НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Малките заповеди

Малките заповеди

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, има, себе, аз, сега, всички, време, можеш, мисъл, може, искаш, бъде, веднага, добре, живот, добра, бъдеш, дойде ,

Неделни беседи , София, 28 Ноември 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета само няколко стиха от пета глава от Евангелието на Матея, от 17 стих надолу.

Духът Божи.

Съществуват малки и големи заповеди, малки и големи правила. Сега ще гледам да направя беседата си малко разнообразна, защото еднообразието убива човека. Често религиозните беседи стават еднообразни, а с еднообразието нищо не се постига. Да бъдеш еднообразен, това е най-лесна работа. Обаче, модерно е да бъдеш разнообразен. И в това отношение нашият век е крайно взискателен. Днес е мъчно да говориш или да бъдеш художник, музикант, писател, архитект, адвокат, съдия, майка, баща или какъвто и да е. Във всички случаи ти си изложен на критика, и то на ужасна критика. Като видят някое момиче, веднага ще кажат: „Тази дъщеря чия е?“ Веднага ще поставят майката на критика. „Ами тези деца чии са? Тези ученици чии са?“ И учителите, и художниците – всички са изложени на критика. Като посещавам художествените изложби, аз виждам как трепти сърцето на художника и току се навъси. Веднага сърцето на художника трепва. Отивате да слушате някой цигулар, и там има критика. А сърцето на цигуларя трепери ли, трепери.

Казвам: От всички се изисква голяма разумност, умни да бъдете. При сегашните условия не се живее лесно. Дошло е време, когато човек трябва да тегли думите си. Всяка дума, която той изказва, трябва да я тегли. Като дойде да кажеш една дума, преди още да си я изказал, трябва да я туриш на везните, да я претеглиш по английски. Защото излезе ли човек да говори, без да контролира думите си, ще бъде поставен на страшна критика. Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н. Когато говори, човек трябва да бъде много внимателен. Не само това, но хората са научили по почерка да познават характера ти. Като намерят почерка ти, ще те критикуват, ще определят характера ти. По почерка може да се познае дали си щедър или си скръжав, как вършиш работата си, учиш ли се добре или не, умен ли си или глупав и т.н. Що се отнася до човешкия характер, всичко е написано в почерка му.

Сега да оставим това настрана. Това са отрицателни черти в живота. В критиката няма никаква философия. Тя е еднообразие. Ще казват за някой човек, че бил лош или че не постъпвал добре. И ще го повтарят няколко пъти. Това не е никаква наука, това е еднообразие. Или ще казват за някого, че не знае да свири. Това е еднообразие. Друг не знаел да рисува. И това е еднообразие. Добре е, като видите картината на някой художник, да намерите добрите ѝ страни – да кажете, че очите на картината са хубави, или носът ѝ е хубав, брадата също е хубава със своите линии и т.н. При това положение има върху какво човек да говори. Това е наука. А то е лесно да кажеш, че картината не струва. Това е като капелмайсторът, да махне с пръчицата си. Но и капелмайсторът не маха току – така, и той спазва известни удари. Има един, два, три, четири, пет, шест и повече удара. И капелмайсторът трябва да знае кога, колко пъти трябва да удари и колко време да трае всеки удар. Не е само в махането, но има начин на това махане. И капелмайсторът може да бъде критикуван. Той трябва да знае да командува нотите. Като види, че някой от музикантите не се отнася добре с някоя нота, той ще му каже: „Ти не се отнесе правилно с еди-коя си нота, скоро да се върнеш назад.“ Ако не се отнесе правилно, отново ще го върне. Ако някой иска да стане музикант, какво трябва да прави? Когато някой иска да стане музикант, аз не го съветвам веднага да иде на училище. Не, първо той трябва да ходи да слуша разни музиканти или певци, да се събудят в него музикалните енергии и след това да отиде на училище. Това подготвяне може да трае една – две години, но непременно ученикът трябва да мине в подготвителната работа. Всеки цигулар или певец все предава нещо от себе си на своите слушатели. Ще кажете, че човек трябва да бъде даровит. Право е, че човек трябва да бъде даровит, но ако няма условия тази дарба да се развива, той ще остане в положението, в което първоначално е бил. Ябълчната семка е даровита, има в себе си условия да излезе добра ябълка, но ако не се посади в земята и не израсте, и след това, ако Слънцето не я грее известно време, нищо няма да излезе от нейната дарба. Следователно, който иска да развие музиката в себе си, той трябва да се излага не само на едно музикално слънце да го грее. Много музикални слънца трябва да го греят и от всяко едно слънце да получи по нещо.

Сега аз няма да се спущам във философия, да развивам този въпрос, защото има неща, които непременно трябва да се проверят. Ако искаш да бъдеш здрав, не търси лекари, но ходи да търсиш здрави хора. С това не искам да кажа, че лекарите не са на място. На мястото си са лекарите, поне те могат да помогнат на човека, когато той се намери в трудно положение. Те са професори. Ако търсиш здраве, намери някой здрав човек и се ръкувай с него. После намери друг здрав човек, разговори се с него и т.н. Като срещнеш десетина здрави хора и с всички се ръкуваш, най-после ще приемеш нещо от тяхното здраве. Всеки здрав човек предава нещо от себе си на болните. Следователно, здравите трябва да се ръкуват с болните, а болните – със здрави. Това е икономията на природата. Следователно, когато болният се ръкува със здрави хора, той взима оттук, оттам по нещичко, по един, два, три, десет, сто, докато образува един малък капитал в себе си. Обаче, ако човек не употреби на място Божествения капитал, който му е даден, ще му искат сметка, ще го държат отговорен. Пък и болният ако харчи безразборно, ще му се държи сметка. Ако искаш да станеш художник или да развиеш в себе си какво и да е изкуство, иди да търсиш такива хора, които са гениални в дадена област. Ако искаш да станеш добър човек, търси добри хора, не само в България, но по целия свят. Като намериш десетина добри хора и направиш връзка с тях, и ти ще станеш добър.

Сега мога да ви дам ред още наставления. Представете си, че сте беден, нямате пет пари в джоба си, а искате да станете богат човек. Тръгнете из целия свят – в Англия, Америка, във Франция, в Германия, да намерите богати хора и с тях да дружите. – „Като нямам пет пари, как ще тръгна да пътувам от една държава в друга?“ – Това можете и мислено да постигнете. Или купете си портретите на видни милиардери в света и ги наблюдавайте. Ако искате да станете художник или музикант, купете си също портретите на великите музиканти и художници, поне на десетина от тях, турете ги на масата си и всяка сутрин като ставате, гледайте ги и си кажете: „И аз бих желал да стана виден художник или музикант като вас.“ Като се свържете с техните портрети, няма да мине много време и те ще оживеят за вас. Ако не можете да си купите портрета на някой виден човек, накарайте някой ваш близък художник да го нарисува с блажни бои. Така да го изучавате и да се свържете с него. Ако и това не можете да постигнете, тогава, като си лягате вечер, помолете се да сънувате някой виден човек и да се разговорите с него. Да сънувате един велик човек, това е нещо повече, отколкото да го срещнете в будния си живот. Мнозина мислят, че сънищата са забавления. Не, често сънищата са по-реални от действителния, будния живот на човека. Чрез сънищата човек придобива някога много повече нещо, отколкото в будния си живот. После, не се смущавайте, че сте срещнали на пътя си маймуна, или кон, или вол, или петел, или кокошка, или паяк, или паун, или някаква мечка. Не бързайте изведнъж да си давате мнението за тях. Магарето е една щастлива страница от живота на човека. Вълкът е друга щастлива страница от живота на човека. Като видиш едно дърво, било череша, слива, праскова, круша, лимон, портокал, всички плодове изобщо са късмет, една щастлива страница от живота на човека. Каквото срещнете на пътя си (мислете), че то представя една от щастливите страници на вашия живот. Че някоя страница била червена или жълта, това да не ви смущава. Тези дни, както се хранихме, донасят ми три ябълки. Поглеждам една от тях и се усмихнах. Гледам едната ѝ страна е червена, а другата жълта. Взех тази ябълка и разправям, защо е станала от едната страна червена, а от другата жълта. Като видяла Слънцето за пръв път, тя се засрамила и станала червена. Нейната сестра, като видяла Слънцето за пръв тът, тя се свила и станала жълта. Значи, едната като се засрамила, придобила живот. А другата като се свила, станала жълта. После разрязах ябълката и си казах: Първо ще изям червената част, да опитам живота, а после ще опитам жълтата половина на ябълката. Ще кажете: „Какво се ползува от жълтата или червената половина на ябълката?“ В ябълката има отлична философия, отлична идея има в нея. И тя има добри черти. Вие не сте изучавали ботаниката в нейния вътрешен смисъл, не само това как растат и каква форма и строеж имат, но и техния произход да знаете, защо са дошли на земята. Тогава ще видите, че всяко едно растение или дърво, не е само така дърво, както го виждате, но че те крият нещо дълбоко в себе си. Ако отидете там горе, дето е мястото на ябълките или на други плодове и растения, отдето те са дошли, ще видите, че там те са много умни, те са цели философи. Понякога те са по-умни и от най-умните философи на земята. Последните даже не могат да се сравнят с тях. Като погледнете една ябълка, виждате какъв цвят, какъв аромат имат те. Ако искаш да придобиеш маниери, да имаш добра обхода, яж ябълки. Те предават нещо в характера на човека. Който иска да бъде всякога добре, спретнато облечен, с чисти дрехи, нека да яде ябълки. Ако искаш да развиеш ума си, да придобиеш по-голяма интелигентност, яж круши. Ако искаш да добиеш вяра, яж сливи. Ако искаш да се усили надеждата ти, яж череши. Черешата крие в себе си запас от онази енергия, която подхранва надеждата в човека. Значи, черешата подхранва нашето сърце. Оттук вадим заключението, че плодните дървета са дошли на земята в помощ на човешкото развитие. Следователно, добре е всеки дом, всяка градина да има по няколко плодни дървета и то разнообразни: череши, ябълки, круши, сливи, праскови. Ако не много, то поне две, три, но да бъдат разнообразни. Същевременно, добре е в градините си да имат и различни цветя: сини, червени, жълти, розови, зелените действуват отлично. Ако някой намира, че е груб, че няма добри маниери, нека си има една градинка, в която да отглежда различни цветя, те облагородяват човека и внасят мекота в характера му. Цветята имат лечебно действие. Ако аз съм един лекар, като дойде някой болен при мене, първата работа, като първа рецепта, която бих му предписал, ще бъде да го накарам да си посади в градината един карамфил или една роза или друго някакво цвете и да го полива редовно, да му се радва. Той няма да усети как краската на това цвете ще влезе в него и ще почне да му действува. Когато човек се обезсърчи или уплаши от нещо, в него веднага изчезва червеният цвят. Той постепенно започва да пожълтява.

Казвам: Природата е един велик институт, един великолепен свят, в който всяко нещо е на мястото си. Често вие искате да отидете на небето. Къде е небето? – Тук е небето. Това, което човек вижда, мравите не го виждат. Това, което човек вижда и мисли, рибите нито го виждат, нито са го мислили някога. За рибите това е непостижимо. В това отношение пред рибите хората са Божества. Това, което човек мисли, на ума на воловете никога не би дошло. Те вървят и си казват: „Тежък е животът.“ Така и ние казваме: „Какво представят ангелите? Къде живеят те?“ – Ангелите са при нас. Близо или далеч, това зависи от бързината, с която човек се движи. Значи, близостта е закон на движение. Ако се движиш бързо, ти си близо. Ако се движиш бавно, полека, ти си далеч. На физическия свят разстоянията се определят от бързината на движението. И в умствения свят е същото. Когато ти се движиш с ума си бързо, разстоянието става по-голямо, отдалечаваш се. Щом умът ти се схваща, ти си близо до предметите. Когато се намира пред напреднали същества, човек пред тях не трябва да бъде бърз. Пред тях той трябва да намали, да спре малко движението си. Когато отидеш при прости хора и искаш да бъдеш добър, слез на техния уровен, приказвай на техния език. Бъди на еднакво равнище с тях, не се показвай като някоя висока чукара. Като се поставиш на техния уровен, ще ги зарадваш. Сега и Витоша е полезна за нас, защото е достъпна, защото е близо. Ако беше далеч, тя щеше да бъде недостъпна за нас и нямаше да се ползуваме от нейните енергии. Та казвам: Когато отиваме между хората, ние трябва да бъдем достъпни за тях. Аз имам предвид да бъдем достъпни за умните хора, а не за глупавите. Защо? – Защото умният, когато го срещнеш, той всякога носи едно велико благо за тебе. Ако искаш да придобиеш някакво благо, търси добрите, умните хора, търси художниците, музикантите, учените. Ако имаш да придобиеш някакви опитности, търси простите хора. От тях можеш да придобиеш само опитности. Простите хора сами ще се наложат. И без да ги търсите, те ще ви намерят. Обаче, талантливите, гениалните, великите, умните и добрите хора, вие сами трябва да ги търсите, те няма да ви търсят. Обикновените и простите хора сами ще ви намерят. Няма защо вие да ги търсите. Не се безпокойте дали ще намерите прости и обикновени хора. Те винаги ще бъдат пред вас. Простите хора ще ги срещате толкова много, че понякога ще се отегчите от тях, няма да искате да ги срещате. Великите хора, обаче, рядко се срещат. Вие искате да станете красиви, какво трябва да правите? Търсете красиви моми и вървете постоянно подир тях. Ако аз съм една мома и желая да стана красива, аз ще търся красивите моми в света и ще вървя подир тях, ще гледам как живеят, как се обличат, постоянно ще ги фотографирам. – „Ама с това ли ще се занимавам?“ – Едно зная аз, с каквото се занимава човек, това става. И наистина, вижте един свинар, който 20 години е пасъл свине, в края на живота си и той започва да става като тях. Ако някой се занимавал 20 години с пасене на говеда, в края на краищата и той започва да прилича на тях. Следователно, това, с което човек постоянно се занимава, най-после започва да прилича на него. Забележете, ако мъж и жена са живели дълго време заедно и са станали баба и дядо, в края на живота си те започват да си мязат и стават лика прилика, като два стръка иглика.

Сега аз ви говоря неща, които са верни, не ги измислям. С това аз искам да ви кажа, че вие трябва да използувате нещата в живота, защото, ако не ги използувате, вие пакостите сами на себе си. Вие страдате от неизползувани работи. Ще кажете за някой човек, че не струва да дружите с него. Не е така. Ако един човек за вас няма никакво съдържание, за друг някой има съдържание. Ти можеш да не обърнеш внимание на една ябълка, но Господ отдавна е обърнал внимание на нея. Той отдавна е турил печата си върху нея. Ти погледнеш към едно животно и казваш: „Животно е това.“ Да, но Господ отдавна е турил печата си върху това животно. Той го гледа как върши работата си днес и казва: „Много добре правиш.“ Аз съм гледал внимателно очите, погледа на вола и казвам: Бих желал да имам това, което волът има в своя поглед, в своите очи. Господарят му го бие, а той погледне спокойно, философски, не се навъсва, но си казва в себе си: „Господарю, един ден и ти можеш да се намериш на моето място, тогава ще разбереш как трябва да се отнасяш. Едно време и аз бях като тебе сприхав, но сега уча урока си. Ще се оправя един ден.“ Сега вие веднага ще кажете: „Човек ли е бил някога?“ Питам: Когато един човек не се отнася както трябва, човек ли е той? – „Ама говедо ли съм?“ Ако ти не се отнасяш като човек с любов в пълната смисъл на думата, можеш ли да се наречеш човек? Ако ти не (се) обхождаш с любов като човек, ако не се обхождаш със знание и мъдрост, като човек, и ако не се обхождаш с истина и свобода, като човек, каква е твоята човещина? Човещината се заключава в любовта, която трябва да проявиш към всички. Човещината се заключава в знанието и мъдростта, които трябва да проявиш към всички. Човещината се заключава в истината и свободата, които трябва да проявиш към всички. Не е въпрос към всички еднакво да се проявявате, но трябва да знаете как да се обхождате с всяко живо същество.

Та казвам: „Малките заповеди“. Ще започнете от малките заповеди. „И той, който наруши една от най-малките тези заповеди, и научи така человеците, най-малък ще се нарече в Царството Небесно, а който стори и научи, той велик ще се нарече в Царството небесно.“ – 19 ст. (Евангелие на Матея, гл. 5). Ако ти не можеш да изпълниш най-малките заповеди, и големите не можеш да изпълниш. Някой казва: „Кой ще започва с малките заповеди?“ – Започни с малките заповеди, но свърши с големите. Не започвай с големите заповеди, а да свършиш с малките. Започнеш ли така, ти вървиш в обратния процес. Така гледате и на времето. Някога виждате, че небето се заоблачава и казвате, че денят е лош. Не казвайте, че денят е лош. Като завее вятърът, не казвай, вятърът е лош. Не туряйте в ума си мисълта, че времето е лошо или че вятърът е лош. Казвайте, че всичко е за добро. Ако е студено, кажете, че студът е за добро. Знаете ли какво благо е студът? Когато искат да запазят някои храни или други някакви вещества в прясно състояние, да не се разлагат от топлината, поставят ги в специални хладилници. Следователно, в някои случаи студът е такова благо, каквото е топлината. Но ако постоянно е само студ, тогава се намираме пред едно голямо еднообразие. И топлината, ако е постоянно, и тя е еднообразие. Студът е точно противоположен на топлината, топлината е топла отвън, а студена отвътре, а студът е топъл отвътре, а студен отвън.

Сега това не искам да ви го доказвам, няма защо да се доказва, то е въпрос на опит. Един ден това учените ще го докажат, защото имат възможност да го опитат. Аз харесвам учените в едно отношение: Като започнат да обясняват нещо, те го обясняват така, че става много ясно. Ще кажете, че това е проста работа. Не е проста работа. Как учи майката детето си? В първо време тя не му говори като професора, но му говори на негов език. Постепенно тя отива към по-сложното, започва да го коригира, докато един ден и то започва да говори като нея. Ако умът на човека още не е слязъл на този уровен, на който майката се намира, тя може ли наведнъж да го повдигне? Та всички ония хора, които не могат правилно да се обхождат, в морално отношение те са още деца. Слезте на уровена на децата и каквото те направят, одобрете го. Някое дете счупило една стомна, кажете: „Ще купим по-хубава стомна.“ Скъсало си дрехите или обущата, кажете: „Ще купим по-хубави, здрави дрехи и обуща.“ Ако аз съм баща на едно палаво дете, ето какво бих направил: Ще кърпя обувките му, ще ги направя само кръпки. Лятно време ще оставя скъсаните места незакърпени, да има дупки за проветряване, а зимно време ще оставя обущата му само с кръпки. Сегашните хора, ако имат две кръпки на обущата си, казват: „Срамота е да се ходи така пред хората.“ Едно време, ако някой ходеше бос, считаха, че този човек не е умен. Днес, когато и дипломатите започнаха да ходят боси, казват, че светът се е изменил. Умно постъпват тия хора. Ако едно време някой се осмеляваше да ходи гологлав, всички му се смееха и го наричаха извеян. Днес и дипломатите ходят гологлави. Те имат пари, но ходят гологлави, искат да израстнат космите на главата им.

Сега ще ви дам едно ново изяснение за страданията. Когато някои питат защо идат страданията в света, казвам: Страданията идат, за да почернеят космите на главата на човека. Дотогава, докато главата на човека побелява, страданията не са на мястото си, хората още не са се научили да страдат. Щом от страдания космите на главата почерняват, това показва, че хората са разбрали смисъла на страданията. Като дойдат страданията, хората стават щедри, казват: „Няма ли някой да дойде, да ни ги вземе?“ Вие се страхувате от страдания и бързате да ги дадете на този, на онзи. Не, като дойдат страданията, задръжте ги в дома си, те са богаташи, но се преструват. Вие не знаете още какво представят страданията. Най-големите богаташи в света, това са страданията. Страданието е е голям богаташ, който се преструва, че няма пет пари в джоба си. Казвате за някой човек, че е лош. Той привидно е лош, но вътре е добър. Среща ви един човек в гората, спира ви и ви обира. Като разбере, че сте беден човек, че имате жена и деца, той казва: „Съжалих се на беднотията ти, на твоите деца. Ето, вземи парите си, а отгоре на това и две хиляди лева. Ти какъв си? Християнин ли си?“ – „Да, християнин съм.“ – „Иди си тогава дома си и се научи по-добре да се молиш. Благодари на Христа, заради Него ти върнах парите.“ Та казвам: Вътрешната страна на живота седи в това, да виждаме във всичко една добра черта. Ти не можеш да развиеш самостоятелно в себе си каква и да е дарба, ако не се свържеш с ония хора, които са я развили преди тебе. Ти не можеши да бъдеш добър човек, ако не се свържеш с добрите хора. Ти не можеш да бъдеш талантлив, ако не се свържеш с талантливите хора; ти не можеш да бъдеш светия, ако не се свържеш със светиите; ти не можеш да бъдеш добра майка и добър баща, ако не се свържеш с добрите майки и с добрите бащи по лицето на земята. Ти не можеш да бъдеш и добър учител, ако не се свържеш с добрите учители. Следователно, ако искаме да прогресираме, ние трябва да държим връзка с разумните хора. Така ние ще се опознаем. Нали на едно място Христос казва, че някой си имал нива, която продал и намерил един драгоценен бисер. Някой иска да учи цигулка. Той продава нивата си и следва. Баща му и майка му се сърдят, но той учи. Българите казват: „Цигулар къща не гледа.“ Как да не гледа къща? Някой цигулар дава концерт и на една вечер получава 50–60 хиляди лева. Малко ли е това? Ако си чиновник, колко ще ти платят на една вечер или на една година? Значи, тази поговорка се отнася за учащия, за този, който не е ходил в странство да се учи. Той не може да гледа къща. Но онзи, който е ходил в странство да учи, на него сърцето тупти. Той не тича подир парите да ги търси, но те идат подир него.

Разправят за Паганини, че бил голям скъперник. Не, Паганини не бил скъперник, но бил икономист. Един ден, като вървял из улиците, срещнал на едно кюше един старец, който държи в ръката си една цигулка и скрибуца. Пред него седи една копанка празна. Като видял това нещо, Паганини се навел, взел цигулката на стареца и започнал да свири. В това време се събрали много хора около Паганини и копанката моментално се напълнила догоре с пари. Като видял това, старецът се обърнал към Паганини и казал: „Синко, защо не дойде по-рано?“ Хубаво е, кога някой цигулар да се спре пред твоята копанка и да засвири. Хубаво е понякога да срещнете човек с добра обхода. Запример, аз съм срещал говорители с добра обхода, с хубаво съчетание в движенията им, в ръкомаханията им. Много хора имат хубави маниери, хубава обхода, че ти е приятно. Години минават след това и ти не можеш да забравиш тяхната обхода. Тяхната обхода е толкова хубава, че паметна остава в ума ти. Добре е да срещаме такива хора навсякъде.

Сега аз ви проповядвам за самовъзпитанието. Вие искате да достигнете до Божественото състояние, да мислите само за Господа. Тогава и вие ще замязате на онези гръцки философи, които проповядвали, че човек трябва да гледа само нагоре към небето. В стара Гърция имало два вида философи: едните философи проповядвали, че само на земята трябва да се гледа, другите проповядвали, че само нагоре трябва да се гледа. Онези, които проповядвали, че трябва само нагоре да се гледа, имали това нещастие, че падали често в дупки. Като гледали само нагоре, те не виждали дупките пред себе си, че често хълтали в тях. Другите пък, които проповядвали, че само надолу трябва да се гледа, имали нещастието да се удрят в греди. Като не поглеждали нагоре, те се удряли в греди, които били над тях. И едните, и другите философи трябва да се коригират. Когато няма дупки пред тебе, нагоре гледай, но когато има дупки, т.е. някоя опасност, надолу гледай. – „Кога да гледаме нагоре?“ – Щом всичко върви добре, нагоре гледайте. Щом работите на земята не ви вървят добре, надолу, към земята гледайте. Научи се езикът ти да бъде сладък. Като срещнете някой човек, който се нуждае от вас, обърнете се към него с мек, нежен език и го запитайте: „Любезни господине, в какво мога да ви услужа? Аз съм на ваше разположение.“ Една добра постъпка и една добра мисъл към човека отправена, са в състояние да подобрят неговия живот. Щом е така, не отказвайте на човека никаква услуга. Дойде в ума ти една добра мисъл, отдели за нея 1–2 минути. Това е до външния живот на човека. Добрата мисъл не е, както мислите, една проста черупка. Тя има известно съдържание в себе си. Мислите са живо нещо. Много същества се обличат в нашите мисли. Като дойде някое такова същество, покани го, разговори се с него и го изпрати. То ще ти остави нещо от това, което носи в себе си. Възприеми мисълта, която то носи в себе си и не казвай, че тя нищо не струва. Всяка мисъл, която дойде при тебе, трябва да ѝ дадеш място. Всяко чувство, всяко желание, което дойде в тебе, то е Божествено, дай му почтеното място в себе си. Както и да постъпите, не се срамувайте, щом тя е Божествена. Аз бих предпочел да се срамувам, ако нищо не правя. А така, като прави нещо, човек трябва да се радва, че все пак нещо върши.

Пред къщата на един богат арменец умряло едно куче. Арменецът видял това. Покрай къщата му в това време минавал един турчин. Арменецът се обърнал към турчина: „Слушай, давам ти една меджидия, ако изхвърлиш това умряло куче.“ – „Аз пък ти давам две, ако ти го изхвърлиш.“ Арменецът веднага слязъл, изхвърлил кучето. Казвам: Когато ви накарат да направите нещо, не се отказвайте. Арменецът разбрал, че все трябва да се намери някой, който да изхвърли това умряло куче. И като видял, че ще му платят за това, той се заема да го изхвърли. Какво приложение може да има този пример в живота? Някой казал някоя обидна дума за тебе и тя дошла до ухото ти. Обидната дума е умрялото куче. Ти казваш: „Има ли някой, който може да изхвърли тази лоша дума навънка?“ Мъчно се изхвърлят лошите думи, които си чул. Има начини, по които могат да се изхвърлят лошите мисли и чувства навън. Но тези начини не са такива, каквито ти знаеш. Никога не можеш да изхвърлиш една лоша мисъл или едно лошо чувство от себе си по начина, който ти познаваш. Да ги изхвърлиш от себе си, това подразбира да ги заместиш с други добри мисли и чувства. Ще повикаш една добра мисъл и ще оставиш да се разговаря с лошата. Представете си, че някой е сиромах и се намери пред една каса, пълна с пари. В това време иде изкушението в него. То му говори отвътре: „Бръкни в касата и си вземи колкото пари искаш.“ Това е една лоша мисъл, която веднага трябва да се замести с друга добра. Какво трябва на направи този човек? Той веднага трябва да си представи, че е много богат и че има пари, къщи, всичко има на разположение. Като мисли, че е богат, този човек ще се освободи от изкушението. Той ще постави тези две противоположни мисли в себе си да се борят. Тури доброто в себе си. Доброто е граница на злото. Човек трябва да има качеството на Христа. В какво седи величието на Христа? В неговото голямо търпение. Той имаше силата да извика 12 легиона ангели да му помогнат. Тия ангели бяха в състояние в 24 часа да изчистят цялото човечество. Колко правят 12 легиона ангели по шест хиляди във всеки легион? Обаче, Христос предпочете да приеме другото положение, да покаже на хората, какво нещо е търпението. Цяла нощ да се подиграват и ругаят римските войници с Него, а Той да седи тих и спокоен, да издържа. Знаете ли каква мисъл имаше Христос? Не само това, но тия войници го удряха един след друг. Но в края на краищата всички тия войници, които се подиграваха с Христа, се отвратиха най-после от себе си. Те си казваха: „Какво нещо е това? Какъв човек е този?“ И дойдоха до заключението, че това е едно Божество. Не е човешко това нещо, да се издържа на това напрежение. Христос само ги поглежда и мълчи. Това значи търпение. Да не изгубиш присъствие на духа си нито за момент и да казваш на себе си: „За добро е това.“ Христос по този начин опита неправдата в света. Той разбра какво значи неправдата. Същевременно Той намери начин как да се справи с неправдата в света. Питам: Когато дойде едно страдание, трябва ли веднага да се противопоставите на него? Че вие показали ли сте поне най-малкото търпение? Имали ли сте случай с вас да се гаври цял един легион римски войници от по шест хиляди души? Опитвали ли сте вие, какво значи тия войници да ви турят венец на главата, да ви обличат с мантия, да ви се кланят и да казват да си помогнете сами, щом сте син Божи? Какво геройство се иска от човека след всичко това да вижда добрата страна на живота? Та когато казвате, че човек не трябва да прави зло, така не се маха злото. На злото трябва да се противопостави доброто. На омразата трябва да се тури любовта, на безлюбието също трябва да се постави любовта. На лъжата трябва да се противопостави истината. Изобщо, на всяка отрицателна проява в човека трябва да се тури в противовес една добродетел. Онова, което в даден случай ние считаме за зло, то е зло, защото не работи в наша полза, за нашия успех. Една отрицателна мисъл в човека може да произведе склероза, неврастения или пожълтяване на очите, или какво и да е разстройство. Ако човек живее според мислите на своите добродетели, той винаги може да бъде здрав и бодър. Ако ние приемем в себе си идеята, че всички хора сме братя, светът ще се поправи. Но знаете ли колко мъчно можете да направите един човек ваш брат? Ти не можеш да направиш един човек твой брат, докато ти първо не му станеш брат. Ти никога не можеш да станеш майка на едно дете, докато не го отгледаш. В какво седи майката? Майката трябва да даде най-добър пример как трябва да се възпита човека. Погрешката на майката седи в това, че понякога и тя сама е недоволна от това, което носи в себе си. Работата, която майката върши, е добра, но понякога и тя се запитва: „Защо ми трябваше това нещо?“ Тя е на изпитание. Тя трябва да издържи този изпит докрай. Сега аз не се спирам само на физическото поле, не разбирам думата „майка“ само във физически смисъл. Вие сте заченали една мисъл, но не сте я родили, трябва да я родите. Заченали сте едно желание – трябва да го родите. Имате зачената една постъпка, трябва да я родите. Всяка мисъл, която се зачева във вас, трябва да се износи – дете е тя. Желание, което сте родили, ще ви бъде дъщеря, а мисълта – ваш син. Постъпките пък, които ще направите, всякога носят Божието благословение. Това е храната, която ще дойде за вашите дъщери и синове, които са родени от вас. Човек може да постъпи добре само тогава, когато е родил една дъщеря – едно желание и един син – една мисъл. Когато сте родили една мисъл и едно желание, вие ще можете да направите едно добро дело. Това дело ще има всички средства за постижение. Само по този начин ще може всеки един идеал да се постигне. Ако у вас не се роди едно желание и една мисъл и не направите една постъпка, нищо не можете да постигнете. Значи, всяка постъпка трябва да бъде резултат на човешките мисли, чувства и желания. Тази е новата философия. Това е разбирането на мистицизма, това е разбирането на окултната наука, това е възпитанието на невидимия свят. Това се изисква от всички хора. Методите на сегашното възпитание коренно се различават от тия на невидимия свят. Може би да има за това известни съображения – това е друг въпрос.

Казвам: Какво трябва да правите сега при големите мъчнотии, при които се намирате? – Седнете да размишлявате за великите хора. Всяка вечер мислете най-малко около половин час за великите хора във всички области: в музиката, в поезията, в художеството, в науката – във всички области, да видите през какви страдания са минали те. Щом нямате какво да правите, мислете за тях. Те ще ви свържат със себе си и ще ви помогнат. Вижте какво се постига днес с радиото. Някой параход се намира в някакво бедствие. Веднага съобщават по радиото и друг параход му се притичва на помощ. Едно време това не съществуваше. Ето защо и вие чрез вашето радио, чрез вашите мисли, чрез вашите чувства изпратете своя зов за помощ към невидимия свят и помощта веднага ще дойде. Ако помощта понякога не дохожда, причината за това сте вие, не знаете как да прекарате мислите и чувствата си. Вие не знаете как да съобщите къде се намирате. Вие трябва да им съобщите къде, на какво място и в какво положение се намирате. Казвате: „Нали Господ знае всичко?“ Какво Господ знае, това е друг въпрос. Ти трябва да изнесеш положението, в което се намираш. Ти отиваш да учиш. Не казвай, че искаш да научиш всичко изведнъж. Но като научиш някои неща теоретически, ще искаш да се специализираш върху нещо. Ти държиш в ръцете си онова, което искаш да специализираш. Като свършиш с него, тогава предприеми второ, после трето и т.н. Човек не трябва да спре само върху една специалност. Всяко нещо трябва да се постигне последователно, за да се осмисли нашият живот на земята. Нашият живот зависи от нашите мисли, от нашите чувства и от нашите постъпки. С каквито хора се събереш, за каквото мислиш, това ставаш. Като изучавате живота на великите хора, ще видите, че те са имали дълбоки разбирания. По какво се отличава Христос? – Със своята любов към Бога. Всяка вечер Той се уединявал, отивал е да се моли, да се разговаря с невидимия свят. Когато се е намирал в трудно положение, Той се качвал на планината и там се е разговарял с Илия, с Мойсея. Сега някой може да иска да му се докаже това нещо. Ние не доказваме доказани работи. Илия нали е живял на земята, логически е, че нищо в света не се губи. Вие знаете, че материята не се губи, но и енергията не се губи и животът не се губи, и индивидуалността не се губи, и сърцето не се губи, и умът не се губи, и душата не се губи, и духът не се губи. Нищо в света не се губи. „Дали ще се познаваме в онзи свят?“ – Десет пъти повече ще се познавате, отколкото сега се познавате. Но, за да се познавате, вие трябва да се обичате. За да се познавате, вие трябва да сте умни, да обичате истината. Роби не могат да се познават. Само свободни хора могат да се познават. И за да познаеш слугата си, ти трябва да го направиш свободен. Слугата ти е роб външно, а ти си роб вътрешно, и като такъв, той има лошо мнение за тебе. Когато го освободиш отвън, той ще те освободи отвътре. Тогава вие ще си подадете ръка. Ти ще му кажеш: „Ти имаш същото право, което и аз имам. Бог има същата любов към тебе, каквато и към мене. И ти трябва да бъдеш добър и богат.“ Тогава и слугата ти ще каже: „Господарю, и аз имах лошо мнение за тебе, но сега аз те обичам.“ Това е законът, който действува.

Казвам: Обичайте се, за да ви обичат. Учете, за да ви учат. Обичайте истината, за да ви кажат. Който не обича истината, не му се казва. И никой, който не учи, не го учат. Никой, който не люби, не го любят.

Желая ви сега: Обичайте, учете и истината говорете!

Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.

9-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 28 ноември, 1937 г., 10 ч преди обяд.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, има, себе, аз, сега, всички, време, можеш, мисъл, може, искаш, бъде, веднага, добре, живот, добра, бъдеш, дойде ,

Неделни беседи , София, 28 Ноември 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder