НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Свят на промени / Религиозни хора

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Свят на промени

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, хора, човек, казвам, казва, път, сега, дойде, себе, свят, работи, любов, място, иска, всички, живот, бъде ,

 Утрини Слова , София, 12 Септември 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 61 гл. от Исайя.

Често се питате: Какво носи бъдещето? – То носи много нови неща. Ще дойде ден, когато на амвона, вместо проповедници, ще има грамофонни плочи. Ще завъртите плочата, и тя ще започне да проповядва. Каквато проповед искате, такава плоча ще турите. Плочите ще бъдат номерирани: № 1, 2, 3 и т. н. Ще слушате отлични проповеди. Никаква обида няма да чувате, защото вие ще изхвърлите всичко, което ви обижда. Всъщност, и днес има проповедници, които са грамофонни плочи – говорят неща, които не трябва да се говорят. Както ги навиват, така говорят. Има и вярващи, които са грамофонни плочи; и те говорят, без да мислят. Някой пее една класична ария, но думите не са подходящи. Друг пее същите думи на нов глас.

Какво се разбира под думата „ария"? Ония, които следват музикалната академия, знаят, какво значи ария – песен от опера Тя е мъчно преводима дума. Според мене, под „ария" се разбира нещо въздушно, което се движи като въздуха. Понеже не е точно определена дума, могат да й се дават различни обяснения. Например, американецът казва „ком" – ела; англичанинът казва „към". Това е една дума, с едно и също съдържание, но се произнася различно. Когато иска да погали детето си, българинът казва: Моето пиленце, или моето гълъбче. Коя от двете думи е по-хубава?

Като изучавам проявите на религиозните хора, намирам една опасна страна в техния живот – крайна чувствителност, крайна напрегнатост в чувствата, благодарение на което те изопачават фактите. Почти не съм срещнал религиозен човек, който да постъпва справедливо. Всички говорят за право, за справедливост, но те сами не са справедливи. Това се дължи на една обща черта в човека – да преувеличава нещата. Това чувство наричат сублимност, величественост. В българина центърът за времето е слабо развит. Той не може да определи точно, колко часа трябва да вървиш от едно село до друго. Той казва: Като минеш тоя баир, веднага ще отидеш на другото село. Струва ти се, че ще вървиш най-мнаго половин час, а то излиза два - три часа път.

Като четете Свещената книга, срещате стиха: „Бог е огън всепояждащ." Според тоя стих, излиза, че който отиде при Бога, ще изгори. – От човека зависи: Може да изгори, а може само да се стопи. Ако отидете при един добър, благороден човек и го заварите в добро разположение на духа, ще почувствувате нещо особено: от всяка негова дума лъха живот, всяка негова дума е балсам. Ти седиш при него, топиш се от блаженство. Някога отидеш при същия човек, но го намираш в раздразнено състояние – гневен. Той изсипва недоволството и гнева си, които събрал от години в себе си. Ти седиш при него, но изгаряш – огън е това. Ти си мислел, че той е Божа кравичка и се разочароваш. Не е така. Той е добър, благороден, но справедлив. Гневи се, но това е Божествен, справедлив гняв. Ще кажеш, че той се гневи за малки неща. Някога малките работи носят големи последствия. Той знае, защо се гневи. Страшно е, когато човек се гневи, без да знае защо.

Един познат ми разказваше една своя опитност. Той казваше: Чудя се на себе си, защо, като дойде някой човек при мене, едва започне да говори, аз изпитвам лошо разположение към него. Искам да му ударя една - две плесници и да го изпъдя вън. Дойде друг, приятно ми е да го слушам. Като го слушам да говори, имам желание да го прегърна и целуна. Защо е така, не зная. Сега аз ще те питам: Какво правиш, като видиш един умрял вол? Имаш ли желание да го прегърнеш, или запушваш носа си и бягаш далеч? Като ти дадат една голяма, хубава ябълка, готов си да я прегърнеш и целунеш. Следователно, когато при тебе дойде човек, който носи нещо добро в себе си, ти си готов да го прегърнеш; когато дойде някой, който нищо не носи, а иска да вземе нещо от тебе, ти бягаш далеч от него.

Говори се за религия, за религиозен живот. Какво значи, да бъдеш религиозен? – Да имаш отдушник, т. е. предпазителна клапа. Без такава клапа котелът ти ще се пръсне. Религиозният казва: Аз обичам само Бога. Това значи, да обичаш като Бога. За да обичаш така, трябва да отидеш при Бога. Ако нямаш пример за любовта, не можеш да проявиш Божията Любов. Ако носиш Божията Любов в себе си и отидеш при мъртвия, той ще оживее; ако отидеш при гладния, ще го нахраниш; ако отидеш при жадния, ще го напоиш,; ако отидеш при бедния, богат ще го направиш; ако отидеш при невежия, учен ще го направиш; ако отидеш при грозния, красив ще го направиш; ако отидеш при слабия, силен ще го направиш. Щом носиш Божията Любов в себе си, ще преобразиш света. Ако не носиш любовта в себе си, колкото и да говориш на хората за нея, невежият ще си остане невежа, болният ще си остане болен, слабият ще си остане слаб, бедният – беден.

Обикновеният човек не може да се справя със силата на Божията Любов. Само силният може да носи тая любов в себе си. Само безкористният може да се справя с Божията Любов. Той навсякъде е последен. Той прилича на готвач, който готви с часове и, когато стане време за ядене, първо дава на клиентите, а последен на себе си. Любещият, заема последното място, но, понеже хората го обичат, те му дават първото място. Колкото по-почитан е човек, толкова на по-преден план излиза. Ако на една конференция присъствуват делегации от всички страни, делегатите на големите държави заемат първите места, а делегатите на малките държави – последните места. При направата на корнизите големите камъни се турят на първо място. Ако десет души пеят заедно, на първо място ще бъде оня, който пее най-хубаво. Ако десет души тръгват на екскурзия, кой от тях ще бъде пръв? – Оня, който знае добре местността. Той ще избере най-добрия и кратък път; ако води такъв, който не знае пътя, ще задръсти някъде, отдето мъчно ще излезе.

Един голям философ, наш познат, често казваше за религиозните: Това не са хора, но баби. – Какво иска да каже с това? Той ги счита за глупци, които не заслужават внимание. Не е така. Бабата не е красива, но умна. Младата мома е красива, но не е умна. Обаче, ако трябва да вървиш в пътя, младата мома ще те заведе в драките, дето и двамата ще се объркате. Бабата ще те изведе от драките и ще те постави на прав път. Религията е за стари хора, за баби и дядовци, а не за млади хора – за моми и момци. Религията не е най-високото нещо в живота. Много естествено. Да бъдеш религиозен, това значи, да се облечеш във вретище, да се разкаеш за греховете си. Тук си направил един грях, там – друг. Започваш да плачеш и да се разкайваш за греховете си. Как ще бъдеш красив? Тук кажеш една дума не на място, там – друга, и ти се смущаваш. Казват, че религията е връзка с Бога. Не е така. Като станеш религиозен, ти минаваш през ред мъчнотии и изпитания, падания и ставания и, след хиляди години, като се освободиш от религиозните вярвания, ти стъпваш свободно на краката си, като самостоятелен човек.

Исайя казва: „Духът на Господа Иеова е връх мене, защото ме помаза да благовествувам на смирените; проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождение на пленниците." Това са религиозни работи Религиозният е затворен в догмите, в понятията, в схващанията. Ако някой се осмели да го обиди, той търси начин да се освободи. Съберат се религиозни хора и ще афоресат някого, ще го анатемосат, ще се наговорят да не го поздравяват. Това е опаката страна на религиозния човек.

Думата „религия" е нова. Тя има отношение към сегашното състояние на човешкото съзнание. Религията е процес на чистене. Как се облича домакинята, когато чисти къщата си? – С вехти, всекидневни дрехи. Такова е състоянието на всеки религиозен. След това той влиза в истинския живот и се облича в чиста, нова премяна.

Като ученици, трябва да се изучавате, за да различавате, кои състояния са ваши и кои – чужди. При религиозния живот, човек мени състоянията си според средата, в която попада. Ако е в среда на скръбни хора, и той става скърбен; ако е в среда на нервни, и той става нервен; ако е в среда на крадци, и той пожелава да открадне нещо. И обратно: като попадне между добри, благородни, хора, и той става добър, благороден. Значи, един и същ човек може да бъде и добър, и лош. С един и същ орган той възприема и доброто, и лошото. Ухото схваща и хармонията, и дисхармонията. Обаче, трептенията на хармонията са едни, а трептенията на дисхармонията – други.

Много хора идат при мене, искат веднага да ги приема. Съботен ден не приемам. Те се чудят, как мога да откажа на такива величия като тях. Много просто – не приемам в събота. – Друг ден ще дойда. Ще ме приемеш ли тогава? – Ако отговарям по човешки, ще ти кажа да дойдеш к понеделник, във вторник или, друг ден през седмицата. Ако говоря, по Божествено, не мога да ти кажа, кога ще те приема – не съм господар на дните. Според Божествения език, ще ти кажа: Ела, когато искаш; ако никой не чака отвън, ще те приема.

Като знаете това, не питайте, защо Бог някога не отговаря на вашите молитви. Много естествено, преди вас се молили стотина души – ще чакате ред. – Аз се моля вече пет - шест деня наред. – Тия хора се молили вече сто деня. Бог мълчи, нищо не казва, но трябва да чакате своя ред. Някой се моли и веднага очаква отговор, но не получава. На другия ден пак се моли, пак очаква отговор. Иде един човек при мене и ми казва: Ще се пръсна, не мога да търпя! – Защо ще се пръснеш? – Яде ме нещо отвътре, не мога да търпя. – Какво те яде? – Не зная. Помогни ми, моля ти се! – Как да ти помогна? Вярваш ли в Бога? – Вярвам, но Той не ме чува. – Ако Бог не те чува, аз ли ще те чуя? – Той ме погледна криво и сопнато ми отговори: Помогни ми по някакъв начин! – Слушай, ако се сопваш така, ще те изпъдя навън. Той започна да ме гледа мило, спокойно. – Кажи сега, как искаш да ти помогна, не те разбирам. – Как не ме разбираш? Пак се сопва. Виждам де е болката ти, но трябва да почакаш малко. Зная, че нещо те мъчи, изпитваш тежест под лъжичката. – Така е, яде ме нещо. Ходих при няколко лекари, всички гледат на мене като на смахнат човек. Не зная, какво да правя. – Ще те излекувам, но какво ще дадеш за това? – Каквото искаш, само ми помогни. – Затвори очите си да не гледаш. След това го пипнах на едно място. Той извика: Олекна ми! Какво стана? – Нека да не знаеш всичко. Ако знаеш как ти помогнах, ще разказващ на другите, и болката отново ще се върне. – Щом е така, не искам да зная, как стана. Нека си отиде болката и повече да не се връща. Според мене, той е изпаднал в чуждо състояние и като припрян, не може да търпи.

Преди няколко деня дойде при мене една госпожа, интелигентна, от добро семейство. Като я видях, казах й, че не приемам, зает съм, да дойде друг ден. Погледнах я: на лицето й беше описано голямо отчаяние и скръб. Тя ми каза: Бог ме изпраща тук. Моля ви се, приемете ме. – Щом Бог ви изпраща, ще ви приема. С какво мога да ви бъда полезен? Тя започна да ми разправя: Бях млада, неопитна и рано се ожених. Роди ни се едно момиче. След това мъжът ми започна да гледа към чуждите жени, докато един ден се увлече в една мома. Много време търпях, най-после реших да го: напусна. Разведохме се. Това се отрази много зле на дъщеря ми. Тя обичаше баща си, беше тясно свързана с него. Външно много приличаше на него. Често се срещаха и се разговаряха. Обаче, той се ожени втори път. Втората му жена беше ревнива, не позволяваше на мъжа ми да се среща с дъщеря си. Като не можа да издържи това положение, дъщеря ми се самоуби. Изглежда, че невъзможността й да се среща с бащата още повече й се отрази. Какво ще ми кажете сега? Как да понеса голямата скръб? Казах й: Вие направихте две грешки. Първата грешка е, че се оженихте толкова млада. Втората грешка е, че се разведохте. Вие не можахте да понесете по-малкото зло, но дойде по-голямото. Сега не ви остава нищо друго, освен да се примирите. Има нещо утешително за вас, което не знаете. То е следното: Дъщеря ви стана жертва на вашите недоразумения, за да се повдигнете. Тя ще помага и на двамата. – Късно е вече. Сега и бащата съжалява. Аз ходя на гроба да плача, но срещам и него там. И той ходи на гроба, плаче, нищо не може да го утеши. Казвам: В отношенията на хората има тънки работи, които хвърлят отпечатък на живота им.

Помнете: Животът на религиозните хора е пълен с противоречия, с малки и големи злини. Задачата на човека е да се научи първо да понася малките злини. Казано е в Писанието: "Целият свят лежи в лукавия." Ако е така, какво очаквате от тоя свят"? Справедливост ли очаквате? Несправедливостта е най-малкото зло на земята. Днес всички хора пъшкат, търсят Божията Правда. Когато дойде Правдата, гответе се за второто, пришествие. Друга правда не може да се даде. Защо разпнаха Христа? – Защото казваше за себе си, че е Син Божи. Той казваше: „Ако разрушите тоя храм, в три деня ще го съградя и въздигна." – Как е възможно това? Те Му възразиха: Ние съградихме тоя храм за 45 години, а ти за три деня ще го съградиш! Христос говореше за тялото си.

Хората мислят, че светът е създаден само за тях. Трябва да знаете, че милиарди същества живеят във вселената – нисши и висши, от различна степен на развитие. Вселената е създадена за всички: В ней живеят, както светли, така и тъмни същества. Светът е създаден и за вълка, и за овцата. Защо е създаден така светът, не питайте. Той е създаден, както трябва. Ако програмата на земните училища е наредена според възрастта на децата, колко по-добре е наредена програмата на духовния и Божествения свят!

Да се върнем към въпроса за религията. Тя е живот за чистене. От какво се чисти човек? – От утайките на миналото. – Те създават различни болести. Ако заболееш и отидеш при лекар, той ще прегледа гърдите, стомаха, корема, и най-после ще определи диагнозата. Според мене, три причини има за заболяване на човека: яденето, дишането и мисленето. Ако не знаеш как да ядеш и пиеш, ще се явят един род болести; ако не знаеш как да дишаш, ще се явят друг род болести; ако не можеш да мислиш право, ще се родят трети вид болести. Като не яде, не диша и не мисли правилно, клетките в човешкия организъм се индивидуализират, и човек заболява. И обратно, човек е здрав, когато яде, диша и мисли правилно.

Коя е причината за злото в света? – Че мислим само за себе си Следователно, за да се освободим от злото, ние трябва да работим за Бога. Религиозният мисли повече за себе си, иска да се осигури, да заеме съответно място в живота. Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш, как да изпълниш Божията воля. – Ще оценят ли моята работа? – Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят, какво ти трябва. Те ще дадат нужната преценка. Когато ученикът се явява пред изпитна комисия, от него се иска едно – да пее. Комисията, която разбира повече от него, ще се произнесе, добре ли пее или лошо. Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик? – Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между ученици, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото. Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката. Твоето мнение ще бъде меродавно. Аз имам два метода за преценка на добрия певец. Според мене, като пееш в сухо време и завали дъжд, ти си добър певец. Ако пееш през време на проливен дъжд, и дъждът престане, ти си добър певец. Ако пееш, и сушата си остане, или дъждът не престане, ти не си добър певец. По същия начин се проверяват чувствата и мислите. Ако отидеш при хора, които се бият и карат, и те се примирят, чувствата ти са добри и възвишени. Ако, вместо примиряване, отношенията се влошат, чувствата ти са нечисти и неблагородни. Това показва, че ти трябва да работиш върху себе си, да се повдигнеш. Дето Бог е стъпил, дяволът няма сила. Дето не е стъпил Бог, дяволът има условия да се прояви. Който пръв е стъпил във вашия дом, той има надмощие: ако дяволът е стъпил пръв, надмощието е негово. И в тоя случай, обаче, Бог може да го измести. Ако Бог е стъпил пръв, надмощието е на Негова страна. И, ако човек се държи за Бога, дяволът никога не може да стъпи в дома му. Като знаеш това, бъди всякога буден, че като похлопа Бог, да Му отвориш. – Защо дяволът влезе в дома ми? – Защото ти си спал, когато Бог е хлопал.

Сега, пазете се от религиозния живот, който създава най-големите недоразумения и нещастия между хората. Често религиозните хора са недоволни, сприхави, подозрителни. Задачата на ученика е да се справи с тия състояния, да влезе в областта, дето Христос живее, и да се проникне от стиха, в който се казва: „Отец ми никого не съди." Дето има съдба, съдене, там е светът на чистенето – човешкият свят. В Божествения свят няма никаква съдба. Казано е: „Бог ще изтрие сълзите ви." Обаче, докато дойдете до Божествения свят, ще минете през големи мъчнотии и изпитания. Не питайте, защо ви се случва това или онова, но решавайте задачите си правилно. Някой ти иска пет лева, – не питай, защо иска; щом имаш, дай му. Някой дойде при мене, иска 45 лв. на заем, не му достигат за път. Веднага изваждам 45 лв. и му давам. Не питам, защо не си е приготвил пари за път, но си казвам: Пътят до Пловдив струва 150 лева, той ми иска само 45 лв. – и на това благодаря. Същият човек дохожда втори, трети път, пак иска пари за път.

Човек трябва да гледа широко на живота. Когато беше на земята, Христос мина през всички противоречия, но издържа. Характер имаше Христос! Когато беше на кръста, хората се гавреха с Него и Му казваха: „Нали си Син Божи, слез от кръста!" Той си казваше: „Господи, прости им, те не знаят, какво правят. Един ден, когато минат през големи страдания, тогава ще разберат всичко. Христос ги извиняваше, но Божият закон не ги извини. И до днес евреите носят последствията на своето престъпление. Страданията на всички хора са на място.

Да благодарим, че Христос се е молел за човечеството. Да благодарим на любовта, която е снизходителна към нас. Да благодарим за малките страдания, които ни сполетяват. Ако не благодарим за тях, ще дойдат по-големи страдания. Ако благодарим за малките страдания, ще дойдат големите Божии благословения.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната любов.

– В Божията Любов е благото на човека.

34. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 сетември, 1937 г. София. – Изгрев.

Религиозни хора

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, хора, човек, казвам, казва, път, сега, дойде, себе, свят, работи, любов, място, иска, всички, живот, бъде ,

 Утрини Слова , София, 12 Септември 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


34-то Неделно Утринно Слово 12.09.1937 г.

Неделя 5 ч.с.

Изгрев

Добрата молитва 91 Пласом.

Молитвата на Царството.

Ще прочета 61 глава от Исая.

Може би един ден няма да бъде далеч, когато вие ще имате проповедници на амвона - грамофонни плочи. Ще се завърти плочата, започва да проповядва. Тогава вие ще имате проповедници, каквито вие искате. На номер 1,2,3,4,5-10. Каквото ви харесва да говорят, той ще говори това, което вие искате. После много отлични проповедници ще има. Няма да има обиди, понеже вие ще отстранявате да няма нищо обидно. Сега много проповедници има, които са грамофонни плочи. Не са хармонични, дрънкат нещо, което не трябва. Пък доста верующи има, които са грамофонни плочи, говорят това, което не е. Много пъти един човек пее туй, което не може да пее, пее една класическа ария. Думите са същите, които пее, но гласът не е същият, а пък някой път арията е същата, пък думите не са същите. Под „ария" какво разбирате вие. Сега някой разбират думата „ария". Онези, които са свършили музикална академия, разбират много добре думата „ария". Но вие, които не сте свършили музикална академия, не зная какво разбирате под думата „ария". Ария значи нещо въздушно, което се люлее из въздуха. Тъй щото ария точно не може да се преведе с думата „песен“, защото на български тя съвсем друго значи, пък ария означава нещо повече - една дълга песен, хубава песен. ТЕ са мъчни неща за обяснение. Както в английски, ако идете в Америка, ще чуете американеца казва „ком“, ако идете в Англия, англичанина казва „към“. От де накъде? Най-напред „ком“, а после „към“. И англичанинът и американецът разбират същото. Когато спорят сега „към“ ли е право или „ком“. В български казват „моето пиленце" или „моето гълъбче", кое е по-хубаво да кажат - пиленце или гълъбче. Пиленце значи „пил“, а гълъб, какво означава?

В религиозния живот има една страна - преувеличение на чувствата. Религиозният живот има една опасна страна. Цигуларят ще изтегли струната някъде повече, отколкото трябва, като свири. Някой път е опасно, скъсва се струната. Аз имах тук един случай. Синът на един полковник свири, скъсва се струната и му ударила окото, иде да го лекувам. Струната се откъсва от горе, от шийката. Отдолу ако се откъсне иди дойди, но от горе когато се откъсне... Казвам, в религиозните хора има натегнатост, те стават крайно взискателни, претенциозни. За право говорят всички, но всички са несправедливи. Аз не съм срещал религиозен човек, който да не е справедлив. Няма случай ни в Америка, ни в Англия, който да разправя нещата както са, все има изопачаване. Не че го желаят хората, то е въпрос за ефект. Някой път това произтича от това, че в човека има едно чувство, което преувеличава нещата. Наричат го сублимност, величественост. Ще представи тъй както не е нещо. Някои неща намалява например. У българина запример времето е слабо развито. Той с метри мери времето. Питам го: До туй село колко часа има? Казва: Като хванеш този баир и ще стигнеш. Мислиш половин-един час, а ти вървиш час, два, три, четири, пет, не минава.

Някои хора например имат едно понятие за Бога. Много са говорили за Господа, мислят, че Всеки може да се запознае с Него, тогава казват, че Господ е огън пояждающ. Който иде при Него, все го изгаря. Най-първо като те хвърли в този огън, ако се стопиш, всичко отиде. Това е една обстановка на нещата. Идете някой път при най-добрият човек на Земята, ако правим сравнение, ще го намерите в най-доброто разположение, от устата диша живот, думите му се леят като мед така. Някой път може да намерите този човек в едно състояние такова, гдето се набрало може би от 10 години недоволство, че като идеш, започнат ония думи, помете орталъка. Или как ще си обясните, когато се разгневите. Всеки се гневи от вас, няма някой, който да не кипне, макар че някои хора седят, гледаш го - обидил се, има нещо зад тази обида. Не мислете, че той е кат Божа кравица. Кипва. И за малките работи човек кипва, за много малки работи. Ако ние попитаме ние защо кипваме, не може да си дадем отчет. Разправяше ми един познат: Някой път някои хора, като дойдат при мене да ми говорят, иде ми да им изшия една плесница, не зная защо, но ми иде да го ударя; друг като дойде иде ми да го прегърна, и аз не мога да разбера. Казвам: Аз да ти обясня, тази е лесна работа. Ти, рекох, като идеш при някой умрял вол, искаш ли да го прегърнеш? Затвориш си носа и бягаш или най-малко ще риташ. Като идеш при някоя ябълка, ще я прегърнеш, има какво да прегърнеш. Когато ние очакваме от хората нещо да ни дадат, ние ги прегръщаме. Когато искат да вземат нещо от нас, ние ги ритаме.

Сега някой човек е религиозен. Човек трябва да бъде религиозен. Но религиозността е един отдушник. Тя е предпазителна клапа. Ако го нямаш, твоят котел ще се пръсне. Та и клапа, искаш не искаш, трябва да функционира правилно, че набраната енергия да излиза във въздуха и вътре в тебе трябва да функционира. Вземете сега: Някой казва, трябва да обичаме само Бога. Някои хора, като казват да обичаме само Бога, какво разбират? Ние трябва да обичаме като Бога, да идем при Него, да обичаме като Него, да покажем Божията Любов. Нямаш никакъв пример за Любовта. Ако идеш при мъртвите и имаш Божията Любов, те трябва да оживеят. Ако носиш Божията Любов, и ако идеш при жадните хора, всички ще имат достатъчно вода. Ако идеш при гладните и носиш Божията Любов, те ще се нахранят. Ако идеш при сиромасите и носиш Божията Любов, те ще забогатеят. Ако идеш при невежите и носиш Божията Любов, учени ще станат. Ако идеш при грозните и носиш Божията Любов, красиви ще станат. Ако идеш при слабите и носиш Божият Любов, силни ще станат. Накъдето идеш, ще преобразяваш целия свят. Тъй разбирам Любовта. Щом отиваме някъде и хората остават сиромаси, щом отиваме някъде и болните хора си остават болни, щом отиваме при невежите и те си остават такива - може да им говорим за Божията Любов, но това е Любов, която е неразбрана. Сега другите ще кажат, че това не е така. Добре. Аз не навеждам това, от вас още това не се изисква, вие не сте дошли да носите тази Любов, понеже не сте толкоз силни. Онези, които я носят, трябва да бъдат много силни. И не мислете, че тази Божествена Любов може да се даде на слабите хора. Тогава на кои може да се даде? Тази Любов се дава само на онези, които нищо няма да задържат за себе си. Те ще мязат на хора, които след като са сготвили едно ядене, готвачът сготви яденето и той има право само да го близва, а другите хора като изядат всичкото, каквото остане по казана, той ще вземе малко хлебец и то ще бъде заради него. Който носи Божията Любов, пръв няма да бъде, но последен ще бъде.

Сега при туй обяснение, според вашите схващания, всички ваши схващания, всички имате едно схващане, че като обичате някого, вие искате да имате първото място при него. Тъй е в света, ако идете между дипломатите, онази държава, която е почитана, която е обичана, на най-важните хора дават първо място, а онези, които са малко почитани, заемат последни места. Един представител на България няма да вземе първото място, което един английски представител ще вземе. Ако ме питате защо е тъй, ще ви кажа: Едно обикновено камъче няма да го турите за един голям корниз някъде. За корниз ще турите голям камък, който съответствува. Най- после представете си, ако сме 10 души певци и един от нас пее най-хубаво, кой ще има най-хубавото място? Онзи, който пее. Онзи, който пее най-малко, той ще има последното място. Ако ме попитате защо е така, аз питам, ами че как трябва да бъде? Аз бих желал като кажете „защо е така, ами как трябва да бъде", да ви представя тази идея, защо е така. Представете си, че вие тръгвате като екскурзианти, вие имате 10 души, един от тях знае цялата местност, а един от тях знае най-малко; ще турите ли този последният, който не знае да ви води, или ще турите да ви води онзи, който знае местността? Ще турите да ви води онзи, който знае. Няма да се издерете из драките. Той ще ви преведе през най-добрите места и ще бъдете доволни. Той ще ви покаже всички видни места на тази местност.

Та сега вие изучавате някои неща. Тук имахме един приятел, голям философ, млад човек беше, той казваше: Тази е религиозна баба, този е религиозен дядо. Питам го по някой пък, какви трябва да бъдат? Той има възгледи. Казвам: Дай ми един възглед. Кои считаш тия баби? Какво трябва да се тури на бабите, за да не са баби? Признавам, че някоя е баба, но искам да я подмладим. Казвам: Ти ще идеш при бабата и не обръщаш внимание. Ако е млада мома, хубаво, красива, ще й хвърлиш око. Казвам: В моите очи бабата няма да те изкушава, а младата може да те изкуси, кое е по-хубаво? Ако ти си пратен на едно велико рандеву в живота, младата ли мома трябва да срещнеш или бабата? Бабата има повече знание, има по-малко красота. Младата има повече красота, по-малко знание. Ако младата те упътва в живота, тя ще оправи тъй, че из драките ще ходиш. Ако старата те упъти в живота, ще те упъти така, че на свят ще идеш.

Та в религиозния живот, ние не искаме красиви моми, ние искаме стари баби, религията не е за красивите хора, тя е за старите хора. В туй отношение казват, че религията на Земята е най-добра. Не мислете, че религията е най-високото нещо в живота. Религията аз наричам едно вретище, като съгреши човек, става религиозен, разкайва се за греховете си - то е религия. Религиозният човек не може да бъде красив, понеже като станеш религиозен, започват да те мъчат греховете: тук си направил един грях, там си направил друг грях. Тук си казал една дума, там си казал друга не на място - погрешки, погрешки, смутиш се. Аз разглеждам живота както е. Казват, религията е връзка с Бога, пък то едва след като минеш, след като ядеш тази религиозна попара с хиляди години и като излезеш из нея, ще благодариш, че си се отървал от тази религия.

Исая казва тук в главата, че освобождава хората - "Духът на Господа е върху мен, защото ме помаза", тия работи са религиозни. Да проповядва освобождение на пленниците, ти си пленник на нещо. Религиозният човек е затворен в догмите, в понятията, в схващанията, После дойде обиден, иска да отмъсти, не знае какъв начин да избере. Знаеш какво правят религиозните хора. Съберат се, ще аферосат някого, ще го анатемосат. Някой ще издаде заповед да го не поздравляват, това са все религиозни хора, все от Любов стават. Туй е сега кривата страна. Думата „религия" отскоро е излязла. Тази дума е от сегашното състояние на човешкото съзнание. То е процес на чистене. И право е, процес на чистене трябва. Затова една домакиня, когато чисти дома, не може да бъде облечена с хубави булски дрехи, но облечена с много обикновени дрехи, вехти дрехи. Поставила, защото има да се цапа. Като очисти хубаво, може да се облече с хубавата дреха, понеже понятието за религията мяза на хора, които са се опретнали да очистят всичката външна страна, която имаме на своя живот, за да се прояви същинският живот. Има думи, които нас ни измъчват. Аз гледам често и правя своите психологически наблюдения. Често при най-хубавото разположение, веднага мине някаква такава мисъл или чувство, което няма нищо общо. Една дисхармония в живота внасят. Ако аз бях човек, който не разбирам, ще се чудя. Но аз ще видя отде излиза туй чувство. Ако идеш между оскърбените хора, веднага и ти ставаш скърбен. Ако идеш между алчните хора, които обичат парите, и в тебе ще се появи туй чувство. Ако отидеш между хора, които отмъщават, и в тебе ще се породи туй чувство да отмъстиш. Ако отидеш между хора, които крадат, и в тебе ще се появи туй чувство да открадваш. Та навсякъде трябва да разбираш, че не са твои всички подбуждения, но те са отглас. Дойдеш някъде, пробуди се в тебе едно чувство да бъдеш добър, благороден, пък не е твоя окръжаващата среда. Човек трябва да разбира кое произтича отвътре от него, и кое е дошло отвън. Тези неща, които идат отвън, и те са хубави. Ще кажеш - защо така чувствувам? Ако ти така не чувствуваш, ти и много хубави работи не можеш да чувствуваш и много лоши работи не можеш да чувствуваш. Ако твоето обоняние не е развито, не може да чувствуваш този смрад отвън, но и като дойдеш при приятните работи, при най-хубавите ухания, не можеш и тях да чувствуваш. Казвам: В живота онзи орган, който схваща лошото и доброто, той е един и същ. Той схваща ония трептения, значи лошите работи имат особени трептения, хубавите работи и те си имат особени трептения. Ухото, което схваща дисхармонията, схваща едновременно и хармонията. Ако онова ухо не може да схване и дисхармонията, то не може и да схване и хармонията. Някой път в ума си, вашият ум може да се развие и да схваща и най-малките подробности. Някой път ние не виждаме някои погрешки. Някой път под микроскопа са увеличили много малкото, което едва с просто око може да се види.

Вчера седи един господин и ме чака вън. Мен ми е неприятно, понеже в събота не приемам. Гледа той, очаква той да го приема, братски хубаво да му говоря. Аз го чувствувам, виждам го в сърцето, но виждам в него едно безпокойство - натоварил се с товар, нечистотии носи със себе си. Днес, в събота, таман съм се облякъл, на поляната ще отивам, една конференция правя, той ще ме оцапа сега. Казвам: Не приемам днес никого. Той се учуди как да го не приема. Той се чуди, за себе си мисли, че е някакво величие. Как тъй, за пръв път го виждам, как тъй да дойде, и да го не приема. Казва ми, аз имам уважение, почитание към тебе, високо мнение, а ти да не ме приемеш. Всичко туй виждам. Виждам и неговото състояние и казвам: Не приемам. Казва: Кога можеш да ме приемеш? Не му отговарям. Той си върви по пътя и си мисли, не може да разбере противоречието, мъчи го нещо, разговаря се с този, с онзи, гледам с двама братя се разговаря. Казвам: Защо се случи? Казвам: Утре на учените ученици ще им кажа защо се случват тия работи. Защото, ако аз бях на неговото място, щях да кажа: Добре. Може да му кажа тъй: Днес не приемам, но понеделник, вторник, сряда, може да дойдеш. Това е по човешки. По Божествено аз не мога да кажа, че утре ще го приема. Не може да му кажа понеделник ела, защо ще му кажа нещо, което не зная дали ще стане, може и в понеделник да не може да го приема. Казвам: Аз днес няма да го приема. За понеделник не зная. Днес не приемам никого. Той трябва да знае. Не приемам никого, защото друг съм приел. Ти сега ще идеш да изучаваш науката. Когато няма никого да приемам, тогава ела и ще приемам - нищо повече, то е Божественото. Ще изучаваме.

Господ понякой път не отговаря на нашите молитви, понеже преди нашите молитви хиляди и милиони молитви са турени. Казваш: Как тъй, аз се моля. Вече 5-6 дни как се моля. Други по 100 дни са се молили. А „5 дена аз се моля", ще чакаш. Господ казва не приемам. Даже и туй не казва, той си мълчи. Тогава ще се явят следующите неща. На Господа как ги казват: Свещеникът казва: Помолете се на Господа - още няма отговор. На вторият ден няма отговор, на третия няма. Преди няколко време идва един господин и казва: Ще се пръсна. Че как ще се пръснеш? Ще се пръсна. Може ли да ми помогнеш. Туй нещо, което имам, не може да го търпя. Изяде ме. Че как? Изяло го. Човекът яде го нещо, изяло го човека, яде го нещо. Аз не виждам какво го яде. Той казва, ако можеш помогни ми. Рекох му: Че как да ти помогна? Казва: Не виждаш ли. Казвам: Вярваш ли? Казва: В Бога вярвам, но той не ме слуша. Ами че казвам, ако Господ не те слуша, аз ли ще те слушам? Той седи, сопва се и казва: Разбери добре. Рекох: Не знаеш ли, че аз може да те изпъдя навън. Започна да ме гледа хубаво. Казвам: Как искаш да ти помогна, аз не те разбирам. Как не разбираш, пак ми казва сопнато. Седя аз, разсъждавам, виждам болката му къде е. Най-после станахме приятели. Рекох, тебе нещо те мъчи под лъжичката. Тук, казва, ще ме изяде нещо. Ходиш при този лекар, при онзи, считат ме смахнат човек. Казват - глупак. Ще ме изяде нещо под лъжичката. Рекох: Ако те излекувам, какво ще платиш? Казва, каквото искаш ще ти платя, само да се махне. Рекох: Замижи, да не гледаш какво правя. Бутнах го на едно място и казвам: Какво чувствуваш? Въздъхна. Олекна ми, какво направи? Казвам: Нека има нещо да не знаеш. Защото ако знаеш, ще се върне. Той казва, нека си върви. Аз влизам в положението на този човек. От моето гледище искам да бъде учтив. Той има чуждо състояние, но той е много припрян. Едновременно ние в света имаме две разбирания. Казвам, след туй ще ви приведа другия пример, който изяснява потънкостите. Има една потънкост в живота, която трябва да разберем.

Тук преди няколко дена иде една госпожа, женена, от София, доста интелигентна, от благородно общество, но отчаяна. Иде тя и още като я виждам й казвам: Сестра, днес не приемам никого, друга работа имам. Тя се спря, казва: Господ ме прати при вас, не се връщам. Казвам: Щом те е пратил Господ, ела. Виждам лицето й тъй скръбно, така омаломощено, отчаяно. Казвам й: В какво мога да ви бъда полезен? Имала единствена дъщеря, която се е самоубила. Отчаяна съм, казва, не зная защо се самоуби. Казвам: Разправи ми тази работа. Млада бях, ожених се за един, когото обичах, имах вяра в него, но когато се роди дъщеря ми, забелязах, че той започна да гледа на тази, на онази. Завърза известни отношения с друга мома. Аз възнегодувах, исках да му дам пътя, да се освободя от него. Взех, че му дадох пътя, разведох се с него, освободих го, но той се ожени за друга, роди му се дете и онази другата, неговата втора жена казва: Ти ще скъсаш всички връзки, които имаш с първата жена, ще забравиш дъщеря си. И той решава да не приема дъщеря си. Дъщеря ми мязаше точно на баща си, във всичките си черти. Тя мислеше, че баща й е добър, имаше едно много хубаво чувство и физиономически приличаше на него. Тя се самоуби. Защо, казва, стана това? Рекох: Аз ще ти кажа: Ти си направила една погрешка, първо направи погрешка, че се ожени. Втората погрешка, че се разведе с мъжа си. Ти, рекох, по никой начин, при тази дъщеря, не трябваше да се развеждаш. Дойде т едно зло, той тръгна да ходи по чуждите жени. Ти трябваше да останеш с него за благото на дъщеря си. Ти искаше да се освободиш от мъжа си, ето дойде и то по- голямо нещастие; ако не беше се развела, дъщеря ти щеше да бъде жива. Понеже ти се разведе, Господ разведе дъщеря ти от тебе. Казвам, ти не предпочете малкото зло, дойде голямото. Сега и туй зло е малко, от това зло има по-голямо. Защо дъщеря ти се самоуби? Тя стана жертва заради тебе, заради тебе, да ви подигне, тя се пожертвува. Тогава дъщеря й се явила, не я поглежда, приструва се и казва: Аз не се убих, мене други ме убиха, аз не се убих. В този свят дето съм, хората не мислят, както тука на Земята. Казвам на тази госпожа, туй е за твоето повдигане. Казвам, тя става жертва, тази жертва трябва да я уважаваш. Сега и бащата започнал да ходи на гроба, и майката ходи, и двамата плачат на гроба на дъщеря си; и бащата плаче и той е в отчаяние. Защо умират хората - жертва стават.

Та казвам сега, религиозните хора в света са в един свят на противоречие. Ние на Земята имаме малки злини и малки злини. Учим се да понасяме. Най-първо всички трябва да се учим да понасяме малките злини. Писанието казва, че целият свят в лукаваго лежи. Ако всичкият свят, който е създаден в форма и образ на Земята, всичко туй в лукаваго лежи, какво очаквате в този свят. Справедливост ли? Несправедливостта е най-малкото зло. Всякога ще имаш и като те оправдаят някой път в съда, ще те оскубят. Сега донякъде парите проникват този свят, другите работи не проникват. Щом един човек има пари, може да го оправдаят. Някой път, хората като са заинтересовани, никаква правда не могат да дадат на човека. Сега не мислете, че в този свят съществува Божия Правда. Ако съществуваше Божия правда в този смисъл, нямаше какво да очакваме второто пришествие. Значи очакваме и Правдата, която ще се въздаде на Всичките, е туй, което се пада. Понеже сега не се раздава правото, всички хора въздишат. Все има едно право. По-голямо право сега не може да се даде. Защо съдиха Христа? Казват, че бил Син Божи. Но понеже каза „Ако развалите този храм и аз за три дни ще го съградя", те му възразиха - 45 години е граден този храм, как тъй за три дена ще го съградиш? Казвам, да оставим това, туй са отвлечени въпроси. Светът не е създаден само заради нас. Живеят милиарди същества от разни степени на еволюция и развитие и познание. Следователно, той е приспособен за всички, и за най-нисшите, и за най-висшите животни. Светлите ангели живеят и падналите ангели живеят И светлите и тъмните живеят. Та светът се създаде и за вълка, и за овцата, и за бубулечицата, и за всички същества е създаден този свят. Нагаждат се. Защо е създаден така света, не трябва да питаме. Светът е създаден много добре. Ако питате, защо вие сте така създадени, вие точно така сте създадени, което може да възприемате. Ако за едно земно училище Всичките деца са определени според своята възраст и според степента на своето развитие, и духовният свят, Божественият свят, нещата още по-хубаво са създадени.

Та сега по някой път вие искате. Религията е едно чистене, един живот на чистене. Трябва да се мине едно чистене. Не разправяйте живота си. Все таки идете при някой лекар, той иска да ви разправи къде е болката ви. Няма какво да се разправя. Болестта произтича от няколко причини. Някой път ще гледат окото ти, че бъбреците ти, че черният дроб, стомахът, гърдите. Моята диагноза е, че има три причини за болестите: Първо е яденето. Ако не знаеш как да ядеш и да пиеш вода, ще се родят един вид болести. Ако не знаеш как да възприемаш въздуха, как да дишаш, ще дойдат друг вид болести. Ако не знаеш как да мислиш, ще се явят трети вид болести. Три причини има: Яденето, дишането и мисленето. И здравето се произвежда от яденето. Здравето се произвежда от дишането, здравето се произвежда от мисленето. Следователно, в яденето, ако ти си лаком, ще искаш ядене, което не ти подобава. И тогава винаги се образува едно болезнено състояние. Ще започне стомахът ти най-първо да не работи така хубаво. Защото щом тия клетки, които работят в стомаха, те са 10 милиона клетки работници. Ако твоята мисъл не е права, тия клетки на стомаха се индивидуализират и всяка клетка, като работи в стомаха, иска да работи за себе си. Злото е там, че клетките започват да работят за себе си и болестта иде. Ако тия клетки работят за човека, човек доставя храна и за тях. Злото е, че ние като дойдем на Земята, искаме да уредим живота си. Ще работим за Бога. Значи ние сме в стомаха и мислим за себе си, то е вече болезнено състояние. Като дойде един човек и стане религиозен, какво място ще вземе. Ако аз съм религиозен, няма да мисля хич. Няма да мисля какво място ще взема. Идеята е, трябва да бъде, да изпълним своята длъжност тъй както трябва. В туй е учението на човека. Да може като му дадат един образец, да го направи хубаво. Ония, умните хора, които са по-умни от мен, ще оценят работата. Аз няма да ценя работата. Когато отива един ученик, колкото и да е способен, онази комисия е, която ще се произнесе за неговата способност. Той няма да каже, аз пея хубаво. Той ще пее и ще остави на тяхното благоволение. Има хора, които разберат музика, веднага ще преценят и ще кажат, отличен глас има, хубаво пее. Ако не пее, ще кажат, не пее хубаво. Онзи, който не разбира ще каже, не ме оцениха.

Сега често вие се сърдите, че не ви оценяват. Много има още да учите, даже някой идат при мене и мислят, че са много напреднали, казват: Учителю, как гледаш, не съм ли напреднал? Казвам: Да, напреднали сте, но като певец като ви турят между онези, които по-хубаво пеят, тогава ще видите колко сте запознати с пеенето. Та значи често аз казвам на певците: Аз имам два метода, с които изпитвам добрите певци. Казвам: Пейте при сухото време, и ако завали дъжд, вие сте добри певци. Пейте при влажното време, и ако се засуши, ще кажа, че пеете добре. Ако при пеенето влагата остане, ако при пеенето и сушата остане, вие сте един обикновен певец. Много пъти и вие трябва да ходите да си проверявате чувствата, докъде сте достигнали. И аз по някой път ходя да правя проверки на себе си. И аз някой път като не отивам, питам хората, искам да позная дали са мои чувствата до някъде, дето се карат, бият се хората. Като ида, скандалът престане. Зная, че хората са добри. Някой път ида някъде и мирните хора се скарат. Аз изляза и казвам: Има нещо, което аз трябва да поправя. Ако вие влизате някъде и хората се скарват, има какво да поправяте. Ако влизате някъде и хората се примиряват, те са малки деликатни работи. Може би някой път, след като съм ходил, се скарват. А може би и ако не бях ходил, пак щяха да се скарат. Гледам тази погрешка да я поправя. Ами че как? Ще кажа: То друг ще ходи. Ако моите чувства са силни, там дето стъпи веднъж само Божественото, който и да иде след мене, и дяволът да иде, той не може да бъде по- силен. Всякога моите чувства ще преодолеят. Там, дето Бог е стъпил, дяволът не може да има надмощие. Там, дето дяволът е стъпил и Господ не е стъпил, всякога дяволът ще има надмощие. Ако дяволът е стъпил във вас, той винаги има надмощие. Ако Господ е стъпил пръв, той винаги има надмощие. Кой във вас е стъпил, да го знаете като правило. Сутрин ако станеш, ако дяволът те е посетил по-рано, целият ден ще минеш така. Вторият ден ще чакаш Господ да дойде. Защото, когато Господ хлопал, ти си спал. Когато дяволът похлопал, ти си станал.

Аз наскоро имах такъв случай. Един ден бях решил да не пущам никого. Хлопат един, втори, трети, казвам: Да се учат да чакат. Но тамън отварям вратата, иде онзи дядо Георги, с една кошница яйца. Не може да затворя вратата. Започна да ми разправя за яйцата. На себе си казвам: Стар си да те изхукам. Какво ще го хукам, той не чува. Той гледа надолу ще взема ли яйцата. Ако го хукам, той ще каже: Много хубаво говори Учителя. Поусмихнах се, прочетох 10 яйца и си направих сметката - 10 по 2 лева, 20 лева. Ето казвам 20 лева за яйцата. А за другите работи, ако искаш, когато съм по-разположен. Казвам на себе си: Тези яйца може ли да ги измътиш. 10 яйца, това са неприятности, които сега трябваше да ги оправям. Казвам: Всичките тия работи трябва да ги оправяш, нищо повече.

Та казвам, ще дойде в живота ни, няма да можем да избегнем ония задачи. Всякога аз считам една задача, когато дойде един човек. Уреждам работата. Каквото и да се случи в живота, малките и големите работи имат еднаква важност. Вие религиозните хора, се пазите от вашите чувства. Религиозният живот, аз съм го създал, най- големите работи се раждат в религиозния живот и трябва да бъдете много внимателни. Стане човек религиозен - стане сприхав, недоверчив, мнителен стане. Едно състояние, което трябва да го преминете, да влезете в онзи хармоничен живот, дето Христос казва: Отец не съди никого. Ще дойдете в една област, в която Господ не съди никого. Там, дето ви съдят, вие сте в един сжд на съдба; той не е Божествен свят. Там, дето има съдба, то е свят на чистене, а пък в Божествения свят Отец не съди никого. Като дойдем до Божественото, благословение може да има. Писанието казва: "Бог ще обърше Всичките сълзи", но докато преминем, докато дойдем до Божественото, много неприятности ще се случат. Не се спирайте да ги разрешавате защо са се случили. Иска някой: Дай 5 лева. Иска. Благодари на Бога, че не иска повече. Аз често питам някого: Колко искаш? Толкоз. Иде някой и ми казва тъй: В Пловдив ще ида, 45 лева не ми достигат. Казвам: Благодарение, че иска само толкоз, до Пловдив пътя струва 150 лева. Втори път пак дойде, за Пловдив иска пак. Трети път пак иска. Изисква се една широка душа. Вие разглеждате живота. Когато Христос беше на Земята, той опита всевъзможните човешки противоречия и трябваше да ги примирява. Характер има той. Казваха на Христа, ако си Син Божий, слез от кръста. Той казва: Не знаят, не са опитали, един ден като дойдат, ще разберат нещата, както аз ги разбирам, сега са своенравни деца, прости им Господи. И Господ за 2000 години постави на евреите една тояга, постави ги на място да се учат. Макар и да страдаме ние, страданията ни са точно на място. Да благодарим, че някои че се е молил заради нас. Христос е казал: "Каквато погрешка правят, като ги съдиш, малко снизхождение имай". Благодари, че има един закон на Любовта, който е снизходителен. Ще туря най-малкото наказание. Ако най-малкото няма да приемете, ще дойдат както на онази госпожа по-големите, затуй благодарете за малките страдания, които сега имате, за да не дойдат големите Божии благословения.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната Любов.

НАГОРЕ




placeholder