НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Идете при чистите извори

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Идете при чистите извори

Най-често използвани думи в беседата: аз, казва, любов, може, свят, има, бог, човек, сега, казвам, земя, всичко, христос, всички, себе, тебе ,

 Неделни беседи , София, 19 Септември 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“
„Ще се развеселя“

Ще прочета 54-та глава от Исаия.
Тази глава, когато е писана, човечеството е било повече от 2500 години, то е било далеч от реалността. Значи толкоз е било далече в пространството и сега сме толкоз години по-близо. Тъй щото, ние разбираме нещата по-добре, отколкото те са ги разбирали. Някои неща са били известни, а някои неща сега стават известни.

„Весели се, неплодна, която не раждаш.“ Значи да се радва една жена, която не ражда. Нещо непонятно за тогавашните времена. Според идеите на евреите жена, която не ражда, се счита нещастна.

Онзи, който знае хубаво да пее, е едно благо. Но да пее онзи, който не знае, той всякога ще излезе със скръб. Почти всичките хора мязате на певците и свирците, които излизат на сцената и се връщат наскърбени. Целият живот е една сцена, на която ние се явяваме, с големи аспирации, вдъхновени и след туй слизаме от сцената с наведена глава. Някои искат да знаят от какво произтичат противоречията. Има едно противоречие. Ако певецът не може да пее, причината е в него. Понеже той не е развил гласа си, който Бог му е дал. Ако свирецът не може да успява, не е свирил. Онзи, който говори, ако не успява, не е развил речта си. Причината е у него.

Ако някому не върви в света, помнете. Вие мислите, че човек в света може да бъде богат, че човек в света може да бъде силен, без да бъде добър и без да бъде справедлив. Абсолютно това е невярно. Величието на света и на всичките хора, следете историята не само тук, на цялата Земя, но проследете историята на цялата Вселена – законът е един и същ.

Сега още ние не знаем предназначението на доброто какво е. Писанието казва, че човекът отишъл да вкуси от плода на доброто и злото. Човек се захванал с една трудна задача. Господ му казал: „Тази задача ще оставиш за после“, но човекът имал амбицията и казва: „Тази задача може да я разреша.“ Че може да я разреши, вярно е. Но човек започнал да разрешава задачата не навреме. После Писанието казва: „И понеже Адам станал като един от нас, да познава доброто и злото и понеже няма туй знание, да не би да вземе повторно от дървото на живота и да стане безсмъртен и този глупак мъчно ще поправи тази погрешка“, та му забранил да яде от дървото на живота. Защо? Защото опасността ще стане двойно по-голяма, отколкото е сега. Сега ако умираме, е лошо, но ако не умираме, е два пъти по-лошо.

Аз не искам сега да се спирам върху отрицателните работи, защото и вие не може да си представите човек да говори за злото – то е опасна работа. Да говориш за дявола е опасна работа. За каквото и отрицателно да говориш, то е най-опасната работа. Това са взривни вещества. Мислите ли, че ако закачите дявола, не е погрешка? Колко помощници има? На колко главите са побелели, които са се занимавали с дявола. Някой път казвате: „Противи се на дявола.“ Трябва да подразбирате „Противи се на служителите на дявола“, а не на дявола. Христос казва: „Не противи се злому.“ Дяволът е един принцип извън живота. Няма живот. Един ден като стъпи с крака си някъде, ще те смачка и нищо не казва. В „Отче наш“ се казва „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. Бог да се застъпи да ни изведе от лукавия. А вярващите сега искат да се борят с дявола. Всеки, който се е борил с дявола, тъй се е оцапал, че му трябват два, три живота да се очисти от миризмата. Даже толкоз смели християни има, що се женят за някой лош мъж, женят се за дявола да го реформират. Казвам: Това е опасна задача. Вие казвате: „Какво трябва да се прави?“ Оставете тази работа. Онзи, Който допуснал злото в света, оставете Той да разрешава. Пък вие оставете този въпрос, абсолютно не се занимавайте.

Някои ме питат какъв е произходът на злото. Казвам: Какъвто е твоят произход, такъв е и произходът на злото. Защото ти си сам едно зло и питаш произходът на злото какъв е. Всички други същества кански плачат от човека. Казват: „Този господар е много лош.“ Всички се оплакват. Има толкоз заявления против човека, толкоз оплаквания. Ще дойде една съдба. Всички хора ще бъдат съдени. Кой от вас не е изял 100 кокошки? Кой от вас не е изял 100 агнета? Кой от вас не е изял 100 риби? Ще кажете: „И Христос ги пече.“ Аз другояче разбирам. Не печи риба, която не обичаш. Печи ония риби, които обичаш. Щом изядеш една опечена риба, която не обичаш, тя ще ти причини най-голямото зло, което не предполагаш.

Никога не яж туй, което не обичаш. Никога не мисли за това, което не обичаш. Мисли за това, което обичаш. Мислиш ли за онова, което не обичаш, ще ти дойде някое голямо нещастие. Има един свещен страх в света. Той трябва да съществува. Но този свещен страх слабо са проявили. Но един „свещен страх“, един „свещен трепет“ го наричам – то е на мястото. И най-високата култура, до която животните достигнаха, е страхът. У тях страхът беше свещено чувство. Едно животно, като го онеправдаеш, плюе на краката си, бяга. И като се качи на високото място, благодари на Бога, че краката му са дълги, че могло да избяга. Виждал съм някой път, децата от една махала, някой е смел юнак, седят, карат се децата и то казва: „Само ме удари, да видиш какъв юнак съм.“ Онзи като го удари, казва му: „Ти като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа.“

Ти засягаш дявола и казваш: „Я ме удари!“ Той те плесне, казваш: „Още един плесник.“ Още един път го удари и той казва: „Като дойдеш в нашата махала, ще ти кажа.“ И във вашата махала ще бъде същото. Положението ще бъде такова, както на един турчин, бабаитин, на който син му биел все гяурите. Казва: „Баба (татко), знаеш ли, един гяур набих.“ Казва му: „Синко, не прави това нещо.“ Един ден той хванал един българин и казва: „Хванах един българин да водя по пътя, но не идва. Пусни го – не ме пуща.“ Като се върнал, малко накуцвал. Казва: „Намери ли си батко си?“ – Казвам: Ти не се закачай с гяурите, защото са лоши.

Сега вземаме стиха и казваме: „Всичко чрез Бога може.“ Хубаво. „Всичко чрез Бога“, се подразбира „всичко добро“. Бог е реалност, най-великото в света. Всичко добро се разбира, а не всичко зло. То не е от Бога.

Та казвам: Вземете вашата идея за любовта. Мнозина от вас имате едно понятие за любовта. Даже да вземем любовта като течност, любовта като едно въздухообразно тяло, и любовта като едно етерно тяло, и любовта като светлина да я вземем. За да добиеш една гама от любовта... (Знаеш ли какво значи „гама“? Вземаме един научен термин, „гама“. Гами има в музиката. Но в сегашната биология има един хормон, един грам от хормона е най-скъпото вещество, и в биологията струва 12 милиона лева един грам. Но в света няма още един грам. В света има само няколко гами. Една гама е една милионна част от грама.) Та казвам: Ако вие имате една гама от любовта, то трябва да работите 3000 години. Една милионна част от грама да имате, 3000 години трябва да работите като човек. Защото то е разпръснато из цялото пространство. После, най-скъпото вещество е любовта. Не се позволява нито една прашинка, и най-малката капчица, колкото и малка да е, не се позволява да падне. На най-чистото място някъде. Любовта трябва да иде на друго място. Вие мислите, че може да си играете с любовта. Щедро давате. Това са ваши заблуждения. Това са резултати. Един човек с песен може да се занимава, но то не е музика, самото [...] музика. Може да се занимаваш с резултатите на пеенето. Пението е като раздвижиш въздуха. Този въздух все ще трепти, но самата музика, която чувствуваме в дадения случай, много малко е.

Колко може да предадете от вашата музика? Ако вие можехте, понеже музиката е първата форма, единствената дреха, с която Любовта се облича. Музиката е една от най-красивите дрехи. Ако вие, само с крачето на тази дреха, с която е облечена Любовта, ако може да засегнете кой да е мъртъв човек, той ще оживее. В който и дом да влезе, ако достигне едно трептение до ушите на хората, всичките спорове на тия хора веднага ще престанат.

Казвате: „Как ще се оправи светът?“ Светът ще се оправи само с Любовта. Къде са ония хора, чрез които Любовта ще се прояви? Казвате: „Нашето сърце гори.“ Горенето не е любов. Любовта е изявление на Бога. Това е дрехата на Бога. Вие казвате: „Бог е Любов.“ Значи, достъпната дреха на туй абсолютното Същество, на туй безграничното Същество, Което може да бъде достъпно за нас, не само за нас, но за най-възвишените същества. Има 3 начина, по които Бог е достъпен. Бог е достъпен само чрез Любовта. „Бог е Любов“, казва Писанието.

Та казвам сега: Реалното, то трябва да е вече като една наука. Понеже ние искаме да влезем да проповядваме едно учение, да напуснем Земята. Няма какво да напущаме Земята. Тази Земя ще работим, да я преобразуваме. Затова сме дошли на Земята. Господ казва: „Ще преобразите света.“ Ще преобразим, понеже ние сме дошли да работим. – Тази работа как ще стане?

Някъде в Америка, в пристанището имало една подморска скала, на която много кораби се разбивали и американското правителство решило да се справи с тази канара, турили 3000 дупки, поставили взривове, съединили го с ток и само едно дете на 5 години като натиснало копчето, цялата канара била разрушена. Ние дупки пробиваме, динамит се слага, и един ден и най-слабият като побутне копчето, всичко туй ще изчезне.

Сега вие мислите Христос ще дойде с ангелите от небето, да тури ред и порядък и вие да останете да ядете и да пиете, облечени хубаво, с капели, с лачени обуща. Като дойде Христос, ще имате повече от лачени обувки. Ще се оплакват говедата от лачените обуща, ще се оплакват овцете от хубавите дрехи. Ще се оплакват, понеже, ние правим нещата не с любов. Ние гледаме животните от любов. Всичко в света ние вършим без любов и туй го наричате „егоизъм“. Едно безлюбие има. И право е, всичко ние вършим без любов. И вследствие на това страдаме. Дето умираме, умираме по същата причина.
Казвате: „Христос умря.“ Христос умря заради нас, заради нашето безлюбие. Уморихме Го ние и възкръсна за Своята любов, която имаше към Бога. Любовта му беше по-силна. Следователно Той знаеше, че трябва умре. Казва: „Тия хора ще ме уморят.“ Казва: „Така е решено.“ Има един, Той трябваше да опита колко е силна любовта Му, че след като Го умориха хората, чрез любовта възкръсна. Той казва: „Имам власт да положа душата Си, имам и власт да я взема. Хората може да Ме уморят, но Аз ще възкръсна.“

По същия начин и вас хората уморяват. Вашите деца ще ви уморят. Вашият възлюблен ще ви умори. Вашите ученици ще ви уморят. Каквото имате, ще ви уморят вас, туй да го знаете. Христос имаше един ученик, който Го предаде. Но Го предаде евтино. Но те му обещаха, казват му: „Ако Го предадеш в нашите ръце“; еврейските свещеници му казват: „Ти ще бъдеш цар на евреите, ще бъдеш знаменит, цар еврейски може да бъдеш.“ А щом го предаде, казват: „Ти си предал един изменник, който искаше да разруши еврейския народ.“ И той си казва: „Така ли Го продавам?“ Пред Него седи една грандиозна идея и като Го продаде, видя своята погрешка, че никаква цена няма. Юда имаше амбицията, но като предаде своя Учител, любовта се отне от сърцето му и той почувствува всичкото безсмислие в живота и той се обеси.

Мислите ли вие, че ако предадете вашия Учител, въжето ви ще бъде куршумът, въжето ще бъде смъртта? Аз говоря принципално. Ти дойдеш някой път до убеждението, готов си Господ, Който е в тебе, да Го предадеш. И мислиш, че като Го предадеш, ще се подигнеш и велик ще станеш. Той като си замине, ти ще видиш безсмислието на човешкия живот. Ако ние може да носим страданията в света, то се дължи на Онзи, Който живее в нас. Той казва така: „Аз, Който създадох света, ако ти ме слушаш, ако вървиш по пътя, ще ти дам. Аз ще изкарам всичко на победа.“ Следователно оставете тогава Господ във вас да се състезава. Вие губите победата в себе си и искате да я придобиете отвън. В себе си трябва да я придобиеш. И първото служение е да оставиш Господ в тебе да действува, абсолютно да се не разклати умът ти.

Три неща предложи на Христа: „Покажи – казва – силата си.“ Той казва: „Силата от Бога иде. Със Словото иде силата.“ После го кара от храма да се хвърли. Христос му казва: „Не изкушавай Господа Бога твоего. Понеже ти си Ме качил горе на храма, няма какво Аз да се хвърлям.“ И най-после Му казва, ако му се поклони, ще му даде всичките царства на Земята. – „Тия царства не са твои, те са на Господа, да си вървиш, откъдето си дошъл.“

Вие имате ли сте изпитания? За пример, някой път вие кипнете и се разгневите. Има два вида гняв: един гняв, който иде от любовта, и един гняв, който иде от безлюбието. Ако се гневиш от любов, на място е, любовта е спасителка, благословение е. За Бога казват, че се е разгневил. Вие не сте опитали гнева на Бога. Гневът на Бога дава живот. Ако Господ не се гневеше!... Гневът на Бога подразбира Неговата любов към всички тия глупави деца, които не разбират Божията любов. Седиш, гневиш се. Онзи, способният ученик не се научи. Възмущаваш се, имаш доброто желание човек да станеш. Всичко ще ти дадем, пари, дрехи, обуща, всички каквото искаш, ще ти дадем. Някой музикант, професор, като намери едно даровито дете, казва: „Учи се, всичко ще ти дадем.“

Та, първото нещо: Вие сте се обезверили; не сте се обезверили, но сте дошли да вярвате в себе си повече, отколкото в Бога. Най-първо вие мислите, че всичко може да направите. Като дойдете до големите изпитания, казвате: „Туй нещо не стана както мислех.“ Няма нито едно същество в света, на което работите да са станали тъй, както то е мислило. Нашите мисли стават дотолкоз, доколкото ние реализираме онзи първичен план на Бога. Нашата свобода седи, че Бог има един специален план – ти да се развиваш. Там седи твоята свобода. Ти имаш широк простор да употребиш каквото искаш, да реализираш своята воля в себе си. Ако реализираш, герой ще бъдеш, и талантлив, и светия, всичко ще станеш, какво ли не!

Вие всички искате да станете силни хора в света. Но едно време, когато Бог създаде света, създаде най-големите животни и после всичките животни се представиха пред Бога да им даде властта. На големите животни, Той им казва: „Много сте големи, не може да управлявате, ще изнудите света.“ Дойдоха най-малките. Казва им: „Много малко ядете, ще държите хората гладни.“ Намери човека по средата някъде и казва: „Единственото същество, което може да управлява, то е човекът.“ Той беше малко детенце, играеше си и нямаше съзнание. Господ взема най-слабото същество. И между всички животни човекът е по-слаб, понеже бяха по-стари от него. Всички животни бяха създадени преди човека. И Господ казва: „Туй, слабото същество ще турим за в бъдеще да има власт.“ И тогава всичките животни дигнаха една голяма врява: „Как тъй?“ Днес това е факт. Че туй, слабото същество, на което гледаха с презрение и всички сега се чудят, че туй, слабото същество, трябва да ги учи. Всички стари философи останаха на заден план.

Всички онези горделиви мисли вътре във вас, те мязат на силните животни. Онази велика мисъл на животните, туй е човекът. Туй, което мисли, е човекът. Имаш в себе си една мисъл, която не се мени – тя е Божествена. Туй, което не се мени във вас, върху него приложете вашето щастие, понеже искате да живеете на Земята. Ако вие не можете да развиете вашия ум, ако вие не можете да развивате вашата доброта тук, на Земята, ще проповядвате сега за другия свят. Другият свят е велик свят на разумни отношения, разбиране има. Не както тук между нас. Ние нямаме разбиране. За пример, ако един слуга отиде при един съвременен богат човек, той може ли да му даде ключовете на своята каса? Най-първо той няма доверие.

Някой път някои ми казват: „Говори ми за оня свят.“ Казвам: Аз за оня свят не обичам да говоря. За Божия свят обичам да говоря. Туй, което аз зная, е, че Божият свят е вътре в мене. И светът на ангелите е вътре в мене, и човешкият свят е вътре в мене. В човешкия свят е ангелският свят. В ангелския свят е Божественият свят. Тия трите свята са вътре, едновременно ги виждам; и хората виждам, и ангелите виждам, и божествения свят виждам. Как? То е моя работа. Аз казвам просто, че го виждам, а как го виждам, то е моя работа. Как го виждам, няма да ви разправям. Човека не го виждам като животно, защото животното ходи на четири крака. Едно различие има. Защото, рибите как ги виждате? Рибите ги виждате както плуват без крака. Птиците крила имат. Като дойдете до ангелите, и тях представят с крила. Ни най-малко нямат крила. Вие казвате: две крила имат.

Най-слабият ангел в небето има 25 милиона крила. Всяко крило подразбира една мощна сила, то е закон на ума, на движението. Следователно с 25 милиона крила един ангел може да преброди цялата наша Вселена и да му останат още в запас, гориво, да осветява. (Туй по човешки говоря.) Ако стъпи един ангел във вашия дом, какво ще стане? Ангелите не идат. Ако дойде един ангел във вашата къща, вашата къща ще изгори. И в църквата не стъпват, понеже и църквата ще изгори. Едно от качествата е: където стъпи, изгаря. И в училището не могат да стъпят, защото ще изгори. И те често от благоразумие, да не причинят вреда, понеже ще стане някакво нещастие и удар, за да не стане [така], идат по-рядко и то трябва да вземат предохранителни мерки, да не би да се запали светът от тях, защото ако се запали, ще изгори.

Казва Писанието, че Земята един ден ще изгори. Ще изгори по единствената причина, че няколко от тези ангели ще дойдат и ще запалят Земята. Казвате: „Когато се запали Земята, какви трябва да бъдем ние?“ Ние се плашим от огъня, който гори. Но огънят на ангелите е един процес на чистене, горението е светлина. Както водата за нас уталожва нашата жажда, така е в ангелския свят горението. Светлината е като водата. Както водата смекчава твърдите вещества, за тях светлината е като водата. В тази светлина те се къпят. Техните океани, техните езера са направени само от светлина. Как ще си го представите? Няма какво да ме разбирате. Казвам: Има едно подобие между водата и светлината по отношение на човека.

Сега нека дойдем до ония неща, които са близки. Ние поддържаме един Божествен живот, който може да преобрази Земята, разумно да я преобрази. Не да раздели хората, но да внесе една хармония в този Божествен живот. Трябва да се пресъздаде сегашното устройство на света. Божественият живот трябва да преустрои най-първо нашата мисъл, трябва да преустрои нашите чувства, трябва да преустрои нашите постъпки.

Тази сутрин ви рекох: Ти ако поставиш един човек в любовта си по-горе от тебе, ти ще го намразиш. Всеки човек, когото туряш по-горе от себе си, ще го намразиш. Всеки човек, когото туряш по-долу от себе си, той ще те намрази. Всеки човек, когото туряш по-горе от себе си, най-първо ще те възлюби, но ти ще го намразиш. Всеки човек, когото ти туряш по-долу от себе си, ти ще го възлюбиш, но ще го подцениш и той ще те намрази. За да [не] се яви омраза, ти ще го държиш наравно на себе си, и за да не те намрази, ще го държиш равно на себе си.

Следователно, за да няма омраза, един човек няма да го туряш нито по-долу, нито по-горе от себе си – за да не го намразиш и за да не те намрази и за да се разбирате. И тогава отношенията между вас [ще бъдат] по Закона на Любовта [и] ще се споразумявате. Онези хора, които се обичат, те са като човешките крака. Веднъж единият отива напред и върху другия пада тежестта, после се сменят. Да се обичат, то е законът на съвместния живот. Да обичаш някого значи в един момент да носиш тежестта, в следующия момент той да носи тежестта. Когато има правилна обмяна, [тогава] има любов. Когато го натовариш като кон, пък ти вървиш без нищо да носиш, никаква любов няма.

Сега казвате: „Както ни е възлюбил Христос.“ Че, ние имаме една идея, всички проповядват, аз съм слушал много евангелски проповедници, казват: „Изкупил ни е Христос, осиновил ни е“, както някои бедни деца осиновява. Осиновени, мислят да не работят. Да ги имат като дъщери, които да се обличат по три пъти на ден с дрехи, с ръкавици, само да се показват. Че, това не е никакъв Божествен живот! В новото учение, учените хора като ти готвят, ще станеш учен човек, а простият като ти готви, ще станеш прост. Защо ученият като ти готви, учен ставаш, а простият като ти готви, прост ставаш? Добрият като ти готви, добър ставаш и лошият като ти готви, лош ставаш. Бедният като ти готви, беден ставаш, сиромахът като ти готви, беден ставаш, богатият като ти готви, богат ставаш. Тъй седи истината. Другото не е вярно. Според онова, което ние сме изследвали, не е вярно.

Христос казва: „Син Человечески не дойде в света да Му послужат, но да послужи.“ Казва: „Ако мене Ми служат, Аз ще стана като тях.“ Но Той ще послужи, Той ще предаде тази любов, това знание, тази мъдрост, тази истина. Всичките неща, които носиш, само чрез служението ще ги придадеш.
Той казва: „Аз ви позволявам да Ме ядете.“ Той отиде и по-далеч. Днес ти ще изядеш, но утре ще дойде до тебе, но ако Го изядеш, какво значи? Буквално, то е неговото Слово. Ако бихме възприели Христовото учение и го приложим в живота, да започнем от семейството, от живота, от църквата, от училището, ако го приложим вътре в себе си, върху ближните, навсякъде ако се приложи, и учители, и свещеници, и работници, и господари, ако всички приложеха Христовото учение, светът щеше да има съвсем друг вид.

Идва тука един православен свещеник, иде рано, аз не обичам да приемам сутрин рано, но идва този свещеник рано и казвам му, какво му е притупало да го приемам? Много бързал. След като поговорихме, той казва: „Този свят вече си отива. Всичко си отива.“ И сега този свещеник ми разправя. Отива той за помощ [при един] виден владика [и той] му казва: „Ти от мене не искай никаква помощ, иди при него и виж какво той може да направи. Аз го мразя, не искам да го видя, ние никак не се обичаме.“ Аз го питам: Защо тия благообразни служители на Христа не се обичат? Какво има? Имането на баща си ли делят? Какво делят?

Често и на мене казват: „Вие взехте нашите овци.“ Казвам: Овците ваша собственост ли са? Тези души в света, в църквата, те са души на Бога. Че как мислите? Аз овца ли съм, аз ще бъда подобен на вас. Дето срещна овца, съвсем другояче постъпвам. Аз с овцете говоря. Аз, като ги срещна, не ги благославям като вас, но като я срещна, питам я: „Пиеш ли хубава вода? Пила ли си хубава вода?“ И като ми каже, че не е пила, пътувам 2–3 часа, [заведа я] при един извор да пие чиста вода. Казвам: „От тази вода, като си жадна, да пиеш.“ После питам я: „Хубава храна имаш ли?“ Заведа я при най-хубавото пасище и ѝ казвам: „Като огладнееш, тук да идваш.“ И като намерят, че се е преобразила овцата, казва: „Много хубав извор, много хубаво пасище.“

Това е новият начин за проповядване. Не казвам на овцата, че трябва да повярва в Господа. За Господа на овцата не говоря, защото, щом започна да говоря на овцете за Господа, ще вляза в спор. Ако кажа, че искам да стана овчар, тя казва: „Ние вече имаме понятие от тия старите овчари. Тия старите овчари ми взеха вълната, взеха ми млякото, взеха ми децата. Ти от тях ли си?“ Как ще им докажа аз, като отивам при овцете? Казвам: „Аз дойдох да се уча как [да] живея при овцете и да стана като вас една овца. Какво ще кажете? Как да бъда като овца?“

Че, защо Христос взема един пример и казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките, Отец Ми е земеделец, който обработва.“ Че какво има от това? Христос избира лозата. Тя не е така проста, както ние мислим. И овцата не е така проста. Овцата е едно същество, което никога не се поддава на греха, това е огънят. Огън е овцата, Божествен огън. В този смисъл, а не в тази форма, както разбираме. Онзи свещен огън, който носи в себе си Божествения живот, той е овцата, а те сега разбират тия овци. Ако те имаха тези живите овци, пастири щяха да бъдат, както Моисей беше в пустинята. Бог го прати да стане овчар и в онзи момент, когато видяха [къпината] да гори, Той казва (в къпината беше Христос, Който гореше, и Той казва): „Аз съм лозената пръчка, която гори. Не се приближавай до тази пръчка, изуй си обущата, понеже мястото е свещено.“

Щом ние се приближаваме при една душа, в която Бог се проявява (аз не говоря за външната страна), щом се приближаваш до коя и да е душа, която гори, трябва да изуеш обущата си и да имаш един свещен възглед, който и да е. Аз не говоря за човешките дела. Щом се приближаваш при една душа, в която Бог се проявява, тя гори, ние трябва да изуем обувките си, да имаме един свещен възглед, един свещен трепет, че има една душа, в която Бог присъствува. И тогава ще имаш съвсем друга представа и ще гледаш как се проявява, няма да гледаш външната страна. Ако разбираш така човека, ти си почувствувал Божията любов. Ти като схванеш, че в човека Бог се проявява, отваря се неговата душа. Аз съм го проверил. Само една дума като кажа, забелязвам една малка усмивка и той казва: „Човещина е“, някой път като кажа и в човека веднага се отваря неговото сърце и той казва: „Като е така, аз съм готов да го направя.“

Казвам: В новото учение имате туй разбиране в живота, разбирайте така; ако така не разбирате, това са старите разбирания, старите религии. Някои владици и патриарси, да ги поживи Господ, не да ги поживи, но да ги съблече Господ. Слугинята да се съблече е разумно от своята нечистота и да си облече нови дрехи. Всички трябва да се облечем с онези нови дрехи на любовта. И тогава, като се облечем, ще се познаем, ще си подадем ръка. Сега се ръкуваме, целуваме се. Тъй, както сега е, престъпление е. Ако целунеш един човек без любов, то е престъпление. Ако се ръкуваш с един човек без любов, то е престъпление. Ако говориш без любов, то е престъпление, и добро ако вършиш [без любов], и то е престъпление.

Какво трябва да правим? Най-хубавото нещо, което можете да направите, казва Писанието: нито едно оръжие. Сега се опитаха някои тук и се изпоплашили горе, на Витоша. На Черния връх на наблюдателницата паднал гръм и вестниците пишат, че трябва да вземат предохранителни мерки, може гръмотевица да ги избие, тия туристи. Тия туристи не трябва да отиват горе. Тия туристи, които ходят по Витоша, не се позволява. Те трябва да ходят със свещено чувство, не да ядат и да пият. Които ходят на Витоша, чиста вода и чист хляб ще ядат. Даже не се позволява жертвоприношение. В старо време ходеха жертви да принасят на Бога, но само на Моисея [на] високите места ходеха да принасят жертва на Бога. Никому не се позволява да заколи едно агне и да го яде на Витоша. В Божествения свят не се позволява. За три прегрешения не може да измият греховете. Долу, в полето може да ядат, но горе, на Витоша, не може, не се прощава. Те мислят, че като идат горе, че няма да ги сватосват горе със своите уреди. Месоядството е позволено с любов. Който има любов, да яде месо, който няма любов, никакво месо да не яде. Който няма любов, трева да пасе. Който има любов, няма да пасе трева. Един закон трябва да има.
Седна аз, дойде някой и ми казва: „Не влизаш в положението ми.“ Аз в своето положение искам да вляза. Казвам му: Ти ако си на моето място, какво ще направиш? Представи си, аз имам 200 милиона лева. Казваш: „Ще раздам.“ Хубаво, ще раздадеш на тия хора и те започват да ядат, да пият и да се разхождат и ще се развратиш. Мислите ли, че доброто с пари става? Не, не. Аз искам, като направя една услуга на тебе, да я направя от любов, да чувствувам, че Онзи, Който е в тебе, е доволен, и казвам: Ако Той не е доволен, не ти правя добро. Не искам да се самозаблуждаваш. Ти, ако дойдеш вкъщи, казваш: „Аз не обичам да ям боб. Ще ми заколиш кокошка.“ Казвам: Аз няма да ти заколя кокошка, понеже Господ не е в тебе. Щом ти искаш кокошка, Господ не е при тебе, щом ми даваш заповеди, щом дойдеш в дома ми и казваш: „Дай ми моето право.“

Щом се усъмняваш в мене, Господ не е в тебе и ако аз се усъмнявам в тебе, Господ не е в мене. Ако аз се съмнявам, Господ не е в мене. Ако ти се съмняваш, Господ не е в тебе. Тогава и в тебе Господ не е, и в мене не е. Какво ще направим? Тогава аз няма да се усъмнявам в тебе и ти няма да се усъмняваш в мене. Аз ще те обичам както аз разбирам, не по твоите правила, а по моите; и ти ще ме обичаш както ти разбираш – то е Божественото, то е новото. Една пълна свобода. Тогава да се зачитаме, да виждаме Господа навсякъде, където се проявява.

„Той е недостъпен, не съм виждал Господа.“ Може би след хиляди години няма да Го видиш. Като се качиш на небето, като ангел, едва ще го видиш, като едно слънце. Ти ще го видиш в един малък размер. И няма да имаш една ясна представа какъв е Той всъщност. Ако искате някой път да имате една идея за Господа, трябва да четете Сведенборг, той го е въплотил, по Сведенборгски. Питам тогава: Какво разбрахте?

Бог е едно колективно произведение на всичките разумни в света. В най-разумното Бог ще се прояви. Бог е колективно проявление. В сърцето, онова, което можете да почувствувате, то е пак Бог. В постъпките пак е едно колективно проявление. И в колективната мисъл, която се проявява, то е Бог, и в колективните чувства, то е пак Бог в тебе, ти и Той се проявявате. Колективните постъпки, в които ти се проявяваш, то е пак Бог, и там Бог се проявява. Ако ти в мислите не може да видиш Бога, никъде не може да Го видиш. Ако и в колективните чувства и постъпки не може да Го видиш, никъде не може да Го познаеш. Затова Сократ е казал: „Познай себе си, за да познаеш света!“

Никакво оръжие няма осигуровка. Каквото и оръжие да употребиш против мене, когато Бог се проявява, туй оръжие няма да успее, защото колективните мисли, колективните чувства и колективните постъпки, това е Божественото, там е великият закон, на който всички велики същества еднакво мислят, еднакво се подчиняват и всичко вършат от любов, не от насилие.

Казвам ви сега едно правило, което трябва да приложите: Никога не изливайте любовта. Не мислете, че любовта е като водата. Любовта е много ценно нещо. Вие мислите, че любовта може да я разливате навсякъде. Ако имате само една гама, която е една милионна част от грама, 3000 години ви са потребни, за да го съберете, а като имате тази гама, вие ще бъдете на Земята най-мощното същество и всичко може да вършите. Вие може да бъдете гений, светия, може да бъдете учител, какво ли не може да бъдете! Но трябва труд, трябва работа, трябва знание, трябва единство, разбиране на онзи велик закон, с който Бог управлява света разумно. Човек е във връзка с всички разумни същества, с мнозина ваши приятели, с които вие още не се познавате.

Аз някой път казвам, че хората на Земята, те са знайни в небето като галените деца, своенравните деца на Бога. Когато ангелите се усещат уморени от грандиозните работи, Господ ги праща на Земята за развлечение между хората и като дойдат тук, са в развлечение. При всичките своенравности на хората, те стават много весели, във всичко виждат много красиво, във всичко, което човек си представя, те виждат нещо грандиозно. Казват: „Тук има нещо много хубаво, имаме нещо ново в света“ и като се върнат при Бога, похваляват тия своенравни деца. Всяко дете е толкоз своенравно, че иска да бъде като Бога.
И тогава искам да ви освободя от онзи страх: да не би да осиромашеете. Ако сте сиромаси, любовта я няма. Повикайте любовта и богати ще станете. Ако се усещате невежи, не ви стига умът, повикайте любовта и учени ще станете. Ако сте безсилни, повикайте любовта и силни ще станете. В каквото и противоречие да сте, повикайте любовта, тя е необходима. Любовта е, която носи всички Божествени блага в света. В този смисъл, „Любовта“ е един израз. В древната окултна наука го наричат „Дух“, Който изнася и раздава всичките дарби на човеците, според Свое осмотрение. Бог в Своята любов раздава Своите блага на хората, на Земята. За да може Бог да раздаде ония блага, които преди векове, от цялата вечност е определил за вас, Неговото желание е да бъдете вие Негови добри деца, носители на онова Велико учение, за което сте дошли на Земята.

Вие още не сте работили и искате да отидете на небето. Христос е слязъл от небето, Христос е тук, на Земята, а вие искате да отидете на небето. Вие не може да намерите Христа там. Сега Христа в рая няма да Го намерите. В рая те нямат нужда от Христа. Той е тук, на Земята. Те отиват да покажат как са страдали, че да ги помилва Христос. Христос ще ги намери тук, на Земята. Ако тук ги намери, и горе ще ги намери; ако тук не ги намери, и горе няма да ги намери. Вие сте дошли тук, на Земята, за да се запознаете с Христа. Ако тук не се запознаете, Той казва: „Този човек се отрече от Мене на Земята и Аз ще се отрека от него горе.“ Ако вие се отречете от Него и Го потърсите горе, Той ще каже: „Аз не ви познавам.“ Така седи учението.

Тия думи, ако са верни – аз вземам думите, които Той казва: „Ако вие се отречете, и Аз ще се отрека.“ Ако вие ме познавате, ако носите моето учение, аз ще се застъпя заради вас и тогава, в сегашните времена, идете в света и проповядвайте любовта. Не да проповядвате, че имало любов – на мястото на Бога турете Любовта. Имало любов, имало мир, имало братство, имало доброта, имало щедрост – те са потребни – имало мъдрост, имало Господ, имало онзи свят, имало ангели. Оставете тия въпроси, те са научни въпроси. Любовта е важна. Любовта ще спаси света. В умовете на хората ще турите знанието, то ползува. Където и да влезе любовта в света, трябват ни честни хора навсякъде.

Сега тъй, както върви светът, много добре върви. Това са милиони учени хора в света, които работят. Радвайте се. Всички учени хора са запалени лампи, това е осветление. Радвайте се на всеки един човек.

Казвам: Всеки един човек от вас, който и да е, всеки един от вас, който работи, той е една запалена свещ. Радвайте се на тази запалена свещ. Защото светлината е колективна и в тази светлина Бог се проявява. Радвайте се на звездите – в тях Бог се проявява. Радвайте се на Слънцето, радвайте се на растенията. Един ден, ако вашите очи се отворят, вие ще видите, както Моисей видя, горящата къпина. Моисей трябваше 80 години да работи, за да види къпината, която гори, да види, че има нещо, което гори и не изгаря. То е същественото. Мнозина, като дойдат до космическото състояние, винаги виждат дърветата да горят. И един ден, ако видите дърветата да горят, ще знаете, че във вас се е пробудило космическото съзнание. Радвайте се! Едно ново съзнание, едно ново разбиране се е пробудило във вас. Че всичко в света е животворен огън, в който човешката душа се намира.

Сега ви пожелавам да идете на чистия извор. Пожелавам ви да идете на чистите пасища, да пиете от хубавата вода и като се върнете, да разправяте. Като идете при добрите пасища, като се напасете, да дойдете и да разправяте за хубавите пасища и да разправяте за всичките благословения, които сте видели. Това ви пожелавам.

„Благословен Господ Бог наш“
„Отче наш“

35-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 19.IX.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: аз, казва, любов, може, свят, има, бог, човек, сега, казвам, земя, всичко, христос, всички, себе, тебе ,

 Неделни беседи , София, 19 Септември 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder