НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Материална, реална и идеална любов

Материална, реална и идеална любов.Категории на любовта

Най-често използвани думи в беседата: любов, свят, човек, сега, може, има, земя, обича, злато, хора, себе, аз, време, яде, бог, реалната, казвам, идеалната ,

Неделни беседи , София, 12 Декември 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Бог е Любов.

Ще прочета само няколко стиха от 20 глава на Матея, 6–17 стих.

Духът Божи.

„Тогава праведните ще просветнат.“ (Евангелие на Матея, 13:43)

Всеки, който не разбира Писанието, ще каже, че праведните ще просветнат след хиляди години. Не, всеки човек трябва да просветне, не за в бъдеще, но още сега. Още сега трябва да просветне. Тази предпоставка, че за в бъдеще праведните ще просветнат, трябва да се махне. Тя е отживяла своето време. Тази подложка, която досега сме имали, трябва да се махне. Друга подложка трябва да имаме. Друга подложка трябва да се постави сега. Основата на досегашните разбирания в живота е била човешката любов. Тя е стимулът. От човешката любов се е родило всичко това, което сега имаме. Това го наричат егоизъм. То е любовта на земята. Не е лоша тази любов. На времето си тя е била на място. Но сега човешката любов не е на мястото си. Представете си една малка рекичка, която е карала една малка воденичка. При малката воденичка тази рекичка е на мястото си. Тя изкарвала, мляла много добре брашното, житото си. Но при една голяма воденица от 12 камъка тази вадичка, тази рекичка не е на мястото си. Голяма река е нужна.

Та сега и ние седим и мислим, как беше едно време. Това едно време го няма вече. Едно време панталонките за малкото дете бяха евтини, защото то беше малко, едва на пет години. Тогава тия панталонки струваха едва стотина лева. Но сега, когато това дете е станало на 21 година, тия панталони струват скъпо, около хиляда и повече лева. „Едно време как вярвахме?“ – В какво сте вярвали? Ако вземете (вярата) на нашите родители, на нашите майки и бащи, и тя не е била много обоснована. Ние не знаем даже, доколко обичаме майка си и баща си. Привидно вие мислите, че ги обичате, но като дойде въпрос на изпитание, тогава се познава вашата любов. Ако кажат на някого, че майка му или баща му е умрял, той даже се радва, казва, че се е освободил от тегла. Той иска да каже за онзи, който се е освободил, за бащата или за майката. Когато някой слуша, че няма Господ в света, той се радва, казва: „Добре, че няма Господ в света, да няма кой да ни контролира.“ Каквото направиш, все ще мислиш за Господа. Все ще те питат не те ли е страх от Господа. Това е една крива детинска идея. Те не разбират същността на нещата. Бог е една основа, без която няма смисъл. Бог, любовта, е основа на живота. Вън от любовта животът е немислим. Ние схващаме Бога много материалистически, вследствие на което правим много погрешки. Три проявления има Бог. Бог е нещо материално, Бог е нещо реално и Бог е нещо идеално. Идеалното излиза от реалното, а реалното от материалното. Тъй трябва да схващаме нещата. Някой иска да го види материално. Ако искате материален Господ, вие имате баща. По-материален Господ от бащата какъв може да искате? Със своята тояжка този баща може да те сурвака като на Нова година. Можеш да мислиш, че това не е право, но какво ще правиш? Баща ти е, който прилага законите. Ти нямаш право да променяш неговите закони. Ти нямаш никакво вето. Та понякога и ние дохождаме до някакво демократическо управление, искаме да се наложим, отгоре на това и критикуваме, че редът и порядъкът в света не е такъв, какъвто трябва да бъде. Не че редът не е такъв, какъвто трябва да бъде, но ние трябва да го изпълняваме. Хората на земята тепърва проникват в този порядък. Като говоря за хората, аз имам предвид други хора, които живеят, както Бог изисква. А сегашните хора сега се учат как трябва да живеят. Сегашните хора едва сега се учат, как трябва да живеят. Не че никога не са живели по Бога, но така, както са живели, този живот им е излязъл кисел. Докато е млад, човек се радва на младостта си. Като остарее, съберат се неговите близки и си казват: „Дано по-скоро си замине.“ Като чуят, че някой човек е остарял, изкуфял е, нищо не разбира. Той трябва да си замине. И той слуша, горкият, всичко това. Ти си родил, отгледал толкова деца и един ден те казват: „Да си отиде той вече на другия свят.“ Че онзи свят е съвършен. Той не иска такива изкуфели хора. Някой бил голям грешник и затова искат да го изпратят на онзи свят. – Че ако ние не можем да го търпим, на онзи свят съвсем не могат да го търпят. В онзи свят е направен договор, какви хора могат да се приемат там. Често хората изпадат в противоречия, защо грешните хора живеят по-дълго време на земята, а праведните по-малко. Между земята и небето е направен договор, който се състои в следното: Грешните хора ги оставят да живеят по-дълго време на земята, а по-малко в онзи свят. За праведните хора е точно обратно: те са оставени да живеят по-малко време на земята, а по-дълго време в онзи свят. Когато хората на земята не са доволни от праведните хора, от невидимия свят им казват: „Пратете го при нас.“ А когато хората са недоволни от някои грешници, те искат да се освободят от тях, но от невидимия свят им отговарят: „Тия хора нека останат при вас, и ние не ги искаме тука.“ Тази е причината, задето грешните хора остават по-дълго време на земята.

Сега аз искам да имате ясна представа за греха. Грехът е нещо, което вие сами сте създали. Грехът е произлязъл от непослушанието. Ние имаме особена представа за законите на природата. Вие четете Библията. Казвате какво е казал Христос, какво е писано в природата, но малцина са чели онази голяма Библия, книгата на природата. Онова, което Бог е писал на небето, което е писал и в природата, това е оригиналът. А това, което е писал на земята, това е преводът. Земята е направена съобразно със законите на небето. Значи, земята е направена по законите на небесния, на Божествения свят, в който има пълна хармония. Обаче, земята не е влязла още в тия закони, понеже сега се приготовлява. Тя още не е попаднала под законите на хармонията. И каквито погрешки прави земята, Бог ги извинява. Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях. Че ги наказва, това прави той с цел да ги изправи. Когато железарят туря желязото в огъня и го нагорещява, че го извива, че го огъва, мачка, той няма намерение да го накаже. Не, той иска да изкара съвсем друго нещо от това желязо. Бог има намерение да изкара нещо хубаво от хората, затова ги поставя на огън. Ако си калай, ще те нагреят до 233 градуса, докато се стопиш. Ако си желязо, ще те нагреят до 1200 градуса. Ако си платина, ще те нагреят между 2500–3000 градуса. Колкото по-упорит и по-своенравен става човек, толкова по на големи изпитания го поставят.

Сега ние искаме да дойдем до онова разбиране на живота, което носи просвета. Ние трябва да използуваме живота на земята. Мнозина казват, че вие не разбирате нещата. Не е въпросът там. Вие разбирате много неща, но въпросът е как да ги приложите. Направете един опит да видите, колко мъчно се живее, както трябва. Ако, запример, ви кажа да дадете пари на сиромасите, като считате, че вие внасяте тия пари в Божествената банка, няма да повярвате. Ще кажете: „Къде ще търся тези пари? Веднъж да ги дам в ръцете на сиромаха, повече не мога да ги намеря.“ Ако ви кажа да вложите парите в Божествената банка, веднага ще се съгласите. Там няма да вложите пет, десет или стотина лева, както бихте дали на някой сиромах, но сте готови с хиляди лева да внасяте в тия банки. Не е лошо това. Като живее на този свят, човек се нуждае от пари за този свят. Той трябва да живее тук, на земята. Аз разглеждам другояче въпроса. Някой казва: „Мене не ми трябват пари.“ Не, трябват ти пари, трябва ти богатство. Тази идея трябва малко да се пречисти. Казва се: „Горко вам, богати!“ Защо е горко на богатите? – Горко вам, богатите, които не оценявате богатството, което ви се дава. Горко и на вас, сиромасите, които се готвите като приемете богатството, да го употребите като богатите. Тъй щото, горко и на богатите, и на сиромасите. Горко на богатите, които употребяват богатството не според Божиите закони. И горко на сиромасите, които се готвят, като станат богати, да употребят богатството си като богатите. Сиромахът като сиромах си мисли, като стане богат, да си живее малко като богатите. Как ще живее сиромахът? Щом забогатее, първо ще си купи автомобил, ще си купи апартамент, ще се облече хубаво, ще яде и ще пие, ще си създаде благоутробийце, да разбере какво нещо е животът. Според него това имение е смисълът на живота. Всеки ден, всяка вечер да може добре да си хапне, да си пийне. Горко на тези сиромаси, които мислят така. Това не значи, че човек не трябва да яде. Щом живее, човек трябва да яде, но как и колко, това е важният въпрос. Въпросът за яденето е разрешен в Божествения свят. На всеки човек е определено колко храна трябва дневно да консумира. Не само дневно, но определено е, колко храна трябва човек да употребява сутрин, колко на обяд и колко вечер. Човек трябва да яде за трите свята: Сутрин ще яде за земния, за физическия свят. На обед ще яде за духовния, за реалния свят. А вечер ще яде за идеалния, за Божествения свят. Затова старите хора именно ядат идеално. Той не може да яде много, защото се готви за идеалния свят. Вижте малкото дете – не само един път на вечер яде, но майката трябва да става пет–шест пъти през нощта да му дава да яде. Гледате го малкото дете като някое джудженце, но яде, по десетина биберончета отиват на ден. Защо яде толкова много? Готви се за този свят. Малкото дете се приготовлява за физическия свят. И по десет пъти на ден да яде не е лошо. Като дойдете до възрастния човек, който се готви за духовния, за реалния свят, той яде по три пъти на ден. Като дойдете до стария човек, той намалява яденето си, той повече пости. Казва: „Достатъчно ядохме и пихме, сега ще ядем по-малко.“ Той си определя диета. Питам, кои от тримата са по-прави? – Всички са прави. Детето яде като материалист, възрастният яде като реалист, а старият яде като идеалист. Някой казва: „Аз си похапвам хубавичко.“ – Материалист си.

Казвам: Сегашните възгледи на хората трябва да се изменят. Това не значи, че старата основа, върху която досега сме живели, трябва да се изхвърли. Изобщо, ние нищо не изхвърляме. Обаче, ние трансформираме нещата. Човек трябва да знае как да ги трансформира. Този закон и в миналото са го прилагали. Среброто може да се превърне в злато. Медта и живакът също могат да се превърнат в злато. Това е възможно за онзи, който знае нещата. За онзи, който не ги знае, те си остават така, както са били. И златото, за което говорим, има три качества: материално злато, реално злато и идеално злато. Когато материалното злато влезе в човека, той става материалист. Кагато влезе в него реалното злато, той става реалист. И когато влезе в него идеалното злато, той става идеалист. И веруюто на хората се определя от златото, което е в тях. Какъв живот ще живееш, зависи от златото, което е в тебе. Ако имаш материалистическо злато в себе си, ще ядеш и ще пиеш на общо основание. Ако имаш в себе си златото на реалния свят, ще живееш един разумен, духовен живот. Ако имаш златото на идеалния свят, ще живееш идеален живот. И тогава животът ще бъде съвсем друг. Аз имам образци от материално злато и мога да ви ги покажа. За реалното злато нямам още образци. Трябват ми няколко години, за да извадя от кръвта реалното злато. Това злато, което държите в джоба си, е материално злато. Това, което е в кръвта ви, то е реално злато. Това злато, което е в главата ви, е идеалното злато. Когато някой казва, че не може да обича, казвам, че този човек няма идеално злато в себе си. Каже ли някой, че не може да обича в реалния свят, това показва, че няма реално злато в себе си. Каже ли, че не може да обича в материалния свят, това показва, че няма материално злато в себе си. Така разрешавам аз въпросите. Имаш ли злато в себе си, можеш да обичаш. Нямаш ли злато, не можеш да обичаш. Казвате: „Защо е така?“ Сега ще аргументираме въпроса. Да допуснем, че ти никога не си виждал една жена. Как ще я обичаш? Тя е била като сянка за тебе. Ти никога не си я виждал. Но когато тази жена дойде при тебе, ти веднага можеш да я обикнеш. Значи жената е реалното злато в мъжа. Когато мъжът види жената, веднага сърцето му трепва. Пулсът му се увеличава от 72, най-много до 80. Повече от 80 не може да отиде. Когато дойде до идеалната любов, сърцето на човека започва да тупа толкова силно, че той почти изскача вън от тялото си. Ето защо, досега никой човек не е издържал и не може да издържи на идеалната любов. Щом дойде до тази любов, човек хвръква и заминава за другия свят. Засега идеалната любов е недостъпна за земята. Даже и при реалната любов, сърцето на човека започва силно да тупа. Опасна работа е реалната любов. Когато дойде тази любов, човек става много мек. И най-коравите хора тя ги прави меки. Той започва постепенно да се разпуща, не му се работи, не му се учи, нищо не иска да прави. Той обича тогава само да съзерцава и казва за себе си: „Аз съм само съзерцание.“ Преди няколко деня дойде при мене една млада сестра, която ми каза: „Учителю, животът ми се обезсмисля. Усещам една пустота в себе си.“ Казвам: Щом животът ти се обезсмисля, дошла е реалната любов в тебе. Аз зная как може тази сестра да стане щастлива. Достатъчно е да види някой млад брат, красив, да ѝ се усмихне малко, и тя ще стане красива. Аз не се смея. Напротив, отнасям се с всичкото уважение и почитание. Питам: В какво седи реалната любов на майката? Реалната любов на майката се заключава в нейното дете. Като ѝ се роди дете, всички казват: „Роди ни се дете.“ Щом дойде реалната любов и майката, и бащата имат вече надежда. Докато децата са добре, здрави и живи, това е катиталът на родителите. Капиталът на момата е момъкът. Капиталът на момъка е момата. Това е ефектив. Всеки трябва да има златен ефектив, с който да разполага. Всичко това е хубаво, но в какво седи разрешението на въпроса? Разрешението на въпроса седи в това, че тази мома, в която момъкът се е влюбил, на нея е хвърлил око някой от реалния, от духовния свят. Друг някой момък от реалния свят е хвърлил око на нея. На момъка пък е хвърлила око друга някоя мома от реалния свят.

Сега ще ви приведа един пример из живота, който го е разказала една стара жена, българка, на около 85 години. Като била млада, в нея се влюбил един млад момък, змей. Змеят е човек от другия свят. Той се явявал от време на време. Като се отворило херцеговинското възстание и той отишъл на това възстание. Преди да замине, той ѝ казал по какво ще познае дали е жив и ще се върне при нея, или ще го ранят и ще умре. В селото някъде имало извор. Тогава той ѝ казал: Ако този извор пресъхне и престане да тече, тя ще познае, че той е убит. Ако до края на възстанието не престава да тече, той ще се върне жив и здрав. Този момък имал намерение да я задигне със себе си. Случило се обаче, че този извор престанал. Значи, той бил убит и повече не се върнал. Тази мома се оженила, родила няколко деца и после разправяла този случай на своите близки. Та когато любовта на някоя мома се развали, това показва, че я любят не само от този, но и от онзи свят. Следователно, когато една жена не е доволна от мъжа си и постоянно се кара с него и намира, че не е учен, че е прост, това показва, че си има друг любовник, от другия свят. Ето защо, онзи от вас, който мисли да се жени, да гледа да не би неговата възлюблена да има друг някой любовник от другия свят. Сега аз не искам да вярвате в това, което ви говоря. Не е въпрос за вярване. Това е знание, това са факти, които трябва да проверите. И като ги проверите, вие пак оставате на особено мнение. Ни най-малко не ви задължаваме да вярвате. Аз разглеждам нещата съвсем материалистически. Вие трябва да знаете, че всеки човек, който е на земята, обичат го най-малко трима души. Един ще го обича от физическото поле. Това е неизбежно. Вие не можете да се освободите от любовта на физическото поле. Друг ще го обича в реалния свят и трети ще го обича в идеалния свят. Тази идея Христос я е изказал със следния стих: „Голяма радост е на небето, когато един грешник се обръща към Бога.“ Защо? Защото той е свързан в невидимия свят поне с един, който го обича. Тогава всички ангели пеят, че той е станал едно с тях. Следователно, онази велика любов, за която ние пъшкаме и мечтаем в света, седи в това, че при тази любов има винаги трима души, които едновременно обичат човека: единият е на физическото поле, другият е в духовния свят, а третият в идеалния свят. Най-красивата любов е тази, именно, когато един те обича на физическия свят, вторият – в духовния свят, а третият – в идеалния свят. Това ние изказваме още и с думите: „Велико е, когато Бог те обича, когато ангелите те обичат и когато хората те обичат.“ Хората не могат да си представят как е възможно ангелите да ги обичат. Те имат особена представа за ангелите. Те не знаят, че ангелът е същество на голямо благородство и любов. Когато един ангел обича някого, той напуща мястото си на небето и слиза на земята да помага. Ангелът може да слезе на земята само когато обича. Без любов кракът му никога не би мръднал да слезе на земята. Единственият фактор в света е любовта. Без любов ангелът никога не би бил готов на каквато и да било жертва. Това не става само с ангелите, но и с Боговете. Когато любовта влезе в сърцата на боговете, и за тях действува същият закон. Само при любовта те са готови на всякаква жертва. За любовта всички същества са готови на жертва. Такова нещо е онзи велик импулс, онази велика любов, която е готова на всякакви жертви.

Често хората ме питат правоверен ли съм. От мое гледище, правоверен човек е онзи, който обича физически, реалистически и идеално. Само този човек може да бъде правоверен, само той може да бъде светия. Вие говорите за светиите, но не разбирате тяхната любов. Престъпната любов е само физическа. Следователно, когато физическата любов не е подкрепена от реалистичната и от идеалната, тя е престъпна. Тя е едностранчива любов. Това всъщност не е любов. Когато физическата любов е свързана с реалната и с идеалната, това ние наричаме Божествена любов, която осмисля нещата. Благословение е в света, когато хората се обичат. Някои казват, че съжаляват, че са обичали някого. Казвам: Няма по-велико нещо в света от любовта. Следователно, когато хората съжаляват, че са обичали, това показва, че те не са обичали с трите вида любов едновременно. Сега аз ще ви дам една диагноза, по какво се отличава любовта. Ще ви говоря върху неща, върху които не е позволено да ви говоря. Защо не е позволено да се говори по този въпрос? Защото в ума ви може да влезе една крива мисъл и вие ще кажете: „И в този свят е като в нашия.“ Не е така: Това, което вие наричате любов на земята, не е никаква любов. То е привидна любов. Когато човек има една правилна физическа любов, той има здраво, отлично тяло, добре организирано. Когато има реална любов, неговото сърце е отлично. Той не знае, какво нещо е скръб. Той е оптимист и всичко му върви наред. Когато има в себе си идеална любов, той е гениален човек с отличен ум. Хората на идеалната любов са гениални, талантливи хора. Те са всичко в света.

Казвам: Ако искате да се подигнете, вие трябва да се стремите към тези три вида любов. Бог се проявява чрез личната любов. Бог се проявява чрез реалната любов. Бог се проявява и чрез идеалната любов. Когато ние изпълним закона Му по правилата на материалната любов, Той ни възнаграждава, като ни дава едно здраво тяло. Когато изпълним закона Му по правилата на реалната любов, Той ни дава едно отлично сърце. Когато изпълним закона Му по правилата на идеалната любов, Той ни дава един гениален ум. Някой иска да бъде гений. Всеки може да бъде гений, ако има в себе си трите вида любов. Имате ли в себе си трите вида любов, вие ще бъдете щастливи. Аз се чудя на съвременните хора, защо трябва да страдат и да пъшкат, когато щастието е в техните ръце, от тях зависи да бъдат щастливи или да не бъдат. Когато човек види любовта в хората, когато види, че двама души се обичат, той се радва, приятно му става на душата. Ако човек няма любовта в себе си, като види как двама души се обичат, сърцето му започва да се свива от ревност, от завист. Дето има ревност, любовта е неправилна. Може да проверите това, а не да го приемете само на вяра.

Та казвам: Ние можем да бъдем щастливи на земята само тогава, когато в нашето тяло се възцари материалната любов, когато в нашето сърце се възцари реалната любов и когато в нашия ум или в нашата душа се възцари идеалната любов. В човека тия три вида любов трябва да живеят едновременно, като три течения на любовта. Всъщност, те представят една и съща любов, но материалите, от които е създаден физическият свят, се различават от тия, от които е създаден реалният свят, както и от тия материали, от тази субстанция или есенция, от която е създаден идеалният свят. Следователно, когато не се чувствувате добре на физическия свят, материалната любов е слаба у вас. Когато се чувствувате стеснени в сърцето си, наскърбени нещо, това показва, че реалната любов у вас е слаба. И най-после, когато се усещате стеснени в ума си или имате някакво умствено противоречие, това показва, че идеалната любов у вас е слаба. Затова, ако искате да организирате тялото си добре, увеличете в себе си материалната си любов. Ако искате да организирате сърцето си добре, увеличете реалната любов в себе си. Ако искате да организирате ума си, увеличете в себе си идеалната любов. Някой казва, че вярва в Господа. Вяра без любов е лъжа, ще ме извините, но мога да кажа и по-меко: Вяра без любов е заблуждение. Вяра с любов е благо. Когато при тебе дойде онзи, който те обича, ти веднага ще почувствуваш една топлинка и светлинка. И ти, който никога дотогава не си работил, ще започнеш да работиш. И ако до това време сърцето ти никога не се е отваряло, ще се отвори и ще започнеш да правиш добро на всички хора. Със своя ключ той отваря сърцето ти. Това са диагнози, които трябва да знаем. Ние трябва да се радваме на всички хора, които внасят онова хубавото, благородното и възвишеното у нас. Като наблюдавам една круша или една ябълка, аз виждам любовта, която е в тях. Вечер аз често излизам да мириша цветята. Ароматът на цветята, това е тяхната любов. Особено вечер те миришат много приятно. Това е тяхната любов. Когато се намерят в голямо затруднение, те започват да пъшкат, да страдат. Тогава аз им държа една проповед. Казвам им: Не се безпокойте, вашата любов е добра. Един ден вашето положение ще се подобри. Цветята са много отзивчиви. Като им се кажат няколко сладки думи, те се усмихват и почват да издават повече миризма, благоуханието им се увеличава. Ще кажете, че това е заблуждение. Възможно е. Ако съм се заблудил, аз мога да коригирам своето заблуждение. Не желая и вие да се заблуждавате в същото нещо. Има известни заблуждения, в които желая хората да си останат, но има известни заблуждения, от които желая хората да се освободят. Аз искам да се освободите от заблуждението, че някой не ви обича. Не искам да се освободите от заблуждението, че има кой да ви обича. В това трябва да вярвате. Да дойде някой да ви убеждава, че не ви обича, не вярвайте. И ако някой дойде да ви убеждава, че ви обича, и в това не вярвайте. Това е заблуждение. Заблуждението седи в това, че вие още не сте оценили неговата любов. Като не оценявате любовта на човека, наместо да създаде тази любов нещо благородно във вас, тя внася елемент на ревност и вие почвате да го ревнувате, отваряте писмата му, искате му сметка с кого се срещал, какво са му писали и т.н. Този, който ви обича, той не може да направи никакво престъпление. Едно нещо трябва да знаете: Онзи, който ви обича в даден момент, той не може да направи никакво престъпление. Онзи, който не ви обича, има възможност да направи някакво престъпление. Та когато казват, че някой е направил някакво престъпление, трябва да знаете, че той не го е направил в любовта. Вярвайте в любовта и знайте, че в любовта не може да стане никакво престъпление. Следователно, за да направи човек известно престъпление, той трябва да излезе от закона на любовта. Никакво съмнение на допущайте в любовта. Същият закон се отнася и до вярата. И вярата има три категории: материалистическа, реалистическа и идеална. Същото може да се каже и за надеждата. И надеждата бива три категории: материалистическа, реалистическа и идеална. Вие познавахте вярата и надеждата, но досега не знаехте, че надеждата, както и вярата се простират, т.е. живеят в три свята: в материалистическия, в реалистическия и в идеалния. Това е новото верую, по което ние трябва да се различаваме. Като срещна някого, питам го: Ти обичаш ли някого на физическото поле? – „Обичам.“ – Колко, един или двама? – „Сега ги избирам.“ – Ами в духовния свят? – „За него още не мисля.“ – Ами в Божествения свят? – „Кой знае, и там още не съм стигнал.“ Тогава казвам на този човек: Слушай, мнозина са идвали при мене със своята възлюблена, но нищо не съм им казвал. Сега на тебе ще ти кажа: Ти си избрал една много добра мома, която те обича, но ти не я обичаш. След две години ще ти я вземат, това да го знаеш. Тя си има друг любовник. – „Как така? Не казвай такова нещо?! Кой е той?“ – Той е горе. Ако я обичаш, той ще я остави при тебе, приятно му е, но ако не я обичаш, понеже той я обича повече от тебе, ще си я вземе горе. Ако злоупотребиш с нея, ще ти я вземат. Няма защо да бяга при баща си. Като не може да живее с тебе, (може да) отиде при своя възлюбен горе, който я обича. Право ли е да ти я вземат? За да не ти я вземат, ти трябва да я обичаш. Иначе, вземат ли ти я, ще бъдеш нещастен. И като ти я вземат, няма да видиш добро в света. Казвате: „Е, жена е, навсякъде може да се намери жена.“ Не е така. Само една жена има за един мъж. Няма много жени. Тези, многото жени, които виждате, са за другите, не са за тебе. Казвате: „Жени много, колкото искате.“ – Лъжете се вие. И вижте в птичия живот как е. Там се ражда само едно братче и едно сестриче. Там братя и сестри се женят. Колкото мъжки се раждат, толкова и женски. Ако прегледате гнездото, ще видите, че ако има три мъжки пиленца, ще има и три женски. Същият закон (е) и в цялата природа. Ако има някъде повече женски, причината на това се дължи на постоянното избиване. Женските остават, а мъжките отиват в другия свят. Този закон трябва да съществува и в живота на хората. За всеки мъж е определена само една жена. Знаете ли какво голямо наказание се налага на онзи, който престъпва Божия закон? Голямо е наказанието на онзи, който престъпва закона на любовта. Един от еврейските царе престъпи този закон. Той видя една жена, хареса я, но понеже тя беше женена, той като цар заповяда да го убият и взе жена му за своя жена. Оттам насетне той не видя бял ден в живота си. Всичките нещастия се струпаха върху главата му. Не само върху него дойдоха нещастията, но и върху сина му. Син му, който се роди от тази жена, имаше 300 жени и 600 наложници. По този начин той искаше да научи нещо. Ако мислите, че законът може да се измени по отношение на вас, вие се лъжете. Щом Бог приложи този закон по отношение на еврейския цар, който беше избраник негов, и направи престъплението му, което той скришом извърши, достояние на цял свят, той и вас няма да пощади. Затова казвам: Бъдете внимателни, да не грешите против любовта. Не ви казвам да не обичате, но казвам: Не лишавайте никого от неговото благо, не лишавайте, както Давид лиши. Радвайте се на любовта на всички хора, понеже твоята любов е любов, и тяхната любов е любов. Всеки човек трябва да се радва на любовта, която Бог му е дал. Така трябва да бъде в бъдещето учение за човечеството, което ще дойде. Такава трябва да бъде любовта: материална, реална и идеална. Казвате: „Повярвай и ще бъдеш спасен.“ Казвам: Повярвай във всичко онова, което става в материалния свят. Повярвайте във всичко онова, което става в реалния свят. Повярвайте във всичко онова, което става в идеалния свят. Аз съм ви казвал много неща, но сега като на християни от 20 век казвам: В света иде една нова епоха, в която ще царува една нова любов. В сегашния свят ще се материализира реалната любов. Когато Христос дойде на земята, с него постъпиха по чисто материалистически съображения. И затова Христос пита: „Когато Син человечески дойде втори път на земята, ще има ли достатъчно вяра между хората,“ т.е. ще има ли достатъчно хора, които да Го приемат тъй, както реалната любов изисква, или ще постъпят по правилата на материалната любов? Ние знаем какви са последствията на материалната любов. От две хиляди години светът върви все по правилата на материалната любов, но виждаме последствията на тази любов. Вие познахте Христа донякъде с материалната любов. Но ако сега не можете да го познаете с реалната любов в душата си, вие нищо няма да постигнете. Вие трябва да го познаете реално и след това в душата ви да се роди стремеж към идеалната любов. Когато възприемете идеалната (любов) в душата си, вие ще се намирате в състоянието на нирвана, което, според индусите, се счита като сливане на душата с Бога.

Сега, за да ви стане мисълта по-ясна, казвам: Ако живеете във физическия свят, вие ще разберете надеждата. Като живеете в духовния свят, ще разберете вярата. Като живеете в Божествения свят, ще познавате любовта. Вярата е форма на любовта, а надеждата е форма на вярата. Мнозина мислят, че като дойдат до идеалната любов, ще се изгубят. Не, тогава именно ти ще познаеш, че си човек. Когато трите вида любов едновременно функционират в човека, тогава той ще познае, какво нещо е човек. Тогава той ще разбере какво нещо е човешкото сърце, човешкият ум, човешката душа и човешкият дух. Само тогава можете да разберете какво велико нещо е човекът. Тогава вие няма да гледате на хората с презрение, както сега гледате. Ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега виждам. Глупав бях едно време, но сега имам знания. Студено беше сърцето ми едно време, но сега се стопли. В тъмнина бях едно време, но сега съм в светлина.“ Когато трите вида любов започнат да функционират едновременно в тебе, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: „Ще минете от смърт в живот.“ Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действуват и трите вида любов: материалистическа, реална и идеална. Когато тези три вида сили на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят действуват едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате, как ще се спаси съвременният свят, казвам: Съвременният свят може да се спаси само по този начин, а именно като приемат всички хора в себе си и трите вида любов и ги оставят свободно до функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота. Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота. Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще разтопи всички ледове и снегове и за всички ще има изобилно земя. Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи; светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си трите вида любов. Ако вие имахте тази любов в себе си, бих направил един опит с вас. Но ако сега бих рекъл да направя този опит, всички бихте фалирали. За себе си аз съм правил много опити. Малки опити съм правил, не големи. От микроскопическите опити, които съм правил виждам, че и големите, които бих направил, ще излезат също така верни. Каквото е в малкото, това ще бъде и във великото.

Сага, да не ви дигам много в реалния свят. Ако ви дигна и в идеалния свят, вие ще забравите земята, ще забравите своите длъжности. Двама светии се подвизавали в една пустиня цели 20 години. Единият от тях имал силно желание да надникне само за пет минути в духовния свят, да види какво има там. Един негов приятел, високо издигнат, дошъл един ден при него и му казал, че може да го заведе в духовния свят, но само за пет минути. Като надникнал в този свят, той се увлякъл толкова много, че не усетил как минали 250 години. Приятелят му казал: „Стига вече, много стана.“ – „Остави (ме) на свобода, ти нямаш никакво търпение, едва пет минути откак гледам. Такова разнообразие представя духовният свят.“ За да го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдавал в духовния свят, той го завел в манастира, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били написани имената на всички бивши игумени и да види къде е неговото име. Той останал зачуден, когато видял името си написано преди 250 години и срещу името му било написано: „Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл, и до днес още не се е върнал.“ Като видял, че в манастира имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години.

Та ако сега и с вас (река) да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години, а не разполагам с толкова време.

„Праведните ще просветнат.“ – Кога? – Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее реалната любов, и да мисли идеалната любов. Това значи да мине човек от смърт в живот. Животът тогава ще се осъществи така, както ние го очакваме.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

Сега ще кажа още няколко думи, за да направя мисълта си ясна. Да не мислите, че има нещо хипнотическо. Ако отидете в един дом, дето има майка, баща, син и дъщеря, трима души могат да ви обичат. Бащата го обичат трима души: жената, синът и дъщерята. Майката я обичат трима души: бащата, синът и дъщерята. И синът го обичат трима души. И дъщерята я обичат трима души. Майката е реалното в дома. Бащата е идейното. А синът и дъщерята представят материалното.

11-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 12 декември, 1937 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: любов, свят, човек, сега, може, има, земя, обича, злато, хора, себе, аз, време, яде, бог, реалната, казвам, идеалната ,

Неделни беседи , София, 12 Декември 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder