НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вечно подмладяване / Закон за вечна младост

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Вечно подмладяване. Закон за вечна младост

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, истина, живот, може, има, мъдрост, бъде, бог, сега, хора, всичко, аз, свят, иска, всички, дете, себе, земя, закона ,

Общ Окултен клас , Съборни беседи , Рилски беседи , София, 22 Септември 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.
Молитвата на Царството.
91 псалом.
Евангелие от Матея, гл.15, ст.6–18; Евангелие от Лука, гл. 8, ст. 9–19, Евангелие от Марка, гл. 12, ст. 1–10, Евангелие от Йоана, гл. 3, ст. 1–10.
„Духът Божи.“

Човек се намира между две положения, които определят движението му. От една страна той е под влиянието на слънцето, а от друга страна – той е под влиянието на земята. Вън от това има много други влияния, с които той трябва да се справи. Вън от тия влияния той търси в света Бога, но къде да го намери, и той не знае. Той счита Бога като една сила, която работи и че Той е направил всичко. Това е за онзи, разбира се, който се е пробудил, у когото умът работи. Оня, у когото сърцето работи, той чувствува. Някои хора, като чувствуват, мислят, че мислят, а пък други като мислят, мислят, че чувствуват. Едно погрешно схващане! В човека има две противоположни движения. Чувствата винаги събират, сгъстяват нещата. А пък умът разредява и разширява. Тъй че това, което разширява и разредява, върви в света на ума, а пък това, което сгъстява, върви в посоката на чувствуванията.

На 22 септември слънцето отива към южното полушарие. Южното полушарие представлява живота на сърцето, а пък северното полушарие представлява ума. Пролет е това, което лети. Лятото е това, което налива. Есен е това, което дава, а пък зима е това, което взема. Някой казва: „Пролет.“ – Хвъркаш. „Лято.“ – Наливат ти нещо. „Есен.“ – Дават ти. „Зима.“ – Вземат. Тъй че вие сте в първия ден на есента, дава ви се нещо. За три месеца ще ви се дава. И след това ще дойде зимата и ще взема вече. Сега това са теории.

Детето като се роди, не знае. Детето отначало мисли чрез ума на баща си и на майка си. И тогаз е идеално. Детето най-първо е господар, то въодушевява баща си и майка си. Детето е генерал, заповядва. Двама души като се обичат, детето е идеал за тях.

Вие казвате: „Какъв е смисълът на живота?“ Какъв може да бъде смисълът на живота? Смисълът на живота е истината. Тогаз се пита: „Какво нещо е истината?“ – Това нещо, което свързва всички неща в едно единство и ги осмисля, то е истината. Зад истината няма нищо друго. Зад истината съществува един неорганизиран свят, един свят, в който човешки крак не може да стъпи никога. В този свят никой не знае какво е. И ако речете вие да си дадете някое понятие, съвсем ще се обърка вашият ум.

Например, някой път вие мислите дали някой ви обича или не. Тогаз вие сте вече извън истината! Какво нещо е да не ви обичат или какво нещо е да ви обичат? Онзи, който ви обича, дава ли ти нещо? Ти мислиш, че ти дава. Но всъщност дали ти дава или не, то е въпрос. Върху думата „любов“ ние тъй се заблуждаваме! Например, аз виждам тая книга и мисля, че е нещо реално. Но тая книга е вън. Някое впечатление има в ума ти. Но всъщност каква е книгата? То е една съвсем друга реалност, различна от това, което аз схващам. Например, ти имаш един човек в своя ум, но то е сянка на реалността. Даже и понятието за самите вас, и то е една сянка. Защото ако имахте реалността, вие не щяхте да се изменяте. Някой път сте радостен, и след половин час сте тъжни, недоволни, скърбни или се съмнявате. Сега, кога сте в реалното: Като се радваш, като вярваш или като скърбиш и се съмняваш? Скърбта ти може би не почива на никаква основа. Някои често дават примери, които магат да ни тикнат в лоши разбирания. Представете си, че един ваш приятел взема 20,000 лева от вас и ги тури в банката на ваше име. А пък ви казват, че той ви задигнал парите. И вие се безпокоите. И след 10 години научавате, че той ги турил на ваше име. Кое тук е реалното? Вие сте скърбели, че той изял парите ви, а пък излиза, че той не ги изял.

Да допуснем сега, че скърбите. Защо? Или се радвате. Защо? Скръбта събира, а пък радостта дава. Ти не можеш да даваш, докато не скърбиш, докато не събираш. Ако не събираш, какво ще даваш? Нещата най-първо се събират и после се дават. Ние имаме за живота една такава представа, че ние искаме радостта да предшествува скърбта. Но Онзи, Който е създал скърбта, Бог като е допуснал страданията, кое е било онова, което Го е заставило да допусне страданията? Той като е създал света, е допуснал страданията. Кои са били подбудителните причини? Никой от вас не знае кои са били подбудителните причини. Вие искате да бъдете щастливи. Коя е мярката, кое е подбуждението ви, че искате да бъдете щастливи? Вие не искате да бъдете нещастни. Кое е онова, което ви подбужда? Защо не искате да бъдете нещастни? И въпреки че не искате да бъдете нещастни, ставате нещастни. И въпреки че някой път не искате да бъдете радостен, ставате радостен. Кое ви заставлява да бъдете нещастен или щастлив? Нито щастието, нито нещастието не зависи от вас. Ти обичаш някого и сте щастлив, но онзи, когото обичате, ви носи и нещастие. Майката обича детето и е щастлива; и като замине детето, тя е нещастна. Присъствието на детето при майката произвежда в нея щастие, а неговото отсъствие произвежда нещастие.

Ти казваш: „Аз съм господар.“ Какъв господар си? Ти казваш: „Аз мога да мисля за каквото искам.“ За какво можеш да мислиш?

Ние се отделяме от Бога и искаме щастие. Щастие извън Бога не можеш да имаш. Щом се отделиш от Бога, ще имаш вече тия външните промени. За скърбта има един закон. Излизането вън от Бога е скърб. Връщането при Бога, то е радост. Щом се върнеш при Бога, ти усещаш ограничение. И искаш да се освободиш. Излизаш навън, освобождаваш се, но скърбта идва. Отиваш при Бога. Скърбта идва, но и ограничението идва. Излизаш вън от Бога. Свободата идва, но и скърбта идва. Тъй седи в реалния живот. Всеки ден виждаме това. И после същият закон е и в следното: Ти се приближаваш при някого. Отиваш при някой господар или при някой учител. Като отидеш при този господар или учител, ти се радваш, че ще добиеш нещо, но като влезеш там, има ограничение. Отиваш в университета. Колкото и да си свободен, все се подчиняваш на известни програми. Не можеш да правиш каквото искаш. И не можеш да мислиш, каквото искаш. Можеш да мислиш, но има известен ред, на който трябва да се подчиняваш. И ако не искаш да се подчиняваш, казват ти, че трябва да напуснеш университета. Сега мнозина мислите, че като отидете при Бога, ще бъдете абсолютно свободни. За да бъдеш абсолютно свободен, трябва да се слееш с Бога. Ти за себе си не трябва да мислиш. Докато мислиш за себе си, ти не си свободен. Защото тогаз ти и Бог сте различни неща. Има две личности: Ти искаш и твоята воля да бъде. Питам тогаз: Ако две воли действуват едновременно, тогаз какво съгласие може да има? Най-първо, когато детето дойде в дома, то иска да подчини баща си и майка си, и почва да заповядва на баща си и майка си. Първоначално това дете се подчинява, но в ума му влиза, че може да заповядва на баща си и майка си. Първите две–три години те отстъпват, но към 3–4–5-та година бащата изважда закона и му казва: „Ти ли си, който ще заповядваш?“ И наложи го на общо основание. И детето почва да пее. След това дойде и майката. И тя излиза от търпение и казва: „Ти ли ще заповядваш тук?“ И тя наложи закона сега. Бият го. Баща му го бие, че не мисли. Казва му: „Ти не си научил да мислиш!“ А майка му го бие, че не чувствува добре. Тогаз детето запитва: „Защо дойдох аз при тая майка и при този баща?“ Какъв отговор то ще си даде?

Не, че ние ще оправим света. Светът ще си върви по същия път. Ако добре си обясним нещата, ако добре можем да ги схванем и да живеем според законите, които съществуват в природата, то има една възможност да добием оная относителната реалност, туй, което ние желаем.

Ти не можеш да постигнеш неограничено нещата. Защото най-първо, когато майката ражда едно дете, бащата и майката са вече предначертали какво искат от детето. Майката иска детето да бъде един голям философ или един голям герой, или художник, или музикант. Бащата също. И ако детето мисли, че то от само себе си ще стане нещо, то се лъже. Каквито са били бащата и майката, такова ще бъде и детето. Детето не може да има други качества, вън от качествата и способностите, които бащата и майката са притежавали. Ние някой път ставаме смешни: Ние искаме да станем по-умни от Бога! По-глупави може, но по-умни – никога. Единственото нещо, което можем да направим е, че по-глупави от Бога можем да станем, но по-умни от Него – никога. Ние някой път искаме да коригираме: „Защо светът е тъй направен?“ Мога да ви дам едно обяснение, защо светът е тъй направен, но то няма приложение. На едно малко дете мога да му скроя такива гащи, каквито има бати му, който е на 21 година; мога да му ги дам, но тия, големите гащи на бати му какво ще го ползуват? То ще ги влече. Ако се облече, те ще се влачат. Ако ви дам големи гащи, само ще ги влачите и ще ви спъват.

Сега, запример, вас ви спъва законът на любовта. Каква трябва да бъде любовта? Ти ще се намериш при нея в противоречие. Любовта има две противоречия: Като искаш да те обичат, ти трябва да бъдеш господар. Налагаш на хората, заставяш ги да те обичат. Поставяте се на мястото на господар. – Искаш да обичаш. Тогаз си на мястото на слуга. Ако хората не те обичат, значи не си господар. И ако ти обичаш, и ти не си слуга. Има едно противоречие. При първия случай, щом не те обичат хората, значи не си господар. Ти не си много умен човек. Няма защо да те обичат хората. Във втория случай ти казваш: „Няма защо да се обичат хората! Те не са толкоз умни.“ Има две противоречия. Как ще ги примириш? Защото в закона на любовта има едно: В любовта има едно голямо противоречие – Тя не иска нито да ѝ господаруват, нито да ѝ слугуват. Ти като отидеш при любовта като господар, тя ще те захвърли като парцал. И ако отидеш при нея, и искаш да ѝ станеш слуга, пак ще те захвърли. Тя казва: „В моето училище нито господари, нито слуги“. В областта на любовта кракът на господаря и кракът на слугата не може да стъпи, защото те и двамата са скандалджии. Светът страда от господари. И светът страда и от слуги. Светът страда и от бащи. Светът страда и от майки. И най-после, в човешкия свят има и друго: Светът страда и от синове, и от дъщери. В геометрията, в квадрата, единият ъгъл от 90 градуса е противоречието на бащата; другият ъгъл от 90 градуса е противоречието на майката; третият ъгъл – на сина, и четвъртият – на дъщерята. Какво разбирате вие под думата „противоречие“? Бащата иска да е глава на всичките работи. И майката иска да е глава на всичките работи. И синът иска да е глава. И дъщерята иска да е глава. В този четириъгълник има 4 глави. Как ще ги примирите тия 4 глави? И започва една вътрешна борба. Щом в човека има борба, той се намира в един квадрат. Бащата има неразбраната идея, че той иска да бъде господар.

Майката, и тя иска да бъде господар. Големият син, понеже е последният, и той иска същото. И малката, понеже е последната, и тя иска. Тогаз казваш: „Защо Господ е създал така света?“ Казвам: Как трябваше да го създаде? Тогаз аз давам следното разяснение на себе си и на вас. Любовта е онзи велик закон, който дава възможност на всеки един зародиш в Божествения свят да се прояви. И тя като намери едно семе, веднага го поставя в почвата, зарива го и го оставя там. Като го зарине, тя си заминава. Тя те напусне. След това бащата идва, Мъдростта идва отгоре. Като те зарови майка ти като семенце, баща ти идва отгоре. Той има съчувствие. И понеже семето отгоре е натрупано с пръст, то той праща към него светлина и топлина. Бащата не махва пръстта. Семенцето казва: „Майка ми ме забрави!“ Бащата казва: „Почни да ровиш.“ И след като е говорил дълго време бащата на сина и на дъщерята, той ги накара да се покажат от пръстта нагоре. Но и той не може да ги освободи напълно. Едната половина остава под земята, а другата над земята и цъфти. И сега почва той да разсъждава, кой е по-добър, баща му или майка му. Майка му го държи долу в корените, а пък баща му го тегли нагоре и казва: „При мен ще дойдеш.“ Половината му е в земята, при майката, в гъстата материя, а пък другата половина е при бащата. Питам: Какво ще бъде разрешението на този въпрос? Как ще го разрешиш? Това дърво кога ще бъде свободно? – Когато дойде Истината! Тя е, която примирява всичките противоречия. Истината е онзи велик закон, или оная същина, която освобождава човека от всичките противоречия. Тя изважда дървото из почвата и го прави свободно да се движи. Изважда го из гъстата материя. Та казвам: Докато ти си в земята, истината я няма в тебе. Ти имаш в себе си Любовта и половината ти е в по-рядката среда – живееш вЛюбовта и Мъдростта. Не си в Истината. Когато излезеш вън от гъстата среда, ставаш човек. Но и човек не е излязъл още напълно, но Истината го води към това освобождение. Сега това е фигуративно казано. Истината е великият онзи закон, който ни показва пътищата на Любовта.

Противоречието е в това, че ние не разбираме, че Любовта не търпи нито господари, нито слуги. А пък Мъдростта не търпи многознаещи. Някой отива при Бога да Му философствува. Че Бог има отвращение от това. Този, Който е направил света, ти ще Му философствуваш сега и ще Го учиш какви са били Неговите намерения. Че ти ставаш смешен пред Него! И почваш да учиш хората, че Бог така и така мислил и пр. Ще ходиш да разправяш на хората, как живеят ангелите! Ти никога не си бил при ангелите и ще разправяш как живеят те! Ти никога не си бил при светиите и ще разправяш как живеят те! Една млада мома седи сега и почва да си въобразява как ще живее като се ожени. Тя никога не се е женила и мисли като се ожени как ще нареди живота си, как ще нареди и столовете, и масите, и килимите, и пр.! И тя си създава един нов свят! И като влезе в този, новия свят и види, че не е тъй, както си го рисувала, тя казва: „Не си струва да се жени човек!“ Това са наши изобретения. Законът на женитбата не е нищо друго, освен туй, че в тебе има желание да се освободиш от това, което е създала в тебе Любовта, като те е заровила в пръстта. Ти трябва да се ожениш, защото трябва да излезеш вън от земята. Някой казва: „Да се ожениш, за да бъдеш щастлив.“ Ти тогаз не разбираш процеса на любовта! Тия, булските дрехи, тия венци на любовта, те са външната страна. Книгата може да е добре подвързана и добре напечатана, и добре написана, но трябва четене на тая книга и приложение трябва!
Тогаз какъв е смисълът на любовта? Тя, любовта, най-първо ще те научи да живееш и ако не живееш и ти не можеш да разбереш. Ако в любовта ти елементарните работи – страданията и радостите – не можеш да разбереш, ти не можеш да прогресираш. Те са двата пътища, по които любовта се проявява. Ако ти не знаеш смисъла на радостите и смисъла на страданията, как ще разбереш живота? И после идат в живота злото и доброто и ред други противоречия! И всичко това ти трябва да го примириш! Ние сега казваме: „Да има някой начин!“

Вчера имах един разговор. Трима души ме посетиха. Дошли от Америка – двама мъже и една жена. Аз бях занят. И те казаха, че много бързат. Но и аз съм занят! И другите, които бяха дошли при мен, те бързаха. Най-после ги приех. Идват и се запознават с мен. Те казаха: „Чували сме много работи за тебе и дойдохме да те видим. Няма да стоим повече от една минута.“ Те ми казаха: „Една минута“, но седяха 10 минути. Учат ме те сега! Те казаха: „Как ще се оправи светът? Трябва да обичаме Христа!“ Аз казах само: Как да Го обичаме? Те казаха: „Само вярата, вярата в Христа ще оправи света!“ Аз казах: Не зная дали вярата може да оправи. Аз се съмнявам, дали вярата може да оправи света, защото ако вярата можеше да оправи света, то той трябваше да бъде оправен! Всички вярват в Христа и досега светът не се е оправил! Те казаха: „Ти не вярваш ли в Христа?“ Казах: И аз като вярвам, и за мен работите не се оправят! Намирам, че вярата е съществено нещо, но не е нещо, което ще оправи света. Вие досега сте вярвали. То е външната страна на Христа. Обичали ли сте вие Христа? Обичали ли сте Го, че заради Него да бъдете готови да направите всичко? Те казаха по евангелски: „Когато дойде Христос, Той ще ни научи.“ – Кога може да дойде? Може да дойде днес, след 10 години, след 100 години, след 1000 години. И какво ще правите до тия хилядата години? После казах: Хайде да ви дам по една книжка. И им давам по една книжка за богомилите. Казах им: Четете тук. Те казаха: „Пак ще дойдем да ви видим.“ Рекох: Колкото пъти и да се виждаме, все това ще бъде.

Ние фотографираме някого и му носим портрета. Приличаме на ония, сегашните, временни възлюблени. Аз съм виждал млада мома, извади портретчето му, пак го тури. Мисли си тя! И ходи, и пак го извади и го погледне! То е едно верую сега. Идолопоклонство, идолопоклонство на любовта! Него го няма. Това е сянката. За тая сянка тя трепери, а пък като дойде реалността, тя казва: „Аман!“ Не може да го търпи. Когато е в портрет, тя казва: „Ангел е.“ – Не можела без него. А пък като дойде, не може да го търпи. Когато дойде някоя идея, човек я носи в себе си като идеал, но като дойде тя реално, той казва: „Беля си намерих на главата, много загазих.“
Та сега на нас ни трябва Истината, която да ни освободи…

В чувствения свят ние сме вплетени в една гъста материя и нямаме ясна представа за онова, което Бог е създал. Желанието на Любовта е да ни даде живот. Желанието на Мъдростта е да ни даде светлина и знание. Желанието на Истината е да ни даде свобода. А пък свободата е плодът. Тя е смисълът, който ще осмисли живота.

Най-първо, какъв е смисълът да ни се даде живот? Трябва да знаем, че и най-лошият живот е толкоз ценен, толкоз богатства има в него, колкото и в най-добрия живот. Ние имаме повърхностно разбиране за живота. Животът не може да се дели. Животът е неделим. Следователно, лошият и добрият живот са еднакво ценни. Това разбиране го нямаме. В любовта ти ще разбереш, че животът е еднакво ценен. И най-малкият живот, живот, който е пълен с най-големите страдания, има всички богатства, които има в рая и в Божествения свят. И ти като не разбираш, спъваш се. И всички вие искате един живот, всички други да страдат, а само вие да не страдате. Че то е едно криво разбиране на живота.

Когато напишем думата „любов“, ако между буквите се зароди едно стълкновение, коя да бъде първа, какъв смисъл ще има това? Колко букви има думата „любовь“? – Шест букви. Скарат се, да кажем, коя буква да бъде първа. Ако турите отпред „ь“, какво ще излезе? Нищо няма да излезе. Ако турите „в“ отпред, пак нищо няма да излезе. Най-първо ще турите „л“. Това е една необходимост. И след това иде втората буква, „ю“. Третата буква иде: „б“. После иде „о“, пета буква е „в“, а пък шеста е „ь“. Ер малък е последната буква, с топуз. Поставете всяка буква на нейното място. Тогаз ще дойде смисълът. Поставете страданието на неговото място. Поставете и радостта на нейното място. Поставете злото на неговото място. И поставете доброто на неговото място. Всяко нещо на своето място е полезно. Всяко нещо, което не е на своето място, не е полезно. Ние страдаме, понеже нещата са разместени. Сега, разбира се, това е един предмет, който не ви засяга всички ви еднакво. Някои от вас сте стари, а пък някои сте гладни. Някои сте жадни. Имате разни нужди. Например, тия, които ме слушате сега, мога да ви направя всички ви радостни. И магически мога да направя да ви засияе лицето. Ако на всекиго едного от вас дам по един чек от хиляда английски лири стерлинги, веднага ще имате обуща, дрехи. Те са доста голяма сума – хиляда английски лири стерлинги. Ще вземете един апартамент. Хубаво, един чек! Че нямате ли вие един чек? Животът, който имате, вложен във вас, не е ли един чек, вложен от Бога! И знанието, което Бог ви е турил във вашата глава, не е ли един чек? И свободата, която ви е дал Бог, не е ли един чек? Три чека имате, и то не по хиляда английски лири, но по много повече!

Някой път са ме питали: „Ти кой си?“ Аз ли кой съм? Аз съм този, който наблюдавам Любовта, която заравя семето. И аз съм онзи, който гледам, как Мъдростта изтегля половината от поникващото растение нагоре. И аз съм онзи, който гледам как Истината го освобождава. За тия три работи съм дошъл. Искам да стана учен човек. Давам си отчет, защо ги заравят, защо ги освобождават наполовина и защо после истината иска съвършено да ги освободи. А пък вие сега искате да знаете аз какво съм. Вие имате едно друго лъжливо чувство. Вие ме считате за един банкерин и питате дали имам пари, та да ви услужа.

Докато не се научите като мен да знаете какво правят Любовта, Мъдростта и Истината, нито пет пари не можете да получите от мен. Защото в Божествената банка, щом като отидеш да те кредитират, те ще те питат: „Ти наблюдавал ли си как любовта заравя семето?“ – „Не съм.“ – „Върви си!“ – „Ти наблюдавал ли си как Мъдростта ги изкарва поникващите растения да растат нагоре?“ – „Не!“ – „Върви си!“ – „Ти наблюдавал ли си истината как ги освобождава!“ – „Не!“ – „Никакъв кредит нямаш в нашата банка! Върви си!“

Ако не можете да носите страданията и радостите на любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на мъдростта и ако не можете да издържите ограниченията, които свободата дава, тогаз не можете да бъдете кредитирани. Свободата кара хората да се жертвуват. Жертвоприношението е вече закон на Истината. Ако ти не си готов да се самопожертвуваш, ти не си познал Истината. Христос се самопожертвува, понеже Той позна какво нещо е Истината. И като се самопожертвува, Той се освободи от всички ония ограничения в живота. Докато ние не се самопожертвуваме, не можем да се освободим. Докато ти се държиш за това тяло, което имаш, ти още не си разбрал живота. И при все това, кога да е, ще трябва да напуснеш тялото си. Ако не е след 10 години, след 15 години, след 120 години или след хиляда години ще трябва да напуснеш тялото си. И ако излезеш от това тяло, къде ще отидеш? Най-първо ще живееш в едно тяло, което Любовта ще ти създаде. Това ще бъде грубата материя. Ти ще бъдеш заровен. Това е тялото на Любовта. След туй ще бъдеш заровен в друго едно тяло, ще влезеш в една по-рядка среда – въздуха. И най-после, Истината ще те облече в едно тяло, в което ще се принесеш жертва за другите. И щом се принесеш в жертва за другите, то всички други ще се принесат в жертва заради тебе. Ако ти не се жертвуваш, и другите не могат да се жертвуват за тебе. Ако ти не можеш да обичаш, и другите не могат да те обичат. Ако ти не можеш да мислиш за другите, то и другите не могат да мислят за тебе. Ако ти не можеш да действуваш свободно за другите, то и другите не могат да действуват свободно за тебе. Сега тия работи, за които ви говоря, вие ги знаете по-добре от мен. Но у вас има известни съображения. Вие сте облечени много добре, с хубави дрехи. Седите вие при една река и искате да я минете. Но казвате: „Ще се наквасят дрехите ми.“ А пък не искате да съблечете дрехите си. И търсите мост. Но щом се намерите в трудно положение, и като видите, че животът ви виси на косъм, ще минете през реката и ще благодарите на Бога, че сте се спасили. Хората сега имат известни възгледи; те са нашите наследени убеждения за морал, наши понятия за света и пр. Бог ще ни тури в хиляди такива костюми, докато дойдем до един такъв костюм, който ще има всички предимства. В това тяло са написани тия закони, в туй тяло ние носим тия закони, но не можем да ги четем. Казано е: „Ще напиша закона си в сърцето им, и ще ме познават от малък до голям.“

Онзи, който е познал Истината, той вече е влязъл във вечната младост на живота. Това е един от признаците. Човек, който не е научил закона на вечната младост, човек, който не е влязъл в нея, той не е познал истината. Онзи, който е познал закона на Любовта, той е познал 1⁄3 от реалността. Онзи, който е познал и закона на Мъдростта, той е познал 2⁄3 от от реалността. Онзи, който е познал закона на вечната младост, той е познал Любовта, той е познал Мъдростта, той е познал и Истината.

Тая година искам да познаете Любовта, за да придобиете живота! Искам да познаете Мъдростта, за да добиете истинско понятие за светлината и топлината, какво нещо са те. И най-после, искам да познаете свободата, за да познаете закона на вечната младост. Тогаз човек е като един маг. Той ще си играе с всичките работи. Той само като махне с тая пръчка, всичко, каквото иска, може да стане. Това е към което се стремите. Вие искате да нямате никакви страдания. И право искате. Но това не може да постигнете сега. Някои сте в първата фаза на Любовта, някои сте във втората фаза на Мъдростта. И някои сега едвам сте отправили поглед към Истината, а пък смисъла на живота е в Истината. И казано е: „Истината ще ви направи свободни!“ И казано е още: „Там, дето е Духът, там е свободата.“

Сега, тая година ви пожелавам, като влезете в южното полушарие, да развивате вашата добродетел и идущата година, като се върнете в пролетта, да сте готови да разберете Божията справедливост. А пък като дойдете до слънцестоянието, до най-високата точка, да разберете в какво седи вечната младост. Докато човек не разбере вечната младост на живота, той още не е свободен. То е разумното, то е великото! Човек трябва да се ражда и преражда. Прераждането е закон за изучаване на вечната младост. На английски богословците го наричат „the eternal generation“,– вечното произвеждане, постоянното произвеждане, т.е. вечно подмладяване. Човек трябва да има в себе си вечното подмладяване. Законът на „the eternal generation“ го наричаме вечното подмладяване. Вечното подмладяване – в това е смисълът. И тогаз човек се освобождава от всички стари възгледи. От неразбирането идат всички страдания. Щом не разбираш Любовта, Мъдростта и Истината, идат страданията. Щом разбереш Любовта, животът ще дойде. Щом разбереш Мъдростта, ще дойде знанието. И щом разбереш Истината, свободата ще дойде! А пък на нас е потребно на земята живот; потребно ни е знание; потребна ни е свобода. Пътят на живота минава през Любовта, пътят на знанието минава през Мъдростта, а пътят на свободата минава през Истината.

Та казвам: Сега не се спирайте върху въпроса: „Толкоз години ние следваме този път, какво сме разбрали?“ Направете един малък опит. Да кажем, например, че един ден сте недоволен. Да кажем, че имате една малка неприятност. Коя е най-малката неприятност от твое гледище? Защо едни имат едно понятие, а други имат друго понятие? Най-малката неприятност е, че нямаш нито пет пари в джоба си. Или имаш пет пари в джоба си. Погледнеш – и само пет пари – и си недоволен. Казваш: „Какво мога да направя с тях? Да е един лев, 10 лева!“ Ако тези пет стотинки аз мога да ги превърна в злато, колко ще струват? И ако това злато го накарам да расте? Парите растат и те. Парите се раждат така, както плодовете. Един ден, като разберете закона на парите, те ще се раждат. Вие се чудите как ще се родят. Че ако вие знаете да кажете на един човек една дума, той ще ви даде пари, колкото искате. Представете си сега, че осъждат един милионер на смъртно наказание. И тогаз царят подписва една заповед, в която казва така: „Ако си готов да подариш всичкото си имане, което имаш, на бедните, ще отложим смъртното наказание.“ Той ще помисли и най-първо ще каже: „Не може ли половината, 3⁄4?“ – „Всичкото!“ Тогаз какво ще направи милионерът?

Та казвам: Всички ние сме осъдени на смърт. На всинца ви има по една смъртна присъда отгоре ви. И казва се: Ако дадете всичко, каквото имате, ще се освободите от смъртта, нищо повече. И Христос като дойде на земята, Той трябваше да умре, да пожертвува всичко и след това можеше да дойдат свободата и въздигането. В това седи скрит един принцип, който хората не подозират.

Та казвам сега: Не да ви заставят на това, но всеки един от вас свободно да разбере този принцип.

Сега вие не сте осъдени. Вие седите свободни. Ако ви кажат: „Дайте всичко за Господа“, ще дадете ли? Ще кажеш: „Чакай да питам жена си.“ Синът ще каже: „Чакай да питам сестра си.“ Възлюбленият ще каже: „Чакай да питам възлюблената си.“ На нас не ни трябват пари. Но парите са равноценни на човешките чувства. Човекът, който не е готов, не може да се прояви. Ти се опитваш доколко твоята щедрост, твоето сърце е готово. Вие не сте правили мобилизация. Пари да дадеш, това е мобилизация, доколко можеш да жертвуваш. Става една война. Трябва да стане мобилизация. Ако хората жертвуват всичко във време на войната, харчат пари, то е същият закон и когато работим за Бога. Ние искаме да работим за Бога без никакви жертви. Че и там е същият закон!

Та казвам: Христос е поставил законът така: „Както Отец ме е възлюбил, тъй и аз ви възлюбих.“ И на вас седи този въпрос. И вие можете да кажете: „Както Бог е възлюбил Христа, и както Христос е възлюбил нас, тъй и ние ще възлюбим другите.“ Христос като възлюби хората, какво Му дадоха? Знаем, какво Му дадоха. И вие, като възлюбите света, какво ще ви дадат? Същото ще бъде! Но не се плашете от противоречията на живота.

Във време на мъчнотии, човек се показва какъв характер има и какви са неговите убеждения. И ако вие за любовта не можете да пожертвувате всичко, и ако вие за Божията мъдрост не можете да пожертвувате всичко, и ако за Божията истина не можете да пожертвувате всичко, то въпросът е предрешен. Аз казвам: Ако аз не пожертвувам за Любовта, за Мъдростта и за Истината всичко, то въпросът с мене е предрешен. Положението на всекиго едного от вас зависи от жертвата, която можете да направите заради любовта, ако сте готови всичко да сторите за Божията любов. Тая работа не е лесна. Аз ви говоря за неща, които са много мъчни. Най-мъчните работи са приятни. Рядко се случват. Вземете едни билет. Да кажем, че всички билети са 100,000. Какво е отношението? Значи, едно към 100,000. Това колело, като се завърти 100,000 пъти, то непременно ще имаш един билет спечелил. Можеш да спечелиш още при първото завъртване на колелото, а можеш да бъдеш и последен. Та в живота ти ще имаш своето благо или в началото, или накрая, в края на един дълъг период. Ако останеш накрая, ще имаш много знания. Ако добиеш в началото, сърцето придобива нещо. Защото сърцето придобива в началото, а умът – в края. А пък разумното начало придобива всичко изведнъж.

Та на вас ви оставям да се занимавате със закона на жертвата, която Любовта изисква. Законът на жертвата, която знанието изисква и закона на жертвата, която свободата, Истината изискват.

Отче наш.
Мото:
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
(Три пъти.)

6 ч. 30 м.
XVII година.
1 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 22 септември 1937 г., сряда, 5 ч.с.
Небето прошарено, времето тихо и меко.
София – Изгрев.

Закон за вечна младост

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, истина, живот, може, има, мъдрост, бъде, бог, сега, хора, всичко, аз, свят, иска, всички, дете, себе, земя, закона ,

Общ Окултен клас , Съборни беседи , Рилски беседи , София, 22 Септември 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Движението на човека се определя главно от две течения: от течението на слънцето и от течението на земята. Вън от тези течения, човек се намира под влиянието на много течения още, с които трябва да се справя. Покрай всички тия влияния, той търси Бога, но не знае, къде да Го намери. Човек, на когото съзнанието е пробудено и мисли, той приема Бога като сила, която работи в света и която е създала всичко. Ония пък, в които сърцето е добре развито, чувстват, че съществува някаква сила в света, която ръководи и управлява всичко, но каква е тази сила, не могат да си отговорят. Двете противоположни течения в човека — на слънцето и на земята, създават две противоположни движения. Такива противоположни движения се зараждат в човека под влиянието на неговите мисли и чувства. Чувствата винаги събират нещата на едно място, т.е. сгъстяват ги, а мислите — разреждат, разширяват нещата. Значи, това, което разрежда и разширява нещата, се отнася към областта на ума, а това, което сгъстява, се отнася към областта на сърцето.

Днес, 22 септември, е денят на есенното равноденствие. Слънцето отива към южното полушарие, което представя живота на сърцето. Северното полушарие пък представя живота на ума. От движението на земята около слънцето се образуват четирите годишни времена: пролет, лято, есен и зима. Пролет е това, което лети; лято е това, което налива; есен е това, което дава; зима е това, което отнема. През пролетта човек хвърка; през лятото налива, пълни нещата; през есента раздава, а през зимата отнема. Сега вие сте в първия ден на есента, когато ви се дава нещо. Три месеца наред все ще ви се дава. След това ще влезете в зимата, когато нещата се отнемат.

Докато е в пролетта и лятото на живота си, човек не говори и не пита за смисъла на живота. Влезе ли в есента и в зимата на живота, той започва да се интересува от смисъла на живота. Смисълът на живота седи в придобиване на истината. — Що е истина? — Това, което свързва всички неща в едно цяло и ги осмисля, наричаме истина. Зад истината седи един неопределен, неорганизиран свят, в който човешки крак не може да стъпи. Какъв е този свят, никой не може да си представи. Рече ли човек да си представи този свят, той съвсем ще се обърка. Без да има представа за този свят, човек често изпада в него. Например, достатъчно е човек да си зададе въпроса, обича ли го някой, или не го обича, за да изпадне в света зад истината. Какво значи да ви обичат или да не ви обичат? Онзи, който ви обича, дава ли ви нещо? Вие мислите, че ви дава нещо, но в същност не знаете, дава ли ви нещо или не. Това е все едно да говорите за любовта, без да я разбирате. Знаете, че любовта е нещо реално, но какво в същност представя тя, не можете да определите. Виждате една книга, пипате я, отваряте я, намирате, че е нещо реално, но какво в същност е книгата, не можете да определите. Тя е нещо съвсем друго от това, което вие схващате. Когато държите в ума си мисълта за един човек, той не е нищо друго, освен сянка на реалността. Сам за себе си човек също представя сянка на реалността. Ако има реална представа за себе си, човек никога не би се изменял. Човек някога се радва и вярва във всичко, а някога скърби и се съмнява. Къде е реалността: когато е радостен и вярва във всичко, или когато е скръбен и се съмнява? Често и скръбта, и радостта почиват на фалшива основа. Къде е тогава реалността? Някой скърби, че приятелят му взел от него 20,000 лева и ги употребил за себе си. След десет години той се научава, че приятелят му турил тия 20,000 лева в една банка на негово име. Щом чуе това, той веднага започва да се радва.

Скръбта и радостта са две състояния в човешкия живот, които постоянно се сменят. В скръбта човек се учи да събира, а в радостта — да дава. Човек не може да дава, докато не е събирал. Ако нищо не е събирал, какво ще дава? Първо човек трябва да събира, а после да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т.е. искат радостта да предшества скръбта. Когато допуснал страданията и скърбите в живота, Бог е имал нещо пред вид. Обаче, коя е причината за влизането на скръбта в света, вие не знаете и не искате да знаете. Едно искате вие: да бъдете щастливи. Защо и за какво искате да бъдете щастливи, не се запитвате. Вие знаете само, че искате да бъдете щастливи, а въпреки това ставате нещастни. Някога не искате да бъдете радостни, а въпреки това ставате радостни. Значи, щастието и нещастието не зависят от вас. Радостта и скръбта също не зависят от вас. Обичате някого, щастлив сте, но понякога този човек ви носи нещастия. Докато детето е при майката, тя е щастлива. Щом замине детето й за другия свят, тя става нещастна.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, а при това отричат Бога. Те трябва да знаят, че вън от Бога никакво щастие не съществува. Щом се отдели от Първата Причина, човек се излага на страдания и нещастия. Излизането на човека от влиянието на Първата Причина се придружава със скръб. Видимо той е свободен от нейното влияние, но става нещастен, скръбен. Връщането на човека към Първата Причина се придружава с радост. Видимо той е ограничен от нейното влияние, но става радостен и щастлив. Това виждаме и във всекидневния живот на хората. Някой иска да учи. Записва се като ученик в гимназията или като студент в университета. Той е доволен, радва се, че ще придобие знания, но същевременно се ограничава, подчинява се на известен ред, на известна програма. Той не може да прави, каквото иска и да мисли, както иска. Ако не иска да се подчинява на реда в гимназията или в университета, ще го изпъдят вън, да прави, каквото иска.

Мнозина мислят, че като отидат при Бога, ще бъдат абсолютно свободни. За да бъде абсолютно свободен, човек трябва напълно да се слее с Бога и да престане да мисли за себе си. Докато мисли още за себе си, той не може да бъде свободен. При това положение ние имаме две личности: Бог и човек. Тия две отделни личности подразбират две воли. Ако две воли действат едновременно, какво съгласие може да има между тях? Когато в един дом се роди дете, първоначално то отстъпва, подчинява се на майка си и на баща си. Като види, че всички негови желания се задоволяват, детето започва да се налага на родителите си. Първите две — три години те му отстъпват, но щом порасне, стане на четири—пет години, майката взима тояжката, т.е. закона, и налага с нея детето, като му казва: Ти трябва да се научиш да чувстваш добре. Като не слуша пак, бащата взима закона, налага го малко и му казва: Ти трябва да се научиш да мислиш право. Детето започва да пее на минорен глас и да се пита, защо е дошло при тази майка и при този баща.

Каквото и да правят хората, каквито методи и да прилагат, те не могат да оправят света. Светът ще си върви в своя път. Обаче, ако човек добре разбира нещата и живее според разумните закони на природата, има вероятност да дойде до относителната реалност в света. Каквото и да прави, човек не може да има неограничени постижения. Преди да се роди детето, майката и бащата са определили, какво дете искат да родят: да бъде голям философ, музикант, художник или поет. Ако човек мисли, че сам по себе си представя нещо, той се лъже. Каквито са майката и бащата, такова ще бъде и детето. Детето не може да има други качества и способности вън от тия, които майката и бащата са притежавали. Смешни са хората, когато мислят, че могат да бъдат по-умни от майка си и баща си. Още по-смешни са, когато мислят, че могат да бъдат по-умни от Бога. По-глупави могат да бъдат, но по-умни — никога! След всичко това те се запитват, защо светът е създаден по този, а не по друг начин. Каквото обяснение и да ви се даде на този въпрос, то няма да има никакво приложение. Какво ще се ползва малкото дете от дрехите на своя голям брат? Като облече тия дрехи, те ще се влачат по земята и ще го спъват.

Както малкото дете се спъва в дрехите на големия си брат, така и хората се спъват във въпроса за любовта. Каква трябва да бъде любовта на човека? В любовта на човека, изобщо, изпъкват две положения: господар и слуга. Когато иска да го обичат, човек се налага, поставя се на мястото на господаря, заставя хората да го обичат. Когато иска да обича, той заема мястото на слуга. Ако хората не го обичат, те не го признават за господар. И ако не обича, той не може да бъде слуга. Обаче, в любовта съществува следния закон: тя не обича нито да й господаруват, нито да й слугуват. Отидете ли при нея като господар или като слуга, тя ще ви отхвърли от себе си. Тя казва: В моето училище не позволявам да стъпи крака нито на господаря, нито на слугата. Тя не се нуждае от хора, които вдигат скандали.

Светът страда от господари и от слуги. Светът страда от майки и от бащи. Светът страда от синове и от дъщери. Квадратът представя семейството. Всеки прав ъгъл в квадрата представя противоречието, което създава майката, бащата, дъщерята или сина. Противоречието, което всеки поотделно създава, се дължи на факта, че всеки иска да бъде глава. Имате един дом с четири глави. Как ще примирите тия четири глави? При това положение противоречието не може да изчезне, вследствие на което между четирите члена на дома съществува вътрешна борба. Когато тази борба съществува в човека, той се намира в един квадрат. Щом четирите члена на семейството се видят затворени в квадрата, те започват да роптаят против реда и порядъка на света и се запитват, защо светът е създаден по този начин. Не можеше ли другояче да бъде създаден? Да се говори така, това означава неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта е велик закон, който дава възможност на всеки зародиш в Божествения свят да се прояви. Като намери някакво семе, тя го заравя в пръстта и си заминава. Семето започва да се оплаква, че майка му

— любовта, го напуснала и не се грижи за него. В помощ на семето иде бащата —

— мъдростта и започва да го съветва, да направи усилие, да излезе над почвата, да се изложи на преките слънчеви лъчи. Той не маха пръстта, но му съдейства да се покаже над земята. След дълго увещаване, бащата успява да застави семето, своя син или своята дъщеря, да пробият почвата. Тогава семенцето се показва над земята, във вид на малко стръкче. И бащата не му помага изцяло, защото главичката му остава в земята. При това положение, то започва да разсъждава, кой от двамата е по-добър: майката ли, която чрез корените го държи в земята, или бащата, който го тегли нагоре към слънцето? — Кога ще се освободи това растение напълно? — Когато дойде истината. Истината примирява всички противоречия. Тя може да извади растението от почвата, от гъстата материя, и да го направи абсолютно свободно.

Следователно, докато главата на човека, като в растенията, се намира в гъстата материя, а клоните на живота му в рядката материя, той живее само в любовта и в мъдростта, но не и в истината. Щом излезе от гъстата материя, тогава само той става истински човек. Истината освобождава човека, като същевременно му показва пътя към любовта и мъдростта.

Хората постоянно се натъкват на противоречия. — Защо? — Защото не разбират нито любовта, нито мъдростта. Любовта не търпи нито слуги, нито господари, а мъдростта не търпи хора, които мислят, че много знаят. Някой отива при Бога и започва да философства пред Него, как бил създаден светът. Не ставайте смешни пред Бога и пред себе си. Който е създал света, Той не се нуждае от вашите обяснения. Какво ще говорите на хората за създаването на света, когато сами не го познавате? Какво ще говорите на хората за живота на ангелите и на светиите, когато никога не сте били между тях? Младата мома седи и си въобразява, как ще живее, като се ожени. Тя си представя, как ще си нареди къщата, как възлюбеният й ще я обича. Как може да си въобразява тия неща, когато никога не е била женена? Щом се ожени и види, че нищо не се сбъдва от това, което е рисувала във въображението си, тя се разочарова и казва: Не струва човек да се жени! — Да, по този начин, без да се разбира още закона на любовта и на мъдростта, човек не трябва да се жени. Истинската женитба подразбира освобождаване. Женитбата се предизвиква от желанието на човека да се освободи от всичко онова, което любовта е създала в него, като го е заровила в пръстта. Хората мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. — Не, женитбата не носи щастие. Който мисли, че като се ожени ще бъде щастлив, той не е разбрал закона на любовта. Бялата булчинска рокля, венците около главата на невестата представят външната страна на нещата. Една книга може да бъде външно красива, с хубава подвързия, добре напечатана и със дълбоко съдържание, но тя трябва да се чете, да се разбере и да се приложи в живота.

Какъв е смисълът на любовта? — Да научи човека правилно да живее. Ако в любовта човек не може да разбере елементарните работи — скърбите и радостите, той не може правилно да се развива. Радостта и скръбта са два пътя, чрез които любовта се проявява. Докато не разбере смисъла на радостта и на страданието, човек не може да разбере живота. Щом не може да разбере радостта и скръбта, човек неизбежно се натъква на доброто и на злото, които му създават ред противоречия. В края на краищата, човек трябва да примири противоречията в живота си.

Съвременните хора, светски и религиозни, търсят начин за изправяне на света. Учените казват, че знанието ще оправи света; религиозните казват, че вярата ще оправи света. Наистина, съществено нещо е вярата, но ако само тя можеше да оправи света, той трябваше досега да бъде оправен. Никога в света не е имало толкова вярващи, колкото днес, но въпреки това светът не е оправен. Религиозните казват още, че трябва да обичаме Бога. — Как трябва да Го обичаме? Обичали ли сте Бога така, че да сте готови да пожертвате живота си за Него? Ще кажете, че като дойде Христос, ще ви научи, как да обичате. Обаче, кога ще дойде Христос: днес, след сто или след хиляда години? Какво ще правите, докато Христос дойде на Земята? Ще чакате, както младата мома чака възлюбения си. Тя взима портрета му. поглежда го и го скрива. Това е особено верую — идолопоклонство. Това е сянка на реалността. Щом се намери пред самата реалност, момата се разочарова от своя възлюбен и казва, че не може да го търпи. Като го гледа на портрет, тя казва, че е ангел, че не може да живее без него. Щом дойде при нея, не го харесва вече. Човек изпада в същото положение и по отношение на идеите си. Докато държи една идея в главата си, той е радостен и весел. Рече ли да реализира идеята си, той намира, че си е създал големи неприятности с нея.

"Истината ще ви направи свободни". Всички хора се стремят към истината, за да станат свободни. Човек не е свободен, понеже живее в света на чувствата, в гъстата материя, която го е оплела. За да излезе от тези трудни условия, човек се стреми към истината. Той се стреми към любовта, за да му даде живот. Той се стреми към мъдростта, за да му даде светлина и знание. Следователно, слизането на човека на Земята се осмисля само тогава, когато той има живот, светлина и свобода. Като разбере смисъла на живота, човек ще се убеди, че и лошият, и добрият живот са еднакво ценни. Всъщност, хората делят живота на добър и лош. Сам по себе си животът е неделим. Когато придобие любовта, човек ще разбере, че земният живот, който е пълен със страдания, е толкова ценен, колкото и Божественият, в който има само радост и веселие. Който не разбира това, той постоянно се спъва, понеже търси живот без страдания. Страданието и радостта имат смисъл в живота само тогава, когато са намясто поставени. Например, буквите, които образуват думата "любов", имат смисъл, когато са поставени в реда, в който ги виждаме написани. Разместят ли се, те нищо не изразяват. Тъй щото, искате ли да осмислите нещата, поставете ги на определените им места. Поставете радостта и страданието на определените им места, и те ще придобият смисъл. Поставете доброто и злото на техните места, и те ще придобият смисъл. Всяко нещо е полезно, когато е на мястото си.

Това, което сега ви говоря, не засяга всички еднакво. Едни от вас сте стари, а други — млади. Едни са жадни, други — гладни. Нуждите ви не са еднакви. Обаче, ако още този момент всеки от вас получи по един чек от няколко хиляди английски лири, веднага ще се зарадвате и ще забравите скърбите си. Нима всеки от вас няма поне по един чек, не само от няколко хиляди английски лири, но от много повече? Животът, който ви е даден, не е ли един чек? Знанието и светлината, които имате в себе си, не са ли един чек? Свободата, с която се ползвате, не е ли един чек?

Мнозина си задават въпроса, защо са дошли на земята. На този въпрос човек може да си отговори по следния начин: Аз дойдох на земята да изучавам, как любовта заравя семето в пръстта. Аз дойдох да изучавам, как мъдростта изтегля половината от растението вън от земята и го отправя към слънцето. Аз дойдох да изучавам, как истината ще освободи напълно растението. Като изуча тия неща, учен човек ще стана. Който не знае тия работи, той не може да получи никакъв кредит от Божествената банка. Ако някой се осмели да иска пари от тази банка, веднага ще го запитат: Ти изучавал ли си, как любовта заравя семето в земята? — Не съм изучавал. — Върви си тогава. Изучавал ли си, как мъдростта заставя растението да израсте, да насочи едната си половина към слънцето? — Не съм изучавал. — Върви си тогава. Изучавал ли си, как истината напълно освобождава растенията? — Не съм изучавал. — Върви си тогава. В това положение ти не заслужаваш никакъв кредит от Божествената банка.

И тъй, ако не можете да носите страданията и радостите на любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на мъдростта и ако не можете да издържате на ограниченията, които свободата налага, вие не можете да бъдете кредитирани. Свободата заставя хората да се жертват. Жертвоприношението е закон на истината. Който не е готов да се жертва, той не е познал истината. Христос се самопожертва, понеже познаваше истината. Когато се пожертва, той се освободи от всички ограничения на живота. Следователно, докато не се самопожертва, човек не може да се освободи от ограниченията, в които се намира. Докато се държи здраво за тялото си, човек не е разбрал още вътрешния смисъл на живота. Обаче, колкото и да се държи човек за тялото си. един ден все ще трябва да го напусне. Дали ще бъде след 10, 20 или 120 години, това не е важно. Къде ще отиде човек след като напусне тялото си?

Първото тяло, с което човек се е облякъл, е тялото на любовта. С това тяло той ще бъде заровен в пръстта, в гъстата материя. Второто тяло, с което човек ще се облече, ще бъде от по-рядка, от по-ефирна материя и с него ще бъде потопен във въздуха. Това тяло е на мъдростта. И най-после, човек ще бъде облечен в тялото на истината, с което ще се пожертва за другите. Щом той се жертва, и другите ще се жертват за него. Ако човек не е готов да се жертва за другите, и те не могат да се жертват за него. Ако той не обича другите, и те не могат да го обичат. Ако той не мисли за другите, и те не могат да мислят за него. Ако той не действа свободно за другите, и те не могат да действат свободно за него.

Това, което днес ви говоря, е познато на всички, но имате известни съображения, поради които не го прилагате. Седи един човек край брега на една река, облечен с хубави, нови дрехи. Той иска да премине на другия бряг на реката, но не знае как — мост няма. Да я прегази, това значи, да намокри новите си дрехи, а не иска да се мокри. Да съблече дрехите си и да преплува реката, и това не иска да направи. Отдалеч някъде той вижда, че се задават крадци. Той вече не мисли. Хвърля се в реката, преплува я и се спасява. Сега не му остава нищо друго, освен да благодари за благополучното спасение. Дрехите, които хората така грижливо пазят от вода, от прах, да не се намокрят, да не се напрашат, това са техните унаследени възгледи за морала. Човек ще мине през хиляди костюми, докато най-после облече един такъв костюм, т.е. такова тяло, което има предимство над всички предидущи. В това тяло ще бъде написан Божият закон. Казано е в Писанието: "Ще напиша закона Си в сърцето им, и ще ме познават от малък до голям".

"Истината ще ви направи свободни". Да придобие човек свободата, това значи, да влезе във вечната младост на живота. Докато не влезе във вечната младост на живота, човек не може да познае истината. Който е познал закона на любовта, той е разбрал само една трета от реалността. Който е познал закона на мъдростта, той е разбрал две трети от реалността. Който е познал закона на вечната младост, той е разбрал любовта, мъдростта и истината.

Тази година трябва да работите усилено върху себе си, да познаете любовта и да придобиете живота. Работете усилено върху себе си, да познаете мъдростта и да придобиете светлина и знание. Работете усилено върху себе си, да познаете закона на вечната младост и да придобиете свободата. Придобие ли всичко това, човек става маг, господар на условията. Каквото пожелае, с един замах може да го постигне. Достатъчно е да вземе магическата пръчица в ръката си, за да разреши всички въпроси, всички мъчнотии в живота си. Към това се стреми всеки човек. Обаче, това не може да се постигне в един ден. Някои хора са в първата фаза на живота си — в любовта. Други са във втората фаза — в мъдростта. Едва сега една малка част от хората отправят погледа си към истината. В истината е смисълът на живота. Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни. Дето е Духът. там е истината".

Сега, пожелавам ви, като отивате към южното полушарие, да развивате в себе си добродетелта. На пролет, когато отивате към северното полушарие, да развивате в себе си справедливостта. Когато стигнете до равноденствието, при което слънцето е на най-високата си точка, да разберете, в какво седи вечната младост. Докато не разбере вечната младост, човек не може да бъде свободен. Човек трябва постоянно да се ражда и преражда. Прераждането е закон за изучаване на вечната младост. Английските богослови наричат вечната младост "The eternal generation" — вечно, постоянно произвеждане, т.е. вечно подмладяване. Смисълът на човешкия живот седи във вечното подмладяване. Като се подмладява, човек се освобождава от своите стари възгледи, от неразбиране на нещата. Когато не разбира законите на любовта, мъдростта и истината, човек страда. Щом разбере любовта, животът в него ще потече. Щом разбере мъдростта, той ще придобие знание и светлина. Щом разбере истината, той ще се освободи. Като е дошъл на земята, човек се нуждае от живот, от знание и от свобода. Животът минава през любовта. Знанието минава през мъдростта. Свободата минава през истината.

Сега, за да придобиете живот, знание и свобода, всеки ден правете опити да се справяте с мъчнотиите си, да трансформирате своите лоши състояния, някой страда, измъчва се, че нямал пари. — Ако работи съзнателно върху себе си, той ще знае, как да придобива пари. Парите могат да се увеличават и намаляват, според нуждите на човека. Човек трябва да знае закона, по който парите могат да растат. Осъждат един милионер на смърт. Царят, обаче, отменя смъртната присъда на милионера с условие да раздаде всичкото си богатство на бедните. В първия момент милионерът се ужасява от това условие, но постепенно отстъпва. Най-напред дава половината си богатство, но съдът не се съгласява. После дава три четвърти от богатството си. Съдът пак не се съгласява. Най-после дава всичкото си богатство. Животът на човека е скъп, с никакви пари не може да се откупи.

Днес за всички хора е издадена по една смъртна присъда. Как ще откупят живота си? — Като дадат всичко, каквото имат. Този е начинът, по който човек може да се освободи от смъртта. И Христос дойде на земята да даде всичко, каквото имаше. Той се пожертва за хората, даде живота си за тях, в замяна на което получи свободата си и възкръсна. Да се пожертва човек, това не става чрез насилие, но по свобода, доброволно. В този момент вие сте свободни, още не сте осъдени. Какво ще кажете, ако трябва да пожертвате всичко за Господа? Мъжът ще каже, че трябва да пита жена си. Синът ще пита дъщерята. Възлюбеният ще пита възлюбената си и т.н. — Защо са нужни пари на Господа? — Парите са равноценни на чувствата на човека. Който не е готов да жертва материалното, по никакъв начин той не може да жертва духовното. Когато жертва парите си, човек се мобилизира, готви се за война, в която излага своите чувства. Както във време на война се мобилизира всичко — хора, животни, пари, така и при служенето на Бога човек трябва да мобилизира в себе си всичко, каквото има на разположение — пари, чувства, мисли, идеи — целият си живот. Мнозина искат да служат на Бога без никакви жертви. Това е невъзможно.

Христос казва: "Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих." И вие трябва да кажете: "Както Бог е възлюбил Христа, и както Христос е възлюбил нас, така и ние трябва да възлюбим своите ближни". Какво даде човечеството на Христа, заради любовта, която Той имаше към него? Каквото даде на Христа, това ще даде и на вас, но не се плашете от противоречията на живота.

Хората се плашат от мъчнотиите и от противоречията в живота си. Не се плашете от мъчнотиите. Благодарете, че имате мъчнотии, за да познаете характера си, да познаете силата на своите убеждения. Ако за любовта, за мъдростта и за истината човек не може да пожертва всичко, каквото има, неговата работа е свършена. Положението на човека се определя от жертвата, която може да направи за любовта, за мъдростта и за истината. — Мъчна работа е тази. — Аз говоря за изпълнението на мъчни работи. Мъчните работи са приятни, но рядко се срещат в живота. Някой си купил един лотариен билет и иска да спечели. Всичките билети са на брой 100,000. — Каква е вероятността да спечели? — Вероятността е 1:100,000. Значи, колелото трябва да се завърти 100,000 пъти, за да спечелиш един път. Ти можеш да спечелиш още при първото завъртване на колелото, а можеш да спечелиш и при последното.

Следователно, човек може да придобие благата или в началото на живота си или в края. Ако благата дойдат в края на живота, човек придобива знания. Ако благата дойдат в началото на живота, човек придобива нещо за сърцето си. В началото на живота си човек придобива блага за сърцето си, а в края на живота си придобива блага за ума си. Разумното начало в човека придобива всичко изведнъж, И тъй, изучавайте закона на жертвата, която любовта, мъдростта и истината изискват.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

22-и септември, 5 ч.с., София — Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder