НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Измерения

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Измерения

Най-често използвани думи в беседата: може, има, казва, човек, сега, ум, почва, хора, път, зърно, дойде, измерение, аз, казвам, четвъртото, искате, всичко, линии, страдания ,

Младежки окултен клас , София, 10 Декември 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Аз в живота ще благувам.

Коя е основната мисъл на миналата лекция? – /Каза се/.

Сега в живота от какво зависи успехът на човека? Всичките хора искат да бъдат успешни. От какво зависи успехът на човека? Например, за да улесните нещата всякога прибягвате до материалния свят. Духовният свят е отвлечен. Успехът е отвлечено, успехът в науката, в знанието не може да се види. Знанието не може да се види. Може би от постъпките може да заключиш за знанието на човека. Но за да обясниш от какво зависи растенето на едно растение. Да кажем „Ж“:„П“, така както „П“:„С“. Житото се отнася към почвата, тъй както почвата се отнася към слънцето. Те са главните отношения: житото се отнася към почвата, като почвата към слънцето. Туй житно зърно, ако то не влезе в почвата, то не може да се прояви. Но, и ако тази почва няма отношение към слънцето, тя не може да даде на житеното зърно туй, което житеното зърно изисква. Житеното зърно отива в почвата, не че то не се нуждае от нея. Понеже тя е по-близо до слънцето, а слънцето кредитира почвата, почвата кредитира житеното зърно. Почвата в този случай е банкерин. А пък този банкерин е кредитиран от слънцето, капиталът иде от слънцето. Ти гледаш и казваш: „Черната земя“. Някои хора тебе са ти неприятни. Мислите ли, че почвата е приятна на житното зърно? Ни най-малко не е, но от немай-къде. Влезе житното зърно, най-първо се зарови, влезе в почвата, тя го покрива отгоре. То е договорът. Ти ще идеш при банкерина, ще вземеш парите, но ще дадеш полица, обвързваш се. Като дойде житеното зърно да не избяга от нея, връзва го, че го държи. Казва: „Всичко туй, което ще ти дам, ще го пазиш, няма да излизаш навън, няма да ходиш, ще седиш, тук ще седиш. Нагоре може да вървиш, но наляво, надясно не може да вървиш“. Не че земята казва така, но верно е, че земята държи житното зърно, тя не го пуща. Защо? Понеже дала известен капитал, не иска капиталът да бъде напразно. Като узрее житното зърно, то взема само това, което му е потребно, а пък другото пак на земята го оставя. Какво спечелило? Нали къща построило, един стрък излиза от земята, класи, една година поседи, дойде човекът пожъне го, вземе класовете, другото остави пак в земята, тя да се разправя. Вие искате да успявате, коя е вашата почва? Тялото е почвата, в която вашата душа влиза. Тялото е почвата, в която вие сте посадени, вашата душа е турена вътре. Сега вие не знаете, запример казвате: „Без страдание не може ли?“ – Може. Вие няма да имате никакъв растеж. Страданията представляват почва за знанието. Ти не можеш да знаеш, докато не страдаш. Страданието е почвата. Макар, че то е неприятно, но в дадения случай в тази степен на развитие, страданията са почвата. Потребни са за да можеш да растеш. И докато си в почвата, докато придобиваш знанието, ще страдаш. Щом придобиеш знанието, страданията престават. Докато житното зърно иска да придобие нещо, то е в почвата. Щом узрее, като излезе в класа, страданията му престават. Излиза туй зърно, зрее в класа. Ако сега житното зърно му стига умът да се освободи от земята, ти разумният човек като страдаш и ти като житното зърно ще излезеш да се освободиш. Колко време взема на житното зърно да се освободи? Някой земледелец има ли? Кога сеят сега житното зърно? Да кажем посеят го около Димитровден, през октомври го посяват. Кога зрее? В края на юний. В Южна България в края на юний жънат. Значи около девет месеца взема на житото докато се освободи. Може да ви преведа и друг пример.

Външният свят е едно предметно учение. Вие искате в живота да успявате. Искате да се подобри вашето положение. Но не сте само вие факторите. Природата е създала всичко не заради вас. Светът не е създаден заради вас. За кого е създаден? Ако каже човек, че светът е създаден заради него, то трябва да има висок идеал. От сегашното си положение усещате. Някой път казвате: „Аз нямам разположение да уча“. Хубаво, нямаш разположение да ядеш, нямаш разположение да пееш, нямаш разположение да дишаш, нямаш разположение да мислиш. Питам сега, ти имаш се неразположение, какво те очаква? Ще ядеш, но всичко няма да изядеш. Само яж, да вкусиш нещо, не яж да изядеш всичко. Не пий, да изпиеш всичко, но пий малко. Казва някой: „Да не пиеш“. Но то е крива философия. Ще пиеш, но малко ще пиеш. На пияницата казват: „Няма да пиеш, но вода ще пиеш“. Вие употребявате думите не както трябва. Казва някой: „Не искам да живея. Не искам да пия“. Но, какво да не пия? Вино не пий, но вода пий. Не ти се живее. Ти не живей един нечист живот, но добър живот живей. Ще кажеш: „Не искам да живея нечист живот, а чисто искам да живея“. То е една положителна мисъл. – Не ми се живее този нечист живот, но чист искам да живея. Тури чистото на мястото на нечистото. Казвате: „Не ми се живее“ Защо не ти се живее? Не живей като бивол в локвата. Защо влиза биволът в локвата? Влиза от немай къде, понеже условията, при които живее са толкова лоши, има мухи, които постоянно като го хапят, за да се освободи от тях влиза в локвата, туря кал на гърба си, предпазителна мярка. Предпочита малкото зло пред голямото. Защото калта е малкото зло, отколкото хапането на мухите, които много зле хапят. Защо са дошли тия мухи, защо хапят? Понеже, туй от което млекопитающите пострадаха, то е този аристократически мързел. По-мързеливи същества от млекопитающите няма. Млекопитающите работят само за яденето. Щом се наяде легне си, само току си маха опашката. Целия ден спи. Аз го наричам мързел на млекопитающите. Разрешиха ли млекопитающите въпроса за мързела? Ако вие ме попитате днес защо воловете орат на нивите, ще ви кажа, че те орат за да изкарат мързела от тях. Дошъл човекът и казва: „Няма тъй както едно време, ще работиш на нивата 10–12 часа“. Един кон впрегнат го. Едно време само си махаше опашката, сега тегли колата. Казвам и на вас: Вие, ако не учите и вие ще разрешите въпроса толкова, колкото и млекопитающите го разрешиха. Един ден, този, който не учи ще се намери в положението на вола. Тогава защо сте сиромаси? – Защото сте мързеливи. – Защо сте невежи? – Защото сте мързеливи. Всичко се дължи на мързела. Сега какъв е произхода на мързела, кой е баща му и майка му? Отде се роди мързела у човека? Няма да го разрешавам до края. На какво се дължи мързела? Имате ли някаква идея за мързела? Защо някой път ви мързи да се учите, мързи ви да се обличате, мързи ви да се омиете, мързи ви да говорите. А пък някой път ви мързи да станете от леглото или мързи ви да си омиете стаята. или да я очистите. За много работи може да ви мързи, но на какво се дължи.? Мързелът, ако има дърво за него не би ли си помел стаята? Най-първо млекопитающите се намират при много благоприятни условия. Първоначално имало богата паша, нямало нужда да работят. Земята раждала навсякъде плодове, нахрани се и като няма какво да оправи, седне в съзерцание. Всичките млекопитающи едно време съзерцаваха. Легне под една круша и съзерцава за невидимото. Не ги обвинявам, че това са го правили нарочно, но като нямали какво да правят всички съзерцават. Тия мухи, отпосле са дошли. Те са слуги. Пратили ги, ухапе животното и казва: „Господарю, трябва да работиш. Трябва да учиш“. Господарят се докачи, маха с опашката и казва: „Ха, да си вървиш“. После дойде друга, казва: „Господарю, стани да учиш“. Той само казва: „Да си вървиш“. Тия мухи заставили животните да работят. Волът, биволът казват: „Какво безобразие, човещина нямат, ти ги пъдиш, те пак идват. Махнете се оттук“. Защото хората се научиха да приказват от зор ето и мухите се научиха. От зор хората се научиха да приказват. Ако се проследи как е дошла речта не мислете, че речта е дошла тъй лесно. Човек имал страдания, неприятности, трябвало да изказва своите чувства, своите недоволства. След туй му дошло наум да ги тури в поезия. Нали вие описвате вашите страдания поетически. Как ще ги опишете? Вие казвате: „Учение, синко“. На учението какво трябва? Ако сте поет и кажете: „Учение, синко“, какво друго може да кажете, което да съответствува, което да бъде като допълнение. Поетически да бъде казано, да има ритъм. – „Учение, синко“. „Учение“ значи туй, което поставило човека на място. Що е учение? Да се поставиш на онова място, на ония условия, които ти са дадени да ги използуваш.



/Фиг. 1.11/ Запример, някой път вие сте много нетърпеливи. Има нещо, което препятствува. Нетърпеливостта на човека е в тези скули. Всичката ваша нетърпеливост и своенравие в скулите. Някой път се заинатиш в нещо, причината е в скулите. Спирачка са тези скули. Имате своенравие. Не искате да учите. Туй неразположение се дължи на скулите на лицето. Казвате: „Живота няма смисъл“. Пак причината е на туй място. Понеже долната част на челото е свързана с нисшите чувства на животните. Долната част на челото е свързана с животинското царство. Те се занимават с елементарни работи. Там не се изисква голяма философия. Казва: „Аз искам само да го видя“. Един предмет искаш да го видиш колко е голям. Една ябълка искаш да я видиш колко е голяма. Защо се интересуваш колко е голяма ябълката? Ти искаш да видиш големината ѝ, за да знаеш ще ти стигне ли за ядене. Хлябът те интересува за ядене, дали ще ти стигне. Някоя дреха те интересува дали пък ще ти послужи. Тия неща са тук долу, на челото. То е обикновеният живот, искате да имате хубави обуща, за шапка се интересувате, интересувате се за някоя къща. Всичко туй е долу на челото. Някоя птичка забелязва залязването на слънцето и започва да си търси място за пренощуване. Търси под керемидите една дупка, втора, влезе, излезе, търси удобно място. Най-после намери една дупка, намести се в хотела, прекара вечерта. На другия ден излезе. Тя мисли, търси си къща. Да кажем и вие като птичката отивате в един хотел, търсите си място не ви се харесва, отивате във втори, казвате, не е удобно, търсите други колко ще плащате. Тогава търсите някой хотел съобразно вашето положение. Някой път ви е приятно да останете в един хотел, но понеже много искат отивате в друг по-евтин. Но въпросът ни най-малко не е разрешен. То е както птичката, която влезе вчера в хотела и на сутринта излезе от там. Но на човека дошло му на ум на другия ден да покрие къщата, не с тия обикновени керемиди, но тури цигли. Представете си, че за един цял ден къщата я покриват. Дойде вечерта птичката, търси дупката, хотелът го няма. При обикновените керемиди оставаха дупки, при новите няма. Защо онези, които правиха турските керемиди оставяха дупки? Какви бяха съображенията, а в циглите по възможност не оставят място.

Тия скули отпред показват, че туй състояние, при тия линии туй е животинското царство. То е слизане. То е движение вече, идат вече отгоре, от невидимия свят. Казвам: Човек трябва да развива своето чело на широчина.



/Фиг. 2.11/ Ако челото върви като у китайците, ако разумния живот върви по този начин, „B“, вие не сте разрешили въпроса.



Ако триъгълника на лицето долу се стеснява, вие отивате към разрешение. /Фиг. 3.11/ Но колкото лицето долу се заобля, то ни най-малко не е разрешение на въпроса. Туй разрешение трябва да го обърнете горе. Отгоре има място за разширение, но долу непременно трябва да се стеснява. Тогава щом долу челюстите на човека се стесняват, лицето става крушовидно, той започва да мисли. Казвам: Най-първо всичко зависи от вас. Вие днес не искате да мислите, утре не искате да мислите, най-после вие губите условията. Ти ще градиш. Хиляди години се изисква, ред поколения да мислят, докато се създаде това. Сега за 60–70 години живеете, трябва да направите една промяна във вас. Сега вас ви смущава, толкоз далеч кой ще мисли. Вие трябва да мислите. Щом правилно мислите, тя ще оформи вашето лице. Има една философия в изучаването на окултната наука. Вие трябва да изучавате правите линии. Каква е цената на правата едноизмерна линия, права двуизмерна и права триизмерна? Права едноизмерна вие само в една посока ще знаете, права двуизмерна – в две посоки. Правите линии са само граници. Правата двуизмерна линия, тя е граница на плоскостта. Следователно всякога тази линия ще ти покаже каква е плоскостта, в която ти живееш. Колкото плоскостта е по-голяма, ако вие вземете по-голяма площ, в нея ще имате повече светлина, по-голямо отражение ще имате, повече може да посеете, значи дължината на тази линия, възможностите, които се крият. Правата линия може да бъде като възможност. Та някои линии има едноизмерни в човешкото лице, някои са двуизмерни, някои са триизмерни, а някои линии са четириизмерни. Тогава как ще определим четириизмерните линии? Тогава как ще определим едноизмерните линии? Може да станат двуизмерни. Широчина имате тогава. Знаете ли какво нещо е широчина? Триизмерните линии имат не само широчина, но и дебелина. Но, ако кажем, че има и четириизмерни линии? Представете си вече дебелината нагоре. Ако представите един куб за четворното измерение и поставите всички тия линии да растат едновременно. Четириизмерното положение е растение във всичките направления. Правата линия в едноизмерния свят е толкова малка, че ти с микроскоп трябва да я гледаш. Ти една права линия за да я видиш в природата ти трябва да я увеличиш най-малко 25 милиона пъти. Ами, че вие пишете правата линия. В природата такава права линия няма. За да я видите трябва да я увеличите 25 милиона пъти. Туй пространство е увеличено. Имате една плоскост и тя е 25 милиона пъти увеличена. Имате един куб и той е 25 милиона пъти увеличен. Само за изяснение ви казвам това. Четвъртото измерение то е невидимо, то е процес във всички посоки. Растението е четириизмерно, да стане видимо. Без четвъртото измерение ние щяхме да бъдем невидими. Значи четвъртото измерение е растеж във всички направления. Туй го представят другояче. Представят го като движение навътре. Но едновременно и навътре и навън върви. Метафизиците, които твърдят, че навъре върви, то е перспективно гледано така. Но едновременно има един стремеж, и навътре, и навън. Казвам: Когато вече на вас една идея става ясна на вашето съзнание тя е четириизмерна. Дотогава докато тя е едноизмерна, двуизмерна, триизмерна, докато се движи в тия полета вие не я разбирате, понеже малка промяна се изисква. Щом стане идеята четириизмерна, вие започвате да я схващате. Щом започвате да схващате идеите вие сте в четвъртото измерение, нещата растат. Тази идея израстне, казваш: „Стана ми ясно“. Четвъртото измерение прави идеите, чувствата, постъпките ясни да растат. Какво нещо е четвъртото измерение – буквално, догматически няма да го вземете – четвъртото измерение е, което прави идеалния, реалния и материалния свят ясни. Що е четвъртото измерение? – Туй което прави нещата ясни, понятни на човешкия ум, на човешкото сърце, то е четвъртото измерение. Oправя ли ви това определение? Четвъртото измерение е мярката, която прави нещата ясни. Нали едно нещо за да го знаеш трябва да го премериш. Като го премериш, става ти ясно. Всички неща, нашите идеи стават ясни в четвъртото измерение, понеже придобиват форма в умът ни. Следователно туй са четириизмерните линии, които правят нещата понятни на човека. Туй е четвъртото измерение. Казвам: Има едноизмерни, двуизмерни, триизмерни, четириизмерни. Вие, ако се спрете само на едноизмерните вие имате само едно понятие за дължина. Ако се спрете на двуизмерните, имате понятие и за широчина, ако се спрете на триизмерните имате понятие и за дебелина; пък ако се спрете на четириизмерните – вие ще имате понятие за цялата форма. Когато казва Писанието, че Бог направи човека по свой образ и подобие, то е четириизмерно състояние. На физическото поле го няма, физически не можеш да го очертаеш. В ума ти е ясно, но не можеш да го очертаеш. Да кажем имате този квадрат. То е основата. Ако тия линии вие ги подвижите перпендикулярно на себе си, ще образувате куба. Сега да дойдем до практическото, до онова, което може да се разбере научно. Ако научно ви докажа, какво нещо е четвъртото измерение, то няма приложение. Какво ви интересува вас, че съм доказал, колко милиона пъти някоя звезда е по-голяма от земята. Мене ме учудва, как човек е намерил, как изчислявали, колко пъти слънцето е по-голямо от земята. За мене е много по-сложен въпрос колко пъти слънцето е по-голямо от земята, отколкото с каква бързина пътува светлината. Как са намерили туй приблизително. то е сложен въпрос. Аз имам един начин за изчисляване. Четириизмерен начин. Като погледна човека, изведнъж като го погледна, съзнателно, ако го гледам, ако той не стане като една точка, че е жив човек. В момента, в който го видя мога да определя на какво разстояние е далече от мене. Може да е на десет метра. Стига да го видя, ако го видя може да определя. Или с бинокъл може да го видя, ако стане ясно в ума може да изчисля. Има един начин, по който светлината върви. Пътища има. Сега това са отвлечени работи. Казва: „Как тъй не е ясно? Как тъй като гледаш човека, да знаеш на какво разстояние е далече?“ После може да се изчисли не само това, но може да зная, този човек след колко време ще дойде при мене. Като видя този човек, веднага направя изчисления, след един ден, или след два, или след седмица или години, точни изчисления направя. И след една година, както съм изчислил, дойде. Понякой път правя изчисленията с няколко часа закъснение, някой път изчислявам с няколко часа по-рано. Тогава аз казвам: Тия пророчества трябва да се подчинят на фактите, не фактите да се подчиняват на пророчествата. Пророчествата се подчиняват на фактите. Моите пророчества трябва да се подчиняват на фактите, правя корекция. Не казвам, че не е вярно, но нещо е пропуснато. Такива опущения стават. Ако някой път работите не стават както вие мислите, трябва да се корегирате. Фактите трябва да корегират. И вашият живот трябва да бъде съобразен с фактите, които стават. Вие мислите нещата да станат. Не, не това което мислите. Корегирайте се с онова, което става. Казвате за много работи – тъй ще направя, и по музиката казвате – тъй ще направя. Но случва се, че не стават много работи както вие мислите. Какво трябва да правите?

Или да кажем, някои от вас имат слаба памет. Знаете ли на какво се дължи слабата памет? Слабата памет се дължи на едно съчетание – между ума и сърцето няма съгласие. На това се дължи слабата памет. Туй може да го проверите. Вземете един човек, който е много паметлив, започнете днес да го дразните, утре да го дразните, той казва: Започна паметта ми да отслабва. Чувствата влизат в стълкновение с неговата мисъл, отслабва паметта. За да се подобри паметта, ти непременно не трябва да се дразниш. Турците казват: „Светът да изгори, рогозката му не изгаря“. Да допуснем сега, че свие някоя буря. Тревожиш се, буря има отвън. Какво има? Като погледнеш на место е. Изгоряло нещо, на място е, ново ще съградиш. Умрял някой. Ще се роди друг. Ако умрял някой, ти плачеш, този умрелият ще оживее ли? Няма да оживее. Най-първо ти имаш лъжлива философия. Този човек, който умрял, напуща училището. Излиза от един университет, отива в друг. Какво има да се безпокоиш, че напуснал една къща, отишъл да живее в друга къща.? Ако втората къща е по-хубава? Да допуснем, че влезъл в една, която не е така хубава. Къща в София може да намери, като ходи от къща в къща. Вие казвате: „Защо трябва да бъдем кираджии?“ За да се учите. Защото или тия господари трябва да дойдат при вас, или вие да дойдете при тях. Сега природата иска да се опознаете. Вие сте кираджии, ще се срещнете с един господар на къщата, с втори, с трети, ще видите кой от тях е добър и кой не. Ще си съставите една идея. Един ден като станете вие господар на къща да знаете как да се отнасяте с кираджии. Ще се учите.

Ние се отклонихме от предмета. Долната част на лицето долу широка не трябва да става. На някои брадите ви са широки долу, на някои скулите са широки. Това не е лошо. Имате повече енергия на чувствата, упоритост има. Чувствата имат упоритост. Упоритите чувства корави са. На тия упоритите чувства вода трябва да се тури. Като се тури малко вода стават по-меки. Сутрин като станеш, ако си упорит, тури малко вода на скулите си. Може да направите опит, да видите как ще повлияят, дали теорията ви е права. Щом си неразположен, имайте една малка гъбичка намокрена с вода и намажи скулите си с вода, намокри ги. Нали някои се пудрят, всички можете да се пудрите по този начин с гъбичка. Опитай туй нещо. Вие се смеете, но не мислете, че няма наука. Наука е. Като си малко неразположен, намокри скулите си с гъбичка. Неразположен, искаш да се караш с някого, извади гъбичката. Два, три пъти като направиш, ще видиш дали има резултат. Вие сте две другарки, в къщи не може да живеете, извадете гъбичката, намокрете я и намажете скулите. А пък някой път, вие сте неразположен да учите. Тогава ще вземете крушка, ще изберете светлината да бъде удобна. Лоши крушки има, не разполагат човека да учи. Вземете една крушка, има хубави крушки, турете стола удобно. Зависи от това как взимате книгата и в какво положение я държите. Аз като видя книгата как я държите, вече зная, ще бъдете ли учен човек или не. Тези, които ще станат невежи, по един начин държат книгата; които ще станат учени по друг начин държат книгата. Хванал той книгата и я държи като поп отдалече чете, като че ли казва: „Защо си ми дал тази книга?“ Държи далеч книгата, обръща я. Някой вземе книга, постави я както трябва, така я държи, личи, че му е приятно. Всеки предмет като вземеш, не го взимай далеч да го държиш, не го дръж с пренебрежение, но дай му всичкото време и внимание. Във всичките си движения трябва да бъдете внимателни. Ти вземеш един стол. Не сте учени хора. Тъй както ви гледам, както седите, учени хора тъй не седят. Ако имаше закон кой как да седи, много глоби щяха да се турят. Нали има закон за пазене на чистотата по улиците. Мине някой хвърли една книжка. Един българин, разправя той, бил в Германия. Като върви по улиците, без да знае, изважда билета и го хвърля на улицата. Германският стражар вижда и му казва: „Виждам, че сте чужденец, но тук не е позволено да се хвърлят книжки, защото тук минават сто хиляди души, и ако всеки хвърли по една книжка, то не може“. Ние сега мислим, може да хвърлим билета си. Но, ако сте хиляда души и хвърлите билетите, какво ще стане? То и тук вървиш по улиците и се изсекнеш, ако си в Америка ще те глобят. Сега и тук глобяват. Ако плюеш някъде ще те глобят пет лева.

Та казвам: Природата е взискателна за всичките наши постъпки. Тя всичко хроникира. Тя мълчи, но ако тя замълчава, не мислете, че работата ще мине тъй. Тя ги събира, събира и изведнъж ще платиш, не мислете, че лесно ще минете. Каквато погрешка направиш ще платиш, една, две, десет погрешки изведнъж ще платиш. И хубавото е, че тя пише, държи сметка. Някъде си направил едно добро и за него държи сметка, ще ти дойде от някъде хубавото. И за едното те възнаграждава, и за другото те възнаграждава.

Сега какво разбрахте вие? Ако имаш една погрешка, търси я в скулите, в брадата или в челото е причината. Това са резултати. Ако видиш резултата къде е, тогава измени начина на своята мисъл. Да кажем, вие имате една идея да ви уреди някой работите. Право е. така може да се уредят. То да кажем, ако вие отивате като работник да работите на един свят, където има нужда от работници, ще намерите работа, но представете си, че има повече работници отколкото трябва, някои работници ще останат без работа. Какво трябва да правят работниците, които са останали? Да кажем, ти си взел мотиката да копаеш, не те хващат като работник, какво трябва да правиш? Вземи две стомни и продавай боза. Вас ви се вижда смешно това. Значи, като нямате една определена работа, създайте си работа. Аз гледам, че у вас е чужда воля, оставете я. Въздействайте си на вашата воля. Вие правите нещо по импулс. Ако имате разположение правите го. Но туй разположение не е ваше. Сила на човешката воля се изисква. Някой дошъл, аз ще му напълня главата, ще кажа: Това и това, така не мисли. Това не показва силата на твоята воля, това показва безсилието. Ако ти отмениш туй, което си решил, ти си по-силен. Затуй казвам: Ако направиш една погрешка, че я поправиш, ти си много по-силен, отколкото, ако тази погрешка не беше направена, ти щеше да бъдеш по-слаб. Но, ако правиш погрешка, че я поправиш, ще бъдеш по-силен, но ако не поправиш погрешката, два пъти повече губиш сила. Ако не поправиш една погрешка, двойно губиш от силата; ако поправиш една погрешка, двойно печелиш. Изправи погрешката, двойно да печелиш, нищо повече. Природата винаги плаща за поправянето на погрешката двойно. За поправената погрешка двойно възнаграждава, за непоправената погрешка двойно глобява. Двойна глоба и двойна печалба.

Вие ще кажете, че съвременния свят е лош. Защо е лош? Защото хората всички искат да бъдат щастливи. Ако попитат розите: „Защо е туй нещастие на нас да ни варят в казаните, защо е туй мъчение?“ Как ще обясните? Казват: „Като цъфнем, отрежат ни, в казана ни хвърлят вътре“. Какво ще кажете на розите, защо ги секат? Защо ги варят? – Младите моми и момци да се мажат. То не е за старите, само младите се пръскат. Не е и за умрялите. То е външната страна на розите. Те нищо не са загубили розите. Де е загубата? Въпросът е, че много от нашите страдания мязат на страданията на розите. По същия начин и ние плащаме един данък. Аз съм привеждал този пример и друг път. Ако вие правите циментена каша не е опасна, но ако правите кашата и в тази каша си турите краката, ще видите какво ще стане, вие може да пострадате, ако не разбирате. Често и ние правим циментена каша в психично отношение. Ние страдаме от нашите циментени каши. Ти правиш такава каша, туриш крака си да видиш какво ще стане. Турите крака, той се втвърди в кашата. Хората страдат от две неща. Пазете се от две неща, които спъват човешката личност: Студенина на сърцето и леност на ума. Студено сърце и ленив ум. Това са всичките страдания на човека. При студеното сърце нищо не расте; при ленивия ум нищо не се свършва. А пък щастието зависи от това, че сърцето трябва да роди, то е почвата. Ума трябва да извърши някаква работа. Пазете се от две неща – от ленив ум и от студено сърце.

Разбрахте ли го туй? Да кажем, вие не искате да учите, че вие имате студено сърце. Вие имате студено сърце и ленив ум. Ще дойдете до положението на млекопитающите, ще дойде мухата със своя остен. Каквото и да ти приказват хората и кола ще вземеш, ще те впрегнат и кола ще возиш, всичко туй ще дойде. Как се стопля човешкото сърце? Любовта е, която поддържа топлината на сърцето. Вие казвате: „Какъв смисъл има любовта да дойде?“ Не мислете лошо. В какъвто и смисъл да дойде любовта тя действа нормално, тя е за вашето благо. Ако вие някой път страдате от топлината то е, че вие подпушвате сърцето си. Не бъдете еднообразни. Не гледайте само в една посока. Във всички посоки, навсякъде трябва да се движите, не само в една посока. Дойде някой върти си врата, очите стоят на едно място. Очите трябва да се движат. На 45 градуса той гледа нагоре, надолу, очите постоянно трябва да се движат. Че в туй движение е здравословното състояние. Ако не се движат, по-малко кръв иде, отслабват очите. Щом очите отслабнат, човек не може да мисли. Защото светлината, която влиза чрез очите в мозъка, тя образува условие за да мислиш. Ако човек не може да вижда, не може да мисли, ако правилно приема светлината, стимулира се мозъкът, не може да бъде ленив. По същия начин и топлината трябва да влезе в сърцето. Любовта, в дадения случай за човешкото сърце, е едно условие. Туй, което виждате в природата, бурите, които регулират дърветата, ако тия регулирания не бяха, не можеха да растат. При туй постоянно разклащане се образува туй хубавото кръвообращение, движение на соковете. Същото нещо са и страданията за вашето растене. Вие не може да растете без страдания. Страданията са за сърцето, а за ума са мъчнотиите. Страданията обработват човешкото сърце, това е закон в природата. Няма същество, което живее и да не е подложено на страдания. Колкото човек се подига по-високо, толкова страданията стават по-големи. Само че учените хора използуват страданията, обикновените хора не може да ги използуват. Колкото стават по-учени, по-добре, страданията са повече. Каквото и да ти говорят, ако ти разбираш природата, тогава ще започнеш да виждаш в страданията хубавата и разумна страна. Ако идете в Америка има едни, които играят с топки, едни топки, които удрят с едни тояги. Много, които не знаят да играят, като хвърлят топката, осакатяват си лицето, ръцете. Първия, втория, третия пръст, осакатяват ги. Има други, които наблюдават, като дойде, хване топката. Страданието е една топка, ще играете. Ако знаеш как да я хванеш, добре; ако не знаеш как да я хванеш, може да те осакати. Ти ще видиш американци, англичани осакатени.

Сега в заключение казвам: Избягвайте леността. Всякога леността е един недостатък на ума. Неразположението е недостатък на сърцето, недъг на сърцето. Избягвайте неразположението, избягвайте леността. Трябва да се намерят клиенти на неразположението, да се образува едно дружество на неразположените да се намери пазар на неразположените. Да кажем толкоз стока имаме за продан, другите може да платят, тъй щото да се пласира неразположението. От кое неразположение сте най-недоволни, кажете ми едно неразположение, от което сте най-недоволни за да му разкрием характера. /Към един брат/. – Тебе, кое неразположение най-много те спъва? Като свириш на цигулка, кое те спъва? /Ръката, малкия пръст/. Не обичаш цигулката си, причината е там. Всяка работа, която човек не може да свърши, човек не обича работата. Понеже не обичаш цигулката си, този малкият пръст не те обича. Той не се подчинява, понеже не обичаш цигулката си. Пръстите знаеш какво са? Ако, запример, човек е много честолюбив, иска само да заповядва, някой път и пръстите, и те не се подчиняват, започват да противодействуват. Не може да го туриш, туриш го, но не е доволен. Някой път е добър, но някой път не се подчинява. Своеобразен е. Как държите палеца и другите пръсти, когато показвате показалеца? Какво означава единия пръст нагоре? Само един ум има в света, една личност, само един човек като мене има, само аз съм. А пък всичкото друго е подчинение, аз съм /показва показалеца/. Другите пръсти са подчинени, това е най-голямия брат. Бащата,палецът,казва: „Сега вие мълчете, брат ви да се покаже“. Палецът казва: „Аз съм първият“. Този, средният пръст, казва: „Не е справедлив, чакай да му кажа, че не е справедлив“. Палецът е бащата, тези са синовете. Щом вие не сте разположени, не считайте, че неразположението е ваше. Нито разположението е ваше, нито трудолюбието. нито леността са ваши – те са чужди капитали. Онзи вол с остена подир него е трудолюбив, но остен има. Хубавите условия не са ваши. В дадения случай считам, ако вие може да премахнете вашата леност, то е ваше. То сте вие тогава. Вие сте там. Щом леността седи, вас ви няма никъде. Ако не си трудолюбив и го извикаш, там си. Като премахнеш леността и извикаш трудолюбието, там е силата на човека. Защо ти е дадена леността? – Да я премахнеш, да видиш колко си силен. Да извикаш трудолюбието. Когато го извикаш, ти си силен, ти си човек, който мислиш.

Каква задача сега да ви задам? За една цяла седмица да се разговаряте с леността. Щом дойде леността да ѝ държите лекция. На леността една лекция да държите. На студенината да правите метеорологически изследвания, да видите колко градуса е. Да видите каква е топлината и какъв студ имате. Голямата горещина и големият студ еднакво действуват. И при двата случая става изгаряне. Ако има студ от -40, -50, -60, -100 градуса, ако пипнеш ще изгориш както когато е горещо. Голямата топлина и големия студ еднакво действуват. Онова, което не изгаря при студа и топлината, то е нормално. Това, което не гори, не изгаря то е нормално. Приятно е, че нещата не изгарят. Тогава ония състояния, в които вие не изгаряте, те са приятни. Всяко неразположение е изгаряне. Вие казвате: „Много ме накърни“. Това е изгаряне на чувствата. Същият закон: Там дето чувствата не се накърняват, там дето мислите не се подпушват, там е естественото положение. Там дето чувствата се накърняват то е неестествено положение, всички останали неща са посторонни. После, някой път се поддавате на внушение. Ти седиш и казваш: „От мене човек няма да стане“. Тази мисъл ваша ли е? – Не, тя е чужда мисъл. Мене ми разправяше един български студент, който учил в Америка. Един ден се отчаял и мислил да се самоубие. Седи си в стаята и чува по едно време, че някой пее една песен, в която се казва: „Където и да си, за тебе мисля“. На английски пее и казва: „Където и да си, за тебе мисля“. И този студент казва: „Аз като чух тази песен, смени се моето състояние, веднага дойде тази мисъл: Където и да си за тебе мисля“. Казва: „Където и да съм, Господ за мене мисли“. Ето правото схващане. И други думи имала песента, не завършвала с това: „Където и да си, за тебе мисля“. После чакал да чуе другото, но там свършил. Та този пасаж от песента остава в ума му. Казвам: Онзи пасаж, който остава във вашия ум е най-добър. Не търсете другото, спрете се върху пасажа. Всичко е за добро. Страдаш, дойде ти мисълта: „Всичко е за добро“. То е най-важното. Трудиш се много, казваш: „За добро е“. То е най-важното. Че много си работил, не е в многото работа. Малката работа е приятна работа. Малките работи са приятни. Ако ви дам една малка хапка, приятна е, че може да я опитате. Ако ви дам цял един самун, може ли да го опитате такъв голям? Малкото винаги може да опиташ, голямото не винаги може да опиташ. Казвам: Затуй в природата има един закон – Бог ни дава малките неща, които опитваме, защото всичките големи неща са градени върху малките. Каквото е малкото, такова е и голямото.

Тогава напишете една поема, един куплет за мързела да го възпеете. Напишете нещо за мързела. Какво друго има още да напишем за мързела, как се казва мързела на френски, на италиански. На английски казват „лезе“, значи лази. Там дето англичанинът е мързелив, българинът се движи. МЪР-ЗЕЛ, „мър“ – значи мърмори, „зел“ – значи взел. Тогава мързеливият се лекува: Не мърморете и не вземайте. В ума си дръжте една идея. Дръжте в ума си по-учените хора, по-напредналите, понеже те са стимул. Трябва да държиш пред себе си една свещ, за да можеш да четеш. Напредналите хора, учените хора вземам в правата смисъл. Те са свещи, те са подбудителна причина. Ако в ума си не държиш учените хора постоянно, но като извор. Като видиш някой учен човек, който е интелигентен, един–двама най-малко, дръж, за да ти бъдат стимул. Като си ленив дръж в ума си някой учен човек. Ученикът по музика винаги трябва да държи някой музикант, който свири хубаво. Туй ще те въодушеви. Ако държиш в ума си хора, които свирят по-лошо от тебе, те не може да те стимулират. Има хора, които предават един стимул. Дръжте ги в ума си. Учените хора са един стимул. Те не са били отначало така учени, но са били прилежни. Искате да бъдете добри, дръжте в ума си добрите хора. Искате да бъдете умни, дръжте в ума си умните хора. Искате да бъдете силни, дръжте в ума си силните хора. Искате да бъдете богати, дръжте в ума си богатите хора. Във всяко едно отношение, каквото държиш, такъв и ставаш. Законът е такъв. Хората, за които мислиш, ти се свързваш с тяхната мисъл. Търсете добрите, умните хора по целия свят, свържете се, дето ги намерите. Място и пространство няма.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

Най-често използвани думи в беседата: може, има, казва, човек, сега, ум, почва, хора, път, зърно, дойде, измерение, аз, казвам, четвъртото, искате, всичко, линии, страдания ,

Младежки окултен клас , София, 10 Декември 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder