НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двете състезания

СТАР ПРАВОПИС

Двете състезания

Най-често използвани думи в беседата: любов, добро, зло, човек, бог, живот, свят, всичко, може, хора, воля ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 8 Август 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Съвременните хора се обиждат лесно, и по този начин развалят отношенията си. – Как трябва да се справя човек с обидата? – Обиди ли те някой, не повтаряй думите, които са те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която са ти нанесли. – Как да се справяме с недоволството си? – Недоволството не е ваше. Дяволът е недоволен, а не човекът. Щом влезе в човека, дяволът му предава своето недоволство. Без да знае това, човек приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори, защо Господ е направил нещата така, а не иначе; защо съществуват страданията в света и т. н. – Как трябва да се оправдаваме, когато ни обвиняват, че сме направили някаква пакост? – Няма защо да се оправдавате. Щом ви обвинят, че сте счупили стомната на някого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. След това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да трансформирате състоянието си. Човек трябва да има будно съзнание, да разбира, отгде идат изпитанията и изкушенията в живота му. Със слизането си на земята, Христос свали юларите на дявола от главите на хората и ги направи свободни. Щом е така, бъдете будни, да не оставяте дявола отново да туря юларите си върху вашите глави.

– Кое е по-силно в живота: доброто или злото? – Доброто е по-силно. В борбата между злото и доброто, злото всякога губи, а доброто печели. В първо време злото е силно, а доброто слабо. В края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Бог е на негова страна. След всяко страдание, което човек преживява, доброто в него се усилва, взима надмощие над злото. Щом доброто победи злото, последното престава да мъчи човека. В края на борбата доброто пита злото: Познаваш ли сега, кой от двамата е по-силен? Искаш ли да продължаваш още борбата? Когато злото признае своето безсилие, доброто се ръкува с него приятелски и продължава своя път. Човек усилва доброто в себе си чрез страдания. В това отношение, страданието е път, през който човек неизбежно трябва да мине. Доброто трябва да вземе надмощие пред злото.

Когато хората се обиждат, трябва да си зададат въпроса, справедлива ли е обидата, или не. Ако е справедлива, трябва ли да се обиждат? Някой взел пари на заем от някого и обещал да ги върне след три месеца, но не изпълнил обещанието си. Кредиторът му го среща и го нарича безчестен човек. С една дума, той го обижда. На място ли е тази обида? – На място. Длъжникът не трябва да се обижда, но да си даде отчет за погрешките, които е направил, и да се стреми да ги изправи. Той е направил две погрешки: първата погрешка е, че взел пари на заем, а втората, че не издържал на обещанието си. Следователно, той трябва да научи следния урок: трябват ли му пари, нека отиде в Божествената банка, оттам да изтегли, колкото му са нужни. От човешка банка, обаче, никога да не взима пари на заем. Това не значи, че злото се крие в човешкото. – Не, законите, на които човешкото се подчинява, се коренно различават от законите на Божественото. Следователно, при човешкото ще постъпваш по човешки; при Божественото – по Божествен начин.

Съвременните хора трябва коренно да изменят своите възгледи, да не поставят доброто и злото за основа на своя живот, но любовта да бъде основа на техния живот. Поставят ли любовта за основа на своя живот, те влизат в бъдещата култура, в културата на новия живот. Падналите духове вършат зло от любов към него. Понякога и човек върши зло, без да има любов към него. Той върши зло и се отвращава от него. Това, именно, показва, че човек може да се излекува от злото. Който върши зло, без да го обича, той се поддава на лекуване. Който върши зло от любов към него, той е неизлечим. Стремете се към доброто, към любовта, за да се освободите от бацилите на злото. Човекът на любовта нито се обижда, нито се свързва със злото. Той знае, че всичко, което става в света, е за добро. Казано е в Писанието: „Всичко ще се обърне на добро за онези, които любят Господа". – Кога? – Когато се свърши борбата. „Праведните ще просветнат". – Кога? – Когато доброто победи. – Какво да правим с ония хора, които не живеят съобразно великите закони на живота? – Това не е ваша работа. Преди всичко, вие не знаете, кой как живее. Коя е мярката, с която определяте правилния живот? За вас е важно да знаете, какво Бог изисква от ония, които Го познават. За човека е важно да знае, че не е той, който може да обърне някого към Бога, да го изучи, да го нахрани, или да го роди. Никой никого не е обърнал към Бога. Никой никого не е родил, отхранил или изучил. Сам Христос казва: „Тия овце Твои бяха и на мене ги даде". Значи, Той признава, че всичко принадлежи на Бога, и, каквото е получил, от Него му е дадено. – Кои са отличителните белези на злото и на доброто? – Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва.
Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеш. Мразиш ли, ти отслабваш. Любиш ли, ти силен ставаш. Злото заробва човека, доброто го освобождава. Доброто, любовта е огън, който побеждава.

Сега, не ви казвам, че трябва да вярвате, но казвам: Живейте в любовта! Животът е добър. Животът е чист, защото излиза от любовта. – Как да придобием щастието? – Щастието се придобива при изпълнение на волята Божия. Да изпълняваш волята Божия, това значи да придобиваш Царството Божие в себе си. – Как ще се оправи светът? – Според мене, Божественият свят е оправен, а човешкият трябва да расте, да се развива. Той ще претърпи такива промени, каквито никога не сте очаквали. И външната природа, в която сте потопени, ще мине през големи промени, през големи пертурбации. – Кое е условието за правилно растене? – За да расте правилно, човек никога не трябва да се сравнява с другите, да се поставя по-горе или по-долу от тях.

Той трябва да върши добро, да изпълнява волята Божия и за нищо друго да не мисли. Онзи, Който е създал света, Той е промислил за всички същества, малки и големи. Сега, от вас, като ученици, се иска съзнателна работа. Хранете се всеки ден с плодовете на любовта. Като ставате сутрин от сън, веднага си откъснете една ябълка от дървото на любовта и закусете с нея. Към обяд откъснете си две-три ябълки от същото дърво, а вечер три-четири ябълки. Изобщо, хранете се от плодовете на любовта. Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия за придобиване на висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов. Това изисква новото учение – учението на любовта. Който следва пътя на любовта, той расте и се увеличава. Който не следва този път, той се смалява и губи всичко. В Божията Любов седи разрешаването на всички въпроси. Животът на вярата е опитан вече. Там хората са изучавали сладкото и горчивото и днес могат вече да ги различават. Влязат ли в любовта, те ще придобият новото – живот, пълен със светлина и знание, със свобода и простор. Животът на любовта носи безсмъртие за човека. И в огън да влезе, любещият човек, пак жив ще остане. Светиите са влизали в огъня с песни. Те не се плашат от огъня. Светът трябва да мине през огъня на любовта, да се стопи и да светне. Вън от живота на любовта всичко е илюзия. Смисълът на живота, обаче, е в любовта. В любовта всичко е постижимо. Човекът на любовта не умира, но заминава. Обикновеният човек умира, като прекарва ред разочарования, съмнения, страх. Щом се намери вън от тялото си, той преживява необикновен страх. От всички страни го преследват, гонят го и, за да се спаси от преследването на злите духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидим. В това положение той остава само с едно съзнание, че някога е бил нещо, а сега е нищо.

Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще влязат между ангелите. И това е възможно, но за ония, които са живяли в любовта. Всички останали ще живеят с илюзиите на земния живот. Ако на земята са били търговци, и на онзи свят ще живеят с илюзиите на своята търговия. Казано е, че с вяра може да се угоди на Бога. – С вяра можете само да угодите на Бога, но с вяра не можете да примирите противоречията в живота си, не можете да се свържете с Бога. Само в любовта вие можете да се свържете с Божиите мисли, чувства и постъпки.

– Къде е разумният свят? Къде са разумните същества? – Около вас. Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много възвишени същества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива светове, каквито никога не си е представял. – Какво да направим, за да се отворят очите ни? – Влезте в живота на любовта. Любовта отваря очите на човека. Който иска да влезе в по-висок живот от този, в който днес се намира, той трябва да приеме любовта. Не иска ли да излезе от обикновения живот, никой не може да му помогне. Докато човек сам не пожелае да възстанови отношенията си с Бога, отвън никой не може да го застави да направи това. Щом възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това той възстановява отношенията си и със своите ближни. Човек не може да има правилни отношения към ближните си, ако няма правилни отношения към Първата Причина на нещата.

Често религиозните хора се страхуват от света. Те считат, че светът е място на изкушение. Те казват, че Бог не живее в света. Странно нещо! Щом Бог живее в умовете и сърцата на хората, Той живее и в света. Не изключвайте Бога от света. Той е в света. Само Той е в състояние да го оправи, Той е навсякъде: между камъните, между растенията, между животните и между хората. Достатъчно е да погледнете през очите на любовта, за да видите красотата, която съществува навсякъде.

Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната любов. Проникнете се и вие от Христовата сила, вяра и любов, за да се ползвате от помощта на разумните същества. Обичате ли Бога, те са готови да ви помагат. Не Го ли обичате, те ви оставят свободни. Те не искат да ограничават човека, но тихо му нашепват: Това, което вършиш, не е добро. Коригирай се и постъпвай според волята Божия. Защото е казано: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е определил за онези, които Го любят". – Къде можем да намерим Бога? – В ума, в сърцето и във волята на всеки човек. Срещнете ли някой човек, първо говорете с Бога в него, а после със самия човек. Когато обичате човека, вие обичате Бога в него, а не физическия човек. „Потърси ме в ден скърбен" – е казано в Писанието. Потърсете Великия в света, когато умът и сърцето ви са угнетени.

И тъй, Бог живее в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Ще знаете тогава, че любовта е от Бога, а безлюбието – от хората. За грешния, Той е огън пояждащ, а за праведния – огън възрастващ. Живейте, прочее, като праведните, за да се ползвате от огъня на любовта.

8 август, 10 ч. с.

Най-често използвани думи в беседата: любов, добро, зло, човек, бог, живот, свят, всичко, може, хора, воля ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 8 Август 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder