НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Неизменни величини

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Неизменни величини

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, любов, има, живот, свят, себе, хора, земя, всичко, добре, светлина, вяра, божие, истина, условия ,

 Утрини Слова , София, 5 Декември 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 3 глава от I. послание на Иоана.

Един от въпросите, които засягам, се отнася до повдигането на човешкото съзнание. Често се говори и за вярата, като движение на духа. Говори се и за светлината, която постоянно приижда. Ние живеем в епохата на зазоряването. Ще дойде изобилната светлина, ще станат нещата ясни. И животът не може да се разбере, докато нещата не са ясни. Плодовете зреят при светлина и топлина. Ако нямаше светлина и топлина на земята, нямаше да има никакъв живот. Същият закон се отнася и до човешкото съзнание. Човек трябва да роди, за да се проявят плодовете на духа. Добродетелите – това са плодовете на духа. В случая, любовта играе роля на топлина, мъдростта – на светлина, която възраства нещата. Истината заема средно положение между любовта и мъдростта.

Мнозина гледат на процесите като на механически прояви както на часовника, който, веднъж навит, продължава да работи известно време. – Кои процеси са механически и кои – органически? – С време[то?], механическите процеси се изхабяват, а органическите – растат и се подобряват. Например, зреенето на плода е органически процес: първо плодът е зелен, а после узрява. И в живота има механически работи, които заблуждават, и органически, които възрастват. Механически неща са желанията на човека да се облича добре, да има хубаво жилище. Това не са съществени неща, те са временни, преходни. Пролет гората се облича в нова премяна за няколко дена. Обаче, за да си създаде човек характер, да възприеме и приложи една нова мисъл, нужно е време. Да се научиш да живееш добре и това е дълъг процес. Да свириш на цигулка и това е дълъг процес. Да взимаш чисти, верни тонове и това не е лесно. Освен вътрешните фактори, в самия човек има и външни фактори – влагата, крайната суша, които влияят върху цигулката. И нервната система в човека не е всякога еднакво издръжлива: някога нервите се съкращават, т. е. свиват, а някога се разпущат, т. е. удължават. Често свириш и си недоволен от свиренето. – Защо? – Нямаш достатъчно енергия в себе си. Музиката се проявява чрез душата. Значи, душата ти не те кредитира, не ти дава енергия. Ако свириш на орган, трябва да вкарваш вътре повече въздух. Няма ли достатъчно въздух, тоновете не излизат добре.

Вяра е нужна на човека. За да вярва, той трябва вътрешно да се хармонизира. Учениците Христови се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, придай ни вяра!“ – Вярата се придобива със светлина и топлина. В известни случаи, вярата е храна за човешкия ум. Ако не се подхранва с вяра, умът не може да расте и да се развива. – Защо трябва човек да вярва? – Много естествено, без вяра той не може. Както не може без въздух, вода, храна и светлина, така не може и без вяра. Ще дишаш въздух, ще пиеш вода, ще приемаш храна и ще възприемаш светлина, за да мислиш. На физическия свят е потребна храна, в духовния свят е потребно дишане, а в Божествения свят – мислене. Ако на физическия свят не ядеш, не можеш да живееш; ако в духовния свят не дишаш, не можеш да живееш; и ако в Божествения свят не мислиш, не можеш да живееш. В Божествения свят не съществуват ядене и дишане; там има вяра и надежда. Вярата отговаря на дишането, а надеждата – на яденето. Мисленето отговаря на любовта.

С физическото си тяло човек е нагоден за физическия свят. Ако с това тяло влезе в духовния свят, той ще се намери в голяма мъчнотия. Такова е положението на рибата, която напуща водата и влиза в по-рядка среда – във въздуха. Тя ще се стреми да се върне назад. На земята човек по-лесно може да разбере духовния свят, отколкото като влезе в него. Влезе ли в духовния свят, той ще изгуби съзнанието си, както рибата във въздуха. За да живее, рибата трябва да се върне във водата. В това отношение, земята е училище, което подготвя човека за другия свят. Като се подготви на земята, човек ще знае вече, как да живее в духовния свят. Детето се подготвя за живота на възрастния, а възрастният – за живота на стария. Старият казва: Остарях. Той иска да каже, че е отслабнал, изнемощял. – Това не е старост. Светът се нуждае от стари, т. е. от умни хора, а не от слаби и немощни. Умните хора движат света напред, а възрастните прокарват бъдещите реформи.

Днес всички очакват подобрение на света. И това ще дойде, но първо, човек трябва да внесе подобрение в себе си, да направи реформи в своя вътрешен живот. – Кога ще стане това? – Човек не трябва да изпуща нито един ден, да не внесе нещо ново в съзнанието си, колкото и да е малко то. – Защо се обезсмисля животът ни? – Защото сте престанали да внасяте новото в съзнанието си. Красотата и смисълът на живота се заключават в това, всеки ден да правите някаква реформа в своето съзнание. За да работи в света, човек трябва да разполага с известно количество светлина и топлина. Не можеш да работиш, ако нямаш вяра и надежда. Не можеш да работиш, ако нямаш и любов в себе си. Значи, надеждата, вярата и любовта осмислят живота. Лесно се говори за това, но опитности са нужни. Знаете ли, какво значи, да посветиш живота си на Бога, да прекараш в пустинята цели 20 – 30 години, и в края на живота си, да бъдеш поставен на тежък изпит? Ти мислиш, че всичко си изгубил, нямаш почва под краката си; изпитваш също пълно недоволство от себе си, поддаваш се на лоши мисли и чувства, не знаеш, какво да правиш. Чудиш се, отде дойде това изпитание и как да се справиш с него. То е порой, който носи калта на живота. Десетки години си обработвал своята нива и в един ден пороят завлича всичко.

И човешкият живот се осакатява от калта на пороя, от топенето на снеговете, от голямото наводнение. Затова се казва: Не стой на брега на реката, която приижда. Качи се на върха, на високо място, да не те засегне. Като забогатее, човек се отпуща, повече пари пилее, яде повече. Да се пази, че пороят иде. Има един природен закон, според който, никой няма право да изразходва повече енергия, повече пари, отколкото е нужно. Друг закон: Никой няма право да икономисва и това, което му е нужно. Ако яде повече, отколкото трябва, ще затлъстее; ако яде по-малко, ще изсъхне. Хигиената на живота изисква от човека да бъде умерен и в яденето, и в чувстването, и в мисленето.

– От какво се нуждае сегашният човек? – От вътрешна наука за развитие на душата. Всеки трябва да си даде отчет, с какво знание разполага и как може да го приложи. Освен това, той трябва да знае, каква е неговата вяра и доколко може да разчита на нея. Питам: Можете ли, като минавате през изпитания, да не се усъмните? Много хора ще ви кажат, че сте на крив път, че сте заблудени. На тях ли ще вярвате, или на себе си? Ако духът в човека е силен, той ще издържи на изпитанията; ако не е силен, ще тръгне по общото течение на живота. Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на развитието си. Тогава той нито ще се надценява, нито ще се подценява. Обикновената трева не може да се сравни с едно цвете, с една ябълка или круша. Добре е понякога човек да се сравнява с другите. Как ще се сравниш с другите, ако стоиш по-високо от тях? На физическия свят една чешма се сравнява с друга, първо, по количеството на водата и по нейните качества. По същия начин, и човек може да се сравнява, а именно, по светлината, която излиза от него. В известни случаи, човек излъчва от себе си светлина и топлина. Ти си изпратен на земята да работиш, а не да живееш за себе си. Ръцете, краката, очите и останалите органи имат смисъл, когато пребъдват в самия организъм и изпълняват своите функции.

Някога хората на земята са щастливи, а някога – нещастни. Ние сме дотолкова щастливи, доколкото изпълняваме волята Божия. Затова, всеки трябва да бъде готов да служи. Това не е нещо, което може да научиш отвън, то е вътрешно проявление, присъщо на всекиго. Едно е опасно, че животът постепенно се обезсмисля. Казваш: Трябва да живея. Всеки повтаря тази мисъл. Същото повтаряне се явява в музиката: Трябва да пеем! – Трябва да пеете, но не пеете. Кой ще ви научи, как трябва да пеете? Думата „трябва“ не учи човека. Казваш „трябва“, но с това си оставаш. Тази дума означава, че изтребваш нещо. Значи, немузикалното в човека да се изтреби, да се изхвърли навън.

Казваш: Вярвам. Коя е подбудителната причина за твоята вяра? Вярваш в един човек, защото е богат, учен или силен. Ако не е богат, няма да вярваш в него. Ако не е учен или силен, пак няма да вярваш в него. Ако живее, ще вярваш, че е жив. Ако е умрял, ще вярваш, че е умрял. – Кое е същественото в човека, на което всякога може да се вярва? – Три съществени неща има в човека, на които всякога можеш да вярваш. Ти вярваш на неизменната любов в душата му; на неизменното знание и мъдрост в ума му и на неизменната истина и свобода в неговия дух. Неизменните величини в човека са любовта, мъдростта и истината. Те представят Божествения живот. За какво те обичат хората? – За любовта в тебе. За какво те почитат и уважават? – За мъдростта в тебе. За какво те ценят? – За истината и свободата в тебе.

Казвам: Турете здрава основа на живота си. – Нямаме ли основа? – Имате, но основата ви не издържа на бурите и изпитанията в живота. Турете за основа на своя живот трите неизменни величини – любовта, мъдростта и истината. Казваш: Здрав съм, силен съм, богат съм – ето основата на моя живот. – Здравето на човека може да се отнеме; силата му може да се отнеме; богатството му също може да се отнеме. Де остава неговата основа? И животът на човека може да се отнеме. Животът е резултат на любовта. Който придобие любовта, той става безсмъртен. Значи, от човека зависи да живее, или да умре. Казвате: „Бог е Любов.“ – Това е живот вечен, да позная Бога като Любов. Познали ли сте любовта? Любовта се познава по едно качество: тя побеждава смъртта. Ако един човек те хване и те удуши, ти нямаш любов. Ще кажеш, че Бог изпратил този човек да те удуши. – Бог не благоволява в смъртта на човека. Значи, друго същество, което има някакъв интерес, му отнело живота. – Добре е да отиваме на онзи свят и да се връщаме, когато пожелаем, като у дома си. – Това е заминаване, не е смърт. Човек си заминава, когато е свършил известна работа на земята. Някога заминава и без да е свършил нещо.

Казано е в Писанието: „Лукавият рикае, за да погълне някого.“ Това показва, че човек има много неприятели, с които трябва да се справи. Като не знае причината за своите мъчнотии, човек става недоволен и търси причината в баща си, в майка си, в брата си или сестра си. – Отвън никой не е причина за неговите мъчнотии. Утре и ти ще станеш баща или майка. Можеш ли да кажеш, че ти си причина за мъчнотиите на своя син? Причината за мъчнотиите и страданията на хората е в неизпълнението на Божията воля. Човек туря своите възгледи, своите мисли и желания, своите плодове на първо място. Щом дойде да изпълни волята на Бога, тя остава на последен план. Сегашните хора са установени в своите възгледи, затова мъчно разбират. Аз не искам да кажа, че те не живеят добре. Този въпрос не го разглеждам. – Защото, ако кажа, че хората не живеят добре, това не е от днес. От 8,000 години те не живеят добре. Ако живееха добре, нямаше да има затвори и бесилки, лоши мисли и чувства, лоши постъпки. В който дом влезеш днес, по лицата на всички виждаш сенки. Влезеш в черква и там има сенки – и проповедникът, и слушателите му имат сенки, була на лицата си. Казвате: Този е голям грешник, онзи е малък грешник. Големите грешници се родиха от малките грешници, а не от големите. Дебелото, голямото въже се прави от малки, тънки въженца. Като се съединят, тънките нишки образуват дебел конец. В малките грешки се крият възможности за големите грехове. Значи, и грехът расте.

Обикновено, хората се оправдават за постъпките си и казват: Ние сме големи грешници. Не е въпрос, дали сте големи, или малки грешници. Важно е, зародишът на греха да не е във вас. Може да имаш само една въшка в главата, но в кратко време тя се размножава извънредно много. Аз ви навеждам на тази мисъл, за да разсъждавате. Като влезе в духовния живот, човек започва да мисли криво. Той гледа на себе си като на праведник, а на другите – като на грешници. Не се заблуждавайте. И светските, и духовните хора живеят на земята, само че условията на духовните са по-добри. Идете между светските хора, да видите, как живеят те. Не зная, дали има истински праведни между духовните. Влезеш с жена си в трамвая, едва намерите място да седнете. Трамваят е препълнен с хора. От едната и от другата ти страна седят чужди жени. Тясно е, бутате се, но какво да се прави! Жена ти е ревнива, недоволна е, че си между две чужди жени. Веднага в ума й се явяват лоши мисли. Праведна ли е тя? Праведен ли си ти? Тебе може да ги е приятно, но жена ти е недоволна. Има ли престъпление в тази приятност?

Да дойдем до истината. Влизаш в една градина с много цветя. Приятна ти е миризмата им. Бог е създал обонянието да усещаме приятните и неприятни миризми. Има цветя, на които миризмата е много силна, които произвеждат обратно действие върху човека. Какво ще кажете в такъв случай? Ще благодариш и за приятната, и за неприятната миризма. Какво ще кажеш, ако от двете ти страни са седнали две жени? – Пак ще благодариш. Ако ти е приятно, ще благодариш, че си видял две хубави картини. Ако не ти е приятно, ще помолиш Господа да подобри тези картини. Това ще кажеш сам на себе си, а не гласно. В себе си ще бъдеш абсолютно искрен, без никаква бяла или черна лъжа. Тя може да мине край тебе, като муха, но ще я оставиш вън. Какъв ще бъде животът ви, ако бъдете искрени и истинолюбиви? При това положение, жената никога няма да подозира мъжа си, нито мъжът – жена си. Когато мъжът и жената са при едни условия, т. е. на еднакъв уровен на развитие, изкушението никога не може да дойде. Днес повечето хора се заблуждават от външността на нещата. Не се заблуждавайте от външността. В нея няма никаква реалност. Мислите ли, че ако носите торба със злато, вие сте забогатели? Ако слугата носи пари в банката, негови ли са те? И в религиозния живот има външно позлатяване. Не се заблуждавайте! Изпитанията са дадени за онези, които не мислят. Бог не обича лъжата. Има позлатени хора, има хора от злато. У Бога, обаче, всичко е истинско злато, всичко свети. Праведните хора в света са такива отвън, те са само позлатени. Като ги постави на изпит, Бог казва: Изтрийте ги, да видим, кой е истински праведен. Който не се изтрива, той е от чисто злато; който се изтрива, турят го настрана. Следователно, изпитанията в живота идат, за да се провери, кой е позлатен, и кой е от чисто злато. Тези, които са от чисто злато, остават на работа. Аз си служа в химията с термините: метахимия и панметахимия. В тях няма лъжа. В обикновената химия има верни и неверни неща, относителни и абсолютни. В метахимията може да има малко заблуждения, но в панметахимията всичко е абсолютно вярно. Химията е за децата, метахимията е за възрастните, а панметахимията – за старите.

Като сравнявам проявите на човека, казвам: Има три вида християни – обикновени християни, метахристияни и панметахристияни. Метахристиянинът е добър човек, а панметахристиянинът е съвършен човек. Казваш: Аз съм християнин. – Трябва да придобиеш още две имена: мета и пан. Да бъдеш панметахристиянин, значи, да станеш господар на себе си, на своя ум и сърце, да не може никой да те изнуди. Мета значи да се мяташ над всичко, да си над условията. Кой плувец е добър? – Който е над водата. Остане ли под водата, неговият живот е свършен. Следователно, вместо християнин, метахристиянин и панметахристиянин може да турите други имена: човек на истината, човек на мъдростта – мета и човек на любовта – пан. Как ще съедините тези три неща в едно? Човек може да бъде още физик, метафизик и панметафизик; математик, метаматематик и панметаматематик.

Като държа беседите си и после ги чета, виждам, че окръжаващата среда е оказала влияние върху тях. Всяка среда оказва влияние на човека. И коренът, като влиза в земята, се влияе от условията. Някога той взема различни посоки, за да избегне препятствията, които среща на пътя си. Не се чудете, защо коренът на някое растение е изкривен и набръчкан. Той е срещнал препятствие на пътя си. Човек не трябва да се заблуждава, да мисли, че може да работи при всички условия на живота. Как ще говориш вън, при 25° студ? Как ще свириш вън, при 25° студ? За да свири цигуларят добре, салонът трябва да е отоплен, да има добра акустика. Човек може да работи при добро разположение на ума, на сърцето, на цялото тяло.

Всяко нещо се изявява при специални условия. Четете, например, посланията, без да знаете, при какви условия са писани. Това е от особено значение. Иоан е писал при едни условия, Петър – при други условия. Старият завет е писан при едни условия, а Новият завет – при съвършено други условия. Всеки ден си носи специфични условия и специфични блага. Всеки, според разбирането си, ще използва благата и условията на деня. Казвате, че всичко зависи от любовта. Да, но любовта трябва да се изяви. Ще обичаш себе си и ближния си, ако обичаш Бога. Можеш да обичаш хората, ако си изпълнил Божията воля. Любовта подразбира изпълнение на Божия закон. Без Божията Любов законът не може да се изпълни. Без Божията Мъдрост законът не може да се изпълни. И без Божията Истина законът не може да се изпълни. Изявяването на живота произлиза от Божията Любов, от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Те трябва да бъдат в нас.

Когато Иоан говори за вярата, надеждата и любовта, той има предвид Божията Любов, защото тя разрешава най-мъчните задачи. Истината иде да оформи нещата, да им предаде красив вид. Любовта работи отвътре. Нейните дела са невидими. Като дойде знанието, тогава човек вижда, какво е направила Любовта за него. Детето разбира ли, какво прави майка му за него? То вижда, че тя го къпе, облича, храни, носи на ръце, но защо прави това, то не знае. Един ден, като порасне и придобие знание, то ще разбере, защо майка му се е грижила за него, защо го е носила на ръце. Дете, което не е носено на ръце от майка си, губи нещо ценно. Ще кажете, че това не е важно. Не е така. Майката предава нещо на детето си. Ако в големите си мъчнотии не сме на ръцете на Бога, и Той не ни носи, много сме изгубили. Ако не минаваш през големи страдания, никога твоята майка няма да те носи. – Кое дете носи майката? – Слабото и болно дете. Докато страда, детето се нуждае от майка си. Докато страда, човек се нуждае от Бога. – Защо идат страданията и изпитанията в живота ни? – Кажете, какво трябва да ви се даде вместо тях? – Защо трябва да се храним с хляб? – С какво друго ще се храните? Заместете хляба с друго нещо, и вижте, какъв ще бъде животът ви. Вие сте в това положение, благодарение на хляба. Преди употребата на хляба, животът е бил много тежък. С употребата на хляба, животът се е подобрил. Някога месоядните животни са били повече, отколкото днес. В бъдеще, когато животните и хората се нагодят повече към хляба и растителната храна, месоядните животни ще се намалят. – С какво трябва да се храни човек? Когато сатаната каза на Христа „Като си Син Божи, превърни тези камъни на хляб“, Христос му отговори: „Казано е, че не само с хляб ще се храни човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“

Христос показа на човечеството, коя е истинската храна. Един ден душата ще се храни само със Словото. Който се храни със Словото Божие, всякога ще бъде здрав. Ако не се храни със Словото, ще боледува. Следователно, ако боледувате, ще знаете, че не се храните със Словото Божие. Ако ви е дадено недостатъчно количество, увеличете Го. Като се храниш със Словото, ще придобиеш любовта. И тогава, като ти се случи голямо нещастие или изпитание, не се разколебавай, но си кажи: Не зная, защо Бог ме изпитва, но зная, че това е за добро. Даже и Христос дойде на земята да разреши един важен въпрос. Защо трябваше да бъде Той разпнат? За всичко Той казваше: Така трябва да бъде! Впоследствие, Христос разбра, защо трябваше да мине през тези изпитания. Като мина през изпитанията, като пострада, Христос научи много неща. В първо време Му бяха неясни. Не мислете, че с ума си можете всичко да разрешите. Любовта се познава по това, че при всички противоречия и недоразумения между хората, никого не съди. Тя не казва, че този или онзи не е прав. Гледа на всички хора, като на удове от един общ организъм. Онези, които имат по-добро разбиране, по-малко грешат. Който има по-малко любов, повече греши; който има повече любов, той по-малко греши. Същото се отнася и до мъдростта, и до истината. Това е закон. Ако любовта намалява, и животът намалява; ако любовта се увеличава, и животът се увеличава. Любовта изключва всички противоречия. Тя е велика сила, която се справя с всичко.

Баща си, имаш две деца, но едва свързваш двата края. Едното дете, по невнимание, счупва една стомна. Ти набиваш детето, като му казваш: Не знаеш ли, че съм беден, нямам пари. Как ще купя друга стомна? Ако беше богат, щеше да кажеш: Няма нищо! Ще купим друга, по-хубава стомна. Изобилието, богатството лесно разрешава противоречията, но не е така със сиромашията. Често наблюдавам, как някой ходи натук-натам, и все за счупената стомна говори. Казвам: Беден е този човек. Обаче, богатият нищо не говори за счупената стомна. И на вас казвам: Служете си със същата мярка, за да познаете, богати ли сте, или бедни. Ако говориш постоянно за счупената стомна, беден си; ако не правиш въпрос за стомната, богат си. Детето ти не е твой слуга, от тебе е излязло. Ако имаше любов, частите на счупената стомна щяха да се съберат по панметафизичен начин. Това е изкуство, това е наука. Ако се приложи, стомната ще стане по-хубава, отколкото е била. Това е за далечното бъдеще, когато завършите развитието си на земята. Сега можете да имате особено мнение по този въпрос, но в бъдеще сами ще проверите това.

Помнете: Любовта разрешава всички противоречия. Без нея животът не може да се оправи.

Мъдростта се справя с противоречията на ума.

Истината се справя с мъчнотиите на човешката воля.

Вложете надеждата за основа на земния живот.

Вложете вярата за основа на духовния живот.

Вложете любовта за основа на Божествения живот, и всичките работи ще се наредят.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

10. Утринно Слово от Учителя, държано на 5 декември, 1937 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, любов, има, живот, свят, себе, хора, земя, всичко, добре, светлина, вяра, божие, истина, условия ,

 Утрини Слова , София, 5 Декември 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder