НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Качества на ума, сърцето и тялото

СТАР ПРАВОПИС

Качества на ума, сърцето и тялото

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, човек, бог, сега, тяло, сила, има, себе, вяра, казва, свят, всички, аз, живот ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 8 Август 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета пет стиха от Евангелието на Йоана, 10 гл., от 7 – 11 ст.

Много пъти сте чели тези стихове, но още не сте проникнали в техния вътрешен смисъл. Инструментът се познава не само по външната си форма, но и по своя тон. Има една зависимост между тона на цигулката, материалът, от който е направена, и начинът, по който е изработена. Ето защо, по никой начин не можете да сравнявате цигулка „Страдивариус" с цигулка, направена от обикновен работник.

Следователно, както цигулката се цени по тон, по материал, от който е направена, и по начин на изработка, така и човек се цени по три неща: по качествата на своя ум, на своето сърце и на своето тяло. Едно от качествата на добрия ум е, че и в най-мрачната нощ той носи светлина. Едно от качествата на доброто сърце е, че и в най-големия студ то носи топлина. Едно от качествата на тялото е, че носи в себе си здраве и сила. С такова тяло, човек може да се справя с всички мъчнотии в живота си. Има ли човек тия три качества в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Без тези три качества нито любовта му е любов, нито мъдростта му е мъдрост, нито истината в него е истина. Ако доброто едновременно не съдържа светлина, топлина и сила, не е добро. Ако и правото едновременно не съдържа светлина, топлина и сила, никакво право не е.
Човек е дошъл на земята да придобие именно тези качества – светлина за ума, топлина за сърцето и сила за тялото. За да придобие тези качества, той трябва да служи на Бога, а не на себе си. Който служи на себе си, в края на краищата той ще се превърне на пръст. Такъв човек няма никакво бъдеще. Оттук можем да извадим заключението: хората умират, защото служат на себе си.

Мъглата, която днес ви обикаля, е дошла, за да изпита вътрешната ви сила. В това отношение, този ден за вас е пробен. Днес искат да ви изпитат, какво можете сами да направите. Досега вие сте уповавали на баща, на майка, на братя, на сестри, на приятели. Жената уповава на мъжа си, мъжът – на жена си, децата – на родителите си, патриотът – на народа си. Докъде стига това уповаване? – До гроба. Ако отидете на гробищата, ще видите, че тe са пълни с паметници на майки, на бащи, на деца, на приятели, на възлюбени, на патриоти и т. н. Обаче, какво ще правят тия хора, които уповават едни на други, ако един ден се намерят изолирани от всички свои близки, както вие сте изолирани от мъглата за външния свят?

Това се отнася до физическия свят. Влезете ли в трикачествения свят – в света на светлината, на топлината и на силата, там няма да намерите нито един паметник. Там няма паметници, няма надгробни плочи, няма и плачове. Там всичко върви добре, според както казва българската поговорка: „По мед и масло". Какво трябва да направят хората, за да излязат от света на паметниците, от света на страданията? – Те трябва да влязат в трикачествения свят. Когато умът е светъл, човек никога не се спъва. Трябва ли човек да се смущава, да губи мира си от това, че в двора му влязло едно животно и нацапало? Няма защо да се смущава. Той трябва да вземе прът и да го изгони навън. Естеството на животното е такова, че дето влезе, носи своите нечистотии. Колкото чисто да пазите, животното все ще ви остави един неприятен спомен. Ако крадецът влезе в дома ви, и той ще остави някакъв неприятен спомен – все ще задигне нещо. Не правят ли същото и лошите мисли и чувства, които ви посещават отвреме-навреме? И те оставят в ума и в сърцето ви по един лош спомен. – Реални ли са лошите мисли, чувства и постъпки на хората? Щом ги виждате и чувствате, те са реални. Не виждате ли своите постъпки? Какво трябва да правите с лошите мисли, чувства и постъпки? Като дойде някоя лоша мисъл в ума ви и някое лошо чувство в сърцето ви, изпъдете ги навън, затворете вратата след тях и ги забравете. Като направите една лоша постъпка, изправете я, изчистете нечистотиите, които е оставила, и не мислете за нея. Как се ограждат съвременните хора срещу добитъка? – Те правят на къщите си здрави врати и прозорци, здрави и високи огради, да не може никакъв добитък да влезе в двора или в къщата им. Ако искате и вие да се запазите от влиянието на лошите мисли и чувства, оградете се по същия начин с влиянието на добри, на положителни мисли и чувства. Няма по-здрава ограда от положителните мисли и чувства на човека. Те са щит срещу злото.

Преди стотина години, в един от американските университети се случило нещо, от което се виждат причините, по които лошите мисли и чувства посещават човека. По това време студентите на този университет били недоволни от председателя на университета и решили по някакъв начин да го подразнят. Председателят имал красив, строен кон, с който идвал понякога до университета. Един ден, група студенти от недоволните, като видяли коня на председателя пред вратата на университета, вкарали го вътре и го изкачили на третия етаж. Председателят потърсил коня си, но не го намерил. Тръгнал за дома си пеш, с надежда, че конят му сам се е върнал в дома си. Обаче, той останал излъган – конят не се върнал. На другия ден, като отишъл в университета и обиколил всички етажи, видял, че конят му се разхожда на третия етаж. С голяма мъка той успял да го свали долу. Кой качи коня горе? – Недоволството. Не прави ли същото и вашето недоволство? Не качвате ли коня на вашия председател на третия етаж на вашия университет и го оставяте там да цапа. Недоволството в човека отваря вратата на човешкия ум и на човешкото сърце за всички лоши мисли и чувства. Щом влязат в човека, те започват да цапат. Като знаете това, пазете се от недоволството.
Недоволството на студентите, обаче, не се ограничило дотук. Един ден председателят на университета спрял със своя лек кабриолет пред университета и влязъл вътре. В това време недоволниците разместили колелата на кабриолета – преднитe ту-рили отзад, а заднитe – отпред. Председателят излязъл от университета, качил се на кабриолета си и тръгнал за дома си. Двама студенти го спрели и му казали: Господине, някакво разместване е станало с колелата на вашия кабриолет. Той слязъл от кабриолета си и видял, че наистина местата на колелата били разместени. Много време изгубил той, докато ги постави в първото им положение, но освен това, трябвало да плати на ония, които му помогнали в работата.

Студентите решили да устроят на професора си още една шега, с която да го изложат пред външния свят. В околността, дето било лятното имение на професора, имало голям бостан, с хубави дини. Една вечер те задигнали кабриолета на професора си и отишли с него да крадат дини. Като взели, колкото дини искали, те оставили кабриолета отвън, да мислят, че професорът е влизал в бостана. По този начин те искали да го компрометират. Така направили два пъти, но на третия път професорът ги уловил. Той се преоблякъл в студентски дрехи и, от никого незабелязан, влязъл с тях заедно да краде дини. Като откъснали няколко дини, той се обърнал към тях и казал: Момчета! Те веднага го познали и, силно смутени, останали вкаменени на местата си. От този момент те престанали да се шегуват с професора си.

И тъй, стремете се да уловите онези, които качват коня ви на третия етаж на университета. Стремете се да уловите онези, които разместват колелата на вашия кабриолет. И най-после, хванете онези, които взимат кабриолета ви и отиват с него да крадат дини. Има един закон в природата, който определя пътя на човешкото развитие. Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е разположен, не е отворен към Бога. Искате ли да се развивате правилно, вие трябва да бъдете отворени към Бога. Това е, което в окултизма наричат инфлюкс – влияние на Духа върху човека, т. е. връзка между Божественото и човешкото.

Следователно, когато човек е недоволен от живота, когато е неразположен духом, той е затворен за горния свят – за небето, а отворен за долния свят – за злото. Когато е доволен от живота и разположен духом, той е отворен за горния свят – за небето, а затворен за долния свят – за злото. И в Писанието е казано, че, който има вяра и любов към Бога, той ще бъде във връзка с възвишения свят, отдето ще получава всичко необходимо за своето развитие. Не е въпрос да ви убеждаваме в това –вие сте го опитвали и ще го опитате. За вас е важно, каквито опитности сте придобили, да ги помните, та когато изгубите равновесието си, да знаете, че Бог е Единственият, Който помага и оправя света. Ако светът е лош, ние не можем да го изправим. Когато някъде настане суша, колкото и да е добро желанието на човека да помогне, той не е в сила да изпрати дъжд. От Бога зависи да вали, или да не вали дъжд. Колкото и да желаем да изпратим на растенията светлина, топлина и влага, това не зависи от нас. Ние не сме фактори в света. Един е факторът в света, Който полива, осветява и стопля всички жадни, гладни и страдащи души. Щом Той пожелае, всички души ще бъдат задоволени.

Когато Бог изпрати светлина във вашите умове, топлина във вашите сърца и сила – във вашите тела, вие ще възкръснете и отново ще се родите. Като говоря за тялото на човека, аз не разбирам сегашното, немощното му тяло, в което днес живее. Бог ще вложи своята сила в духовното тяло на човека, а не във физическото му тяло. В духовното тяло на човека се крият великите блага на живота – бъдещото богатство на човека. Казано е в Писанието: „Ако не се роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие". Това значи: ако не стане духовно възрастен и не влезе да живее в духовното си тяло, човек не може да бъде наследник на Царството Божие. Както човек не може да живее без физическо тяло, така не може и без духовно. Човек се нуждае от ум, от сърце и от тяло. Това са три елемента, с които битието се разбира.

Досега се е проповядвало на хората, че без вяра не може да се угоди на Бога. Значи, вярата се е поставяла като основа на живота. Новото учение, обаче, казва: Приложете любовта за основа на своя живот. Христовото учение е учение на любовта. Апостол Павел казва: Три велики добродетели има – вяра, надежда и любов, но от трите най-голяма е любовта. В придобиване на вярата, човек различава доброто от злото и започва да живее разумно. В придобиване на любовта, човек реализира Божествените блага. Любящият човек е подобен на плодно дърво, което е вързало, и плодовете му са узрели. Това дърво е дървото на живота, от което всички се хранят. Докато не започне да се храни от плодовете на любовта, човек никога няма да възкръсне. Затова е казано, че любовта е сила, която възкресява. Христос казва: „Аз съм вратата на кошарата". Който влезе през тази врата, той ще разбере любовта. Вън от тази врата, любовта остава неразбрана. „Ще влезе, ще излезе, и паша ще намери". Наистина, когато влезе и излезе през вратата на любовта, човек ще намери изобилието на живота.

Казано е още, че любовта изпъжда навън вкакъв страх. Докато любовта не е посетила човека, той се страхува. Щом се страхува, той е в закона на вярата. Досега вярата е възпитавала човека. Тя го е научила да различава доброто от злото. Съвременната култура се дължи на вярата. Когато изведе евреите от Египет, Мойсей им даде няколко закони, които те не можаха напълно да разберат и приложат. Първият и най-силен закон, който се запечата дълбоко в умовете и сърцата им, беше следният: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, и ближния си като себе си". И Христос постави тия два закона за основа на своето учение.

Сега, приложете тия закони в живота си. От вярата си не се отказвайте, но турете я да служи на любовта. Вяра, надежда и любов са три сили в човека, които взаимно си услужват. Апостол Павел казва: „От трите най-голяма е любовта". Аз уподобявам любовта на човешкото тяло. Тяло и любов са едно и също нещо. Вярата представя ръцете на човека, а надеждата – неговите крака. Главата пък символизира духа. Човек живее в тялото си, т. е. в любовта, без да я познава. С вярата, т. е. с ръцете си работи. С надеждата, т. е. с краката си се движи напред, мести се от едно положение в друго. Хората мислят, че сърцето е място на любовта. – Не, сърцето е само едно от жилищата на любовта. Много жилища има тя, но чрез цялото тяло любовта служи на всички страдащи, на всички бедни и угнетени, на всички, които се обръщат към нея. Казано е за тялото, че е храм Божий. – Защо? – Защото в него живее любовта.

Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: чрез любовта, човек може да постигне всичко, което желае. Любовта е в състояние да реализира всички желания на човека. Без любов човек нищо не може да постигне. Вярата и надеждата са удове на любовта. Когато любовта действа в човека, вярата и надеждата се съединяват, и трите заедно образуват едно цяло. Човек не може да люби, без да вярва; човек не може да люби, без да се надява. От друга страна, умът и сърцето са сили, които работят за придобиване благата на любовта. Любовта пък е проява на Божия Дух. Без нея Духът Божий не би могъл да стане понятен за човека. Казано е в Писанието: „Бог е Любов".

Човек търси любовта в живота си, а въпреки това живее в нея. Щом живее в любовта, т. е. в Бога, трябва ли да се безпокои? Някой казва, че е влюбен, а при това е недоволен. – Защо? – Защото влюбването не е любов. Любовта прави човека щастлив и доволен, но влюбването носи страдания, които не го повдигат. На турски език думата „бен" означава личното местоимение „аз" – влю-бен. Значи, влюбеният обича себе си. От памти века досега всички хора са били влюбени само в себе си, но тази любов нищо друго не им е донесла, освен страдания и смърт. Влюбеният е много чувствителен, лесно се обижда. Най-малкото нещо е в състояние да го изкара вън от релсите на неговото равновесие. Като знае това, човек трябва да люби не себе си, но Бога. Тази любов ще осмисли живота му, ще го освободи от всички ограничения. Божията Любов е огън, който и водата на океана не може да изгаси.

За да придобие великата любов, човек трябва да има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си. Който не разбира любовта, той постоянно се оплаква, че сърцето му откраднали, че любовта му изчезнала, че умът му се помрачил. Да мисли човек така, това значи да се самозаблуждава. Колкото е възможно някой да открадне земята и слънцето, толкова е възможно да се открадне сърцето на човека. Никой не е в състояние да затъмни светлината на любовта. Никой не е в състояние да намали топлината на любовта. Никой не е в състояние да унищожи силата на човешкото тяло. Това трябва да се приеме като аксиома в живота.

Сега, като говоря за огъня на великата любов, мъглата бърза да ви посети, да ви охлади малко, да не изгорите. Тя се е превърнала в пара, с която ви обгръща. Дребните капчици на мъглата се запознават с вас, поздравяват ви и ви целуват. Желаете ли техните целувки или не, това не ги интересува. Това са Божествени целувки, които слизат от горния свят. Някои се оплакват, че са се наквасили от тази мъгла. Няма защо да се оплакват. Това са нежни целувки, които крият в себе си известно благословение. Без тях няма растене, няма живот. Слабият ветрец, който сега полъхва, също така носи своята любов. Той ви завива в своята мека, магнетична дреха. Ако ви запитат, какво време бихте желали да имате, ще кажете, че искате да бъде топло, слънцето да грее силно, да няма мъгла, дъжд, нито вятър. Досега вие сте виждали все външното слънце, но не и вътрешното. Днес външното слънце е вътре във вас, а вътрешното ви слънце – отвън. Светлината, която проблясва сега в ума ви, топлината, която се разгаря в сърцето ви, и силата, която туря тялото ви в движение, представят вътрешното слънце на човека. При светлината на това слънце човек може да се движи и в най-голямата тъмнина, без никакви спънки и съпротивления. Благодарете на Бога за благата, които всеки момент ви изпраща. Благодарете за разположението, което Той има към вас.

Мъглата, влагата, чистият въздух, в които сте потопени днес, не могат да се сравнят с най-топлия слънчев ден. Те носят велики блага за човешката душа. Житното зърно расте при влага, а не при суша. Дървото расте при влага, а не при суша. Добродетелите и способностите на човека се развиват при влага, а не при суша. Следователно, радвайте се и благодарете за този ден, за мъглата и влагата, които ви посетиха. За грешника този ден е опасен. Като се намери на планината, всред мъгла и дъжд, той бяга долу, в града, да се скрие на завет. За светията, обаче, мъглата и вятърът са благословение.

Сега, като слезете долу, започнете да работите с любовта – единствената реална сила. Само при любовта човек действа. Тя го подтиква към мисъл, към чувства и към действия. Дето има мисъл, чувства и действия, само там нещата се реализират. Дето любовта, мисълта и волята отсъстват, там нещата остават нереализирани. Всяко нещо, което се върши с любов, с мисъл и с воля, с постижимо. Всяко нещо, което не се върши с любов, с мисъл и с воля, е непостижимо. Ако искате да имате резултати, вършете всичко с любов. Бог живее в умовете, в сърцата и в телата на хората, т. е. в тяхната сила. Умът, сърцето и волята представят три връзки на човека с Първата Причина. Те са трите допирни точки на човешката душа с Великия Пулс на живота. Искате ли да чувствате този Пулс, отворете умовете, сърцата и телата си за Него. „Приложете тялото си в жертва жива и благоугодна на Бога" – е казано в Писанието. И Христос казва: „Отец е в мене, и аз съм в Отца". Това значи: Отец ми живее в моя ум, в моето сърце и в моето духовно тяло. Всякога дръжте тази мисъл в ума си и служете на Бога с любов, с мисъл и с воля, с добро желание.

Всички религиозни хора говорят за Бога, за Христа. Какво можете да кажете за Христа? За Христа ще знаете, че е човек на изобилната сила, на изобилната вяра и на изобилната любов. Значи, Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната любов. Тъй щото, когато служи на Бога със сила, с вяра и с любов, човек ще разбере смисъла на стиха: „Бог е Дух, и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят!" Служете на Бога със сила, с вяра и с любов!

Желая и на вас да бъдете хора на силата, на вярата и на любовта! Желая ви да бъдете като Христа, едно с Отца, едно с Бога!

8 август, 5 ч. с.

Качества на умът, сърдцето и тялото

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, човек, бог, сега, тяло, сила, има, себе, вяра, казва, свят, всички, аз, живот ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 8 Август 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Голяма мъгла и влага.
От няколко дни, не се дига;
обаче е много магнетично времето.
Всички събрани на върха на тази височина за молитва!
Все пак ситно ръми!

(Учителят дойде на определеното време и седна на камъка.)

Размишление. (Мълчание 10 минути)

“Духът Божий”

Добрата молитва

(Учителят отвори Писанието) Йоана 10 гл. 7, 8, 9, 10, 11 ст.

Много пъти сте чели тези думи. Един инструмент се познава не само по външната си форма. Може да се разгледа как е направен. Вземете един инструмент както цигулката. Най-хубавите цигулки са направени от Страдивариус. Една цигулка се познава по качеството на своя тон. Има едно съчетание на формата. Съчетание от самия материал, от който цигулката е направена. И тонът, който тя издава. Туй е едно външно уподобление.

Човек се познава по три неща. По качеството на своя ум, по качеството на своето сърдце и по качеството на своето тяло. За да бъде човек добър, той трябва да има три качества. Качество[то] на добрия ум седи в това, че той носи светлина и в най-мрачната нощ. Там, дето ходиш, ще ти бъде светло. Качество[то] на доброто сърдце носи топлина; че и в най-големия студ ще бъде около тебе топлина. А качеството на тялото носи в себе си сила и здраве. И дето отиваш, ще преодоляваш всичките мъчнотии. Ако имаш тия трите качества, ти си човек в тази смисъл. Може да ти говорят някои за истината, може да ти говорят за любовта, това са само външни изрази. Ако в любовта едновременно не присътствува светлината, топлината и силата, това не е любов. Ако в доброто не присътствува едновременно светлината, топлината и силата, това не е добро. Ако в правото не присътствува едновременно светлината, топлина и сила, това не е право.

Нали ние сме дошли да слугуваме не на себе си. Ако на себе си слугувате, всичк[о] ще имате и на прасета ще станете. Който слугува на себе си, без разлика дали си светия, в момента, в който ще почнеш да слугуваш на себе си, ти си мъртав. Ти ще станеш на кал, на пръст, на прах, на всичко и нямаш никакво бъдеще. И ако хората умират и питат защо умират? Рекох, защото слугуват на себе си. Днес е пробен ден. Светът навънка е затворен, всичко е затворено. Значи, денят иска да ви покаже колко може да бъдете силни вътре в себе си. Вие какво може да направите. Вие досега сте уповавали на кого? На баща си, на майка си, на децата си, на приятелите си. Жената е уповавала на мъжа си, майката - на децата си, на синове и дъщери. Онези патриоти уповават на народа си. Аз да ви покажа, идете на гробищата, все ще видите навсякъде паметници на майки, на бащи, на възлюбени. Все паметници имат. Питам: де е смисълът на живота?

А щом влезнете в трикачествения свят, качествата на човека са светлината, топлината и силата. Там нямат никакви паметници и никъде няма надгробни плочи. Няма да срещнете някой човек да плаче, че е нещастен, че не му върви в този свят. Там на всички върви по мед и масло. И в този свят, дето съществува туй неразбиране, там са страданията. Казвате: “Какво да правим?” Рекох ви как може да излезете. При светлия ум човек никога не се спъва. Ти можеш да се спънеш от живота на един човек или от неговите постъпки. Та, ако в двора ми влезе едно говедо и си остави своите изпражнения, трябва ли аз да си изгубя мира от това животно? Ще взема един прът и ще го изпъдя навънка. Ще взема лайната му и ще ги очистя. И ще бъда весел. Какво има да се занимаваме с животните? То според своите разбирания си върви. Какво има ние да се занимаваме с животните, да им даваме заповеди на къде трябва да ходят. Животното накъдето ходи, там си остава своята визитна картичка.

Сега може да се каже, че когато крадецът дойде в дома ви, какво ще ви остави за спомен? Той може да ви задигне или някое агне, или някоя кокошка, или пуйка, или кесията ви с парите ви. Той все ще остави нещо за спомен, да го помните. Е, когато дойде някой лош дух вътре в вас или една лоша мисъл, какво ще ви остави в ума ви? Питате какво е реалното? Че ако дойде една лоша мисъл в ума ви, не я ли виждате? Или ако дойде едно лошо чувство, не го ли чувствувате? Или ако дойде една лоша постъпка, не я ли виждате? Досега вие какво сте правили с вашите лоши постъпки, с вашите лоши мисли, и с вашите лоши чувствувания? Изпъди лошата мисъл навънка! Каквато нечистотия е оставила, очисти я и забрави. Изпъди лошите чувства навънка и каквито нечистотии са оставили, очисти ги и забрави! Изпъди лошата постъпка навънка, очисти я и не мисли за туй. Нищо повече! Остави да си вървят по своя път. Пък нали съвременните културни модерни къщи хората си ограждат къщите с врати и огради, да не влезе някое говедо.

Аз зная само един пример, едно изключение, което се е случило в Америка. Студентите, които били недоволни от председателя на един Уелски университет[1]. Та, президентът имал един много хубав кон. Особено недоволните студенти задигат коня и го завеждат на третия етаж. И цялата нощ конят в университета се учил, се разхождал. Влиза председателят сутринта, гледа: конят му там, на третия етаж, разхожда се из коридорите. И взело му после много време, да се снеме конят от там, че не му е мястото там. Но мислите ли, че този кон сам се е качил там горе? Студентите са го качили горе. Защо? Защото са били неразположени спрямо президента.

Така и в вашия университет, вашите студенти, все ще изкарат вашия кон на третия етаж. И какво трябва да правите? И сега в модерна Америка е станало това веднъж преди 50 - 60 години са го направили студентите в Уелския университет. Но какво е претърпял този президент да снеме коня си от там? - Развалил стълбите, за да снеме коня си. Но тия студенти не спират там. Един ден един от студентите среща президента и казва: “Извинете, господин президенте, на председателя казва, задните колела на вашето бъги са турени отпред, а предните колела са турени отзад.” Слиза порфесорът, гледа, тъй е. Той се пооглежда, не ги знае тези, които са направили това. Взима пак задните колелета, туря ги отпред, а предните колелета, че ги турга отзад. Наместил ги. Един ден, той вече се домогнал до тия, които искат да го компрометират. Имал той някъде наблизо бостан, насаден с дини. И те искали с туй бъги да крадат дините и после да оставят бъгито в бостана. Да кажат, че президентът го оставил там. Обаче президентът се престорил, облякъл се в ученически дрехи и влиза между тях и той да краде дини. И той върви с тях. Един път отишъл, втори път отишъл и на третия път, той се обръща и казва: “Boys!”[2] И те го познали. И той ги оставил. И от там насетне никаква кражба няма.

Та сега ви рекох, гледайте да хванете тези, които изкарват вашия кон горе на третия етаж; онези, които разместват задните колелета отпред и предните отзад; и онези, които ходят да обират дините от бостана ви. Защото има един закон: човешкото развитие върви по един правилен, основен закон. Вие не може да има те светлина, не може да имате топлина, вие не можете да имате сила, ако Бог няма разположение, ако не е отворен Бог към вас. И ако Бог не е отворен към вас, и ако вие не сте отворени към Бога, до никакви постижения не може да дойдете. Две неща се изискват: вие трябва да бъдете отворени към Господа, и Господ трябва да бъде отворен към вас. Тогава ще има туй, което наричат имплюкс (инфлюкс). Туй, което иде от Бога, Духът е, който е слезъл от невидимия свят. Връзка може да имате.

Та рекох, щом вие сте неразположени духом, с това вие се затваряте за невидимия свят. Щом вие сте разположени духом, вие се отваряте за невидимия свят и тогава сте отворени за невидимия свят, а сте затворени за обратния свят на злото. Щом вие сте отворени за небето, тогава и Бог е отворен за вас. Тогава вие сте затворени за долния свят, а сте отворени за горния свят. Или казано е в Писанието: “Ако вие нямате вяра към Бога.” Първото основно правило: ако нямате вяра към Бога и ако нямате любов към Него, вие не може да бъдете отворени за възприемане на Неговия Дух. Щом имате вяра към Бога и щом имате любов и Бог ще бъде отворен заради вас. И тогава може да имате на разположение всичко онова, каквото искате.

Сега туй може да опитате. Не е въпрос за вярване, да ви убеждавам. Но това са неща, които в живота ще ги опитате. Но тъй трябва да ги опитате, че да не забравите. Защото често, когато човек изгуби равновесието на духа си, той забравя, че в света Бог е, Който изправя света. Ако светът е лош, не сме ние, които може да го изправим. Когато има суша, ти можеш да имаш доброто желание, но не си ти, който можеш да дадеш влагата. От Бога зависи, ако Той изпрати дъжд! И всичките страдания на растенията, които страдат за вода, Той може да ги полее. Ние можем да желаем да има светлина и топлина. Но светлината и топлината не зависи от нас. Ако Бог изпрати своята светлина и топлина, всички растения светлина ще имат предостатъчно; пък ако не изпрати, ще има една оскъдица.

Та рекох, само когато Бог изпрати своята светлина в вашия ум, и само когато Бог изпрати своята топлина в вашето сърдце, само тогава, когато Бог изпрати своята сила в вашето тяло, аз говоря за тялото в една специфична форма: тяло, в което за бъдеще ще живеем, а не тяло, с туй, с което сега живеем. Не едно тяло на немощ, тяло в което сега живеем. Нали? Тяло - това е духовното тяло на човека, което носи Неговите блага. И всичките бъдещи богатства са скрити вътре в туй духовното тяло. И когато Писанието говори да се родят хората изново, подразбира влизане на човека като пълновъзрастен да живее в своето тяло. Защото без тяло вие не може да бъдете наследници. Необходимо е ум, необходимо е сърдце, необходимо е едно тяло. Това е завършването на мировото битие!

Та сега, които сте слушали Словото, до сега се е проповядвало: Имайте вяра! Без вяра не може да се угоди на Бога. Тогава рекох, приложете сега на вашата вяра. Новото Учение се отличава с това, че то влага вече не вярата за основа, но влага Любовта за основа. И апостол Павел сам загатва: “Три велики, казва, добродетели има, но най-голямата е Любовта.” В вярата ти само ще отличиш, ще различаваш кое е добро и кое е зло. Ти ще имаш един разумен живот, а в Любовта ти ще реализаш в себе си Божествените блага. Ти ще бъдеш вече като едно плодно дърво, от което, другите ще могат да се хранят. И ти сам ще се храниш. Това е Любовта! Това е Дървото на живота. И докато човек не почне да се храни с тази храна на Любовта, той не може да възкръсва. И понеже всички се готвите за възкресение, то всеки, който яде от храната на Любовта, той ще възкръсне. Любовта е, която възкръсява.

И казва Христос, като казва: Аз съм вратата, през тази врата като влезнете, вие ще научите, какво е Любовта. Вънка от тази врата, вие не може да научите, какво е Любовта. Като минете през тази врата, Той казва, че е вратата. И Той казва, че паша ще намерите. Всичко в изобилие ще намерите. Това е закона на Любовта. И в Любовта всеки страх престава. Докато Любовта не е дошла, човек се страхува; докато вие се страхувате, вие сте в закона на вярата. Ти вярваш. И вярата е била възпитателка на човека досега. Тя го е възпитавала. И тя е внесла отлични работи в него, да разпознава какво нещо е доброто. Цялата съвременна култура, в която хората живеят, се дължи на вярата. Вярата е създала всичко. Мойсей, който изведе израилския народ из пустинята, даде им онзи, великия закон. Казва: “Да възлюбиш Господа Бога Твоего.” Дотогава докато евреите не бяха в състояние да разберат този закон, остана само с едно: “Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърдце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила и ближния като себе си.” Христос ги тури тия двата закона.

Та, започнете с това. Турете в действие, не да се откажете от вярата си. Но направете вашата вяра да служи на любовта ви сега. Аз правя следующето сравнение. Аз считам любовта, уподобявам я на тялото на човека. Тя е реалното. Според мене, като се говори тяло и любов, аз разбирам едно и също нещо. А под вяра и надежда, разбирам дясната и лява страна на човека - десния и левия крак, и дясната и лява ръка на човека. А под дух разбирам главата на човека, която носи Духа. Питат къде е Духът? Духът е, който живее вътре. Главата е емблема на Духа. А тялото ни е емблема на Любовта. Кое е тяло? Туй, което те носи, то е любов. Ти живееш в Любовта, и не я познаваш. Де е вярата? - Дясната и лява ръка, а надеждата е десния и ляв крак, с които се движите. Краката са, с които се движи човек. А за сега хората разбират сърдцето - онзи малък уд, който прекарва всичката кръв през цялото тяло. Това разбират хората днес. То е едно от помещенията на Любовта. Едно от жилищата, от многото жилища на Любовта. Това е сърдцето. Но цялото тяло, в което ние живеем, то е място на Любовта. И ние живеем в него. И затова сега само трябва да служим.

Нека остане сега съществената мисъл, всичко в живота, което желаете, може да се постигне, само по закона на Любовта. Каквото пожелаете, без Любов нищо не може да се постигне. Ако искате да се постигне, да остане с вас, само Любовта е в състояние да го реализира. Когато Любовта почне да действува, тогава ще се съединят и вярата и надеждата, ще станат едно цяло. Вярата е уд на Любовта и надеждата е уд на Любовта. Така са те. Един орган е вярата. Тогава от това гледище, умът е сила и сърдцето е сила, които работят за постижението, за придобиването на ония блага, които Любовта носи в себе си. Любовта е изражение на Божия Дух. Бог е, който чрез Любовта си се прави известен на нашата душа.

Та рекох, помнете трите качества. Светлина в вашия ум. Да има всякога в ума ви светлина, и в сърдцето ви топлина; понеже без топлина, сърдцето ви не може да функционира. И умът ви без светлина не може да функционира. И тялото без сила и то не може да функционира. И ние казваме, че Бог е Любов, нали? И ако ние живеем в Божията Любов, какво има да се безпокоим? Някой казва, че се е влюбил, а пък е недоволен. Ако тълкувате тази мисъл на турски “любен” - “бен” и “лю”. “Бен” значи аз. Влюбен, значи, в себе си. На където ходи, мисли, че е влюбен, а нищо повече няма, не е. Той мисли, че е влюбен. Да си влюбен в себе си, нищо не можеш да постигнеш. Та от памти века, ние сме влюбени в себе си. Та, от сега ще се учим да се влюбим в другиго - в Бога. Досега ние казваме: “Влюбен съм.” Е, в кого? В себе си си влюбен. И влюбените хора всякога са много чувствителни, докачливи. За най-малките работи те кипват. Влюбеният най-малкото го докача. Пък аз ви говоря за една Любов, която цял океан не може да я изгаси! Разбираш, не може да я угаси! И казват, че му откраднали сърдцето. Чудни са хората, като мислят, че любовта им може да се открадне. То е все таки да ме убеждава някой, че слънцето го откраднали или че земята я откраднали. Тя не може да се краде. Къде ще я туриш. И слънцето, ако го откраднеш, къде ще го туриш? Така не се самоизлъгвайте, че любовта ви може да се открадне. Това е едно самозаблуждение. Не мислете, че вашата светлина може да се изгаси. Светлината на Любовта никое същество на света не е в състояние да я изгаси; и топлината на Любовта никое същество не е в сътояние да я изгаси; и силата на Любовта никое същество в света не може да унищожи! Туй трябва една аксиома да бъде!

Сега водата се мъчи да изгаси, тя иска да ви направи малко, да не ви изгорят. Защото огънят е толкова силен, та да не изгорят книгите ви. Та тази мъгла е дошла сега при вас, понеже говоря за големия огън, че тя е дошла на гости, ако стане пожар? Но както виждате и понеже тя е дошла на гости, тя се е превърнала на пара горе и ни обгръща наоколо, та любов изпраща. Сега всичките тези безбройни същества, които са дошли малко да се запознаят с вас, да ви поцелуват, да пратят поздрави. Този ви целуне, онзи ви целуне, все ви целуват. Днес ще имате хиляди целувки, дали искате или не, ще бъдете целувани до София. (Някои приятели, веднага след слизане от молитвения върх, ще отпътуват за София.) И аз ви рекох, ако един ден искате да имате целувки, да имате днешния ден, това са Божествените целувки. Сега понеже всичко в тайна става, да не вижда света. Всичко е в тайна скрито, да не знае никой, че са ви целували. Другояче ще стане цял въпрос, от гледището на вашия морал. И вие си казвате: “Накваси ни дъждът.” Не, не, никакво наквасване не е това! Целувки са това. Та, от туй наквасване, като целунат една мома, че остане малко нещо от слюнките. Та, дъждът остави нещо от себе си. Че е нещо реално. А този вятър, който полъхва, и той е дошъл сега, той представлява, той е депутат. И той целува сега; той навсякъде прегръща и обгръща.

Питам сега: вие какво бихте желали да имате? Едно време много хубаво! Да видите слънцето да изгрее навънка. И досега вие сте имали външното слънце, не вътрешното. Сега външното слънце е от вътре. А външното [вътрешното] слънце от вънка излиза. Сега излиза вътрешното слънце. Онази светлата мисъл, която се запалва от вас; онази топлина, която се запалва сега у вас, новата топлина; и онази, новата сила, с която трябва да преодолявате всичко в света. В нея като влезете, та няма да има никакви спънки. Да остане в душата ви една светла мисъл. Едно благодарно чувство. Да благодарите за онова, голямото благо, за онова, голямото разположение, което Бог има към всички. От Него излиза туй.

Сега ние сме заобиколени тук от облаци и влага. На друго място ако ви принеса на 400 и 500 км, вие ще имате много хубаво време. Но там няма да има онзи хубав, чист въздух. Тук имате една шир, тук имате най-хубавото нещо! Защото житното зърно не расте при суша, а расте при влага. Дърветата не растат при суша, а растат при влага. Следователно всяка една капчица в вас, вие сега сте свикнали по старото учение, свивате се, току си запушвате носа, да не би тази влага да влезе през носа ви. Тази влага за един грешник е опасно нещо. И всички бягат надолу от планината, но за един светия, той ще се разположи и благодари на Бога, че времето е влажно.

Сега онези, които са долу в лагера и в света, разправят как трябва да разбираме кръста. А ние вече никак не го разбираме, а го живеем. За нас кръстът е едно Дърво на живота увиснало с плодове, дето не ни дава страдание, но плодове, най-вкусните плодове. И ако ги попитате: “защо не дойдохте”, ще кажат: “Може да се подхлъзнем и да паднем на някой камък и ще се простудим.” И все такива.

И сега може да ви кажат: “Какво ни каза Учителят?” Едно правило ви давам. Ще кажете: “Може да ви кажем, само при едно условие днес какво ни е говорил Учителят, ако се съгласите напълно да обичате Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, душа и сила, тогава може да ви кажем. Но ако не се съгласите на това, нито думица, ни дума не казва Учителят. Ако се съгласите, може да учим, ако не се съгласите, нищо не казвам.” Пък, ако се опитате да кажете, техните уши ще бъдат затворени. Ще кажат: “Колко сте глупави, че вярвате в такива суеверия!”

Направете вътрешна връзка сега. Апостол Павел казва на едно място: Оставам миналото, бъдещето напред. Любовта, която сега иде в света, трябва да бъде реалното, с което всеки един от вас да дойде, да може да направи една жертва. Затова вътре в себе си да бъде разположен пред лицето на Бога. Да действуваме тъй, както Бог действува в дадения случай. Защото в живота реални неща са само тия неща, за които човек мисли, които човек възприема, чувствува ги и ги възприема с сърдцето си. Реални неща са само ония, в които човек действува. Защото нещата остават реални само при два начина. Когато човек обича и когато човек желае. Там само, при любов и воля реализират се нещата. Туй е Божественото! Докато нещата не се възприемат от любовта и от човешкия ум и няма воля да се реализират, те не може да бъдат реални. Вие ще знаете така нещата. Че само това, което възприемате с любовта и онова, което правите с волята си, то ще остане. То е реално. Другите неща, те ще останат нереални или непостижими. Туй, което се върши с любов и с воля, то е постижимо; а туй, което се върши без воля и без любов, то е непостижимо. Следователно когато вие направите едно усилие, да вършите нещо без любов, те са неща непостижими.

Та, вършете сега всичко с любов. Това е великия Божи закон в света. Защото Бог живее не само в умовете ни, Бог живее в сърдцата ни и Бог живее в силата ни, в тялото, в силата на тялото. Чрез силата си ние сме свързани с Бога. Чрез сърдцето си, ние сме свързани с Бога и чрез ума си, ние сме свързани с Бога. Три връзки имаме, с които ние сме свързани с Бога. Нека трите връзки да функционират. Та, ако ти искаш Бог да действува в тебе, трябва да отвориш ума си; ако ти искаш Бог да действува в тебе, трябва да отвориш сърдето си; ако ти искаш Бог да действува в тебе, отвори и пренеси и тялото си в жертва. Не тази жертва, както едно агне, но и тялото да посвети, част от силата на тялото си посвети на Бога. И това казва Христос: “Отец е в мене и Аз в Отца.” Тази идея трябва да остане да пазите: “Отец е в мене и аз в Отца”. Значи, казва: Бог трябва да пребъдва в умовете ви, в вашия ум, в вашето сърдце и в вашето духовно тяло. В силата ви, в волята ви да присътстува.

И служете тогава на Бога с Любов и с воля. Или на обикновен език казано - с желание, с добро желание.

Да имаме едно малко размишление.

Аз ще ви дам едно ново изречение, една нова обстановка, как да разбирате Христа: “Христос е човекът на изобилната сила, Христос е човекът на изобилната вяра, Христос е човекът на изобилната любов!” Това е Христос! И само когато служим на Бога с сила, с вяра, с Любов тогава може да реализираме думите: “Бог е Дух и които Му се кланят с Дух и Истина да се кланят.” Защото Духът е всесилното, туй в света, което превъзмогва всичко. С Дух и Истина или служете на Бога с Любов, с вяра и с сила! А Христос е човек на силата, на вярата, на любовта. И желая вие да бъдете човека на силата, на вярата и любовта. И да бъдете както Христос е едно с Отца, та и вие да бъдете едно с Него! Поздравлявам ви с днешните целувки, с вятърът и благата на водата.


8 август 1937 г.
неделя 5 ч. с. на Молитвения върх

------------------------------------------------------------------
[1] Вероятно става дума за Йелския университет
[2] boys - (англ.) момчета

НАГОРЕ




placeholder