НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Хармонични и дисхармонични съпоставяния

СТАР ПРАВОПИС

Хармонични и дисхармонични съпоставяния

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, цвят, казва, любов, хора, аз, дявол, сега, говори, живот, път, хиляди, всички, себе, дойде, планина ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 11 Август 1937г., (Сряда) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Сега, като сте дошли на планината, трябва да се учите. Планината иска от вас чиста мисъл. Ако мисълта ви не е чиста, ще дойдат бури, ветрове, дъжд, гръмотевици. Планината не търпи нечисти мисли и чувства. Тя не търпи нечист живот. Лошият живот на хората, които посещават планините, разваля времето. Щом времето се развали, те напускат планината. По този начин тя се освобождава от тях. Планината е единственото място, дето хората могат да научат, какво нещо е чистотата.

Съвременните хора търсят удоволствия, разнообразие по кина, по театри. Няма по-красиви картини, по-реални филмове от тия на природата. Излизайте сред природата и любувайте се на това, което виждате в нея. При това, нейните картини са чисти, възвишени. Те подтикват човека към наука, към изучаване на законите, които управляват живата природа. Един закон има в природата – закон на единство, една мярка – единицата, една причина – Първопричината на нещата. В закона на единството е и законът на множеството. В единицата мярка се включват всички останали мерки. В Първата Причина се крият всички причини.

Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие. Болният се нуждае от слуги, от превозни средства, за да отиде от едно място на друго. Здравият, обаче, няма нужда от слуги. Без превозни средства той обикаля планините и се ползва от тяхните богатства. Кой от двамата печели повече? – Здравият. Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отиват с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви съобщителни средства.

Запишете си следното правило: никога не обличайте нови дрехи върху стари. Хората често грешат, понеже не спазват това правило. Те бързат, искат час по-скоро да облекат новите си дрехи, и затова ги обличат върху старите. Като сте дошли на планината, учете се на търпение. Съблечете спокойно старите си дрехи и облечете новите. Вземете пример на търпение от камъните. Има камъни, които от хиляди години насам чакат да дойде някоя голяма буря, ураган, да ги изкърти от голямата канара и да се подвижат малко. Това малко подвижване представя за тях нов живот. Те се усещат свободни и благодарят за великото благословение, което им се е дало. И вие, като камъните, благодарете за бурите и ветровете във вашия живот. Те са условия за вас, да се подвижите малко. Като не разбират тия неща, хората считат бурите в своя живот за голямо нещастие. Знайте, че всичко, което става в живота на човека, е добро. Някой е невежа, добро е това. Ако беше учен, още по-добре. – Еди-кой си е лош човек. – Добро е това. Ако беше добър, още по-добре за него. Ако някой се ожени, добре е направил. По-добре щеше да бъде, ако не беше се оженил. – Защо? – Защото сегашната форма на женитбите на хората представя човешко учреждение, а не Божествено. Любовта между хората е Божествена проява, но женитбата е човешки порядък на нещата. Що се отнася до любовта на двама млади, тя е Божествена. Там човек няма право да се бърка. Рече ли да се меси в любовта, той може да се натъкне на някое взривно вещество, на някоя бомба, и кракьт или ръката му да изчезне. Щом сте влезли в любовта на хората, имате право да дишате техния въздух, да пиете от тяхната вода, да ядете от техния хляб, но по никой начин не се месете в работите им. Любовта не търпи никакъв човешки порядък.

- Как да си представим конкретно Бога? – Много лесно! Обикни някой човек и ще видиш Бога в него. Когато двама души се обичат, те не седат на едно място само да приказват, но хващат се за ръка и отиват да работят. Към тях се присъединяват още двама и заедно отиват на работа. Към тия четири се присъединяват още четирма – стават осем. Към осемте се присъединяват още осем и т. н. Всички заедно отиват да работят. Чрез взаимната любов, чрез общата работа те познават Бога в Неговите конкретни прояви. Докато работят, хората се намират в Божествения порядък на нещата. Щом престанат да работят, те са в човешкия порядък на нещата, дето има застой. Водата в океаните, в моретата, в реките и в езерата се подчинява на Божествения порядък, затова там има втичане и изтичане. Там има двоен живот - отвътре навън и отвън навътре. Водата в локвите и блатата се подчинява на човешкия порядък. Там има застой, гниене. За да се излезе от този порядък, на помощ иде дъждът. Той носи благословение за тях.

Като ученици, вие трябва да изучавате закона на различаването, да знаете, кой ви говори. Понякога ви говорят отвътре, и вие мислите, че някое възвишено същество ви говори. Чувате да ви говори: Благодари на мене, че те вкарах в пътя. Благодари на мене за богатството, за знанието, за силата, които придоби. Благодари на мене, че позна любовта. Чувате ли да ви се говори по този начин, знайте, че това не изхожда от някое възвишено същество. Това е гласът на изкушението. А вие знаете, че дяволът изкушава човека. Всичко, което той ви говори, е лъжа. Бог внася светлина и знание в ума на човека. Той му дава сила и богатство. Той изявява любовта си към човека и му дава възможност да я познае. Любовта е абсолютно неизвестна област за дявола. По отношение на любовта той е първокласен невежа. Каквито престъпления и да направи, дяволът всякога успява да се освободи от отговорност. Единственото престъпление, от отговорността на което той не може да избяга, това е осъждането на Христа. От две хиляди години насам го съдят и той търси начин, как да се оправдае, как да се защити, но и досега още не е намерил. Престъллението му е толкова голямо, че никакви доводи не могат да го спасят. Който има опитността да е чувал съветите на дявола, той не може да не различава, кога кой му говори. Възвишените същества говорят по съвсем друг начин от този на дявола. В думите им няма насилие, нито ограничаване, нито ласки или хвалби. Те даже и съвети не дават. Те следят постъпките на човека и тихо му нашепват: Това не е добро, коригирай се.

В една стара легенда се говори за обезсърчаването на дявола. Като видял, че хората не го слушат вече, той се уединил в една планина. Спрял се до една канара, обезсърчен и разочарован от хората, и размишлявал в себе си: Чудно нещо, защо днес никой не ме слуша? Едно време аз помагах на хората, направих ги самостоятелни, а днес, каквото им кажа, не изпълняват. Отдалеч някъде се задал Христос. Като Го видял, дяволът Му казал: Късно идеш. Едно време аз разполагах с власт, и царства можех да давам, но днес никой вече не ме слуша.

Сега, като знаете това, помнете, че обезсърчаването, недоволството, гневът, тъгата не са ваши. Те имат дяволски произход. Всички отрицателни прояви на човека са дяволски. Доброто, положителното в човека е на Христа. То има Божествен произход. Човек живее едновременно два живота: на дявола и на Христа. Дяволът всеки ден скърца със зъби и си казва: Свърши се моят живот! Изгубих властта си, силата си, и днес никой не ме зачита, никой не ме слуша. Така и човек говори в себе си: Свърши се моята работа! Остарях, станах за присмех. Никой не ме слуша. Като бях млад, всички ми се радваха, слушаха ме; като остарях, никой не иска да ме знае. – Щом разсъждавате така, ще знаете, че дяволът във вас се пържи. Слушайте го, какво говори, и мълчете. Речете ли да го утешавате, да вземете неговата страна, вие сте изгубени. Запитайте го, как е изпаднал в това положение. Щом му зададете този въпрос, той ще престане да се оплаква. Дяволът не обича да разправя историята на своя живот.

Едно трябва да знаете: каквото и да ви говори дяволът, каквито съвети и да ви дава, не го слушайте. За да бъде по-убедителен, ще ви каже, че някога, и той като вас, е бил идеалист, но закъсал. Също така и вие един ден ще закъсате в живота си. – Защо е закъсал? – Защото не е вървял в правия път. Бъдете будни, да различавате неговите думи, защото той ще ви говори и отвън, и отвътре. От вас зависи, да му дадете прием в себе си, или не. Ако не го пуснете да влезе във вас, той ще седи отвън, ще обикаля и нищо няма да чуе и да разбере. Услужите ли му с вашите слушалки, той може да чува и разбира. Иначе, не му е позволено. Невидимият свят държи отговорен всеки човек, който е дал слушалките си в услуга на дявола. Тази е причината за страданията на хората. Щом чуе някъде нещо, дяволът все ще направи никаква пакост. Като влезе в райската градина, и там направи една пакост, наруши правилата, които съществуваха там. Дяволът извърши едно голямо престъпление – открадна Ева, дъщерята на Адама. За да я спаси от неговите ръце, Адам трябваше да напусне рая. Окултните ученици изучават окултизма, за да различават нещата, да познават свойствата на езика, на думите, с които си служат. Всяка дума съдържа в себе си взривни елементи, каквито има и в химията. Ако не знае свойствата им, човек може да си причини големи пакости. В това отношение магията е опасна наука. Има думи в магията, които съдържат динамическа сила в себе си. Не знае ли, кога и къде да ги употребява, човек може да причини ред злини, както на себе си, така и на окръжаващите. За да не се излага на опасности, човек трябва да избере най-безопасния път. Най-безопасният път е пътят на любовта. За всички останали пътища, по които човек иска да върви, е нужно знание, но не обикновено, а такова, с което боговете са разполагали. Изучавайте ония науки, които повдигат човека и не му причиняват пакости. Такава е науката за цветовете. Като изучавате седемте цвята на спектъра, вие трябва последователно да минавате през тях, да придобивате по нещо от свойствата им. Не минете ли през всички цветове на дъгата, вие нищо не сте разбрали от живота. Когато човек се облича с бели дрехи, цвътът на еднообразието, това показва, че той иска да излезе от еднообразието, да го изнесе навън и да придобие разнообразието. Той ще разложи 6елия цвят в себе си и ще получи седемте различни цвята. Всеки, който се облича с дрехи, които имат син цвят, това показва, че той се е обезверил, иска да придобие цвета на вярата. Новото в човека се познава по цвета на дрехите, с които е облечен. Това виждаме и в птиците, някои от които са облечени с великолепни дрехи, със своите краски, с движението на крилцата си, птиците произвеждат във въздуха особени трептения, които се предават на километри. Чувствителният човек възприема тия трептения. Например, райската птица е облечена с такава красива дреха, каквато и цариците на земните държави не носят.

Човек не може да разбере любовта, докато не научи външните и вътрешни свойства на червения цвят, във всички негови нюанси. Всеки цвят на спектъра има своя специфична аура, която за обикновеното око е невидима. Под думата „аура" на един цвят разбираме проявата на този цвят във всички негови нюанси, видими и невидими. Червеният цвът символизира от една страна живота, а от друга – борбата в живота. Комунистите обичат червения цвят. Комунизмът представя религия в най-ниска степен на прояви. За домовете се изисква друга религия. За семейните хора пък трябва да има друга религия. Те не могат да се ползват от религията на обикновените хора. За да живеят добре, жената трябва да счита мъжа си даровит, гениален човек, но и мъжът трябва да счита жена си за гениална. Престанат ли да се считат гении, техният живот се разваля. Жената трябва да грее като слънце, да не напуща своя свят, а мъжът трябва да работи и отдалеч да се разговаря с жена си. Отношението между мъжа и жената трябва да бъде такова, каквото е отношението между слънцето и земята. Ако земята напусне мястото си и отиде на слънцето, тя ще се стопи. Земята отдалеч обича слънцето, но и слънцето я обича. Също така се обичат и жителите на земята и слънцето.

Мнозина искат, Господ да слезе на земята и да оправи света. Те искат да имат конкретна представа за Бога. Ако едно ловджийско куче изгуби господаря си, чрез обонянието си, то ще го намери между хиляди хора. Щом едно куче само чрез обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение. Лесно е човек да намери Този, в Когото живее и Който живее в него.

11 август, 10 ч. с.

Хармонични и дисхармонични съпоставяния

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, цвят, казва, любов, хора, аз, дявол, сега, говори, живот, път, хиляди, всички, себе, дойде, планина ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 11 Август 1937г., (Сряда) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


На поляната под Харамията,
до езерото на Чистотата.
Преди гимнастиките.

В планината трябва да имаш чиста мисъл. Щом нямаш чиста мисъл, ще има бури, ветрове, гърмотевици, градушки, дъждове. Ще стане цяла реакция. Ще се промени времето. На Мусала дойдоха една година туристи, които ядоха месо, пиха вино и дойдоха гърмотевици и дъжд. И те избягаха. Планината е единственото място, дето човек може да научи какво нещо е чистота.

Ние хората искаме панорами. Де ще намериш по-хубава панорама от тая тук. На киното може да видиш, но знаеш, че не е реално това, което виждаш. Пък тук е по-близо да реалността. Природата от хиляди години ни дава разнообразни филми за хората, за мушиците. Ако дойдеш тук през зимата, ще има друг филм.

(Една сестра намерила един лев по пътя.) С това искат да ви кажат, че една мярка трябва да имате, а не две мерки. Защото домашните ние мерим с една мярка, а външните с втората мярка. И ние като отиваме вън и нас ни мерат с втората мярка. Втората мярка приложи на себе си, а пък първата мярка - на другите. Разрешението е там.

Вземете един болен човек, той има удобства, всички му слугуват, с автомобил ходи. Обаче вие излизате на планината без никакви слуги. Кой повече печели? Ти, макар и без автомобил и без слуги, ще спечелиш повече. Един ден тук ще има направени пътища, по тези места ще вървят автомобили до Дамка. В бъдеще вие ще се спущате тук с парашути от аероплана. Много смели хора се изискват за това. Тези, които се качват на аероплана, добиват известни качества, известна смелост, която после се предава и на тези, които не се качват на аероплан. Това става по закона на скачените съдове. Авиатори имат смелост и голяма самоувереност. Не е лесна работа на 5-6 и повече хиляди метра височина, до седем хиляди метра може да се качиш, както си. Но над 7 хиляди метра трябва да приложиш изкуствено дишане.

(След гимнастиките насядахме на поляната.)

Едно правило помнете: Не обличайте новите дрехи върху старите. Старато изхвърлете, не го обличайте. Всичката погрешка е там, че хората обличат […]. И от природата се научете едно нещо. Тук се учи закона на търпението. Едно камъче тук, за да се откъсне, ще чака хиляди години, за да дойде голяма буря да го откъсне. То е неговото освобождение. То, като се откъсне, чувствува нов живот. Някое камъче е чакало голяма буря или дъжд или порой, че да го задигнат. То е неговото благословение. Рекох, някой път като дойдат изпитанията, те са пороите, ветровете, да ви подвижат. Вие считате всички тия Божии блага за нещастие за вас. Неразбиране е това. Бог е създал света и всичко е хубаво. Нашите работи са добри. Ние, като направим нещо, е добро. Да кажем, един човек е невежа. Добро е. Ако е учен е по-добро. Един човек е лош, добро е. Ако е добър, по-добре. Всичките неща, които правим, са добри. Който се жени е добре, но който не се жени е по-добре.

Разбирайте, женидбата е едно човешко учреждение. Любовта е Божествена. Не свързвайте тия две неща. Женидбата е човешки порядък. Щом двама души се обичат, това е Божествено. Не се бъркайте в Божествените работи, не събаряйте Божествените работи. Дето има любов, не се бъркайте, не разисквайте върху Божиите работи, защото вашето добро не е толкова голямо. Вие не сте създали света, не се грижете, Господ за всичко се грижи. Когато двама души се обичат, не се месете в техните работи. Оставете Господ да се разправя. Вие се къпете в тяхната вода, дишате техния въздух, ядете техния хляб, пиете тяхната вода. Щом дойдете до човешкия порядък, бъдете разумни, работете малко настрана, понеже има взривни вещества, барут има, може да се пукне някоя бомба и може ръката, кракът да отиде.

Някои искат да чувствуват Бога конкретно. Ти когато обичаш някого, то е Бог в тебе. Ти чувствуваш най-първо Бога в себе си. Бог казва: “Този човек ще обичаш, аз съм там.” И другият и той търси, и нему Господ казва: “Аз съм там, ще ме обичаш.” Обичат се двамата, Господ взема, те вземат да обявяват. Те се хващат за ръка, отиват да работят. Те не седят прегърнати. Те тръгнат, намерят още двама, тези четиримата - осмина, осмината - шестнадесет и така се увеличават, вървят всички. Това е Божественото. Щом се спрат на някое място, в някоя локва, то е човешки порядък. Нито се вли[ва] нещо в тази локва, като дойде дъждът, ще донесе тиня, че е Божествено благословение. Божествените работи имат втичане, отвън иде животът и отвътре има живот.

Рекох, новото нещо. Днешният ден е най-доброто, имаме едно ново съзнание, което Бог ни дава. Доволни ли сте? Небето сутринта беше ясно, но отпосле дойдоха мъглите, да не би да ни изгори слънцето. Те туриха малко мъгли, казват: “Тия деца да не ги опърли слънцето, трябва малко мъгла.” Вие се уплашихте, че ще вали дъжд, казват: “По-високо да вдигнем мъглите, започнаха да ги притесняват, уплашиха се от мъглата, за десет деня започнаха да губят вяра в нея.” Както виждате се дигнаха и небето е синьо, с малко облаци. Пък онези, които живеят над вас, те през облаците, през тия отвърстия гледат какво правите. Казват: “Ние се радваме и вие се радвате на Божиите блага. Вие търсите Господа.” Този Харамия кой го е турил тук? - Бог го е турил. Направил един паметник тука. Едно време на него се качваха проповедници, наричаха ги “харамии”. Те като видят, че минават богати хора, казват: “На вас богатството не ви трябва, тебе богатството те спъва да идеш при Господа, дай парите, вървете при Господа.” Проповедници, които на дело проповядваха, обираха хората. Понеже сега няма много богати, те си заминаха, казват: “Няма нужда от проповеди.” Сега сиромасите се качват горе. Аз не съм се качил горе, не зная как се проповядва. Този занаят не искам да го уча. Не съм се качил да видя, какво са проповядвали, какви са библиотеките, какви са архивите. Щом се качите горе, иде страх да не би да паднете. Защото ако разгледате Харамията - “мия” значи “чистя”. И те са чистили богатите. Сега ние пеем “харно ми е”. Когато дойде една болест, едно страдание, една промяна в живота, то е: “харно ми е”.

Благодарете на Бога, понеже днес ни дадоха доза от чист въздух, какъвто не е бил дишан. Особено течение имаме. Не всякога се случва така. Ако дойдат други, лоши хора, веднага туй течение ще се смени, остава обикновеното течение. Сега дяволът, като слизате долу, ще каже: “Туй вярно ли е, което се каза?” Той е философ от първа категория. Туй проверете, ако не е така, тогава. Дяволът той няма дума за любовта. За любовта няма дума, понеже не я опитал. Не знае, какво е любов. Следователно той има съвсем изопачено схващане. Той за любовта никакъв авторитет няма. Сега се учи на това. Той е първокласен невежа. В другите работи е много учен, но за любовта и малките деца знаят повече от него. И ще дойде този глупак да ви учи какво нещо е любовта. Разбира се аз казвам туй, че той не знае, той досега никого не е научил. По околен път като влезеш в Божия път, като не може вече нищо да ти направи, като влезеш в Божия път, казва: “Благодари, че аз те вкарах в този път, благодари на мене, ако аз не бях, ти никога не би влязал.” Туй е единственото нещо, че те вкарал. Право е, но защо те е вкарал е въпросът. Той, като ти каже: благодари, че те вкарал и му кажи: довиждане. И той споменава името Божие. Той споменава името Божие и държи ръката на сърдцето си, вярва в туй, което сърдцето му говори. Някой ако го попита, ще каже: “Друг Господ освен мене няма.” Той, като ти одере кожата, казва: “Аз те създадох, аз мога да ти одера кожата.” Като те одере, казва: “Аз ти дадох тия пари, какво ще кажеш?” Дойдеш, раздвоиш се в себе си. Като дойде истинският Господ, казваш: “Този или другият?” И двамата седят в ума ти.

Той Господ като дойде, той съвсем друг език има. Той даже съвет дава, казва: Всичко е добро на земята, но все трябва да се тури една реформа, дава мнението си, какъв закон, какво нововъведение. Пък той ги знае. Никога не се хваща. Досега дяволът е направил само едно престъпление, досега в друго не са го хванали. Само като осъдиха Христа него държат отговорен. Казва: “Навях си бела на главата.” Един човек са осъдили, екзекутирали го без никаква вина. Той иска да доказва, но като иде там, казва: “Как ще оправдая тази работа?” Сега той мисли как да се оправдава. В оправдаването на другите работи донякъде докарва, но има едно престъпление, за което той не знае и казва: “Как седи тази работа?” От две хиляди години той все мисли, понеже се е завело дело против него и той мисли какво да говори, като го съдят, как да пледира, как да се защищава.

Този Елифас Леви той дава един анекдот един окултен анекдот. Понеже вече на Христа му е дадена власт и на Небето и на Земята, дяволът, като се обезсърчил, че отишъл на голяма канара, замислил се, казва: “Тия хора вече мене не ме слушат, а аз ги научих, всички станаха самостоятелни, сега каквото им кажа, не правят.” Той каже да направят едно престъпление, никой не го слуша. Видял Христос иде към него и казва: “Много късно идеш, преди две хиляди години аз можех всичко да ти дам, животът е друг, мене не ме слушат.”

Сега дяволът се е обезсърчил. Туй обесзсърчаване, което чувствувате в себе си, то е на дявола. Всякога, когато чувствувате една тъга, тя е на дявола; всякога, когато чувствувате в себе си един гняв, той е дяволски, той се гневи, защото гледа на миналото. Всичкото опако, каквото вие преживявате, то е на дявола. Хубавото, което преживявате, то иде от Христа. Хубавото, любовта, вярата, кротостта, въздържанието, то е Божественото. Та ние живеем един двоен живот: състоянието на дявола и състоянието на Христа. Дяволът всеки ден скърца с зъби, казва: “Отиде тази работа, не може да се повърне назад, какво ще се прави!” Ти казваш: “Какво ще се прави, аз остарях вече, отиде младостта, да бях си поживял. Едно време на млади години отиде, пък сега никой не ме слуша” Дяволът се пържи в тебе. Рекох, когато той се пържи, вие мълчете. Питайте го: “Как ти дойде тази беля на главата?” Той не обича да си разправя историята. Вие го изолирайте от себе си, сега вие влизате в неговото положение и почвате да го утешавате. Ако остане на вас, вие да утешите дявола.

Сега ви давам една разгатка, на какво се дължи вашето мъчение, което го имате. Тамън дяволът ти казва: “Едно време и аз бях като тебе, но сега закъсах, така и ти ще закъсаш.” Защо ще закъса? Той не върви по Божия път. Казва: “Едно време закъсах, ще закъсаш и ти. Хич не очаквайте нищо в този живот, няма нищо. Защото няма нищо добро.” - Защото не върви по Божия път, върви по своя си път. Той ти говори чрез хората, говори ти и чрез баща ти, чрез майка ти, чрез брата ти, чрез сестра ти. Казва: “Що си толкова глупав, що не си уредиш живота?” Той е щедър на съвети. Но той ти говори и вътре в тебе. Сега вие да не отидете да му кажете. Той ще ви пита: “Какво ви казаха там, какъв беше разговорът, аз се интересувам. И аз искам да тръгна в този път.” Затворен е той, не чува, всичките слушалки са затворени. Той само предполага, догажда. Но той сам нищо не може да чуе. Ако хората му отворят и му дадат своите слушалки, само тогава може да чуе. Но другояче не му е позволено. Всеки човек, който е дал на дявола своята слушалка, ще го държат отговорен. Невидимият свят го държи отговорен. Всичките хора страдат, защото са дали своите слушалки на дявола. Той, дето слуша, все ще направи една пакост. Не може да не направи пакост. Пуснаха го в райската градина, направи една пакост. Той, като отиде, казва: “Искам да видя Божествената градина.” И като влезе там, заинтересува се по околен път. Той наруши гостоприемството, което му дадоха.

Той е същия анекдот дето откраднаха красивата Елена, тя е тази повест за рая. Той открадна Ева, нищо повече. Той открадна дъщерята на Адама. Адам, дето излезе от рая, отиде да търси дъщеря си, той отиде подир нея, да я спасява. Един паралел има в гръцката митология и разказа за рая. Тъй както гърците описват своята митология, има нещо вярно в далечното минало. Като дойде дяволът, все ще задигне някоя ваша дъщеря или някой ваш син. Разбира се, в окултната наука човек трябва да разпознава езика на нещата. Той трябва да разпознава свойствата на езика. В думите има известни елементи, които са взривни. Човек, като започне да изучава химията, ще види, че някои вещества са опасни, взривни са, човек трябва да бъде много учен да ги пипа. Някои искат да изучават магията. Опасна наука е магията, понеже всяка дума в магията има динамическа сила. Ако не знаеш как да боравиш, ще си създадеш хиляди злини и на себе си и на другите.

Затуй ние туряме пътя на Любовта, той е безопасен път. Единственият безопасен път е пътя на любовта. За всички други пътища трябва да има знание. И при това такива, каквито боговете имат, такива знания трябва да има човек. Благодарете сега. Вижте облаците как са застанали и те. Вие гледате цяла картина. Как са нагласени гледайте.

Запример вие виждате фотографията на майка си, нали се радвате. Вие същинската майка чувствувате, но лицето не е още там. То майката е там, но лицето не представя още майката. Майката ще пита, дали сте вие нейната дъщеря, ще пита. Казва: “Не прилича.” Изгубили се основните черти, с които да те познава. Нали казва псалмопевецът, че Бог се возил на колесница на облаците. Каква идея имате вече? На облаците се носил Господ. Значи облаците може да се съберат и да се излеят в дъжд, веднага ще се образува една дъга. Но то е разгадката на живота, която е скрита в водата. Ако ти не можеш да станеш червен, ако ти не може да станеш портокален, ако ти не може да станеш жълт, ако ти не може да станеш зелен, ако ти не може да станеш син, ако ти не може да станеш тъмно син, виолетов, ти нищо не знаеш.

Ти ще купиш червена дреха и ще туриш. Ето запример, някой от вас носи бял цвят. Белият цвят показва, че животът ти е станал еднообразен, искаш туй еднообразие да го дадеш навън, да дойде разнообразието. Белият цвят иска разнообразие, да се разложи светлината, да дойдат различните цветове: син, червен и т. н. Да се премахне еднообразието. Някоя сестра носи син цвят, значи този цвят тя има повече, дава го навън, на нея не е потребен. Тя в своите стари вярвания се е обезверила. Казва: “Други нови искам.” И тя си има стари вярвания. Аз ви тълкувам по цветовете. Новото аз гледам по дрехите ви, не по лицата. Виждам животните, птиците навсякъде имат вкус. Птиците имат хубави дрехи, някои са облечени в много хубави дрехи. Те са предметно учение. Птиците са изложение от невидимия свят, да мислят хората, защото с своите крила, с своите краски произвеждат известен трепет в въздуха, който на хиляди километри се предава. Човек, който е чувствителен, схваща този трепет. Бог облякъл райската птица така, че и царицата не е така облечена. Защото всеки цвят, който излиза, то е цяла йерархия от разумни същества, които се занимават с този цвят. В червения цвят има хиляди нюанси. Всичките ония съединения, които стават с другите цветове, съставляват една специфична област. Не може да бъде щастлив човек, докато не знае свойствата на червения цвят. Това е външната страна на червения цвят. Има и вътрешна страна.

Вчера имаше една леща, с която гледаха. Ако гледате през червено, ще видите, какъв цвят дава на нещата. Някога и с вас се случва. Влезе една тъжна мисъл и веднага се изменя цялата перспектива. Затуй трябва да се изучава аурата на цветовете. Всеки един цвят си има аура. Че цветовете, които виждате в дъгата, не е всичкото там. Трябва да изучавате аурата. Аурата не я виждате. Имате червен цвят, като погледнете [през не]го не може да видиш дъгата. Като погледнете дъгата, чувствуваш радост. Под аура разбираме проявата на един цвят, как той се проявява. Светът е пълен с знание, но повърхностно. Някои говорят за цветовете много повърхностно. Като кажеш: “червен цвят”, то е повърхностно говорене. Всеки цвят има своя динамична вътрешна страна, проявление на цвета. Червеният цвят е на живота, на борбата. Ти само с червения цвят може да воюваш. Настройват се, възбуждат се. Комунистите са религиозни хора на най-низка степен на живота. Комунизъмът е религия на най-нисша степен, но на широк кръг да даде, да има в какво да вярват. Комунизъмът е религия на трезв живот: не пушат, не пият и те турят редовен живот. Комунизъм в къщи - на друга основа, те са го разбрали навън, в дома не са го разбрали.

Значи в дома трябва друга религия. Семейните хора трябва да имат друга религия. На семейните хора обикновената религия не може да помогне. Особена религия трябва да има за тях. Най-първо тази, която е негова другарка, той мисли, че е мъж и то даровит, тя да го счита гениален. Щом изгуби това из ума си, тя го счита прост, не може да живеят. Също така и той. Дотогава докато мисли, че жена му е гениална, щом тя мисли, че е невежа, не може да живеят. Жената като слънцето да грее, да не напуща своя свят, да дойде в света на мъжа и мъжът да работи отдалеч, да си приказва с жена си, да не напуща своя свят. Ако Земята иде на Слънцето, ще се стопи. Сега отдалеч тя обича Слънцето и Слънцето обича Земята и съществата, които живеят на Земята и Слънцето и те се обичат. Вие искате Господ да дойде и да оправи живота. Вие искате конкретно да го познаете. Ще ви приведа един пример. Вземете един копой, едно от тези ловджийските кучета. И един час може да е минал и хиляди хора може да са минали по пътя, по който е минал неговия господар, но той познава по стъпките си своя господар. Ако едно куче, с своето обоняние, може да намери господаря си накъде отишъл, как ти с своя ум да не може да познаеш и да намериш Господа накъде отишъл, да не може да намериш Този, в Когото живееш и Който живее в тебе.

Говорено на 11 август [1937г.]
на поляната при Езерото на Чистотата
под Харамията.

НАГОРЕ




placeholder