дойде и ти ще се натъкнеш на големи противоречия. Векове ще минат, докато се справиш с тях. В Евангелието се разказва за онзи длъжник, който паднал пред нозете на господаря си и молил да му се прости дългът. Господарят му простил дълговете. И вашата карма може още днес да се ликвидира. – Как? – Чрез закона на любовта. – Това е закон без любов. Докато живееш в безлюбие, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде любовта, прераждането престава. Тогава ще влезеш в закона на вселяването.

Първото нещо: Не обезсърчавай себе си, не обезсърчавай ближния си. Не прави зло на никого. Злото има отношение към закона „не убивай!“ Живей по закона на любовта, но не от страх. Страхуваш се да кажеш няколко думи на човека, да не го обидиш. Ако не можеш да кажеш добра дума на човека, по-добре нищо не говори. Някой брат ви говори нещо, но като си замине, казвате: Много говори този брат! Не, кажи му: Добре говориш, братко. Изобилен, щедър човек си ти. А на онзи, който едва вади думите от устата си, кажи, че е умен. Който много говори, изгубва връзката в мисълта си, прилича на онзи, който му донесъл баница и мислил, че сам я направил. Нека благодари той на слънцето, на водата, на въздуха, на почвата, на житото, на овцата. Така поне постъпвам аз. Преди да ям баницата, благодаря на всички, които са взели участие и на онзи, който е направил баницата. Сега и на вас не искам да говоря много, защото зная, че вие сами ще се поправите. Поправяйте се, както и аз се поправям. Снощи направих една грешка. Имах малко сладко вино, което беше започнало да ферментира. Налях го в един буркан и го оставих отворен в един долап. След два-три дена усещам в стаята силна миризма на оцет. Търся причината. Намерих отворения буркан и си казах: Още в началото трябваше да пресипя виното в добре затворено шише. Прелях виното в шише. След това сипах гореща вода в буркана да го измия, но той се счупи на две. Водата беше много гореща. Ето де е грешката ми. От всяко нещо излиза миризма – приятна или неприятна. Ако имате такава течност, сипете я в шише и го запушете добре. Всяка дума, добра или лоша, също има миризма. От добрата дума излиза ухание, аромат. Всеки ще опита миризмата на думите, с които си служи. Така ще опитате и силата си. Казано е: „С думите си ще се оправдаят.“ Аз казвам: От думите ти зависи да те обичат хората, или да не те обичат. Любовта се определя от думите на човека. Ако говориш сладко, тя ще дойде при тебе; ако думите ти са горчиви, тя ще те напусне.

Любов към Бога, любов към ближния, любов към себе си. Благодарност към Бога, благодарност към ближния, благодарност към себе си. Като направиш едно добро, благодари, че си го направил. Ако кажеш една блага дума, радвай се. Помислиш нещо хубаво, радвай се. Почувстваш нещо хубаво, радвай се. Написал си една хубава книга, пак се радвай. От тази книга ще се ползват и другите. Като работи твоят ум, с тебе заедно ще работят умовете и на другите хора. Добрата мисъл всякога се реализира. Знайте, че иде новото в света. – Трябва да се обичаме. – Радвайте се, че можете да се обичате. Важно е, как да се обичате.

Един момък се влюбил в една млада, красива мома. За да изпита любовта му, тя казала: Ще се оженя за тебе, ако ми донесеш сърцето на майка си, За да докаже любовта си към нея, той извадил сърцето на майка си, турил го в една кутия и тичешком й го занесъл. По пътя той се спънал и паднал на земята. Сърцето трепнало и го попитало: Удари ли се, синко? – Това е любов. Майката не държи сметка за това, че синът й я убил, но трепти за него, да не се удари. Тя всякога съжалява и помага.

Сега ще изтълкувам думите на момата. Тя искала да каже на своя възлюбен, че желае да види сърцето на майката, да го опита и да стане като нея. Момата виждала, че й липсва нещо, затова искала да има по-близо сърцето на неговата майка, да я обикне. Тя искала да види, майка му ли е по-добра или той самият. И разбрала, че майката е по-добра от сина. Който съчинил този разказ, внесъл нещо жестоко в характера на момата. Не, момата разбрала, че майката на нейния възлюбен била умна, добра и мила жена.

Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Значи, Бог иска сърцето на човека. Жесток ли е Той? Има ли нещо лошо в това, да дадеш сърцето си на Господа? Къде е сърцето ни днес? Щом обичаш, сърцето ти е в ръцете на Господа. Щом мразиш, сърцето ти е в ръцете на дявола. Щом служиш на Бога, сърцето ти е в твоите ръце. Това е диагнозата, която определя, в чии ръце е човешкото сърце.

Обичайте, за да бъде сърцето ви в ръцете на Господа.

Служете на Господа, за да бъде сърцето ви във вашите ръце. В това се крие силата на човека.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

13. Утринно Слово от Учителя, държано на 26 декември, 1937 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, човек, бог, свят, говори, земя, любов, тебе, хора, себе, мене, сърце, може, добре, казвам, съм ,

 Утрини Слова , София, 26 Декември 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder